Чък Норис – мъжът, който избутва земята

За него казват, че когато прави лицева опора, не избутва тялото си нагоре, а избутва земята надолу. Мъжът се казва Чък Норис и е една от най-големите екшън звезди на Холивуд. Всъщност закачката с лицевата опора е само едно от шеговитите намигвания, с които е известен този актьор. В Америка едва ли има друга личност от света на киното, за която в интернет пространството да има толкова много шеги и закачки. При това 99 на сто от тях са изцяло доброжелателни. И заслугата за това е разбира се на Чък...

През март 2022-ра той навърши 82 години, а световните медии не пропуснаха да отбележат, че възрастта въобще не му личи. И няма как да не е така – дори на 82 той призна, че не спира да спортува, макар и вече не така активно, както на млади години, но пък не се отказва от тениса, фитнеса и малко от любимите бойни спортове.

Той е една от звездите, които са идвали в България за радост на родните киномани. Това стана през октомври 2011 г., а актьорът стъпи на родна земя за снимките на екшъна „Непобедимите 2” с режисьор не друг, а Силвестър Сталоун. Тогава Чък бе на 71, но жълтата преса не пропусна да отбележи, че той и на тази възраст лови окото на дамите. И как да е другояче? Норис има завидна физика, симпатяга е, за силата и издържливостта му се носят легенди.

Освен това във филмите, в които играе, е добрият, който изпълнява важни мисии, бие се страхотно, побеждава лошите, може да срази сам цяла армия и накрая заслужено ликува. Как да не обикнеш такъв герой? Неслучайно хроникьорите го нареждат по слава редом с екшънзвезди като Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Стивън Сегал, Жан-Клод Ван Дам...

Любопитно е да се отбележи, че също като друга спортна и киноикона – Брус Лий, Чък Норис първо става голям спортист, а после идва звездната му слава на екрана. За детството му се знае, че не е леко, тъй като произхожда от бедно семейство. Баща му е шофьор на камион и автобус и от него Чък не наследява никакъв ген. А и родителят му имал влечение към алкохола, което явно се отразява върху живота в семейството. Като хлапе Чък дори не се слави с добра физика, напротив, казва,че бил слабичък и стеснителен.

Тъй като имал смесен произход – има в родословното му дърво ирландски и индиански корен, другите деца в училище често му се подигравали. Той пък естествено понякога искал да ги набие, само че навремето не успявал. По-късно нещата се развиват по различен начин...

А за това, че постига слава в областта на бойните изкуства, най-силно виляние оказва военната служба на Чък Норис. През 1958 г. той облича униформата на ВВС на САЩ и е изпратен като патрул в Южна Корея. Именно там се появява интересът му към бойните спортове и започват тежките тренировки. Започва занимания с бойното изкуство Танг Су До и се усъвършенства до получаване на черен пояс. Смесва различни стилове, става все по-добър и дори създава свой боен стил – Чунк Кук До, а по-късно основава и Федерация на бойните изкуства, известна още с неофициалното си название „Да изритаме наркотиците от Америка”.

Може би тук е мястото да споменем, че Чък е сред личностите, които се борят много сериозно срещу разпространението на наркотици и тяхното вредно влияние върху децата. Той се обявява и срещу еднополовите бракове и рекламата на хомосексуалността. Тези свои виждания утвърждава и в създадената от него верига от училища по карате.

Най-силните му години в спорта са 1968 – 1974 г. Тогава печели пояса в професионалния карате шампионат в средната категория и успява да задържи тази титла 6 поредни години! През 1969-а пък става боец на годината в класацията на списание „Черен пояс”. Освен карате практикува успешно и таекуондо, в което също има черен пояс, както и черни пояси по бразилско джиу джицу и джудо.
Преди да стигне до звездните си роли и най-вече в знаменития тв сериал „Уокър, тексасткият рейнджър”, Чък
дебютира през 1969 г. в „Разрушителният екипаж” на режисьора Дийн Мартин.

Роля за бъдещите му успехи в киното изиграва екранната среща с легендата Брус Лий. Двамата се снимат във филма „Пътят на дракона” през 1972 г., а кинохроникьорите твърдят, че именно от тази лента тръгва пътят на славата за Чък Норис. Все пак може би първата му значима роля на големия екран е във филма „Брейкър! Брейкър!” от 1977 г. и в последвалите заглавия „Октагон”, „Око за око” и „Самотният Вълк Маккуейд” през 1980 – 1981 г.

Ролята му в спасяване на пленник във филма „Изчезнал по време на акция” от 1984 г. го прави още по-известен и търсен актьор за такъв тип сюжети. В тия години Чък е любимец на кинокомпанията „Канон филмс”, която го използва за генериране на милиони приходи във филмите „Делта форс”, „Код на мълчанието”, „Файъруокър“ (вж. отделно филмографията на актьора).

Факт е обаче, това никой не отрича, че най-големи симпатии смелчагата боец Чък добива благодарение на култовия сериал „Уокър, тексаският рейнджър”, който се развива на екрана осем сезона между 1993 и 2001 г.
За разлика от други холивудски звезди, Чък Норис сравнително по-рядко попада в обективите на жълтите издания. Може би и заради факта, че има само два брака. Първият е през 1958 г. с Даян Холичек, с която се развеждат през 1988-ма. 10 години по-късно се жени втори път, за бившия модел Джена О’Кели, 23 г. по-млада от него, с която живеят дълго и щастливо.

Пресата отбелязва интересен факт от съвместния им брачен живот. През 2013 г. е открито тежко заболяване на Джена и тя е прикована към леглото. Тогава Чък зарязва кинокариерата си и е неотлъчно до болната си половинка. Не се отделя от нея ден и нощ, чете й книга, развлича я и прави всичко възможно тя да пребори болестта, което се и случва.

Сред любопитките за Чък можем да отбележим и едно явление, наречено интернет феномен – „Факти за Чък Норис”. Те са къде истина, къде полуистина, къде измислица, но са се разпространявали в световната мрежа със скоростта на светлината и непрекъснато са се увеличавали. Началото поставил един хуморист и програмист – Иън Спектър, а закачката му доста бързо била възприета и се превърнала в любимо занимание за милиони хора по света. Затова не е изненада фактът, че има дори улица, кръстена на неговото име. Тя се намира в Босна и Херцеговина. С неговото име има и популярни видеоигри. Знае се още, че Чък е автор на няколко книги за християнството, на което е поддръжник, както и деец на движение, което се бори за разпространението на Библията в училищата.

По политически възгледи е републиканец, писал е дори писмо на бившия американски президент Барак Обама. Помагал е и с парични дарения на кандидати на републиканската партия. А го прави, може би защото наистина вярва в мисълта, изказана от самия него: „Парите не гарантират щастие. Парите гарантират главоболие...”

Чарлс Бронсън – любимият миньор на легендата Висоцки? Не, любимият актьор!

... Какво ли си е мислело едно момче на 10 години, когато, за да изкара парички за хляб, трябва да копае въглища в мина наравно с мъжете? Днес, в 21-вия век, е трудно да си го представим. Миньор едва на 10 години. Но е факт! И е част от житейската биография на един голям американски актьор. Името му е Чарлс Бронсън. Да, роден е през 1921 година като Чарлс Денис Бучински, но в света на киното го знаем като Чарлс Бронсън – мъжът с хармониката от знаменития филм на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад”.

И както има филми емблеми, така е и с актьорите. Бронсън има стотици роли, но пък някои от тях наистина са се превърнали във визитка. „Имало едно време на Запад”, „Великолепната седморка”, „Мръсната дузина”, „Смъртоносно желание”...

И понеже вече стана дума за детските години на този известен актьор, тук е мястото да допълним малко щрихите. Тежко, много тежко детство има това дете. И няма как да не е така: Чарлс е 11-ото от общо 15 деца в семейството. Само си представете, при това момчето е родено не в някой мегаполис, а в малко планинско село в Пенсилвания. Какъв поминък могат да имат хората в такъв край?...

Всъщност Чарлс не е типичният американец. Родителите му са емигранти от татаро литовски произход и са много бедни. Не само заради това обаче Чарлс не обича да си спомня детството. Веднъж пред медиите признава, че дори не е сигурен дали е обичал или е мразел баща си. Но пък помни, че когато баща му се връщал от работа, децата се криели. Не от радост, разбира се...

А във въглищните мини, за които стана дума, малкият Чарлс се озовава, тъй като, когато е само на 10 г., баща му умира, а фамилията няма как да се изхранва. Бронсън си спомня със сълзи на очи, че е трябвало да изкопае 1 тон въглища, за да заработи 1 долар за хляб. Къртовски труд! Този долар естествено не стигал до никъде и хлапето често гладувало, както и братята и сестрите покрай него. Дрехите в семейството също били кът, затова често се налагало по-малките деца просто да износват дрешките на по-големите. Не стига това, ами по спомени на Бронсън, разказани години по-късно, веднъж дори се наложило той да отиде на училище с роклята на сестра си. Не е смешно...

Идва Втората световна война и Чарлс е вече в армията на САЩ като авиатор на Boeing B-29 Superfortress. Нещо повече – оказва се, че като боен пилот Бронсън си справя великолепно и има зад гърба си 25 успешни въздушни мисии. За храбростта си и за рани, получени в битките, е отличен с приз „Пурпурно сърце”.

Службата в армията обаче не е за него. Тя е по-скоро дълг, който трябва да изпълни, за да се завърне към цивилния живот и към амбициите си да се реализира като актьор. За целта се включва в театрална трупа първо във Филаделфия, а когато е на 29 г., вече е в Холивуд. Там амбицията го води в курсове по актьорско майсторство, което пък му позволява да поема отначало малки роли.
За негов дебют на големия екран се счита ролята на моряка Василевски във филма на Хенри Хатауей „Сега си във флота” от 1951 г. Същата година обаче го гледаме в още три филма – „Народът срещу О’ Хара”, „Мафия” и „Червените небеса на Монтана”.

