Хората в света на „Престъпления от бъдещето“ имат все по-често нужда от хирургически намеси, тъй като живеят в някакъв неопределен футуристичен момент, когато са започнали да еволюират трескаво и неконтролируемо, заради което им растат нови безформени органи с неясни функции.

Една част от човечеството избира да третира тези образувания като тумори, докато другата вижда в тяхната поява някакво месианско обещание и възможност да се надмогне „старият човек“ и да се роди нов, „натурално синтетичен“ хомо сапиенс (по думите на филма).

Тежестта на този странен, почти религиозен, залог се разкрива сякаш между другото някъде към края на киноразказа, когато лидерът на трансхуманистите разбира, че с помощта на поредица от сложни процедури човек може да оцелява, консумирайки пластмаса.

Логиката е, че по този начин хората ще могат да заживеят в хармония със синтетичния свят, до който ни е довела индустриалната революция. Ядейки пластмаса, бихме могли най-накрая да „почистим света“ и да се погрижим едновременно за себе си и за околната среда.