Марлон Брандо, или защо характерът не ти пречи да си велик

… На немалко американски актьори се лепят какви ли не епитети. За дамите е ясно, за мъжете също – те са велики, те са знаменити, те са неповторими, те са легендарни, те са звезди и какво ли не още. И вероятно тези определения са близо до истината. За човека, за когото ще говорим, също могат да се кажат немалко неща. И който както да го приема, този човек е наистина емблема в американското и световното кино. Той е с нелицеприятно детство, буен характер като юноша и младеж, непредвидим, в много случаи несговорчив, има винаги собствено мнение за нещата, в актьорската професия е упорит, преследва винаги целите си, отдаден е на киното, в същото време категорично отказва да учи ролите си наизуст и импровизира, невинаги е съгласен с режисьора, но в замяна на това изгражда персонажи, които остават в историята на Седмото изкуство. Те не са един и два в продължителната му и богата творческа кариера, но достатъчно е да споменем един образ – на мафиота Дон Вито Корлеоне в култовата продукция на Франсис Форд Копола „Кръстникът“. Тук може да сложим дори точка. Защото той е уникалният Марлон Брандо!
Че е белязал сериозна диря в киното, никой не може да оспори, че е имал периоди на спад и почти пълна забрава – също е факт. Но когато си наистина голям, характерът не ти пречи!

Любопитен факт е, че през зимата на 2023 г. на аукцион в Бостън бе продадено писмо, писано саморъчно от велия актьор до една от неговите многобройни любими – французойката Соланж. Пресата не пропусна да отбележи, че писмото е пълно с правописни грешки. В посланието си актьорът заявява любезно, че къса връзката си с танцьорката по своя вина, тъй като бил грубиян и притежавал откачен и безразсъден темперамент, с който не искал да я нарани. Цената на това писмо пък надхвърли 15 000 долара.
Понеже вече стана дума и за детството на Марлон, няма да е излишно да уточним, че като малък той също не е бил от добрите хлапета, сочени като пример за поведение. Напротив. Имал е сериозни проблеми с дисциплината в училище, по успех също е бил зле, често е посещавал директорския кабинет. Явно науките на са го привличали. По настояване на баща си записва да учи военна академия, но там също често е наказван и в годината, която трябвало да се дипломира, е изключен.

Разбира се тези белези в характера му имат и обяснение. То се крие в семейната среда на родения през 1924 г. Марлон Брандо. Майка му е актриса, но незначителна, а баща му търгува със строителни материали. На пръв поглед нищо лошо. С важното уточнение обаче, че и двамата му родители са заклети алкохолици, а пиянските скандали в семейството (Марлон има две по-големи сестри) са всекидневие. Майката пък често има проблеми с полицията и неведнъж е пренощувала в полицейските управления. Тази ненормална обстановка определено слага отпечатък върху нрава на младия Брандо. Той обаче явно е целунат по челото от Господ, който му е прошепнал, че ще стане знаменит актьор. Така и става. Ако не бе голям, нямаше да има във витрината си толкова номинации и награди, при това все престижни и не по силите на всеки представител на актьорската професия, пък било то и от школата на класическото холивудско кино. Ще споменем само някои от наградите. Две статуетки „Оскар“ - за най-добра мъжка роля в „На кея“ от 1954 г. и „Кръстникът“ от 1972 г. Към това добавяме още цели 6 номинации за същата награда – за най-добра мъжка роля в „Трамвай Желание“ (1951 г.), „Да живее Сапата!“ от 1952 г., „Юлий Цезар“ от 1953 г., „Сайонара“ от 1957 г., „Последно танго в Париж“ от 1973 г. и за второстепенна мъжка роля в „Сух бял сезон“ от 1989 г.

Наградите на БАФТА са три и те са за най-добър чуждестранен актьор в „Да живее Сапата“, „Юлий Цезар“ и „На кея“, като за този приз има и 4 номинации. В актива на Брандо са още 2 награди „Златен глобус“ – за най-добра мъжка роля в „На кея“ и „Кръстникът“, както и 4 номинации за глобуса. През 1979 г. Брандо получава награда „Еми“ за най-добра второстепенна мъжа роля в минисериала „Корени: Следващите поколения“.
Естествено възниква въпросът на какво се дължат тези успехи в света на киното, където не се пробива лесно. Всъщност отговорът не е толкова сложен. Марлон, макар да е противоречива личност, знае как да преследва целите си. Когато е изключен от военната академия и живее при една от сестрите си в Ню Йорк, се записва в актьорските курсове на известната по онова време преподавателка Стела Адлър. Там научава немалко от тайните на професията, които му помагат в израстването.

Подобно на немалко свои известни колеги Марлон прави своя актьорски дебют в театъра, не къде да е, а на Бродуей. Това става през 1944 г., а пиесата е със заглавие „Аз помня мама“. За това свое участие обаче младият актьор не получава някакви особено ласкави отзиви. Не е така със заглавието „Кафене Тръклайн“ 2 години по-късно, също на Бродуей, където талантът на Брандо вече е забелязан от нюйоркските театрални критици и те неслучайно го определят като най-обещаващия актьор на Бродуей.
Идва и 1947 г. Тогава 23-годишният Брандо се появява на Бродуей като Станли Ковалски в знаменитата драма на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“ на режисьора Елиа Казан. Това става и неговото най-популярно и харесвано превъплъщение на театралната сцена.
Три години по-късно идва и кинодебютът на Марлон Брандо. Той е в продукцията „Мъжете“ на режисьора Фред Зинеман. В тази лента Марлон влиза в образа на парализиран ветеран от Втората световна война. Любопитен факт е, че поради високата летва, която сам си поставя, преди началото на снимките Брандо по собствено желание живее в продължение на месец в хоспитал за ветерани, за да усети атмосферата и изгради персонажа си автентично.

Когато стана дума за „Трамвай Желание“ от Бродуей, пропуснахме да споменем още един важен факт от творческата биография на Брандо – през 1951 г. той участва успешно и във филмовата версия на пиесата и това му носи първата номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля.
През 1952 г. актьорът получава втората си номинация за статуетката, за ролята си в „Да живее Сапата“. В тази популярна лента Брандо влиза успешно в образа на селянина революционер Емилиано Сапата, който от беден човек се издига до президент на Мексико.
Ролята му в „Юлий Цезар“, филмова адаптация на пиесата на Шекспир, му носи трета номинация за „Оскар“ през 1953 г. Тогава той взема и не по-малко престижния приз на БАФТА.

Споменатият вече филм „На кея“ от 1954 г. носи освен престижни награди още популярност на Брандо в света на киното. Това е криминална драма с режисьор Елия Казан, а Марлон изгражда образа на докера Тери Малой, който става свидетел на убийство. Сюжетът развива и любовна история – Тери се влюбва в сестрата на жертвата и заедно разкриват престъплението. Любопитен факт е, че този филм е издигнат в култ от критиката и заслужено получава 8 статуетки „Оскар“ и още 16 различни отличия. Брандо пък взема „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА.
През следващите 3 – 4 години гледаме актьора в няколко филма, в които той се превъплъщава в различни по типаж персонажи. Играе Наполеон Бонапарт в „Дезире“ от 1951 г., става Скай Мастърсън в „Момчета и кукли“ от 1956-а заедно с Франк Синатра, изпълнява ролята на Лойд „Ейс“ Грувър в „Сайонара“ от 1957 г., после е лейтенант Кристиан Дисъл в „Младите лъвове“ от 1958 г.
Три години по-късно прави своя режисьорски дебют с уестърна „Еднооките валета“.

Понеже вече стана дума и за спадове в кариерата му, тук е мястото да ги отбележим. През 60-те години на миналия век Марлон се снима във филми, които не са добре приети от критиката и от публиката, и името му на актьор започва да се обезценява. Просто спират да го търсят за добри роли. Случва се нещо, което отново го изстрелва към върха. И това нещо е култовата продукция на знаменития Франсис Форд Копола „Кръстникът“. Който е гледал този великолепен филм, не може да не си е казал едно: Няма друг актьор, който може да изиграе така успешно боса на мафията Дон Вито Корлеоне. Няма! Образът е толкова майсторски изграден, че срещу теб от екрана те гледа наистина коравосърдечен и безочлив мафиотски бос. Физиономията на актьора в този филм също много му помага, както и тембърът на гласа. През 2022 г. бе разкрита тайната как Брандо изглежда по този начин, с лице на булдог и издути бузи. Жълтата преса бе писала през годините, че за да изглежда така, преди снимките актьорът натъпквал от двете страни на бузите си мокри топки памук, които да ги издуват. Репортер обаче след дълги години успял да изкопчи истината. Тъй като Копола много харесал вида на Марлон – с топките памук в устата, поръчал на специален майстор зъботехник да изработи протези, които актьорът полагал в устата си преди началото на снимките…

Така или иначе „Кръстникът“ носи на Марлон втори „Оскар“ за главна мъжка роля. Актьорът обаче скандализира обществото, тъй като бойкотира церемонията по награждаване и не получава лично статуетката си. Вместо това праща на церемонията наследничката на индиански род – актрисата Сачин Литлефатър, в знак на протест срещу дискриминацията на коренното население на Америка. Тя прочита кратка декларация на сцената и отказва наградата от негово име.
1972 година обаче е знаменателна за Марлон и с участието в още един филм, окачествен като скандален – става дума за „Последно танго в Париж“ на режисьора Бернардо Бертолучи и с дамската роля на Мария Шнайдер. Продукцията, която бе излъчена и по родните кина (по онова време забранена за зрители до 16 г.), предизвика неодобрение поради сексуалната си откровеност. За ролята на Пол в тази лента Брандо отново получава номинация за „Оскар“.

