Антъни Хопкинс
Антъни Хопкинс или как Ханибал Лектър смълча агнетата
… Когато си изиграл по перфектен начин литературен и киногерой като д-р Ханибал Лектър и всичките му екранни превъплъщения, няма как да не си знаменитост. Защо ли? Ами защото този страховит персонаж е сред класическите кинообрази, макар и изцяло натоварен с отрицателни чувства и емоции. Ханибал Лектър е лекар психиатър, психопат и сериен убиец.
Отгоре на всичко и канибал. Как мислите – лека ли е тази роля? Не, естествено, освен ако не попадне в ръцете на актьор от класата на Антъни Хопкинс. Разбира се, този уелски професионалист в кино бранша има още десетки знаменити роли и това е естествено за неговата класа.
Но едва ли някой ще оспори, че именно страховитият Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“ е емблематична роля номер 1 за Хопкинс. От една страна, романът на Томас Харис е идеална литературна основа за подобен трилър. От друга страна, актьорският състав е „железен“ (в женската главна роля е красивата Джоди Фостър като агент Кларис Старлинг) и успехът на „Мълчанието на агнетата“ (1991 г.) заедно с другите части от поредицата - „Ханибал“ (2001) и „Червеният дракон“ (2002), е очакван и логичен.
Тук е мястото да уточним, че „Мълчанието на агнетата“ е носител на 5 оскара и още 2 номинации за „Оскар“, като единият „Оскар“ е именно на Антъни за най-добра мъжка роля…
Но пък тук иде едно забавно противоречие. Самият Хопкинс в интервюта е признавал, че най-големият злодей, който е изиграл, е Хитлер, а „Мълчанието на агнетата“ въобще не е сред любимите му филми. Иначе, казва Антъни, много ми се отдава да играя чудовища…
Разбира се, когато се говори за Хопкинс, трябва да се заяви фактът, че в своята кинокариера той е пресъздал още образите на такива персонажи като Ричард I (във филма „Лъвът през зимата“, 1968 г.), Клавдий (в „Хамлет“, 1969 г.) , Адолф Хитлер (в „Бункерът“, 1981), Отело (в „Отело“, 1981), Квазимодо (в „Парижката Света Богородица“, 1982), Ричард Никсън (в „Никсън“, 1995) , Пабло Пикасо (в „Да устоиш на Пикасо“, 1996), Алфред Хичкок (в „Хичкок“, 2012 г.).
Каква по-добра атестация от тази? Различни психологически типове от различни епохи. Само талант като Антъни Хопкинс го може! (вж. отделно филмографията на актьора).
Това пък донякъде не пасва на собствените му откровения, че като ученик в училище е бил „мързелив и истинска издънка“. „Не знаех какво правя в училище, затова станах и актьор“, признава Антъни.
Е, едва ли е точно така. Сър Хопкинс е роден през 1937 г. в Уелс, а по актьорската професия се увлича, когато е на 17. Баща му е хлебар и естествено е да иска синът му да продължи неговия занаят. Вместо това Хопкинс ходи на уроци по пиано и у дома често „дрънка“ различни мелодии, които провокират баща му да му се кара, че си губи времето в глупости. Точно на 17 г.
Антъни се озовава в една аматьорска театрална постановка, а на 18 г. с уменията си на пианото се явява кандидат за стипендия в Колежа по музика и драма. Учи там до 1957 г., по-късно е приет в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон, а впоследствие и в Националния театър с директор по онова време легендарния Лорънс Оливие.
На големия екран дебютира във филма „Лъвът през зимата“ от 1968 г. в ролята на Ричард I и веднага е номиниран за престижната награда БАФТА. В тази драма Антъни си партнира със звезди като Катрин Хепбърн и Питър О’Тул. Продукцията печели 3 награди „Оскар“ и две награди „Златен глобус“. Бюджетът на лентата е 4 млн. долара, а приходите надхвърлят 22 млн.
В края на 2022 г. и началото на 2023-а Сър Антъни, който навърши тогава достолепните 85 години, отправи едно интересно телевизионно послание към младите си почитатели. Той призна, че вече 47 години не пие алкохол. Факт е, че навръх 38-ия си рожден ден къса с алкохола. Освен това сподели, че от пиене е щял да умре и посъветва младите хора да избегнат това увлечение. Но пък не скри, че алкохолизмът му е дал ценен житейски опит. Иди го разбери…
Любопитен факт е, че сред многото театрални и кинонагради на Хопкинс освен „Оскар“-а за ролята на Ханибал Лектър той има още един „Оскар“, получен вече на пределна възраст. Това става през 2021 г. за главната мъжка роля във филма „Бащата“ на френския режисьор Флориан Зелер. Така Хопкинс стана най-възрастният актьор в историята, отличен с този ценен приз.
Медиите тогава коментираха, че решението на Академията е било изненада, но с уточнението, че актьорът така или иначе заслужава наградата. В продукцията Антъни се превъплъщава успешно в ролята на мъж, който живее в света на деменцията. Персонаж, който, според кинокритиците, буквално „хваща за гърлото“…
И естествено при толкова популярна личност няма как светската преса да не е насочила интереса си към Хопкинс. Когато е бил отдаден на алкохола, обективите на медиите са фиксирали най-вече този факт. Но не е само това. Пресата неведнъж е коментирала, че освен велик актьор Сър Антъни Хопкинс е добър музикант, композитор и художник – неща, с които никога не е парадирал.
Учудващо, но когато е само на 19 г. Антъни композира валс, изпълнен от оркестър „Йохан Щраус“, който обира овациите на класическата музика. По признания на самия актьор любимите му композитори са Ференц Лист, Фридерик Шопен и Джордж Гершуин.
Между другото, родната публика наскоро имаше отново шанса да види Антъни на големия екран. Това стана по време на София филм фест през март 2023 г. Тогава видяхме любимия актьор в продукцията „Часът на Армагедон“ на режисьора Джеймс Грей. В тази морална драма Хопкинс се превъплъщава в ролята на Арън, дядо на тийнейджъра Пол, който пък влиза в конфликт с родителите си заради поколенческите различия.
Браковете на Антъни Хопкинс са другата тема на жълтата преса. Актьорът има зад гърба си два неуспешни брака. През 1966 г. се жени за първи път за актрисата Петронела Баркър. Въпреки че имат дъщеря, двамата се разделят след 7 години. Тогава Антъни се жени втори път – за асистентката на продуцента Дженифър Линтън, но след 29 г. отново следва раздяла.
През 2001-ва, когато е на 64, Хопкинс среща голямата си любов – продавачката в антикварен магазин Стела Арояве. Тя е от Колумбия и е 18 години по-млада от актьора, който пък признава, че Стела буквално преобръща живота му. Хопкинс споделя, че съпругата му успява да го измъкне от депресията и да го направи щастлив.
И за да разберем нещичко от философията на тази легенда, ще цитираме без коментар изказване от негово интервю: „Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той ми каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”…
… Когато си изиграл по перфектен начин литературен и киногерой като д-р Ханибал Лектър и всичките му екранни превъплъщения, няма как да не си знаменитост. Защо ли? Ами защото този страховит персонаж е сред класическите кинообрази, макар и изцяло натоварен с отрицателни чувства и емоции. Ханибал Лектър е лекар психиатър, психопат и сериен убиец.
Отгоре на всичко и канибал. Как мислите – лека ли е тази роля? Не, естествено, освен ако не попадне в ръцете на актьор от класата на Антъни Хопкинс. Разбира се, този уелски професионалист в кино бранша има още десетки знаменити роли и това е естествено за неговата класа.
Но едва ли някой ще оспори, че именно страховитият Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“ е емблематична роля номер 1 за Хопкинс. От една страна, романът на Томас Харис е идеална литературна основа за подобен трилър. От друга страна, актьорският състав е „железен“ (в женската главна роля е красивата Джоди Фостър като агент Кларис Старлинг) и успехът на „Мълчанието на агнетата“ (1991 г.) заедно с другите части от поредицата - „Ханибал“ (2001) и „Червеният дракон“ (2002), е очакван и логичен.
Тук е мястото да уточним, че „Мълчанието на агнетата“ е носител на 5 оскара и още 2 номинации за „Оскар“, като единият „Оскар“ е именно на Антъни за най-добра мъжка роля…
Но пък тук иде едно забавно противоречие. Самият Хопкинс в интервюта е признавал, че най-големият злодей, който е изиграл, е Хитлер, а „Мълчанието на агнетата“ въобще не е сред любимите му филми. Иначе, казва Антъни, много ми се отдава да играя чудовища…
Разбира се, когато се говори за Хопкинс, трябва да се заяви фактът, че в своята кинокариера той е пресъздал още образите на такива персонажи като Ричард I (във филма „Лъвът през зимата“, 1968 г.), Клавдий (в „Хамлет“, 1969 г.) , Адолф Хитлер (в „Бункерът“, 1981), Отело (в „Отело“, 1981), Квазимодо (в „Парижката Света Богородица“, 1982), Ричард Никсън (в „Никсън“, 1995) , Пабло Пикасо (в „Да устоиш на Пикасо“, 1996), Алфред Хичкок (в „Хичкок“, 2012 г.).