Следващата година Чарлс продължава да се снима много активно, но все в роли, които не му носят търсената популярност. Сред тях са „Запазете брака”, „Дипломатически куриер”, „Бойна зона”, „Алея торпедо” и др. По идея на своя агент, Чарлс Бучински сменя фамилията си на Бронсън, за да звучи американски, като с тази фамилия се появава чак през 1954 г. във филма „Вера Крус” в ролята на Питсбърг.

Уестърнът с участието на Гари Купър и Бърт Ланкастър е на режисьора Робърт Олдрич. През 1956 г. на екран излиза друг уестърн – „Джубал” на режисьора Делмер Дейвис и в главните роли с Глен Форд и Род Стайгър. В тази продукция Чарлс се превъплъщава в ролята на Реб, пътуващ скитник. Този филм обаче не се радва въобще на касов успех. Следват роли в „Полетът на стрелата”, „Картечница Кели”, „Бандитска война”, „Когато адът избухна” – все през 1958 г., докато се стигне до една много нашумяла продукция – „Великолепната седморка” от 1960 г. Това е филм, излъчван многократно и у нас – първо на голям екран, а по-късно и по телевизиите. Отново уестърн, естествено, отново има добри и лоши, отново яздене на коне и много стрелба, за да възтържествува доброто. Режисьор е Джон Стържис, а Бронсън се превъплъщава в ролята на Бернардо О’ Райли.

Историята е интересна и отвежда към сблъсъка на жестока банда, която тормози с набези малко селце. За да помогнат на местните, се събират заедно седем добри каубои, оттеглили се от „занаята”, но пък в замяна на това отлични стрелци. В края те естествено се победители. Във филма участва още и Стив Маккуин в ролята на Вин. Тук вече Чарлс става наистина известен и обичан актьор от уестърни. Любопитна подробност е, че филмът е много харесан и в тогавашния Съветски съюз, а Бронсън пък става любим актьор на великия руски бард Владимир Висоцки. Може би защото наистина големите се привличат... През 1962 г. Чарлс е на един екран заедно с Елвис Пресли във филма „Хлапето Галахад”.

В ролята на полския военнопленник лейтенант Дани Велински – Краля на тунела, Чарлс Бронсън обира заслужени овации във филма на режисьора Джон Стържис „Голямото бягство”, който се превръща в хит още през 1963 г. В една от главните роли е и Стив Маккуин, а продукцията е номинирана за „Златен глобус.

Идва годината 1967-ма. Нов голям успех на Бронсън е участието му във военния филм „Мръсната дузина“, за снимките на който е поканен от режисьора Робърт Олдрич. Лентата е номинирана за 4 статуетки „Оскар“ и печели наградата в раздела звукови ефекти. Сюжетът е интригуващ. Майор доброволец (в ролята Лий Марвин) повежда в самоубийствена мисия срещу нацистите 12 осъдени на смърт затворници. Залогът е един: ако мисията успее, те ще получат свободата си. Сред тях е Чарлс Бронсън в компанията на Джим Браун, Тели Савалас, Доналд Съндърланд и др. Продукцията чупи касови рекорди.

Филмът обаче, за когото Чарлс Бронсън обира най-много суперлативи, е знаменитият спагети - уестърн „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне. Именно режисьорът твърди, че Чарлс е най-великият актьор, с когото е работил. По тази причина Леоне кани Бронсън в друг негов голям уестърн – „За няколко долара повече“. Не е ясно защо актьорът отказва, но пък ролята е поверена на Клинт Истууд, който, естествено, се справя великолепно.

Но сега малко за „Имало едно време на Запад“. Лентата е още с Хенри Фонда, а Чарлс свири на хармоника. Излъчването му е неотразимо, симпатиите на публиката абсолютно заслужени. Музиката е на легендата Енио Мориконе.
През годините Чарлс Бронсън продължава участието си в много екшъни, вкл. италиански и френски продукции (вж. отделно филмографията на актьора).

Не може обаче да подминем още едно култово заглавие с него – „Смъртоносно желание“. Първата част на тази поредица се появява през 1974 г. В продукцията Чарлс изпълнява ролята на д-р Пол Керси. Сюжетът е драматичен. Когато се завръща от работа, домът на доктора е ограбен, съпругата му е убита, а дъщеря му изнасилена. Полицията не успява да залови нападателите. За Пол не остава нищо друго, освен сам да се заеме с отмъщението…

Естествено тази огромна популярност носи на актьора солидни приходи. Пресата изчислява, че в началото на 70-те години на 20 век Чарлс прибира за филм повече от 1 млн. долара хонорар. През 1971 г. Бронсън е удостоен със специален приз „Златен глобус“ като любим световен филмов актьор.

Житейският път на Чарлс е белязан с три брака. За първи път той се жени за Хариет Тендлър, която е млада актриса като него. Имат две деца, но се развеждат през 1965 г. Вторият му брак е с английската актриса Джил Айранд през 1968 г. и не се разделят до нейната смърт през 1990 г. Двамата са живели в огромно имение и са гледали седем деца – две негови от предишния му брак, три нейни от нейния предишен брак и две общи деца. През 1998 г. Чарлс за трети път прави сватба – жени се за Ким Уикс. Двамата не се разделят до неговата смърт през 2003 г. А на надгробната плоча на Бронсън е изписано цяло стихотворение. Ето малка част от него:
„Аз съм диамант върху блестящ сняг…“
Красиво казано. Бронсън е диамант в световното кино!

Чарли Шийн – скандалът е в кръвта му

Вероятно не са малко мъжете по света, които биха се гордели със сексуалния рекорд на този човек. Самият той признава публично, че е спал с повече от 5000 жени. Едва ли ги е отчитал в списък, но ако го е правил, описът щеше да е доста интересен.

На фона на това признание, което е на американския актьор Чарли Шийн, някак неестествено иде откровението му: “Ако изобщо съм научил нещо, това е, че не знам нищо за жените. Те си остават загадка. Но се научих да спра да се опитвам да разкрия загадката. Това пътуване няма край, и точно това го прави толкова завладяващо…“ Да му вярва ли човек? И ако е така, каква бройка трябва да има отчетена в леглото си, за да може един мъж да научи нещо за жените? 10 000, 30 000, повече?...

Това разбира се е малко в кръга на шегата. Но пък не е шега, че Чарли Шийн е един от най-скандалните личности в Холивуд. Наричали са го лошото момче на американското кино. Може да се каже, че скандалът го преследва навсякъде. Или обратното. Освен безбройните оргии с жени негов постоянен спътник – особено в някои периоди от живота му, са алкохолът и наркотиците.

В едно поредно свое откровение – този път пред съда, Шийн признава, че е пръснал 50 000 долара по проститутки. Явно си е водил сметка в тефтерчето.

И понеже хроникьорите обичат да се вглеждат в семейната среда и в детството на актьорите, веднага ще отбележим, че актьорската професия явно е ген в кръвта на Чарли Шийн. Почти цялата му рода са в този занаят, като се почне от баща му Мартин Шийн, мине се през майка му Джанет Темпълтън и се стигне до двамата му братя и сестра му. А, да не забравяме и чичо му, също актьор – Джо Естевес. Всъщност редно е да споменем, че роденият през 1965 г. Чарли Шийн носи рожденото име Карлос Ирвин Естевес, тъй като дядо му по бащина линия е емигрант от Испания.

Вероятно Чарли наследява нещо от рода си, макар още в училищните години на преден план да избива скандалното в поведението му. Опитва да пробие като бейзболен играч, но е твърде недисциплиниран и е изгонен от училище и съответно от отбора заради хулиганско поведение. При това случката се разиграва малко преди завършването на школото. В гимназията се насочва към киното и за първи път се появява на голям екран, когато е едва на 9 години, заедно с баща си Мартин. Това става през 1974-а, а филмът е „Екзекуцията на редник Словик“.

За Чарли като за голям актьор обаче се заговорва след участието му в продукцията на режисьора Оливър Стоун „Взвод“. Лентата - епична драма, посветена на Виетнамската война, излиза през 1986 г. На Чарли Шийн (в ролята на Крис Тейлър) партнират успешно Том Беринджър (сержант Барнс) и Уилям Дефо (сержант Елиъс). Любопитното за тази продукция, нашумяла много и в България, е фактът, че сам Оливър Стоун написва сценария, тъй като има лични преживявания от войната във Виетнам, в която е участвал като пехотинец.

Другото интересно е, че бюджетът на продукцията е от скромните 6 млн. долара, а приходите от излъчвания минават сумата от 138 млн. долара. В 59-ите награди „Оскар“ филмът на Стоун е номиниран 8 пъти и получава 4 статуетки, между които за най-добър филм и най-добър режисьор. Присъден е и „Златен глобус“.

Поради грандиозния успех на „Взвод“ Чарли Шийн участва и в един следващ проект на същия режисьор – „Уолстрийт“ от 1987 г. 2 години по-късно гледаме Шийн в „Професионална бейзболна лига“ – един филм, в който на актьора немалко му помагат юношеските умения в тази игра (вж. отделно филмографията на актьора).

