Филмът е съставен от седем самостоятелни новели разглеждащи по иронично-саркастичен начин отношението към секса на съвременния американец.

Това е третият поред филм на известният американски режисьор и актьор Уди Алън, който в началото на творчеството си отдава дължимото на комедията на абсурда и сатирата. Лентата пародира не само свободно преразказаната книга на сексопатолога Дейвид Рубън, но и много произведения на кинематографа (от "Франкенщайн" до интелектуалните работи на Микеланджело Антониони за отчуждението, а също така и екранизации на Шекспир).

Освен това, той осмива всеядната телевизионна реклама и имиджа на еротичното списание "Плейбой" (ако приемем, че свързваме появяващите се зайчета с фирмения знак на списанието на Хю Хефнър). Но преди всичко, постановчикът заядливо иронизира еснафщината на хората, които се опитват да скрият сексуалната си незадоволеност под маската на благоприличието и упорито продължават да проповядват морален аскетизъм.

А за Алън няма непозволени зони – и той смело и остроумно (макар понякога да губи чувство за мярка и вкус) се впуска в „неведомото”, и благодарение на това има огромен успех сред зрителите – филмът донася девет пъти по-голяма печалба от разходите за създаването му (2 млн долара).

Всъщност, той се състои от седем новели, които като че ли предостатъчно илюстрират провокативни теми от областта на секса. Самият Уди Алън играе в четири новели – първата, третата, шестата и седмата, като в последната играе като... сперматозоид по време на еякулация! По въображение и изобретателност тази новела е най-добрата.

И при нея отново си личи обектът на пародиране – суперзрелищната лента на Ричард Флайшър „Фантастично пътешествие” (1966), чието действие също тече във вътрешността на човешкото тяло.