Жан-Клод Ван Дам – купете цвете, не си търсете белята!

… Имате въображение, нали? Представете си, че сте на екскурзия в Брюксел с чаровната си половинка (ако сте жена ще сте със силната си половинка) и вечеряте в изискан белгийски ресторант, в който сервитьорите ви се въртят на малкия пръст. В разгара на вечерята, докато си казвате наздраве с марково местно вино, в заведението се появява добре облечен мъж, който се приближава до масата и предлага цветя. За дамата. Да, той е с добри обноски, приятно усмихнат, прилично облечен, просто продавач на цветя. Прави ви впечатление обаче, че е доста мускулест, непривично за този тип търговци на нежни букетчета…
… И още малко въображение. Този път сте в Ел Ей и сте си поръчал пица в хотела. На вратата деликатно се почуква, а когато отворите, виждате добре облечен мъж, усмихнат, вежлив, който ви носи поръчката. Прави ви впечатление, че е доста добре сложен физически, а яките му мускули прозират дори под униформената риза…

И в двата случая на вашето въображение – ако е успяло да заработи, човекът може да е един и същ. Може да продава цветя, може да разнася пици по домове и хотели. И, колкото и странно да е, ползва мускулите си за този вид дейност.
Това, което няма да знаете, ако случките се разиграят в реалността, е, че мъжът, за когото говорим, е бъдещият знаменит и известен по цял свят актьор Жан-Клод Ван Дам. А е можело да се разиграят реално тези случки и вероятно са се разигравали пред реални свидетели. Защото в биографията на този белгиец, през годините превзел Меката на киното Холивуд, има и такива години. Когато е в Брюксел и все още не е направил филмова кариера, е разнасял цветя по заведенията и това е нормално, тъй като баща му е собственик на цветарски магазин. В Лос Анджелис пък, където Ван Дам се озовава в преследване на американската си мечта, преди да сбъдне големите си роли в киното, работи какво ли не – разнася пици, кара с лимузина богаташи, дори в един момент реди паркет. Но, както сме казвали и друг път, когато нещо е писано да се случи, то се случва.

Редно е да споменем, че роденият в Брюксел през 1960 г. Ван Дам е сред актьорите, които имат зад гърба си и славна спортна кариера. Това личи и от завидната му мускулатура, заради която дори му лепват прозвището Мускулите от Брюксел. Интереса към спорта запалва баща му Еужин Ван Варенберг, който насочва 10-годишното момче към занимания с карате в стила шотокан. Явно спорта допада на младока и той дотолкова се увлича, че голяма част от дните му преминава в упорити тренировки, понякога със супернатоварвания. Това именно обяснява факта, че преди да замине за Щатите, Ван Дам има повече от десет титли по карате, при това печели мачовете си почти винаги с нокаут. Завиден майстор!

Разбира се, тук сме длъжни да вметнем една прелюбопитна подробност. Когато е в тийнейджърска възраст, Жан-Клод паралелно с карате захваща и обучение в… класически балет. Е, всеки нормален човек ще си каже какво общо има спортът, при това толкова тежък боен спорт, с балетното майсторство. Самият Ван Дам едва ли би могъл да даде точен отговор, но пък в едно свое интервю казва, че ако един човек е в състояние да издържи на една цяла балетна тренировка, значи може да се справи с тренировката в който и да е друг спорт. И допълва, че балетът е изкуство, но и спорт. Пет години Жан-Клод съвместява двете занимания, като междувременно извоюва и черен колан по карате.

Всъщност ако бе продължил със спорта, Жан-Клод щеше да печели не по-малко пари, отколкото в киноиндустрията. Защото когато е едва на 19 години, той отваря собствен фитнес в центъра на белгийската столица, който върти отлична печалба. Мечтата му обаче го тегли на друго място – към Щатите, към света на киното, към Холивуд. Когато решава да продаде вече развъртеният бизнес, баща му се противопоставя, но гласът му остава глас в пустиня. Ван Дам иска да е на екран. И го постига.
В Ел Ей Ван Дам се озовава с близък приятел и заработва като шофьор, паркетаджия, като разносвач на пици. В киното, оказва се, не се влиза така лесно. През 1984 г. Ван Дам се появява във филма „Монако завинаги“. Екшън драма, която разказва историята на германец, бивш разузнавач от Вермахта, понастоящем крадец на скъпоценности. По време на почивка той среща красива американка, фотожурналистка. По онова време лентата е забранена у нас за лица до 18 г.