Междувременно Чарли започва да проявява все по-голям интерес към снимки в телевизията. Освен изявите му в кинопародиите „Смотаняци“ и „Смотаняци 2“ зрителите аплодират Чарли в тв сериалите „Шеметен град“ и „Двама мъже и половина“ (тук Шийн се превъплъщава в ролята на чичо Чарли). Този втори сериал стана световноизвестен в цял свят и спечели луди пари. Говори се, че за всеки епизод Чарли Шийн е прибирал хонорар от 1,8 млн. долара. Пари за закуска, както се казва…

Интересното е, че през май 2023-а актьорът обяви, че е стопил ледовете с с Чък Лори, създателя на „Двама мъже и половина“. Двамата се скараха жестоко през 2011-а и затова новината 12 години по-късно бе доста изненадваща. Ставаше дума не само за стопяване на ледовете, а и за работа в нов съвместен проект. Стана ясно от медиите, че Лори стяга нов комедиен сериал със заглавието How To Be a Bookie.

И понеже започнахме със скандалния живот на Чарли, още малко по темата. През 2015 г. Шийн обяви публично, че е ХИВ-позитивен, което не бе кой знае каква изненада, като се има предвид начинът му на живот. Светската преса не пропуска да отбележи факта, че той има 5 деца от три различни жени, през 2023-а се радваше и на една внучка. Може би затова има на пазара и собствена линия за детски облекла. Жените пък вероятно са го вдъхновили за лирика – той е автор и на книга със стихотворения. Колко ли музи там ще открият себе си?...

И в заключение – едно поредно откровение на Чарли Шийн, което всеки може да тълкува така, както му се харесва: „Не мисля, че е мъдро да отделяме много време на неуспехите си…“
Оптимистично, нали?...

За Форест Уитакър да научиш суахили не е никак трудно

… През 2022 година той бе удостоен с едно наистина значимо филмово отличие – почетна „Златна палма“ на кинофестивала в Кан. Това е приз, с който всеки представител на киноиндустрията би се гордял. А личността, за която говорим, получи награда не само като актьор, а и като режисьор, и като посланик на ЮНЕСКО.

Това едва ли изненадва някого. Казват, че в ролите си, а те са повече от 100 в киното, този човек така добре се превъплъщава, сякаш на екрана наистина оживява оригиналът на въпросния персонаж. Например, твърдят критиците, за една от ролите си в продължение на месеци наред той е изучавал саксофона, за да се превъплъти в перфектен музикант. И успява. За друга роля пък учи трудния африкански език суахили, на който проговаря едва ли не като на бащин език. Е, вече ще разкрием името му – това е американският актьор Форест Уитакър.

Има във витрината си най-престижната статуетка за кино „Оскар“, има си и „Златен глобус“, има си и награда на БАФТА, прегръщал е още дузина престижни награди от различни гилдии, свързани със Седмото изкуство. Както се казва, кръвта вода не става – неговите двама по-малки братя също са актьори, макар че и те пък не са наследили гена на родителите си – майка им е учителка, а баща им по професия е застраховател.

Роденият през 1961 г. Форест влиза в историята на киното и като едва четвъртият чернокож актьор, който е прегръщал статуетката „Оскар“ след Сидни Поатие, Дензъл Уошингтън и Джейми Фокс. Редно е тук да кажем за какво е това отличие – в категорията за най-добър актьор за ролята му на Иди Админ в “Последният крал на Шотландия“ от 2006 г. Драмата е на режисьора Кевин Макдоналд и разкрива историята на реалния диктатор Иди Амин, прославил се като един от най-жестоките африкански управници, президент на Уганда. Именно в този страховит образ се превъплъщава Уитакър, заради което изучава суахили, за да бъде още по-убедителен на екрана. Това му носи „Оскар“ за най-добър актьор, „Златен глобус“ и БАФТА в същата категория. БАФТА дава още две награди на тази добра продукция – за най-добър британски филм и за най-добър адаптиран сценарий.

Всъщност животът на тази известен актьор е можело да се развие и по различен начин. Като юноша той има нескрито увлечение по спорта, фигурата му тогава пращи от здраве и мускули, успява да се включи в отбор по американски футбол, където се представя добре. Именно като член на такъв отбор си спечелва и стипендия за обучение в колеж.

Нещо повече. Има определени певчески заложби и благодарение на тях взема още една стипендия – за оперно пеене. Какво са изгубили американският футбол и операта от бягството на Форест, днес може само да се гадае. Може би щеше да обикаля световните оперни сцени и да обира аплаузи в Миланската скала…
Но, младокът поема по друг път. Учи драматично изкуство в Бъркли и пробива в света на киното, което, естествено, не става изведнъж.

Първият им филм на голям екран е през 1982 г., „Любовна история“ на режисьора Артър Хилър. Тук обаче Уитакър играе незначителна роля и дори го няма в надписите след филма. Може би по тая причина се приема, че кинодебютът му е същата година, но в друга продукция – комедията „Щури времена в Риджмънт Хай“. Тук Форест се превъплъщава в обичайна роля – на футболист.

Съвсем логично следват още няколко роли в спортни продукции. Той се включва в телевизионни програми, в рекламни клипове, където започва да заработва пари, а и да става популярен. През 1986 г. известният режисьор Мартин Скорсезе го кани за ролята на Еймос в драмата „Цветът на парите“, в която Уитакър има на екран като партньори Пол Нюман и Том Круз. Пол Нюман е отличен с „Оскар“ за най-добра мъжка роля.

Популярност обаче носи на Форест още един филм от 1986 г., това е култовата военна продукция „Взвод“ на режисьора Оливър Стоун. В този филм Форест играе не толкова важна роля - на големия Харолд, а водещите персонажи са поверени на Чарли Шийн, Том Беринджър и Уилям Дефо. Следва друг много силен военен филм с участието на Форест – „Добро утро, Виетнам“ от 1987 г. на режисьора Бари Левинсън и с участието на Робин Уилямс в главната роля. Уилямс е отличен с наградата „Златен глобус“, а филмът с 13 млн. долара бюджет носи приходи от повече от 130 млн.

Критиката е единодушна, че една от изключителните роли на Форест Уитакър е във филма „Бърд“ от 1988 г. на режисьора Клинт Истууд. Музикалната драма пресъздава живота на един гениален саксофонист – Чарли „Бърд“ Паркър, които изживява дълбока лична трагедия заради увлечението си по дрогата. За това свое превъплъщение Форест е отличен с наградата за най-добър актьор на фестивала в Кан и е номиниран за „Златен глобус“. Именно за да пресъздаде максимално точно образа на героя си, Уитакър усвоява почти до съвършенство свиренето на саксофон…

Сред по-известните му роли могат да се споменат още в „Джони Хубавеца“ от 1989 г. с Мики Рурк и Морган Фрийман, „По взаимно съгласие“ от 1992 г., „Взрив“ от 1994-а, главната роля играе във филма „Дух куче: пътят на самурая“ от 1999 г., „Улични крале“, „Обратен гард“ и др. (вж. отделно филмографията на актьора).

През 2023 г. Форест се снима в биографичната драма „Джордж Форман“, посветена на знаменития свръхтежък боксьор – легенда.
Извън киното Форест е познат освен като добър спортист – има и черен пояс по карате, още като социално ангажирана личност.

Редовно подкрепя хуманитарни благотворителни акции, както и дейността на организации, които защитават животните. Той преживя и дълбока лична драма, след като поради заболяване почина бившата му съпруга Кийша Уитакър, с която живя щастливо 22 години и от която има две деца. От предишна връзка Кийша е имала още едно дете, а той от предишна връзка Форест има син.
През 2018 г. двамата се разделиха, но актьорът страда много при вестта за смъртта на Кийша. Той я нарече пред медиите най-красивата жена на света и призна, че тя го научила на всичко, което знае…
През 2007 г. Форест Уитакър получи заслужено звезда в Алеята на славата в Холувид.

На 34 години баба? Може. Упи Голдбърг!

… Как ли се чувства една млада жена, която едва на 34 години става баба? Само си представете. Тя има самочувствието все още на млад човек, който привлича мъжките погледи, а за житейските навици да не говорим. Има една американска актриса обаче – всъщност тя не е само актриса, а дама, надарена с много таланти, която се превърна в една от най-младите баби на Холивуд.

Става дума за Упи Голдбърг, жената, която в сферата на изкуството може почти всичко – да играе сериозни роли, да бъде в същото време добър комик, да е сценарист и продуцент, да е водеща на токшоу, че на всичко отгоре и политически активист. Вероятно има още немалко неща, които могат да се кажат за тъмнокожата звезда Упи Голдбърг…

Тя неведнъж е влизала в историята с проявите си, но пък почитателите на киното и на светските церемонии ще я запомнят като първата жена, която влезе в ролята на самостоятелна водеща на церемонията по връчване на наградите „Оскар“. Това става през 1994 г. Е, някои ще кажат, че това не е постижение, но няма да са
прави. Защото макар да е събитие повече от светски характер, отколкото от културен, раздаването на тези награди има своя етикет, наложен през годините, своята традиция, своите норми. Воденето на подобна церемония на живо не е нещо лесно и е сериозно предизвикателство…

И макар назад във времето Упи нерядко да е попадала под светлините на прожекторите като жена с нетрадиционна сексуална ориентация, през лятото на 2023 г. в поредната си медийна изява актрисата открито заговори за своята сексуалност и разсея недомлъвките и подхвърлянията по неин адрес. Когато водещата я закачи с репликата, че излъчва лесбийски вибрации, Упи отсече категорично, че си пада по мъже, въпреки че в киното има зад гърба си няколко хомосексуални персонажа. Но, казва тя, това е само в киното…

И преди да разкрием още нещичко за личния й живот, често попадал в обсега на жълтата хроника, нека споменем, че Голдбърг, освен че е първата самостоятелна водеща на „Оскар“, е подредила във витрината си най-престижните награди за кино, за телевизия, за театър и за музика – съответно „Оскар“, „Еми“, „Тони“ и „Грами“, а има не по-малко ценните призове „Златен глобус“, „Сатурн“ и БАФТА. Уникално талантлива и можеща, е единодушното мнение на критиката. Съвсем естествено е да присъства със своя звезда в Холивудската Алея на славата…

… Родената през 1955 г. в семейството на свещеник и медицинска сестра Упи не може да се похвали с особено щастливо детство. Семейството не е богато и на Голдбърг се налага да работи известно време в погребално бюро, за да заработи някой долар. Пробва се дори и в зидарския занаят, като в същото време опитва да се включи с някоя малка и незначителна роля на Бродуей. Желанието обаче да е на сцена и на екран не я спира пред никакви трудности. В Калифорния се включва в групи за импровизации – в Сан Франциско и Сан Диего, пробва се и като стенд ъп комедиант, тъй като иска да усъвършенства актьорските си способности. Взема участие и в театралната трупа Блек стрийт хоуайс.