С Джак Никълсън гледаме Марлон Брандо в уестърна от 1976 г. „По Мисури“ на режисьора Артън Пен. Тук той отново е в главната роля, за която вече заработва милиони долари хонорар. Дори се стига до скандал в киносредите, когато Марлон прибира повече от 3 млн. долара само за участието си с малка роля в „Супермен“ от 1978 г.
В богатата филмография на актьора (вж. отделно) няма как да бъде подминат още една касова продукция – „Апокалипсис сега“ отново на Копола от 1979 г. Филмът получава цели 8 номинации за „Оскар“ и печели 2 – за най-добра операторска работа и за най-качествен звук. В този нашумял филм Брандо влиза в ролята на полковник Уолтър Курц.
Последното десетилетие на миналия век бележи участия на Марлон Брандо в „Островът на д-р Моро“, добри отзиви за „Новакът“ и „Новият Дон Жуан“. Последното участие на Марлон на големия екран е в криминалния трилър „Прецакването“ с Робърт де Ниро от 2001 г.

Вече стана дума и за скандалите, свързани с Марлон Брандо. Жълтата преса не пропуска да отбележи факта, че в бурния живот на големия актьор остават 3 брака и 11 деца, сред които три осиновени. Някои от тях са не по-малко скандални от баща си. Освен това той се слави с многобройните си връзки и с жени, и с мъже, и не го крие. Казват, че сред интимните му патньори са известни личности като Тенеси Уилямс, Роже Вадим, Джеймс Дийн и др.
Споменахме и за неговата активна гражданска позиция като защитник на правата на американските индианци.
Марлон Брандо почива на 80 годишна възраст, като по негови указания прахът му у разпръснат на таитянския сотров, на който дълги години е живял, и в морето.

Марк Уолбърг: вместо бира, секс и рокендрол – молитва, семейство и фитнес

… Едно е сигурно – по време на Великия пост няма да го видите нито да реже на тънко луканка, колкото и да е вкусна, нито да вдига тост с чаша вино. Пък ако ще е да е марково. В замяна на това, ако сте му съсед по имение, може да видите как лампата в спалнята му светва в 2,30 след полунощ. Е, не за да чете книга. Просто той тогава става от сън, след като предната вечер си е легнал в 19,30. Молитвата му уж е сутрешна, а също е среднощна – от 2,45 до 3,15, след което иде закуската и първата тренировка за деня – от 3,40 до 5,15. И това се повтаря всеки божи ден. Кой друг би издържал на такъв ритъм освен Марк Уолбърг?

Да, за мнозина този добре познат американски актьор и продуцент може би е доста ексцентричен, особено с дневния си режим, за който трябват и воля, и упоритост, и последователност. Защото след нещата, които изредихме посред нощите, иде работен ден, в който са включени още 3 междинни закуски, голф, крио камера, работни срещи, естествено време за семейството, вземане на децата от училище, обяд, вечеря, още тренировки…
Може би ония, които познават с подробности детството на Марк (роден е през 1971 г.), не биха могли да допуснат нито какъв добър актьор ще стане, нито какъв успешен музикант. Защото като хлапе Уолбърг не е от щастливите деца – той е деветото по ред в многочленно семейство на профсъюзен деец, а фамилията живее бедно и Марк още от малък се сблъсква с улицата, с насилието и с наркотиците. Той има проблеми с полицията и едва 16-годишен попада зад решетките, защото се сбива с виетнамци за една бира и се стига дори до смърт на единия от тях. Осъден е на 2 години, но брат му Дони успява да го измъкне от затвора след 2 месеца и го насочва към музикалното училище. Изборът се оказва сполучлив! Марк се включва в групата New Kids on the Block, а по-късно с брат си Дони Уолбърг основават друга група - Мarky Mark and the Funky Bunch. Марк пък добива широка известност като един от първите бели изпълнители на рап. На успех се радват албумите Music For the People от 1991 г. и You Gotta Believe от 1992 г. В хит се превръща сингълът му Good Vibrations. Има издадени още 3 албума.

В сферата на любопитното остава фактът, че по това време Уолбърг дефилира на модния подиум и като модел, рекламирайки бельото на Келвин Клайн. Е, има и други занаяти, но за тях по-късно…
Добил популярност като певец, Марк Уолбърг прави своя дебют и като актьор през 1993 г. в телевизионната продукция The Substitute. Това участие обаче не е забелязано, за разлика от следващото му – в комедийния филм „Ренесансов човек“ от 1994 г., където пък изпълнител на главната роля е не друг, а Дани Де Вито. Много положителни отзиви Уолбърг обира и за ролята си в спортната драма „Баскетболните дневници“ от 1995 г. с Леонардо ди Каприо. Лентата е заснета по автобиографичния роман на Джим Карол и разказва драматичната история на 16-годишно момче, което играе баскетбол и се увлича от писане на стихове. Пряко засегната е темата за наркотиците сред тийнейджърите и бягството от тази страшна зависимост.

Следва главна роля в продукцията „Страх“, в която Марк е партньор на Рийз Уидърспун. Голяма популярност носи на актьора участието му в лентата на режисьора Пол Томас Андерсън „Буги нощи“ (1997 г.), в която се превъплъщава в ролята на Дирк Дъглар. Продукцията третира проблемите на порноиндустрията. Марк е 17-годищшен младеж, който заработва като помощник-сервитьор. Забелязан е от режисьор в порноиндустрията, който решава, че момчето ще му свърши добра работа и ще го направи богат…
Пътят на Марк към киното е вече открит. Гледаме го в „Големият удар“ от 1998 г., после в „Трима крале“ през 1999-а и в хитовата продукция „Перфектната буря“ от 2000 г. на режисьора Волфганг Петерсен и с участието на Джордж Клуни. Лентата, излъчвана многократно и по родните телевизии, впечатлява с драматичен сюжет и изключително ефектно заснемане, а сюжетът отвежда към гибелта на малък рибарски кораб, който попада в страховита буря в океана.

Разбира се този култов филм съвсем не омаловажава и следващите участия на Марк Уолбърг, които също заслужават овации. През 2001 г. на екран излиза друг много популярен филм – научната фантастика „Планетата на маймуните“ на режисьора Тим Бъртън. Продукцията е заснета по едноименния роман на писателя Пиер Бул. В лентата Марк изпълнява ролята на Лео Дейвидсън. Бюджетът на филма е 100 млн. долара, а като приходи се връщат повече от 300 млн.
През 2003 г. идва ред на екшън трилъра „Италианска афера“, в който редом до Уолбърг са Шарлийз Терон, Джейсън Стейтъм и др., а през 2006-а на екран излиза друг хитов филм с Уолбърг – „От другата страна“. В него Марк влиза в образа на бостънския полицай Брус Дигман и за изпълнението си получава номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Гледаме го още в популярни и обичани филми като „Снайперистът” от 2006 г., „Явлението” от 2008 г., „Боецът” от 2010 г., „Тед” от 2012 г., „Корумпиран град” от 2013-а, „Кръв и пот” и „Два патлака” – също от 2013-а. През следващата 2014 г. Уолбърг се появява и в научно-фантастичния екшън „Трансформънс: Ера на изтребление“ на режисьора Майкъл Бей. Уолбърг изпълнява ролята на Кейд Йегър, а продукцията с бюджет 210 млн. долара се превръща в най-печелившия филм на 2014 г. с приходи от продажби 1 милиард и 410 000 000 долара!

Феновете на киното няма да забравят ролята на Марк и в двете части на култовата комедия на режисьора Шон Андърс „Баща в излишък“ – съответно през 2015 и 2017 г. Уолбърг си партнира с Уил Феръл за втори път след „Ченгета в резерв“ от 2010 г. Сюжетът е забавен и заплита интрига в едно семейство, в което втори баща е Уил Феръл в ролята на Брад, а биологичен баща на децата му е Марк Уолбърг в ролята на Дъсти, който пък е зарязал семейството си и се връща след години. Двамата, които са съвсем противоположни по характер и визия, се съревновават кой да спечели любовта на децата. Занимателните случки следват една след друга, доброто настроение е гарантирано, а не са за подценяване и чисто човешките отношения.

Разбира се успешните роли на Уолбърг му носят и други награди освен номинацията за „Оскар“ – той е носител на БАФТА и приз „Сателит“, има две номинации за „Златен глобус“ и цели 6 награди „Еми“.
В сферата на светската хроника остана фактът, че през 2022 г. актьорът се отказа официално от Меката на киното – Холивуд, продаде си имението за „скромните“ 87 млн. долара и със семейството си се засели в Невада. Марк не скри тогава от медиите, че го прави в името на децата си, които той иска да намерят най-добрата си реализация. Двамата със съпругата си имат 4 общи деца – 2 момчета и 2 момичета. Уолбърг не скри, че е щастлив във всеки един момент, в който е със семейството си.
Що се отнася до актьорската професия – той естествено не е скъсал с нея при оттеглянето си от Холивуд, но пък развива немалко други бизнеси, които му носят приходи – има верига ресторанти за бързо хранене, създал е собствени марки за дрехи и газирана вода, притежава акции в компания, която продава „Шевролет“...

