Първичният инстинкт в света на Холивуд – запазена марка за Шарън Стоун

Годината е 1992-ра. Филмът е вече на екран. Някои го определят като шедьовър в света на еротичния трилър, други твърдят, че поставя началото на сексуалната революция в киното, а трети говорят, че лентата е пълен провал. Слаб сценарий, блудкав сюжет и актриса, която ще бъде запомнена само и единствено с една единствена сцена – на разпит в полицията, с кръстосани предизвикателно бедра, впита по тялото бяла рокля, без бельо...

Вероятно вече се досетихте, че актрисата е Шарън Стоун, а филмът е „Първичен инстникт 1“. През 2022 г. лентата отбеляза 30-ия си юбилей и за нея, както и за актрисата в главната роля, все още се говори и пише. Въпреки че за продължението на филма – „Първичен инстинкт“ 2“, повечето медии предпочитат да мълчат. Защото критиците го определят като категоричен провал, при това „отличен“ с антинаградата „Златна малинка“…

Защо за американската актриса Шарън Стоун ролята на Катрин е толкова емблематична? Ами защото тогава тя е на 32 и е зашеметяващо красива, предизвикателна и секси. Стройна русокоса дама, с изпепеляващ поглед, убийствено тяло, жена, която е в състояние да побърка всеки мъж. Дори и полицейския детектив Ник Къран, който се забърква някак неусетно в роман с тази пленителна красавица.

През 2022-ра Шарън публикува в социалните мрежи нови снимки, дори по бански и без горнище, а хроникьорите отбелязаха, че на 62 тя е също толкова предизвикателна и запазена, както е била 30 години назад във времето. Разбира се, Шарън си има своята тайна за това – тя не крие, че още след навършване на 40 години се занимава активно със спорт, а движението е онова, както и правилното хранене, което е съхранява млада и жизнена.

Може би тук е мястото да кажем, че по нейни признания детството й е било нерадостно и много тежко. Не се знае дори дали има холивудска знаменитост, която да е споделяла пред обществото, че като малко момиче е била бита от баща си с колан и изнасилвана от дядо си. Тази изповед е направо потресаваща, но нямаме право да се съмняваме в спомените на Стоун.

Иначе критиците са единодушни, че в звездната орбита на Холивуд я изстрелва именно ролята на Катрин от „Първичен инстинкт“. Дотогава тя има незначителни участия в незапомнящи се филми, а ролите й не блестят с нищо особено.
И въпреки славата, донесъл й „Първичен инстинкт“, тя няма във витрината си награда „Оскар“, остава си само с една номинация за този приз. Печелила е обаче награди „Златен глобус“ и „Еми“, както и „Сатурн“.

За детските й години не се знае кой знае колко много. Тя произлиза от многодетно семейство. Майка й е счетоводител, а баща й работи във фабрика. Когато е тийнейджърка, Шарън се изявява на модния подиум и това е нормално, като се има предвид визията й.
Тя става носителка на титлата Мис Крауфорд Каунти и се включва в надпреварата за Мис Пенсилвания.
На подиума естествено не остана незабелязана и е привлечена за работа в модната агенция „Форд“.

В един момент обаче тя решава друго – че трябва да смени попрището и да стане актриса. Легендарният Уди Алън й се доверява за малка роля в неговия филм “Спомени от звезден прах”.
После се появява отново с незначителни роли в няколко ленти, сред които Deadly Blessing, Les Uns et les Autres, „Непреодолими различия“, Magnum, „Мините на цар Соломон“.
В тези роли обаче не блести (вж. отделно филмографията на актрисата).

Забелязана е вече сериозно, когато се превъплъщава в персонаж от филма на режисьора Пол Верхофен „Зов за завръщане“ от 1990 г.
За тази лента Шарън трябва да напомпа мускули и го прави с яки тренировки по таекуондо и вдигане на тежести.
Дори по това време се появяват нейни снимки в „Плейбой“.
В „Зов за завръщане“ тя се снима заедно с легендарния екшън герой Арнодлд Шварценегер.
И логично стигаме до гвоздея в кариерата на красавицата – „Първичен инстинкт“.

Същият режисьор, който прави и „Зов за завръщане“, вади на голям екран еротичния трилър, останал записан със златни букви в историята на киното, макар някои да го отричат.
В тази култова лента русокосата лъвица се превъплъщава в ролята на писателката Катрин Трамел, която пише за убийства и вероятно самата тя ги извършва.
Тя е дотолкова зашеметяваща, че успява да завърти главата на детектива Ник Къран, чиято роля е поверена на Майкъл Дъглас. Получава се един невероятен тандем.

Сюжетът може и да не е чак толкова велик, но пък от екрана лъха на еротика във всяка минута, когато Шарън е в кадър.
И то на убийствена еротика. Според мнозина наблюдатели има една сцена в тази лента, която е класика в жанра.
Става дума за разпита на Катрин, когато тя, облечена в предизвикателно впита по тялото й къса бяла рокля, сяда на стола, кръстосва бедра и се вижда, че е без бельо.

Хроникьорите твърдят, че първоначално Шарън е нямала идея, че зрителите ще видят голотата й.
Режисьорът я убедил, че от светлината на прожекторите няма да се вижда нищо.
Когато тя обаче изгледала сцената, буквално залепила шамар на Верхофен и поискала спешна среща с адвоката си.
Впоследствие сцената все пак останала, защото Стоун се убедила, че тя отговаря точно на типажа на персонажа й…

Дали е станало точно така, не е сигурно, но пък е сигурно, че след този филм Шарън Стоун попада в списъка на списание „Пийпъл“ сред 50-те най-красиви хора в света. Заслужено, между другото.
Три години след излизането на филма пък Шарън получава своята Звезда на славата на Алеята в Холивуд. И това вече никой не оспорва.
Както и факта, че само за няколко седмици след излизането си на екран „Първичен инстинкт“ събира приходи от над 300 млн. долара…

Любопитен факт е, че Стоун не е останала доволна от хонорара си за тази култова лента. По нейни признания от 2022 г. тя все още пази бялата си рокля от „Първичен инстинкт“. Направила го, защото искала по този начин да компенсира ниския си хонорар за ролята на Катрин. Тя прибрала само 500 000 долара, а партньорът й Майкъл Дъглас заработил от същия филм 14 млн. Несправедливо, нали?...

Между другото, пресата не пропуска да отбележи, че втората част на „Първичен инстинкт“ е пълен провал, въпреки че за продължението се очаквали приходи от над 70 млн. щатски долара. Лентата излиза на екран през 2006 г., като премиерата е предшествана от няколко съдебни дела.

Казват, че режисьорът и Шарън така и не могли да се разберат колко и какви точно да са голите сцени във филма.
Злите езици говорят, че актрисата искала повече еротика и секс, а Верхофен по-малко.
Но дали е така, май никой не знае. Става така, че в крайна сметка филмът заработва малко под 6 млн. долара, което е нищо за мащабите на Холивуд. Това обаче не пречи на Шарън да заяви, че е готова да се снима и в „Първичен инстинкт 3“…

Можем само да си представим какво би се получило с „Първичен инстинкт 1“, ако кастингът бе спечелен от някоя от другите кандидатки за ролята на Катрин, между които Брук Шийлдс, Джулия Робъртс и Мишел Пфайфър. Можем само да гадаем…
И понеже в един момент стана дума за награди, Стоун прегръща престижния приз „Златен глобус“ за участието си във филма на Мартин Скорсезе „Казино“.

Взема и номинация за „Оскар“ за най-добра актриса.
Това става през 1995 г., а Шарън играе ролята на красивата измамничка Джиджър. Същата година Стоун взема и женската филмова награда Crystal.

След гръмотевиците около „Първичен инстинкт 1“ Шарън участва в още няколко филма, които не й носят кой знае колко известност. Сред тях са „Ако тези стени можеха да говорят 2“ и „Адвокатите“. В първата лента Стоун се превъплъщава в лесбийка, която пробва да създаде семейство.
Доколко е успешна тази роля, е спорно, но пък Стоун печели друга женска награда в киното – „Луси“.

Едно е сигурно в творческата и житейска биография на Шарън Стоун – че нейните роли в киното не са причина тя да твърди, че е актрисата с най-висок коефициент за интелигентност. Дълги години тя твърди, че е член на Менса и според техните тестове и критерий има IQ 148, което си е наистина за завиждане.

По-късно през годините обаче от Менса отрекоха тя да е била техен член, а пълната истина така и не се разбра.
Колкото и да е нелогично, личният живот на Шарън не е бил чак толкова много в обективите на жълтите издания.

Няма логика, защото красивите актриси непрекъснато са под светлината на прожекторите. За личния живот на Стоун се знае, че през 1984 г. сключва брак с тв продуцента Майкъл Грийнбърг. През 1990-а обаче бракът им приключва. 4 години по-късно тя прави годеж с Уилям Макдоналд, но същата година се разделят.

Същото се случва и с асистент режисьора Боб Вагнер. С Фил Бронщайн актрисата има брак от 1998 до 2004 г.
Знае се – по нейни признания, че Шарън е изгубила 9 деца поради спонтанни аборти. Актрисата няма собствени деца, въпреки че има зад гърба си два брака, но е осиновила три момчета.

И понеже неведнъж стана дума за нейната сексуалност, кой друг ако не Шарън Стоун може да изрече фразата:
„Жените може и да са способни да се преструват, че преживяват оргазъм. Мъжете обаче могат да се преструват, че преживяват една цяла връзка.“

Любопитно е още, че заради популярността на „Първичен инстинкт“ през пролетта на 2022 г. вилата, в която Шарън съблазнява детектива Ник се продаваше с цена 30 млн. долара. Имението, предлага невероятна гледка към Тихия океан и естествено има десетки екстри, между които 5 стаи, 2 кухни, 9 бани и 12 камини.
До края на 2022-ра така и не се разбра дали палатът в крайна сметка е продаден…

Чарли Чаплин - човекът, който те кара да се смееш през сълзи и да плачеш с усмивка

…“За да направя комедия, са ми нужни само парк, полицай и красиво момиче“. Тези думи може да изрече само един човек в света, по-скоро един гений. Чарли Чаплин или Сър Чарлс Спенсър Чаплин. Веднага можем да допълним, че тази знаменита личност от света на киното би могла да направи комедия и само от полицай. Или само от парк. Или дори само от едно момиче.
Защото който си го може, си го може. Неслучайно за мнозина критици Чарли Чаплин е най-великият кинотворец за всички времена. При това – ненадмината легенда в нямото кино.

Създадените от него образи – и като актьор, и като режисьор, и като сценарист, а и като продуцент и композитор, са неповторими.
За Краля на комедията в този жанр просто няма тайни. Достатъчно е да извикаме в паметта си дребното на ръст човече, с мустаците и бомбето, с широките панталони и огромните обувки, тясното сако и леко поклащащата се походка.
С неизменното бастунче в ръка, разбира се. В състояние е да те накара да се смееш през сълзи и да плачеш през смях. Може ли да се забрави подобен образ?...

Няма да е пресилено да се каже, че Чарли Чаплин е не само най-великият кинотворец, но и една от най-скандалните личности в света на киното. Неговият живот многократно е попадал под ударите и на жълтата, и на сериозната преса, скандали са съпътствали почти цялата му житейска биография – разнообразни и многобройни връзки с жени (казват, че през леглото му са минали повече от 2000), 4 брака, общо 11 деца – поне толкова са известни, шумни разводи, семейни скандали, политически трусове и какво ли не още.

Дали пък това не е заложено донякъде и в гена на Чаплин? Все пак родителите му не са от изисканото лондонско общество.
Макар да е бил актьор, баща му е страдал от алкохолизъм и не се е грижил за семейството си.
Майката на Чаплин пък е психично болна и лежи в лечебно заведение, а малкият Чарли и сестра му обикалят приютите за деца.
Тежко, бедно и нерадостно детство…

Но пък в същото време творчеството на Чарлс Чаплин в много отношения не само е новаторско за времето си, а е и ненадминато. Особено в областта на нямото кино. Заглавия като „Хлапето“, „Треска за злато“, „Светлините на града“, „Великият диктатор“ могат да се приемат буквално като ера в областта на киното.

Чаплин е създателят на един от най-известните и незабравими кинообрази – този на Скитника.
Сър Чарлс живее до 88 г. и звучи невероятно, но е факт – кариерата му обхваща повече от 7 десетилетия. Завидно творческо дълголетие.

Любопитното е, но този път с отрицателен знак, т.нар. българска връзка с Чарли Чаплин.
Кощунство, но е факт.
Близо два месеца и половина след смъртта на актьора през декември 1977-ма, един българин и един поляк разравят гроба на Чаплин и отмъкват ковчега. Целта им е да рекетират семейството на знаменитата личност за пари.
Полицията обаче действа бързо и ги залавя, а замисълът им се проваля…

Макар в творчеството му да има и слаби филми, най-добрите му творби носят белезите на отлична клоунада, която е съчетана майсторски със социални и политически мотиви. Затова и във витрината от призове на Сър Чарлс има два почетни „Оскар“-а за цялостно творчество – през 1929 и 1972 г.

Хроникьорите отбелязват факта, че в лутането между бедните училища и приютите за деца Чарли започва да се появява на сцената – в началото като танцьор. За това определено има талант.
В един момент участва едновременно в 8 различни танцувални формации, с които обикаля музикалните зали в Англия.
Тръпката да стане актьор обаче вече го влече. Записва се в театрална агенция в Лондон, като междувременно се появява в различни сценки и в цирка. Казват, че когато навършва 18 г., вече е завършен комик.

Пресата заговорва за него след участието му в „Безстрашният Джим“ през 1910 г. Четири години по-късно се появява и дебютният му филм – „Да заработваш прехраната си“. Самият Чаплин обаче му дава слаба оценка. Знаменитият персонаж на малкия човек, на скитника, се появява за първи път във втория му филм „Детски автомобилни състезания“.

Тогава актьорът вече е в САЩ. Като режисьор Зад Океана също прави дебют – през 1914 г. с лентата „Застигнат от дъжда“.
Критиците го определят като успешен. Година по-късно излиза един от филмите, за които твърдят, че е повратна точка в развитието на познатия вече персонаж – „Скитникът“. След тази лента критиката започва да го приема все по-сериозно.
И тук следва нещо много интересно. Някак изведнъж Чарлс Чаплин се превръща в световен феномен.

В магазините вече могат да се купят стоки „Чаплин“, включват го като персонаж в карикатури, за него пишат песни.
Започват да го имитират, това дори се превръща в професия и през 1917 г. актьорът дори предприема правни действия срещу незаконните имитации.
Но какво да се чудим?
И днес в някои от нашите големи курортни градове на главната улица може да видим актьор, пременен с облеклото на Чаплин, върти бастунчето, правят си снимки с него малки и големи, а в калъф от цигулка на земята се трупат монети и банкноти…

Редно е да отбележим, че първите филми на Чаплин са по-кратки като времетраене. Първата лента, която надхвърля 60, е „Хлапето“ от 1921 г. Всъщност този филм съчетава успешно комедия и драма и според статистиката е видян в повече от 50 държави по света.

Легендарен филм на Чаплин е „Треска за злато“ от 1925 г. Тук има сцени, които зрителят не може да забрави. Това е една страхотна комедия, отново с участието на Скитника, който търси любов. За времето си продукцията е твърде сложна за заснемане, защото кадрите са от планината, използвани са и много специални ефекти. Незабравими остават моментите, в които героят похапва сварената си обувка и прави атрактивния танц с хлебчетата…

И макар звукът в киното да се появява през 1927 г., Чарли Чаплин остава верен на нямото кино още десет години. Така например той пуска една от най-добрите си ленти – „Светлините на града“, през 1931 г., като преди него се е появил „Циркът“, също отбелязан от критиката като успешен. Нещо повече - на първите награди „Оскар“ Чаплин е удостоен със специален приз „За гъвкавост и гениалност в актьорството, писането, режисирането и продуцирането на Циркът“.

В „Светлините на града“, който е също без говор, героят – Скитника, се влюбва лудо в бедна продавачка на цветя. Той е толкова увлечен, че цел в живота му се превръща да събере пари за операция на момичето, която ще й върне зрението. Историята е и занимателна, и трогателна (в ролята на цветарката е Вирджиния Черил).

За първи път говор се появява във филм на Чаплин във „Великият диктатор“ през 1940 г. Това е сатира на Хитлер и фашизма, с която Чарлс Чаплин става още по-популярен. Той изпълнява и ролята на диктатора Хинкел, който всъщност е пародия на Хитлер.
Филмът е много печеливш, но предизвиква и много спорове, а това носи и немалко негативи на актьора, въпреки че лентата има пет номинации за „Оскар“.

В САЩ обаче Чаплин е недолюбван именно поради политическите си пристрастия, обявен е за комунист и е изгонен, въпреки че през 1972 г. пак там му връчват „Оскар“ за цялостен принос.
Просто след „Великият диктатор“ се инспирират множество скандали около името му, включително и с намесата на жена (актрисата Джоан Бери), той е обвинен дори в пренос на сексуални робини и в обществото се нагнетяват настроения срещу името му, не без участието на всесилните служби на ФБР.

Интересен автобиографичен филм е „Светлините на рампата“ от 1952 г. (вж. отделно филмографията на актьора).
В тази лента се снимат и петте деца на Чаплин и неговият полубрат. Във филма се появява и друг голям актьор – Бъстър Кийтън, и това е единственият път, в който двамата велики комици са заедно на екран.

Когато се говори за Чарли Чаплин, обикновено се пропуска фактът, че той е и много добър композитор.
Има музикален талант, въпреки че не познава нотите и свири по слух. Създал е обаче много красива филмова музика и тя звучи в неговите филми, сред които „Модерни времена“, „Светлините на рампата“, „Графинята от Хонконг“.
След 1931 г. той фактически пише партитурите за всичките си филми, като за целта ползва услугите на музикални асистенти, които да записват нотите.

Посветен е в рицарско звание от кралица Елизабет II две години преди смъртта си, когато вече е болен и е в инвалидна количка.
Умира на 25 декември 1977 г. и е погребан в Швейцария. И днес обаче няма почитател на киното по света, който да не е чувал неговото име и да не е гледал поне един негов филм.
От това по-голямо признание няма!

Да си Индиана Джоунс на 80 години? Може, ако се казваш Харисън Форд

За лятото на 2023 година бе насрочена премиерата на петата част от легендарната поредица за археолога Индиана Джоунс.
Лентата трябваше да се появи на екран през 2022-ра, но събитието бе отложено.
Най-интересното в поредния епизод е завръщането в главната роля на Инди на актьора легенда Харисън Форд.

През 2022 г. той навърши 80 години и малцина бяха ония, които смееха да си го представят отново в култовата роля на Индиана.
Какви ли чудеса обаче не правят киното и технологиите!
Пресата не пропусна да отбележи, че 80-годишният актьор е специално подмладен за филма с помощта на най-модерните технологии, включително и някаква специална програма за външния вид.
Тя била използвана в някои от началните сцени на лентата, когато действието се развивало през 1944 г., а по-късно, вече в по-ново време, Форд се появявал на екрана такъв, какъвто е на 80 г.