На големия екран Упи става известна още с дебютната си роля. Годината е 1985-а, а режисьор на филма „Пурпурен цвят“ е Стивън Спилбърг. Екранни партньори на Голдбърг са също тъмнокожите Опра Уинфри и Дани Глоувър, а лентата със скромния бюджет от 15 млн. долара докарва от печалби повече от 150 млн. Сюжетът поставя сериозните проблеми, с които се сблъскват афро американските жени в началото на 20 век в Америка. В личната житейска драма се преплитат темите за бедността, расизма и сексизма. За ролята си Упи е номинирана за „Оскар“ и получава наградата „Златен глобус“, а критиката приема възторжено филма.

През 80-те и 90-те години Голдбърг се утвърждава като много добра комедийна актриса. През 1987 г. я гледаме в забавния екшън „Фатална красота“, в който се превъплъщава в ролята на нарко ченге, за да разследва пратка наркотици.
Две години по-късно Упи се снима в „Хоумър и Еди“, една лента на режисьора Андрей Кончаловски, съчетала в себе си драма и хумор. Но изпълнението на Голдбърг заслужава овации…

През 1990 г. идва и престижната статуетка „Оскар“ за най-добра поддържаща роля. Голдбърг я печели с ролята си в романтичното фентъзи „Призрак“ на режисьора Джери Зукър. И тази продукция се радва на касов успех – бюджет 22 млн. долара, приходи повече от 500 млн. На екран са още и главните герои Сам и Моли, пресъздадени от актьорите Патрик Суейзи и Деми Мур. Освен статуетката на Упи продукцията има „Оскар“ и за най-оригинален сценарий. За най-добра поддържаща актриса Голдбърг е отличена още със „Златен глобус“ и приза на БАФТА, прегръща и наградата „Хюго“ в същата категория.

В свои води Упи плува в комедията „Монахини в действие“ от 1992 г. на режисьора Емил Ардолино. Голдбърг пресъздава образа на Делорис Ван Картие, която е съвсем, съвсем нетрадиционна монахиня, а лентата е много забавна и се гледа с лекота. Съвсем логично продукцията има и втора част – „Монахини в действие 2“ от 1993 г., но режисьор е вече Бил Дюк.

Пак през 1993 г. се възхищаваме на Упи в следващата комедия – „Произведено в Америка“ на режисьора Ричард Бенджамин. Във филма участва и Уил Смит. Сюжетът отвежда към историята на Сара (в ролята Упи Голдбърг), която е заченала с помощта на анонимен донор. Нещата се заплитат, когато става ясно, че не е изпълнено желанието й донор да е чернокож мъж, а бащата на дъщеря й е бял. Следва битка на характери между двамата…

Голдбърг участва с главна роля и в комедията „Еди“ от 1996 г. на режисьора Стийв Ръж. Тук Упи е шофьор на лимузина и запален фен на баскетболния тим от НБА „Ню Йорк никс“, като по щастливо стечение на обстоятелствата се превръща и в… треньор. Продукцията с участието и на знаменития баскетболист Денис Родман е много забавна, а Голдбърг е неотразима на екрана.

С легендарния Жерар Депардийо актрисата се снима във фентъзито „Фантасмагор“ от 1996 г. на режисьора Норман Джуисън.
В по-различно амплоа гледаме Упи във филма на режисьора Джеймс Манголд „Луди години“ от 2000 г. В продукцията Голдбърг е на екран заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли, а сюжетът отвежда към престоя на жена в заведение за душевно болни. Джоли е отличена с „Оскар“ и „Златен глобус“ за поддържаща женска роля. (вж. отделно филмографията на Упи Голдбърг).

Понеже стана дума и за телевизионната й кариера, редно е да споменем, че Упи се появява в пет епизода от популярния сериал „Стар трек: Следващо поколение“, който започва да се излъчва през 1987 г. Тя е водеща и на своето нощно разговорно шоу The Whoopi Goldberg Show. Има награда „Еми“ като водеща на The 66’th Anual Academy Awards. Вокалният й талант блясва в анимационния филм „Цар Лъв“, а писателските си дарби заявява с детската книжка Alice от 1992 г.

За личния живот на Упи Голдбърг се е писало немалко, но основно светската преса подчертава трите й брака – с Алвин Мартин (от 1973 до 1979 г.), с Дейвид Клайсен – от 1986 до 1988, и с Лайл Трахтенбърг от 1994 до 1995 г. Има дъщеря Александрея Мартин от първия си мъж. През 2023 г. внучката й Амара Скай роди момиченце – Чарли Роуз, за което прабабата се грижи изключително много и с много обич.

Освен с кино, театър и телевизия Упи е известна още като социално активна личност, бори се за правата на децата, на бездомните хора, на социално слабите, участва в акции за борба със СПИН и още куп благотворителни каузи. Самата тя е била пристрастена към наркотиците.
През 2023- се заговори за трета част на „Монахини в действие“, отново с Голдбърг, но информациите за това затихнаха.

Ума Търман – нимфоманката с име на богиня, даряваща блаженство

Вероятно за един актьор от значима величина е невероятно усещането децата ти да поемат по твоя път. Може би не само за актьор, а и за която и да е друга професия. На пък магията на големия екран да предадеш на наследниците си, е велико. Е, американската актриса Ума Търман знае какво е. Две от трите й деца вече вървят уверено по нейния път. Става дума за сина й Левон Търман-Хоук и голямата й дъщеря Мая Хоук. Любопитен най-вече за светските медии бе фактът, че през май 2023-а Ума се появи на фестивала в Кан с нов елегантен кавалер. Запознати обаче веднага отбелязаха, че това е порасналият й син Левон.

21-годишният младеж грееше усмихнат до звездната си майка, а двамата бяха гости на премиерата на новия филм на Джони Деп Jeanne du Barry. Левон вече има зад гърба си няколко изяви на големия екран. През 2018-а се снима в Blackout, после последваха негови участия в още няколко продукции. Светската изява в Кан бе повод на пресата да отбележи, че дъщерята на 53-годишната Ума – Мая Хоук, също се изявява в киното и критиците й вещаят добро бъдеще. Именно в Кан се очакваше тя да представи новия си филм „Астероиден град“. Продукцията е дело на режисьора Уес Андерсън.

Има два основни факта около биографията и творческия път на родената през 1970 г. Ума Търман. Първият е свързан с нерадостното й детство, а вторият със сравнително бързия й успех в киното. Може би тези два факта в известна степен си противоречат. Бащата на Ума е експерт по източни религии и преподава в Колумбийския университет. В известен период от живота си е живял като будистки монах, познава лично Далай Лама. Говори се дори, че Далай Лама е гостувал в дома на семейство Търман. Именно бащата Робърт Търман дава името на щерка си, което всъщност е име на индийска богиня и означава „даваща блаженство“.

Майката на Ума, която е от шведски произход, по професия е психотерапевт, но пък се изявява на модния подиум. Така че артистичността си малката Ума вероятно е наследила по майчина линия. Хроникьорите отбелязват факта, че майката е доста ексцентрична натура и известно време е живяла в компанията на хипитата от 60-е години.

За детството на Ума Търман не могат да се прочетат кой знае колко неща. Написаното обаче дава основание да се смята, че детските години на Ума не са от най-щастливите. В училище тя има проблеми дори с името си, което съучениците й трудно възприемали. Не се славела и като първа красавица, напротив – била обект на насмешки заради високия си ръст и големия номер обувки, които носела. Въпреки това обаче талантът си е талант. Тя започва са се изявява в училищни пиеси. Не завършва гимназия и на 15 години заминава за Ню Йорк с решението да стане актриса. Успява, при това сравнително лесно и бързо, като в началото преминава през модния подиум като модел. Това й отива, защото е красива и привлекателна дама.

Дебютът й в киното е през 1988 г. във филма „Дилемата на Джони“. Вероятно там забелязва екранното й присъствие режисьорът Тери Гилиъм, която същата година я взема за снимки в „Приключенията на барон Мюнхаузен“. Пак през 1988-ма Ума се появява вече и в по-сериозно заглавие като „Опасни връзки“ на режисьора Стивън Фриърс. В ролята на Сесил дьо Воланж младата актриса блясва и като секссимвол. В ролята на съпруга на Артър Милър талантът на Ума е забелязан и в продукцията „Херни Джун“ през 1990 г. Лентата буквално взривява цензурата и е обявена за откровена порнография, но в същото време затвърждава възприемането на Ума като секссимвол в киното.

През 1993 г. Търман се появява в още два филма – „Лудото куче и Глория“ заедно с Ръбърт де Ниро, и в не толкова успешния „Дори каубойките плачат“. За ролята си в него Ума е номинирана за „Златна малинка“ за най-лоша актриса.
Идва годината на Ума Търман. Легендарният Куентин Тарантино кани Ума за участие в „Криминале“. Ролята на Миа Уолъс пасва едно към едно на актрисата и тя заслужено е номинирана за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА – трите най-престижни кино награди. Всъщност въпросната Миа във филма е съпруга на гангстер, която не се притеснява от охолния си начин на живот и скъпата дрога. Филмът през 2004 г. се превръща в световна сензация.