И сега се връщаме към началото, в което бегло споменахме, че няма да видите Марк Уолбърг да реже луканка по време на Великия пост. Защо ли? Ами защото той е много религиозна личност, заклет католик, който неведнъж е подчертавал в интервюта, че може да откаже дори много интересна роля, ако тя противоречи на религията му. Неслучайно влезе в телевизионно студио с кръст, изрисуван върху челото. Когато пък го попитаха защо е решил да се преквалифицира в продуцент, Марк Уолбърг бе напълно откровен: „Дотегна ми да чакам роли, отказани от Брад Пит и Том Круз…“

Майкъл Шийн. „Арсенал“ и до днес не знае какъв талант е изпуснал!

… Футболният „Арсенал“ винаги е бил през годините един от водещите отбори колоси на Острова. Знаменити играчи, клубна витрина, препълнена с отличия – отборни и индивидуални, рекорди, големи треньори. Достатъчно е да споменем името на Арсен Венгер, който бе мениджър на „топчиите“, както ги наричат в Англия, 22 години поред да 2018-а. Защо пишем за футбол ли, когато става дума за кино? Ами защото в един хубав момент от развитието на този клуб един бъдещ много добър британски актьор е поканен на проби в „Арсенал“. Явно е впечатлил с качествата си скаутите. Всеки на негово място вероятно би се поблазнил от подобна оферта. Знайно е каква слава и признание носи Цар Футбол, знайно е още, че в този най-велик спорт се печелят много пари. Въпросният човек обаче, за когото става дума, отказва на футболния клуб и вместо това решава да се пробва в театъра. Времето показва, че е направил верния избор. Това е актьорът Майкъл Шийн.

Преди да се озове в киното, той прави немалко значими и известни роли на театралната сцена. Това не е изненада – доста са актьорите, изминали този път. Факт е обаче, че един път усетиш ли магията на Седмото изкуство, измъкване оттам няма. Така става и с Майкъл Шийн. Роденият през 1969 г. в Уелс Шийн не само започва с театър, а получава няколко престижни номинации за голямата театрална награда „Лорънс Оливие“.
Между другото, Шийн учуди Европа и света, когато през 2021 г. обяви официално, че няма да получава за себе си хонорари за ролите, които изпълнява, защото е решил да дарява средствата за благотворителност. Да, вярно е, че немалко световноизвестни актьори са се ангажирали през годините с благотворителни каузи. Не за да си правят реклама, а просто защото могат да си го позволят и имат добро сърце. Но подобен случай за даряване на всичко заработено историята на киното май не помни…

В същото време медиите припомнят факта, че през 2019 г. актьорът успява да спаси финансово провеждането на световно първенство по футбол за бездомни. Това е единствена по рода си проява с благотворителна цел. За да стане възможно събитието, Майкъл е продал тогава две богаташки свои къщи – във Великобритания и САЩ, за 2 млн. паунда и така е помогнал на организацията на шампионата.
В киното Майкъл Шийн има участие в повече от 60 филма и подобно много свои колеги има роли, с които остава запомнен. Критиката обикновено обръща внимание на факта, че най-много му се отдават превъплъщенията в реални исторически личности. Много успешна е ролята му например на бившия премиер на Великобритания Тони Блеър в телевизионния филм „Сделката“ от 2003 г.
Три години по-късно той отново е Тони Блер, този път в „Кралицата“, за което получава 6 номинации на разични организации за най-добър поддържащ актьор, включително и номинация за престижната награда БАФТА. През 2010 г. в „Специална връзка“ Майкъл за трети път изгражда много убедително персонажа Тони Блеър.

Майкъл блясва и с изпълнението си в ролята на известния английски журналист Сър Дейвид Фрост в продукцията „Фрост/Никсън“. Филмът е озаглавен така, защото журналистът става известен в целия свят с интервюто, което взема от 39-ия президент на САЩ Ричард Никсън малко след оставката му. Тогава Никсън се извинява официално на американския народ за грешките, които е допуснал по време на мандата си. Тази продукция е от 2008 г., когато Фрост все още е жив (той умира през 2013 г.). За ролята си Шийн е номиниран за най-добър британски актьор на годината. Филмът пък има общо 5 номинации за „Оскар“ и номинация за изключително изпълнение на актьорски колектив.

Майкъл Шийн изиграва много добре и ролята на император Нерон в шестсерийния телевизионен сериал „Древен Рим: Възходът и падението на една империя“ от 2006 г., в която се появява и като Тони Блеър в „Кралицата“. Прави запомнящ се персонаж и в образа на големия английски футболист и треньор Брайън Клъф във филма „Проклетият Лийдс Юнайтед“ от 2009 г. За това участие Майкъл е номиниран за най-добър актьор за наградата „Сателит“.
И понеже вече стана дума за награди, редно е да споменем и телевизионния филм Dirty Filthy Love от 2004 г. В него за ролята си на Марк Фърнес, Шийн получава номинации за най-добър актьор от телевизионните награди БАФТА и от „Ройъл Телевижън Съсайети“.
През 2006 г. за ролята на Кенет Уилямс в телевизионната продукция Kenneth Williams: Fantabulosa! Актьорът отново е номиниран за телевизионата награда на БАФТА и от „Ройъл Телевижън Съсайети“.

Във филмографията на Майкъл Шийн не могат да бъдат подминати роли в продукциите „Кървав диамант“, драма от 2006 г. с Леонардо Ди Каприо и Дженифър Конъли, „Закони на привличането“ от 2004 г. с Пиърс Броснан и Джулиан Мур, шестсерийния сериал „Добри поличби“ от 2019 г. и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
За личния живот на Майкъл Шийн няма много за разказване. Той има едни брак зад гърба си – с актрисата Кейт Бекинсейл, от която има дъщеря. След това се жени за Анна Лундберг има още две момиченца.

В сферата на любопитните хроники остава и фактът, че Майкъл Шийн връща Ордена на Британската империя, с която е бил удостоен през 2009 г. През 2021-ва обаче актьорът взема решение да върне отличието, тъй като, по негови собствени признания, тогава е научил, че страната му Уелс е била завладяна от британците.
Между другото, според официални данни в последно време все повече номинирани за награди на Великобритания отказват да ги получат. Според пресата за период от 10 години 443 души отказват призове, между които награди на Кралицата и Ордена на британската империя. По думите на проф. Андрюс от Бирмингамския университет това се дължало на факта, че все повече хора осъзнавали историята на формирането на Британската империя, съпътствана от завоевания и расизъм.

Майкъл Кейн – половин век огън от любов

… Много, наистина много хора твърдят, че в света на киното, особено в Холивуд, не е възможно любовта да просъществува дълго време. Ако става дума за цели 50 години пък граничи с абсурда. Все пак обаче огън от любов може наистина да има, и то за половин век. Доказателство за това е семейната двойка Майкъл Кейн – Шакира. Тяхната романтична история може да бъде прочетена навсякъде в интернет…

През октомври 2023 г. британският актьор, роден през 1933-а, обяви официално пред медиите, че се пенсионира. Това се случи с навършване на неговата 90-годишнина. По собствените му признания той е видял всичко в света на киното и вече няма какво да направи. Още повече че приключва кариерата си с успешен филм като главен актьор във „Великият беглец“. В същата продукция му партнира Гленда Джаксън, която си отиде от този свят през юни 2023-а, след края на снимките. Не е случаен фактът, че Кейн се превъплъщава в ролята на ветеран от Втората световна война. На млади години той е служил в британската армия в Германия, а по-късно е и участник във войната в Корея. Хроникьорите припомнят, че Майкъл се е спасил по чудо, след като с други трима войници са обградени от корейци и китайци. Когато пък журналистите го питат защо се оттегля от киното, Кейн се шегува, че на тази възраст вече можело да играе само 90-годишни или 85-годишни старци. А това нямало да бъдат водещи роли…

В историята на киното Майкъл Кейн остава с много роли, много успешни роли и няма как да не е така – той има зад гърба си повече от 170 филма! Завиден стаж и като актьор, и като творческо дълголетие. Едва ли някой е предполагал, че това момче от наистина бедно британско семейство ще извърви пътя в голямото кино до две престижни награди „Оскар“ и БАФТА, до 3 приза „Златен глобус“, награда „Сателит“ и номинации за „Еми“. Както и че същото това бедно момче ще заслужи през 2000 г. титлата Сър, удостоен с нея в Бъкингамския дворец лично от британската кралица, като преди това е станал Командор на Британската империя и рицар бакалавър заради приноса му към драматургията…

А е наистина трудно да се предположи тази бляскава кариера, като се има предвид произходът на Кейн, който се ражда с името Морис Микълуайт. Бащата на бъдещата звезда е пазач на рибен пазар, а майка му е готвачка и заработва като домашна прислужница.
Когато приключва с учението, Майкъл успява да започне работа във филмовата компания Peak Films. Следват военните му години, за които вече споменахме. Оттук нататък обаче нещата съвсем не тръгват по вода. За да се прехранва, младият мъж пробва различни професии – работи във фабрика за масло, в един момент дори е охранител в публичен дом. В същото време пробва да пробие в актьорската професия, но получава само незначителни роли. Става въпрос за ленти като Yield to the Night от 1956 г., „Кървави пари“ от 1957 г., „Жена на мистерия“ от 1958 г., „Дългата ръка на закона“ (1963) г. и др. Участва и в няколко телевизионни сериала.
Той обаче е забелязан като актьор в продукцията „Зулу“ от 1964 г. с Ричард Бъртън, където Кейн изпълнява поддържаща роля, но се справя перфектно. Лентата е епичен военен филм, който разказва за битката на британската армия срещу зулусите от януари 1879 г. В тази битка 150 британски войници, между които повече от 30 ранени и хоспитализирани, удържат атаката на близо 4000 воини на зулусите. Макар да е на втори план като изпълнител, Майкъл обира овации за превъплъщението си в ролята на лейтенант Гомвил Бронхед. Това участие пък му отваря вратата към първата главна роля – във филма „Алфи“ от 1966 г. Преди това обаче го гледаме още в Hamlet от 1946 г. (тук играе Хорацио), The Ipcress File (1965) и „Погребение в Берлин“ от 1966 г.