Критиците поразкриха малко и от сюжета на филма с работно заглавие „Индиана Джоунс и часовникът на съдбата”.
В новата част от поредицата има пътуване във времето, а археологът авантюрист се разправя отново със своите стари врагове – нацистите, които надвива в стремежите им за някаква опасна за човечеството космическа програма.

Без да сме видели карди от Индиана Джоунс 5 можем да си представим Харисън Форд – отново с неизменната шапка с широка периферия и с камшика в ръка, едно от оръжията му.
И той отново е носител на доброто и победител – такъв, какъвто го познаваме...

Неслучайно започваме кратките бележки за житейския и творческия път на Харисън Форд точно с героя му Индиана Джоунс.
Както почти всички американски актьори от голямото кино и Форд си има емблематични роли, които го превръщат в световна знаменитост.

За Харисън освен Индиана Джоунс са превъплъщенията му в симпатичния Хан Соло в космическата сага „Междузвездни войни” (след „Междузвездни войни – Нова надежда” от 1977 г.
Форд поема ролята на Соло в още 4 части от поредицата в следващите 4 десетилетия), както и ролите на Рик Декард в научната фантастика „Блейд Рънър“ (1982) и „Блейд Рънър 2049“ (2017) и Джак Райън в шпионските трилъри „Патриотични игри“ (1992) и „Реална опасност“ (1994).

С това, разбира се, богатата палитра от образи на Форд само започва. Чудно е, че въпреки десетките филми зад гърба си и то ленти, донесли милиарди долари печалба в Щатите и по световните екрани, актьорът Харисън Форд няма във витрината си най-престижната филмова награда „Оскар”.
Това е не само любопитно, но и доста странно, защото Форд е работил в кинокариерата си, продължила повече от 60 години, с най-великите режисьори в света, сред които Джордж Лукас, Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг, Роман Полански....

Да, има 4 номинации за приза „Златен глобус”, но такава награда също не му е присъдена.
В творческата му биография присъстват други няколко награди, някои от които за цялостно творчество, но без „Оскар” наистина ни е трудно да си го представим...

И друго прелюботно има в кариерата на този знаменит актьор.
Едва ли има популярен актьор в Холивуд, който толкова дълго и трудно да е извървял пътя си към звездната слава.
Толкова много перипетии, толкова много отричания, толкова пропадания и критики за слаби роли и несполучливи филми, а Харисън става, вдига глава и продължава напред.
Дори когато един филмов продуцент му заявява, че от него никога няма да стане звезда, защото няма качества.
Дали пък това не го амбицира още повече?

Между другото, Форд има семейна закалка в правенето на изкуство, в правенето на кино.
Майка му е радиоактриса, а баща му също е бил актьор, преди да се преквалифицира в рекламен бос.
Като малък Харисън е бил срамежливо дете, поне така твърди той самият.
Още от юношеските си години обаче има интерес към изкуството и започва посещение на театрален клас като ученик в колежа, където пък учи философия.
Междувременно пак там членува и в една популярна фолкгрупа, в която свири на саморъчно направен инструмент.

И понеже стана дума за трудностите, пътят на Харисън наистина е осеян с тях. Какво ли не прави този млад човек, докато го признаят за истинското му призвание – киното... Кандидатствал е за работа като радиоговорител, но не го одобряват.
За да издържа първата си съпруга, за която се жени млад, пробва различна работа – сервира пици в квартален ресторант, става нощен пазач на яхта. Междувременно се явява на различни прослушвания, но никъде не го одобряват.

Снима се като филмов статист, а участията му в някои малки роли, в които дори не изписват името му сред актьорите, не го удовлетворява. И въпреки любовта към изкуството, той е търсеща личност.
Решава да стане дърводелец и го прави! Успява да се докаже с майсторство в занаята, въпреки че е самоук, и в един момент е затрупан от поръчки. Да, вади пари, но мисълта му е на друго място.

За първи път с малка роля името му е изписано сред актьорския състав в уестърна „Време за убиване”, появил се през 1967 г.
Тогава той е записан като Харисън Дж. Форд, за да бъде различен от друг актьор със същото име, от по-ранните години на киното.
Всъщност пътят на Форд къз известността тръгва от филма „Американски графити” от 1973 г. на режисьора Джордж Лукас.

Там Харисън се превъплъщава в ролята на Боб Фалфа, а лентата – за мнозина неочаквано, се превръща в суперпечеливша, което пък, от своя страна, прави популярен Харисън Форд.
Може би поради тази популярност друг голям режисьор – Франсис Форд Копола, дава две макар и неголеми роли на Форд във филмите си „Разговорът” от 1974 и „Апокалипсис сега” от 1979 г.

Тези участия привличат вниманието на големите режисьори към актьорската игра на Харисън Форд.
Затова закономерно идва и ролята му в „Междузведни войни” от 1977 г., един филм, който чупи всички рекорди по приходи.
Форд участва като Хан Соло и в следващите части на космическата сага, също толкова успешни - „Империята отвръща на удара“ (1980), „Завръщане на джедаите“ (1983) и Star Wars Holiday Special (1978).

Следват 80-те години, когато идва и втората емблематична роля на Харисън Форд – Индиана Джоунс.
Първата лента от легендарната поредица е „Похитителите на изчезналия кивот” от 1981 г.
Смелият и находчив археолог авантюрист преминава през редица премеждия, но тъй като е носител на доброто и се бори с лошите, в крайна сметка винаги излиза победител.
Самият актьор не желае в тази роля да бъде определян като екшън герой, а казва, че Инди е по-скоро приключенски персонаж.

Лентата пък също като „Междузвездни войни” се превръща в суперпечеливша и става най-касовият филм за годината.
Форд се снима и в другите популярни части на поредицата - „Индиана Джоунс и храмът на обречените“от 1984 г., в продължението „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ от 1989 г. и „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп”.
Във втория филм участва и друга кинознаменитст - Шон Конъри, който изпълнява ролята на бащата на Инди – Хенри Джоунс-старши.

Друго участие, донесло световно признание на Харисън, е ролята на Рик Декарт в научнофантастичния филм на режисьора Ридли Скот „Блейд Рънър” от 1982 г. Единствената номинация на Форд за наградата „Оскар” като най-добър актьор обаче е за участието му в „Свидетелят” от 1985 г.
Симпатии сред публиката печели като Джак Райън в лентите „Патриотични игри” от 1992 г. и „Реална опасност” от 1994, както и в трилърите „Беглецът“ (1993), „Жив дявол“ от 1997 г. и „Еър Форс Едно“ от 1997 г. (вж. цялата филмография на актьора отделно).

Що се отнася до личния живот на Харисън Форд, актьорът е една от личностите, които винаги са били много резервирани към разкриването на подобни детайли.
Все пак любопитното не убягва от жълтата преса. За 80-годишния през 2022-ра актьор се знаеше, че е лудо влюбен в третата си съпруга – 58-годишната Калиста Флокхарт, с която бяха заедно повече от 20 г. Форд се е женил три пъти и има 4 биологични деца и едно осиновено.

Освен като актьор той е известен и като добър пилот – управлява хеликоптер и самолет и е претърпял 4 аерокатастрофи, за радост нито една много тежка.
Той е почетен член на борда на Хуманитарната авиационна организация „Криле на надеждата”, както и зам.-председател на екологичната американска организация Conservation International.
Той е бойскаут с най-висок ранг - Life Scout, и е главен настоятел на УС на Археологическия институт на Америка.

Храникьори са пресметнали, че общите приходи от филмите с негово участие надхвърлят 9 милиарда долара.
През 2001 г. дори Книгата на рекордите „Гинес” го вписва като най-богатият тогава актьор.
Сам признава, че по политически възгледи е демократ, а запознати припомнят, че дори се включва в президентската кампания на Джо Байдън срещу Доланлд Тръмп през 2020 г.
Може би заради цялата тази пъстра житейска и творческа биография Харисън Форд заявява уверено: „Аз съм помощник–разказвач.
Това е като да бъдеш сервитьор или обслужващ бензиностанция, но ако имам късмет, аз обслужвам по 6 милиона седмично.”
Дано го прави по-дълго!

Да се биеш здраво с Роки? Може, ако си Долф Лундгрен

… Няма как да не си спомняте знаменитите екшъни от филмовата поредица „Роки“.
Силвестър Сталоун в ролята на непобедимия боксьор прави като че ли снимките на живота си във всеки кадър – и на ринга, и извън него.
Десетилетия след излизането на първата част от поредицата и последвалите серии Роки е любим екшън герой.
Въпреки симпатиите, които обира обаче, в „Роки IV“ има още един свръхмощен боксьор, който здраво, ама много здраво мачка Роки на ринга. Това разбира се е руският гигант Иван Драго.

За тази роля на кастинг се явяват близо 5000 актьори, все здрави бойци, немалко от тях руснаци.
Ситото обаче преодолява не друг, а Долф Лундгрен, шведът, превърнал се в символ на непобедимите мъжаги от екрана, чиито мускули карат женските сърца да туптят учестено.
Да, Лундгрен, който през 2023-а навърши 66 години, има повече от 60 филма зад гърба си, но в кариерата на всеки актьор се вписва един емблематичен персонаж. Такъв точно е Иван Драго от „Роки IV“.

Между другото медиите и до днес не пропускат да отбележат любопитния факт, че снимките на филма „Роки IV“, са толкова истински и реалистични, че за понесените тежки удари, инкасирани от Лундгрен на ринга, Сталоун е бил откаран в болница.
Там пък лекарският екип установил, че травмите, получени от актьора, са все едно от тежка автомобилна катастрофа.
Така здраво е удрял Драго.
Кръвното налягане на Силвестър скочило до 260. Той самият помислил в един момент, че няма да оживее…

Е, няма как да не е така. Все пак става дума за мускулест и здрав мъжага, който тежи 111 кг и е висок 196 см.
При такава завидна физика изборът му да се насочи към големия екран не е случаен.
Още повече със завидната си спортна визитка. Лундгрен е майстор на карате.
Роден в Стокхолм през 1957 г., едва 10-годишен започва да тренира на татамито, а 9 години по-късно вече е в шведския национален отбор по карате.
Две поредни години е шампион на Европа в тежката категория – през 1980 и 1981 г.
Печели златен медал и в Австралия през 1982.

Дали заради това, или заради връзките му с известни жени, но често е наричан Скандинавския принц. Казват, че ако не се бе отдал на Седмото изкуство, от него щеше да излезе блестящ учен.
Донякъде и заради гена му – баща му е инженер и икономист, заема дори пост в правителството на Швеция, а майка му е учител.
Самият Долф пък (родното му име е Ханс Лундгрен) е завършил успешно Кралския институт по технологии, а след това изкарва и магистратура в Австралия, за да добие специалността инженер-химик.
Между науката и киното обаче Долф прави своя избор в полза на второто. И вероятно не греши.

Дебютира на големия екран през 1985 г. във филма за Джеймс Бонд „Изглед към долината на смъртта“, но с незначителна роля.
Славата му идва точно с „Роки IV“, когато медиите го превъзнасят за перфектното превъплъщение.
След този грандиозен сблъсък на ринга шведът се ориентира окончателно към екшъните и се снима в ленти от рода на „Червеният скорпион“, „Господари на вселената“, „Наказателят“, „Ангел на мрака“, „Сблъсък“, „Универсален войник“ (вж. отделно филмографията на актьора).

През 2010 г. пък се появява на екран отново със Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм и Мики Рурк в „Непобедимите“.
Между другото, в свои интервюта Долф е споделял, че се е снимал в някои филми не защото му харесват или пък му допада ролята, а просто заради добрия хонорар.

В кариерата си обаче Долф не спира само с актьорството.
Той става и режисьор и под неговата „диригентска“ палка се раждат „Защитникът“ през 2004 г., „Механикът“ през 2005-а, „Командно изпълнение“ през 2009-а, „Икар“ през 2010 г.
Лундгрен освен че е режисьор на тези ленти, но и участва в тях.

За светските хроникьори интересно се оказа и откровението на актьора за тежкото детство, което е имал.
Казват, че като дете бил свит и скромен, наблягал само на учението, докато съучениците му обикаляли дискотеките.
Въпреки че баща му е учен човек, той се е отнасял зле със семейството си, тормозел е много и Долф, и жена си.
Може би затова и Лундгрен в един момент изпитва желанието да бъде боец, за да е силен.

Тези споделени мисли актьорът изказва в едно интервю за шведското радио в присъствие на тогава 9-годишната си дъщеря.
Пак в същото интервю признава, че много обичал да чете.
Случайно попада на книга за Брус Ли, а после успява да изгледа всички филми с него.

Тук е мястото да кажем, че Лундгрен има две дъщери от втората си съпруга Анет Кувеберг, дизайнерка на бижута, с която се развежда през 2011 г. През 2020-а пък шведът изненада светските издания с появата си с новата си приятелка от Норвегия, с която имат 40 години разлика. Става дума за красивата инструкторка по фитнес Ема Крокдейл.

Не може да не споменем, че Долф е идвал неколкократно в България и признава, че много харесва столицата и курорта Слънчев бряг. Сред откровенията му се вписва, че много повече му допада българската кухня в сравнение с гръцката.
В южната ни съседка също са правени част от снимките на „Непобедимите“.

Любопитен факт е още, че Лундгрен е полиглот: той говори добре освен родния шведски още английски, немски, испански, френски и японски.
На фона на всичко онова, което казахме за този силен, мускулест мъж, идва доста странно едно негово изявление, което обаче няма как да пропуснем: „По-добре е да се опитаме да разрешим всеки конфликт с мирни средства чрез диалог, да простим или да се опитаме да чуем аргументите на другата страна. Защото е много по-лесно, отколкото да доведем въпроса до конфронтация.“

Ами така е, независимо от това кой точно го казва…

Джордж Клуни – бейзбол, текила или кино?

… Той е можел да стане бейзболист. Вероятно добър играч на „Синсинати редс“. Щеше да е и богат по спортна линия.
А можело е днес по големите търговски вериги дори и в България да има подредени бутилки текила с неговата марка. Факт.
Сигурно щеше да стане отличен производител на алкохол, ако заедно с партньора си Майкъл Мелдман не бяха продали компанията си за производство на текила, основана през 2013-а.
4 години по-късно обаче продават бизнеса си за „скромната“ сума от 700 млн. долара.

И още: през годините той често е попадал в различни класации за най-елегантно облечен мъж на годината. И най-красив, разбира се.
Той естествено е Джордж Клуни, популярен американски актьор, режисьор, сценарист и продуцент.
Със сигурност любителите на киното си спомнят различни негови роли в различни филми.

Но пък българският кинозрител, ако не се сети веднага, достатъчно е да чуе заглавието „Перфектната буря“.
Една страховита и вълнуваща драма, излъчена у нас за първи път през 2012 г. Лентата разказва за гибелта на малък рибарски кораб, който попада на невероятен щорм, образуван от сливането на три природни стихии.
Освен с добра игра на актьорски състав и лично на Клуни филмът впечатлява с изключителните снимки. Често е излъчван и по телевизиите.

За разлика от някои негови колеги за Клуни може да се каже, че киното е в гена му – баща му е известен телевизионен водещ на новините и водещ на ток шоу, което означава, не няма никакви притеснения пред камерата. Това наследява и Джордж.
Впрочем роденият през 1961 г. актьор е известен в Щатите и с прозвището вечният ерген, въпреки че през 1989-а сключва брак с актрисата Талия Болсъм.
Характерите им обаче не си допадат и след 4 години те се разделят.
Това кара Джордж да обяви публично, че остава ерген до края на живота си. Дори се хваща на бас, че ще изпълни обета.
По-късно обаче става ясно, че губи баса.

Интересното е, че за да не свързват успехите му с популярността на баща му, Клуни, който се пробва като репортер, зарязва този занаят. Просто иска без протекции сам да постигне всичко.
Все пак за появата му в актьорската гилдия рамо удря братовчед му Мигел Ферер, също актьор.
Джордж се озовава в Ел Ей и близо 12 месеца живее в килера на свой приятел, докато си успее да си намери работа.

1987-ма е годината на неговия кинодебют в лентата Predator: The Concert.
Пак тогава започва снимки в един популярен сериал - The Roots of Lifе. Нито на едното, нито другото място обаче има главна роля.
Тя идва две години по-късно във филма Red Surf, след което пък на дневен ред са нови два телевизионни сериала - Bodies of Evidence и Sister.

Кариерата му тръгва стремглаво нагоре, когато през 1995 г. Джордж се снима в един епизод от популярния сериал „Приятели“.
Идват роли с признание и от критиците – в „От здрач до зори“ с Тарантино – един класически страховит екшън трилър, и в романтичната комедия „Един прекрасен ден“ в партньорство с Мишел Пфайфър.
Двете ленти са от 1996 г., а втората от продажби на билети събира повече от 97 млн. щатски долара.

През 1997 г. идва нова известна роля за Клуни – в четвъртият филм от поредицата за Батман – „Батман и Робин“.
Джордж се превъплъщава в Батман, а в същата лента участва и Арнолд Шварценегер, който пък играе ролята на злодея Мистър Фрийз.
Филмът с бюджет 160 млн. долара докарва на компанията приходи от 238 млн.
Въпреки популярността на героя Батман обаче, тази лента не е приета с възторг от критиците, а и финансовите резултати не са според очакванията.
Може би това е и причината поредицата от филми за Батман да замре чак до 2005 г.

Перфектна звездна двойка на големия екран олицетворяват Клуни и красивата Никол Кидман в екшъна „Миротворецът“ от 1997 г. Всъщност още тогава темата тероризъм е била на дневен ред и тя е разработена по интересен начин в сюжета на филма.
Кидман е в ролята на ядрен експерт, а Клуни се превъплъщава в образа на подполковник от разузнаването на специалните части.
Двамата трябва да разкрият престъпна схема и добре обмислен заговор.

С Дженифър Лопес пък Джордж Клуни играе в „Извън контрол“ от 1998 г.
Според критиците филмът не е сполучлив, но пък и Джордж, и Джей Ло играят перфектно ролите си.
Няма как лентата да не събуди интерес с любопитния си сюжет.
Клуни е обирджията на банки Джак Фоли, който успява да избяга от затвора, вземайки за заложничка полицайката Карен Сиско (Дженифър Лопес).
Между двамата пламва любовна искра и това движи развитието на сюжета до финалните надписи.

Пак през 1998 г. и 1999-а Клуни се снима последователно в два военни филма – „Тънка червена линия“ и „Трима крале“.
Джордж обаче се превръща в истински любимец на публиката по цял свят – и най-вече на женската половина, с появата си в сериала „Спешно отделение“, където играе ролята на педиатъра Дъг Рос.
Поредицата е режисирана от писателя и сценарист Майкъл Крайтън и се излъчва в продължение на 15 сезона.

Идва годината 2001. На екран се появява знаменитият екшън на режисьора Стивън Содърбърг „Бандата на Оушън“.
В него блести цяло съзвездие – Джордж Клуни, Мат Деймън, хубавата жена Джулия Робъртс, Брад Пит…
Клуни естествено е бившият затворник Оушън, който заедно с партньора си Ръсти Райън (в ролята Брад Пит) успяват да осъществят един от най-хитрите и оригинални обири на казино.

Филмът е излъчван неколкократни в България. Лентата има и втора част, която се появява през 2004 г.
В нея Клуни отново играе заедно с Брад Пит, Мат Деймън и Джулия Робъртс.
Като режисьор Клуни става известен с филмите „Самопризнанията на един опасен ум”, „Лека нощ и късмет”, получил 6 номинации за „Оскар”, и „Момичето на отбора“.

