Ваньо е весело, чаровно и любопитно момче, което често играе на рицари с приятелите си. Дуелират се с дървни мечове и картонени доспехи. Постепенно обаче Ваньо започва да се сблъсква с живота на възрастните и разбира, че той доста се различава от приказните игри. Ваньо е смутен и разочарован от поведението на родителите си, които говорят едно, но вършат съвсем друго.

Затова за него настъпва истински празник, когато вуйчо му Георги го взима на разходка - ходят на интересни места, говорят си като мъж с мъж. И когато се прибира у дома, момчето нежно притиска до себе си кристалния отломък, подарен му от вуйчото. За Ваньо той е повече от вълшебен.

Награди: Специална награда на Фестивала на българския филм Варна 1966 г.; Награда на град София за 1966 г.; Награда за най-добра интрепретация на детска роля на Олег Чернев на Международния кинофестивал във Венеция 1966 г.; Награда на вестник "Пионерска правда" на Олег Чернев на Международния кинофестивал в Москва 1967 г.