Филмът определено е красив и приятен. Хубаво е, че всички събития във филма не се ограничават до любовната история на Рудолф и Мария Ветсера, въпреки че тази част от живота на престолонаследника представлява най-голям интерес. Не е изненадващо, че е представен в изключително романтичен дух - животът на Рудолф отдавна се е превърнал в мит, което е улеснено от неговата неочаквана и трагична смърт.

Ако се разровите в историята, става ясно, че всичко не е било толкова романтично, но изкуството предпочита по-красивата версия на събитията. Омар Шариф е привлекателен с мрачната си замисленост, Катрин Деньов е очарователна, Ава Гарднър е величествена. Какво и да се каже, актьорите са толкова добри, че не обръщате внимание на това, че не приличат на прототипите си.

Не мога да не се отбележи отражението на епохата - всички тези дворци, този етикет, тези рокли ... По това време царува красива мода, макар и жестока, но винаги е приятно да я гледаш. Също така уместно е използването на класическа музика - тя е винаги на точното място и помага да се усети по-добре какво се случва на екрана. В обобщение: въпреки историческите неточности, филмът оставя положително впечатление у зритела.