Престижният „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля Джордж Клуни прегръща през 2006 г. за участието си в „Сириана“.
Като продуцент той има „Оскар“ за най-добър филм за политическия трилър „Арго“ от 2013 г.
Режисьор е Бен Афлек.

Лентата получава номинации и за 5 награди „Златен глобус“, от които печели в категориите за най-добър режисьор и за най-добра драма.
Сред отличията на Клуни „Златен глобус“ са още за най-добър актьор в мюзикъл или комедия – в „О, братко, къде си“ от 2000 г., най-добър актьор в драма – в „Потомците“ от 2011 г.

През февруари 2023-а медиите съобщиха, че Клуни става отново режисьор – този път на шпионския трилър „Отдел Фалшива самоличност“.
Оригиналният вариант е френски и е доста популярен, а американската версия е римейк.
Любопитното е, че френският вариант е излъчван в повече от 100 държави, между които и България.
В някои епизоди се снимаха и нашите актьори Захари Бахаров, Александър Сано и Башар Рахал.

… И макар Клуни видимо да отбягва появата си в светските хроники, именно заради обета му за ергенлък той се появява в жълтите издания.
През 2014 г. нарушава клетвата си и се жени за красивата Амал Аламудин, с която се е запознал година по-рано.
От нея има близнаци през 2017 г. Амал по професия е адвокат за човешки права.
През декември 2022 г. Джордж бе удостоен с награда за цялостен принос към американската култура.

Тогава на церемонията във Вашингтон, на която бе и президентът Джо Байдън, той се появи с бляскавата си съпруга, която пък впечатли с безупречен вкус към модата.
И въпреки огромната си любов към Амал, която Клуни подчертава неведнъж, това не му пречи в едно свое интервю да заяви: „Перфектната жена за мен е с усмивката на Никол Кидман, с външност и квинтесенция от красота като Мишел Пфайфър, да е личност като Джулия Робъртс и да има амбицията на Дженифър Лопес”.
Има вкус човекът…

През януари 2023-а пък стана известно, че Клуни снима нов филм отново в партньорство с Брад Пит.
Става дума за трилъра Wolves, чиято премиера се чакаше през същата година.
Между другото, Джордж е сред актьорите, известни със своята благотворителност.

В началото на 2023 г. той направи поредно дарение – подпомогна с 21 000 евро френско село, засегнато от наводнение.
„Животът и кариерата ми са по-добри, отколкото някога съм си мислил, че ще бъдат“, казва Джордж Клуни и това като че ли обобщава всичко, казано за него…

Джони Деп – хем пират, хем симпатичен

… Той е готов да изиграе всеки ексцентричен и странен образ, колкото и да е противоречив.
Може би затова друг нямаше да се справи с персонажа на пирата Джак Спароу. Хем пират, хем симпатичен, при това и в петте филма от поредицата „Карибски пирати“.
Той разбира се е Джони Деп, който освен пирата от тези ленти много умело се превъплъщава в ролята на Раул Дюк в „Страх и омраза в Лас Вегас“ и в ролята на Сам в „Бени и Джун“.

Нещо повече, в края на 2022 г. се появи информация, че след 3 годишно отсъствие от големия екран Деп се завръща, при това с голяма роля.
Той ще се превъплъти в образа на френския крал Луи XV в драмата на режисьора Майвен льо Беско Jeanne du Barry.

Според кинолозите, които очакваха премиерата на продукцията на фестивала в Кан през май 2023 г., именно Джони Деп е най-подходящият актьор за тази роля – те припомнят факта, че монархът с доста противоречив и особен характер все пак е останал на трона цели 59 години през 18 век, въпреки че е управлявал зле.
Първите снимки от този филм се появиха през януари 2023-а.

Лентата разкрива историята на последната любовница на крал Луи XV – Жана дю Бари. Критиците припомнят, че за последно Деп се бе появявал на големия екран във филма „Великият“ през 2020 г.
Тук е задължително да вметнем, че американският актьор, роден през 1963 г., бе изпаднал за дълго време в немилост и бе пренебрегван от режисьорите.

Той бе нежелан най-вече заради шумния скандал с бившата му съпруга Амбър Хърд.
Тя го бе обвинила в домашно насилие, но в продължителния съдебен процес Джони успя да опровергае това и премина в атака, като осъди Амбър за клевета.

Съдът пък му призна обезщетение от 10 млн. долара, които актьорът обяви, че ще даде за благотворителност.
Това не е неочакван ход, тъй като от кино Деп е спечелил немалко пари – твърди се, че лентите с негово участие са натрупали повече от 2,2 млрд. долара приходи само в Съединените щати и повече от 5 милиарда долара по света.
Може само да предположите какви хонорари е отнесъл Деп…

Между другото, заради този шумен съдебен процес, който продължи доста и заради пандемията от коронавирус, актьорът не само бе пренебрегван, но и малко кривна от правия път, отдавайки се на алкохол и наркотици.
Мнозина обаче смятат, че той е мъж с характер и връщайки се в голямото кино, ще подреди отново живота си, отдаден на изкуството.

Започнахме с „Карибски пирати“, защото в тази поредица ролята на Джони Деп като пирата Джак Спароу е една от т.нар. емблематични роли. Първата лента е от 2003 г. – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“, който носи приходи от 654 млн. долара.
Следват още 4 филма: „Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца“ (2006 г.), „Карибски пирати: Накрая на света“ (2007 г.), „Карибски пирати: В непознати води“ (2011 г.) и „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“ (2017 г.).

И понеже вече стана дума за пари, за много пари, британският вестник „Сън“ пише, че въпросните 5 филма от поредицата са донесли повече от 4 млрд. долара в международния бокс офис, а Деп е заработил само от тези пет филма повече от 240 млн. долара.
Ами трудил се е човекът…
Тук е мястото да кажем още, че в края на 2022 г. се появиха информации, че Джони се завръща като Джак Спароу и в подготвяния шести филм от знаменитата поредица с работно заглавие „Карибски пирати: Ден в морето“.
Очакваше се снимките да стартират през февруари 2023-а в Англия.

Като мнозина други американски актьори и Джон Деп не носи гена на родители, свързани с киното и с изкуството въобще.
Баща му по професия е строителен инженер, а майка му е сервитьорка.
Това не пречи на Джони да се насочи там, където го влече сърцето, а именно към… музиката.
Да, неговата първа слабост, която, оказва се, го държи и до 60-ата му година, е именно музиката, а не киното. В различни училищни групи той се изявява като добър китарист.

Когато е на 15, родителите му се развеждат и това може би допълнително дава тласък на тийнейджъра да се ориентира към музиката, при това вече доста сериозно и професионално.
Затова съвсем не е изненадващ фактът, че през 2023 г. в България Джони се канеше да пристигне с прочутата си рокбанда „Холивудските вампири“.

Турнето бе насрочено за 12 юни в София, а билетите се появиха още в края на 2022-ра.
Тогава стана известно, че всеки фен на Джони може да се щракне за спомен с него срещу 3000 лева.
Толкова бе обявената цена за ВИП пакет за концерта, в който се включва и роклегендата Алис Купър.
Изявата в столицата е част от европейското турне на групата, която се появява на сцена отново след 3 години.

И ако се върнем към кинотворчеството на Джони Деп – в киното е много важно някой да те види и в началото да ти подаде ръка.
Това за Деп прави големият Никълъс Кейдж.
Той вижда таланта на Джони и го свързва със своя агент. Така Деп се снима във филма „Кошмари на Елм стрийт“ през 1984 г. Любопитното е, че когато се разписва под първия си кинохонорар, Деп не бърза да изхарчи парите, а с тях записва курс по актьорско майсторство, т.е. инвестира съвсем правилно и целенасочено.
Благодарение на това получава роля, макар и малка, в лентата на Оливър Стоун „Взвод“. Филмът е награден с „Оскар“.

Паралелно с киноизявите си Деп продължава да забива с рокбандата си Rock City Angels и става популярен и като музикант.
Актьорската му кариера преминава и през един популярен телевизионен сериал - 21 Jump Street.
Поредицата е насочена предимно към младежката аудитория и именно сред нея Деп става доста популярен в продължение на 3-те години, през които сериалът се излъчва.

Годината е 1990-а. Деп е номиниран за престижния Златен глобус за участието си във филма „Едуард ножиците“.
С Леонадро ди Каприо си партнират в популярния филм „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ на режисьора Ласе Хелстрьом, а после Джони се появява и в една от знаменитите ленти на Емир Костурица „Аризонска мечта“ (вж. отделно филмографията на актьора).

И понеже започнахме с признанието, нека кажем: в кариерата си в киното Джони Деп има три номинации за „Оскар“, като и трите са за най-добър актьор в главна роля.
Това става през 2004, 2005 и 2008 г., за ролите на капитан Джак Спароу в „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“, както и за превъплъщенията си във филмите „Пътят към Невърленд“ и „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт стрийт“.

Има приз и от Лондонското общество на критиците през 1996 г., от критиците в руското кино през 1998-ма и от Гилдията на актьорите в САЩ през 2004 г.
Печели Златен глобус за ролята на Суини Тод през 2008 г., за тази награда има още 7 номинации.
Приз за цялостно творчество пък има от кинофестивала в Сан Себастиян от 2021 г.

Тези награди не са никак случайни.
Дори ония, които не го харесват, признават таланта му да играе различни по характер и темперамент персонажи, при това успява да ги пресъздаде изключително майсторски.
Затова му допада и ролята в „Новият Дон Жуан“, където си партнира с легендата Марлон Брандо.
Много силно е присъствието му и в „Мъртъв“.

За личния живот на Джони вече стана дума – поне за Амбър Хърд.
Преди нея обаче Джони има още няколко връзки все с известни жени – Лори Алисън, за която е женен три години, с актрисата Униона Райдър, за която пък е сгоден и също са заедно 3 години, с модела Кейт Мос, с френската певица Ванеса Паради, от която има две деца, и с Амбър Хърд накрая, с която се развежда през 2017 г.

И въпреки тези не толкова дълготрайни връзки с жени Джони Деп признава нещо много истинско: „Всичко, което съм правил до 27 май 1999 г., беше вид илюзия, съществуваща, без да живее. Дъщеря ми, раждането на дъщеря ми ми даде живот…“
Какво по-човешко признание от това?...

Джак Никълсън – големият актьор с малките тайни

… Той е велик актьор. Няма кой да го оспори. Той е милионер. Има повече от 400 милиона долара в банковите си сметки. Това също е факт. Дълги години в киното той е секс идол. За него казват, че е имал любовни връзки с близо 2000 жени.
Има пет официално признати деца от четири жени. Любопитно е, че всичките му наследници твърдят, че той е страхотен баща. Обича изкуството, не само киното – колекционира картини, притежава оригинални платна на Пабло Пикасо.

На екрана почти винаги е особен персонаж в уникални и предизвикателни роли – психопат, злодей, престъпник. Лош. Такива образи му отиват повече от всички останали.
През 2022-ра навърши 85 години и се бе оттеглил в луксозното си имение за отшелнически живот. Вероятно за да си почине от лудите млади години, които освен с кино са преминали в неспирни купони, секс, наркотици и алкохол.

Той е голям, а за неговия живот и творчество се знае почти всичко. Ако има тайни, те са наистина малки.
Той е Джак Никълсън, с начало на визитката американски актьор, сценарист, продуцент, писател.
В CV-то му има още нещо уникално – той държи рекорда по номинации за престижните награди „Оскар“. 12 цифром и словом.
Няма друг като него.

И не се знае дали ще има, колкото и богато на знаменитости да е американското кино през годините. И понеже започнахме с Оскарите, редно е да кажем, че той има три статуетки. Двете са за най-добра мъжка роля – в „Полет над кукувиче гнездо“ от 1975 г. и „Колкото толкова“ от 1997 г.
Призът „Оскар“ за най-добра поддържаща роля му е присъден за лентата „Думи на обич“ от 1983-а.
Към тези отличия и номинации добавяме и 6 награди „Златен глобус“.

А че Джак Никълсън е особняк, особняк е, при това не само с образите, в които се превъплъщава на големия екран. За първия си „Оскар“ той изпълнява ролята на Рандъл Макмърфи в един наистина гениален роман на Кен Киси.
Действието се развива в психиатрична клиника, а героят на чешкия режисьор Милош Форман – Макмърфи, се прави на болен, за да се измъкне от затвора.

Ролята пасва идеално на Никълсън и „Оскар“-ът съвсем не е случаен.
Всъщност според мнозина наблюдатели филмовата версия на романа е дори по-сполучлива от самото произведение на Киси.
Това твърде рядко може да се чуе за някой филм. Най-вече поради факта, че двете изкуства работят с различни изразни средства.

Лентата обаче, особено с перфектното изпълнение на Никълсън , поражда и много вечни въпроси: например светът на тази психиатрия не прилича ли по нещо и на нашия реален свят, в който се лутаме?
И нима тези психично болни герои не са образи – метафори и символи на различните човешки характери? Какви са нормите в това затворено общество и те не се ли пренасят по някакъв начин и върху живота зад стените на болницата?

Може би и поради отличната режисура, и поради тези повдигнати въпроси „Полет над кукувиче гнездо“ от 1975 г. получава цели пет награди „Оскар“ – за най-добър филм, режисура, главна мъжка роля, главна женска роля и адаптиран сценарий.
Неслучайно Американският филмов институт класира тази лента в листата на най-великите филми на всички времена.

И преди да продължим с филмовата кариера на Джак Никълсън, нека кажем нещичко, което не е убягнало от интереса на светските хроникьори. Любопитен факт е произходът на актьора.
Чак през 1974 г., когато е на 37 г., Джак научава, че смятаната от него за сестра Джун Франсис Никълсън, вариететна танцьорка, му е родна майка.

Става така, че той е отгледан от баба си и дядо си, а така и не става напълно ясно кой точно е биологичният му баща.
Джун пък твърди, че има в кръвта си ирландски, английски и холандски корени. Когато узнава истината – а това става в една медийна публикация, Джак естествено е стресиран.
Той обаче бързо преодолява шока, защото се е отдал вече изцяло на кариерата си в киното и няма време да се разсейва с такива подробности. Е, по-късно животът така го завърта, че се разсейва с жени и алкохол, но това е друга тема…

А актьорската му дарба проличава още от ученическите години – в училището, в което учи, е избран единодушно за клоун на класа. Това става през 1954 г.
Интересен факт е, че Никълсън не започва направо с игрално кино, а минава през анимацията. Когато се озовава в Холивуд, той работи известно време за известните аниматори Уилям Хана и Джоузеф Барбера. Те му предлагат постоянна работа, защото откриват таланта му, но той не приема.

Влече го актьорската професия. Дебютът му на големия екран обаче не е впечатляващ. През 1957 г. той се снима в един нискобюджетен и слаб сериал - The Cry Baby Killer, и макар да изпълнява главната роля, не впечатлява с нещо особено. Пробивът обаче така или иначе идва, макар и след 12 години. Във филма „Волният ездач“ на режисьора Денис Хопър от 1969 г.

Джак вече е в стихията си. Там той се превъплъщава в ролята на алкохолизиран адвокат – Джордж Хансън, и съвсем логично идва и първата му номинация за „Оскар“ – за най-добра поддържаща мъжка роля.
Партньори на Никълсън са Денис Хопър и Питър Фонда, което превръща лентата във всепризната класика – филм за мечтите на младостта, свободата и бунта през 60-те години.

През 1970 г. Никълсън е номиниран за най-добра мъжка роля във филма „Пет леки пиеси“ от 1970 г.
Още няколко ленти му носят номинации за престижните филмови награди – „Червените“, „Честта на фамилията Прици“, Ironweed, „Думи на обич“.
Междувременно на филмовия фестивал в Кан Джак Никълсън е удостоен с приза за най-добър актьор за участието му във филма „Последният детайл“. За „Китайският квартал“ пък прегръща Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм.

Сред най-популярните ленти с Никълсън са още „Пет леки пиеси“ от 1970 г. и „Сиянието“ по романа на знаменития Стивън Кинг. Първият филм има 4 номинации за „Оскар“ и също е сочен за класика в жанра.
В него главният герой Робърт броди по пътищата и търси своето място под слънцето, като зарязва една черна работа и се захваща с друга.
Втората лента е режисирана от Стенли Кубрик и често е определяна като „впечатляваща симфония на ужаса“ – нещо типично за стила на Стивън Кинг. Тук Никълсън също блести, макар да не взема „Оскар“ за тази роля. (вж. отделно филмографията на актьора).

Има естествено и един филм, който се превръща в емблема за масовия кинозрител. Емблематична е ролята на Никълсън в екшъна „Батман“ от 1989 г. И макар в тази лента Джак да е отново лошият – Жокера, психопат и масов убиец, а тийнейджърите буквално да лудват по смелостта на главния герой (в ролята Майкъл Кийтън), Никълсън обира овации за ролята си.

Превъплъщението е перфектно дотолкова, че направо намразваш персонажа от екрана. Гримаси, усмивка, жестове – не само делата на този образ са отблъскващи. Хроникьори отбелязват, че само от участието си в този филм Никълсън е прибавил към банковата си сметка 60 милиона долара. Дай Боже всекиму, както се казва…

В едно свое интервю Джак признава, че двете му най-любими роли са в „Полет над кукувиче гнездо“ и „Батман“. Едва ли е случайно.
Никълсън няма да е Никълсън, ако не прояви и своя характер. Когато си успял, можеш да си позволиш всичко. Дори да откажеш предложение на велик режисьор като Франсис Форд Копола.
Може някому да не му се вярва, но Джак отказва офертата на Копола да изиграе ролята на мафиотския бос Майкъл Корлеоне във великта сага „Кръстникът“. После този персонаж е поверен на Ал Пачино.

И когато говорим за световните успехи на този актьор, не можем да подминем любопитния факт, че той подобно на други негови известни колеги получава и приза „Златна малинка“ за най-лош актьор. Това го сполетява през 1992 г. за участието му в Man Trouble и „Хофа“. И върхът на парадоксите – именно за „Хофа“ той получава и „Златен глобус“. Иди ги разбери американците…

Последната филмова роля на Джак е във филма „Как да разбера?“ от 2010 година. Три години по-късно актьорът обяви, че се пенсионира.
През 2022-ра се появиха писания в светските издания, че актьорът страда от тежка форма на деменция и въобще вече не знае нито кой е, нито какво е правил на млади години.

Възможно е да е така, но пък за този факт няма потвърждение, тъй като Джак живее отшелнически и не се появява сред хората. Казват, че за последно е видян на баскетболен мач на своя любим „Лос Анджелис лейкърс“ през 2021 г.
И ще завършим кратките бележки за този наистина знаменит актьор с едно негово откровение закачка: „Позволено е да лъжете двама души в живота: вашата приятелка и полицай“.

Вие преценете дали ще се възползвате от този ценен съвет, или не!

