Отдаденият на работата си детектив от отдел Убийства Винсънт Ламарка се оказва в ситуация, в която личната му болка става достояние на много хора, когато отчужденият му син наркоман Джоуи се оказва основният заподозрян в убийство. Объркан от желанието да помогне на сина си и в задължението си да залови убиеца, Винсънт е обхванат от дълбока лична и професионална криза.

Сценарият на филма е вдъхновен от статия в сп. Esquire, посветена на истински случай. Резултатът е задоволителен - заснет от добри занаятчии и изигран от добри актьори. Де Ниро е чудесен като виновното добро ченге/лош баща, чиито усилия да зарови срамната семейна история (баща му е бил осъден за убийство, биел е жена си и е напуснал сина си) - излизат на първите страници във вестниците когато се оказва че синът му (Джеймс Франко, поредното прераждане на Джеймс Дийн) е наследил лошите гени.

Усложненията от престъплението и преследването преминават не без напрежение, но по-удоволетворяващи за гледане са Де Ниро, който се бори с угризения на съвестта и отговорностите си, и партньорството му с Макдорманд в ролята на приятелката му, която говори това, което мисли.

Градът от заглавието е Лонг Бийч, някога процъфтяващ близо до Манхатън, който сега прилича на военна зона - добре подбран декор за предизвикващи съжаление човешки съдби. Силна история, в която познатата драма на самотното ченге ефектно бива вплетена в психологическо изследване, наситено с добра актьрска игра.