Стартът на Джейн Фонда – между „Осанна!“ и „Разпни я!“

… Може някому да се стори странно, но една голяма американска актриса е наистина между „Осанна!“ и „Разпни я!“ в началото на кариерата си. Да, тя получава добри оценки от критиката и от публиката, но в същото време има някои периодични издания, които направо я определят като слаба и неперспективна актриса. Вероятно тя не е първата с подобна съдба. Но пък е факт, че онези, които не са пестили суперлативи за Джейн при старта й, в крайна сметка са познали. Другите могат само да съжаляват. Защото Фонда, която е дъщеря на знаменития Хенри Фонда, през годините успява да създаде на големия екран немалко сполучливи образи, които оставят трайна диря в историята на киното. Нещо повече, през 2023 г., когато актрисата навърта вече 86 години (тя е родена през декември 1937 г.), тя продължаваше да работи, въпреки че за известно време се бе оттеглила от света на изкуството. Това става през 1991 г. През 2005-а обаче се завръща. И преодолява две тежки заболявания. Успява!

Да не говорим, че тя винаги е поддържала висок дух, заредена е била с енергия и оптимизъм, включвала се е активно и в политическия живот, а е изградила и втора професия освен в киното – като автор на програми за фитнес и аеробика. Има и издадена книга. Въобще – многостранно развита личност!
Макар в началото никой да не очаквал, че и Джейн Фонда ще се превърне в един от секс идолите на Америка, тя стартира пътя си към популярността с поява на модния подиум като модел. През 50-те години на миналия век участва и в някои театрални постановки. Започва да учи в колеж по изкуствата, но издържа 2 години, след което напуска, за да излезе на модния подиум.

През 1958 г. навлиза в тънкостите на актьорското майсторство в школата на Лий Страсбърг. Тъй като тя е надарена с талант, идва логично и дебютът й на Бродуей. Това става през 1960 г. в постановката There Was a Little Girl. Не само успешен, а повече от успешен е този дебют. Критиците веднага я забелязват и тя е номинирана за най-добра актриса с наградата „Тони“, която наричат еквивалент на „Оскар“, но в театъра. Медиите я определят като обещаваща млада звезда, тя дори получава специален приз „Златен глобус“. В същото време други издания я характеризират като … най-лоша актриса. Иди, че ги разбери медиите!

Първата й главна роля в киното е в една комедия със заглавие Tall Story през 1960 г. Следват участия в Walk on the Wild Side от 1962 г. и „Неделя в Ню Йорк“ от 1963 г. По-известна обаче 28-годишната тогава Джейн Фонда става с персонажа, който изгражда в познатата добре и у нас комедия уестърн „Кет Балу“ от 1965 г. Тази продукция става много популярна и справедливо има пет номинации за „Оскар“. Режисьор е Елиът Силвърстейн, а в главните роли са Джейн Фонда и Лий Марвин. Сюжетът се завърта около историята на млада дама от Дивия запад (Фонда е в ролята на Кет Балу), която иска да защити семейното си ранчо и да отмъсти за убийството на баща си.
Следват две нови комедии в творческия път на Джейн - „Всяка сряда“ от 1966 г., и „Боса в парка“ от 1967 г., в която участва с Робърт Редфорд. Следващите й снимки са в научно-фантастичния жанр, в „Барбарела“, една продукция, дело на френски и италиански кинематографи. Режисьор на продукцията е Роже Вадим, а в главните роли са Джейн Фонда и Джон Филип Лоу. По това време режисьорът Вадим актрисата Фонда вече са съпруг и съпруга. Във филма Джейн е жена, която странства из Вселената, посещава различни цивилизации и навсякъде носи любов. Лентата привлича вниманието и с изключителните костюми, и със смелите си за онова време еротични сцени. След тази продукция фотоси на сексапилната Джейн се озовават по кориците на немалко световни издания.
Българската публика познава отлично Фонда и от една друга продукция, също доста нашумяла у нас. Става дума за филма “Уморените коне ги убиват, нали?“ от 1969 г. на големия режисьор Сидни Полак. Сюжетът се завърта около прочут танцов маратон, в който победилата двойка получава премия от 1500 долара. Продукцията, която носи всички задължителни белези на драмата, е номинирана за 9 приза „Оскар“, но в крайна сметка получава само една статуетка – за най-добра мъжка второстепенна роля. В същата категория е и наградата „Златен глобус“. Джейн пък се превъплъщава в ролята на Глория – една тъжна дама, пълна с разочарование от живота и в крайна сметка и от загубата в маратона. Точно с образа на този персонаж Фонда се утвърждава като сериозна драматична актриса. За тази роля една от номинациите за „Оскар“ е нейна.