Каква по-добра атестация от тази? Различни психологически типове от различни епохи. Само талант като Антъни Хопкинс го може! (вж. отделно филмографията на актьора).
Това пък донякъде не пасва на собствените му откровения, че като ученик в училище е бил „мързелив и истинска издънка“. „Не знаех какво правя в училище, затова станах и актьор“, признава Антъни.
Е, едва ли е точно така. Сър Хопкинс е роден през 1937 г. в Уелс, а по актьорската професия се увлича, когато е на 17. Баща му е хлебар и естествено е да иска синът му да продължи неговия занаят. Вместо това Хопкинс ходи на уроци по пиано и у дома често „дрънка“ различни мелодии, които провокират баща му да му се кара, че си губи времето в глупости. Точно на 17 г.
Антъни се озовава в една аматьорска театрална постановка, а на 18 г. с уменията си на пианото се явява кандидат за стипендия в Колежа по музика и драма. Учи там до 1957 г., по-късно е приет в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон, а впоследствие и в Националния театър с директор по онова време легендарния Лорънс Оливие.
На големия екран дебютира във филма „Лъвът през зимата“ от 1968 г. в ролята на Ричард I и веднага е номиниран за престижната награда БАФТА. В тази драма Антъни си партнира със звезди като Катрин Хепбърн и Питър О’Тул. Продукцията печели 3 награди „Оскар“ и две награди „Златен глобус“. Бюджетът на лентата е 4 млн. долара, а приходите надхвърлят 22 млн.
В края на 2022 г. и началото на 2023-а Сър Антъни, който навърши тогава достолепните 85 години, отправи едно интересно телевизионно послание към младите си почитатели. Той призна, че вече 47 години не пие алкохол. Факт е, че навръх 38-ия си рожден ден къса с алкохола. Освен това сподели, че от пиене е щял да умре и посъветва младите хора да избегнат това увлечение. Но пък не скри, че алкохолизмът му е дал ценен житейски опит. Иди го разбери…
Любопитен факт е, че сред многото театрални и кинонагради на Хопкинс освен „Оскар“-а за ролята на Ханибал Лектър той има още един „Оскар“, получен вече на пределна възраст. Това става през 2021 г. за главната мъжка роля във филма „Бащата“ на френския режисьор Флориан Зелер. Така Хопкинс стана най-възрастният актьор в историята, отличен с този ценен приз.
Медиите тогава коментираха, че решението на Академията е било изненада, но с уточнението, че актьорът така или иначе заслужава наградата. В продукцията Антъни се превъплъщава успешно в ролята на мъж, който живее в света на деменцията. Персонаж, който, според кинокритиците, буквално „хваща за гърлото“…
И естествено при толкова популярна личност няма как светската преса да не е насочила интереса си към Хопкинс. Когато е бил отдаден на алкохола, обективите на медиите са фиксирали най-вече този факт. Но не е само това. Пресата неведнъж е коментирала, че освен велик актьор Сър Антъни Хопкинс е добър музикант, композитор и художник – неща, с които никога не е парадирал.
Учудващо, но когато е само на 19 г. Антъни композира валс, изпълнен от оркестър „Йохан Щраус“, който обира овациите на класическата музика. По признания на самия актьор любимите му композитори са Ференц Лист, Фридерик Шопен и Джордж Гершуин.
Между другото, родната публика наскоро имаше отново шанса да види Антъни на големия екран. Това стана по време на София филм фест през март 2023 г. Тогава видяхме любимия актьор в продукцията „Часът на Армагедон“ на режисьора Джеймс Грей. В тази морална драма Хопкинс се превъплъщава в ролята на Арън, дядо на тийнейджъра Пол, който пък влиза в конфликт с родителите си заради поколенческите различия.
Браковете на Антъни Хопкинс са другата тема на жълтата преса. Актьорът има зад гърба си два неуспешни брака. През 1966 г. се жени за първи път за актрисата Петронела Баркър. Въпреки че имат дъщеря, двамата се разделят след 7 години. Тогава Антъни се жени втори път – за асистентката на продуцента Дженифър Линтън, но след 29 г. отново следва раздяла.
През 2001-ва, когато е на 64, Хопкинс среща голямата си любов – продавачката в антикварен магазин Стела Арояве. Тя е от Колумбия и е 18 години по-млада от актьора, който пък признава, че Стела буквално преобръща живота му. Хопкинс споделя, че съпругата му успява да го измъкне от депресията и да го направи щастлив.
И за да разберем нещичко от философията на тази легенда, ще цитираме без коментар изказване от негово интервю: „Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той ми каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”…
Антъни Куин
Антъни Куин – художникът, покорил Холивуд с най-простата формула за щастие
Формулите и философиите за човешко щастие, казват, са колкото са хората на планетата Земя. Всеки си има своето лично разбиране и в зависимост от него обикновено предопределя житейската си и професионална съдба. Има една световноизвестна личност, която, перифразирайки мисъл на гениалния гръцки писател Никос Казандзакис, изрича може би най-простичката формула за щастие. Каква е тя ли?
Щастието е просто нещо - чаша вино, печени кестени, звукът на морето... Просто, но всъщност космическо като измерение. И тази мисъл съвсем естествено пасва на един любим знаменит литературен герой на Казандзакис – Алексис Зорба, или познат като Зорба Гъркът. Стигаме до същността на нещата.
Легендарният холивудски актьор Антъни Куин е единствен в света, успял да пресъздаде за киното и за театралната сцена този любим литературен персонаж. Пресъздава го гениално - така, че и до днес остава ненадминат и на големия екран, и на сцената. Особено с един сублимен момент – гръцкият танц сиртаки на брега на морето. Там, където нишките на дъжда свързват морето с калта, както е казал големият писател Казандзакис.
Няма такава велика сцена! Антъни Куин танцува и светът като че ли е в краката му. Свободният човешки дух, който кърти окови и руши догми, дух, чиито полет никой и нищо не е в състояние да вкара в рамки. Безкраен като морето…
Да, наистина Антъни Куин, починал през 2001 г. на 86, оставя трайна диря в историята на световното кино. И не само! Освен велик актьор той е и гениален художник и скулптор. При това – без да е учил живопис и скулптура. Както и без да е учил литература – пише отлично и има две издадени книги с рекорден тираж. Разностранен талант. Някои твърдят, че това е така заради смесения му произход. В жилите му тече мексиканска кръв и самият той признава, че е наполовина индианец. Може би затова му се отдават и роли в индиански филми, каквито има немалко зад гърба си.
Но понеже стана дума за художническата му дарба – да, дори най-заклетите критици признават таланта му да пресъздава гениални платна и скулптури, които красят изложбените музеи в най-престижните галерии по света. Знайно е, че дори бившият президент на Щатите Роналд Рейгън е имал в Овалния кабинет на Белия дом пластики на Куин.
Не от суета, естествено. Картините му струват милиони. Може да се спори дали в живота си е заработил повече хонорари от кино или от продадени картини и скулптури. Освен като художник Антъни се е пробвал и като боксьор, за което ще стане дума след малко, бил е още музикант и дори свещеник евангелист…
Разбира се, когато на големия екран си пресъздал повече от 150 образа, няма начин да нямаш свои любими персонажи. Сигурно е, че Антъни Куин обича своя Зорба. Той е емблематичен негов герой. Неслучайно за тази роля получава поредна номинация за „Оскар“, при това за най-добър актьор. Иначе Куин е носител на две награди „Оскар“ за поддържаща мъжка роля – във „Вива, Сапата!“ и „Жажда за живот“. Как се стига дотук?
Ще се опитаме да разкажем накратко, макар че за Антъни може да се говори много. Актьорът е роден през 1915 г. в Мексико. Талантът му не блясва изведнъж. Напротив. Доста години се изтъркулват, преди Куин да стане знаменитост в киното. В младежките си години Антъни се увлича от бокса, като на ринга обикновено излиза, за да припечели по някой друг долар. Явно усетил, че това не е неговото амплоа, записва обучение при великия архитект Франк Лойд Райт – познато име от филм на един любим български киноактьор Тодор Колев.
Именно архитектът интуитивно усеща у младока актьорската дарба и решава да му помогне, като дори го записва на логопед, тъй като поради мексиканския си произход Куин има проблеми с произношението. В пиесата „Чисти легла“ мексиканецът се проявява за първи път като актьор, при това заедно със звездата Мей Уест. После се снима и във филма Parole.
