Годината e 1971. Бившият депутат и отявлен критик на военната диктатура в Бразилия Рубенс Пайва е отведен от дома си в Рио де Жанейро под претекст, че трябва да даде показания. Оттогава той е в неизвестност. Сценарият на политическата драма на Валтер Салес (Мотоциклетни дневници) е по мемоарите на сина на депутата – Марсело Рубенс Пайва. Филмът разказва историята от гледната точка на съпругата на Рубенс – Юнис (Фернанда Торес), чието неуморно търсене на истината за съпруга й продължава десетилетия.

Малко филми ще ви трогнат така, както Още съм тук. Тази потресаваща истинска история се превръща във вълнуващ портрет на човешката решителност срещу несправедливостта. В сърцето на филма са неговите герои и внушението, че семейството и времето са най-сигурният лек за всяка болка. Фернанда Торес прави едно от най-силните изпълнения на годината като превключва мълниеносно от безмълвно опустошение към привидно спокойствие и нито за миг не звучи фалшиво, защото всяка емоция се изписва на лицето й. Тя е заобиколена от звезден актьорски състав с автентично присъствие, сред който изпъква майка й, легендата на бразилското кино Фернанда Монтенегро, която помним от "Централна гара Бразилия" на Салес.

Общо : 50 награди и 59 номинации, включително ОСКАР за най-добър международен филм през 2025г.

„Аз не съм робот“ е остра, навременна провокация, която се изправя срещу нарастващата зависимост на човечеството от технологиите, като същевременно поставя под въпрос самата същност на това, което ни прави хора.

Историята се върти около Лара (Елън Парън), музикален продуцент, която, след като многократно се проваля на тестовете CAPTCHA, започва да се съмнява в собствената си човечност. От тази странна предпоставка филмът изплита разказ, който съчетава хумор, напрежение и намек за меланхолия, изследвайки тънката граница между това, което ни прави хора, и това, което ни приближава до машините...

69 награди и 28 номинации, включително ОСКАР за най-добър късометражен игрален филм през 2025г.

Като дете Еторе Магни, син на двама негодници, се ядосва на Дядо Коледа, защото никога не му носи подаръци. Когато пораства, той се ядосва на света, извършва грабеж и прекарва шест години в затвора, без да разкрива имената на съучастниците си.

Но след като е освободен от затвора, тогавашният бос, вместо да възнагради мълчанието му, го остави без стотинка и накарва аверите му да го набият. Дори бившата му Лора вече не иска да го вижда или да му позволи да види момиченцето, което оставил като дете, когато попада в затвора. Възрастен и знатен господин, Никола Натализи, който му разкрива, че не е никой друг, а Дядо Коледа, му подава ръка. И Еторе, макар и недоверчив, се съгласява да бъде негов помощник.

Двама коренно различни хора - измамничка, която живее в Ел Ей и кукловод от Сан Антонио имат сходна мечта, която ги свързва. Той отива в Ел Ей, за да открие жената , от която е обсебен. Тя го отблъсква, уплашена от неговите налудничави идеи, докато не отива с него в Сан Антонио и не се среща с неговата мъдра баба... Това е историята на две противоположни души, свързани от съдбата.