От самото си раждане животът на Мариам никога не е бил свободен от терора и сянката на джин. Докато накрая тя не започва да получава мистериозно писмо, което винаги се появява пред нея – писмото се завръща неизменно, дори когато е изхвърлено, накъсано на парчета или дори изгорено.

Тя знае, че нещо невидимо я следва. Фигурата ѝ обещава никога да не я напуска, прилепена към всяка нейна стъпка, шепнейки с глас, който само тя може да чуе. Колкото повече Мариам се опитва да избяга, толкова по-силно я пристягат оковите. Докато накрая, тя вече не е сигурна... дали все още живее собствения си живот, или принадлежи на това същество завинаги?