От 1936 до 1947 г. Антъни не блести с нищо особено и участва с второстепенни роли първо като индианец в „Човекът от равнината“, в който се запознава с дъщерята на режисьора Сесил Демил – Катрин, и после се жени за нея, а по-късно го гледаме на екран в образите най-често на индианци, китайски наемници, хавайски вождове. Става дума за филми като „Бъфало Бил“, „Черно злато“, „Семинолът“, „Завръщане в Батаан“, „Небето над Китай“ и др.
Междувременно на Бродуей пък изиграва ролята на Стенли Ковалски в прочутата пиеса на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“.
Звездата му изгрява през 1952 г., забележете, когато вече е на 37 и е отново в Холивуд. В партньорство с големия Марлон Брандо впечатляващият филм е „Вива Сапата!“ на режисьора Елиа Казан от 1952 г.
Антъни се превъплъщава в ролята на Еуфемио, брат на Емилиано. За перфектното си изпълнение Куин е отличен с „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Това му носи популярност и в Европа, поради което закономерно идва и поканата за участие в няколко италиански продукции, макар и само във второстепенни роли.
Още по-ярко звездата на актьора изгрява със следващото му участие – в продукцията на Федерико Фелини „Пътят“ от 1954 г. Тук Куин изпълнява ролята на мрачния грубиян и злодей Дзампано, който еволюира в сюжета на филма и у него се пробужда човешкото. В ролята на Джелсомина влиза Джулиета Мазина и според огромното мнозинство от критици това е най-успешната роля на Куин. Твърди се, че именно този филм го превръща в истинска кинозвезда.
Втората си награда „Оскар“ за поддържаща роля Антъни Куин получава за пресъздадения от него образ на художника Пол Гоген в биографичната продукция „Жажда за живот“ от 1956 г. Тук ролята на Ван Гог е поверена на Кърк Дъглас. Статистиците отчитат, че твърде рядко в историята на киното един актьор може да получи номинация за „Оскар“ с едва 6-минутно присъствие във филм. Е, и това се случва.
Пак през 1956 г. гледаме Антъни заедно с Джина Лолобриджида в нашумелия и у нас „Парижката Света Богородица“. Тук Куин изпълнява ролята на урода Квазимодо – звънаря от катедралата Нотр Дам, влюбен до полуда в циганката Есмералда (ролята е поверена на Джина Лолобриджида).
Сред най-известните филми на Антъни Куин са още „Оръдията на Навароне“ от 1961 г., „Реквием за един боксьор“ от 1962 г. Много му се отдава да играе исторически личности – например във филма „Атила“, ролята на шейх Ауда Абу Таи в „Лорънс Арабски“, Аристотел Онасис в „Гръцкият магнат“ и др. През 1969 г. получава номинация и за „Златен глобус“ за ролята си в „Тайната на Санта Виктория заедно с Ана Маняни, която е номинирана за същия приз.
Любопитен е фактът, че през 1983 г. Куин отново става Зорба Гъркът в една постановка на Бродуей, която навърта на прочутата сцена 362 представления!
Последната му роля на големия екран е в продукцията „Отмъстителният Анджело“, която се появява година след смъртта на актьора, през 2002 г.
Разбира се, светската преса насочва обективите си и към този знаменит актьор. Най-любопитното, което се коментира за личния му живот, е фактът, че Антъни е баща на 13 деца от 4 различни жени. Разликата между първото и последното му дете е 60 години, а за последно той става татко, когато е на 80. Дай Боже всекиму, както се казва! Хроникьорите твърдят, че освен законните си 4 съпруги Антъни е преживял любовни авантюри още с актрисите Карол Ломбард, Рита Хейуърт, Ингрид Бергман, Морийн О’ Хара.
Но пък Антъни Куин може да си го позволи.
Не само защото е велик, а и защото се е превъплътил във философията на знаменития си герой Зорба. Няма начин да не е откраднал нещичко от тази философия на свободомислещия човешки дух.
„Тринадесет деца – тринадесет! И ги обичам – обичам ги всичките. Смятам, че съм бил добър баща на всички от тях.“
Колко ли са мъжете, които могат да го кажат?...
Формулите и философиите за човешко щастие, казват, са колкото са хората на планетата Земя. Всеки си има своето лично разбиране и в зависимост от него обикновено предопределя житейската си и професионална съдба. Има една световноизвестна личност, която, перифразирайки мисъл на гениалния гръцки писател Никос Казандзакис, изрича може би най-простичката формула за щастие. Каква е тя ли?
Щастието е просто нещо - чаша вино, печени кестени, звукът на морето... Просто, но всъщност космическо като измерение. И тази мисъл съвсем естествено пасва на един любим знаменит литературен герой на Казандзакис – Алексис Зорба, или познат като Зорба Гъркът. Стигаме до същността на нещата.
Легендарният холивудски актьор Антъни Куин е единствен в света, успял да пресъздаде за киното и за театралната сцена този любим литературен персонаж. Пресъздава го гениално - така, че и до днес остава ненадминат и на големия екран, и на сцената. Особено с един сублимен момент – гръцкият танц сиртаки на брега на морето. Там, където нишките на дъжда свързват морето с калта, както е казал големият писател Казандзакис.
Няма такава велика сцена! Антъни Куин танцува и светът като че ли е в краката му. Свободният човешки дух, който кърти окови и руши догми, дух, чиито полет никой и нищо не е в състояние да вкара в рамки. Безкраен като морето…
Да, наистина Антъни Куин, починал през 2001 г. на 86, оставя трайна диря в историята на световното кино. И не само! Освен велик актьор той е и гениален художник и скулптор. При това – без да е учил живопис и скулптура. Както и без да е учил литература – пише отлично и има две издадени книги с рекорден тираж. Разностранен талант. Някои твърдят, че това е така заради смесения му произход. В жилите му тече мексиканска кръв и самият той признава, че е наполовина индианец. Може би затова му се отдават и роли в индиански филми, каквито има немалко зад гърба си.
Но понеже стана дума за художническата му дарба – да, дори най-заклетите критици признават таланта му да пресъздава гениални платна и скулптури, които красят изложбените музеи в най-престижните галерии по света. Знайно е, че дори бившият президент на Щатите Роналд Рейгън е имал в Овалния кабинет на Белия дом пластики на Куин.
Не от суета, естествено. Картините му струват милиони. Може да се спори дали в живота си е заработил повече хонорари от кино или от продадени картини и скулптури. Освен като художник Антъни се е пробвал и като боксьор, за което ще стане дума след малко, бил е още музикант и дори свещеник евангелист…
Разбира се, когато на големия екран си пресъздал повече от 150 образа, няма начин да нямаш свои любими персонажи. Сигурно е, че Антъни Куин обича своя Зорба. Той е емблематичен негов герой. Неслучайно за тази роля получава поредна номинация за „Оскар“, при това за най-добър актьор. Иначе Куин е носител на две награди „Оскар“ за поддържаща мъжка роля – във „Вива, Сапата!“ и „Жажда за живот“. Как се стига дотук?
Ще се опитаме да разкажем накратко, макар че за Антъни може да се говори много. Актьорът е роден през 1915 г. в Мексико. Талантът му не блясва изведнъж. Напротив. Доста години се изтъркулват, преди Куин да стане знаменитост в киното. В младежките си години Антъни се увлича от бокса, като на ринга обикновено излиза, за да припечели по някой друг долар. Явно усетил, че това не е неговото амплоа, записва обучение при великия архитект Франк Лойд Райт – познато име от филм на един любим български киноактьор Тодор Колев.
Именно архитектът интуитивно усеща у младока актьорската дарба и решава да му помогне, като дори го записва на логопед, тъй като поради мексиканския си произход Куин има проблеми с произношението. В пиесата „Чисти легла“ мексиканецът се проявява за първи път като актьор, при това заедно със звездата Мей Уест. После се снима и във филма Parole.
От 1936 до 1947 г. Антъни не блести с нищо особено и участва с второстепенни роли първо като индианец в „Човекът от равнината“, в който се запознава с дъщерята на режисьора Сесил Демил – Катрин, и после се жени за нея, а по-късно го гледаме на екран в образите най-често на индианци, китайски наемници, хавайски вождове. Става дума за филми като „Бъфало Бил“, „Черно злато“, „Семинолът“, „Завръщане в Батаан“, „Небето над Китай“ и др.
Междувременно на Бродуей пък изиграва ролята на Стенли Ковалски в прочутата пиеса на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“.
Звездата му изгрява през 1952 г., забележете, когато вече е на 37 и е отново в Холивуд. В партньорство с големия Марлон Брандо впечатляващият филм е „Вива Сапата!“ на режисьора Елиа Казан от 1952 г.
Антъни се превъплъщава в ролята на Еуфемио, брат на Емилиано. За перфектното си изпълнение Куин е отличен с „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Това му носи популярност и в Европа, поради което закономерно идва и поканата за участие в няколко италиански продукции, макар и само във второстепенни роли.