През 1986 г. Ван Дам вече се появява в по-сериозна роля в една продукция за бойни изкуства със заглавие No Retreat, No Surrender. Тук той играе руски злодей. И макар тук публика и критика да го забелязват, първият му много сериозен успех е с филма „Кървав спорт“ от 1988 г. Феновете определят лентата като същинска класика в жанра. В тази лента Жан-Клод е вече в главната роля – на Франк Дюкс. Той се учи на бойни изкуства от японски майстор, който му предава знанията и уменията си в кумите. Сюжетът се завързва на голям турнир в Хонконг, където освен че побеждава наред, Ван Дам се влюбва в журналистката Джанис Кент, която пък отразява турнира на бойците. Във финалната битка Дюкс естествено е победител срещу адски циничен и груб противник, осакатил няколко бойци преди това.
Между другото, Ван Дам доста дълго се моли за главната роля, тъй като в този момент е без пари, дори спи по гаражи и в някои моменти краде храна, тъй като е гладен. На практика ролята го измъква от окаяното състояние.

През 1989 г. Жан-Клод се появява в нови два филма – научно-фантастичния трилър „Киборг“ и „Кокбоксьор“. В първата продукция белгиецът влиза в ролята на свиреп воин на бъдещето в една разядена от анархия и чума Америка. Режисьорът Алберт Пун е поверил ролята на красивата полужена – полуробот Пърл Профит на актрисата Дейл Хадън.
Вторият филм разказва историята на американски шампион по кикбокс, който пристига в Тайланд с брат си, за да премери сили с местните бойци. Гаден тайландски боец обаче го осакатява и братът на американеца тръгва към отмъщение…
Голям успех носи на Ван Дам участието му в „Универсален войник“ от 1992 г. на режисьора Роланд Емерих. Той разказва историята на американския редник Люк Деверо (в ролята Ван Дам), убит във Виетнамската война. В лентата гледаме и Долф Лундгрен (в ролята на сержант Андрю Скот.)

Във филмографията на Ван Дам нямаме право да пропуснем едно голямо заглавие – „Ченге във времето“ от 1994 г. на режисьора Питър Хайамс. В този научно-фантастичен трилър Жан-Клод влиза в ролята на американския федерален агент Макс Уокър, а пътуването във времето вече не е фантазия. Във филма то се превръща в реалност, а ченгето се бори с престъпния свят и разследва кариерата на един политически лидер. Казват, че това е най-касовият филм на белгиеца, донесъл приходи от над 100 млн. долара.
Сред другите по-известни заглавия с участието на Ван Дам са „Универсален войник“ в две части – от 1992 и 1999 г., „Трудна мишена“ от 1993 г., „Двойник“ от 2001 г., „Игри на смъртта“ от 2011 г., „Убийствена репутация“ от 2021 г. В „Жан Клод Ван Джонсън“ пък белгиецът на практика участва за първи път в сериал и играе три роли едновременно – единият герой е самият той, вторият персонаж е двойник на първия, който пътува във времето, а третият е българин, който работи във фабрика (вж. отделно филмографията на актьора).
Извън света на киното белгиецът е известен с пет брака, два от които за една и съща жена – Гладис Португес, също мускулеста като него и състезателка, при това много успешна, по бодибилдинг и фитнес. Първият му брак е с Дарси Ла Пиер от 1994 до 1997 г., втората му съпруга е Гладис – първо от 1987 до 1992 и после от 1999 г. втори път, Синтия Дердериян – от 1985 до 1986 г., и Мария Родригес – от 1980 до 1984 г.

Жълтата преса, разбира се, не пропуска факта, че във времето, когато не е женен, Жан-Клод е мъж с доста слаби ангели и не крие връзката си с различни жени. Освен това известността и парите го подтикват към света на наркотиците и той започва да се дрогира с кокаин. В един момент стига дотам, че за дрога харчи по 10 000 долара на седмица. Не успява да се излекува и в няколко клиники. Осъзнава се, все пак, и спира със зависимостта отведнъж, при това без лечение.
При втория си брак с Гладис пък Ван Дам завързва връзка с една украинка – Алена Каверина. Говори се дори, че й купува два апартамента. Научила за това ново кръшкане, Гладис пак иска развод, но актьорът все пак намира сили да се отърве от украинката и се кротва при съпругата си, за да спаси брака.

