Като част от стажа си за психотерапевт към университета Джесика получава за задача да се грижи за Барбара. На нея й е поставена диагноза „гранично личностно разстройство“, но интелигентната Барбара е наясно със собственото си непостоянство и сама се описва като „бомба с часовников механизъм“.

Джесика първоначално подхожда към пациента си с клинично любопитство и обективност, но постепенно е завладяна от хаотичния, но топъл свят на Барбара, и решава да бъде открита с нея. Когато Барбара потъва все по-навътре в собствения си свят, Джесика е принудена за първи път в живота си да се вгледа в неизследваните кътчета на собствената си личност.