Вини Джоунс - човекът, който разбираше и от футбол, и от кино

Най-добрият футболист сред актьорите или най-добрият актьор сред футболистите? Кое определение би му прилягало повече? Може би и двете са еднакво подходящи. Става дума естествено за Вини Джоунс, уелсецът, който остави трайна следа в историята и на Цар Футбол, и на Седмото изкуство. Вярно е, че и други майстори на коженото кълбо след приключване на спортната си кариера са се ориентирали към киното. При това известни футболисти от нивото на Ерик Кантона, Дейвид Бекъм, бразилецът Роналдо, Златан Ибрахимович.

Дори Кралят на футбола Пеле има роля в киното – във филма „Бягство към победата“, където легендата се превъплъщава в персонажа на ефрейтор Луис Фернандес. В същата лента играе и Силвестър Сталоун. Не за всеки обаче може да се каже онова, което е валидно за Вини Джоунс – той и в киното е толкова добър, колкото и във футбола. Освен това до 2022 г. той имаше участия вече в близо 100 ленти!

А феновете на великата игра естествено го помнят и с прозвището Секирата. Вини си го извоюва с изключително твърдата си игра, на моменти груба и дори повече от груба – безкомпромисна. Може да звучи като виц, но след като каза сбогом на футбола, той дори издаде своеобразен видео наръчник по грубост - Soccer's Hard Men. В него Вини представя някои от най-грубите си изпълнения на терена, а освен това показва и опита на други грубияни. Любопитен факт е, че в един момент Вини бе сравняван с нашия легендарен централен защитник Трифон Иванов - Туньо. Или Иванов бе сравняван с Вини, няма такова голямо значение. Всъщност и двамата стряскаха съперника със страховития си вид…

Роденият през 1965 г. Винсънт Питър Джоунс стартира футболната си кариера в един полупрофесионален английски клуб – „Уийлдстоун“. Това става, когато Вини е на 19 г. Две години по-късно той преминава в тима на „Уимбълдън“, където още във втората си поява на терена успява да отбележи гол на „Манчестър юнайтед“. После „Лийдс“ го купува за 650 000 паунда, а кариерата му преминава още през „Шефилд юнайтед“ и „Челси“.

През 1998 г. е играещ треньор на „Куинс парк рейнджърс“, а следващата година спира със спорта. За футболната му кариера обаче трябва да се отбележи още, че има мачове и за националния отбор на Уелс и дори извежда тима с капитанската лента за сблъсъка с Холандия.
Ония, които си го спомнят като играч, ще потвърдят, че той на терена се държи понякога не само грубо, но и хулигански.

Между другото, подобни гаменски прояви съпътстват и личния му живот, но за това по-нататък. Футболните статистици не пропускат да отбележат, че той 12 пъти е гонен от игра с червени картони, а освен това държи и рекорд за най-бързо показан жълт картон – само 3 секунди след началния съдийски сигнал на мача. Бдителни фоторепортери пък засякоха Вини в един мач как стиска за тестисите друг голям английски футболист – Пол Гаскойн. Играчът на „Тотнъм“ Гари Стивънс пък спира с футбол, след като получава зверска балтия от Вини. С две думи – по-добре да не излизаш на терена точно срещу него…

И понеже стана дума за хулиганските прояви извън терена, Джоунс съвсем не е от тихите води. Някои жълти издания свързват проявите му на бабаитлък със склонност към алкохола. Медиите отбелязаха, че по време на един самолетен полет от Лондон до Токио той се нахвърлил върху друг пътник и го ступал здраво. Стигнало се дори до намеса на командира на полета. Има съдебен процес, а съдът постановява глоба и общественополезен труд. Виновникът за скандала пък е лишен от правото да пътува със самолетите на „Върджин еърлайнс“. Това се случва през 1998 г.

Хроникьори отбелязват, че всъщност хулиганските прояви на Вини не го правят чак толкова лош човек. Той, казват медиите, е способен да разбие зъбите на журналист, който го е подразнил с нахални въпроси, а 24 часа по-късно да плаче от умиление и да раздава помощи на социално слаби. Но пък в един момент пиянските му изпълнения обикалят дори първите страници на вестниците, при това не само на жълтите издания.

Тук не можем да пропуснем да споменем, че Вини Джоунс се включи през 2014 г. и в едно наше телевизионно риалити – „Къртицата“. Тогава той призна: „Преместих се в киното, защото там ми плащаха да се бия, а на терена ме глобяваха…“ В шоуто у нас Вини бе със статут на гост звезда и не се бореше за наградата, като изкара сред участниците 5 денонощия.

Когато се говори за Вини като актьор, трябва да се каже, че той няма нито такава закваска, нито такава професионална подготовка. Баща му е пазач на дивеч в голямо имение и Джоунс израства покрай него. Имиджът му на побойник и грубиян във футбола му помага по-лесно да се превъплъти в подобни персонажи в киното – на скандалджия, престъпник, гангстер. През 1998 г. Вини дебютира в киното с роля във филма на Гай Ричи „Две димящи дула“. Самият Джоунс признава чистосърдечно: „Сложиха ме пред камерата и станах кинозвезда, играейки себе си“.

Интересното е, че този дебют не минава незабелязано, напротив. Вини дори печели няколко британски награди за дебют. 2 години по-късно той си партнира с големите имена в киното Брад Пит и Джейсън Стейтъм в друг филм на Гай Ричи – „Гепи“. Появява се в ролята на бандит в „Да изчезнеш за 60 секунди“ заедно с Анджелина Джоли и Никълъс Кейдж, а после и в друг известен филм „Парола: риба меч“ в партньорство с Джон Траволта и Хали Бери.

Главна роля Вини играе във филма „Гаднярът“, където се превъплъщава в образа на английския футболист Дани Миън. Героят му е обвинен, че е продал мач, а по-късно, когато се отказва от футбола пък, влиза зад решетките заради шофиране в нетрезво състояние и последвал скандал с полицай. Естествено тази роля подхожда най-вече на Джоунс. Във филма гледаме и Джейсън Стейтъм.

Интересен факт е, че Вини изпълнява важна роля и в екшъна „Под водата“, сниман в България. Заедно с легендарния боксьор Ленъкс Люис пък бившият футболист се снима в генгстерския екшън „Джони беше“ (вж. отделно филмографията на актьора).

И понеже стана дума за това колко Вини е добър в киното, неговите награди говорят сами по себе си. Между отличията, които му присъждат за кино, са „Най-добър актьор (за ролята в „Две димящи дула“) – 1999 г., „Най-добър дебют“ (за ролята в същия филм) – 1999 г., „Най-добър британски актьор“ – награди на списание „Емпайър“

– 2001 г., „Най-добър актьор в поддържаща роля“ (за ролята в Night at the Golden Eagle) – 2002 г., „Най-добър новак“ (за ролята в Slipstream) – 2005 г. и др.
Светските хроники припомнят и една случка с Вини от 2010 г. Тогава по време на снимките на „Кървавина“ Джони се сбива с актьора Тимер Хасан. Става страшно, защото Хасан се оказва бивш боксьор, а свидетели на случката разправят, че двамата буквално са разрушили лоби бара на един хотел…

Покрай кариерата си на големия екран Джоунс води и телевизионни и радио предавания. Снима се успешно в тв реклама на известната марка ром „Бакарди“, рекламира и надбягванията с хъски, но които е голям фен. Покрай тези си занимания футболистът актьор намира време и за изкуство. През 2002 г. издава музикален албум със соул и блус изпълнения със заглавието Respect. Автор е на две автобиографични книги.
Ще завършим кратките бележки за Вини с едно негово изказване по време на престоя му в България.

Попитан за страстта си към шапките бомбета, която той никога не е криел, актьорът отговаря: „Колкото повече посребряват косите на един мъж, или изобщо започнат да липсват, толкова повече той ги заобичва. Имам толкова много в колекцията си, че вече не ги броя. Но винаги се ядосвам, когато забравя някоя от тях в самолета – обикновено, когато си пийна”. После уточнява с усмивка, че вече близо година не близва алкохол. Това обаче е през 2014-а. За после… никой нищо не говори.

Бъд Спенсър – актьорът, който плуваше по шампионски в света на киното

… За него се пише трудно. Не защото няма какво, напротив. Толкова разностранна личност, че човек направо се чуди откъде точно да започне. Може би от любопитния факт, че артистичният му псевдоним иде от … марка бира. Кому другиго може да хрумне подобно нещо? Никому, естествено, освен на незабравимия Бъд Спенсър.
Защото ако попитате някой любител на киното кой е Карло Педерсоли, той вероятно ще ви изгледа учудено. Ако споменете само Бъд Спенсър, реакцията е сигурна: А, онзи дебеличък чичко, дето хем е смешен, хем раздава страхотни тупаници и отгоре на всичко е адски симпатичен…

И понеже стана дума за разностранния Бъд, може само набързо да изброим, а по-късно да задълбочим темата – той е шампион по плуване на Италия 7 пъти, държи и национален рекорд. Шампион е и по водна топка. Участвал е на две олимпиади. По образование е юрист, а е следвал химия. Има кетапи за пилот на самолет и хеликоптер.
Развива бизнес като продуцент на кинокомпания, собственик на товарна компания и на текстилна фабрика за детски дрехи. Пише и композира песни, пее и свири на китара в различни нощни клубове, има патент за изобретател. Трябва ли още?...

Може би пропуснахме най-важното – той е много добър и обичан актьор от телевизионни сериали и филми на големия екран. И не е американец по произход, а италианец. Освен това за разлика от почти всички световни актьори се е женил само веднъж и до смъртта си през 2016 г. се е радвал на 56 години съвместен живот с Мария Амато, която го дарява с три деца. Дай Боже, всекиму, както се казва…

Бъд Спенсър, който има зад гърба си повече от 20 знаменити филма заедно с екранния си партньор Терънс Хил, измисля артистичния си псевдоним по особен начин. Спенсър идва всъщност от името на любимия на Карло американски актьор Спенсър Трейси, а малкото име Бъд пък произлиза от любимата бира на италианеца – бъдуайзер.
Неговият партньор Марио Джироти става известен като Терънс Хил. Двамата правят наистина страхотни комедии и уестърни, много забавни и приятни за гледане, наистина разтоварващи филми.

Роденият в Неапол Бъд Спенсър е интересна личност не само с ролите си в киното. Освен актьорската професия, която явно е по душата му, той работи какво ли не още през годините – професионален спортист е, по време на престоя си в Южна Америка се пробва като работник във фабрика, секретар в италианското посолство, библиотекар.

Между другото, бил е и надзирател на строежа на Панамериканската магистрала, както и работник в завод за автомобили. Към това прибавяме и неговият интерес към политиката. В един момент той дори опитва да стане общински съветник от партията на Берлускони „Форца Италия“, но не успява на изборите.

И понеже стана дума за спорта, още нещо любопитно. Бъд Спенсър е първият италианец, който плува 100 метра свободен стил под 1 минута. По-късно в шампионски стил плува и в света на киното. А там влиза с първата си роля във филма Quo vadis от 1951 г., но като статист в гвардията на император Нерон. После се снима в още няколко филма, но все с незначителни и незабележими роли. За първи път се появява на екран с партньора си Терънс Хил през 1967 г. в лентата "Бог прощава, аз не“.

Критиците обаче отбелязват, че за Бъд Спенсър започва да се говори, когато 2 години по-късно се появява филмът „Наричат ме Светата троица“ и продължението „Все още ме наричат Светата троица“ (1971 г.).
В тези ленти и в следващите, които излизат на голям екран, двамата партньори обират симпатиите със смешни диалози и ситуации, със забавни тупаници, а сюжетът с нищо не натоварва зрителя (вж. отделно филмографията на актьора).

Сред по-известните филми на тандема са „Ханибал“, „Каре аса“, „Черният пират“, „Пазете се, бесни сме“ и др.
Само Бъд Спенсър пък се изявява в „Наричаха го Булдозер“, „Банановият Джо“, „Бомбардировач“, както и в сериалите Big Man и Detective Extralarge. „Битката преди Коледа“ е последният му филм с Терънс Хил (1994 г.).

Казват, че на смъртния си одър в присъствието на неговото семейство последната дума на Бъд била благодаря.
Всъщност това благодаря са искали да му кажат всички негови почитатели…

Брус Лий – легендата умира последна

… Той си отива от този свят едва на 32. Почитателите му са шокирани и не могат да повярват. Защото името му още приживе вече е легенда. Най-голямата знаменитост в света на бойните изкуства. Създал уникални филми. Стъпил на философия, от която и днес има какво да се научи, стига да умееш да четеш между редовете.

Най-странното е, че малцина знаят истинското му име – Лий Юен Кам. Не ви говори може би нищо. Но ако чуете Брус Лий, нещата си идват на мястото. Велик боец, голям майстор, създател на незабравими киноленти. С милиони почитатели по цялата планета.
И което е най-интересното – отдалечаваме се от времето на неговата загадъчна смърт, а той още е жив. Легендата не умира…

Разбира се много може да се говори и пише за тази звезда на бойните изкуства и киното. Мнозина хроникьори – не защото са представители на жълтата преса, а от обясним интерес, и днес продължават да търсят причините за необяснимата смърт на Брус. Няма как да не е така – той е физически здрав като желязо, изключително добре трениран, а на 20 юли 1973 г. ляга да си почине през деня и не се събужда.

Версиите продължават да се множат. Според някои скандални предположения актьорът е бил в последните години на силни наркотици, имало е и друг утежняващ здравето фактор – алкохола, и това е сложило край на живота му. Търсейки скандал, някои медии коментираха, че Брус дори участвал в някаква оргия с много наркотици. Според официалната аутопсия обаче в кръвта му са открити само следи от марихуана, което не може да е причина за смъртта му, категорични са лекарите.

Има и друга версия, според която той е отровен от актрисата Бети Тинг Пей, която е била негова любовница и не е можела да прости изневяра от страна на боеца. Друга хипотеза слага в основата на смъртта неговия бизнес партньор Реймънд Чой, с когото имат основана съвместна филмова компания, наследена изцяло от Чой след смъртта на актьора. Някои издания пишат, че Брус Лий загива в резултат на тайна техника, наречена докосване на смъртта.
Така негови неприятели, китайски майстори на кунг-фу, му отмъстили, защото преподавал бойното изкуство на неазитаци. Тази техника била основана на атакуване на точките на натиск, което пък водело до забавена смърт на противника. В същото време не се пропуска фактът, че преди да заспи вечния си сън, Брус е изпил таблетка против главоболие, която, според мнозина, организмът му не можал да понесе.

В края на 2022 г. изданието Clinical Kidney Journal публикува най-новата версия за смъртта на боеца. Според нея той е изгубил живота си вследствие на прекомерно количество приета вода и явлението, наречено хипонатриемия, довело до мозъчен оток. Това можело да се получи, ако приемът на вода не съответствал на отделянето й с урината…

И още, и още версии. Тайната обаче си остава неразгадана, още повече на фона на факта, че синът на Брус – Брендън, умира също загадъчно и мнозина тогава изказаха версията за родово проклятие, което тегне над фамилията. Брендън Лий, който още от ранна детска възраст се учи на бойни изкуства от баща си и става актьор, е прострелян по време на снимки за филма „Гарванът“. Оказва се незнайно как, че вместо халосни патрони в оръжието се озовава истински куршум. Брендън загива едва на 28 години.

А за влиянието на Брус върху почитателите на бойните изкуства и киното говори дори фактът, че на траурната церемония в Хонконг се стичат повече от 30 000 души. Лий има и второ погребение – в Сиатъл.

За детството му се знае немалко. Брус е роден в Сан Франциско през 1940 г. и се появява на бял свят именно в Щатите, тъй като по това време баща му Ли Хой Чен, известен оперен певец, е на турне Зад Океана. Майката на бъдещия велик боец Грейс Лий също работи в операта, грижи се за костюмите на артистите. Всъщност рожденото име на Брус – Лий Юен Кам, означава Защитник на Сан Франциско. Семейството не е бедно, но малкият Брус е привлечен от улицата.

Той има решителен характер, не се страхува от нищо и често влиза в улични боеве, в които вече се вижда, че умее отлично да раздава юмруци. Обичал да се налага като лидер. По-късно се понася и легендата, че Лий например е имал способността да улови във въздуха зрънце от ориз с клечки за хранене, а за удар от разстояние 1 метър пък реакцията му отнемала само 5 стотни от секундата.
Може би за това Брус да се насочи към бойните изкуства, заслуга има и баща му, който бил почитател на гимнастиката на монасите даоисти – тай чи чуан. Учел децата си на нея, още когато били малки.

Любопитен факт в биографията на Брус е, че той е заснет във филм още когато е бебе. Това става през 1941 г. в лентата „Момчето от Голдън Гейт“. Като съвсем малък той се снима и в други филми, в които се превъплъщава най-вече в ролята на хулиган, но първият, в който му поверяват главна роля, е „Началото на едно момче“.

Що се отнася до бойните умения, могат да се напишат тонове литература. Младокът влиза в света на бойните изкуства като ученик на Ип Ман, който го запознава със стила Винг Чун. През годините Брус напредва много, смесва различни бойни стилове и дори сам създава свой стил – Джит Кун До, което означава Пътят на прехващащия юмрук.

Годините в Съединените щати слагат своя отпечатък върху житейската съдба на Брус Лий. Той се записва студент във Вашингтонския университет в Сиатъл, където следва философия. Може би заради това в бойните изкуства той налага и своята житейска философия. Така например сред неговите правила най-важното е да намираме баланс между мислите и действията си и да избягваме несъщественото. Брус Лий казва: Не се страхувай от провала. Не провалът, а ниската цел е престъпление. Във великите опити е славно дори да се провалиш!” Струва си и съвременният човек да се замисли над тези думи…

Хрониката сочи, че когато е на 18 г. Брус има вече 20 филма зад гърба си. Междувременно за да се издържа в САЩ, работи като сервитьор и преподава карате и кунг-фу. Неговият първи филм в Щатите е „Сирачето Ах-Сам“, който вече го прави известен. В периода 1965 – 1967 г. Брус се снима в сериала „Зеленият стършел“, където му е поверена главна роля. Преди това сключва брак с Линда, от която има син Брендън и дъщеря Шенън. Те също стават актьори.

В развитието му идва следващата стъпка – запознанството с продуцента Реймънд Чоу, с когото започват съвместна работа. А тя им носи успех, слава и пари. Първият филм, който носи на двамата много пари, е „Големият шеф“. Следват още две много успешни ленти – „Яростта да победиш“ и „Яростта на Дракона“. За жалост планираният следващ филм – „Операция Дракон“, не се реализира, тъй като Брус си отива от този свят, без да успее да завърши филма. Нелепата смърт идва в дома на актрисата Бети Тинг Пей, където Брус има среща с Чой. Актьорът се оплаква от главоболие, Бети му дава таблетка еквагезик и той се отегля в другата стая, за да почине. Така и не се събужда…

Затова пък след него в екшъните с много бой участват такива негови последователи като Джеки Чан, Чък Норис, Стивън Сегал, Жан-Клод Ван Дам и др.

В края на декември 2022-ра стана известно, че след немалко проекти за биографичен филм, посветен на Брус Лий, най-после идеята ще се реализира. Със задачата се е ангажирал режисьорът Анг Лий, а ролята на Брус той е поверил на сина си Мейсън Лий.