Вече на 63, през 2024 г. Жан-Клод споделя пред медиите: „Казват, че най-успешните мъже са на възраст между 60 и 70. На второ място са тези между 70 и 80. И под успешни имам предвид щастливи“…
Щом го казва, вероятно го мисли!

Жан Рено, или за обичта към Елвис, „Милан” и големите роли в киното

През май 2023 г. нашумя за пореден път името на българската актриса Мария Бакалова. Всеки киноман знае коя е тя. По неин адрес у нас се изписаха стотици статии, които буквално я разпънаха на кръст. Оценките за нея бяха от „Осанна” до „Разпни я”. Докато някои я засипваха със суперлативи, други откровено я наричаха абсолютна бездарница. Но тези оценки на критиката не са изненада, особено в България. Може много хора да не я харесват, но фактите са на нейна страна – тя е първата и до 2023 г. единствена българска актриса, номинирана за най-престижните кинонагради в света – „Оскар”, „Златен глобус” и приза на БАФТА. Получава номинациите за ролята си на Тутар Сагдиев в комедията „Борат 2”.

Защо говорим сега за нея ли? Има си причина. Тъкмо през май 2023 г. Бакалова обяви пред медиите, че се снима в един филм заедно с голям френски актьор. Става дума за Жан Рено. Съвместното им участие е в екшъна Birdseyе. В тази модерна продукция Мария се превъплъщава в ролята на младата рускиня Нина, превърнала се в добър шпионин на Владимир Путин в Щатите. Интригата обаче се заплита, когато нейна бивша любов, вече перфектен убиец, е изпратен, за да я ликвидира. Бакалова пък признава пред медиите, че винаги е мечтала да изиграе ролята на жена от нашия регион и няма търпение снимките да завършат, за да види крайния резултат.
Вероятно вече разбрахте, че малко по-дългото встъпление ще насочи прожекторите към едно много голямо име във френското, а и в американското кино – Жан Рено. Французинът с испански корени и рождено име Дон Хуан Морено-и-Хедерике Хименес се появява на бял свят в Мароко в семейство на емигранти през 1948 г. Ражда се в бедно семейство, избягало в Мароко от диктатурата на Франко. Майката на Жан е скромна жена, върши шивашки услуги, за да припечелва, но може би е заложила в гена на сина си любовта към театъра и киното, защото самата тя мечтаела да бъде актриса. Нещо, което не се е сбъднало. Но пък синът й успява. Бащата на Рено е работник в печатница и няма никакви интереси в областта на изкуството. Родителите обче не правят опит да спрат детето, а и майката почива твърде рано от тежко заболяване. Жан Рено изкарва военната си служба в Германия, но тъй като е решен да стане актьор, заминава в Париж, където се записва да служи в Националната гвардия. Това било по-лесен начин да вземе френско гражданство. Там попада в духовия военен оркестър, където се изявява като нелош музикант. Любопитен факт е, че по признания на самия Рено той се озовава във Франция със скромните 100 франка в джоба. Може само да се предположи как е живял, преди да извърви пътя към звездната слава. Само ще споменем, че преди да захване големите роли в киното, сменя няколко професии, между които митничар, счетоводител и шофьор.

В Париж Рено се включва в пътуваща театрална трупа, която обикаля страната. В киното се появява първо с роля във филма „Женско присъствие“, но става известен благодарение на поканата на големия режисьор Люк Бесон (тогава едва на 26 г.) за участие в научно-фантастичната продукция „Последната битка“ от 1983 г. Това всъщност е първият пълнометражен филм на Бесон, който разкрива един странен постапокалиптичен свят, наситен с много драма и мъчителни преживявания. Филмът не е лек за гледане, в него почти няма реплики, но е голямо изкуство.
Интересен факт е, че всъщност „Последната битка“ е първият знак от продължилото през годините творческо сътрудничество между режисьора и актьора. Още през 1985 г. Бесон прави „Метро“ отново с Рено, този път още с Изабел Аджани и Кристоф Ламбер. Някои наричат „Метро“ най-красивия филм на Люк Бесон. Той разкрива сблъсъка между два свята, като историята се завърта около изпечения касоразбивач Фред (в ролята Кристоф Ламбер), укриващ се в подземията на парижкото метро.