Още по-ярко звездата на актьора изгрява със следващото му участие – в продукцията на Федерико Фелини „Пътят“ от 1954 г. Тук Куин изпълнява ролята на мрачния грубиян и злодей Дзампано, който еволюира в сюжета на филма и у него се пробужда човешкото. В ролята на Джелсомина влиза Джулиета Мазина и според огромното мнозинство от критици това е най-успешната роля на Куин. Твърди се, че именно този филм го превръща в истинска кинозвезда.
Втората си награда „Оскар“ за поддържаща роля Антъни Куин получава за пресъздадения от него образ на художника Пол Гоген в биографичната продукция „Жажда за живот“ от 1956 г. Тук ролята на Ван Гог е поверена на Кърк Дъглас. Статистиците отчитат, че твърде рядко в историята на киното един актьор може да получи номинация за „Оскар“ с едва 6-минутно присъствие във филм. Е, и това се случва.
Пак през 1956 г. гледаме Антъни заедно с Джина Лолобриджида в нашумелия и у нас „Парижката Света Богородица“. Тук Куин изпълнява ролята на урода Квазимодо – звънаря от катедралата Нотр Дам, влюбен до полуда в циганката Есмералда (ролята е поверена на Джина Лолобриджида).
Сред най-известните филми на Антъни Куин са още „Оръдията на Навароне“ от 1961 г., „Реквием за един боксьор“ от 1962 г. Много му се отдава да играе исторически личности – например във филма „Атила“, ролята на шейх Ауда Абу Таи в „Лорънс Арабски“, Аристотел Онасис в „Гръцкият магнат“ и др. През 1969 г. получава номинация и за „Златен глобус“ за ролята си в „Тайната на Санта Виктория заедно с Ана Маняни, която е номинирана за същия приз.
Любопитен е фактът, че през 1983 г. Куин отново става Зорба Гъркът в една постановка на Бродуей, която навърта на прочутата сцена 362 представления!
Последната му роля на големия екран е в продукцията „Отмъстителният Анджело“, която се появява година след смъртта на актьора, през 2002 г.
Разбира се, светската преса насочва обективите си и към този знаменит актьор. Най-любопитното, което се коментира за личния му живот, е фактът, че Антъни е баща на 13 деца от 4 различни жени. Разликата между първото и последното му дете е 60 години, а за последно той става татко, когато е на 80. Дай Боже всекиму, както се казва! Хроникьорите твърдят, че освен законните си 4 съпруги Антъни е преживял любовни авантюри още с актрисите Карол Ломбард, Рита Хейуърт, Ингрид Бергман, Морийн О’ Хара.
Но пък Антъни Куин може да си го позволи.
Не само защото е велик, а и защото се е превъплътил във философията на знаменития си герой Зорба. Няма начин да не е откраднал нещичко от тази философия на свободомислещия човешки дух.
„Тринадесет деца – тринадесет! И ги обичам – обичам ги всичките. Смятам, че съм бил добър баща на всички от тях.“
Колко ли са мъжете, които могат да го кажат?...
Андре Бурвил
Андре Бурвил – човекът, който се смее
… Когато през 1970 г. напуска този свят, цяла Франция скърби. Защото с него си отива една голяма и сърдечна усмивка. Усмивката на Андре Бурвил, един от най-големите комици в историята на френското кино. Наричали са го човекът смях. Може би съвсем неслучайно неговата съпруга Жана е споделяла пред медиите, че той се събужда сутрин с усмивка на лицето и заспива вечер с усмивка. Какъв по-добър начин да гледаш на света? Защо не го можем и ние днес?...
И ако повечето от световните актьори не пропускат да отбележат, че са учили сериозно този занаят, при Бурвил е точно обратното. В интервюта той неведнъж е споделял, че киното съвсем не е детската му мечта. Не е ходил на уроци по драматично изкуство, не е учил музика, въпреки че умее добре да свири на мандолина и хармоника.
Свири в местния музикален бенд на тръба и на акордеон в парижките кафенета. През 1940 година започва работа във вариете и често прави развлекателни програми за войниците. Талантът му е дарба от Бога. Затова оставя след себе си неповторими кинообрази, а филмите му са пълнели киносалоните не само във Франция, а и в цяла Европа.
Запознати казват, че успехите му на екрана се дължат на магнетичното му присъствие. Той, твърдят критиците, е изключително естествен пред камерата, а неговите персонажи пленяват публиката, защото са еднакво смешни, забавни и в същото време миловидно трогателни. Те хем те карат да се смееш, хем да надникнеш и зад характерната ирония, която им привнася актьорът.
Наблюдателите често сравняват Бурвил с неговия екранен партньор Луи дьо Фюнес. Когато Бурвил напуска белия свят, Дьо Фюнес признава, че това е най-добрият партньор, който той е имал в киното и който никога повече няма да има. Критиците отбелязват, че Бурвил и Дьо Фюнес са всъщност противоположни персонажи на големия екран.
Луи е емоционален, дори прекалено, много пъргав и жив, изпълнен с енергия, докато Бурвил пък има способността като че ли да остава невъзмутим за всичко, което се случва около него. Този контраст е особено ярко изразен във филмите “Глупакът” и “Голямата разходка”.
Ако се върнем пак назад към детските години на актьора, ще видим, че тази негова простота, която блика от екранните му образи, е може би вродена.
Дори името Бурвил е псевдоним – рожденото му име е Андре Закари Рембур. Бурвил пък е име на нормандско село. Той си избира този артистичен псевдоним най-вече заради това да покаже връзката си с потеклото, от което произхожда.
И понеже вече стана дума, че Андре не е мечтал за големия екран, да споменем, че като малък работи в пекарна и разнася хляб и сладкиши. Това му доставя удоволствие и удовлетворение.
Когато пък вече е с блясъка на кинозвезда, продължава да живее скромно в своята ферма, в която сам се грижи за поддръжката на цветята и градината. Карал е скромен автомобил, който с нищо не се забелязва. Никога не е имал прислуга, обичал е дори сам да върти кулинарията в кухнята. Обича да се шегува с фразата „Красивите жени намират в мен симпатично безобразие”.
Типично в негов стил. Признава, че негов кумир в киното е Фернандел.
Преди да се появи в Седмото изкуство, свири с акордеон в шансоните на певицата Борда по време на нейното турне из Франция. Автор е и на вариететни сценки. Първата му изява в киното е във филма „Фермата на обесения“ през 1945 г., където се превъплъщава в образа на глуповат селянин. Две години по-късно го гледаме в „Не толкова глупав“ в ролята на Леон Менар.
Персонажът се оказва доста симпатичен на френската публика и този образ се появява в още два филма на режисьора Бартоломе – „Бял като сняг“ и „Сърце на длан“.
Сред по-известните филми на Бурвил са още „Огледалото с двете лица“, „Цялото злато на света“, „Клетниците“, „Тримата мускетари“, „Червеният кръг“, „Гърбушкото“, „Голямата каса“ (вж. отделно филмографията на актьора).
Епизод от личната си житейска съдба пък Бурвил пресъздава с образа във филма „Преминаване през Париж“.
Самият той бяга от немски плен по време на войната и в тази продукция на практика пресъздава собствените си преживявания. Твърди се, че това е една от най-добрите му роли. Иначе в най-добрите си филми си партнира освен с Луи дьо Фюнес още с Жан Габен, Мишел Морган, Жан Маре…
… Когато през 1970 г. напуска този свят, цяла Франция скърби. Защото с него си отива една голяма и сърдечна усмивка. Усмивката на Андре Бурвил, един от най-големите комици в историята на френското кино. Наричали са го човекът смях. Може би съвсем неслучайно неговата съпруга Жана е споделяла пред медиите, че той се събужда сутрин с усмивка на лицето и заспива вечер с усмивка. Какъв по-добър начин да гледаш на света? Защо не го можем и ние днес?...
И ако повечето от световните актьори не пропускат да отбележат, че са учили сериозно този занаят, при Бурвил е точно обратното. В интервюта той неведнъж е споделял, че киното съвсем не е детската му мечта. Не е ходил на уроци по драматично изкуство, не е учил музика, въпреки че умее добре да свири на мандолина и хармоника.
Свири в местния музикален бенд на тръба и на акордеон в парижките кафенета. През 1940 година започва работа във вариете и често прави развлекателни програми за войниците. Талантът му е дарба от Бога. Затова оставя след себе си неповторими кинообрази, а филмите му са пълнели киносалоните не само във Франция, а и в цяла Европа.
Запознати казват, че успехите му на екрана се дължат на магнетичното му присъствие. Той, твърдят критиците, е изключително естествен пред камерата, а неговите персонажи пленяват публиката, защото са еднакво смешни, забавни и в същото време миловидно трогателни. Те хем те карат да се смееш, хем да надникнеш и зад характерната ирония, която им привнася актьорът.