И понеже за мнозина ще е любопитно, ще кажем още, че покрай всичко, с което се е занимавал Брус в областта на бойните изкуства и киното, боецът е писал и стихове в някои от своите тефтери. Предлагаме на вниманието ви в превод едно кратко негово стихотворение:

"Скитам се сам в тишина,
а в небето два папагала се гмуркат,
уплашени от рибарите.
Две риби плуват в реката -
белият, златният цвят на водата.
През оградата
чаената роза посяга към слънцето.
Две пеперуди пърхат сред цветята.
И изглежда знаят къде искат да отидат,
но те не знаят как да стигнат до там…"

Литературоведите имат думата!

Анджелина Джоли, или красавицата, мечтала да е вампир

... Вероятно в Холивуд има и такива, които не я харесват като актриса. Дали от завист, дали от нещо друго, но може би е недолюбвана най-вече от колежките си. Едно обаче е сигурно – почти никой не може сериозно да оспори факта, че тя е красива жена. Една от най-красивите в света. На планетата пък едва ли ще се намери сериозен мъж, който да не завижда тайно на Брад Пит, че е бил в леглото с такава дама. Да, сетихте се, става дума точно за Анджелина Джоли.

Тя в двойка с друг голям от света на киното – Брад Пит, за дълго време бяха любим тандем под светлината на прожекторите. Първо, заради връзката им, после заради брака им и демонстрираната голяма любов, а по-късно – заради многото скандали и раздялата им. Но, както се казва, важното е да говорят за теб...

Е, те жълтите медии не пропуснаха да разказват надлъж и нашир и през 2022-ра за кавгите между бившите съпрузи. Двамата взаимно се обвиняваха в какво ли не. Анджелина бе завела иск, в който твърдеше, че по време на самолетен полет веднъж съпругът й направил опит да я удуши и тероризирал децата им. Брад естествено отрече, но пък тръгна да съди Джоли заради някакъв добре печеливш лозов масив във Франция с богато имение, разбира се. Без да го уведоми, бившата му съпруга продала своя дял на някакъв руски олигарх, което вбесило мъжа й. Такива ми ти работи...

Ако се върнем към детските години на Анджелина, там ситуацията е доста любопитна. За разлика от мнозина звезди в Холивуд Джоли има ген на актриса – френската й майка, американският й баща и дори кръстниците им са от тази гилдия. Трябва обаче веднага да уточним, че Анджелина прави кариера в киното не заради нечии протекции, а заради своята дарба, която не е забелязана веднага. Най-интересното е, че поради раздялата на родителите й, когато тя е едва на годинка, детството й е бедно и тежко.

По външен вид тя доста се различавала от другите деца, особено от богаташките – била хилава, носила смешни очила, имала метални шини за корекция на зъбите си, обличала се със стари дрехи. Поради това често търпяла подигравките на деца и съученици. Едва ли някой от тях е предполагал как грозното патенце ще се превърне в красив лебед...

... Когато е на 11 г., постъпва за първи път в детска театрална школа. В тийнейджърските й години и до 20-годишна възраст има периоди, в които изпада в тежка депресия. Мисли за самоубийство, посяга към наркотиците и по собствени признания опитва от всичко. За този период явно се отнася и едно от откровенията на Анджи пред пресата, в което тя твърди: „Когато моите съученички мечтаеха да станат балерини, аз исках да бъда вампир. Да се скитам нощно време по улиците и да плаша невинните граждани.” Когато обаче имаш дарба за изкуство, рано или късно нещата си идват на мястото. Макар и трудно....

На 14 г. започва да се появява на модната сцена като модел, записва участия и в музикални клипове. Първата си роля в театъра прави, когато е на 16 г.

Снима се в няколко филма, направени от брат й, но това не й носи кой знае какъв успех. Хроникьорите отбелязват, че нейния голям пробив в света на киното става през периода 1997 – 2000 г., когато прави роли във филмите „Джия”, „Колекционерът” (тук си партнира със звездата Дензъл Уошингтън), „Луди години” (за този филм взема „Златен глобус” и „Оскар” за поддържаща роля), „Да изчезнеш за 60 секунди”.

Всъщност преди тези ленти Джоли развива успешно образа на Корнелия Уолъс във филма „Джордж Уолъс” от 1997 г., за което е отличена с награда „Златен глобус” и е номинирана за награда „Еми”.

Едва след това идва лентата за супермодела Джия – 1998 г., и за тази главна роля в света на секса и наркотиците Анджелина получава втори „Златен глобус” и още една номинация за „Еми”.(вж. отделно филмографията на актрисата). За годините 2009, 2011 и 2013 списание „Форбс” класира на първо място Анджелина като най-скъпоплатената актриса в Холивуд.

Следват много добри превъплъщения в двете части на „Похитители на гробници”, в които играе Лара Крофт. По това време критиците започват да отбелязват, че Анджелина като актриса много умело успява да развива характерите на персонажите си, дори те да са по-трудни и по-особени. Към това прибавяме разбира се и красотата й, която няма нищо общо с детските й години – вече е привлекателна и женствена, а лицето й е като изрисувано.

Личният живот на красива жена като Анджелина Джоли естествено се гледа под лупа. През 2022 г. тя имаше три брака зад гърба си – с британския актьор Джони Лий Милър (от 1996 до 1999 г.), с актьора Били Боб Торнтън (от 2000 до 2003 г.) и с Брад Пит от 2014 до 2016 г. С Брад обаче са заедно от 2004-та, имат 6 деца, от които три са осиновени, а през 2022-ра все още водеха съдебни битки за попечителство над децата.

В продължение на 20 години Анджелина бе специален пратеник на ООН по въпроса за бежанците. Тя работи много активно за каузата, посети много държави и се срещна с хиляди хора, избягали от ужаса на войната. Тя се бореше активно и срещу глада в Африка. През 2013 г. й бе присъден почетен „Оскар” именно за благотворителната й дейност.
През май 2022 г. Джоли посети изненадващо Украйна, но обяви, че визитата й не е свързана с мисията на ООН, а е лична инициатива. Тогава тя се срещна с много украинци от различни социални домове, направи си снимки с деца и обяви публично, че поддържа украинския народ.

Между другото, една жълта медия през януари 2023-та дори написа, че Анджелина започнала да... погрознява. Чертите на лицето й вече не били същите, изчезнал и чарът на устните й, а кожата й увисвала. Едва ли мисли така обаче ирландският актьор Пол Мескал, който, макар че е 20 години по-малък от Джоли, бе забелязан с нея на кафе в Лондон през януари същата година, когато Анджи уж погрознявала.

Пресата не пропусна да отбележи задявката и се заговори за това, че двамата имат връзка. Джоли била гледала някаква театрална постановка с Мескал и там си го харесала. За него пък се знае, че въобще не обича светските изяви и стои далеч, ама много далеч от интереса на медиите. Как обаче да опазиш връзка с жена като Джоли?...

В същото време светските издания не пропуснаха да отбележат, че бившият съпруг на Анджи – Брад Пит, също има ново увлечение. Това била 27 години по-младата от него дизайнерка на бижута Инес де Рамон. Двойката също пийвала кафе в Лондон.

И докато някои недоброжелатели явно продължават да се дразнят от хубостта й, затова твърдят, че погрознява, друго сериозно издание отбелязва през януари 2023 г., че 47-годишната актриса е все така привлекателна, както в младите си години. На поредната си модна изява в Ню Йорк тя се появява в изцяло черен тоалет и чанта, инкрустирана с диаманти, на скромната цена от 4900 долара. Дали пък Брад Пит не съжалява за развода си с Анджи?...

Ал Пачино – Кръстникът на голямото кино

… Разказът за него може да почне от любопитното и да мине към сериозното. Може и обратно. Все ще е интересно, защото той е пълнокръвна личност. С много лица. И много възможности. Става дума за знаменития Ал Пачино, разбира се.

През лятото на 2022 г. пресата гръмна с новината, че 82-годишният актьор е забил младо гадже, с 54 години по-малко от него.
Други медии веднага отбелязаха, че в това няма нищо чудно. Все пак става дума за актьора, изиграл не друг, а Майкъл Корлеоне в грандиозната сага на Копола „Кръстникът“. Какво да се учудваме тогава?...

Сега поред и за едното, и за другото. Факт е, пък и актьорът не го скри, че той има млада жена до себе си и тя се появява именно през 2022 г. Става дума за красавицата Нур Алфалах, която през 2022-ра навърши 28 години. Най-любопитното обаче е, че дори жълтата преса не намери смелост да обяви дългокосата чаровница в това, че е до Ал заради парите му.

По простата причина, че тя произхожда от богато семейство, което не си знае парите. Баща й е от Кувейт, той е президент на компания, майка й е американка. Самата Нур обича да ползва социалните мрежи за реклама – показва сексапилното си тяло в точки от различни екзотични дестинации, все скъпарски курорти, разбира се.

Журналистите – най-вече светските хроникьори, не пропускат да отбележат, че преди да се доближи до Ал Пачино, Нур е имала връзка със 78-годишния Миг Джагър, както и с 91-годишния Клинт Истууд. Явно обича забежките по по-големи мъже. Така че, уважаеми мъжаги, не се отчайвайте от възрастта си…

И сега обещаното по-сериозно за Ал Пачино. За него, разбира се, може да се говори много, защото в света на голямото кино името му се е превърнало в емблема. Голям, можещ, знаещ, сериозен актьор – и на театралната сцена, и в киното. В състояние е да направи велик всеки един филм, в който участва. Отиват му роли на силен, решителен, дързък мъж, суров характер, който не търпи възражения. Никаква романтика, естествено.

Някои отдават това на произхода му – знае се, че неговите дядо и баба по майчина линия са от италиански произход, по-точно от Сицилия, която е била символ на италианската мафия. Казват още, че през целия си съзнателен живот Ал е имал две големи любови – към театъра и към киното. Влюбен е в Шекспир и знае наизуст десетки монолози от негови пиеси. Любима му е ролята на Крал Лир.

Тук е мястото да кажем, че детството на Ал не е никак радостно. Той е още бебе, когато родителите му се разделят и остава да живее с майка си. В училище определено не му върви – не набляга въобще на уроците, а може би затова оказва влияние и престъпния район, в който живее. Сам признава, че още когато е 9-годишен хлапак, посяга към цигарите, а на 12 вече пие алкохол. Не бяга от скандалите, напротив, често ги предизвиква и участва в улични сбивания.

Хулиганските му прояви не секват, а междувременно му се налага да работи какво ли не, за да се издържа. Хроникьорите отбелязват, че Ал се пробва като чистач, портиер, пощальон, бил е още сервитьор, строителен надзирател, разпоредител в театъра, какво ли не… В един момент дори го арестуват за притежание на оръжие, но отървава присъдата.

Въпреки тези буйства и нелицеприятни прояви Ал опитва да реализира мечтата си и да стане актьор в театъра. Затова участва в училищни пиеси, но заради лошо поведение е изключен от училището по сценични изкуства. Така или иначе обаче, Ал започва с театралната сцена. Неговата първа роля е в постановката Hello Out There.

Междувременно вече учи актьорско майсторство в „Актърс студио“ на Лий Страсбърг. Започват да го забелязват в театъра през 1968 г., когато за превъплъщението си в пиесата The Indian Wants the Bronx печели наградата на гилдията за най-добър актьор.

Вече е известен в театъра и още на следващата година прегръща нов приз – този път за второстепенната си роля в Does a Tiger Wear a Necktie?. Тогава критиците го обявяват за най-обещаващ млад актьор. Логично следва и неговата стъпка към реализиране на юношеската мечта – пробив в киното. На големия екран дебютира през 1969 г. в лентата Me, Natalie. Първата му главна роля – на наркоман, е във филма на Джери Шацбърг Panic in Needle Park“ през 1971 г.

И идва моментът на поврат в цялостната кариера на този актьор. Той се появява в ролята на Майкъл Корлеоне в знаменитата сага на световния режисьор Франсис Форд Копола „Кръстникът“. Това се случва през 1972 г. Тук е мястото да отбележим, че именно Копола е човекът, открил уникалната дарба на Ал Пачино за кино.
Защото на кастинга за ролята на Майкъл Корлеоне са се явявали такива знаменитости в киното като Дъстин Хофман, Робърт де Ниро, Джак Никълсън. Копола обаче търси точния човек и го намира в лицето на Ал.

Само той си знае защо изборът му пада точно върху Пачино. По-късно обаче режисьорът признава, че никой друг освен Ал не е можел да пресъздаде толкова добре образа на прочутия мафиот. Филмът е приет възторжено от зрители и кинокритика - лентата не само се налага и печели световно признание, но следват и две продължения на сагата.

Оказва се, че този филм се превръща в цяла епоха, защото успява по уникален начин да пресъздаде света на мафията. И заслугата за това до голяма степен е и на Ал Пачино, тъй като по принцип тази роля е една от великите в света на американското съвременно кино. За това свое участие Ал получава и първата си номинация за престижния „Оскар“ – за поддържаща роля.

Следват още четири номинации за същия приз и те идват за ролите в „Серпико“, „Кучешки следобед“, „И справедливост за всички“ и Dick Tracy. Чак през 1992 г. идва и първия „Оскар“ за най-добър актьор.
Той е присъден на Пачино за ролята му на слепец във филма „Усещане за жена“ – невероятна роля в силен филм, с великолепно актьорско превъплъщение (вж. отделно филмографията на актьора). През 2001 г. Ал Пачино е отличен със „Златен глобус“ за цялостно творчество.

На следващата година медиите отчитат, че хонорарът за негово участие във филм е 10 млн. долара. Трябва да се отбележи, че той е притежател на т.нар. Тройна корона, тъй като е печелил трите най-престижни награди в света на киното – „Оскар“, „Еми“ и „Тони“.

Въпреки това Пачино е известен със своята скромност и никога не се е смятал за звезда. Това му позволява да признае: „Надявам се, да ме възприемат като актьор, защото никога не съм искал да бъда филмова звезда“. И остава верен на това свое кредо, защото избягва светската суматоха, не парадира с богатство, живее в скромен апартамент в Ню Йорк.

Въпреки успеха с ролята на Майкъл Корлеоне и известността, която придобива, Ал Пачино е от актьорите, които не се хвърлят към всеки проект с отворени обятия, само и само за да заработят поредния хонорар.
Той внимателно подбира участията си и немалко значими роли дори отказва – такива са случаите с превъплъщенията в „Роден на 4 юли“, „Апокалипсис сега“, „Междузвездни войни“, „Хубава жена“, „Аленият прилив“.
Може да си го позволи от висотата на авторитета, който вече си е извоювал, а той пък се дължи и на вродения талант, и на трудолюбието, с което разработва характерите на своите герои.

И ако пак се върнем към светския живот, Ал Пачино е известен и с факта, че е един от малкото актьори в Холивуд, който не е сключвал брак. Има и дълготрайни връзки, баща е на три деца.

Уил Смит – плесница и „Оскар“ в рамките на 60

… Датата 27 март 2022 г. ще се помни дълго и ще остане записана по специален начин в аналите на кино наградите „Оскар“. Има и две личности, които със сигурност няма да забравят тази дата. Единият е американският актьор и певец Уил Смит, а другият е комикът Крис Рок.
Историята на най-бляскавата церемония в света на киното от 27 март вече не е същата.
В разгара на тържеството актьорът Уил Смит излезе бесен на сцената и зашлеви звучна плесница на водещия шоуто Крис Рок.
Действието бе неочаквано и извън всякакви сценарии. Повод за скандалната проява обаче имаше. В хода на воденето Рок опита шеговита закачка със заболяването на съпругата на Уил – Джада Пинкет Смит. Темпераментният актьор обаче явно е сметнал това за неуместна шега и реагира спонтанно.

Още по време на церемонията мненията бяха разделени. Не бяха малко ония, които оправдаха плесницата – в крайна сметка никой няма право да се подиграва със здравословното състояние на когото и да било. Грозно и неуместно е.
Други обаче защитиха Крис Рок с мотива, че подобно шоу носи и импровизация, и шеговито намигване, а публичният шамар унижава водещия…

Между другото, плесницата не остана без последствия. Актьорът сам се оттегли от Академията, която връчва наградите „Оскар“, а този орган пък му наложи забрана 10 години да не участва в церемониите.
Осъзнал постъпката си, Смит се извини на всички с 6-минутно видео в социалните мрежи. Обърна се към Крис Рок, към майка му, към колегите си от церемонията, към феновете си с молба да му простят. Резилът обаче си остана…

И понеже в подобни ситуации винаги си казва думата иронията на съдбата, на същата бляскава церемония 53-годишният актьор Уил Смит получи първия си „Оскар“ за най-добра мъжка роля – за участието си в „Методът Уилямс“, филм, посветен на сестрите тенисистки Серина и Винъс. Преди това той бе два пъти номиниран за големия приз – за ролите си във филмите „Али“ и „Преследване на щастието“.

Всъщност когато става дума за Уил Смит, не бива да се подминава фактът, че той е сред малцината личности, които успяват да пробият на високо ниво в две типично американски печеливши индустрии – киното и музиката. За успеха си в рапа Смит има във витрината си 4 престижни награди „Грами“ – през 1988, 1991, 1997 и 1998 г.

И понеже започнахме с кино, може би трябва да кажем, че сред най-успешните му роли, които го водят към славата му на голям актьор, са превъплъщенията му в „Лоши момчета“ и „Денят на независимостта“. Всъщност първото заглавие е поредица от филми, като още с първото си участие Смит в ролята на полицейския детектив Майк Лоури от Маями става известен.
Лентата е типичен екшън, в който има от всичко, характерно за жанра – има преследване, гонки с коли, стрелба, има, разбира се, и шеговити сцени, но най-вече – отлична актьорска игра.

Що се отнася до „Денят на независимостта“, той е излъчван многократно по българските телевизионни канали. Филмът на режисьора Роланд Емерих е един от най-касовите в историята, може да го гледаш няколко пъти и въпреки че познаваш сюжета и героите, няма да ти омръзне.
Лентата съчетава екшън и фантастика, при това съчетанието е перфектно. Има изключителни и зашеметяващи визуални ефекти, последна дума на технологиите, които будят възхита. Темата за нападението на извънземни на планетата Земя неведнъж е присъствала в киното, но в този филм тази тема е разработена наистина майсторски.
Веднага буди симпатиите и актьорът Уил Смит, който се превъплъщава в ролята на капитан Стивън Хилър – безстрашен пилот, призван да защити земляните от агресията на нашествениците от Космоса.

Когато става дума за филмите с участието на Уил Смит (вж. филмографията на актьора отделно) не може да бъде подминато заглавието „Аладин“. Тук звездата изпълнява ролята на джина и критиците са единодушни, че това превъплъщение на актьора е доста по-различно от предишните му роли.
Но пък той се справя перфектно по мнението на всички – играе с чар и магия, които грабват зрителя. Любопитното е, че в този филм, който се появи по кината през 2019 г., по признанията на самия Смит той е вкарал малко рап в някои моменти, за да се освежи картината.

Експериментът се е оказал успешен. Актьорът е имал известни притеснения в началото, тъй като в класиката на „Аладин“ от Дисни ролята на синия джин е изпълнена блестящо от Робин Уилямс. Но с музиката на моменти Уил успял да „влезе в кожата“ на духа.
Според актрисата Наоми Скот пък основната тема на „Аладин“ е да се приемеш такъв, какъвто си, и това е много важна поука за децата…

Сред много успешните роли на Смит е и тази на легендарния боксьор Мохамед Али в едноименната лента. Когато човек види този филм, ще му бъде трудно да си представи някой друг актьор в ролята на боксьора освен Уил Смит.
Лентата си заслужава не само заради интересната житейска и спортна история на Мохамед Али, но и заради присъствието в сюжета на значими за онова време социално-политически мотиви от живота в Съединените щати.

