Амбициозна американка, която сбъдва мечтата си да учи в Оксфорд, се влюбва в очарователен британец, който крие тайна, способна да преобърне целия ѝ перфектно планиран живот.

Историята проследява последната година от живота на тийнейджърката Изабел, която е диагностицирана с рак. Най-близкият човек до момичето е приятелят й Дарън, който ще направи невъзможното, за да бъде тя щастлива в последните мигове от живота си.

Носителят на Оскар Ръсел Кроу и легендарният режисьор Ридли Скот отново се събират в тази "трогателна, романтична и прекрасна история" (Chicago Sun-Times) за един англичанин, който намира душата си, когато загубва сърцето и ума си по една френска красавица (Марион Котияр).

Кроу играе безскрупулния бизнесмен Макс Скинър, чиято единствена цел в живота е трупането на богатство на гърба на другите. Но когато наследява лозе в Южна Франция, напористият и устат Скинър започва да намалява темпото и се отдава на простите и безкрайно ценни житейски радости.

На фона на опияняващия пейзаж на Прованс и с участието на Албърт Фини, Фреди Хаймор и изгряващата звезда Аби Корниш, "Добра година" е забавна, пълнеща сетивата "прелестна романтична наслада" (MINNEAPOLIS STAR TRIBUNE), която ще искате да вкусвате отново и отново.

"Година Първа", всъщност, не е комедия за примитивки. След кратка уводна част, лентата доста бързо се отървава от идеята за брадясали типажи с бухалки, за да ни прекара с шеметна скорост през първите глави на Стария завет - от Райската градина, през Каин и Авел, Авраам и Исаак, та до Содом и Гомор.

Не оставайте с погрешно впечатление обаче - въпреки очевидния шарж, не иде реч за нов вариант на "Животът на Брайън", и в течение на цялото действие настроението е по-скоро жизнерадостно, леко критично по доста невинен начин, а за циничен или скандален прочит и дума не може да става. Точно обратното - бих допълнил, че ако сте чели Библията, шансът да оцените хумора на Рамис е поне с порядък по-голям. Но пък дори и да не сте, можете да разчитате на достатъчно щуротия и голям набор добре познати физиономии.

На фона на всичко казано, разбира се, недейте да залагате и някакви прекомерни очаквания - все пак става дума за типичен ситуационен хумор на не чак толкова оригинален фон, а макар и добре направена, лентата съвсем не се вписва в регистъра на фините и особено интелигентни комедии, при които смехът не идва само от стомаха.

Но пък в собственото си блато се котира, оставя дори няколко запомнящи се лафа, така че ако сте в настроение за нещо подобно, нищо не ви пречи да опитате. Изходът поне е ясен - в края ще съжалявате или за загубеното време, или за това, че втора част, по всичко личи, няма да има.