През 2002 г. ролята й на Деби Милър в „Истерична слепота“ й носи награда „Златен глобус“.
Нов връх в кариерата й е участието в друг филм на Тарантино – „Убий Бил“. Първата му част излиза през 2003 г. а Ума е в ролята на Беатрикс Кидо с псевдонима Черната мамба. В този филм Търман е и сценарист заедно с Тарантино, който не крие пристрастията си и обявява актрисата за своя творческа муза. Година по-късно се появява и втората част на филма. Двете части на продукцията й носят куп награди, сред които „Сатурн“ и „Емпайър“ за най-добра актриса, както и номинации за „Златен глобус“, БАФТА и „Сателит“.

През 2005 г. Ума взема ролята на Ула Хансен във филма „Продуцентите“. Любопитното е, че тази роля е предложена първо на Никол Кидман, но тя отказва. Успешни са превъплъщенията на Търман и в „Бел Ами“ от 2012 г. и „Нимфоманка“ през 2013-а, драма, дело на режисьора Ларс Фон Триер, който е и сценарист (вж. отделно филмографията на актрисата).
Сред участията на Ума през 2022/2023 г. е ролята й на бизнесдама в сериала „Подозрение“.

Личният живот на Търман не е кой знае колко пъстър и интересен. Тя има брак с партньора си от филма „Гатака“ Итън Хоук, от когото има син Левон и дъщеря Мая. Преди това пък е двойка с актьора Гари Олдман. Той обаче си пада много по пиенето и Ума не издържа на постоянните му скандали и изцепки. Живяла е известно време с бизнесмена милионер Арпад Бюсън, от когото има момиченце.

Пресата естествено не пропуска да отбележи и факта, че макар да са близки с Тарантино и да си имат доверие, не всичко между двамата в професионалния им път е гладко. Така например по време на снимките на „Убий Бил“ Ума настоява в една от сцените да бъде заместена от каскадьор. Става дума за сцена, в която тя трябва да управлява автомобил с висока скорост. Режисьорът не се съгласява, в резултат на което Търман катастрофира тежко и дълго време след това изпитва болки в различни части на тялото си. Въпреки това по-късно признава, че е простила на Куентино за това му решение.

Освен това споделя, че ролята й в този филм е сред най-добрите, които й носят удоволствие, а и предизвикателство, тъй като се превъплъщава в същинска машина за убиване в името на справедливото отмъщение. Което обаче никак не се връзва с нейно откровение по време на телевизионна изява: „Най-голямата вреда, която човек може да си причини – да се ядосва на някого…“
Кога ли казва истината?...

Уилям Дефо или Исус, когото църквата отрече

… В хрониките на 2024 г. той влезе като първата личност, удостоена със звезда в прочутата Алея на славата в меката на киното Холивуд. Тази чест популярният актьор получи на 68 години, 44 години след първата си поява на екрана. В завидната си творческа биография той има повече от 150 филма, а критиката е единодушна – този артист е в състояние да превърне всеки киноперсонаж в своя собствена личност. Той е Уилям Дефо!

Разбира се за неговата кариера ще кажем немалко подробности. Но достатъчно е да споменем няколко филмови заглавия с участието на Дефо, за да предизвикаме вниманието ви: „Взвод“, „Последното изкушение на Христос“, „Роден на 4 юли“, „Спайдър мен“, „Гранд хотел Будапеща“, „Аквамен“…

Роденият през 1955 г. Дефо е дете в многочленното семейство на здравни специалисти. Баща му е хирург и има добра лекарска кариера, а майка му е медицинска сестра. Сплотеното семейство се радва на 8 деца, като Уилям е шестото поред. Още от малък той проявява интерес към изкуството и определено няма намерение да се ориентира към медицината, където обаче става светило един от братята му, който специализира трансплантации. Дефо явно има друго призвание и творчеството му го доказва. В университета в Уисконсин, неговият роден град, той учи драматично изкуство, но пък не се дипломира. Напуска, за да се включи в една авангардна театрална трупа - Theatre X.

По-късно заедно с Елизабет Льо Комп, режисьорка, основават театралната компания The Wooster Group. Известно време партньорите са женени. Изявява се и на театралната сцена, но Седмото изкуство е онова, което го влече най-много и логично идва появата му на големия екран.

Режисьорът Майкъл Чимино го привлича за незначителна роля във филма Heaven's Gate от 1980 г., когато той е на 25. Става така обаче, че след финализиране на снимките кадрите с Дефо биват орязани. През 1983 г. Уилям се снима в „Гладът“ също с малка роля, а на следващата година в „Огнени улици“. През 1985 г. го гледаме в „Отмъщение в Ел Ей“.

Звездата му обаче изгрява във филма на Оливър Стоун „Взвод“ от 1986 г., където Дефо се превъплъщава в образа на Елиъс и за този свой персонаж получава номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Продукцията, която разказва история от Виетнамската война, е със скромен бюджет от 6 млн. долара, а приходите от излъчвания надхвърлят 140 млн. долара. В главните роли освен Дефо (сержант Елиъс) са още Чарли Шийн (войник Крис Тейлър) и Том Беринджър (сержант Барнс). Двамата сержанти командват взвода, но са съперници като личности със силни характери, а това влияе и върху войника Тейлър, който преживява дълбока вътрешна драма, опитвайки се да запази живота си.

На 59-ите „Оскар“-и произведението получава 8 номинации за статуетката, от които печели в 4 категории. Сред тях са за най-добър филм и най-добър режисьор. Продукцията има и „Златен глобус“ за най-добър филм. Освен за „Оскар“ за това свое превъплъщение Дефо е номиниран за най-добър актьор в главна роля за приза „Независим дух“.

През 1988 г. Уилям се снима в ролята на федерален агент Алън Уорд, който заедно с колегата си – агент Рупърт Андерсън (в ролята Джейн Хекмън), трябва да разнищят престъпление в криминалния трилър на режисьора Алън Паркър „Мисисипи в пламъци“. Филмът е добре приет от критиката и има 7 номинации за „Оскар“, като печели статуетката в категория най-добра операторска работа.

Същата година на екран излиза един филм, за който се говори и ще се говори и занапред. Няма как да не е така – режисьор е легендата Мартин Скорсезе, а продукцията стъпва на основата на гениалния роман на Никос Казандзакис със същото име – „Последното изкушение на Христос“. Когато романът се появява, църквата отлъчва Казандзакис. Реакциите към филма са разнопосочни.

В началото църквата отрича филма и го заклеймява, тъй като изопачавал вярата. Нещо повече – през 1988 г., когато върви излъчването на продукцията в парижкия театър „Св. Мишел“, католици запалват сградата, в резултат на което са ранени 13 души. Три години време отнема възстановяването на театъра. Още преди да е изгледал лентата, парижкият архиепископ Жан-Мари Кардинал Лъстигер осъжда филма, но същото в обратна посока прави и след атаката – казва, че извършителите са врагове на Христос…

Освен това в някои градове християнски общности организират масови протести. В резултат на това няколко големи киновериги отказват да излъчат филма, но пък по-късно се извиняват на режисьора Скорсезе за това, тъй като продукцията е значимо произведение на киноизкуството. Критиката обаче приема добре лентата и й дава висок рейтинг в класациите. В този оспорван и в същото време признат филм Дефо се превъплъщава в ролята на Исус и се справя много добре.

1989-а идва с поредното участие на Уилям Дефо – във филма на Оливър Стоун „Роден на 4 юли“. Макар да не сред актьорите с водещи роли (в основния персонаж гледаме Том Круз като Рон Ковик, ветеран от Виетнамската война), Дефо (в ролята на Чарли) заслужава внимание и поради факта, че продукцията е номинирана в 8 категории за „Оскар“, от които печели 2 статуетки, вкл. за най-добър режисьор на Стоун, и 4 награди „Златен глобус“.

Номинация за най-добър актьор в поддържаща роля получава Дефо за изпълнението си в образа на Боби Перу в романтичния трилър „Диво сърце“ на режисьора Дейвид Линч от 1990 г. В образа на главния герой Сейлър Рипли влиза Никълъс Кейдж, а женският персонаж е поверен на Лора Дърн (в образа на Лула).

През 1992 г. режисьорът Роджър Доналдсън привлича Дефо за ролята на шериф Рей Долезал в трилъра „Бели пясъци“. На екрана той си партнира с Мики Рурк, Самюел Джаксън и Елизабет Мастрантонио. Две години по-късно вече гледаме Уилям в „Реална опасност“ на режисьора Филип Нойс и с участието на Харисън Форд.

Канадският писател Майкъл Ондатджи създава един много силен роман, удостоен с наградата „Букър“. Става дума за произведение, преведено и на български – „Английският пациент“. По него режисьорът Антъни Мингела прави едноименен филм, годината е 1996-а. Филмът има 9 награди Оскар (вкл. за най-добър филм, най-добра режисура и най-добра поддържаща женска роля на Жулиет Бинош) и 3 награди „Златен глобус“. Сюжетът отвежда към история от Втората световна война и в разказа освен тягостното усещане за безизходност пламва една трагична и обречена любов. Филмът с бюджет от 27 млн. долара носи приходи от 230 млн.

Разбира се в тези кратки бележки не можем да опишем цялото богато творчество на Дефо. Но от филмографията му няма как да пропуснем един популярен филм и сред малки, и сред големи – „Спайдър мен“ на режисьора Сам Рейми. В ролята на Спайдър мен е Тоби Магуайър, а Уилям Дефо е Зеленият гоблин. Лентата се оказва много печеливша – при бюджет от 139 млн. долара носи от приходи близо 850 млн. Годината е 2002-ра. Дефо участва и в следващите две части от поредицата – през 2004 и 2007 г.