През 1988 г. Жан Рено отново се снима в продукт на Люк Бесон – този път „Безкрайна синева“. Това според статистиката е най-скъпият френски филм през 80-те години и е най-посещаваният. Бесон обаче обира суперлативите на зрители и критика с френско-италианския трилър „Никита“, появил се през 1990 г. В него Жан Рено е Чистача (Виктор). В ролята на младата наркоманка Никита е френската актриса Ан Парийо, а през 1994 г. Бесон и Рено правят трилъра „Леон“, също много позитивно посрещнат от публиката, в който французинът си партнира с Гари Олдман и Натали Портман. В тази продукция, характеризирана като култова, Жан се превъплъщава в ролята на наемен убиец в Ню Йорк, където съдбата го среща с малката Матилда (в ролята Натали Портман) и това коренно променя живота му.
В някои от изданията във Франция, а и Зад Океана, бяха лансирани заглавия от рода на „Холивуд нямаше да е същият без Жан Рено“. И с право. Популярността на този актьор естествено и логично надхвърля границите на Франция и изригва в Америка. Може би на първо място сред американските продукции с Рено е шпионският трилър „Мисията невъзможна“ от 1996 г. на режисьора Браян де Палма. В ролите освен Рено гледаме още Том Круз, Джон Войт и др. В този период Жан снима и в „Не умирай, Розана“ (1997 г.) и „Френска целувка“ (1995 г.).

Не можем да пропуснем още два гениални филма с Рено. През 1998 г. на екран излиза шпионският екшън „Ронин“ на режисьора Джон Франкенхаймър. В продукцията блясва и несравнимият талант на Робърт де Ниро. Напрегнатият сюжет се завърта около мисията на група опитни наемници, натоварени с опасна мисия за кражба на свръхсекретен куфар.
Две години по-късно излиза и „Пурпурните реки“ на режисьора Матийо Касовиц. В лентата Жан Рено изиграва ролята на полицейски комисар Пиер Ниеманс, детектив, който умее да разплита всякакви криминални загадки. Поредицата от убийства държат на нокти зрителя...
Няма да е справедливо да пропуснем още един хитов филм с Жан Рено. Става дума за нашумелия и у нас „Шифърът на Леонардо“, появил се на големия екран през 2006 г. Прдукцията е заснета по едноименния роман на Дан Браун, а в ролята на Робърт Лангдън е Том Ханкс. Рено играе образа на френския полицейски служител Безу Фаш. Той подозира, че убиецът в случката е Робърт Лангдън. Филмът е многократно излъчван и по родните телевизии (вж. отделно филмографията на актьора).

Що се отнася да отличията му от света на киното – Жан е удостояван три пъти с най-голямата френска кинонаграда „Сезар“ – и за главна, и за поддържаща роля. Член е на Ордена на Почетния легион, както и офицер на Ордена на литературата и изкуствата във Франция. Носител е на Почетен кристален глобус за цялостен принос към световното кино.
Извън киното светската преса обръща внимание на няколко факта за Жан Рено. Той има три брака. От първата си съпруга Женевиев, за която се жени през 1977 г., има дъщеря и син. Връзката обаче се разпада, тъй като актьорът се увлича в любовен роман с полския модел Натали Дишкевич. От нея той има отново две деца – син и дъщеря. Вторият брак се разпада през 2001 г. През юли 2006 пък Рено взема за жена британския модел от полски произход Зофия Боруцка, 23 г. по-млада от него, а свидетели на сватбата са неговите приятели Никола Саркози, по това време министър на вътрешните работи на Франция, и певецът Джони Холидей. И от третата си съпруга Рено има син и дъщеря.

Знайно е още, че Рено е голям фен на Елвис Пресли и на миланския футболен клуб „Интер“. Има и интересно хоби – произвежда зехтин. Пред медиите е признавал, че го прави, тъй като маслиновите дървета му напомнят за детството. Така е, големите могат да си позволят всичко…

Жан Габен – голям актьор и доблестен боец

Казват, че той може да изиграе всякакви роли. И го е правил. Тръгва от френското кино и естествено стига до Холивуд. В началото на кариерата си твърди, че дори мрази киното. Пробва се в различни професии, но накрая генът си казва думата. Освен с гениалните си превъплъщения на големия екран е известен и със страстната си любов към една емблематична актриса. Става дума за Марлене Дитрих. Той е френският актьор Жан Габен.
За разлика от много известни световни актьори е трудно за него да се каже коя роля се е превърнала в емблема на творчеството му. Или в емблеми. Има и много успешни, и много неуспешни роли. При него пътят към световната слава е труден. Роден е през 1904 г. в Париж и освен велик актьор, носител на престижната награда „Сезар“, е и славен боец от френската армия, кавалер на Ордена на почетния легион. Когато умира на 72 г., тялото му е кремирано и прахът му е разпръснат в морето с подобаващи почести от палубата на военен кораб.