Няма да е пресилено да се каже, че обаянието на Смит е вродена черта. Хроникьори разказват, че в детството си Уил е съумявал да се измъква от всякакви ситуации благодарение на чара си и заради това получава прозвището Принц. Бил е сред добрите ученици и неслучайно получава покана за стипендия в университета в Масачузетс.

Той обаче отказва, тъй като шоубизнесът го влече повече. И е редно да кажем няколко думи и за увлечението му по музиката.
С рап започва да се занимава още на 12 години и след една случайна среща с Джеф Таунс започват съвместна работа като DJ Jazzy Jeff and the Fresh Prince. Издават два платинени албума и им е присъдена първа награда „Грами“ за рап музика.

Интересно е да се отбележи, че на 18 години Уил Смит вече е милионер, а успехите му в киното го карат да сложи един доста висок хонорар от 5 млн., за да се снима във филм. Което не му пречи в една от медийните си изяви да заяви следното: „Ние харчим пари, които нямаме, за неща, от които не се нуждаем, за да впечатлим хората, които не ни интересуват“.

Популярността на Уил Смит се дължи и на едно негово участие в нашумял комедиен тв сериал – „Свежият принц от Бел Еър“. В тази поредица актьорът играе сам себе си и в интерес на истината също заработва доста сериозни хонорари…

И ако отново се върнем към скандалната плесница на Оскарите, през същата 2022 година, но през есента, Смит пусна първия си филм след въпросната церемония. В интерес на истината лентата бе заснета още преди скандала, но пък се забави нейната премиера. Филмът „Еманципация“ тръгна в началото на декември 2022-ра.
Той е исторически трилър, който се базира на истинска история. Става дума за мъж, който се опитва да избяга от робство. Хроникьори веднага отбелязаха, че макар да има забрана да участва в церемонии на „Оскар“, това не пречи на Смит да бъде номиниран за приза в „Еманципация“. Последната дума остана в Академията…

Том Ханкс неостаряващият, или българският зет

Има дори български фенове на американския актьор том Ханкс, които не знаят любопитната подробност, че втората му съпруга, с която и през 2023-а бяха щастливо женени, е с български корен. Неслучайно някои медии го нарекоха българският зет. Това да има българска връзка с този емблематичен актьор, никак не е малко.

Ханкс не само е една от най-разпознаваемите фигури в американското и в световното кино въобще, но е и актьорът, акумулирал милиарди долари печалба на филмите, в които е участвал. И това естествено се дължи, на първо място, на изключителния му талант, който никой не смее да оспорва дори в някои ленти, които не са толкова популярни и обичани.

И ако за всеки голям актьор обикновено се твърди, че има роли емблеми, това правило не подминава и Ханкс. Споменаването на неговото име безспорно предизвиква асоциации на първо място с перфектното превъплъщение в ролята на слабоумния Форест Гъмп в едноименния филм, както и с ролята на хомосексуалиста Андрю Бекет, болен от СПИН, във „Филаделфия“.

Отличаваме тези две ленти на първо място, защото именно за тези си изпълнения Том Ханкс печели два последователни „Оскара“. Между другото, във „Филаделфия“ му партнира не кой да е, а Дензъл Уошингтън. А такава звездна двойка няма как да остави критика и зрители равнодушни…

И ако пак се върнем на любопитката с българския корен на съпругата му, може да добавим, че в един от другите значими филми с участието на Ханкс – „Терминалът“ на режисьора Стивън Спилбърг, актьорът играе оказал се затворен на нюйоркското летище „Кенеди“ турист от малка източна държава – измислената Кракозия.
Та в този филм героят Виктор Наворски дори пуска няколко реплики на български, между които типично нашенското „Мамка му…“. Как да не харесаш такъв „балкански субект“…

А филмът е интересен по няколко причини. Освен с любопитния казус – героят не може да напусне летището нито като влезе в Ню Йорк, нито пък като се върне в Кракозия, в която е извършен държавен преврат, лентата интригува и с човешките взаимоотношения, които се развиват на аеропорта.
Пламва макар и доста странно любовна искра между главния герой и красивата стюардеса Амелия (в ролята Катрин Зита-Джоунс).
Между другото, критиката е единодушна в едно – Том е от актьорите, които могат да изиграят всичко.

Много пъстър е персонажът му от превъплъщения и на всеки един образ той съумява да придаде типичния вътрешен живот. Такъв, какъвто режисьорът си го е представял. Може би затова и легендарният Стивън Спилбърг казва за Ханкс, че той е мечтата за всеки режисьор. „Той е водещо присъствие с магнетично излъчване и грандиозен талант да играе както обикновен човек, така и ярка личност…“ Какво повече може да иска един актьор като оценка за себе си?...

Тук е мястото да споменем и още няколко филма, които бележат характерните особености на актьорската игра на Том Ханкс. Има един филм, който родните телевизии обичат да въртят, може би защото той винаги привлича нови и нови зрители с актуалната си и неостаряваща тематика и сюжет.
Става дума за „Аполо 13“, в който Том се превъплъщава в ролята на командира на космическия кораб. Всъщност интересното е, че извън киното Ханкс е известен със значимите си познания в областта на Космоса и космическите програми.
Така че участието му в „Аполо 13“ никак не е случайно. Някои критици твърдят, че актьорът е необятен като душевност (това личи от ролите му) и затова го влече космосът. На името на Ханкс дори има кръстен астероид, открит през 1996 г.

Разбира се, когато говорим за най-силните филми на Ханкс, не можем и не трябва да подминаваме „Спасяването на редник Райън“, в който актьорът играе ролята на капитан Джон Милър. По мнението на наблюдателите тази роля е изключително трудна най-вече заради вътрешния живот на персонажа, но пък Ханкс я извайва до съвършенство.
На екрана оживява един наистина изключително богат емоционален свят, с много заряд, който буквално „сграбчва за гърлото“ зрителя. Затова съвсем неслучайно точно за изпълнението му в тази роля Том Ханкс е приет за почетен член на Залата на славата на рейнджърите от американската армия. Това става през 2006 г.

Интересното е, че когато говори за творческия си свят, самият Том Ханкс в едно интервю заявява, че в цялата си професионална кариера на големия екран има само… 4 добри филма. Критиците не спират да гадаят кои са те, като допускат, че става дума за двете ленти с „Оскар“, за които вече споменахме, и още 2 филма.
Но за другите два изборът е наистина внушителен. Освен споменатите дотук може да предположим и ролята му на Сам Болдуин в любовната мелодрама „Безсъници в Сиатъл“, в която талантът на Ханкс блясва в изпълнението му на силен и емоционален баща, който отглежда сам сина си (вж. отделно филмографията на актьора).

И ако се върнем малко към личния живот на Том, можем да кажем, че и при него, както и при много други големи американски актьори, генът няма никакво значение. Родителите му по никакъв начин не са свързани с изкуството – баща му е готвач, той отглежда Ханкс след развода със съпругата си, която пък работи в болница.
Но пък малкият бъдещ кино талант е увлечен доста от театър и кино още от ученическите си години. В училище по негови признания бил скромно и срамежливо дете, което с нищо не привличало вниманието. Участва обаче в училищни театрални постановки. Учи актьорско майсторство в Хейуърд, Калифорния, а по-късно в Държавния Калифорнийски университет.
Там започва сериозните си участия в поредица театрални постановки, дори е отличен с награда за ролята си в комедията на Шекспир „Двамата веронци“ през 1978 г.

За разлика от немалко кинозвезди Том Ханкс не се слави като страстен почитател на женската хубост и като актьор, който често сменя любовниците си. Явно темпераментът му е различен, не е типично актьорски. Зад гърба си той има един брак с американската актриса Саманта Люъс, а през 1988 г. се жени за актрисата Рита Уилсън, с която и през 2023-та се радваха на щастлив семеен живот.

И понеже стана дума за Уилсън, пак ще споменем, че тя е с български корен. Нейното рождено име е Маргарита Ибрахимова, а баща й Хасан Ибрахимов е помак. Уилсън има и гръцки корен, с който се гордее, което пък обяснява защо Ханкс има двойно гражданство – американско и гръцко.

Към богатата палитра от образи в творчеството на Том Ханкс добавяме още два, появили се през 2022 г. Единият е във филма за рок легендата Елвис, където Том играе мениджъра на звездата Том Паркър, а другият – на стареца Ото Андерсън във филма „Човек на име Ото“, чиято световна премиера бе насрочена за 13 януари 2023-та.

Друг интересен факт, свързан с името на Том Ханкс, е опитът му да се пробва и като писател. Той издаде сборник с разкази, които по мнение на литературната критика са добри и са находка за актьора. 17-те текста бяха публикувани и на български със заглавието „Рядък модел“.
Пресата отбеляза, че макар актьорът да е страстен колекционер на пишещи машини и да има над 150 различни и интересни екземпляра, разказите му са писани на компютър.
Което пък определено не се връзва с едно негово изказване: „Пишещата машина не трябва да стои без работа. Както и платноходка, която трябва да отиде в морето. Като самолет, който трябва да лети…“

Но пък големите могат да говорят, каквото си искат, нали? При това без да се обясняват допълнително…

Стивън Сегал – винаги добрият

… Във филмите той винаги е добрият, който е силен, бие престъпниците, наказва ги, въздавайки справедливост, и помага на слабите и жертвите в борбата им с бандитите. Майстор е в боя и надвива по няколко съперници наведнъж. Подобно на други холивудски звезди и той се причислява към категорията екшън герои. Той е Стивън Сегал.

Може да е любимец на мнозина киномани, но пък колеги актьори и режисьори твърдят, че е от оня тип личности, с които се работи много трудно – и на снимачната площадка, и извън нея. Филмите му са въртени много пъти в България и продължават да се въртят. А за изградения от екрана образ можем пак да кажем – той е добрият, който въздава справедливост.

Освен дарбата му да се бие, за него се знае още, че е добър музикант. Свири на китара и дори има няколко авторски композиции.
Що се отнася до бойните му умения, те не са случайни. Роден е през 1952 г. в семейството на баща математик и майка медицински технолог, хора, които нямат нищо общо нито с киното, нито с бойните изкуства.
Те обаче, бойните изкуства, привличат Стивън още от малък и той е едва на 7, когато започва да учи карате. После се увлича от айкидо и в този спорт, който разчита най-вече на силата на противника, постига най-голям напредък, има 7 дан.
Има още черни колани по джудо, карате и кендо.

Любопитното е, че той е първият неазиатец, който отваря школа по айкидо в родината на бойните спортове Япония. И в това няма нищо случайно, тъй като се е учил от един от най-близките ученици на основателя на това бойно изкуство сенсей Морихей Уешиба. При толкова познания за бойни изкуства съвсем нормално е тези умения да виждаме и във филмите с участието на Стивън Сегал.

Първата лента е от 1988 г. и това е „Над закона“, в която актьорът изпълнява главната роля. Той естествено е полицай и се бие добре. После на екран се появява друг филм, също превърнал се в хит за Сегал – „Труден за убиване“. В стихията си Стивън е и в „Огън под земята“ от края на 90-те години. Тук той е специален агент от Агенцията за опазване на околната среда и върви по дирите на мини, заплашващи с екологична катастрофа.

Тук е мястото да кажем, че извън киното Сегал е върл природозащитник, подкрепя много подобни неправителствени организации. Има и награда за подкрепа на организацията „Хора за етичното отношение към животните“.

Между другото, не заради тези посочени факти, а заради всичките му изпълнения в киното и в живота някои го определят като чудак и дори откачалка. Това сигурно е пресилено, но пък се привеждат като доказателства разнородни факти в подкрепа на тези определения. Примерно казва се, че добър екшън актьор, направил главни роли във филми като „Огън под земята“, „В леговището на звяра“, „Открити рани“, „Под обсада“, в същото време има антинаграда „Златната малинка“ за най-лоша режисура във филма „Опасна зона“.

Свири на китара като един наистина добродушен човек, но се кара с колегите си на снимачната площадка, своеволничи, заформя скандали, пренаписва сценариите, както му е угодно, по време на репетиции за филма „Никога не казвай никога“ дори чупи китката на Шон Конъри. Казват, че често критикува колегите си незаслужено и дори унижава актьорския състав. Е, няма как да е сред най-харесваните и обичани актьори. (Вж. отделно филмографията на Стивън Сегал).

След всичко, казано дотук, едва ли изненадва някого фактът, че освен американско той има сръбско и руско гражданство. Руското е обяснимо – баща му е син на руски евреи емигранти в Щатите, но сръбското му поданство няма обяснение. Иначе подобно на други звезди и Стивън си има собствена марка парфюм – напълно в духа на традицията, но пък има още нещо, които други екшън герои нямат – енергийна напитка „Светкавицата на Стивън Сегал“.
Казват, че тя се прави по лично негова рецепта и е на билкова основа. Подшушва се, че освен да прави човека силен, била и мощен афродизиак. Само дето не се знае дали я има в България…

А що се отнася до чудатостите му, те съвсем не свършват дотук. Един от неговите будистки учители го обявява за тулку, което означава, че е превъплъщение на будистки лама. Самият Стивън има навика да послъгва, че е помагал в бойната подготовка на агенти на ЦРУ – нещо, което дори съпругата му категорично отрича. В един момент от битието си дори е съден за сексуален тормоз и нелегален трафик на жени за секс.

Въпреки всичко, казано дотук, Стивън си има своите милиони почитатели, които се възхищават на неговата сила и чувството му за справедливост. Той самият пък казва: „Преодолявайки страстите, нещастието и привързаността, ние ставаме по-силни“. Явно това е една от неговите рецепти за успех…

Силвестър Сталоун, или защо не можеш да го победиш на бокс

… Може да го срещнете да се разхожда по главната улица на Самоков или да го зърнете на съседната маса, докато си пиете сутрешното кафе в кварталното барче. Няма да ви погледне високомерно, като скъпо платена кинозвезда, а ще се усмихне и дори е готов да ви даде автограф. Няма начин да не го познаете – боксьорът от славната поредица „Роки“ Силвестър Сталоун.
Единствената разлика е, че в случая става дума не за оригинала, а за родния Роки – Бисер Станоев от Самоков.

Приликата му с екшън звездата от Холивуд е толкова поразителна, че всеки, който е гледал Сталоун на големия екран, със сигурност ще се обърка. Зевзеците твърдят, че при всяка публична поява на Бисер някой го спира за автограф.
Е, в родния му Самоков едва ли, все пак градът е малък и хората вече са го научили. Ако се появи в столицата обаче, Бисер със сигурност ще събере погледите, макар да е 26 години по-малък от оригиналния Рамбо, който през 2022-ра навърши 76…

Оригиналът – американският актьор Силвестър Сталоун, е сред любимците на публиката и това едва ли е случайно. Макар да има немалко филми зад гърба си, Сталоун е на върха на славата си с превъплъщението в легендарния боксьор Роки и в образа на Рамбо.
Тези две роли като че ли казват всичко за този знаменит актьор.
Едва ли е случайно, че когато стане дума за него, обикновено се говори и за други обичани могъщи екшън герои, които поразяват с внушителна физика и здрави мускули – Арнолд Шварценегер, Стивън Сегал, Чък Норис, Брус Уилис, Жан-Клод Ван Дам. Сталоун е носител на наградите „Златен глобус”, „Сатурн” и „Сезар”.

Няма да е изненада, ако отбележим в житейската му визитка колко палав, меко казано, буен и невъздържан е бил Силвестър като ученик. За него казват, че най-малко 10 пъти е изключван от училище, а когато е на 15 дори попада в специално учебно заведение за проблемни деца. Едва ли някой от неговите учители и възпитатели тогава е предполагал какъв бъдещ талант надзирава…

Все пак трябва да отбележим, че Сталоун не е типичният самороден талант – той е учил драматично изкуство в университета в Маями. Когато стане дума за детството му, биографите не пропускат факта, че като малък Силвестър получава увреждане на едната половина на лицето поради парализа на лицевите мускули.
Как се е чувствала бъдещата звезда в киното, можем само да гадаем. Години по-късно обаче този човек е в стихията си – той не само е актьор, но той пише сценарии, продуцира, има собствено киностудио, въобще прави не път, а магистрала в киноиндустрията…

През 2022-ра той навърши 76 години, които, естествено, въобще не му личаха. Изискани дами в Холивуд твърдяха, че за тях би бил истински късмет да имат до себе си такъв „старец“…

И понеже стана дума за деформацията на лицето му, любопитен факт е, че за да се пребори с този проблем, който карал дори децата да странят от него, Силвестър започва да свири на саксофон. И това до голяма степен възвръща нормалния вид на лицето му – такова, каквото го познаваме по-късно от филмите.

Иначе битието му не е от леките, преди да израсне в киното. Буквално се бори за хляба си, като пробва различния занимания, между които и писане на сценарии за второкласни филми. Звездата му изгрява, когато написва сценария за първия филм от поредицата – „Роки“. Всъщност тук трябва да уточним, че първообраз на станалия легендарен Роки Балбоа не е боксьорът Роки Марчиано, макар той да е световен шампион и да приключва кариерата си на ринга без загуба - 49 мача и 49 победи.

Казват, че прототип на Роки Балбоа е друг боксьор – Чък Уепнър. Но в крайна сметка това едва ли е толкова важно. „Роки“ буквално за часове става кинолегенда и през 1976 г. тази лента получава цели 11 номинации за „Оскар“, между които за най-добър филм, най-добър сценарии и най-добър актьор в лицето на Сталоун.
Същата година филмът печели приза за най-добър сценарий и най-добра картина.

Всъщност тези награди и признания съвсем не са случайни. Лентата наистина впечатлява – с режисура, с перфектно заснемане, с класни ефекти, с великолепна актьорска игра. Сблъсъкът между двама големи боксьори на ринга се следи със затаен дъх, толкова е истинска битката и въздействащо екранното присъствие на Силвестър Сталоун.

После идва и продължението на „Роки“, последвано от още 4 серии, както и другата емблематична лента – „Рамбо“, разказваща също в поредица за американския войник във войната във Виетнам, донесли слава и много пари на Силвестър (вж. отделно филмографията на актьора).

Запознати казват, че тези зашеметяващи успехи се дължат на пословичната дисциплина на Сталоун, като се почне от снимачната площадка и се стигне до хранителния режим – цял ден на 10 яйчени белтъка и една препечена филийка. Нека друг да пробва да прави мускули с такава диета…

И понеже стана дума за това, че подобно на своя филмов герой Силвестър не обича да губи, ще цитираме само една негова мисъл, характерна за темперамента му: „Вярвам, че има вътрешна сила, която създава победители или губещи. И победителите са тези, които наистина се вслушват в истините на своето сърце…“
Е, Сталоун е истински победител!