Преди това обаче не можем да подминем още един култов филм – „Сянката на вампира“ от 2000 г. Той е с участието на известния и познат и у нас Джон Малкович. Сюжетът отвежда към история на снимачната площадка на известния филм на ужасите „Носферату - симфония на ужаса“. Изпълнителят на главната роля в този филм, на който вървят снимките, е загадъчна личност с името Макс Шрек (Уилям Дефо). Той се справя перфектно с ролята си , но се държи много странно с колегите си и с режисьора (в ролята Джон Малкович) и това поражда съмнение дали наистина не е вампир…

За това си много добро превъплъщение Дефо получава номинация в категорията за най-добър актьор в поддържаща роля за три достойни приза – „Оскар“, „Златен глобус“ и „Независим дух“. (вж. отделно филмографията на актьора).
От връзката си с режисьорката Елизабет Льо Конг има син, роден през 1982 г. През 2005 взема за съпруга италианската актриса Джада Колагранде. В бита си е известен с това, че е заклет вегетарианец, а в свободните от кино минутки тренира йога и вдига щанги.

Томи Лий Джоунс – Беглецът, който така и не избяга от славата

… Колко ли са на брой известните актьори, които могат да кажат за себе си, че са чували ласкави слова от Харисън Форд и от Уил Смит? И да има въобще, вероятно се броят на пръстите на едната ръка. Има един американски актьор обаче, който може да се похвали с това. За него знаменитият Харисън Форд казва, по-скоро за една от ролите му, че макар самият Форд да е бил на плаката за филмовата продукция, колегата му е звездата и е превърнал въпросния филм в същинско събитие.

За друг съвместен филм обичаният от кинозрителите Уил Смит признава, че на снимачната площадка и извън нея са станали с този актьор страхотни приятели. А динамиката между тях двамата е била двигател на всички хумористични ситуации.
Е, време е да му кажем и името – Томи Лий Джоунс. Едновременно актьор, продуцент, режисьор. Само ще споменем, че е носител на най-престижната награда – статуетката „Оскар“, а има и други отличия - „Златен глобус“, БАФТА, „Еми“. Но ще започнем с филмите, за които Томи получава ласкавите отзиви от колегите си.

Харисън Форд го хвали за ролята му в „Беглецът“. Криминалният екшън на режисьора Андрю Дейвис е от 1993 г. и стъпва на основата на едноименния тв сериал. Този филм с бюджет от 44 млн. долара прибира от приходи повече от 370 млн. В него Томи Лий Джоунс се превъплъщава в ролята на Самюел Джерард, а Харисън Форд е Ричард Кимбъл. В лентата участва и Джулиан Мур. Филмът е отличен с „Оскар“ и „Златен глобус“ за Томи Лий Джоунс - за най-добра поддържаща роля, и награда на БАФТА за най-добър звук.

В актива му са още 6 номинации за „Оскар“, 3 за БАФТА и 2 за „Златен глобус“. Лентата е показвана неведнъж и по родните телевизии. Сюжетът е напрегнат и драматичен, държи в напрежение от началото до края. Историята разкрива съдбата на д-р Ричард Кимбъл, който е несправедливо обвинен в убийството на съпругата си. По пътя за затвора той успява да избяга и е твърдо решен да открие истинския убиец, за да докаже, че е невинен. По пътя си обаче среща изключителни трудности, тъй като по петите му е федералният агент Сам Джерард. Сблъсък на двама силни мъже със силни характери…

Що се отнася до отзива на Уил Смит, той визира филма „Мъже в черно“ от 1997 г. на режисьора Бари Зоненфелд. Изпълнителен продуцент е Стивън Спилбърг. Томи е агент Кей, а Смит – агент Джей. Те са двамата агенти, които се обличат в черно, и са „продукт“ на неофициална правителствена агенция, призвана да защитава Земята от извънземни. Продукцията е фантастика и е много увлекателна като развитие на сюжета.

Неслучайно има една награда „Оскар“ и още 2 номинации, 3 награди „Сатурн“ и още 5 номинации, както и награда „Емпайър“ за най-добър филм. Тук е мястото да кажем, че „Мъже в черно“ съвсем закономерно на фона на интереса има продължение през 2002 г. и през 2012 г., в които Томи отново е в ролята на познатия вече агент Кей. Трябва непременно да отбележим, че Уил Смит и Томи Лий Джоунс са една от най-добрите екранни двойки в киното.

Интересен е животът на Томи, който не може да се похвали с кой знае колко щастливи детски години. Роден е през 1946 г. в малко градче в щата Тексас, поради което в киносредите е известен още с прозвището Каубоя от Тексас. Още като малък пътува с родителите си и животът му минава почти изцяло на колела – в каравана, с която фамилията обикаля щата, докато баща му си търси работа като оператор на нефтена платформа. Томи обаче, макар и беден, е ученолюбиво дете и успява да завърши английска литература в Харвард.

Освен да подхване литературата като професия и да стане учител, той е имал шанса и да се отдаде на спорт, тъй като е бил много запален фен на американския футбол. Нещо повече, бил е спортист и е обличал като защитник екипа на „Харвард“ в най-силните години на този клуб, най-вече през 1968-ма. Лий Джоунс обаче има друга съдба и изборът е лично негов.
Първо в Ню Йорк успява да намери роля в няколко театрални постановки на Бродуей. После се появява и в телевизия, в сапунения сериал по АВС „Живее се само веднъж“, излъчван в годините 1971 – 1975. Всъщност само в тези епизоди Томи се появява на екрана в ролята на д-р Марк Толанд. Иначе сериалът е близо 11 000 епизода.

Дебютът му на големия екран е във филма „Любовна история“ от 1970 г. на режисьора Артър Хилър. Той изпълнява малка роля - на Хенк Симпсън. Продукцията обаче е сочена от критиците за много добра романтична и сантиментална история, тъй като сюжетът отвежда към трагичната любов на богат млад мъж и обикновено момиче от работническо семейство.
През 1984 г. гледаме Лий Джоунс в класиката „Котка върху горещ ламаринен покрив“ по знаменитата пиеса на Тенеси Уилямс. Тук актьорът се превъплъщава в образа на Брик Полит.

Същинските успехи и популярност на Томи обаче идват по-късно, когато той вече е прехвърлил 40-те години. През 1992-ра Лий Джоунс заедно със Стивън Сегал участва в екшън трилъра на режисьора Андрю Дейвис „Под обсада“. Бюджетът на лентата е 35 млн. долара, а приходите надхвърлят 160 млн. Филмът е напрегнат и отвежда историята към схватка между терористи и корабен готвач на самолетоносач, натоварен с ядрено оръжие.

През следващата година се появява „Беглецът“, за който вече стана дума, и Томи е звезда в света на киното. През 1994 г. Томи се снима в 4 филма – „Взрив“, „Убийци по рождение“, „Синьо небе“ и „Клиентът“, а през 1995 г. играе ролята на Двуликия в третия филм от поредицата за Батман на режисьора Джоел Шумахер – „Батман завинаги“, в който на екран са още Вал Килмър, Джим Кери, Никол Кидман и др.

Между другото, критиката неведнъж е отбелязвала, че вероятно поради специфичните черти на лицето си Томи често е предпочитан персонаж за отрицателни роли. Превъплъщава се в истеричен шеф на затвор във вече споменатия „Убийци по рождение“ на режисьора Оливър Стоун, Двуликия е в „Батман завинаги“, Тадеус Стивънс - противник на президента Линкълн, е в биографичната драма „Линкълн“ от 2012 г., за която роля е номиниран за „Оскар“. Режисьор е Стивън Спилбърг.

Най-острите кинокритици твърдят, че една от най-ярките роли на Томи Лий Джоунс е във филма „Няма място за старите кучета“ на братята Джоел и Итън Коен от 2007 г. Специализираната преса е единодушна – това е шедьовър на Седмото изкуство, което третира художествено вечни житейски теми като старостта, страданието, смъртта, хаоса, злото. Томи е шериф Бел, който не е в състояние да се изправи срещу настъпващото зло (вж. отделно филмографията на актьора).

С право, ако се проследи филмографията на Лий Джоунс, може да се твърди, че той притежава изключителната дарба да изгражда сложни образи, винаги привлича вниманието върху себе си, когато е на екран, много убедителен е в диалозите, които звучат от устата му естествено, непринудено и съвсем на място.

За личния живот на звездата също могат да се кажат различни неща, но те едва ли са по-интересни от филмовата му кариера. Не му върви особено в браковете. Първо се жени за Кейт Ларднър, през 1975 г., но съпругата му го напуска през 1978-ма. По-късно го напуска и втората му жена Кимбърли Клоли, от която има син Остин и дъщеря Виктория. През 2024 г. Томи живееше с третата си съпруга Доун в ранчо в щата Тексас. Има и второ ранчо с добитък в същия щат. Гледа коне и се занимава с растения.

Любопитно е, че Томи обича да се закача с журналистите, въпреки че мрази да дава интервюта. Един от първите журналисти, които го разпитват в началото на кариерата му, отбелязва, че актьорът не обича да се усмихва. Всъщност това едва ли има значение. И с интервюта, и без тях Томи Лий Джонс е записал името си в златните страници на киното.
А оттам никой не може да го заличи.