Понеже стана дума за ген, започваме от това. Макар родителите му да са треторазрядни актьори, явно в кръвта и на двамата, а и на техния наследник тече доза любов към изкуството. Майката и таткото на малчугана изнасят сценки в задимени и опушени кафенета, в които едва ли има някой, който да ги оцени. Казват обаче, че баща му често си репетирал ролите пред огледалото у дома, а това няма как да не е впечатлявало малкия Жан.
Габен определено не е сред прилежните ученици, затова и още на 14 г. напуска школото и търси начини да се издържа сам, още повече че е в конфликт с баща си. Пробва се в различни професии, все далеч от киното - опитва да продава автомобили, тренира мускули в стоманолеярството, става и пътен строител. В един момент все пак се сдобрява с баща си, който пък го урежда като статист в едно театрално кафене. От 1925 до 1927 г. Габен пробва гласовите си данни и е певец в пътуваща трупа, която гастролира и извън Франция. Щастието му се усмихва и попада в „Мулен Руж“, където вече е оперетен изпълнител, а това явно му се отдава. Годината е 1929-а.
Постепенно кариерата на Жан се насочва към киното. Има роли в 3 филма от 1930 – 1931 г., в които не блести с нищо. Става дума за „На всеки може да му провърви“, „Глория“ и „Забавленията на ескадрона“. Таланта му на актьор за големия екран всъщност открива френският режисьор Жюлиен Дювивие. Той прави три филма с участието на Габен, който там се превъплъщава в представител на работническата класа. Става дума за филмите „Знаме“ от 1935 г., „Славната компания“, също от 1935-а, и „Пепе Ле Моко“ от 1937 г. За този период казват, че ролите му са напълно еднотипни, донякъде стандартни и описват личности с неувяхваща вяра в доброто.

Следват роли при друг френски режисьор – Жан Реноар, където Габен се появява в продукциите „На дъното“ и „Великата илюзия“ от 1937 г., „Човекът звяр“ от 1938-ма. В последния филм, екранизация по великия Емил Зола, Габен играе ролята на машиниста Жак Лантие.
С режисьора Марсел Карне пък Габен има роли в романтичните класики „Кеят на мъглите“ от 1938 и „Денят се ражда“ от 1939 г. Кинокритиците отбелязват, че в тези роли Жан Габен като че ли не влага никакво усилие. Те обясняват този факт с това, че актьорът всъщност играе сам себе си и не му се налага да се превъплъщава. Това пък се оказва плюс, защото той играел пред камерата съвсем естествено, без да позира. Героите му обикновено са самотници, тъжни, но горди в същото време, здрави, достойни, а такива персонажи често предизвиквали положителни отзиви сред критиката. През 1941 г. пък Жан се снима в продукцията „Буксири“, където се превъплъщава в образа на честния моряк капитан Андре Лоран.

Що се отнася до кариерата на Жан Габен в САЩ, тя не тръгва по вода. Току-що заснел два неуспешни филма, Жан получава призовка за армията и постъпва в дивизията на генерал Ле Клерк от армията на Де Гол. Уволнява се от армията през 1945 г.
Казват, че повратна точка в кариерата му се оказва филмът „Не пипай мангизите“ от 1954 г. на режисьора Жак Бекер. Лентата е екранизация на полицейския роман на Албер Симонен. Всъщност за тази продукция интересен факт е, че Жан Габен нарушава обета си да не играе отрицателни роли и се превъплъщава в образа на гангстер. Справя се перфектно с ролята си, защото наистина е голям талант. Хроникьорите отбелязват, че макар да не е особено красив, той има мъжествено излъчване, горда осанка и изключителен тембър на гласа. Някои твърдят, че именно поради тези му мъжки качества пламва и страстната любов между Габен и легендарната немска актриса Марлене Дитрих. И тази любов преминава през много трусове и перипетии, но Марлене до края на живота си твърди, че остава лудо влюбена в Жан, дори след неговата смърт, когато пък се провъзгласява за негова вдовица…

