Судьба человека

Как ти се иска да заплюеш целият този кошмар от съвременни филми за руските войници във последната световна война, без които Русия можеше и да я няма. Защо изобщо трябва да се гледат?

В едни – зъбите на всички са бели като в реклама, а в други – не са, но затова пък каква зловонен дъх и реч се лее само, та чак ти се иска да си запушиш ушите. Защо ли в съветските филми на тази тема и грам от това го нямаше? Защо и по каква причина да не се видят и те? "Съдбата на човека", създаден по великолепната повест на Шолохов е дебют на Бондарчук като режисьор, в който главната роля също се изпълнява от него. Актьорът тук наистина няма равен на себе си. Това е филм за обикновения човек с жестока съдба.

Вземат го в плен, къде ли не го откарват в чуждата немската земя, и навсякъде е подлаган на издевателства и непосилен, каторжен труд. ("Дали не ми се е присънил целият ми объркан живот?", казва той). На режисьора и актьора Бондарчук му се е удало поразително точно да изобрази обикновената личност, която е истинския победител във Великата Отечествена война. Той е Човек с главна буква – способен на саможертва в каквато и ситуация да попадне.

Един от хората, които се биха пет, години за да я има родината им. И който от тях не загина, беше загубил някого от близките си. Актьорите в тази станала вече класическа лента са изключителни. Освен Бондарчук, прави силно впечатление, макар и в малката роля на немския комендант на лагера, Адрей Аверин ("Аз също съм войник и уважавам достойния противник"/. Блестящ филм, еталон в този жанр.