Бъдещето на бедстващ град зависи от двама мъже – архитект идеалист и корумпиран кмет. Кметът владее медиите и е подкрепян от магнатите с пари. Архитектът има визия, която пленява въображението на младите. И невероятна сила, която наскоро е открил – да спира времето.

Съперничеството между тях е яростно. До къде могат да стигнат двама безмилостни мъже в борбата за власт? Ситуацията се усложнява още повече, когато между тях застава Джулия, възлюбена на архитекта и дъщеря на кмета.

Трябва ли да се примирим с прагматичността на злото? Какво ни очаква, ако се впуснем в наивно приключение към неизвестното, но обещаващо свобода ново начало?

Одобрението, с което бе приет режисьорския дебют на Халфдан Улман Тьондел „Арманд“ в конкурсната програма „Особен поглед“ в Кан, изигра ролята на предвестник за присъждането на престижната „Златна камера“ именно на този филм, дело на внука на Лив Улман и Ингмар Бергман. 37-годишната Ренате Рейнсве е с главна роля в тази история – изпълнението и отново доказва нейното майсторство като една от най-добрите европейски актриси на своето поколение.

Преди няколко години Рейнсве спечели приза за най-добра актриса в Кан с ролята си в „Най-лошата личност на света“ на Йоаким Триер, а българската публика я е гледала и в нейния дебют в киното – „Осло, 31 август“, представен в програмата на София Филм Фест през 2012 година. Във филма на Тьондел Рейсве се превръща в актрисата Елизабет, чиято слава е започнала да изтлява. Тя получава изненадваща покана за родителска среща, на която я засипват с язвителни обвинения и внезапно се оформя мрежа от конфликти между родители и преподаватели. Докато Елизабет се бори да разкрие истината сред празните училищни стаи и тъмните коридори, започва хаотична битка за изкупление, в която надделяват лудостта и маниакалните страсти.

„Арманд“ намери място в списъка с 15 заглавия, от които Американската киноакадемия избираше творби, за да ги номинира в категорията „Най-добър международен филм“, а на Европейските филмови награди през декември 2024 спечели престижния приз „Европейско откритие – наградата на ФИПРЕССИ“.

Управителката Хилари и нейните колеги подготвят своя кинотеатър на крайбрежната улица за местната премиера на Огнените колесници. В западналия град се надига крайнодясно движение и навън вилнеят бръснати глави. Приветливият нов служител Стивън се сприятелява със затрупаната с проблеми Хилари. Връзката им е колкото затрогваща, толкова и сърцераздирателна.

Филмът е едновременно красив носталгичен поглед към магията на киното и изненадващо безпощаден анализ на реалността на психичните заболявания. Империя на светлината е напомняне, че киното е пространство за колективно преживяване на красиви истории, които отнасяме до края на живота си.

Една майка е принудена да се усъмни в здравия си разум, когато дъщеря й изчезва и й казват, че всъщност е мъртва.

В центъра на сюжета е Мойс - лидер на елитен екип от ФСБ (бившото КГБ), който пристига в Лондон за да залови могъщ олигарх заподозрян в мащабно пране на пари. Заедно с екипа си Мойс принуждава младата брокерка Алис да работи за тях и да им предава важна информация в замяна на закрила.

Алис бързо осъзнава ситуацията в която е попаднала и решава да работи и за двете страни. Мойс, който досега не е имал директен контакт с нея, е убеден, че тя ще бъде разобличена от враговете му и ще бъде убита. В крайна сметка той решава да направи това което никой в неговата позиция не е правил преди – да се срещне лично с Алис. Тази среща прераства в страстна връзка, която променя животите и на двамата. В образа на Мойс се превъплъщава носителя на “Оскар” Жан Дюжарден, а ролята на Алис е поверена на френско-белгийската актриса Сесил Де Франс.

Антониета се бори с трудностите на следвоенния Неапол опитвайки се да осигури на 8-годишния си син Америго всичко, от което се нуждае.

Отчаяна тя решава да се възползва от правителствената програма и да изпрати детето си на север, в гостоприемната Емилия-Романя.
С един от специалните влакове Америго отива при своята "Северна майка" Дерна, за да прекара зимата в любов и просперитет. Това пътуване ще бъде повратна точка в живота на момчето.

Репортер се озовава в центъра на ожесточен конфликт между еколози и фермери, докато разследва появата на отровни водорасли.

