По разказите на Николай Хайтов "Мъжки времена" и "Сватба"
Някога краденето на моми е било занаят. Не какъв да е занаят, а въпрос на чест и достойнство. За него са се хващали най-силните, най-опитните и най-честните. Такъв е Банко – горд планинец, комуто е възложено да открадне хубавата и трудолюбива мома Елица. Трябва да я отведе при мекушав и слабоват младоженец, който мисли, че може да притежава всичко срещу пари.

Заедно с хората си Банко извършва кражбата. Но досегът с Елица, която се проявява като силна и свободолюбива личност със собствено мнение и храктер, кара суровото мъжко сърце да трепне. И Елица много добре разбира какъв човек стои насреща й. Тя моли Банко да я вземе за себе си, да не я дава на онзи мухльо, за когото я е откраднал.

"На ония години бях деликанлия, буйна кръв. Не бях едро, ала яко. Мартинката ми лаеше на гърбината, в пояса - нож до нож. Два ли, три ли бяха, не ги помня, а ливорверът - ей тука, на кълката. Всички ме знаеха, че не си поплювам, та щом някой се наканеше да си краде жена - викаха мене. Жененето не ставаше тогава с кандърми - в ония мъжки времена."

Филмът е отличен с Наградата на СБФД за операторска работа в лицето на Радослав Спасов, Голямата награда"Златният козирог" на Мариана Димитрова от МКФ Техеран,1977, Наградата за мъжка роля на Григор Вачков от ФБИФ Варна,1978
Да си спомним Мариана Димитрова, Григор Вачков, Николай Хайтов и Едуард Захариев.