По едноименния роман на Димитър Димов.
Испания след Гражданската война. В хотелска стая в Мадрид разговарят английската аристократка Фани Хорн и испанецът Луис Ередия.
След поредната наркотична криза тя си спомня. Преди месеци, по пътя за Толедо, тя заедно с приятелите си, французинът д-р Жак Мюрие и американците Джордж Уинки и Клара, отсядат в крайпътен хан. Там за първи път се среща с отец Ередия — монах от йезуитския орден, брат на Луис.

Той отива в Пеня Ронда — огнище на епидемия от тиф. Фани решава да замине за там. С нея тръгва и Жак. Работата е изтощителна — всеки ден са изправени пред смъртта.
Фани се влюбва в Ередия. Монахът упорито се бори с това чувство. Жак се заразява от тиф и умира. За да издържи, Фани започва да взима наркотици.

Фалангистите настъпват. Ередия става причина за смъртта на един от братята — Доминго. Фани се среща с Ередия и иска обяснение. Отчаяна от фанатичната му вяра в бога, стигнала до пълна безизходица, тя стреля в него.

Разказ за истинските човешки взаимоотношения, за жертвоготовността и милосърдието на фона на драматичните събития от гражданската война. Шедьовър за границите, който фанатичността на религията поставя на безграничната любов. Филм за ужаса на войната, филм за спасение, страдание, любов, смърт, филм за егоизма и себеотрицанието, филм за миражите, изгарящи душата.