Идва и първата награда „Оскар“, това се случва през 1971 г.. Статуетката й е връчена за ролята на проститутката Бри Даниелс във филма „Клут“. В тази продукция на режисьора Алън Пакула Фонда си партнира с Доналд Съдърланд.
Втората й престижна награда е от 1978 г. за образа, който гради във филма „Пристигане у дома“. Сюжетът е свързан с Виетнамската война.
Точно тук е мястото да отбележим, че покрай артистичната си кариера Джейн Фонда развива и активна политическа дейност. Тя например гласно и активно се обявява против войната, която САЩ водят във Виетнам, дори посещава демонстративно Сайгон. Води битка по медиите, организира демонстрации, в една от които е арестувана от полицията, а властите Зад Океана я обявяват за предателка. Та тъкмо в „Пристигане у дома“ се разказва за ветеран от войната, който трябва да се адаптира км домашните условия след завръщането си от фронта.

Определено успешни са ролите й в „Китайски синдром“ от 1979 г. и „Електрическият конник“ от същата година. В първата продукция Джейн си партнира с Джак Леман и Майкъл Дъглас. Лентата получава няколко номинации за „Оскар“, а Фонда се превъплъщава в образа на младата репортерка Кимбърли Уелс, която тръгва по следите на спиращо дъха журналистическо разследване.
Във втория филм Фонда си партнира с Робърт Редфорд, а следващата година участва в комедията „От 9 до 5“ с Доли Партън, който жъне немалко финансови успехи.

Идва и годината 1981-ва, когато Джейн сбъдва една старо желание – да се снима във филм заедно с баща си Хенри Фонда. В интерес на истината, баща и дъщеря не са в добри отношения през годините и това доста тежи на Джейн. Но през годината, за която вече споменахме, баща и дъщеря се появяват заедно на екрана във филма „На златното езеро“, в който се снима и легендата Катрин Хепбърн. Хенри Фонда за този филм печели „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Става така, че поради негово тежко заболяване статуетката получава дъщеря му Джейн.

Следва и един любопитен момент в кариерата на актрисата. През 1991 г. Фонда обявява публично, че спира с киното и се оттегля. Това се случва след брака й с Тед Търнър, а мотивът й е, че желае да се посвети изцяло на семейството си. 10 години по-късно обаче бракът се разпада и Джейн се връща отново на снимачната площадка, за да продължи в професията. През 2005-а излиза комедията „Свекървище“. В нея Фонда влиза в образа на проклета свекърва, която тормози бъдещата си снаха (в ролята на снахата е Дженифър Лопес).
Тук е мястото да отбележим, че актрисата има зад гърба си три брака. За режисьора Роже Вадим е омъжена от 1965 до 1973 г., от него има две дъщери. За политика Том Хейдън е омъжена от 1973 до 1990 г. и от него има син. Последният й съпруг е основателят на телевизионната компания CNN Тед Търнър, с когото са заедно от 1991 до 2001 г.

Сред другите по-известни заглавия с Фонда са „Шантава седмица“ от 2014 г., „Младост“ от 2015-а, „Нашите души през нощта“ от 2017 г., „Книга за възрастни“ от 2018-а. През 2023 г., вече стигаща 86-ата си годишнина, Фонда се снима във филма „80 за Брейди“ (вж. отделно филмографията на актрисата).
Споменахме вече и за страничните занимания на Джейн. Тя записва доста касети с упражнения по аеробика – нещо ново за времето си, създава школа по аеробика и издава литература по темата. Това става през 1982 г. Първата касета е с фитнес тренировка за жени, а заниманието е час и половина. Тази касета се превръща в най-продаваната на всички времена с реализирани продажби от 17 млн. копия.
Освен фитнеса и перманентната защита на правата на жените погледът на Джейн е насочен и към екологията, и към политиката. Освен гласа й против войната във Виетнам тя заема своята позиция и по отношение на израелско-палестинския конфликт, който тлее от десетилетия. Може да си го позволи, тъй като изповядва философията, че възрастта е само число. Колкото повече хора на планетата изповядват тази максима, толкова в по-добър свят ще живеем…

Бриджит Фонда ли? ЕГН-то има значение

… Може би само ние, българите, имаме такъв популярен лаф – Няма значение на колко години си, важното е как се чувстваш. Сигурно донякъде е вярна тази философия, но пък каквото и да се говори, ЕГН-то има значение. Ако не сте убедени, поразровете се малко в светските истории от началото на годината и се позаинтересувайте от звездата в американското кино Бриджит Фонда. След 20-годишно отсъствие от светския живот, не само от киното, тя е била заснета от бдителни папараци, които заслужават голяма награда. Защо ли? Ами защото е чудно как са я разпознали в този й вид. От чаровната и секси блондинка, която напусна Холивуд през 2002 г. без дори да го обяви, днес няма и помен. През април 2023 г. тя бе щракната от светски фоторепортери, а във фотосите дори най-верните й фенове едва ли биха я разпознали. На снимките по-скоро ще видят една позастаряла, възпълничка лелка с посивяла коса и с очила, облечена в размъкнати дънки и тениска, а тази женица като че ли от сутрин до вечер прави само едно – дундурка внучета. И това сигурно ще стане скоро, защото единственият й син е вече на 18 г. и може скоро Бриджит ще влезе в ролята на баба. Знае ли човек?...

