„Не съм като останалите хора. Аз мисля в образи“, казва за себе си Темпъл Грандин. Филмът на Мик Джаксън е базиран на нейни записки и описва живота на млада жена, страдаща от аутизъм.

Историята й е вдъхновение за много хора и семейства на хора, страдащи от това заболяване.
Филмът проследява живота на Темпъл от дете, когато е диагностицирана с аутизъм и неизменната подкрепа, която тя получава от майка си, леля си и учителя си по биология.

Годините в училище са най-трудни, защото тогава Темпъл установява затрудненията си в това да общува с хора. Въпреки всички трудности и пречки, Темпъл се превръща в един от най-ценените изследователи и познавачи на животновъдната индустрия.