Да си в един филм с Том Круз? Една българка знае какво е …
Не се знае колко актриси по света са имали тайна и явна мечта да си партнират на големия екран с Том Круз. Не само защото е една от емблематичните фигури в американското кино, а защото е привлекателен и като мъж, въпреки вече навъртените през 2023-а 61 години. Една българска знае какво е усещането. Иде реч за родната актриса Доротея Толева, която българският зрител познава от сериала „Господин Х и морето“. Та именно Доротея, стана ясно през 2023-а, ще бъде на снимачната площадка с Том Круз за поредната част на филма „Мисията невъзможна“, една изключително печеливша поредица.

Продукцията „Мисията невъзможна: Пълна разплата – част първа“ се чакаше със суперголям интерес. В този филм Том прави каскада, която, по негово собствено признание, е чакал още от детските си години – скача с мотор от висока скала. Прави го сам, не с помощта на каскадьор. Медиите само писаха какъв многоброен екип подготвя тези специални снимки. Освен че може да гледаме Доротея Толева в този филм в ролята на руската агентка Анастасия, е редно да се отбележи още, че в актьорския състав могат да бъдат разчетени имената на Хейли Атуел, Роб Дилейни, Ребека Фъргюсън, Фредерик Шмид и др. Режисьор на продукцията е Кристофър МакКуори.

И понеже започнахме с новини около 2023-а година, ще споменем нещо любопитно, обикновено характерно за светската преса. Та светските хроникьори, които, както добре знаем, дебнат навсякъде, пуснаха слуха за връзка между Том Круз и певицата Шакира. Двамата били заедно на състезание на Формула 1 в Маями, а освен това си тръгнали заедно след финала, каквото и да означава това. Може просто да са се видели и да са полафили, а да напуснали от един изход. Но жълтата преса затова е жълта – да търси под вола теле.

Няколко дни по-късно медиите разпространиха информация, че Том наистина ухажвал Шакира, но тя няма никакво намерение да подхваща нова връзка и молела настоятелно да я остави на мира. Кой знае къде е истината. Но пък защо да не е вярно? Красавицата Шакира наскоро се раздели с бившия си съпруг футболиста Жерар Пике, от когото има и две деца. Пике едва ли е по-беден финансово от Том Круз. Или обратното…

Дори връзката да се окаже вярна, няма да е изненада. Том е плейбой и през леглото му са преминали не една и две изкусителни дами като Мими Роджърс, Никол Кидмайн, Кейти Холмс, Пенелопе Крус. Да не говорим, че с някой от тях има и брак. Например с чаровната актриса Никол Кидман, с която заедно осиновиха две деца…

Ако става дума за филми емблеми на Круз, заглавията са няколко и е добре в началото само да ги споменем – „Мисията невъзможна“, „Топ гън“, „Цветът на парите“, „Рейнман“, „Интервю с вампир“, „Джери Магуайър“…

Все пак в гените на Том Круз има заложена и малко актьорска кръв. Майката на родения през 1962 г. Том е актриса по професия и ако не друго, поне е предала капчица от обичта към този занаят. Хроникьорите изтъкват факта, че в детските години на бъдещата кинозвезда семейството често пътува и това налага Круз да сменя различни училища. Когато е в гимназиална възраст, дори започва да учи в семинарията. Явно обаче вярата в божествените дела не му е била много присърце, защото бързо се отказва и решава да се посвети на киното.

Критиците отбелязват, че първата роля на Том – естествено второстепенна и незабележима, е във филма от 1981 г. „Безкрайна любов“. Същата година се снима и в „Кадети“. Първият му досег с публиката е добър – зрителите го одобряват, а това не е маловажно. В голям филм обаче Круз се появява за първи път през 1986 г. и това е хитовото заглавие „Топ Гън“. Лентата на режисьора Тони Скот има скромния бюджет от 15 млн. долара, а приходите от печалби надхвърлят 350 млн. Том се превъплъщава в ролята на лейтенат Мичъл от елитно военновъздушно училище на САЩ, а на фона на обучението се заплита и любовна игра с инструкторката в училището.

Успехи жънат на големия екран и филмите с Том Круз „Цветът на парите“ (1986), „Рейнман“ (1988) и „Роден на четвърти юли“ (1989). Последният филм, дело на режисьора Оливър Стоун, грабва зрителите с историята на ветерана от виетнамската война Рон Ковик, персонаж, пресъздаден умело от Том Круз.

Следват нови силни години за актьора. През 90-те той поставя своеобразен рекорд, като става първият актьор в света, участвал последователно в 5 филма с приходи над 100 млн. долара. Това са „Доблестни мъже“ (1992), „Фирмата“ (1993), „Интервю с вампир“ (1994), „Мисията невъзможна“ (1996) и „Джери Магуайър“ (1996). За участието си в последния от тези изброени филми Круз е номиниран за „Оскар“ в категорията най-добър актьор.

През 1996-а по екраните тръгва една продукция, превърнала се сама по себе си в легенда – „Мисията невъзможна“. Том Круз играе ролята на Итън Хънт, а този първи филм повлича след себе си още няколко части, до 2023 г. бяха 7, все с Круз в сюжета. Медиите отбелязват, че по признание на самия Круз детската му мечта била да изиграе ролята на детектив като агент 007. Това не само става още с първата част на филма, но продукцията надхвърля очакванията за печалби – близо 500 млн. долара приходи от излъчвания.

Също през 1996-а Том Круз получава номинация за „Оскар“ за най-добра мъжка роля – във филма „Джери Магуайър“. Тук той отново блести с актьорски талант. Лентата има още няколко номинации за „Оскар“, но статуетката се изплъзва от ръцете на Круз. Том обаче е награден със „Златен глобус“, втората по престиж награда на американското кино.

И понеже стана дума за номинации, редно е да споменем, че те никак, ама никак не са малко в кариерата на Том Круз. Той има номинации освен за наградите „Оскар“ и „Златен глобус“ още за призовете БАФТА, „Сатурн“, „Сателит“, „Емпайър“ и те са за филмите „Рискован бизнес“, „Доблестни мъже“, „Интервю с вампир“, „Магнолия“, „Ванила скай“, „Специален доклад“, „Съучастникът“, „Война на световете“, „На ръба на утрешния ден“ (вж. отделно филмографията на актьора).

Когато критиката говори за Том Круз, обикновено набляга на факта, че той е от актьорите, способен да привлече публика само с участието си. По-сериозен обаче е доводът, че когато се превъплъщава в дадена роля, Том съумява да пресъздаде напълно вътрешния свят на своя герой, битките, които се водят в душата му. А това не е за всеки. Както и не е за всеки признанието на Том Круз: „Ето така живея: Никога не съм закъснявал за снимачната площадка. Правя филми, в които вярвам. Чувствам се привилегирован, че правя това, което обичам. Когато ти се струпат много проблеми, ти трябва да решиш дали ще потънеш, или ще плуваш“…

Терънс Хил: С Бъд Спенсър бяхме перфектни екранни партньори

Ако се поразрови човек в историята на киното, неминуемо ще стигне до извода, че не са чак толкова много актьорите, чиито живот и творчество са увековечени за поколенията в музей. Може би не защото няма толкова заслужили актьори, напротив. Има емблеми, които пишат златни страници в Седмото изкуство. Но светът на културата е такъв: просто се ражда някаква идея, която някой трябва да вземе присърци, да се захване с нея и да я реализира. До край.

Такъв е случаят с италианския актьор Терънс Хил, роден през 1939 г. с името Марио Джироти във Венеция. Та през май 2019 г., когато актьорът навърши 80 г., получи необичаен подарък за ЧРД. В германския град Ломач бе открит музей на италианската звезда, която там прекарва част от детските си години – от 1943 до 1945 г.

През 2019-а медиите съобщиха, че самият Терънс не е присъствал на церемонията по откриване на музея, тъй като имал неотложни ангажименти с нов филмов проект. Това го оправдава напълно, като се има предвид и достолепната му възраст. Експозицията в музея е съхранила най-интересните плакати от негови филми, фотографии - запечатали и моменти от снимачната площадка, както и ценен експонат – шапката, носена от Хил във филма „Битката преди Коледа”.

За почитателите на киното името на Терънс Хил се свързва неизменно с това на неговия най-добър и постоянен екранен партньор Бъд Спенсър – също италианец с рождено име Карло Педерсоли. Бъд, който почина през 2016 г., е 10 г. по-голям от Хил. Но за партньорството им след малко. Само ще отбележим, че в една от медийните си изяви Терънс признава: С Бъд Спенсър бяхме перфектни екранни партньори.

Терънс е дете от смесен брак – майка му е германка, а баща му е италианец, по професия фармацевт. Съвсем малък Хил преживява бомбардировките в Дрезден по времето на Втората световна война.
Медиите припомнят, че появата на Терънс на големия екран е още когато той е на 12 г., през 1951-ва във филма „Ваканция за гангстери” на италианския режисьор Дино Ризи. През 1959 г., вече на 20, Терънс играе ролята на Октав Дьо Болю в лентата „Собственикът на металургичния комбинат” на режисьора Антон Джулио Маджано.

И идва любопитният момент. През същата 1959 г. Терънс Хил се превъплъщава в ролята на Квинтилий в историческия италиански филм „Ханибал”, дело на режисьорския тандем Едгар Г. Улмер и Карло Людовико Брагалия. Продукцията, както личи и от заглавието, е посветена на живота на легендарния картагенски пълководец Ханибал. Освен с добре пресъздадения чисто военен аспект и битките, филмът печели зрители и с любовната история, която се разгаря в продукцията и която преобръща по своеобразен начин събитията.
Но има още нещо много интересно. В този филм на екран са заедно Терънс Хил и Бъд Спенсър (в ролята на Рутарио), но двамата още не се познават и не знаят какво ще ги сближи занапред...

