Докато дирижира Te Deum в чест на своя крал – Луи XIV, великият музикант Жан-Баптист Люли набожда пръста на крака си. Раната скоро гангренясва, но Люли отказва да позволи кракът му да бъде ампутиран. Докато лежи на смъртното си легло, той си спомня щастливите времена и пътят, превърнал го от неизвестен италиански музикант в един от най-тачените композитори на Франция.
През 1653 получава благоволението на младия крал Луи, след като композира балет за него. Когато се изкачва на престола през 1661, кралят се отплаща на Люли, като го прави свой дворцов композитор и му поръчва да пише творби, които хвалят величието му.
С помощта на Молиер, Люли композира някои от най-известните френски опери, но личният и професионалният му живот остава белязан от скандали и съмнения.