Наблюдателите често сравняват Бурвил с неговия екранен партньор Луи дьо Фюнес. Когато Бурвил напуска белия свят, Дьо Фюнес признава, че това е най-добрият партньор, който той е имал в киното и който никога повече няма да има. Критиците отбелязват, че Бурвил и Дьо Фюнес са всъщност противоположни персонажи на големия екран.
Луи е емоционален, дори прекалено, много пъргав и жив, изпълнен с енергия, докато Бурвил пък има способността като че ли да остава невъзмутим за всичко, което се случва около него. Този контраст е особено ярко изразен във филмите “Глупакът” и “Голямата разходка”.
Ако се върнем пак назад към детските години на актьора, ще видим, че тази негова простота, която блика от екранните му образи, е може би вродена.
Дори името Бурвил е псевдоним – рожденото му име е Андре Закари Рембур. Бурвил пък е име на нормандско село. Той си избира този артистичен псевдоним най-вече заради това да покаже връзката си с потеклото, от което произхожда.
И понеже вече стана дума, че Андре не е мечтал за големия екран, да споменем, че като малък работи в пекарна и разнася хляб и сладкиши. Това му доставя удоволствие и удовлетворение.
Когато пък вече е с блясъка на кинозвезда, продължава да живее скромно в своята ферма, в която сам се грижи за поддръжката на цветята и градината. Карал е скромен автомобил, който с нищо не се забелязва. Никога не е имал прислуга, обичал е дори сам да върти кулинарията в кухнята. Обича да се шегува с фразата „Красивите жени намират в мен симпатично безобразие”.
Типично в негов стил. Признава, че негов кумир в киното е Фернандел.
Преди да се появи в Седмото изкуство, свири с акордеон в шансоните на певицата Борда по време на нейното турне из Франция. Автор е и на вариететни сценки. Първата му изява в киното е във филма „Фермата на обесения“ през 1945 г., където се превъплъщава в образа на глуповат селянин. Две години по-късно го гледаме в „Не толкова глупав“ в ролята на Леон Менар.
Персонажът се оказва доста симпатичен на френската публика и този образ се появява в още два филма на режисьора Бартоломе – „Бял като сняг“ и „Сърце на длан“.
Сред по-известните филми на Бурвил са още „Огледалото с двете лица“, „Цялото злато на света“, „Клетниците“, „Тримата мускетари“, „Червеният кръг“, „Гърбушкото“, „Голямата каса“ (вж. отделно филмографията на актьора).
Епизод от личната си житейска съдба пък Бурвил пресъздава с образа във филма „Преминаване през Париж“.
Самият той бяга от немски плен по време на войната и в тази продукция на практика пресъздава собствените си преживявания. Твърди се, че това е една от най-добрите му роли. Иначе в най-добрите си филми си партнира освен с Луи дьо Фюнес още с Жан Габен, Мишел Морган, Жан Маре…
Анди Гарсия
Анди Гарсия, или Кръстникът, за когото семейството е светая светих
Той е изключение в света на холивудското кино. По няколко различни причини. Казват, че е пример за мъж, отдаден изцяло на семейството си, което за него е светая светих. Факт е, че е женен само веднъж – през 1982 г. за Мариви Лоридо Гарсия, от която има три дъщери и един син. Не се е развеждал и не е имал други връзки. Актьор и съпруг за пример.
Той е Анди Гарсия. Роденият през 1956 г. в Хавана американски актьор от кубински произход напуска Острова на свободата, когато е на 5 г. и семейството се заселва в Маями. Баща му, по професия адвокат, бързо се установява в парфюмерийния бранш и създава империя, която носи милиони. Едва ли парите обаче са онези, които формират младия Анди.
Години след неговите първи изяви на големия екран режисьори и партньори, а и критика го определят като изключително сериозен, целеустремен, актьор със свой собствен стил, който никога не е поставял на първо място материалните измерения. Не е пресъздал огромен на брой образи, но пък има такива, които са силно запомнящи се.
На първо място – на Винченцо Мансини в гангстерската сага „Кръстникът 3“. Този персонаж, пресъздаден през 1990 г., го изстрелва рязко нагоре и му носи номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща роля, както и номинация за „Златен глобус“. Но за това малко по-късно…
Като студент Гарсия се увлича по спорта – играе добре баскетбол, учението също му върви, а с външността си привлича и погледите на момичетата. Заболяване обаче го вади от спорта и го насочва към актьорската професия. В началото, както обикновено се случва, се появява на театралната сцена и в някои не толкова популярни телевизионни сериали.
Тъкмо в тв сериал обаче в Холивуд идва и пробивът в киното. Става дума за поредицата от 1986 г. „8 начина да умреш“, където се превъплъщава в образа на кокаинов бос. Тук е забелязан от режисьора Браян де Палма, който го привлича в друг гангстерски филм – „Недосегаемите“ от 1987 г. Анди играе ролята на агент Джордж Стоун.
Любопитното е, че талантът на Гарсия блясва дори в партньорство с име като Майкъл Дъглас във филма „Черен дъжд“ от 1989-а на режисьора Ридли Скот. Следващата година пък Гарсия снима при режисьора Майкъл Фигис във „Вътрешни работи“ заедно с Ричард Гиър.
И стигаме до същата 1989 г., когато легендата Франсис Форд Копола стяга кастинг за „Кръстникът 3“. Синът на Сони Корлеоне – Винсънт Манчини, е роля, която мами не едно и две големи и утвърдени имена в киното.
Между тях са Робърт де Ниро, Чарли Шийн, Алек Болдуин, Том Круз, Вал Килмър. За ролята упорито се настиска дори Никълъс Кейдж, който отгоре на всичко е племенник на режисьора Копола. Анди обаче печели кастинга и това му носи вече световна слава.
Между другото, през 2022 г. медиите оповестиха, че е имало вариант за заснемането дори на „Кръстникът 4“. Нещата са били задвижени, ясни са били дори някои от изпълнителите, между които и Анди Гарсия, но смъртта на писателя Марио Пузо осуетява проекта, тъй като изричното желание на Копола е да работи именно с него.
След успеха му в „Кръстникът“ Гарсия е вече още по-търсен за различни роли. Гледаме го в добри филми като „Герой“ от 1992 г, „Когато един мъж обича една жена“ от 1994 г., пак играе бандитска роля в образа на Лъки Лучано в „Бандити“ от 1997-ма, превъплъщава се в ченге в „Отчаян ход“ от 1998 г. (вж. отделно филмографията на актьора).
През 2001 г. режисьорът Стивън Содърбърг го кани за ролята на Тери Бенедикт, собственик на казино, в хита „Бандата на Оушън“, който има втора и трета част. Запомнящ е и кинообразът, който Анди гради в продукцията „За любовта или родината: Историята на Артуро Сандовал“. Този филм от 2000 г. разказва за живота и съдбата на известния кубински тромпетист Артуро Сандовал.
Любопитен факт е, че Анди и чаровната Глория Естефан се появяват на екрана като семейна двойка в една продукция на НВО със забавен характер. Става дума за романтичната комедия „Бащата на булката“. Таткото е Гарсия, който не иска да приеме факта, че дъщеря му е вече голяма и иска да се омъжи. И двамата актьори признават за този филм, че партньорството им на екрана е перфектно, може би и поради факта, че се познават много отдавна, а и в кръвта на двамата тече гореща кубинска кръв.
И понеже вече споменахме, че поради основателни причини Анди Гарсия не е в обектива на жълтата преса, можем само да добавим любопитката, че покрай основната си любов киното и семейството обича да колекционира шапки и барабани.
А, и никога не се е снимал в голи сцени. Не е събличал дори ризата си…
Той е изключение в света на холивудското кино. По няколко различни причини. Казват, че е пример за мъж, отдаден изцяло на семейството си, което за него е светая светих. Факт е, че е женен само веднъж – през 1982 г. за Мариви Лоридо Гарсия, от която има три дъщери и един син. Не се е развеждал и не е имал други връзки. Актьор и съпруг за пример.
Той е Анди Гарсия. Роденият през 1956 г. в Хавана американски актьор от кубински произход напуска Острова на свободата, когато е на 5 г. и семейството се заселва в Маями. Баща му, по професия адвокат, бързо се установява в парфюмерийния бранш и създава империя, която носи милиони. Едва ли парите обаче са онези, които формират младия Анди.
Години след неговите първи изяви на големия екран режисьори и партньори, а и критика го определят като изключително сериозен, целеустремен, актьор със свой собствен стил, който никога не е поставял на първо място материалните измерения. Не е пресъздал огромен на брой образи, но пък има такива, които са силно запомнящи се.