Що се отнася до „Алфи“, лентата е комедийна драма на режисьора Луис Гилбърт и е заснета по едноименната пиеса на Бил Нотън. Критиката я приема въодушевено не само заради доброто актьорско присъствие, а и заради проблемите, които поставя. Сюжетът се завърта около живота на млад мъж (Майкъл Кейн е в ролята на Алфи), който живее безгрижно, егоцентрично, мисли само за собствените си удоволствия, отнася се пренебрежително към нежния пол, който, по неговите разбирания, е само за секс и домашна работа… За тази си роля Кейн печели „Златен глобус“ и номинации за „Оскар“ и приза БАФТА.
В ролята на Джак Картър британският актьор се появява през 1971 г. във филма „Хванете Картър“, а през 1975-а вече го гледаме като Луис Филдинг в „Романтичната англичанка“ на режисьора Джоузеф Лоузи и с участието на Гленда Джаксън. В продукцията Гленда е съпруга на Луис, когото изоставя заедно с детето им. Отутк нататък се забъркват бандитски истории, наркотици, преследване, та чак до щастливия хепиенд…

Майкъл Кейн заблестява с нова светлина в Холивуд с участието си във филма на знаменития Уди Алън „Хана и нейните сестри“ от 1986 г. Преди това взема роли още в „Частен детектив“ (1975 г.), „Недостижимият мост“ (1977 г.), „Да образоваш Рита“ от 1983 г. В „Човекът, който искаше да стане крал“ от 1975 г. Кейн си партнира с Шон Конъри и критиката не скрива възторга си. В тази продукция ролята на Майкъл се смята за една от най-сполучливите в кариерата му.
В трагикомедията „Хана и нейните сестри“ участват и самият Уди Алън в ролята на Мики Сач, Мия Фароу в ролята на Хана, а Кейн е Елиът. Сюжетът се заплита в сложните взаимни връзки в една голяма фамилия, а освен че критиката одобрява филма, продукцията с бюджет 6 млн. долара носи приходи от близо 40 млн. В същото време „Хана и нейните сестри“ се сдобива със седем номинации за „Оскар“ и печели 3 от тях, като едната – за най-добър поддържащ актьор, е именно за Майкъл Кейн.

В интерес на истината трябва да признаем, че след този успех идва време, в което Майкъл не може да попадне на подходящи роли, появява се в нискокачествени продукции, от които заработва хонорари. Гледаме го и в някои филми, които са направени специално за видео. През 1998 г. Майкъл Кейн изиграва ролята на Рей Сей във филма „Звезден глас“, който филм се радва на признанието на публиката и на критиката. За тази своя роля Кейн е удостоен с престижната награда „Златен глобус“.
Разбира се във филмографията на актьора (вж. отделно) не могат да бъдат подминати хитови заглавия като „Мис Таен агент“ от 2000 г., „Остин Пауърс в Златния член“ и „Тихият американец“ от 2002 г., „Батман в началото“ от 2005-а, „Децата на хората“ от 2006 г., , „Престиж“ от 2006 г. и естествено „Черният рицар“ от 2008 г. с неговото продължение „Черният рицар: Възраждане“ от 2012 г.

Няма да е справедливо да не отбележим трите части на френско-американската продукция „Зрителна измама“ – първата излиза през 2013 г., а втората и третата съответно през 2016 и 2020 г. Във филма на режисьора Луи Летерие участва и Морган Фриймън.
Макар и вече на преклонна възраст, през 2020 г. Кейн се появи отново на екран във фентъзито „Елате“ с красавицата Анджелина Джоли.
И още малко за наградите на актьора. Освен първия „Оскар“ за поддържаща роля в „Хана и нейните сестри“, за което вече стана дума, Кейн прегръща приза в същата категория и през 2000 г. за ролята си в „Правилата на дома“. Има и още 2 номинации за „Оскар“.
Печелил е два пъти наградата „Златен глобус“ в категорията за най-добър актьор в мюзикъл или комедия – в „Да образоваш Рита“ и „Звезден глас“. През 2000 г. Кейн получава стипендия на БАФТА, а по-рано, през 1983 г., има същата награда за „Да образоваш Рита“. Печелил е и приз в категорията най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм за участието си в „Джак Изкормвача“.
Естествено ще хвърлим бегъл поглед и към света на Сър Майкъл Кейн извън киното. Британецът се е женил два пъти. Първо взема за съпруга Патриша Хайнс, с която са двойка от 1954 до 1958 г. Втората му съпруга, с която живее половин век и е голямата му любов, е Шакира. Той зърва красавицата по телевизията, където тя рекламира марка кафе. Оказва се, че Шакира Бакш е индийка и живее в Лондон. Десет поредни дни той я увещава да излязат на първа среща и накрая я склонява. През 1973 г. се женят и имат една дъщеря – Наташа. Любопитен факт е, че Шакира е наистина красавица – ставала е подгласничка на Мис Вселена.

Светската хроника не пропуска да отбележи, че освен актьор Майкъл Кейн е и успял писател – той има издадени повече от 10 книги, между които и три автобиографични. Ако пък сте на екскурзия в Лондон или в Маями, може да се отбиете и да похапнете в някои от петте ресторанта на актьора. Със сигурност менюто ще ви хареса!

„Полет над кукувиче гнездо“, или полетът на Майкъл Дъглас в голямото кино

… През есента на 2023 г. той беше удостоен с наградата „Шотоджит Рай“ за цялостно творчество, а церемонията бе по време на 54-ия филмов фестивал в Индия. Този приз идва след два спечелени „Оскар“-а и изключително признание от филмовите среди не само Зад Океана, а по целия свят. И трябва непременно да заявим, че това признание и популярност не се дължат на именития му баща. Може би е странно и нелогично, но същият този именит баща въобще не желае синът му да става киноактьор, макар самият той да е легенда. Като малък и самият човек, за когото говорим, може би не е очаквал такава слава, макар че от ранното си детство има нескрит интерес към занаята. Подобно на немалко други деца е палав и буен в училище, няма добър успех, често го викат на „килимчето“ пред директора, защото бяга от часовете, обича да пийва и яха як мотоциклет, вместо да си учи уроците. В един момент дори го изключват от школото…
Той е Майкъл Дъглас, син на киноиконата Кърк Дъглас, който почина на 103 г. през 2020-а.

Някои незапознати може би ще кажат, че Майкъл е направил кариера в света на Седмото изкуство с протекциите на баща си и ще сбъркат. Кърк не само не го подкрепя, но се обявява твърдо против желанието на сина си да се занимава с кино. Според Дъглас старши това било непостоянна работа. Младокът обаче си е навил на пръста и това е може би единственият случай, в който не се съобразява с желанието на баща си, който пък за него е истински авторитет.

Майкъл е роден през 1944 г. в актьорско семейство. Майка му е британската актриса Даяна Дил, а детето явно е взело от гена и на двамата си родители. За разлика от други артисти от Холивуд той не е самоук, а в университета в Калифорния развива вродената си дарба, като изучава драматично изкуство. Колкото и да се противопоставя Дъглас старши, все пак не може да „отлепи“ от киното непокорния си и упорит син. Майкъл влиза в света на Холивуд, като се пробва за асистент режисьор в някои от продукциите на баща си. Добива известност сред зрителите в един нашумял навремето телевизионен сериал. Става дума за „Улиците на Сан Франциско“, който се излъчва в периода 1972 – 1977 г., а две от сериите са режисирани от самия Майкъл.

Големият му пробив обаче идва като продуцент на една култова продукция – „Полет над кукувиче гнездо“ на режисьора Милош Форман от 1975 г. В тази лента блести невероятният Джак Никълсън, а критиката й дава 9 номинации и 5 награди „Оскар“, включително и за най-добър филм. Във витрината на продукцията влизат и 5 приза „Златен глобус“. Разбира се редно е да споменем, че филмовата адаптация е по знаменития едноименен роман на Кен Киси, а драматичният сюжет се завърта в една психиатрична клиника, където е вкаран главният герой Рандъл Патрик Макмърфи (в ролята Джак Никълсън). Когато си продуцент на такъв филм, известността и признанието ти са гарантирани. Както и става с Майкъл Дъглас.

Четири години след този успех Майкъл е съпродуцент в друга популярна лента – „Китайски синдром“ с участието още на Джейн Фонда и Джак Лемън. Сюжетът е интригуващ и проследява перипетиите на млада репортерка, която води собствено разследване по важен казус, свързан със сигурността ва атомните централи. Лентата е добре направена, за което свидетелства фактът, че има няколко номинации за „Оскар“.
Следват няколко незапомнящи се участия, но идва и годината 1984-а. Тогава Майкъл Дъглас участва заедно с Катлийн Търнър и Дани де Вито в приключенския филм „Романс за замъка“, който донякъде напомня забавните истории на Индиана Джоунс. Лентата бързо става хит и е харесана и от зрители, и от критика, а Майкъл отново се връща в голямата игра. Неслучайно „Романс за замъка“ има и продължение – през 1985 г. излиза „Перлата на Нил“, също поредица от забавни приключения. С 25 млн. долара бюджет продукцията носи приходи от 100 млн.