Да си секс идол и да пишеш стихове? Може, ако си Ричард Гиър

Може ли да си всепризнат секс идол в киното и да пишеш стихове на жена, която е с 32 години по-млада от теб, за да покориш сърцето й?
Може естествено, но само ако се казваш Ричард Гиър. През 2022-ра той навърши 73, но величавата му осанка продължава да покорява женските сърца. И симпатичните трапчинки на лицето, когато се усмихне, и посребрените коси. Зевзеци казват за него, че на тази възраст вместо да дундурка няколко внучета, сменя памперси на синовете си, с които го е дарила пленителната испанка Алехандра Силва.

Двамата се взеха през 2018 г. и през 2022-ра вече имаха две деца. Навсякъде, където се появят в светските среди, моментално привличат погледите, повечето от тях доброжелателни, тъй като двойката прилича на щастливо влюбени гълъбчета, а вероятно е и точно така. Двамата признават пред медиите, че са изключително щастливи в тази връзка и не биха искали да живеят живота си с друг човек до себе си.

Чаровната испанка казва, че докато я е ухажвал, партньорът й изпращал огромни букети цветя и й пишел стихове. Гиър пък не пести суперлативи за испанската журналистка, която нарича красива, умна, чувствителна, забавна и търпелива.
Какво повече му е нужно на него? А, да не пропуснем, пак по признания на актьора Алехандра правела и най-вкусните салати на света. Само дето той не уточнява какъв е аперитивът. Ако е и българска ракия, става супер…

Това в кръга на шегата. Факт е обаче, че Ричард Гиър е наистина сред най-обичаните и харесвани американски актьори и това е със сигурност и заради превъплъщенията му в киното, макар той самият да тръгва от театралната сцена. Роден е в семейството на домакиня и застрахователен агент, а фамилията има общо 5 деца. Казват, че детството му е спокойно, макар родителите да не разполагат с много пари.

Няма да е пресилено да се каже, че малкият Ричард има друго увлечение преди театъра и киното – харесва му музиката и се пробва на различни инструменти. По-късно дори пише музика за театрални постановки. Може да се каже, че философията като наука също е изгубила, тъй като Гиър следва философия в университета в Масачузетс. Но от него не излиза и философ.

За негова първа голяма роля се смята участието му в рок мюзикъла Grease, поставен през 1973 г. в Лондон. Явно ролята впечатлява театралните среди, защото следват участия на Гиър в няколко пиеси, между които и „Укротяване на опърничавата“ по Шекспир.
И Ричард не прави изключение от колегите си – първо се появява в няколко незначителни и незабележими роли в киното и в един момент идва участие в култова лента с мега роля, която буквално го изстрелва към върха.

За Гиър това е превъплъщението му във филма „Американско жиголо“ през 1980 г. Колкото и да се говори за тази лента обаче, има една роля, която, по мнението на публиката, а не на кинокритиците, превръща Ричард Гиър в емблематичен актьор.
И това е ролята му в „Хубава жена“ от 1991 г. – един прекрасен филм с още една прекрасна актриса – Джулия Робъртс, с великолепен саундтрак.

Тази лента спокойно може да наречем символ в киното – и заради интересната история, разказана в нея, и заради перфектните превъплъщения на Гиър и Робъртс – съответно в успешен финансист и проститутка, завъртени в красива романтична любов. Колкото и пъти човек да гледа този филм, няма да му омръзне.

Да разбира се, явно партньорството на Ричард и Джулия е ползотворно и това се вижда в още един филм с тяхно участие – „Булката беглец“ от 1999 г. Приза „Златен глобус“ обаче Гиър прегръща за участието си в мюзикъла „Чикаго“, за което има и номинация за „Оскар“ (вж. отделно филмографията на актьора).

И понеже жълтата преса не крие интереса си към холивудския разбивач на женски сърца, той пък прави така, че да задоволи любопитството на светските хроникьори. Макар да има много мимолетни връзки, Гиър има само три брака – с известната манекенка Синди Крауфорд, с актрисата Кари Лоуъл и с испанката Алехандра Силва.

Медиите не пропускат да нищят и интереса на актьора към будизма. Той се разпалва при едно от посещенията на Ричард в Непал през 1978 г. Оттогава акторът е страстен почитател на Далай Лама и свързва името си с различни изяви в защита правата на Тибет. Затова има забрана за влизане в Китай.

Между другото, българската публика обича Ричард Гиър и заради още един популярен филм, въпреки че в него главен персонаж е… куче. Става дума за „Хачико – историята на едно куче“ от 1993 г.
Тази трогателна притча обикновено предизвиква сълзи в очите на по-чувствителните зрители и наистина умилява с предаността на Хачико, който години след смъртта на стопанина си го чака на гарата вечерта да се завърне от работа.

Тази история не се връзва много с житейската философия на Ричард Гиър, който в едно интервю откровеничи: „Яжте вкусна храна, отидете на разходка в хубав слънчев ден, скочете в океана. Кажете истината, която носите в сърцето като скрито съкровище. Бъдете откачени, смешни. Бъдете любезни. Бъдете луди. Няма време за нищо друго…“
Ами така е, време наистина няма!

Никълъс Кейдж, или никога не е късно да станеш каубой

Може ли да станеш каубой на 58 години? Отговорът дава един от емблематичните холивудски актьори Никълъс Кейдж. Човекът, който е толкова обичан и още толкова недолюбван в Щатите, през ноември 2022 г. засне първия си уестърн, в който се превъплъщава в каубой от Дивия Запад. Очакваше се лентата да дебютира на екран в началото на 2023-а.

Любопитното е, че Кейдж, комуто страшно много отиват отрицателни роли, този път е доброто момче, което отмъщава за смъртта на съпругата си, убита от бандити. Той естествено умее да стреля добре и е по-силен от всички. Отива му тази роля, убедени са колегите му от снимачния екип.

И макар открито да се говори, че Кейдж е голям чудак по характер (искаше да си купува пещера с прилепи, за да се прави на спелеолог, стана притежател на двуглава змия, боядиса си косата яркочервена, купи си 9 автомобила „Ролс Ройс“ за 1,2 млн. паунда, три замъка, череп от динозавър, 4 яхти и остров на Бахамите), колегите му актьори и режисьори признават, че е добър в това, което прави, и го уважават.
Казват, че даже е много добър. Затова не учудва и фактът, че актьорът се отказва от фамилията Копола (той е племенник на световноизвестния режисьор Франсис Форд Копола), за да не се тълкуват успехите му като лансиране от страна на прочутия му чичо.

Разбира се, талант от рода на Кейдж нямаше да е нормално, ако не бе прегърнал „Оскар“ в кариерата си. Да, той има повече от 100 филма и само един „Оскар“, който обаче никой не оспорва. Той е за участието му в „Да напуснеш Лас Вегас“ от 1995 г.
В тази лента Никълъс се превъплъщава в ролята на заклет алкохолик, пропаднала личност, а за доизграждане на нелекия образ му партнира супер успешно Елизабет Шу в ролята на проститутка.

И понеже стана дума за легендарния Копола, трябва да отбележим, че само 3 филма на Кейдж са режисирани от тази знаменита киноличност - The Outsiders (1983), The Cotton Club (1984) и в Peggy Sue Got Married (1986). Може би отново заради предпазване от упреци за протекции.
Но пък в кариерата си Никълъс е работил освен с Копола и с легенди като Мартин Скорсезе и Вернер Херцог. Едва ли е случайно, че маестро Скорсезе описва актьорския му стил като „почти като в нямото кино, като Лон Чейни“. Това е кратка, но много точна характеристика, защото Никълъс може да каже всичко в един филм, без дори да си отвори устата. Това е талант, даден от Бога…

Що се отнася до ролите му, някои критици твърдят, че те биха могли да бъдат класифицирани най-общо в 4 типа в зависимост от това какъв персонаж играе Кейдж. Първият тип образи е заклетият романтик, влюбен в жена, която обикновено не го разбира и не споделя чувствата му, а той се опитва да я ухажва по всякакъв начин.

Емблема за втория тип образи е един филм, който доста дълго се въртя и по родните екрани и продължава да се върти – става дума за „Лице на заем“, спечелил повече от 245 млн. долара. В този спиращ дъха трилър Кейдж си партнира успешно с Джон Траволта.
По-малко пари, но пак става дума за стотици милиони, заработва още един филм с подобен сценарии – „Да изчезнеш за 60 секунди“.
Тези ленти превръщат актьора Никълъс Кейдж в признат екшън герой.

Когато стане дума за третия тип превъплъщения, обикновено се посочва „Да напуснеш Лас Вегас“ – филмът, донесъл „Оскар“ на Никълъс Кейдж. Както вече споменахме, тук той играе ролята на пропаднал тип, алкохолик, за когото в живота няма спасение.
Основното в този тип образи е вътрешната емоция, преживяването, а това Никълъс го умее завидно добре. Самата му физиономия е характерна и като че ли изваяна от природата точно за този тип образи.

От 2000 до 2010 г. пък се появява четвъртият тип образи на Кейдж – обърканият герой. За жалост филми от рода на „Гняв“ и „Надбягване с дявола“, ленти със слаби сценарии и режисура, на практика обезличават името и авторитета на актьор от ранга на Никълъс Кейдж, колкото и добре да играе той…

Някои критици, които задълбават в актьорската му игра, задават може би с основание въпроса може ли Кейдж да играе нормален човек. Струва си да се помисли върху този въпрос. Казват, че в какъвто и персонаж да се превъплъщава, Никълъс винаги е „на ръба на актьорската лудост“. Хората от гилдията знаят какво означава това.

В иначе богатата филмография на актьора обикновено се споменават на преден план няколко характерни ленти – „Адаптация“ от 2002 г. (тук той има номинация за „Оскар“), „Да отгледаш Аризона“ от 1987 г., „Лошият лейтенант“ от 2009-а и Valley Girl от 1983 г. (вж. отделно филмографията на Кейдж).

Някои казват, че личният живот на Никълъс не бил толкова под светлината на прожекторите, но май не е точно така.
Жълтата преса не пропуска факта, че той има пет брака зад гърба си, единият от които продължава само 4 дни. Рекорд за Книгата на Гинес.
През септември 2022-ра Никълъс, вече 58-годишен, стана татко на момиченце, като преди това имаше двама сина.

В един момент някои брояха заработените от него милиони, докато други тръгнаха пък да броят за какви чудесии какви пари е изръсил. На Никълъс обаче явно не му е пукало толкова, защото в едно от интервютата си той признава: „Смъквам стреса с караоке.
Е, пеенето ми в крайна сметка винаги избива на нещо като пънк. Но аз обичам да викам…“

Какво пък, казва си нещата едно към едно, човекът…

Морган Фрийман – да гледаш пчели и да си президент на САЩ

Може ли да си едновременно президент на Съединените щати и не само да играеш голф, а да гледаш пчели и да произвеждаш мед?
За мнозина отговорът вероятно е „Не“, придружен с известна доза присмех.
Това „Не“ обаче няма да е толкова категорично, ако става дума за един емблематичен, много познат и страшно много обичан американски актьор.
Човекът – глас Морган Фрийман.

Няма да е пресилено да се каже, че ако се пусне един американски филм с негово участие, без дори да се погледне към екрана може да се разпознае кой актьор в момента говори.
Тъмнокожият мъж, който през пролетта на 2021-ва навърши достолепните 85 години, не може да бъде сбъркан – изключително приятен и мек тембър, успокоителен глас, който те кара да забравиш дори сюжета на филма в момента.

Екранното му присъствие пък е забележително – той излъчва невероятно спокойствие и сигурност, нещо, което не се учи в академията за киноизкуство. Което пък обяснява факта, че Морган Фрийман е 31-ви сред 100-те най-велики актьори за всички времена!

Затова не е случайно, че Фрийман е сред любимците на киноманите.
И при него, разбира се, има култови роли (за тях ще стане дума малко по-късно), но пък спокойно може да се каже, че Морган няма слаб филм – и като актьор, и като продуцент.
Не е учудващ фактът, че доста от лентите с негово участие са въртени и продължават да се въртят в България.
Играе впечатляващо разнообразна палитра от образи – от шофьор, през сержант в армията, директор на гимназия, президент на САЩ до треньор по бокс и още, и още…

В различните биографии на актьора могат да се срещнат различни факти за неговия произход.
Според някои източници Морган е дете на скромно семейство, което не се слави с приходи и в никакъв случай не е познато в средите на изкуството.
Баща му според някои е бил бръснар, а според други – чистач в болница. А може да е бил и двете в различни периоди от живота си. Майка му е санитарка. Т.е. няма от кого да наследи таланта си малчуганът Фрийман.
Когато обаче Господ ти е дал талант, никой не може да ти го отнеме.

Казват, че когато е на 8 г. прави актьорския си дебют в… училищно театрално представление.
Можем само да си представим радостта на родителите му, седнали с блеснал поглед някъде сред публиката в салона. Фрийман естествено не прави стремглава кариера в киното с неочакван фурор.
Преди да стане звезда на големия екран, той се пробва и в театъра, където записва дебют през 1967 г. в пиесата The Niggerlovers.

Същата година участва и в мюзикъла „Хелоу, Доли“ заедно с други актьори от афро-американски произход, а през 1971-ва трупа популярност в сапунената опера „Друг свят“.
Междувременно служи известно време под пагон - като механик във Военновъздушните сили на САЩ, и се пробва малко като писар.

Разбира се, когато стане дума за филмите с негово участие, мненията на критици и публика пак донякъде ще се разминават.
Почти винаги е така не само с американското, а и въобще със световното кино.
За българските зрители има един филм, който се превръща в генерална емблема на този симпатичен актьор – това е „Изкуплението Шоушенк“ от 1994 г., в който Морган играе ролята на затворника Ред, приятел на главния герой.

Между другото, тази лента хваща зрителите не само с интересната и любопитна история за затвора, но и с великолепната актьорска игра на Фрийман и компания.
Тук идва и една от номинациите на актьора за „Оскар“. Напълно заслужена, естествено…

Ако се върнем обаче преди тази хитова лента, след няколко почти незабележими роли Морган играе вече по-сериозна роля в „Да возиш мис Дейзи“ (тук той е шофьорът Хок) и във филма „Слава“ от 1989-а (тук се превъплъщава в сержант Ролинс).
По-късно идва участието му в суперпродукцията „Робин Худ: Принцът на разбойниците“, а през 1998-ма пък се превъплъщава в ролята на президента на САЩ („Смъртоносно влияние“).
Този филм също е въртян на големия екран и по телевизиите у нас неведнъж.

В кариерата на Морган Фрийман има и награда „Оскар“, която е най-голямото признание за всеки американски актьор.
Той е получавал три пъти номинации за този приз – през 1987, 1989 и 1994 г., а го прегръща през 2005 г. за поддържаща роля в драмата на Клинт Истууд „Момиче за милиони“.
В тази популярна лента Морган си партнира заедно със самия Истууд и с Хилари Суонк, а изпълнява ролята на треньор по бокс.
Именно за нея получава и „Оскар“ за поддържаща роля.
В същия знаменит филм режисьорският „Оскар“ отива при Клинт Истууд, а приза за женска роля прегръща Хилари Суонк (вж. отделно филмографията на актьора).

Няма съмнение, че около живота и професионалния път и на този актьор има доста любопитки, някои от които са известни на широката публика, а за други знаят малцина.
По признания на самия Морган още като ученик той е обикнал страшно много киното и понеже не е имал възможност да си купува билети редовно, се налагало да връща празни бутилки, за да заработва дребни монети.
Вече от дистанцията на времето Морган се сеща, че по негови сметки един билет за кино тогава струвал две върнати бутилки от кока-кола и една от бира. Смешно, но факт!

Между другото, Фрийман става първият тъмнокож, който започва да получава и роли, писани за бели актьори.
Той също така е единственият актьор от афро-американски произход, който участва в 3 филма, печелили „Оскар“ – „Да возиш мис Дейзи", „Непростимо“ и „Момиче за милиони“.
Приятелите му знаят, че ценната статуетка Фрийман пази в специална витрина в кабинета си, а призът е придружен от закачлива табелка с надпис: „Не паркирай, запазено за Морган Фрийман“!

Когато стартира световното първенство по футбол в Катар – това бе през ноември 2022-ра, Морган бе една от звездите на тържествената церемония, при това появата му не бе случайна: той бе озвучил видеото, което постави началото на празника!

В живота на Фрийман обаче не всичко е по мед и масло.
Той преживява една много тежка катастрофа през 2008 г., в която едва оцелява, но е потрошен целият.
След 4 часа операция лекарите го връщат към живота, но в следващите години, а когато и възрастта му напредва, той се оплаква, че заради тази интервенция навремето му е все по-трудно да практикува любимия си спорт – голфа.

Родните фенове на Морган са имали щастието да го зърнат и на живо – актьорът бе у нас за близо 30 дни през 2007 г. за снимките на екшъна „Кодът“, в който играе и Антонио Бандерас.

А за иначе скромния и пестелив в отношенията си Фрийман като че ли не приляга една мисъл, изказана от самия него: „Аз гравитирам срещу гравитацията“. Дали пък това не е тайната на успеха?...

Леонардо ди Каприо – от „Титаник“ до „Завръщането“

До есента на 2022 г. той нямаше Звезда на славата в Холивуд. За учудване на мнозина, които обичат американското кино.
Фактът няма логично обяснение, защото към края на 20 век в света се заговори дори за Леомания.

Пак по това време богатите бизнесмени взеха да канят на яхтите си своите половинки – законни или не, да ги водят на морска разходка, по времето на която да ги карат да застават на носа на яхтата с разперени ръце и с поглед нагоре, към слънцето, а морският вятър да вее косите им…

Да, става дума за Леонардо Ди Каприо и легендарния филм „Титаник“, от който е тази популярна сцена.
Лентата се появява на екран през 1997 г. и до днес се смята за най-касовия филм, донесъл приходи от близо 2 млр. щатски долара.

На фона на този успех звучи странно фактът, че актьорът, изпълнил ролята на младия Джак в „Титаник“, известно време след отшумяването на Леоманията е като че ли забравен от продуценти и режисьори и славата му позаглъхва.
Това няма логично обяснение.

Когато става дума за популярен и обичан актьор като Ди Каприо, може да се напише книга.
Макар да се е снимал едва в 30-ина филма до 2022 г., Лео има в актива си един „Оскар“ и три Златни глобуса, а освен „Титаник“ лентите, които го превръщат в знаменитост, са още „Плажът“, Бандите на Ню Йорк“, „Авиаторът“, „Кървав диамант“, „Завръщането“ (вж. отделно филмографията на актьора).

Макар родителите на Лео да се развеждат, когато той е само на една годинка, и двамата слагат отпечатък върху бъдещето му.
Майка му го отглежда и възпитава, а баща му, от когото той е наследил актьорски ген, го завежда за първи път за участие пред камера в някакво телевизионно шоу.
А баща му в един период от живота си е уличен актьор. Кръвта вода не става, както се казва.
А и малкият търси своя път за реализация – още като ученик посещава курсове по актьорско майсторство.

Що се отнася до родословното дърво, хроникьорите отбелязват, че бабата на Ди Каприо е от руски произход.
Дали това е причина, или не, но актьорът дари средства в помощ на украинския народ още в първите месеци на руската специална операция в Украйна. Точната сума така и не стана ясна, но се говори, че става дума за няколко милиона.