Между другото, за разлика от Габен, Дитрих е сред най-скандалните звезди на световното кино. Тя се слави освен с екранните си превъплъщения така и с многобройните си любовни връзки и с мъже, и с жени, дори по време на брака си. Интересното е какво точно е провокирало нейния интерес към френския актьор. Но пък е пословично, че именно връзката с Габен я превръща от кръшкачка в… примерна домакиня. Тя помага на французина да се устрои в Лос Анджелис във времето, в което той бяга от немската окупация на Франция. Дали е случайна първата им среща, или не, няма такова значение, а според светската преса двамата се залюбват и поради характерните си гласове – той с мъжкарския тембър, тя с изключително съблазнителния си глас, на който никой истински мъж не би устоял. И чудото става – Марлене се превръща в готвачка с бяла престилка, която мисли само и единствено как да задоволи кулинарните капризи на половинката си. Габен пък е доста ревнив и ужасно се дразни, че Марлене е постоянно заглеждана от мъжете. Твърди се, че в пристъпи на ярост не само я е заплашвал, а я е и удрял. След известни години на раздяла двамата отново се събират и се снимат заедно във филма „Мартин Руманяк“. Лентата обаче е провал, а това кара Жан Габен да постави въпроса ребром – тя или се развежда с официалния си съпруг, или той я изоставя. Късат завинаги, след което Жан се жени за манекенката Доминик Фурие, от която има три деца.
Тук е мястото да отбележим, че преди това той има още два брака зад гърба си. Първата му сватба е с Габи Бисе, с която са заедно 5 години. 6 години пък изтрайва бракът му със Сюзан Мошен, от която има две деца.

И понеже вече стана дума за подвизите му на фронта, да уточним – Габен участва в движението на генерал Де Гол за освобождението на Франция. За проявени на фронта в Северна Африка смелост, чест и доблест е отличен с военен медал и кръст. Участва и в освобождението на Париж, където влиза, качен на танк, а в прегръдките му се хвърля Марлене Дитрих.
Жан Габен е приятел на генерал Де Гол, който е президент на Франция от 1958 до 1969 г., а Габен се превъплъщава сполучливо в неговия екранен образ. Това става във филма „Президентът“ от 1961 г.
Сред другите интересни продукции с Габен са историческият филм „Наполеон“ от 1955 г. и естествено „Клетниците“ от 1957-ма по романа на Виктор Юго. Тук Жан играе ролята на Жан Валжан.

Всъщност във филмите си през годините Габен доказва, че може да играе всичко еднакво добре – и гангстер, и полицай, и каторжник, и работник, и селянин, и художник, и адвокат, и какво ли не още…
Последните му големи филми са „Сицилианският клан“ от 1969 г., „Котката“ от 1971-ва, „Аферата Доминичи“ от 1973 г., „Двама мъже в града“ от 1973 г. (тук си партнира с друга легенда – Ален Делон), „Присъдата“ от 1974-та и „Светата година“ от 1976 г. (вж. филмографията на актьора отделно).
Любопитното е, че преди смъртта си през 1976-а той се връща отново към старо свое амплоа – пеенето, и дори записва популярни шансони през 1975-а. Уплътнява времето си и с рисуване. Може да си го позволи, тъй като вече е некоронован киноимператор на Франция… Което не му пречи да заяви: „Най-голямото утешение в живота е доброто“…

Белмондо, или лошото момче на новата вълна френско кино

Няма да е пресилено да се каже, че смъртта на този човек през септември 2021 г. потопи в скръб цяла Франция.
Жан-Пол Белмондо си отиде на преклонна възраст – 88 г., а творчеството му на големия екран и в театъра го бе превърнало в една от емблемите на тази страна.
Неслучайно траурната церемония, запечатана на хиляди фотоси и камери, бе подобаваща като за президент.
Хиляди изпратиха актьора по последния му път, почетна рота гвардейци носеха ковчега, звуча националният химн „Марсилезата“, а сред VIP особите на първо място бяха президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът Жан Кастекс.
Макрон нарече Белмондо герой, преживял стотици превъплъщения на екрана.