Същата екранна тройка – Майкъл, Катлийн и Дани де Вито, гледаме в сатиричната черна комедия „Войната на семейство Роуз“ от 1989 г. Преди това, през 1987-ма, Дъглас се снима в „Уолстрийт”, за което е удостоен с „Оскар” за главна роля.
Идва и 1992-ра, годината на друга филмова класика – „Първичен инстинкт“ с ослепителната и сексапилна блондинка Шарън Стоун. Еротичният трилър на режисьора Пол Верховен е със скромния бюджет от 49 млн. долара, а приходите от излъчвания надхвърлят 355 млн. Майкъл Дъглас се превъплъщава в ролята на полицейския инспектор Ник Карън от отдел „Убийства“, който разследва хладнокръвно убийство на известна рок звезда. В хода на следствието той се запознава със заподозряната за престъплението писателка Катрин Трамел (фаталната Шарън Стоун), която изкусително и неустоимо го привлича в леглото си. Финалният кадър на продукцията пък е загадъчно потресаващ…

През 1997 г. на екран се появява „Играта“ в главните роли с Майкъл Дъглас и Шон Пен. Продукцията получава номинация за награда „Сатурн“ в категорията „най-добър екшън, приключенски или трилър филм“. На следващата година вече гледаме Майкъл в трилъра „Перфектно убийство“. В кримката на режисьора Андрю Дейвис участва още и Гуинет Полтроу. 60-те милиона бюджет се превръщат в 120 млн. долара приходи. През 2000 г. режисьорът Стивън Содърбърг заснема криминалната драма „Трафик“ и кани за участие Майкъл Дъглас и Катрин Рита-Джоунс, с която междувременно актьорът е сключил брак. Катрин вече е бременна.
Крайният резултат – продукцията е характеризирана като виртуозна кинотворба, която буквално оставя публиката без дъх. Преплитат се съдбите на различни герои, пътят на наркотиците, срещу които трябва да се изправи шефът на Агенцията за борба с наркотиците Робърт Уейкфийлд (в ролята Майкъл Дъглас). Интригата се заплита от факта, че дъщерята на Уейкфийлд – тийнейджърката Каролин, е зависима от кокаин… Филмът е номиниран за „Оскар“.

Следващата година добавя във витрината на Дъглас още две продукции – комедията „Една вечер в бар Маккул“ на режисьора Харалд Цварт (тук Майкъл е в ролята на г-н Бурмистър) и психотрилъра „Нито дума“ на режисьора Гари Фледър (Дъглас е Нейтън Конрад.) В първия филм участват още изкусителната Лив Тайлър и Мат Дилън, а историите се заплитат в един бар, който по необичаен начин свързва съдбите на трима мъже с привлекателната Джюъл (Лив Тайлър).
И понеже талантът си е талант, през 2003 г. вече гледаме Дъглас в семейната драма „Роднини под прикритие“, но тази комедия обира доста негативи. После Майкъл сменя амплоато и се появява в политическия екшън трилър от 2006 г. „Стражът“, в който е на снимачната площадка заедно с Клийфър Съдърланд, Ким Бейсинджър и Ева Лонгория. Продукцията обаче едва възвръща бюджета си от 60 млн., като носи приходи само от 78 млн. долара.

Следващите години Майкъл Дъглас прави роли в „Призраци на бивши гаджета“ от 2009 г., „Мокри поръчки“ от 2011-а, „Последният пенсионерски запой“ от 2013 г. и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
Вече на достолепна възраст Майкъл Дъглас участва в трите части на фентъзи поредицата „Ант-Мен“ – от 2015, 2018 и 2023 г. Режисьор е Пейтън Рийд, а първата част е номинирана за награда „Емпайър“в категориите най-добра комедия и най-добри визуални ефекти. Интригата в сюжета завързва изпеченият крадец Скот Ланг (в ролята Пол Ръд), който е призван заедно с наставника си д-р Ханк Пим (в ролята Майкъл Дъглас) да извършат обир, за да спасят света. Филмът се радва на голям зрителски интерес и с бюджет от 130 млн. долара носи приходи повече от 520 млн. Същата е касовата съдба на продължението – „Ант-Мен и Осата“, който дори печели повече, близо 630 млн. През 2023 г. пък излезе последната засега трета част – „Ант-Мен и Осата: Квантомания“.

Може би говорейки за професионалния път на Майкъл е добре да споменем нещо и за личния му живот, макар новините тук да са доста оскъдни, той като той никога не е предпочитал да е под светлината на прожекторите. Първият му брак е през 1977 г. с Диандра Лукър, от която Дъглас има син Камерън. През 1995 г. семейството се разделя, а през 2000 г. Майкъл взема за съпруга голямата си любов – актрисата Катрин Зита-Джоунс. Двамата имат две деца – син Дилън и дъщеря Карис Зита Дъглас.

Лиъм Нийсън – да откажеш учителския занаят невинаги е грешка

… В България не е рядко явление да завършиш университет за учители, а после да заработиш нещо коренно различно. Често се случва и причината е ясна – заплащането на учителския труд. И отказалите занаята обикновено са подложени на критика. Не се знае обаче как стоят нещата в Северна Ирландия. Там една световноизвестна личност има мечта да бъде учител, взима диплом за това, после учи информатика и физика, но пък прекъсва поради… слаб успех. Няма логично обяснение – да си даскал, а да не ти се учи. Пробва различни професии – работи в пивоварна, кара камион, дори за малко е помощник-архитект. Докато най-накрая се озовава на театралната сцена и по-късно в киното. Той е Лиъм Джон Нийсън, роден през 1952 г. в Северна Ирландия.

Между другото, не само с учителския занаят се разминава Лиъм. Още от малък се увлича от спорта, тренира бокс от 9-годишен, нещо повече, става шампион при юношите в полутежката категория и три години поред запазва титлата си. На ринга обаче му чупят носа (това се вижда по-късно и на екрана), освен това тийнейджърът забелязва, че започват да му се губят моменти от паметта, притеснява се и къса завинаги с бокса.

Иначе като дете живее в голямо, но бедно семейство, в което се спазват традициите на католицизма. Неслучайно е това. Баща му е уредник в католическо училище, а майка му е готвачка. В училище един от неговите учители забелязва някакъв талант у ученика и го кара да се запише в школски театрален кръжок. Това става, когато Лиъм е на 11 години. И макар че чак когато пораства, започва да му се носи славата на Дон Жуан, залитанията по момичета са му познати още от училищните години. Хлапето се дърпа и не му се излиза на сцена, но се съгласява, когато разбира, че в същата пиеса ще играе момиче от училище, което той харесва…

След като пробва няколко професии, за които стана дума, се озовава най-после на театралната сцена, за която пък нееднократно се е явявал на прослушвания. Това се случва, когато Нийсън е на 24 г. Тогава в театъра Belfast Lyric Players дебютира в постановката The Risen People. Две години по-късно вече го гледаме в театър Аби в Дъблин, където пък е видян и харесан от режисьора Джон Бурман. Той е впечатлен от качествата на Лиъм, след като го наблюдава в ролята на Лени в пиесата на Стайнбек „За мишките и хората“. Именно Бурман предлага на Лиъм да се яви на кастинга на фентъзито „Ескалибур“. Филмът излиза през 1981 г. В тази продукция Нийсън играе ролята на ездача Гавейн. Следват снимки във филми, в които Лиъм участва заедно с вече утвърдени големи имена в киното – с Антъни Хопкинс и Мел Гебсън в Die Bounty от 1984 г., с Робърт де Ниро и Джеръми Айрънс в „Мисията“ от 1986 г., с Питър О’Тул в High Spirits от 1988 г., с Уди Алън, Мия Фароу и Сидни Полак в „Съпрузи и съпруги“ от 1992 г. и др.

Публика и критика го харесват в ролята на немия бездомник Карл Уейн Андерсън в криминалната драма „Заподозреният“ от 1987 г. В тази продукция Андерсън е обвинен в убийство, което не е извършил, а освен съдебната сага има и втора сюжетна линия, този път любовна. През 1990 г. Нийсън получава най-после и първата си главна роля – във филма „Даркман“. Звездният миг на Нийсън обаче идва с ролята му на индустриалеца Оскар Шиндлер във филма на режисьора Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“ от 1993 г. Сюжетът отвежда към темата за Холокоста, а Оскар Шиндлер успява да спаси от газовите камери повече от 1200 евреи, като ги наема за работници във фабриката си. За тази перфектна своя роля Лиъм получава номинации за най-престижните филмови награди – „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА. Учудващо е, че остава само с номинациите…

За цялостната му кариера в театъра и в киното критиката, която по принцип е пестелива в суперлативите, признава, че северноирландецът е в състояние да изиграе всякакви персонажи, да пресъздаде всякакви екранни типажи. Да, наистина, превъплъщенията му са разнородни и в различни жанрове – снимал се е в исторически драми, в криминални трилъри, спасявал е близките си, спасявал е пътниците в самолет, дори планетата е спасявал. Обикновено в ролите си той е носителят на доброто. Сред най-харесваните му роли са тези в „Междузвездни войни: Невидима заплаха“ от 1999 г., „Бандите на Ню Йорк“ от 2002 г., „Батман в началото“ и „Небесно царство“ от 2005 г., в „Серафим фолс“ от 2006 г. с Пиърс Броснан и др.