Историята проследява последната година от живота на тийнейджърката Изабел, която е диагностицирана с рак. Най-близкият човек до момичето е приятелят й Дарън, който ще направи невъзможното, за да бъде тя щастлива в последните мигове от живота си.

Дезире е момиче от сенегалски произход, което живее в Неапол с майка си, която е наркозависима. Една вечер тя е арестувана и изпратена в затвора.

В ''Бурлеска'' Али Роуз (Кристина Агилера) е красиво момиче от дълбоката провинция, което попада в космополитния Лос Анджелис, където съдбата я отвежда в кабаретен клуб, ръководен от бившата танцьорка Тес (Шер).

Някога клубът е кипял от живот и клиентите са се редели на опашка, за да влязат, но сега Тес изпитва сериозни финансови затруднения. Дали новоназначената сервитьорка Али Роуз няма да възвърне славата на клуба?

Филмът е режисьорски дебют за актьора Стив Антин, а тандемът Кристина Агилера - Шер е гаранция за добре прекарани часове в киносалоните.

Годината е 1911. Младият лейтенант Шарл Саган, изморен от скучния гарнизонен живот, напуска Франция и се отправя на пътешествие в Сахара, към далечен форт, изгубен някъде между пясъка и небето.

Там съдбата му отрежда да преживее мимолетен роман с писателката Луиза, да намери своята любов в лицето на очарователната Маделин и да си извоюва славата на смел войник в редиците на полковник Дубрил.

Филмът разказва за ключова страница от биографията на легендарния рап изпълнител Тупак Шакур. Чернокож, който произхожда от гетото, участник в криминални дела, нееднократно подсъдим и арестант, той става един от най-продаваните и влиятелни изпълнители в света на рап културата.

Партенопа е една от шестте сирени в гръцката митология, известна с девичия си глас. Според легендите тя е основала Неапол, столицата на барока, един от най-примамливите и потайни градове в света. Но Партенопа е и героинята на Паоло Сорентино в едноименния филм – пленителна неаполитанска драма, апология на красотата, изящен трактат за магията на кинематографията.

Партенопа (в ролята влиза прелестната Челесте Дала Порта) е загадъчна и безгрижна наглед изкусителка, която се наслаждава на свободата и младостта си. Родената в Неапол девица се отличава с неустоима красота и спира дъха на всеки срещнат. Тя знае, че „красотата е като войната – отваря всички врати“, но това не й е достатъчно.

Разговорите й със застаряващи актриси, които според обществото вече не са в разцвета на силите си, разкриват природата на нейните собствени желания. Стремежът на Партенопа да се посвети на академична кариера като антрополог я води при сприхавия професор Девото Марота.

Проследявайки историята на нейното раждане, младежките й години и пътя към зрелостта и неизбежния залез, Паоло Сорентино е създал хипнотичен филм с носталгична атмосфера – опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето, за безсмислените флиртове и любовните блянове, за начина, по който виждаме хората и местата, и за тяхната непостижима същност...

След двадесет години отсъствие, Одисей се добира до бреговете на Итака, изтощен и неузнаваем. Кралят най-накрая се е завърнал у дома, но много се е променило в неговото царство, откакто е заминал да се бие в Троянската война...

Василий Кандински официално е бил женен два пъти, но в живота му е имало и друга жена, пред чиито очи се е родил творческият гений на основателя на абстрактното изкуство. Младата германска художничка Габриеле Мюнтер става спътница и съмишленик на Кандински за 12 дълги години.

Във филмът Лок / Locke се разглежда историята на човек на име Айвън Лок, който с едно негово решение е разбил всичко, което и е градил с години. Добра работа, обичано семейство, всичко отива по дяволите само с един телефонен разговор. Сюжетът ни показва как не трябва да се правят прибързани решения и да не се подаваме на спонтанните решения.

„Афоня“ е съветска трагикомедия от 1975 г., режисирана от Георгий Данелия.
Най-гледан филм през 1975 г. – 62,2 милиона зрители.

Безгрижният водопроводчик Афоня (Леонид Куравльов) прекарва дните си в пиене и преследване на жени, но празнотата в живота му започва да го застига.

Понякога гледам хората и не виждам нищо, което да ми хареса. Не е нужно да ги опознавам, за да си направя изводите. С годините натрупах омраза малко по малко.

