"Лудият Пиеро" повтаря ситуацията от "До последен дъх". Но това е повторение на по-висока степен. Героят, и този път представен от Белмондо, е уморен от флирта със смъртта. Гибелта вече не идва отвън, тя е вътре в него като неосъзнат стремеж. Поведението му е твърде дълго проточило се самоубийство… След "Лудият Пиеро" Годар констатира, че хуманизмът е мъртъв в "един свят без култура, където речниците служат за пренасяне на огнестрелно оръжие.

Един филм на любимата тема на Годар - бунтът на самотника срещу обусловеността на света. Страстта преминава в престъпление, престъплението води до смърт. Но не е ли по-добре да умреш като мъж, отколкото цял живот да носиш робски нашийник, дори и ако той е от чисто злато? Фердинан (Жан-Пол Белмондо) е женен за богата италианка.

Тя му е омръзнала, той скучае. И тогава се появява Мариан (Карина). Тя не е виждала Фердинан от четири години. Оказва се, че заедно се чувстват добре. И защо да не опитат още веднъж? Но първата среща им носи неприятности: "съвсем случайно" убиват богатия любовник на Мариан. Какво да направят? Трябва да избягат от Париж, но къде? На Лазурния бряг...