На първо място – на Винченцо Мансини в гангстерската сага „Кръстникът 3“. Този персонаж, пресъздаден през 1990 г., го изстрелва рязко нагоре и му носи номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща роля, както и номинация за „Златен глобус“. Но за това малко по-късно…
Като студент Гарсия се увлича по спорта – играе добре баскетбол, учението също му върви, а с външността си привлича и погледите на момичетата. Заболяване обаче го вади от спорта и го насочва към актьорската професия. В началото, както обикновено се случва, се появява на театралната сцена и в някои не толкова популярни телевизионни сериали.
Тъкмо в тв сериал обаче в Холивуд идва и пробивът в киното. Става дума за поредицата от 1986 г. „8 начина да умреш“, където се превъплъщава в образа на кокаинов бос. Тук е забелязан от режисьора Браян де Палма, който го привлича в друг гангстерски филм – „Недосегаемите“ от 1987 г. Анди играе ролята на агент Джордж Стоун.
Любопитното е, че талантът на Гарсия блясва дори в партньорство с име като Майкъл Дъглас във филма „Черен дъжд“ от 1989-а на режисьора Ридли Скот. Следващата година пък Гарсия снима при режисьора Майкъл Фигис във „Вътрешни работи“ заедно с Ричард Гиър.
И стигаме до същата 1989 г., когато легендата Франсис Форд Копола стяга кастинг за „Кръстникът 3“. Синът на Сони Корлеоне – Винсънт Манчини, е роля, която мами не едно и две големи и утвърдени имена в киното.
Между тях са Робърт де Ниро, Чарли Шийн, Алек Болдуин, Том Круз, Вал Килмър. За ролята упорито се настиска дори Никълъс Кейдж, който отгоре на всичко е племенник на режисьора Копола. Анди обаче печели кастинга и това му носи вече световна слава.
Между другото, през 2022 г. медиите оповестиха, че е имало вариант за заснемането дори на „Кръстникът 4“. Нещата са били задвижени, ясни са били дори някои от изпълнителите, между които и Анди Гарсия, но смъртта на писателя Марио Пузо осуетява проекта, тъй като изричното желание на Копола е да работи именно с него.
След успеха му в „Кръстникът“ Гарсия е вече още по-търсен за различни роли. Гледаме го в добри филми като „Герой“ от 1992 г, „Когато един мъж обича една жена“ от 1994 г., пак играе бандитска роля в образа на Лъки Лучано в „Бандити“ от 1997-ма, превъплъщава се в ченге в „Отчаян ход“ от 1998 г. (вж. отделно филмографията на актьора).
През 2001 г. режисьорът Стивън Содърбърг го кани за ролята на Тери Бенедикт, собственик на казино, в хита „Бандата на Оушън“, който има втора и трета част. Запомнящ е и кинообразът, който Анди гради в продукцията „За любовта или родината: Историята на Артуро Сандовал“. Този филм от 2000 г. разказва за живота и съдбата на известния кубински тромпетист Артуро Сандовал.
Любопитен факт е, че Анди и чаровната Глория Естефан се появяват на екрана като семейна двойка в една продукция на НВО със забавен характер. Става дума за романтичната комедия „Бащата на булката“. Таткото е Гарсия, който не иска да приеме факта, че дъщеря му е вече голяма и иска да се омъжи. И двамата актьори признават за този филм, че партньорството им на екрана е перфектно, може би и поради факта, че се познават много отдавна, а и в кръвта на двамата тече гореща кубинска кръв.
И понеже вече споменахме, че поради основателни причини Анди Гарсия не е в обектива на жълтата преса, можем само да добавим любопитката, че покрай основната си любов киното и семейството обича да колекционира шапки и барабани.
А, и никога не се е снимал в голи сцени. Не е събличал дори ризата си…
Ан Хатауей
Ан Хатауей – преродената съпруга на Уилям Шекспир?
… Тя може да не е сочена за секс идол, нито за най-привлекателната жена в Холивуд. Макар че е красива дама, може дори да не е сочена като първа красавица, въпреки че в един момент от живота й я нарочват за модна икона.
Това няма кой знае какво значение. Факт е обаче, че през пролетта на 2023 г. не кой да е, а световноизвестната дизайнерка Донатела Версаче избра тази американска дама за лице на новата си колекция и я облече отгоре до долу като същинско бижу. Става дума за актрисата Ан Хатауей, разбира се, за която Версаче твърди, че е номер едно.
Е, не е кой знае каква изненада, защото Ан така или иначе има опит на червения килим, а и фигурата й е така излята, че каквото и да облече, й отива. Колекцията на Версаче обаче, на която Хатауей стана рекламно лице, носи името Versace Icons. Само ще припомним, че италианската дизайнерка е обличала такива личности като принцеса Даяна, Мишел Обама и Лейди Гага…
Редно е в интерес на истината да уточним, че Ан неведнъж се е обличала в стила на Версаче. Пак през 2023 г., вече през лятото, актрисата засне фотосесия в рекламната кампания на марката Bulgari. Става дума за представяне на нова колекция от дамски чанти за сезон есен – зима 2023. Сесията пък бе дело на австралийския фотограф Крис Колс.
Сега вече със сигурност някои читатели се питат ама защо за актриса говорим, а почваме с модните й изяви. Всъщност това не е чак толкова необичайно, защото съвсем не са малко актрисите от Холивуд, които са съчетавали екранното си присъствие с присъствие на модния и рекламния подиум.
Едното и другото вървят ръка за ръка. Ан Джаклин Хатауей просто не прави изключение. И за да не бъдем упреквани, да преминем към света на киното.
През 2012 г. Ан печели най-престижната филмова награда „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса във филма на режисьора Том Хупър „Клетниците“. Знайно е обаче, че до този приз не се стига нито бързо, нито изведнъж. Така е и при Ан.
Родената през 1982 г. в Ню Йорк актриса дебютира на 17 г. в един телевизионен сериал - Get Real, но в незначителна роля. Може да има и талант, наследен от майка й, която също е актриса. Преди телевизията обаче тийнейджърката се изявява в рекламни клипове на агенция за недвижими имоти. Между другото пробва и гласовите си данни в хора на Източните щати, с който записва дори два концерта не къде да е, а в Карнеги хол.
Запомнящо е присъствието й две години по-късно, когато се появява в продукцията на Дисни „Дневниците на принцесата“ в образа на Миа Термополис. Филмът има и продължение през 2004-а. През 2002-ра играе Ела в семейния филм „Омагьосаната Ела“.
Идват две-три години, в които младата Ан променя стила на филмите, в които участва. Семейните саги са вече история за нея. Тя се разсъблича в Havoc през 2005 г., същата година играе успешно и в „Планината Броукбек“.
Година по-късно си партнира със своя идол в киното Мерил Стрийп в комедията „Дяволът носи прада“. Тази продукция е филмова адаптация по едноименния роман на Лорън Уайзбъргър от 2003 г. Мерил Стрийп е Миранда Стрийпли, а Ан Хатауей се превъплъщава в образа на Анди Сакс. Филмът е с бюджет от 35 млн. долара, а приходите от прожекциите надхвърлят 325 млн.
Тази продукция и следващата, в която играе Ан, й носят вече световна известност. Става дума за Becoming Jane от 2007 г., в който Хатауей макар и след известни колебания приема да изиграе ролята на младата Джейн Остин. За този филм актрисата дори взема уроци по пиано.
През 2008 г. получава три номинации за едно свое участие – във филма „Рейчъл се омъжва“. Номинирана е за най-добра актриса за три престижни награди - „Оскар“, „Златен глобус“ и „Сателит“. Емблематични са още участията й в „Алиса в страната на чудесата“ през 2010 г., „Любовта е опиат“ през 2010 (това участие й носи приз „Сателит“ за най-добра актриса и номинация за „Златен глобус“), „Черният рицар: Възраждане“ от 2012 г. (награда „Сатурн“ за най-добра актриса в поддържаща роля и номинация „Емпайър“ за най-добра актриса) и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).
В началото на 2023 г. Ан Хатауей се появи на екран в една определена от критиките „мрачна екранизация“ по романа на Отеса Мошфег „Айлийн“. Продукцията бе представена на кинофестивала „Съндънс“ в Парк сити. Във филма Ан се превъплъщава в ролята на служителката в затвор Ребека Сейнт Джон, а историята наистина е малко тъмна, но пък добре пресъздадена. Режисьор е Уилям Олдройд.
Извън професионалните й изяви жълтите медии най-често са се занимавали със склонността на Ан към алкохола – нещо, което и в интервютата си тя никога не е отричала. В своя медийна изява през март 2023 г. Хатауей чистосърдечно признава, че пийването не е нещо изконно лошо, напротив, тя умеела да го превръща в безкрайна забава. Ако не бях станала актриса, може би щях да завърша като алкохоличка, откровеничи Ан.
