Годината e 1971. Бившият депутат и отявлен критик на военната диктатура в Бразилия Рубенс Пайва е отведен от дома си в Рио де Жанейро под претекст, че трябва да даде показания. Оттогава той е в неизвестност. Сценарият на политическата драма на Валтер Салес (Мотоциклетни дневници) е по мемоарите на сина на депутата – Марсело Рубенс Пайва. Филмът разказва историята от гледната точка на съпругата на Рубенс – Юнис (Фернанда Торес), чието неуморно търсене на истината за съпруга й продължава десетилетия.

Малко филми ще ви трогнат така, както Още съм тук. Тази потресаваща истинска история се превръща във вълнуващ портрет на човешката решителност срещу несправедливостта. В сърцето на филма са неговите герои и внушението, че семейството и времето са най-сигурният лек за всяка болка. Фернанда Торес прави едно от най-силните изпълнения на годината като превключва мълниеносно от безмълвно опустошение към привидно спокойствие и нито за миг не звучи фалшиво, защото всяка емоция се изписва на лицето й. Тя е заобиколена от звезден актьорски състав с автентично присъствие, сред който изпъква майка й, легендата на бразилското кино Фернанда Монтенегро, която помним от "Централна гара Бразилия" на Салес.

Общо : 50 награди и 59 номинации, включително ОСКАР за най-добър международен филм през 2025г.

Двама коренно различни хора - измамничка, която живее в Ел Ей и кукловод от Сан Антонио имат сходна мечта, която ги свързва. Той отива в Ел Ей, за да открие жената , от която е обсебен. Тя го отблъсква, уплашена от неговите налудничави идеи, докато не отива с него в Сан Антонио и не се среща с неговата мъдра баба... Това е историята на две противоположни души, свързани от съдбата.

Джулиан Мур прави изключително изпълнение в ролята на доктор Алис Хауленд – професор по лингвистика, с диагноза Алцхаймер в ранен стадий. Брилянтната Алис се оказва в уникална позиция, разбирайки точно какво означава болестта ѝ.

Докато преминава през отрицанието, диагнозата и влошаването на умствените й способности, Алис е принудена да разчита на семейството си и особено на най-малката си дъщеря Лидия (Кристен Стюарт), която се превръща в нейна довереница, придружител и връзка с миналото.

„Във филма си, създаден по бестселъра на невролога Лиса Дженова, режисьорите Ричард Глацър и Уош Уестморленд създават деликатен и изпълнен с достойнство портрет на жена, която страда от загубата на същността си – опустошаваща промяна, с която Алис смело се бори до последно.”

Въпреки, че никога през живота си не е натискала спусък, има хора, които вярват, че Либърти Уолъс (Линда Фиорентино-"Най-обикновен престъпник", "Догма") е виновна за извършването на убийства. Като международен търговец на оръжия, тя продава на всеки, който има връзките и парите... без да задава въпроси.

На път за тайна среща с любовника си, Либърти отговаря на позвъняване на мобилния си телефон. Мъжът от другата страна на линията (Уесли Снайпс-"Блейд", "Щатски шерифи") й казва, че я държи на мушка и ако не изпълнява точно и стриктно указанията му, ще я убие, засипвайки я с куршуми. И не само това.

Ако по някаква причина линията прекъсне или батерията на мобилния й телефон се изтощи, ще се детонира бомба, която ще убие нея и ще вдигне във въздуха околните сгради. Безсилна да спре препускащото време, с всяка изминала секунда Либърти и нейните безбройни невинни жертви са с една крачка по-близо до смъртта.