Въпреки успеха си на големия екран Лиъм не къса връзката си с театъра. На Бродуей го гледаме в пиесата от Юджийн О’Нийл „Анна Кристи“ където си партнира с Наташа Ричардсън. В образа на писателя Оскар Уайлд северноирландецът се превъплъщава в The Judas Kiss, а по-късно го гледаме и в постановката The Play What I Wrote.
С Наташа Ричардсън Лиъм играе и във филма „Нел“. Между тях пламва искрата на любовта и двамата са мъж и жена през 1994 г. Имат двама сина. За жалост огромна нелепа трагедия прекъсва един наистина щастлив брак. Актрисата загива при нелеп ски инцидент през 2009 г., след като получава тежка травма на главата. Нийсън преживява изключително тежко загубата, отдава се на алкохола и пие почти денонощно. Все пак успява да намери сили у себе си и да надделее над порока и къса завинаги с алкохола.
През лятото на 2023 г. по родните екрани се появи новият филм с Лиъм Нийсън „Заложникът“ на режисьора Нимрод Антал. В лентата Лийм е отново в стихията си на екшън герой. Малко по-различен типаж пък талантливият актьор пресъздаде в своя филм №100, в който играе ролята на детектив Филип Марлоу, известния герой на Реймънд Чандлър. Продукцията е също от 2023 г., а действието се развива през 1939-а.(вж. отделно филмографията на актьора).

Въпреки десетките успешни роли на Лиъм, вече споменахме странният факт, че той не е печелил нито една от престижните призове „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА. Останал си е само с номинациите. Но за сметка на това има авторитетна награда от Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добър актьор, лауреат е на Британските награди за независимо кино, носител е на Купата „Волпи“ за най-добър актьор и др.

От светските клюкинки ще споменем само една – актьорът има сандвич, кръстен на неговото име в Канада. Случката е любопитна. Веднъж, разхождайки се във Ванкувър, Лиъм вижда снекбар с оригинална рекламна табела „Лиъм Нийсън яде тук безплатно“. Актьорът естествено влиза в бара, където предизвиква еуфория и всички искат да се снимат с него. Собственикът на заведението пък измисля нов вид сандвич с говеждо месо и тайна подправка, който кръщава сандвич „Лиъм Нийсън“…

Кърт Ръсел, или кое е общото между киното и виното

„Правенето на вино е като филм, в който събираш най-добрите хора, най-добрия режисьор, това е продукция. Когато го сложим в буре, е като монтиране на филма.“ Прочиташ тези думи и първото, което си мислиш, е кой може да ги е изрекъл и защо. Не е заклет пияч, това е видно. Той не би говорил точно по този начин. А и си задаваш логичния въпрос: Какво общо има правенето на вино с киното? На пръв поглед абсолютно нищо. Има един човек обаче, според когото не е така. Този човек е американец и се казва Кърт Ръсел. Разбира много и от кино, и от вино. Киното е в кръвта му – казват, че от участия като актьор е спечелил повече от 70 милиона. И понеже е страстен почитател на виното, в един момент от живота си – през 2015-а, открива винен салон в един свой любим хотел в Калифорния, в който посетителите пият вино, произведено от него. Кърт е не само ценител, а е натрупал и солидни знания за целия производствен процес – отглеждане на лозята, пръскане, подрязване, беритба, ферментация, производство на вино, наливане в бутилки, етикиране, въобще всичко до най-дребния детайл…

Между другото, така, както разбира от кино и вино, същият Кърт Ръсел е спец и по бейзбола. Ако не бе тежка травма през 1973 г., може би щеше да има няколко шампионски титли и индивидуални награди. Но тогава пък нямаше да го познаваме като актьор, при това много добър. Любопитното е, че Кърт наследява от татко си и бейзболната страст, и любовта към киното. Баща му Бинг Ръсел е и актьор, и собственик на бейзболен тим. Това предопределя и съдбата на младия Кърт. През 1971 г. той облича екипа на Bend Rainbows, а по-късно подсилва тима на баща си Mavericks. Травма обаче го вади от спорта и го насочва окончателно към киното…
Интересно е, че актьорската закалка на Кърт Ръсел започва още от 10 – 11 годишна възраст. Той е роден през 1951 г., а през 1962 – 1963 г. се появява в телевизионния сериал „Пътешествията на Джейми Макфитърс“. Има подписан 10-годишен договор с Disney през 1966 г. и много участия във филми на световноизвестната компания.

Кърт се превъплъщава в ролята на разбойник във филма „Парад на глупците“ от 1971 г., когато се появява с участие и в „Босият изпълнителен директор“. Както и при други американски актьори кариерата му не потръгва стремглаво нагоре изведнъж. Все пак той е забелязан вече доста ярко през 1979-а, когато изпълнява много успешно ролята на Елвис Пресли в едноименната продукция. За това свое участие е номиниран за наградата „Еми“. Любопитното е, че филмът получава номинации още за грим и операторско майсторство. Докато вървят снимките за тази лента, Кърт се запознава лично с бащата на Елвис – Върнън Пресли, който му поверява гащеризона на сина си специално за филма. На екрана пък ролята на Върнън Пресли е поверена на бащата на Кърт Ръсел – Бинг.

После идват и по-сериозните и престижни участия. През 1980 г. Кърт се снима в „Коли на старо“ на режисьора Робърт Земикс. Три години по-късно идва и номинацията за „Златен глобус“ – за участието му в „Силкууд“ заедно с Мерил Стрийп. Обира овации и за участието си в „Текила сънрайз“ от 1988-ма с Мел Гибсън и Мишел Пфайфър, както и в още един любим филм – „Танго и Кеш“ през 1989-а със Силвестър Сталоун. Сред по-известните му роли са още в „Обратна тяга“ от 1991 г. с Уилям Болдуин и Робърт де Ниро, както и в „Тумбстоун“ от 1993 г. (вж. отделно филмографията на актьора). Критиката не пести суперлативи и за снимките на Кърт Ръсел в „Старгейт“, „Извънредно решение“ със Стивън Сегал и Хали Бери, „Ванила скай“ с Том Круз, Пенелопе Крус и Камерън Диас.
Ръсел се появява и в седмата част от поредицата „Бързи и яростни“, в която го гледаме още в осмата и деветата част от 2021 г. През лятото на 2022-ра пък пресата оповести, че Кърт се снима в сериала „Годзила и Титаните“.

Естествено като другите си събратя по киносъдба и Кърт Ръсел привлича погледите на светската преса. За разлика от мнозина обаче той е „железен“. Няма зад гърба си традиционната смяна на партньорки и никой не брои дамите, минали през леглото му. Просто защото няма за броене. Кърт има един брак – с актрисата Сийзън Хъбли, от която има син. От 1983 г. живее с Голди Хоун, с която няма брак, но пък двамата се радват на щастлив семеен живот вече 40 години, отчита жълтата преса през 2023-а. Имат един син. Както обикновено става, двамата с Голди се срещат на снимачната площадка още през 1968 г., но искрата пламва при втората им „служебна“ среща, през 1983 г., когато са избрани да си партнират във филма Swing Shift. Оттогава са заедно неизменно. Между другото, актрисата Голди Хоун през март 2023 г., когато честити 72-рия рожден ден на Кърт, заяви шеговито, че той е най-откаченият мъж в живота й… Само да вметнем, че от предния си брак Голди има две деца – Оливър и Кейт, за които Кърт Ръсел се грижи като същински баща. Те му отвръщат с любов и признателност, а Голди и Кърт се радваха през 2023 г. на щастливи и обичани внуци.
Дай Боже всекиму, както се казва…

Клод Жансак, съпругата на най-смешния полицай в света

Да те покани за своя екранна партньорка, при това постоянна, не друг, а геният Луи дьо Фюнес, би било мечта за всяка актриса. Защото той е легенда и епоха не само във френското, а и в европейското и световното кино. Незаменим комик. Комик, който може само с един поглед или мимика да те разплаче от смях. Да, през 1952 г. той лично казва на тази актриса репликата „Аз бих искал вие да играете във всички мои филми. Вие ми носите успех...”

Щастливката, чула тази реплика, е френската актриса Клод Жансак (1927 – 2016 г.). Нещо повече, тя не само чува репликата, а заедно с Луи правят перфектен творчески екранен тандем, в който повече от 10 филма Клод е негова съпруга и остава в историята на киното като Жозефа Крюшо, жената на най-смешния полицай в света...
Интересното е, че при кончината на Жансак през декември 2016 г. българските медии отбелязват факта съвсем протоколно, само с по няколко реда. Това е несправедливо, защото, макар да е вярно, че Клод остава в историята благодарение най-вече на Луи дьо Фюнес, тя е забележителна актриса, с талант и качества, без които не би мечтала за повече от 100 роли в театъра, киното и телевизията. Факт е, че дори в годината на смъртта си тя все още се снима, на 89 годишна възраст. Завидно творческо дълголетие...

Понеже по традиция обръщаме внимание към семейната среда на бъдещите актьори, за Клод ще вметнем, че баща й Андре Жансак е певец, а майка й Роза Брейер пък винаги е мечтала за кариерата на актриса. Е, тя не става, но пък дъщеря й сбъдва нейната мечта...
Подобно на други големи актьори и Клод не се радва на щастливо семейство като дете, тъй като когато е на 6, баща й оставя съпругата и детето си и се жени втори път. Малката пък в началото се записва в школа по класически танци, но после по настояване на майка си учи в отделението по драма към Парижката консерватория. Там съдбата я среща с първия й съпруг Пиер Монди, актьор и режисьор. За него е омъжена от 1952 до 1954 г. Иначе още от 20-годишна играе в театъра, а кино дебюта си записва през 1952 г. във филма на режисьора Саша Гитри „Животът на честния човек” като Евелин. Именно в този филм участва Луи дьо Фюнес и тогава той се обръща към Клод с репликата, че би искал да играе във всички негови филми...

