Хонконг, 1962 г. Главният редактор на местен ежедневник Чоу и съпругата му се преместват в нова жилищна сграда, чиито обитатели са най-вече от шанхайската общност. Скоро той се запознава с Лиджън – много красива млада жена, която също неотдавна се е нанесла със съпруга си.

Тя е секретарка в експортна фирма, а съпругът й е представител на японска компания, което означава, че често пътува по работа. Тъй като собствената му съпруга нерядко отсъства, Чоу започва да прекарва все повече време в компанията на Лиджън. Чоу и Лиджън стават приятели, но един ден са принудени да погледнат истината в лицето: техните половинки въртят любовна връзка.

„В настроение за любов“ може да бъде прочетен като любовно разглобяване на фрагменти от западната история на киното и внимателното им напасване с инструментите на източното визуално изкуство, ритмизирани в забележително музикално оформление. Филмът е деконструкция на кинематографичния разказ в работата на един „постмодерен бриколаж“, около който спорят изследователите на Кар-вай.

Дали откриваме „първични чувства“ или „културни жестове“? Може ли да се прокара разделителна линия между наивността, клишето и иновацията или те са вкопчени в неразривна свързаност? Една конструктивистка перспектива, в хармония с нагласата на Кар-вай да съчетава парчета жизнен опит с разнородни културни препратки, които заедно изграждат концептуалната мозайка на филма, вероятно би дала по-надежден отговор.

Филмът има 44 награди и 42 номинации.