През април 2023-а пък медиите и у нас коментираха друг любопитен момент, свързан с Хатауей. Те припомниха, че гениалният Уилям Шекспир е имал брак с жена с името Ан Хатауей, която е била 10 години по-възрастна от него. Не стига това съвпадение, ами и съпругът на актрисата Ан Хатауей – Адам Шулман, много приличал на Шекспир. Дали е точно така, един бог знае, но пък винаги може да се извади нещо интересно на бял свят, нали?
Дали пък съвременната Ан не е преродената съпруга на знаменития писател?...
… Тя може да не е сочена за секс идол, нито за най-привлекателната жена в Холивуд. Макар че е красива дама, може дори да не е сочена като първа красавица, въпреки че в един момент от живота й я нарочват за модна икона.
Това няма кой знае какво значение. Факт е обаче, че през пролетта на 2023 г. не кой да е, а световноизвестната дизайнерка Донатела Версаче избра тази американска дама за лице на новата си колекция и я облече отгоре до долу като същинско бижу. Става дума за актрисата Ан Хатауей, разбира се, за която Версаче твърди, че е номер едно.
Е, не е кой знае каква изненада, защото Ан така или иначе има опит на червения килим, а и фигурата й е така излята, че каквото и да облече, й отива. Колекцията на Версаче обаче, на която Хатауей стана рекламно лице, носи името Versace Icons. Само ще припомним, че италианската дизайнерка е обличала такива личности като принцеса Даяна, Мишел Обама и Лейди Гага…
Редно е в интерес на истината да уточним, че Ан неведнъж се е обличала в стила на Версаче. Пак през 2023 г., вече през лятото, актрисата засне фотосесия в рекламната кампания на марката Bulgari. Става дума за представяне на нова колекция от дамски чанти за сезон есен – зима 2023. Сесията пък бе дело на австралийския фотограф Крис Колс.
Сега вече със сигурност някои читатели се питат ама защо за актриса говорим, а почваме с модните й изяви. Всъщност това не е чак толкова необичайно, защото съвсем не са малко актрисите от Холивуд, които са съчетавали екранното си присъствие с присъствие на модния и рекламния подиум.
Едното и другото вървят ръка за ръка. Ан Джаклин Хатауей просто не прави изключение. И за да не бъдем упреквани, да преминем към света на киното.
През 2012 г. Ан печели най-престижната филмова награда „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса във филма на режисьора Том Хупър „Клетниците“. Знайно е обаче, че до този приз не се стига нито бързо, нито изведнъж. Така е и при Ан.
Родената през 1982 г. в Ню Йорк актриса дебютира на 17 г. в един телевизионен сериал - Get Real, но в незначителна роля. Може да има и талант, наследен от майка й, която също е актриса. Преди телевизията обаче тийнейджърката се изявява в рекламни клипове на агенция за недвижими имоти. Между другото пробва и гласовите си данни в хора на Източните щати, с който записва дори два концерта не къде да е, а в Карнеги хол.
Запомнящо е присъствието й две години по-късно, когато се появява в продукцията на Дисни „Дневниците на принцесата“ в образа на Миа Термополис. Филмът има и продължение през 2004-а. През 2002-ра играе Ела в семейния филм „Омагьосаната Ела“.
Идват две-три години, в които младата Ан променя стила на филмите, в които участва. Семейните саги са вече история за нея. Тя се разсъблича в Havoc през 2005 г., същата година играе успешно и в „Планината Броукбек“.
Година по-късно си партнира със своя идол в киното Мерил Стрийп в комедията „Дяволът носи прада“. Тази продукция е филмова адаптация по едноименния роман на Лорън Уайзбъргър от 2003 г. Мерил Стрийп е Миранда Стрийпли, а Ан Хатауей се превъплъщава в образа на Анди Сакс. Филмът е с бюджет от 35 млн. долара, а приходите от прожекциите надхвърлят 325 млн.
Тази продукция и следващата, в която играе Ан, й носят вече световна известност. Става дума за Becoming Jane от 2007 г., в който Хатауей макар и след известни колебания приема да изиграе ролята на младата Джейн Остин. За този филм актрисата дори взема уроци по пиано.
През 2008 г. получава три номинации за едно свое участие – във филма „Рейчъл се омъжва“. Номинирана е за най-добра актриса за три престижни награди - „Оскар“, „Златен глобус“ и „Сателит“. Емблематични са още участията й в „Алиса в страната на чудесата“ през 2010 г., „Любовта е опиат“ през 2010 (това участие й носи приз „Сателит“ за най-добра актриса и номинация за „Златен глобус“), „Черният рицар: Възраждане“ от 2012 г. (награда „Сатурн“ за най-добра актриса в поддържаща роля и номинация „Емпайър“ за най-добра актриса) и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).
В началото на 2023 г. Ан Хатауей се появи на екран в една определена от критиките „мрачна екранизация“ по романа на Отеса Мошфег „Айлийн“. Продукцията бе представена на кинофестивала „Съндънс“ в Парк сити. Във филма Ан се превъплъщава в ролята на служителката в затвор Ребека Сейнт Джон, а историята наистина е малко тъмна, но пък добре пресъздадена. Режисьор е Уилям Олдройд.
Извън професионалните й изяви жълтите медии най-често са се занимавали със склонността на Ан към алкохола – нещо, което и в интервютата си тя никога не е отричала. В своя медийна изява през март 2023 г. Хатауей чистосърдечно признава, че пийването не е нещо изконно лошо, напротив, тя умеела да го превръща в безкрайна забава. Ако не бях станала актриса, може би щях да завърша като алкохоличка, откровеничи Ан.
През април 2023-а пък медиите и у нас коментираха друг любопитен момент, свързан с Хатауей. Те припомниха, че гениалният Уилям Шекспир е имал брак с жена с името Ан Хатауей, която е била 10 години по-възрастна от него. Не стига това съвпадение, ами и съпругът на актрисата Ан Хатауей – Адам Шулман, много приличал на Шекспир. Дали е точно така, един бог знае, но пък винаги може да се извади нещо интересно на бял свят, нали?
Дали пък съвременната Ан не е преродената съпруга на знаменития писател?...
Алек Болдуин
Алек Болдуин, или ловецът на Червения октомври
... Той е специален агент в един наистина интригуващ и на моменти спиращ дъха филм. Натоварен е със специалната задача да открие и евентуално да обезвреди супермодерна съветска ядрена подводница с името Червеният октомври. Тя плава към американските брегове и за намеренията й американските военни могат само да гадаят. Като специален агент обаче Алек Болдуин има своя версия, която в хода на сюжета се оказва вярната.
Продукцията прави световна премиера през 1990 г., излъчвана е и по родните телевизионни канали неведнъж.
Може някой да каже, че това не е най-запомнящата се роля на Болдуин, но пък филмът е наистина от тези, които впечатляват, а превъплъщението на Алек е перфектно – и поради интересния сюжет, и поради добрия актьорски състав, сред който личат имената на Шон Конъри, Скот Глен, Томас Арана, и поради стилната режисура на Джон Мактиърнън.
Всъщност колкото и да се говори за творческия път на този американски актьор, роден през 1958 г., има два факта, които го отличават от актьорската маса. Единият е свързан с киното, другият с личния му живот. През октомври 2021 г., когато се заснема филмът „Ръжда”, инцидент бележи фатално живота на Болдуин.
По невнимание или по някакви други причини, през 2023 г. все още не напълно изяснени, пистолетът на Болдуин произвежда изстрели, прострелва операторката Халина Хътчинс, която по-късно умира в болницата. Срещу актьора е повдигнато обвинение в непредумишлено убийство. Това е тежък удар върху него.
Той категорично отрича вината си и твърди по време на процеса, че пистолетът е гръмнал сам и той не е натиснал спусъка. Освен това по неговите думи екипът му е казал, че оръжието не е заредено. А то не само е било заредено с истински, а не с халосни патрони, а така и не става ясно как истинските патрони са попаднали в пистолета. При случката е ранен и режисьорът Джоел Соуза.
Пресата тогава естествено раздуха случката до небесата. През лятото на 2023 г. обаче прокуратурата в Съединените щати оттегли обвиненията срещу актьора в непредумишлено убийство. Алек бе обвинен в пренебрежение към безопасността по време на снимките. В хода на разследването обаче станало ясно, че реквизитният пистолет е бил модифициран така, че много по-лесно да произвежда изстрели – нещо, за което актьорът не е бил предупреден.
Втората случка – тя е от личния живот на актьора, също предизвиква немалко коментари, най-вече в жълтата преса. Болдуин е щастлив баща на 8 деца, а през май 2023 г. за първи път стана и дядо. С внучка го дари най-голямата му дъщеря Айрлънд, която е от първата му съпруга Ким Бейсинджър, актриса и модел. Айрлънд, която също е модел по професия, стана майка на 27 години и кръсти момиченцето си Холанд. Алек и Ким бяха съпрузи в периода 1993 – 2002 г., а от втората си съпруга Хилария актьорът има още 7 деца. Най-малкото се роди през есента на 2022 г.
