Това е може би най-разтърсващата драма в историята на киното, посветена на Истинската любов. Определението „истинска” е точно на мястото си, защото този филм се занимава с метафизиката на Любовта. Не случайно са възнамерявали да го озаглавят „АМOR OMNIE” – „Вездесъща любов”.

Образът на Бес, пресъздаден гениално от британската актриса Емили Уотсън, е представен в развитие, определящо се от еволюирането на самата любов в душата й. Преди да се омъжи, тя моли горещо Бог да я дари с дарбата да обича. И когато „открива” въжделения си любим, тя наивно вярва, че вече „знае” какво е Любов, докато всъщност е обладана от егоистично привличане, тласкащо я към пълно обсебване на любимото същество.

Затова умолява Бог да й върне съпруга час по-скоро, сякаш той е вещ, която й принадлежи. Прозрението на Бес за погрешния начин, по който е обичала, започва да се пробужда едва след чудодейното изпълнение на егоистичното й желание – мъжът й се връща ненадейно, но…парализиран след трудова злополука.

Дълбоко вярващата Бес започва да осъзнава, че е виновна за случилото се - защото е очаквала Бог да я възнагради за привързаността й към съпруга си. А изпитанието, на което е подложена, възприема като урок, че трябва да се обича, заради самата любов, а не заради даровете, които очакваш да получиш!