През есента на 2022-ра пък стана известно, че симпатичният актьор, който винаги е бил харесван от дамите, има ново гадже.
Тя е украинката Мария Берегова, която в някои от фотосите си в социалните мрежи позира на борда на яхта. Едва ли е случайно…

Трябва да се отбележи, че талантът на Леонардо е забелязан доста рано.
Е, от въпросното тв шоу за деца той е бил отстранен заради буйния си и палав характер, но пък когато става на 15, вече се снима в „сапунката“ с име „Санта Барбара“ и участва в поне две дузини телевизионни реклами.

Когато става дума обаче за голямото кино, първият сериозен филм във визитката на Ди Каприо е „Защо тъгува Гилбърт Грейп“, който се появява през 1993 г.
В лентата на шведския режисьор Ласе Халстрьом Лео си партнира с Джони Деп и за превъплъщението си в умствено изостанало момче е номиниран за „Оскар“. Тогава вече го забелязват и големите продуценти и режисьори.

Звездния си миг Леонардо Ди Каприо изживява в култовата лента „Титаник“, за която вече стана дума.
Този мегафилм властва доста дълго и по българските екрани и то заслужено – не само заради интересната история и заради това, че на потъналия пасажер е имало българи, а и заради режисьорското майсторство на Камерън, и разбира се заради перфектната игра на Джак (Леонардо Ди Каприо).

Любопитен момент е, че режисьорът е имал колебания дали да покани за тази роля точно Леонардо, а самият актьор пък също се двоумил, тъй като не бил сигурен, че иска да играе точно ролята на младежа Джак…
Противно на всякаква логика тази успешна роля обаче не му носи награда.

По-късно той получава „Златен глобус“ за участието си в драмата „Авиаторът“, същия приз прегръща и за „Вълкът от Уолстрийт“. „Оскар“ Лео заслужено взема за участието си в „Завръщането“: един жесток филм, в който героят на Ди Каприо се бори с мечка гризли.
Макар на пръв поглед историята да е банална, снимките на този филм са потресаващи с реализма си.
На моменти лентата дори е трудна за гледане, но пък актьорското превъплъщение на Ди Каприо е великолепно.
Този филм също дълго време властва по българските екрани.

И понеже стана дума за „Титаник“, след като световната еуфория около този филм отшумява, Леонардо Ди Каприо е като че ли забравен, по-скоро е търсен за второстепенни роли, в които не впечатлява зрители и критика.
Той обаче се връща на бял кон през 2002-ра с два филма на велики режисьори – „Бандите на Ню Йорк“ на Скорсезе, който има номинации за „Оскар“ в 10 категории, и в комедията „Хвани ме, ако можеш“ на Стивън Спилбърг.

Светските хроникьори отбелязват един прелюбопитен факт. Актьорът не поддържа връзки с жени на повече от 25 г.
Това като че ли е поет от него обет, защото, когато негова половинка стане на 25, той я зарязва.
Това се е случвало неведнъж и са го преживели знойни красавици от рода на Жизел Бюндхен, Бар Рафаели, Блейк Лайвли, Ерин Хедъртън, Тони Гарн, Нина Агдал, Камила Мороне…
Отделен е въпросът, че когато става дума за връзките на Лео, някои напомнят факта, че до 17 г. той е бил девствен.
Но, това е друга тема…

Сред чудатостите на Лео – в тази няма нищо лошо, между другото, може да се нареди и фактът, че той е заклет природозащитник.
Домът му се отоплява само със соларни панели, кара хибриден автомобил и не пътува с частни самолети, за да не замърсява допълнително въздуха…

Режисьорите, работили с Ди Каприо, са единодушни в едно: ако в света на киното има немалко актьори, които по време на снимки се раздават напълно, при Лео превъплъщението в роля е всичко на света.
Какъв по-добър атестат от това признание?...

Клинт Истууд – вечният каубой

… Сега си представете, че сте в Дисниленд край Париж. Имате достатъчно време да обиколите поне един от огромните паркове с невероятни атракции и в един момент попадате в уличката на Дивия Запад.
Там кръчмите са с ония познати от каубойските филми пружиниращи дървени вратички, през които изхвърлят пияниците.
Или барманът го е направил, или просто зад бара е влязъл добър бял човек и раздава юмруци.

Ако станете свидетел на подобна гледка, завъртете поглед.
Няма да е чудно, ако зърнете познато лице в каубойски дрехи, с леко накривена шапка и два пищова на кръста. Няма кой да е друг. Клинт Истууд, вечният каубой…

Това, разбира се, е измислица, но едва ли има по-подходящ актьор в световното кино, който да се превъплъти в ролята на каубой от Дивия Запад.
На него всичко му отива – като се почне от небрежно разкопчаната риза и панталона, пищовите на кръста, шапката и разбира се неизменното шалче, вързано на врата.
А, забравихме погледа – сериозен, пронизващ, проницателен и в същото време – някак си човечен и предразполагащ.
Това го може само Клинт, един от най-големите в света на американското кино.

Някои ще опонират, че Клинт Истууд не е подходящ само и единствено за каубойски роли в уестърни и ще са прави.
Виждали сме го и в криминалета, и в екшъни, в полицейски филми, в любовни истории, в какви ли не ленти.
Но емблемата си остава каубоят, който стреля, раздава здраво юмруци наляво и надясно и язди кон.

Между другото, любопитно е, че през 2021-ва, когато навърши 91 години, Клинт отново се метна на коня, защото тогава се появи поредният му филм като режисьор – „Плачи, мачо“. Между другото, в актьорската си и режисьорска кариера Истууд има 4 награди „Оскар“ – какво по-златно признание от това?...

Ще спазим традицията и за него и ще хвърлим едно око към детството му.
Едва ли родителите му са предполагали, че техният наследник ще се превърне в символ на мъжкарството и на своеобразния морал във филмите, в които се снима.
Бащата и майката на Клинт, който има в корените си малко английска, малко шотландска, малко холандска и малко ирландска кръв (дали пък това не е една от тайните да бъдеш голям в киното?) са обикновени хора, работници във фабрики.
С две думи – нищо общо с изкуството.

Може би затова и в младите си години Истууд не загатва с нищо, че ще се превърне в една от емблемите на американското кино.
Той се е пробвал като работник във фабрика за дървесина, обслужвал е клиенти на бензиностанция, бил е дори пожарникар, а вечер е свирел по кръчмите.

Като актьор първо се появява в един популярен щатски тв сериал - Rawhide, който се излъчва близо 7 години.
Не това обаче го прави световноизвестен, въпреки че именно тогава става познато лице от екрана.
Факт е, че забележим на големия екран Клинт става с появата си в каубойска роля, която по-късно му пасва едно към едно и го превръща в знаменитост.
Това не е учудващо, като се има предвид физиката на актьора – той е висок 193 см, добре сложен, има силно присъствие на екрана, вкл. и с поглед.
Излъчва скрита енергия дори в моментите, в които героят му мълчи. Мълчи знаково, както се казва.

Първата му сериозна роля в уестърн е в лентата „За шепа долари“, за която роля първоначално са поканени други актьори, но по стечение на обстоятелствата изборът на режисьора Серджо Леоне пада върху Клинт.
Той се появява и в последвалите „За няколко долара повече“ (нашумял много и по българските киносалони след 1965 г.) и „Добрият, лошият и злият“ и за нула време се превръща в световна кинозвезда, превъплъщавайки се в ролята на американски каубой.

И понеже вече стана дума за това, че Истууд не е велик само заради каубойските си роли, ред е да споменем един друг знаков филм – „Мръсният Хари“ на режисьора Доналд Сийгъл.
В тази лента Клинт изпълнява ролята на полицейския инспектор Хари Калахан.
Филмът чупи касови рекорди по приходи, а резултатът е три продължения на тази култова поредица.

И още за разнообразието на роли – през 1975 г. снима като режисьор филм за скалното катерене, в който сам той участва и изпълнява всичко, без да ползва услугите на каскадьори.
През 1995 г. го виждаме отново в различно амплоа – превъплъщава се в партньор на Мерил Стрийп в една любовна история със заглавие „Мостовете на Медисън“, направен по роман бестселър, и също превърнал се в касов филм.
Сред филмовата класика, белязана с името на Клинт Истууд, са още „Бягство от Алкатрас“ от 1979 г., „Бледият ездач“, „Непростимо“, „Трафикантът“, „Реката на тайните“ (вж. отделно филмографията на актьора).

Повече от 216 млн. щатски долара пък заформя от продажби на билети хитът „Момиче за милиони“, който е харесан много не само от масовата публика, но и разпознат от кинокритиката, което не става толкова често в голямата киноиндустрия.
Става дума за боксова драма с участието на Хилари Суонк и Морган Фрийман.
Филмът печели 4 награди „Оскар“, вкл. за най-добър режисьор и най-добър филм, а Клинт получава номинация за най-добър актьор.

При толкова значими успехи в киното и на двете поприща – актьорското и режисьорското, остава малко изненадващ фактът, че Клинт Истууд решава да се впусне в политиката.
А тя, както знаем, е мръсна работа. Големият обаче знае какво прави.

От 1951 г. той е заклет републиканец, подкрепя Ричард Никсън в президентската му кампания, а по-късно и Роналд Рейгън.
Самият той е избран за кмет на Кармел бай дъ сий, градче с население 4000 души.
По-късно на държавна служба го назначава не друг, а губернаторът на Калифорния, също голям американски актьор - Арнолд Шварценегер.

Макар да не е сред любимците на жълтата преса, медиите Зад Океана не пропускат да отбележат и „сводки“ от личния живот на Клинт. Той има пет дъщери и двама синове от пет различни жени.
Има два брака, след които заключава мъдро: „Казват, че браковете се създават на небето. Но също и гръмотевицата, и светкавицата.“

Но това едва ли е толкова важно. По-важното е, че възрастта по никакъв начин не стряска актьора.
Когато през 2021 г. излиза поредният му филм „Плачи, мачо“, за който вече стана дума, великият Клинт казва: „Нямам намерение да спирам.
Във всеки случай, не и засега!“.
За завиждане е това самочувствие! За статистиката, това е 39-ият филм на Истууд като режисьор.

И понеже в тази лента – вече на 91 г., Клинт отново се мята на седлото, на въпросите как се чувства на кон, отговаря: „Този път не ми се наложи да правя кой знае какво на коня, но беше забавно да се върна на седлото.“.
Не беше го правил повече от 30 години.
И в същото време повече от 60 г. е на власт в американското кино.
Завидно творческо дълголетие, предначертано от Господ само за богоизбрани!

Белмондо, или лошото момче на новата вълна френско кино

Няма да е пресилено да се каже, че смъртта на този човек през септември 2021 г. потопи в скръб цяла Франция.
Жан-Пол Белмондо си отиде на преклонна възраст – 88 г., а творчеството му на големия екран и в театъра го бе превърнало в една от емблемите на тази страна.
Неслучайно траурната церемония, запечатана на хиляди фотоси и камери, бе подобаваща като за президент.
Хиляди изпратиха актьора по последния му път, почетна рота гвардейци носеха ковчега, звуча националният химн „Марсилезата“, а сред VIP особите на първо място бяха президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът Жан Кастекс.
Макрон нарече Белмондо герой, преживял стотици превъплъщения на екрана.

Въпреки влошеното си здраве, на погребението се появи друга велика легенда на френското кино Ален Делон, който призна, че с Белмондо си отива и частица от самия него.
Знае се, че в доста дълъг период от време двамата големи актьори си съперничиха за първенството, но в същото време бяха и добри приятели.
Двамата зад камера оставиха знаменитата лента „Борсалино“.

Белмондо, който освен с ролите си на лошо момче и гангстер ще бъде запомнен с уникалната покоряваща усмивка, има в гена си човек на изкуството. Баща му е скулптор и макар това да няма нищо общо с киното, вероятно от него малкият Жан наследява обичта и към театъра, и към Седмото изкуство.

Като хлапе Белмондо не е сред отличниците в училище, дори напротив, повечето му оценки са средни и слабички.
Често се забърква в бели и три пъти е изключван от школото.
Но пък набляга на спорта като повечето тийнейджъри – тренира футбол, колоездене и бокс.
Между другото, той овладява тайните на бокса дотолкова, че попада и във френския национален отбор, а във витрината му има и няколко национални шампионски титли.
Когато обаче на един човек нещо му е дадено от Бога, то обикновено се развива, както става и с актьора.

Въпреки интересите си в областта на спорта Белмондо се записва да учи в Консерваторията театрално майсторство и това предопределя съдбата му, тъй като освен в киното той има и много роли на сцената.
На големия екран статистиците отбелязват около 80 ленти с негово участие, а в театъра има около 40 значими роли.
Наричат го лошото момче на френската нова вълна в киното.

Както обикновено става с най-знаменитите актьори, и при Белмондо има лента, която буквално го изстрелва в космоса.
За 27-годишния тогава Жан-Пол това е филмът на режисьора Жан-Люк Годар „До последен дъх“.
С него Белмондо става известен, а резултатът от това е, че заваляват покани и за негово участие в други филми, някои от които вече доста комерсиални.

Актьорът бързо печели симпатии и то не толкова заради ролите си – в началото повечето на авантюристи или циници, колкото за начина си на превъплъщение в тях.
Той стои еднакво добре на екрана и като сериозен персонаж, и като актьор, натоварен с комични функции.
Добре сложен е физически и е сред актьорите, които в почти всички случаи изпълняват сами каскадите във филмите си.
Тази закалка явно иде от спорта.

Трябва да се отбележи, че в жизнения му път има и доста тежки моменти.
Един от тях е, когато актьорът губи най-голямата си дъщеря (актьорът има 4 деца от два брака).
Тогава тя е на 40 г. и загива нелепо при пожар в парижкия си дом. И тук идва космическата сила на актьора.
Същата вечер той има представление в театъра и се качва на сцената. Само той е знаел какво преживява в този съдбовен миг…

През 2001 г. пък Белмондо получава тежък инсулт, който сковава дясната половина на тялото му, а актьорът губи и говора си.
И отново проявява тази мъжка сила на характера и темперамента, за да успее да се възстанови, въпреки преценката на лекарите, че може въобще да не оживее. 6 години след този инцидент Жан-Пол се завръща в киното с лентата „Мъж и куче“.

И понеже вече стана дума за екранното му партньорство с Ален Делон, ще споменем за филма „Борсалино“, който се появи на екраните през 1969 г. Двамата големи се превъплъщават в ролите на съперници за любовта на една и съща жена, като в същото време вършат мръсните поръчки на босове на мафията.

Не по-малко известна лента е „Професионалистът“ от 1981 г., в който Белмондо изпълнява ролята на френски таен агент.
Филмът е напрегнат като сюжет и развитие и много интригуващ, а актьорът сам прави всичките си каскади (вж. отделно филмографията на Белмондо).

В едно от интервютата си Белмондо споделя, че още като 10-годишен е влизал в „кожата“ на Гари Купър и Хъмфри Богарт, а на майка си, която го е водила на кино, казвал, че иска да стане клоун.
Малко по-късно пък, пак като хлапе, обичал да прескача от балкон на балкон.
Сред любимите му автори в младежките години бил Жюл Верн.

Любопитен факт е, че през есента на 2018 г. в България излезе от печат и биографията на актьора със заглавие „Хиляда живота струват повече от един“.
В нея присъства и един от любимите цитати на актьора-легенда: „Ако една жена се предаде твърде лесно, после организира съпротива с диверсионни методи“.
Ами сигурно е прав, човекът…

Еди Мърфи и тежката професия полицай

Колкото и филми да заснеме един американски актьор, обикновено има лента, която го прави свръх популярен и която се превръща в своеобразна емблема на неговото екранно присъствие.
В това отношение тъмнокожият симпатяга Еди Мърфи не прави изключение.

Десетки са неговите филми, но има един, който му носи световната слава и го прави велик – „Полицаят от Бевърли хилс“.
И макар критиката да се произнася доста лошо за втората и третата част на тази поредица, факт е, че през октомври 2022 г. се появи информация от снимачната площадка за „Полицаят от Бевърли хилс“ 4, в който отново оживява образът на детектив Аксел Фоли.

Да, критиката може и да не е благоразположена, но е факт, че първият филм от тази поредица се радва на изключителен успех в бокс офиса и на много, много пари. А това е най-важното за американското кино, в крайна сметка.
В края на краищата, заслугата за успеха на тази поредица е именно на Еди, на когото изключително много подхожда ролята на ченге, пък било то и в комедиен план.
Някои казват, че това се дължи на факта, че баща му е бил полицай.
Едва ли обаче това е от значение в случая.
Еди има завидно присъствие на екрана, умее да разсмива не само с жестове, а и с мимики, дори с поглед, както го правят наистина само големите.

Кой е Еди Мърфи, знаят дори ония, които не са чак толкова страстни почитатели на американското кино.
Защото този актьор е спечелил симпатиите, уважението и обичта на публиката, а това е най-важното.
Да се чуди човек как може талант от ранга на Мърфи да има освен номинациите и филмовите си награди, достойни за екранното си присъствие, и няколко анти награди, вкл. и за най-лош актьор на десетилетието.
Което пък се бие с неговата номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и номинациите за него, номинациите за телевизионни награди, приз „Сатурн“ и още, и още…

А че не е лош актьор, е ясно. Неговият първи партньор в киното – при това голям партньор, е Ник Нолти във филма „48 часа“.
Именно той казва за Мърфи следното: „Винаги ме е разсмивал, неповторим импровизатор е. Мозъкът му щрака много…“

Това, че мозъкът му щрака, проличава още от детските години на тъмнокожия актьор.
Когато е на 15, той вече се пробва на сцена, разбирай нощни заведения в Щатите, където предлага на публиката т.нар. уан мен шоу. Просто хваща микрофона и говори.
Прави го така, че посетителите в баровете се превиват от смях. Т.е. първата крачка към изкуството е направена още тогава.

А Еди се отличава и в гимназията „Рузвелт“, където изпъква сред съучениците си с чувството си за хумор и остроумие.
Едва след години обаче ще стане ясно, че той е талантлив комедиен актьор, умее да импровизира и да изпълнява едновременно по две и повече роли в някои филми…

Що се отнася до дебюта му в „48 часа“, достатъчно е да кажем, че Еди Мърфи става първият актьор, спечелил 1 млн. долара още с първия си филм.
После следват наистина значими роли – в „Пристигане в Америка“, „Смахнатият професор“ (тук актьорът се превъплъщава в 7 различни персонажа), „Шрек“ (вж. отделно филмографията на актьора).
След известно откъсване от киното, през 2019-а Мърфи се завръща на бял кон с „Наричат ме Долемайт“, а после се появява и „Пристигане в Америка“ 2.

Сред топ фактите за него, изнесени от светската преса, изпъква нещо любопитно – Еди е баща на 10 деца (поне толкова бяха до есента на 2022 г.) от пет жени.
Актьорът пък признава в интервюта, че те са неговата гордост.
През 2022-ра най-големият му син бе на 32, а най-малкият – на 3 г. Любопитен за Еди е и фактът, че той не близва алкохол, не пуши и единствената му страст са кафетата. Не ги брои на ден…

Когато веднъж го питат на кого иска да прилича, Еди, който е № 10 в листата на 100-те най-велики комици на всички времена, отговаря: „Бих искал да продуцирам, режисирам, напиша сценария, аранжирам и играя главната роля в един филм, по начина, по който Чаплин го правеше…“