И понеже досега ставаше дума повече за любопитни истории, насочваме внимание към творческия път на актьора Алек Болдуин. И при него генът като че ли няма кой знае какво значение, тъй като баща му е преподавател по социология, а извън работата си в училището е треньор на футболния отбор. Досег с изкуството – никакъв. В същото време Алек завършва политология във Вашингтон, а после учи и актьорско майсторство в Нюйоркския университет, където макар и след доста години става бакалавър по изящни изкуства в раздела „Драма”.
Кариерата си на актьор стартира през 1979 г., когато все още учи в драматичната школа на университета в Ню Йорк. Тръгва от телевизионни програми и сериали, като талантът му първо е забелязан в сериала „Докторите” на Ен Би Си. През 1986 г. пък дебютира на театралната сцена, дори получава награда за ролята си в черната комедия „Плячка” на Джо Ортън. Публиката го аплодира още в пиесите „Живот, посветен на театъра”, „Големи пари” и „Прелюдия към една целувка”.
Популярност му носи и участието в телевизионната адаптация на прочутата пиеса на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание”, в която като Стенли Ковалски си партнира с Джесика Ланг, Даян Лейн и Джон Гудман. За това превъплъщение е номиниран за награда „Тони”.
През 1987 г. се снима във Forever Lulu, а следващата година вече и в „Бийтъл Джус”, Мarried to the Mob и Talk Radio. За продукцията „На лов за Червения октомври” от 1990-а вече стана дума. Тази лента му носи забележителен успех. Същата година Болдуин се появява в ролята на крадец в Miami Blues, след което и във „Вечният жених” (1991). През 1996 г. Алек има роля на прокурор в Ghosts of Mississippi, а през 1999 г. го гледаме в The Confession в партньорство с Бен Кингсли, Ейми Ървинг и Ричард Дженкинс.
През 2001 г. Болдуин се снима в една военна супердрама, много популярна - „Пърл Харбър”. Сред по-известните филми с негово участие са още „Маями блус”, „Сянката”, „Код Меркурий”, „Нотинг Хил”, „Мисията невъзможна: Престъпна нация”, „Доктор Смърт” и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
И още нещо любопитно около живота на Алек Болдуин. През лятото на 2023-а актьорът претърпя операция за смяна на тазобедрена става. Дори в социалните мрежи се появи снимка от болничната стая заедно със съпругата му. В същото време бдителни папараци заснеха Алек скоро след операцията в доста западнало, според тях, състояние.
Той не само куцукал, подпиран на патерица, но бил и доста поизоставен като външен вид. Жълтата преса дори коментира, че в резултат на дългото следствие срещу него заради инцидента на снимачната площадка Алек отново е посегнал към алкохола, при това след 30-годишна „суша”. Дали е точно така, ще видим, коментират хроникьорите.
Приключваме според традицията с откровение на Алек, което говори за творческия му път: „Не получавам работа като актьор, заради външния си вид.”
Остава поколенията да гадаят дали е точно така...
... Той е специален агент в един наистина интригуващ и на моменти спиращ дъха филм. Натоварен е със специалната задача да открие и евентуално да обезвреди супермодерна съветска ядрена подводница с името Червеният октомври. Тя плава към американските брегове и за намеренията й американските военни могат само да гадаят. Като специален агент обаче Алек Болдуин има своя версия, която в хода на сюжета се оказва вярната.
Продукцията прави световна премиера през 1990 г., излъчвана е и по родните телевизионни канали неведнъж.
Може някой да каже, че това не е най-запомнящата се роля на Болдуин, но пък филмът е наистина от тези, които впечатляват, а превъплъщението на Алек е перфектно – и поради интересния сюжет, и поради добрия актьорски състав, сред който личат имената на Шон Конъри, Скот Глен, Томас Арана, и поради стилната режисура на Джон Мактиърнън.
Всъщност колкото и да се говори за творческия път на този американски актьор, роден през 1958 г., има два факта, които го отличават от актьорската маса. Единият е свързан с киното, другият с личния му живот. През октомври 2021 г., когато се заснема филмът „Ръжда”, инцидент бележи фатално живота на Болдуин.
По невнимание или по някакви други причини, през 2023 г. все още не напълно изяснени, пистолетът на Болдуин произвежда изстрели, прострелва операторката Халина Хътчинс, която по-късно умира в болницата. Срещу актьора е повдигнато обвинение в непредумишлено убийство. Това е тежък удар върху него.
Той категорично отрича вината си и твърди по време на процеса, че пистолетът е гръмнал сам и той не е натиснал спусъка. Освен това по неговите думи екипът му е казал, че оръжието не е заредено. А то не само е било заредено с истински, а не с халосни патрони, а така и не става ясно как истинските патрони са попаднали в пистолета. При случката е ранен и режисьорът Джоел Соуза.
Пресата тогава естествено раздуха случката до небесата. През лятото на 2023 г. обаче прокуратурата в Съединените щати оттегли обвиненията срещу актьора в непредумишлено убийство. Алек бе обвинен в пренебрежение към безопасността по време на снимките. В хода на разследването обаче станало ясно, че реквизитният пистолет е бил модифициран така, че много по-лесно да произвежда изстрели – нещо, за което актьорът не е бил предупреден.
Втората случка – тя е от личния живот на актьора, също предизвиква немалко коментари, най-вече в жълтата преса. Болдуин е щастлив баща на 8 деца, а през май 2023 г. за първи път стана и дядо. С внучка го дари най-голямата му дъщеря Айрлънд, която е от първата му съпруга Ким Бейсинджър, актриса и модел. Айрлънд, която също е модел по професия, стана майка на 27 години и кръсти момиченцето си Холанд. Алек и Ким бяха съпрузи в периода 1993 – 2002 г., а от втората си съпруга Хилария актьорът има още 7 деца. Най-малкото се роди през есента на 2022 г.
И понеже досега ставаше дума повече за любопитни истории, насочваме внимание към творческия път на актьора Алек Болдуин. И при него генът като че ли няма кой знае какво значение, тъй като баща му е преподавател по социология, а извън работата си в училището е треньор на футболния отбор. Досег с изкуството – никакъв. В същото време Алек завършва политология във Вашингтон, а после учи и актьорско майсторство в Нюйоркския университет, където макар и след доста години става бакалавър по изящни изкуства в раздела „Драма”.
Кариерата си на актьор стартира през 1979 г., когато все още учи в драматичната школа на университета в Ню Йорк. Тръгва от телевизионни програми и сериали, като талантът му първо е забелязан в сериала „Докторите” на Ен Би Си. През 1986 г. пък дебютира на театралната сцена, дори получава награда за ролята си в черната комедия „Плячка” на Джо Ортън. Публиката го аплодира още в пиесите „Живот, посветен на театъра”, „Големи пари” и „Прелюдия към една целувка”.
Популярност му носи и участието в телевизионната адаптация на прочутата пиеса на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание”, в която като Стенли Ковалски си партнира с Джесика Ланг, Даян Лейн и Джон Гудман. За това превъплъщение е номиниран за награда „Тони”.
През 1987 г. се снима във Forever Lulu, а следващата година вече и в „Бийтъл Джус”, Мarried to the Mob и Talk Radio. За продукцията „На лов за Червения октомври” от 1990-а вече стана дума. Тази лента му носи забележителен успех. Същата година Болдуин се появява в ролята на крадец в Miami Blues, след което и във „Вечният жених” (1991). През 1996 г. Алек има роля на прокурор в Ghosts of Mississippi, а през 1999 г. го гледаме в The Confession в партньорство с Бен Кингсли, Ейми Ървинг и Ричард Дженкинс.
През 2001 г. Болдуин се снима в една военна супердрама, много популярна - „Пърл Харбър”. Сред по-известните филми с негово участие са още „Маями блус”, „Сянката”, „Код Меркурий”, „Нотинг Хил”, „Мисията невъзможна: Престъпна нация”, „Доктор Смърт” и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
И още нещо любопитно около живота на Алек Болдуин. През лятото на 2023-а актьорът претърпя операция за смяна на тазобедрена става. Дори в социалните мрежи се появи снимка от болничната стая заедно със съпругата му. В същото време бдителни папараци заснеха Алек скоро след операцията в доста западнало, според тях, състояние.
Той не само куцукал, подпиран на патерица, но бил и доста поизоставен като външен вид. Жълтата преса дори коментира, че в резултат на дългото следствие срещу него заради инцидента на снимачната площадка Алек отново е посегнал към алкохола, при това след 30-годишна „суша”. Дали е точно така, ще видим, коментират хроникьорите.
Приключваме според традицията с откровение на Алек, което говори за творческия му път: „Не получавам работа като актьор, заради външния си вид.”
Остава поколенията да гадаят дали е точно така...
