Действието приблизително следва каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим, и завършва с разпъването му на кръста...

В началото, по повод филма, питаха защо някои от героите са облечени в дънки, вместо в дълги тоги, а копията са заменени с автомати? Ами защото пред нас в голяма степен е разиграна една великолепна алегория. Хората, представени в кадър, са поколението на "децата цветя".

Те, както и апостолите и техните ученици, живеят в обособени комуни, жадуват за нови истини, нови знания, отхвърлят старото и материалното бреме на миналото. Затова и в изпълненията им не е нужен допълнителен реквизит, перуки и бради, не им трябва да се "вживяват" патетично - всичко протича естествено, очевидно и истински.

И няма значение, че реквизитът не е скъп, няма значение и че декорацията се състои единствено от прашните пътища и безлюдните пустини на Антиохия и Палестина - това изобщо не е от значение, защото ти се потапяш в изумителния музикален свят на последните отблясъци на 60-те години на миналия век, в който академичния жанр се смени с психиделията, а блусът и хардът съседстват с фолклора и авангарда.

Впрочем не бива и присъствието на името Исус Христос в заглавието да се счита като белег на християнството, който филмът носи единствено носи. Постановката, както и рок операта, не кара никого да вярва в Христос, никому нищо не вменява.

Просто е имало такъв човек и това е. Човек, който страшно силно е повлиял на хода на световната история. Авторите просто претворяват своята представа за последните дни от неговия живот.

Да видиш филма няма да попречи на бъдещото ти развитие, казвайки "аз не съм християнин, за какво ми е?". На всичко отгоре и тази изумително впечатляваща музика, която направо те поглъща от първия да последния тон, това никак не е за пропускане.