Типичен представител на т.н. "филми-катастрофи", "Ад под небето" разкрива както своите собстнени стойности, така и някои обще черти на този специфичен жанр.

Филмите от това жанрово направление носят чувство на страх, несигурност и са индиректно съзвучни с определени обществени настроения, характерни за индустриалното и постиндустриалното общество.

Тук те са едва ли не в "чист", "дестилиран" вид. Пожарът в един небостъргач, лумнал при тържественото му откриване, идва не като случайност, а като зла прокоба.

Техническото чудо става играчка на слепите стихии. Хората също стават тяхна играчка… Без съмнение режисьорът е търсил най-напред зрелището - гигантско по размери, разтърсващо като изживяване.

От един нещастен инцидент е направен суперспектакъл, в който има цветове, форми, техника, бележити актьори, но преди всичко - постоянно напрежение, постоянен риск, страх, който стиска зрителя за гърлото.