Върджил (Уди Алън) е живял в западнал квартал, в който дребните и крехки деца трудно оцеляват. Прекарвайки повечето си време на улицата, той се замесва в престъпления от ранна възраст. Преди да навърши 25 години, полицаи от шест щата вече го издирват за нападение и въоръжен грабеж. Десет години по-късно печели наградата "Гангстер на годината" и ФБР гледа на него като на сериозна заплаха...

"Вземи парите и бягай", режисьорския дебют на Алън, е изграден изцяло като телевизионно предаване. Основната поредица случки от живота на Върджил Старкуел, представляващи всъщност един здраво свързан кинематографичен разказ, т.е. класически игрален филм, е накъсана от многобройни интервюта, в които хора, срещали Върджил по житейския му път, собствените му родители, а понякога и самият той, коментират постъпките му, дават оценка на неговата личност.

И така, първият извор на комизма е в това, че избраната претенциозна структура се саморазрушава и самоусмива от предмета, с който се е заела – "бележитата" личност е един престъпник, но не "славен" гангстер като Ал Капоне и други, с които американската телевизия се занимава съвсем сериозно, а един дребен неудачник, който цял живот се стреми да стане голям престъпник, бе да има "данни" за това.

Още с първия си филм Уди Алън ни предлага един човешки и социален тип, един в известен смисъл "образ-маска", който макар и да разкрива други нюанси в по-късните му филми, остава неизменно стабилен в основата си. Върджил на Алън е тотално разрушение на митологизирания образ на престъпника в двата му основни варианта: смелия, сръчен и похватен гангстер и непохватния, на който обаче лудо му върви. Върджил е несмел, несръчен и непохватен и съвсем логично не му върви.