Съпрузите Артър и Ив (която е психично болна) имат три дъщери. В един прекрасен ден Артър обявява, че напуска дома си за известно време. Новината разсипва напълно Ив, дъщерите й всячески се опитват да я успокоят и върнат към реалността, макар и самите те да имат свои проблеми в семействата си. Рената (Даян Кийтън) е поетеса, чийто съпруг живее в нейната сянка, опитвайки се да стане известен писател.

Джоуи (Мери Бет Хърт) не може да намери своето място в никоя професия, въпреки че е най-даровитата. Флин (Кристин Грифит) е телевизионна актриса, но страда от това, че получава само малки роли. На сцената се появява и новата приятелка (Морийн Стейпълтън) на Артър, за която той иска да се ожени..

Един филм, в който Алън не се появява, в който актьора отстъпва мястото си на режисьора. Една сериозна драматична творба, поставяща въпроса за смисъла на човешкия живот, за неизбежността на смъртта. Странно за Уди Алън, но не е, защото и в други свои по-ранни творби той засяга тази тема, макар и в по друг план. Действително в "Интериори" всеки образ, всяка мисъл отеква като звук от опъната струна. Изоставена от съпруга си, майката Ив (Джералдин Пейдж) трябва да намери нов смисъл на живота си.

Досега е търсила утеха в хармонията на вещите, но не намира вече изход и предпочита самоубийството. Тази криза е повод за трите й дъщери също да направят преоценка на досегашния си живот, изправя ги лице в лице с истината за смъртта. И само Пърл (Стейпълтън), нова съпруга на бащата, съумява да запази равновесие, защото не е обременена от интелектуализъм, способна е да се настрои в съзвучие с другите, познава и зачита истинските човешки стойности. Филмът е богат с философски и психологически подтекст, в който критиците с основание откриват отзвуци от творчеството на Бергман.