В историческата драма „Гепардът” от 1963 г. на известния режисьор Лукино Висконти гледаме в една продукция звезди от ранга на Бърт Ланкастър, Ален Делон, Клаудия Кардинале, Джулиано Джема и естествено вече 24-годишния Терънс Хил.
През 1967 г. най-после идва филмът, в който като главни герои на екрана си партнират Терънс Хил и Бъд Спенсър. Става дума за т.нар. спагети уестърн „Бог прощава, аз не” на режисьора Джузепе Колици.

Всъщност точно в тази продукция двамата италиански актьори приемат екранните си псевдоними, с които стават известни по цял свят. Сюжетът на филма е занимателен и завръзката идва с обира на влак, от който бандити задигат 300 000 долара. На всичко отгоре избиват всички пътници. Да разплетат обира са натоварени Хъч (в ролята на застрахователен агент е Бъд Спеннър) и неговият добър познат Кет Стивънс (в ролята Терънс Хил).

В образа на отец Джей италианецът вече с името Терънс Хил се превъплъщава във филма от 1974 г. „Двамата мисионери” на режисьора Франко Роси. В тази комедия тандемът отново е заедно, като Спенсър влиза в образа на отец Педро де Леон. Преди това обаче е редно да споменем една лента, с която партньорите Хил/Спенсър добиват широка популярност не само в Европа, а и по света. Филмът е „Наричат ме Светата троица” от 1969 г. Продукцията е типична екшън комедия, в която има всичко от жанра – малко градче в Дивия запад, шериф със странно минало, коне, стрелящи бързо каубои и естествено напрежение и комични случки. Критиката отбелязва, че в тази филм има доста на брой комични диалози, както и смехотворни битки между юначаги.

Хроникьорите отбелязват, че през 70-те години на 20 век излизат още 8 филма с двамата екранни партньори. През 1983 г. Хил се снима в ролята на Дон Камило в едноименния филм, който самият Терънс режисира, а през 1978-а Бъд и Терънс играят заедно в друга позната и обичана екшън комедия – „Суперченгета от Маями” на режисьора Бруно Карбучи. Отново става дума за голям обир, този път банков, а с разследването му са ангажирани агентите Джей Донел (Терънс Хил) и Стив Форест (Бъд Спенсър). Те естествено работят под прикритите, а какво успяват да свършат, ще разберете, ако изгледате филма...

Тандемът Хил/Спенсър се появява за последен път заедно през 1994 г. във филма „Битката преди Коледа”.
Извън света на киното Терънс не е кой знае какъв обект на жълтата преса. Със съпругата си Лори, за която се жени през 1967 г., имат две деца.

Знае се още, че Хил е върл фен на футбола и почитател на немския „Борусия” (Дортмунд). Негов идол при немците бе норвежкият футболист Ерлинг Холанд, който през 2022 г. премина в „Манчестър сити”.

Тери Крюз – футболист, комик или екшън герой? И трите!
… Знайно е, че в историята на киното ама актриси, при това доста известни, които са разкривали пред медиите, че са били жертви на сексуален тормоз. Тези разкрития са предизвиквали шумен обществен скандал, който е водел и до съдебни дела. Любопитното е, че през 2017 г. се жалва от сексуален тормоз един американски актьор, който, човек ако го види, в никакъв случай не би го определил като жертва на насилие. Защото той е физически отлично сложен, висок, як, мускулест мъжага (висок е 191 см, тежи 111 кг). Кой ли би си помислил да го насилва? Е, явно може…

Става дума за американския актьор Тери Крюз, който обяви, че сексуално му е налетял мъж от филмовите среди. Тери не се поколеба да каже и името на маниака – Адам Венит, много познат в киното като агент на звезди от рода на Силвестър Сталоун, Еди Мърфи и др. Случката станала по време на парти, когато Крюз забелязал странния поглед на Венит, придружен със сексуално облизване на устните. В един момент агентът се приближил до него и го хванал за слабините…

Тери Алън Крюз е роден през 1968 г. и освен като актьор е познат още като отличен играч на американски футбол, професионален спортист и успешен бизнесмен. Почитателите на бодибилдинга знаят, че той е притежател на една от най-впечатляващите мускулатури в Холивуд – и като обем, и като релефност.

Редно е първо да започнем бележките си с неговото детство и юношество. Тъмнокожото момче се ражда в християнска община, която държи на религията, а за възпитанието му се грижи най-вече майка му Патриция. Завършва с отличие Югозападната академия във Флинт, като по това време вече е увлечен от света на спорта и на изкуството.

По-късно постъпва в университета в Западен Мичиган, където получава максимална стипендия за артистичните си занимания и още една стипендия – за заниманията със спорт. Това е и времето, когато Тери обмисля въпроса дали да се отдаде на професионалния спорт, по-точно професионалния футбол. Става дума за американски футбол, който е много различен от европейския. В началото облича екипа на WMU Broncos като защитник и бързо се утвърждава като един от най-добрите в отбора.

Именно с WMU Broncos през 1988 г. Крюз печели шампионата на Централно американската конференция. В Националната футболна лига той попада през 1991 г., когато е на 23 г. и последователно преминава през няколко клуба - Los Angeles Rams, San Diego Chargers, Washington Redskins, Philadelphia Eagles. Играе 5 сезона поред, след което през 1997 г. с оттегля и заминава за Ел Ей, за да търси реализация като актьор.

Любопитен момент е, че година по-рано Тери участва в създаването на независимия филм Young Boys Incorporated, като дори помага за написването на сценария. Тъй като лентата не е финансирана от никого, самите актьори събират пари за снимките. Основното послание е вредата от наркотиците, алкохола и цигарите, но по думите на Тери филмът е ужасен, въпреки че му дава някакъв опит в кинематографията.

През 1999 – 2000 г. Крюз получава епизодична и малка роля във филма „Шестият ден“ на режисьора Роджър Спотисууд. Продукцията е определена като научнофантастичен екшън с участието на Арнолд Шварценегер.
През 2002 г. Тери Крюз се появява на екран в още два филма. Единият е „Призовка за Сара“ на режисьора Реджинал Хъдлин и с участието на Елизабет Хърли и Матю Пери. Лентата е семейна драма, а сюжетът се завърта около връзката на англичанка с типичен американски собственик на ранчо. Другият филм е комедията „По другия петък“ на режисьора Маркъс Рабой и пренася действието в навечерието на Коледните и новогодишни празници. Естествено появява се и Дядо Коледа, но се оказва, че това съвсем не е добрият старец…

Незабележими роли Крюз получава в тия години още в комедиите „Страшилището на Малибу“ от 2003 г. и „Бели мадами“ от 2004 г. Популярност в САЩ и извън пределите на Щатите Крюз набира с участието си в сериала „Всички мразят Крис“.
Отново с малка роля се появява в спортната комедия „Свободна игра“ от 2005 г. на режисьора Питър Сегал и с участието на Бърт Рейнолдс. Продукцията с 90 млн. долара бюджет носи приходи от 195 млн.

Една продукция от 2006 г. събира немалко приходи. При бюджет от едва 2,4 млн. щатски долара приходите надхвърлят 500 млн. Филмът е „Идиокрация“ на режисьора Майк Джъдж и е научно-фантастична комедия с участието на Тери Крюз. Всъщнот комедийно-сатиричните образи допадат много на амплоато на Тери, изтъква критиката.

Следващата година вече гледаме Крюз в тандем на екрана с Еди Мърфи във филма „Норбит“, романтична комедия на режисьора Брайън Робинс. Любопитно за тази лента е, че тя получава номинация за „Оскар“ за най-добър филм, а в същото време има 8 номинации за антинаградата „Златна малинка“…

И макар Тери да става знаменитост благодарение най-вече на комедийните си роли, той не пропуска да се включи и в бойни екшъни. Заедно със Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Джет Ли, Долф Лундгрен, Мики Рурк и Арнолд Шварценегер се появява в първата част на „Непобедимите“ през 2010 г. Режисьор и Силвестър Сталоун.

Тери се появява и във втората част – „Непобедимите 2“ през 2012-а, където режисьор е вече Саймън Уест, а на екран излизат още Новак Джокович, Чък Норис, Жан-Клод Ван Дам и Брус Уилис.

„Непобедимите 3“ прави премиера през 2014 г. с режисьор Патрик Хюс и освен Крюз на екран грейват Уесли Снайпс, Мел Гибсън, Харисън Форд и др. Тери Крюз, както и в предходните епизоди, се превъплъщава в ролята на Хейл Цезар. Втората и третата част на поредицата са познати и с това, че част от снимките за тези филми бяха в България.

Сред успешните роли на Тери Крюз е и тази на сержант Тери Джефърс в сериала „Бруклин 99“. Това е комедийно-пародийна творба, осмиваща полицейските служители. Поредицата стартира през 2013 г. по Фокс, след 5 сезона е преместена в NBC за шестия сезон (вж. отделно филмографията на актьора).

Освен с филмовите си роли Крюз е известен и като водещ на световноизвестното шоу „Кой иска да стане милионер“, познато у нас като „Стани богат“. Знае се още, че по време на футболната си кариера е започнал да рисува, при това много добре, и да продава картините си. Пресата отбелязва, че в някои месеци той е припечелвал до 5000 долара от продажба на картини. Развива и успешен бизнес като един от съучредителите на дизайнерската компания Amen&Amen.

Първата колекция на бренда се състои от дизайнерски мебели и лампи.
През 1990 г. Тери Крюз се жени за Ребека Кинг, бивша църковна певица и кралица на красотата. Семейството има 5 деца – четири дъщери и един син. Крюз има още едно дете и една внучка от предходни връзки.

За него е известно още, че въпреки популярността си той никога не се е правил на звезда. Общува свободно с феновете си, не отказва интервюта, има и ютуб канал, където споделя новости в живота си.