Художникът Цоков, последният ерген в квартала, предприема решителна стъпка в своя живот — да се ожени. Оказва се, че преди това той трябва да води малка война с родителите на любимото момиче, които търсят по-подходяща партия за дъщеря си. Малко остава родителите да спечелят битката. Изправен пред възможността да го разделят с любимата, Цоков прибягва до помощта на свой близък приятел полковник. Двамата решително щурмуват еснафската крепост.

Един от забележителните разговори: (Невена Коканова) "Как не ви е срам да клеветите човека? Като е самотник, та всичко можете? Той е художник, а не бакалин. На него му трябват впечатления, стимули, концепции, инвенции, сентенции. Той не яде фасул." (Жена от тъплата) "Че какво от това, че не яде фасул? Човекът може просто да има язва." (Георги георгиев-Гец) "Вие, другарко, ... недейте против фасула. Бобът си е боб. Армията [...] обожава боба!" (Невена Коканова) "Ами че заповядайте, другарю генерал, аз имам от снощи."