Въпреки влошеното си здраве, на погребението се появи друга велика легенда на френското кино Ален Делон, който призна, че с Белмондо си отива и частица от самия него.
Знае се, че в доста дълъг период от време двамата големи актьори си съперничиха за първенството, но в същото време бяха и добри приятели.
Двамата зад камера оставиха знаменитата лента „Борсалино“.

Белмондо, който освен с ролите си на лошо момче и гангстер ще бъде запомнен с уникалната покоряваща усмивка, има в гена си човек на изкуството. Баща му е скулптор и макар това да няма нищо общо с киното, вероятно от него малкият Жан наследява обичта и към театъра, и към Седмото изкуство.

Като хлапе Белмондо не е сред отличниците в училище, дори напротив, повечето му оценки са средни и слабички.
Често се забърква в бели и три пъти е изключван от школото.
Но пък набляга на спорта като повечето тийнейджъри – тренира футбол, колоездене и бокс.
Между другото, той овладява тайните на бокса дотолкова, че попада и във френския национален отбор, а във витрината му има и няколко национални шампионски титли.
Когато обаче на един човек нещо му е дадено от Бога, то обикновено се развива, както става и с актьора.

Въпреки интересите си в областта на спорта Белмондо се записва да учи в Консерваторията театрално майсторство и това предопределя съдбата му, тъй като освен в киното той има и много роли на сцената.
На големия екран статистиците отбелязват около 80 ленти с негово участие, а в театъра има около 40 значими роли.
Наричат го лошото момче на френската нова вълна в киното.

Както обикновено става с най-знаменитите актьори, и при Белмондо има лента, която буквално го изстрелва в космоса.
За 27-годишния тогава Жан-Пол това е филмът на режисьора Жан-Люк Годар „До последен дъх“.
С него Белмондо става известен, а резултатът от това е, че заваляват покани и за негово участие в други филми, някои от които вече доста комерсиални.

Актьорът бързо печели симпатии и то не толкова заради ролите си – в началото повечето на авантюристи или циници, колкото за начина си на превъплъщение в тях.
Той стои еднакво добре на екрана и като сериозен персонаж, и като актьор, натоварен с комични функции.
Добре сложен е физически и е сред актьорите, които в почти всички случаи изпълняват сами каскадите във филмите си.
Тази закалка явно иде от спорта.

Трябва да се отбележи, че в жизнения му път има и доста тежки моменти.
Един от тях е, когато актьорът губи най-голямата си дъщеря (актьорът има 4 деца от два брака).
Тогава тя е на 40 г. и загива нелепо при пожар в парижкия си дом. И тук идва космическата сила на актьора.
Същата вечер той има представление в театъра и се качва на сцената. Само той е знаел какво преживява в този съдбовен миг…

През 2001 г. пък Белмондо получава тежък инсулт, който сковава дясната половина на тялото му, а актьорът губи и говора си.
И отново проявява тази мъжка сила на характера и темперамента, за да успее да се възстанови, въпреки преценката на лекарите, че може въобще да не оживее. 6 години след този инцидент Жан-Пол се завръща в киното с лентата „Мъж и куче“.

И понеже вече стана дума за екранното му партньорство с Ален Делон, ще споменем за филма „Борсалино“, който се появи на екраните през 1969 г. Двамата големи се превъплъщават в ролите на съперници за любовта на една и съща жена, като в същото време вършат мръсните поръчки на босове на мафията.

Не по-малко известна лента е „Професионалистът“ от 1981 г., в който Белмондо изпълнява ролята на френски таен агент.
Филмът е напрегнат като сюжет и развитие и много интригуващ, а актьорът сам прави всичките си каскади (вж. отделно филмографията на Белмондо).

В едно от интервютата си Белмондо споделя, че още като 10-годишен е влизал в „кожата“ на Гари Купър и Хъмфри Богарт, а на майка си, която го е водила на кино, казвал, че иска да стане клоун.
Малко по-късно пък, пак като хлапе, обичал да прескача от балкон на балкон.
Сред любимите му автори в младежките години бил Жюл Верн.

Любопитен факт е, че през есента на 2018 г. в България излезе от печат и биографията на актьора със заглавие „Хиляда живота струват повече от един“.
В нея присъства и един от любимите цитати на актьора-легенда: „Ако една жена се предаде твърде лесно, после организира съпротива с диверсионни методи“.
Ами сигурно е прав, човекът…