Филмът взима повод от действително събитие от войната в Ирак през 2003-та: инцидента на 4 юли 2003 г, когато 100 войници от американската 173-а въздушна бригада арестуват 11 турски войници - разузнавачи, проникнали на иракска територия.

Поставят им белезници и торби на главите, точно по начина, по който американските "освободители" постъпват и с иракчаните. Така ги държат 2 денонощия. След това ги освобождават и се извиняват за "грешката". Но в Турция считат, че това е нарочно, като отмъщение за взетото 3 месеца преди това решение на турския парламент да не допусне американски войски за Ирак през Турция.

Във филма също има позоваване и на други реални събития: затвора Абу Гариб и сватбарите, разстреляни от американските "освободители", уплашени от традиционните за сватба гърмежи във въздуха.Останалото е художествена измислица. Един от арестуваните офицери впоследствие се самоубива, за "да изчисти воинската си чест".

Прощалното му писмо попада в Полат Алемдар - офицер от турското разузнаване, героят - анти мафиот от сериала Долината на вълците. Алемдар с още двама отива в Ирак, за да върне унижението - извеждане с торба на главата и белезници - на Сам Уилям Маршал (ролята се изпълнява от американския кино актьор Били Зейн) - командирът от американските специални сили, който нарича себе си "миротворец на Бога".

Междувременно, Маршал командва поредното клане срещу невинни иракчани - сватбари. Неговите войници откриват огън и започват безразборно да избиват сватбарите. Останалите живи са натоварени в камион-фургон и са изпратени в болницата на затвора Абу Гариб, където лекар - американски евреин (в ролята американския кино актьор Гари Бъзи) вади сърца и бъбреци на живи иракчани в стил д-р Менгеле и ги продава за присаждане на богати клиенти в Ню Йорк, Лондон и Тел Авив.