Става така, че Жансак се превръща не само в екранна партньорка на Дьо Фюнес, а и негова екранна съпруга. Особено популярна е в ролята на жената на най-смешния полицай – инспектор Крюшо, красивата и обаятелна Жозефа Крюшо. Тя е Изабел Боске, съпругата на Луи в „Голямата ваканция” от 1967 г., съпругата Жермен Барние в „Оскар” също от 1967 г., съпругата Едме дьо Тартас в „Замразеният” от 1967 г., Маргарита в „Крилце или кълка” от 1976 г., Жозефа Крюшо в „Полицаят се жени” от 1968 г,. „Полицаят се пенсионира” от 1970 г., „Полицаят и полицайките” от 1982 г. и др.
Любопитен момент в кариерата на Клод Жансак е, че тя прави тандем с великия комик по идея и по настояване не на друг, а на... законната съпруга на Луи дьо Фюнес. Казват, че тя е познавала много добре Клод и нейните качества, имала й е пълно доверие, че това партньорство ще бъде само в киното, а не и в живота, още повече че съпругът й е имал нужда да блести на екрана в тандем с привлекателна жена. При това двамата, преценила съпругата на Луи, се допълват взаимно, тъй като Фюнес е избухлив и смешен, докато Клод е еталон на благовъзпитание...

Всъщност първият филм, в който Жансак и Дьо Фюнес са съпруга и съпруг е от 1967 г. и това е „Оскар”, комедия на режисьора Едуар Молинаро. Луи е Бертран Барние, а Клод е Жермен Барние. Смешното в лентата почти не прекъсва от първата до последната минута. Богаташът Барние в един и същи ден научава, че любимата му дъщеря е бременна, а от касата на неговата фирма липсват доста пари. И камериерката изчезва и хаосът е пълен...
Критиците също отбелязват, че Клод и Луи са наистина забележителен тандем – той е неприветлив и рязък, а тя е въплъщение на очарование и елегантност.

Филмът „Полицаят и полицайките” от 1982 година е последният съвместен проект на Клод и Луи, тъй като скоро след завършване на снимките великият комик умира от сърдечен пристъп. След смъртта му Жансак за дълго време се откъсва от света на киното и почти винаги отказва предложенията на режисьорите. В същото време обаче не спира да играе в театъра.

В интерес на справедливостта трябва да кажем, че макар да е била сянка на Дьо Фюнес, тя има богат репертоарен опит и е играла не само в комедийни филми и пиеси. Театралните й роли са много разнообразни, твърдят хроникьори. Тя се е превъплъщавала в Мария-Луиза Австрийска в „Наполеон II”, била е графиня и кралица, участвала е в много телевизионни сериали. За последно се снима в ролята на баба главна героиня във френско-белгийската драма „Баден Баден”.
За втория си съпруг Анри Шмен е омъжена от 1957 до 1977 г. Има един син.
През 2015 г., когато е на 88 г., е номинирана за наградата „Сезар”, с което влиза в историята. Тя става най-възрастната актриса с номинация за този престижен кино приз.

Клаудия Кардинале – сексапил, очарование и невероятен талант в едно

… Тя е Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Подобно на други големи кинозвезди е идвала в България, при това неведнъж.
Обявена е за сексидол и невероятно красива и привлекателна жена.
Печели първата си корона за красота през 1955 г., когато е на 17.
Мъжете в родния й Тунис са я заглеждали още като тийнейджърка, затова и титлата й на Мис идва дори без да се е явявала на конкурс.
Признава в интервю за БНТ, че като малка е била… грозна, за разлика от красивата си сестра.
Казва още, че едното й дете се появява на бял свят след изнасилване. Не се срамува да го признае.
И е може би единствената жена в света, отказала да се гушка с мъжкия секскумир на киното Марлон Брандо.
На нейно име има кръстена улица в Тунис.
Да, тя е единствената и неповторима Клаудия Кардинале!

Дали заради горещата африканска кръв, дошла от родното й място, дали от сицилианския й произход, но и 80 и повече години след нейното раждане тя все още е женствена и магнетична. Когато я обявяват за най-красивата италианка в Тунис, като награда я изпращат на филмов фестивал във Венеция. Тъй като е още малка, пътува за там с майка си, а когато се появява по бански костюм, коленете на мъжете се разтреперват. Не само това, тя веднага лови окото на режисьори и кинематографисти с излъчване и чар. Заваляват и предложения за снимки в киното. Оттук тръгва магистралата, която красивата италианка проправя в света на Седмото изкуство.
И понеже вече стана дума за българската следа, която оставя неповторимата актриса, тук е мястото да кажем, че тя за втори път посети страната ни през есента на 2015 г. за премиерата на българския филм „Имало едно време един уестърн“. Режисьор на продукцията е Борис Десподов. Визитата й естествено не бе случайна – в тази лента Кардинале изпълнява главната роля, като играе самата себе си. Във филма интригата се заплита около съдбата на българката Мила, която бяга от жестокия си и садистичен съпруг, за да попадне на срещата с Клаудия Кардинале и да започне да работи за нея. Приятелството между двете жени прави историята интересна и вълнуваща.
Хубаво е, че през февруари 2023 г. този наш филм бе излъчен два пъти в огромния културен център в Ню Йорк – Музея на модерното изкуство.

Малко не спазваме хронологията, но пак се връщаме към началото. Когато заваляват предложения за кино, първоначално Клаудия се дърпа – просто не й се занимава с това. Налага се баща й да се намеси и да я убеди да опита творчески път на големия екран. Тя не само опитва, а и се превръща в звезда – на италианското, на френското, на американското кино. Става така, че в дългия си живот на екрана, на който я гледаме в близо 180 филма, Кардинале привлича вниманието на велики режисьори като Фредерико Фелини и Лукино Висконти, на Луиджи Коменчини, а нейни партньори са едни от най-големите мъжки имена в това изкуство като Марчело Мастрояни, Ален Делон, Хенри Фонда, Жан-Пол Белмондо, Бърт Ланкастър и др. Е, няма как да си в тяхната компания и да не си голям…

Хроникьорите твърдят, че Клаудия става известна още с първата си поява на големия екран. Това се случва през 1958 г., когато тя е на 19, и се появява в ролята на Кармелина в комедията на режисьора Марио Моничели „Неизвестни извършители“. Още тогава привлича вниманието на критици и публика. На следващата година гледаме красивата италианка в още два филма – „Първата нощ“ на режисьора Алберто Кавалканти и „Заплетен случай“ на Пиетро Джерми. Големият Лукино Висконти я кани за ролята на Джинета в своята драма „Роко и неговите братя“ от 1960 г., в който, според други киномани, въпреки малкото й реплики блясва нейната звезда на голяма актриса, още повече че тя се среща на екрана с Ален Делон. Филмът е съвместна продукция на Италия и Франция. Лентата е черно-бяла и макар да има немалко проблеми с тогавашната цензура, постига големи финансови успехи в Италия.

През 1963 г. идват две нови големи роли на Клаудия. Едната във филма „Гепардът“ на Висконти, в която италианката е Анджелика Седара и Бертиана, а другият е знаменитият шедьовър „Осем и половина“ на Фелини. В него Кардинале възпроизвежда митологичния образ на Музата.
В „Гепардът“ Кардинале отново се среща на екран с Ален Делон, този път и с Бърт Ланкастър, а след втория филм Клаудия вече е световноизвестна звезда на киното, която може да се мери със Софи Лорен и Джина Лолобриджида.
Сред холивудските й превъплъщения не можем да пропуснем уестърна на режисьора Ричард Брукс „Професионалистите“ от 1966 г. В него Клаудия си партнира отново с Бърт Ланкастър. Сюжетът заплита интрига с наемането на четирима наистина професионалисти, които трябва да освободят съпругата на милионер от Тексас, попаднала в ръцете на мексикански бунтовници. Макар разказът донякъде да е класически, лентата е интересна, а превъплъщенията на актьорите – подобаващи напълно за жанра, който, между другото, допада много и на Кардинале. Следващата й роля в уестърн е в хитовата продукция на режисьора Серджо Леоне „Имало едно време на Запад“ от 1968 г., където гледаме италианката в ролята на Джил Макбейн. На екран са още Хенри Фонда и Чарлс Бронсън.
Въпреки успехите си в Холивуд италианката се завръща на Стария континент и се появява в партньорство с Алберто Сорди в „Едно момиче в Австралия“. Съвсем резонно (предвид изкусителната й визия, разбира се) е превъплъщението й в ролята на проститутка и тази роля й носи немалко престижни награди.