Началото на ХХ век. Даниел Плейнвю и неговият син са независими производители на петрол в Калифорния, които се опитват да натрупат богатство. Усилията им са подложени на изпитание от младия проповедник Илай Съндей, чиято амбиция не отстъпва на тази на семейство Плейнвю. Сблъсъкът между тях ни повежда на едно мрачно и ужасяващо историческо пътешествие до границата на здравия разум.

Току-що напуснала клиника за наркомани, Рона се опитва да се примири с проблемното си минало, довело я до ръба на оцеляването в Лондон. С надеждата да се излекува от зависимостите си, тя се завръща на дивно красивите острови Оркни, където е израснала. Там възкръсва споменът за изпълнено с травматични моменти детство, но предизвикателствата, с които се сблъсква в настоящето, я принуждават да се опита да пречисти и тялото, и съзнанието си.

Ейми Липтрот е шотландска журналистка и писателка, израснала във ферма в Оркни. Живее в Лондон в продължение на десет години, прибягвайки често до употреба на алкохол и наркотици. След като губи работа, дом и приятел заради зависимостите си, тя се връща в Оркни, за да се подложи на рехабилитация. Преживяванията си описва в разтърсващата мемоарна книга „The Outrun“, за която печели наградата „Уейнрайт“ през 2016 г. и наградата PEN/Ackerley през 2017 г.

Залагайки на контраста между истеричния градски живот и тишината на живописните острови, режисьорката Нора Фингшайд („Извън системата“) превръща тази драматична история по действителен случай в прекрасно и силно въздействащо размишление за възраждащата сила на природата и способността и да лекува.

Семейна драма, развиваща се от филм за възрастни до криминален трилър. История за няколко семейни двойки от малък, провинциален град, чийто живот се преплита по много удивителен и понякога опасен начин.

Кейт Уинслет е домакиня с малко дете, която разглежда своите съседки като „социологически типажи”. На детската площадка среща друг родител, който също така трудно се вписва в кварталната атмосфера (Брад, в изпълнение на Патрик Уилсън).

Много скоро отношенията между двамата възрастни стават интимни, а самите те - непредпазливи и крайно невнимателни към последствията... каквито са децата, които ги обкръжават.

В центъра на сюжета е известния писател Майк Нунан, който прави всичко възможно за да превъзмогне внезапната смърт на своята съпруга. Заради преживяната душевна травма Майк губи и другото най-ценно нещо в живота си – способността да пише.

Четири години след като овдовява, Нунан започва да сънува кошмари, които се развиват винаги на едно и също място – семейната лятна къща в малко градче в Мейн. Писателят решава да се изправи лице в лице със страховете си и се премества да живее там. Съвсем скоро той осъзнава, че историите за духове, които е слушал като дете, съвсем не са измислица…

Сценарият на "Принцесата на Монако" е написан от Араш Амел и фигурира в прословутия Черен списък от потенциално успешните холивудски сценарии. Действието във филма се развива през 1962 г., когато принцеса Грейс изживява личностна криза.

Шест години след сватбата си с принц Рение III, принцесата се опитва да помири минало и настояще. Тя е разкъсвана между носталгията към предишния си живот на филмова звезда и настоящата й роля на съпруга на принц и майка на две деца, изпълнена с куп отговорности.

Когато отказва на предложението на Хичкок да се завърне към холивудската си кариера, тя изживява дълбока криза именно в момента, в който принц Рение III се опитва да модернизира Монако, намиращо се под натиска на френското правителство в лицето на Шарл дьо Гол.

След развода си с Антоан, Розали споделя живота си със Сезар. Тя има дете от Антоан, но малкото момиченце изглежда е единствената връзка по между им. Всичко това, докато не се появи Давид, бивш любовник, в който Розали се влюбва отново. Разбирайки, че младата жена ще го напусне, Сезар иска от Давид да дойде да живее с тях. Едно голямо приятелство скоро ще свърже двамата мъже.

Французинът Жулиен (Жан-Луи Трентинян) и младата и привлекателна германка от еврейски произход Ана (Роми Шнайдер) бягат от настъпващата хитлеристка армия. Те се оказват в един влак и от пръв поглед между тях възникват дълбоки чувства. Но пристигайки на местоназначението, те са принудени да се разделят, защото Жулиен има семейство. След няколко години съдбата отново ги събира на един разпит в Гестапо...