1910 г., Мексико. Революция, анархия, терор и бандитизъм. Някои се борят за земя и свобода, други защитават властта си, трети просто сграбят. Бандата на Чунчо (Джан Мария Волонте), доставяща оръжие на бунтовниците, прави дръзка атака срещу влака, по време на която елегантният гринго, американецът Бил Тейт (Лу Кастел), се присъединява към бандата.

Той печели доверието и възхищението на ловците на оръжие и става най-добрият приятел на лидера на бандата. Но има нещо необяснимо, загадъчно и дори смущаващо в поведението му...

Този уестърн е истинско бижу в жанра. "Кой знае?", е заснет през в 1966 г. Годината, в която излязоха двата основни шедьовъра на спагети уестърна, които станаха своеобразен крайъгълен камък за жанра - "Добрият, Лошият и Злият" на Серджо Леоне и "Джанго" от Серджо Корбучи. Но дори и на този фон "Кой знае?" не бледнее.

И дори ако по отношение на стил и мащаб филмът на Дамяни губи от шедьовъра на Леоне, а по отношение на влиянието върху жанра губи от творението на Корбучи, той се откроява на фона им с политическия си компонент. Историята на мексиканската революция е пречупена по особен начин през историята на приятелството-предателство между мексикански бандит и хладнокръвен американски убиец. В ролята на първия тук блести Жан Мария Волонте, за когото тази роля се превърна в своеобразно продължение на ролите в първите уестърни на Леоне.

Вторият е изигран от един от най-нетипичните актьори, работили в жанра - Лу Кастел. Заслужава да се отбележи и великият Клаус Кински в ролята на блажения или луд брат на героя на Волонте. Като един от първите представители на поджанра "Сапата уестърни" (поджанр на италианските уестърни, чието действие се развива в обстановката на мексиканската революция), "Кой знае?" много успешно пречупва една от основните теми на италианските уестърни - темата за предателството, а героят Волонте се оказва едновременно субект и обект на Предателството във филма.

Революционните идеи и горещият мексикански темперамент са противопоставени на студената пресметливост и истинския професионализъм на американския наемен убиец. Филмът е в няколко версии и е лесно да се разбере защо някога в соц. лагера са изрязани сцените с унищожаването на правителствените войници от революционните бандити или символичната сцена на смяна на властта в едно-единствено мексиканско село. Но момчета, "революцията винаги е акт на насилие", както Серджо Леоне правилно цитира Мао Дзедун в своя филм "За шепа динамит".