Всъщност Бриджит още от малка е знаела едно със сигурност – че ще стане актриса. Когато цялото ти семейство е свързано с кино и с изкуство, ти си просто призван за това. Трябва да почнем от факта, че родената в Ел Ей през 1964 г. Бриджит е дъщеря на Питър Фонда и внучка на знаменития Хенри Фонда, а нейна леля е Джейн Фонда. Три емблеми в американското кино. Майка й Сюзън също е човек на изкуството и творчеството, тя е художник. Генът е налице. Остава да я има вродената дарба и нещата потръгват от само себе си. Да, Бриджит няма в кариерата си нито една престижна кинонаграда, остава си само с две номинации – една за „Златен глобус“ и една за „Еми“. Но пък има немалко роли, които я правят много разпознаваемо лице в американското кино, а нейната работоспособност я вади на преден план – в един период от кариерата си, когато стремително се движи към върха и натрупва близо 50 млн. долара от кино, успява на година да заснеме по 3 – 4 филма, нещо, на което биха заведели дори най-звездните и скъпо платени актьори.

Разбира се, за този успех в изкачването на стълбицата си има причини – Бриджит прави първите си пробни снимки едва когато е на 3 г., а на 5 г. вече играе във филма „Волният ездач“ с баща си Питър Фонда. Това става през 1969 г. Участвала е в училищни продукции на „Харви“, после се появява в някои второстепенни роли, но е забелязана през 1985 г. в британската драма „Скандал“, където се превъплъщава в ролята на Манди Райс-Дейвис.

За това да върви нагоре определено помага и фактът, че тя е завършила два театрални института – Нюйоркския университет и „Лий Страсберг“. Всъщност тук е мястото да кажем, че близо 11 години Бриджит е буквално неуморна в киното и добива известност и слава. Говорим за годините от 1987 до 1998. Талантът й блясва и в третата част на сагата „Кръстникът“, където Бриджит играе журналистката Грейс Хамилтън. Това става през 1990 г. После идва период на няколко участия в театъра, но явно киното е нейното призвание. В „Сингълс“ през 1992 г. играе главната роля, а същата година е и успешната продукция „Неомъжена бяла жена“, където Бриджит е в ролята на Алисън Джонс. И понеже вече се е видяло, че Бриджит е талантлива актриса и умее да изиграе почти всичко, през 1993 г. я гледаме и в екшън – „Точка без връщане“ („Терористката“) на режисьора Джон Бедъм. Лентата представлява римейк на популярния френски филм „Никита“, а Бриджит влиза в три роли – на Маги Хейуърд, Клаудия Ан Доран и Нина.
Тази популярност в киното няма как да не се отрази и в медиите. Списание „Империя“ я определя през 1995 г. за една от 100-те най-секси актриси на Големия екран., а през 2001 г. блондинката дори участва в ревю на коледно бельо като лице на известна марка. Последната й изява на екран е в телевизионния филм „Снежната кралица“ от 2002 г. Следва нейното изчезване от Холивуд, за което вече стана дума (вж. отделно филмографията на актрисата).

Тълкуванията за оттеглянето на Бриджит от киното са различни. Някои изтъкват като повод за това оттегляне една жестока катастрофа през 2002-ра, в която Бриджит счупва прешлени и получава тежки наранявания. Принудена е дори да носи корсет, докато се възстанови. Други нейни фенове упрекват музиканта Дани Елфман, за когото Бриджит се омъжва през 2003 г. Тогава пресата коментира, че композиторът въздействал върху съпругата си с довода, че не й е необходима звездната слава на актрисата, а по-добре да се отдаде на спокоен семеен живот. Както междувпрочем и става! Фонда и Елфман сключват брак през 2003 г., а през 2005-а се ражда единственото им дете Оливие.

Както вече споменахме в началото, тя е била заснета от бдителни светски репортери през 2022 г. и 2023-а в Ел Ей. Един от тях дори успял да я попита няма ли да се връща в киното, на което тя отговорила, че в свободния живот се чувства много по-добре като обикновен човек. Тя живеела в луксозно предградие на Лос Анджелис в компанията на други звезди.

В заключение на тези кратки биографични бележки ще си позволим един цитат на Бриджит от 1993 г., който може би най-точно отговаря на въпроса защо днес тя не е в Холивуд:
„… Дали нямаше да съм повече в мир със себе си, ако можех да съм сигурна, че съм постигнала всичко сама, вместо винаги да се чудя колко пъти името ми е дало предимство“…