Според един руски сайт за изкуство този филм е изпълнен със свеж въздух, светлина и с палав и ласкав пролетен вятър. Въпреки че филмът е черно-бял, ти се струва, че във всеки момент екранът може да се озари от ослепителен слънчев лъч и да остане само лазура на безкрайно високото небе, листата на дърветата по булевардите да засияят в искрящо зелено, от фонтаните в градинките да избликнат потоци във всички цветове на дъгата.

Младият учител Боев тъкмо е завършил обучението си и за пръв път става класен ръководител. И веднага се изправя пред трудните отношения с учениците си - те са близки по възраст с него, близки в своите "залитания", в прямотата, в яростното нежелание да приемат за даденост изградените "правила на играта". Той скоро става любимец на всички.

И все пак Боев не е от поколението на учениците си, той има някакъв житесйки опит, макар и малък. Това го кара с течение на времето да промени възгледите си под влиянието на директора на училището - човек, който обича работата си, но не разбира младия учител.