Генерал Владимир Заимов, разкрит съветски разузнавач антифашист, е осъден на смърт чрез разстрел. Цар Борис III е на лов, но се очаква неговото потвърждение за екзекуцията по телефона.
Мислите му го връщат към събитията през изтеклите месеци. Германците са спрени пред Москва.

Очаква се посещение на пратеник на Хитлер, който ще иска да бъдат изпратени български войски на Източния фронт. Царят умишлено отбягва срещата, като тръгва към Евксиноград, но германските офицери го откриват и там. Заимов си спомня приема в двореца, когато монархът му предлага да оглави корпуса за Източния фронт.

Отказът на генерала е съдбоносен за него. Очакването на царското съгласие за разстрела е мъчително за всички в тунела на стрелбището.
В мислите си Заимов се връща към последния разговор с Цар Борис, когато го предупреждава че войната с Русия ще означава край на династията му.
В същото време монархът обмисля съдбата на генерала — той иска Заимов да подаде молба за помилване, защото помилван герой престава да бъде герой.
Но часовете минават, а такава молба не идва. Нервите на Царя не издържат. Присъдата трябва да се изпълни.

НАГРАДИ: ФБФ Варна'66 — Голямата награда „Златната роза”; МКФ Карлови Вари'66, ЧССР — Първа награда за актьорско изпълнение на Наум Шопов; Димитровска награда на режисьора Въло Радев 1969