(ДЕ)ЕВОЛЮИРАМЕ... „Славата ни прави на маймуни!“

Точно днес открийте необикновеното пътуване, което не може да бъде разказано по обикновен начин! Режисьорът визионер Майкъл Грейси (Най-великият шоумен) ни кани да станем свидетели на киносъбитието “По-добър човек” – вълнуващата и скандална истинска история за стремителния възход, драматичното падение и забележителното възраждане на британската суперзвезда Роби Уилямс, признат за един от най-великите артисти на всички времена.

Разказан от гледната точка на самия певец, олицетворен на екран от шимпанзе, реализирано чрез последните достижения във визуалните ефекти, филмът по изключително оригинален начин улавя характерното за звездата остроумие и несломим дух. Съпреживяваме пътя му от детството, през участието му в успешната момчешка поп банда «Take That», до несравнимите, чупещи рекорди постижения като солов изпълнител – път, изпълнен с редица предизвикателствата, които огромната слава и световният успех носят със себе си.

А защо пък маймуна, ще попитате? Отговорът на този въпрос ни дава самият той в първия трейлър на “Better Man”, който обещава филмово и музикално изживяване пред екрана, толкова различно и уникално, колкото са животът и творчеството на самия Уилиямс. Най-накрая зрителите получават смела музикална биография, каквато един ГОЛЯМ артист заслужава. Без съмнение, през историята ще принадлежим на Роби!

Добро утро-о-о-о-о, Робин!...

Смъртта му през 2014 г. е черна новина номер 1 в света на американското кино. Той си отива от този свят на 63 години, съвсем ненавреме, защото можеше да създаде още много интересни образи на големия екран. И го правеше до последно. Медиите лансираха версията за самоубийство, но мистерията така или иначе остана.
Робин Уилямс. За него казват, че може да се превъплъти еднакво добре и в комична, и в драматична роля. Пъстър и интересен като характер и темперамент. В немалко филми е любимец и на детската аудитория, озвучавал е филми, излезли от „Дисни“, има и специална награда от тази компания. Известен е и като стендъп комик с изяви най-вече в Сан Франциско и Лос Анджелис. Включен е на 13-о място сред 100-те най-добри комици на всички времена. Популярен е с разнородните си превъплъщения на екрана.

Каквото и да се говори за Робин и неговите награди (за тях малко по-късно) сред творческите му образи може би на първо място е персонажът, изграден в продукцията „Добро утро, Виетнам“ от 1986 г.. Критиците определят тази лента като единствения „ведър“ филм за виетнамската война, каквото и да означава това. Филмът е излъчван и по кината у нас, и по телевизията. Настина заслужава да се гледа. В него Робин е в стихията си. Невероятен характер. Той се превъплъщава в ролята на водещ в сутрeшен блок на военна радиостанция по време на войната. В студиото се развихря с настроение, с нетрадиционни импровизации, с хитри коментари, пуска страхотни музикални парчета и така омайва публиката от войници, че те като че ли забравят най-страшното в живота си – войната. За това свое участие той е номиниран за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Не взема приза, но пък му е присъден „Златен глобус“ и награда „Грамми“.
Има още един култов кино образ и това е превъплъщението на Уилямс в комедията „Мисис Даутфайър“ от 1993 г. В тази продукция, която печели от излъчвания повече от 440 млн. долара (при скромен бюджет от 25 млн.) Робин играе ролята на 60-годишна жена. Във филма той е принуден да го направи, след като съпругата му го напуска и му отнема правото да вижда децата им. За да бъде близо до тях, се преобразява като детегледачка. За този персонаж Робин прегръща „Златен глобус“. Забавен филм, в който често смехът е през сълзи. Лентата има „Оскар“ за най-добър грим.

Кариерата на Робин Уилямс естествено не започва на Големия екран. На практика той става известен с участието си в един телевизионен сериал – „Щастливи дни“ от 1978 г. В поредицата Робин изпълнява ролята на извънземен и се запомня от авторския състав и от публиката с успешните си импровизации на реплики и поведение. Става много популярен сред зрителите и за него е създаден нов сериал „Морк и Минди“. Той върви в продължение на близо 5 години.
Ако се питате дали има ген в таланта му, отговорът е отрицателен. Майката на Уилямс е модел, а баща му е на висока длъжност в автомобилна компания. Така че Робин дължи успеха си както на таланта, така и на желанието за реализация. Хроникьори дори отбелязват, че в училище той е притеснителен и скромен ученик, което обаче не му преди да учи театрално изкуство. Известно време задълбава в политологията, преди да се насочи към актьорството. Стартът му е като стенд ъп комик в нощни клубове. На големия екран дебютира през 1980 г. в „Попай“, където изпълнява ролята на моряка. Всъщност този герой е комиксов и от анимационни филми, преди да се появи версията му в игралното кино.

В „Обществото на мъртвите поети“ от 1989 г. играе ролята на Джон Кийтинг, учител по литература в престижно учебно заведение. Той успява да привлече вниманието на учениците с нетрадиционните си методи на обучение, различни от наложените в школото. Кийтинг учи младежите всъщност не само на английска литература, а им преподава и житейски уроци, които ги изграждат като мислещи личности. В „Пробуждане“ от 1990 г. Робин се появява на екран с Робърт де Ниро, а през 1991 г. излизат „Кралят на рибарите“ и комедията „Хук“. За „Обществото на мъртвите поети“ и „Кралят на рибарите“ Робин има още две номинации за „Оскар“.
Сред другите по-популярни участия на Робин Уилямс са в „Девет месеца“, „Джуманджи“, „Джак“, „Клетка за птици“, „Нощ в музея“. Режисьорът Гюс Ван Сант кани Уилямс за участие в драмата „Добрият Уил Хънтинг“ от 1997 г., в който играят още Мат Деймън и Бен Афлек. Робин е д-р Шон Магуайър и за този свой персонаж той получава „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Това всъщност е единственият му „Оскар“, другите са само номинации (вж. отделно филмографията на актьора). Последната роля на Уилямс е в „Булевардът“ от 2014 г.

Светската преса отбелязва, че актьорът има три брака и три деца – двама сина и дъщеря. Хроникьорите не спестяват и факта, че Робин има влечение към алкохола и наркотиците, но е неясно дали това има връзка със смъртта му. През 1988 г. той издава диск с разкази за деца. Любопитна е и страстта му към колоезденето.

Може би необичаен факт за него е, че макар да обича да разсмива с импровизации, по принцип е известен като човек, който обича самотата. Определят го още като сложен характер, но много добър човек с детско излъчване. Така или иначе си остава едно от големите имена на американското и световното кино. И като комик, и като драматичен актьор му подхожда едно от медийните му изявления: „Проблемът е, че Бог е дал на мъжа мозък и пенис, но кръвта му е достатъчна само едно от двете да работи в даден момент.“…