С немския актьор Клаус Кински гледаме Клаудия в един малко странен, но пък добър филм, приключенската драма „Фицкаралдо“ на режисьора Вернер Херцог. Това е името, което перуанските индианци дават на меломана Браян Суини, който пък е осенен от екстравагантната идея в средата на джунглата на Перу да построи сцена за своя любим изпълнител Енрико Карузо. Ролята на Фицкаралдо е поверена на Клаус Кински, а неговата любима Моли е Клаудия Кардинале. В подобни нелеки роли Кардинале се изявява още в „Червената палатка“ и „Аудиенция“ от 1971 г., „Кожа“ от 1981 г. и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).
Естествено е с такива значими успехи и наградите на Клаудия да не са малко. През 1984 г. на фестивала във Венеция тя взема приз за най-добра женска роля за превъплъщението си в Кларета на режисьора Паскуале Скуитиери. Тя е носителка на 4 награди „Давид на Донатело“, популярни като италианските Оскари, притежава и 4 сребърни ленти, призове на филмовите журналисти в Италия. През 1993 г. тя е удостоена с почетна награда „Златен лъв“, а на фестивала в Берлин през 2002 г. прегръща и приза „Златна мечка“. През 1995 г. има и френски орден.

Когато и днес я питат колко мъже е имала в живота си, Кардинале е скромна и отговаря, че е само един – неаполитанският режисьор Скуитиери, за когото стана дума, и с когото тя прави десетина филма. Но пък не крие, че от малка е харесвала Марлон Брандо и може би е единствената известна жена, отказала да прави секс с него.

Освен отдадеността на киното италианката е и обществено ангажирана личност. Бори се активно за правата на жените и е Посланик на добра воля на ЮНЕСКО, участва и в редица благотворителни кампании. Има две деца – дъщеря Клаудия и син Патрик.
Завършваме с едно признание на Клаудия, което добавя още нещо към нейния характер: „Аз съм свободна. Аз съм нормална. Нямам охрана, обичам хората и се разхождам сама… Да, работила съм с много красиви мъже. Но винаги съм била независима и никога не се омъжих…“

Клайв Оуен – карък в училище, голям на сцената и на екрана

… Той спи със сестра си и тази нецензурна еротика въобще не го впечатлява. Въпросната еротика обаче прави така, че известна марка бира отказва той да й бъде рекламно лице именно заради това срамно кръвосмешателство. Най-хубавото в случая – и то оправдава напълно донякъде скандалното начало на нашия разказ, е че въпросният мъж е британският актьор Клайв Оуен, а еротиката, за която стана дума, е само на екран, във филма Close My Eyes от 1991 г., където героят Ричард прави любов с родната си сестра. А че Оуен не е приет за рекламно лице по тази причина, е факт…

Да, Оуен е от актьорите, които нито влизат с гръм и трясък в киното, нито пък кариерата им върви гладко като по вода. Има периоди, в които е известен и дори на върха на популярността, следвани от периоди, в които никой не се интересува нито от таланта му, нито от качествата му. В същото време Клайв още от малък е запален по професията на актьора и в интерес на истината трябва да уточним, че има много успешни роли не само на големия екран, а и на театралната сцена, където се е превъплъщавал в изключителните герои на Шекспир. А тези персонажи, както знаем, не са за всеки…

Клайв Оуен е роден през 1964 г. в Ковънтри, Англия, и макар че баща му напуска многочленното семейство още когато Клайв е на 3 години, вероятно е „заложил“ нещо от себе си в гена на детето. Баща му е кънтри певец, т.е. не е чужд на изкуството и на сценичните изяви. Затова и още от ученическите си години младокът се появява на сцена – първо, естествено в школски театрални постановки, а когато е на 20 г., вече следва в Кралската академия за драматично изкуство. Любопитен факт е, че като ученик Оуен не е отличник, напротив – науките не му се отдават много-много. Когато завършва гимназия, трябва да се яви на 9 изпита, от които Клайв успява да вземе само един – по английски език…

Студентските му години обаче бележат немалко участия на театралната сцена, след което идва включването му в трупата Young Vic, в чиито репертоар преобладават адаптации по Уилям Шекспир.
По това време идва и промяната в личния му живот. Когато играе в знаменитата пиеса „Ромео и Жулиета“, Клайв се влюбва наистина в сценичната си партньорка, актрисата Сара Джейн Фентън. По-късно двамата сключват брак и имат две дъщери.
Дебютът му на големия екран е през 1988 г. в английския филм Vroom. Следват участия в много телевизионни филми и сериали, като най-запомнящото се е в поредицата „Играчът“ от 1990 г., в който Клайв се превъплъщава в образа на мошеника Стивън Крейн. По това време Оуен е вече популярен и обичан, но изненадващо и за зрители, и за критика, напуска сериала с амбицията да се снима на големия екран. Е, нещата не се получават, поне не и в първите две години. Да, той играе в театъра, да, снима се и в други телевизионни филми и сериали, между които Close My Eyes, Class of '61, Century, The Return of the Native, Nobody's Children, Bad Boy Blues, но в нито едно от тези участия не впечатлява така, както го прави в „Играчът“.

За сметка на това поредното си впечатляващо участие Клайв записва с ролята си в пиесата „Отблизо“ (Closer) от 1997 г., която бързо се превръща в хит. Същата година гледаме актьора във филма Croupier. Там той се превъплъщава в писателя Джак Манфред, който не успява да върже нормален бюджет само с писане и това го принуждава да работи в казино като крупие. Има разбира се и любовна интрига, която заплита сюжета. И макар лентата да не е приета възторжено в Англия, е харесана много Зад Океана, където Оуен е забелязан от режисьорите. През 2001 г. се снима в ролята на Робърт Паркс в „Госфорд парк“, а през 2002-ра в екшъна „Самоличността на Борн“. Следва и ролята на Крал Артур през 2004 г. в едноименния филм и най-после – филмовата версия на пиесата „Отблизо“, в която пиеса Клайв вече е играл. Романтичната драма на режисьора Майк Никълс вади на екран освен Оуен в ролята на Лари Грей още Джулия Робъртс (Ана Камерън) и Натали Портман (Алис Айрис/Джейн Джоунс). За тази си роля Клайв печели „Златен глобус“ и награда на БАФТА за поддържащ актьор и е номиниран за „Оскар“, също за поддържащ актьор. Има и номинация за награда „Сателит“.
Заедно с Дженифър Анистън гледаме актьора през 2005 г. в „Извън релси“, същата година играе и в „Град на греха“. През 2006-а прави успешна роля в „Човек отвътре“, а през 2007 г. е номиниран за награда „Сателит“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия за превъплъщението си в „Стреляй смело“. През 2012 г. играе Хемингуей във филма „Хемингуей и Гелхорн“, за което получава номинация за „Златен глобус“ за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм номинация за „Сателит“ и „Еми“ в същата категория (вж. отделно филмографията на актьора).

В края на 2023 г. се разбра, че през 2024-та ще се появи шестсерийният детективски филм Monsieur Spade. В ролята на детектива Сам Спейд, герой от романа на Дашиъл Хамет „Малтийският сокол“, влиза Клайв Оуен.
Като цяло, режисьорите, работили с Клайв Оуен, подчертават неговото изключително сериозно отношение към пресъздаваните персонажи, както и факта, че актьорът по принцип винаги предпочита по-сложни, а не повърхностни образи. Което донякъде оправдава, а донякъде влиза в противоречие с едно от откровенията на Клайв: „Разбирам, че филма го снема режисьорът, а не аз. Моята задача е в това да въплътя неговата безумна, смахната визия…“

Киану Рийвс, или най-добрият човек, когото познавам

Той е един от малцината световни актьори, които никога, ама никога през живота си не са се мислели за звезда. Няма я онази типична грандомания, няма го самочувствието на велик, няма го егото на милионер, какъвто всъщност е. При това парите, които е заработил, са стотици милиони долари, но ги е спечелил честно, благодарение на умението си да се превъплъщава. И да бъде добър, много добър човек. Той е канадско-американският актьор Киану Рийвс. За него един известен журналист бе казал: „Той е най-добрият човек, когото познавам“. И с право. Киану може да срещнете на улицата или в метрото, може да го видите поседнал на някоя градска пейка в парка, може да разговаря с всеки и е готов всекиму да протегне ръка. Това го прави обичан не само заради ролите му на големия екран, но и заради факта, че е земен, истински, неподправен. През 2023 г. стана на 59, но си е все същият – отворен към хората, към техните проблеми. Признава и днес, че никога не се снима във филми само и единствено за пари. И до днес критиците не могат да си обяснят защо Киану отказва снимки в продължението на филма „Скорост“, след като именно тази лента го изстрелва към върха на славата. Продължението обаче се оказва пълен провал и според мнозина това се дължи именно на отсъствието на Киану…

И понеже стана дума за пари, нека кажем. Най-касовата продукция с участието на Рийвс – „Матрицата“ с нейните три продължения, според светската преса е донесла на актьора не по-малко от 156 млн. долара. Далеч зад него остават Брус Уилис, Том Круз и Уил Смит, които са пчелили от филм по 100 млн. Тези цифри категорично отреждат на Киану място в Топ 10 на най-богатите и популярни имена в киното. Звездата в Холивудската алея на славата е съвсем логична…
През 2022-ра Киану направи пред медиите изключителни признания за личния си живот. Дотогава малцина бяха онези, които знаеха какво е преживял актьорът в детските си години, а и по-късно, вече като зрял мъж.

Когато е само на 3 г., родителите на Рийвс се развеждат. Бащата и майката нямат нищо общо с изкуството – според някои майка му е дизайнерка на костюми, според други – танцьорка на еротични танци в казино. Баща му е геолог, но заради продажба на хероин е осъден на 10 години затвор. Когато семейството се разпада, майката на бъдещия актьор започва да сменя често партньорите си и това принуждава Киану често да пътува от едно населено място в друго с поредния си втори баща. Сменя училища, от някои е отстраняван поради лоша дисциплина. Въобще учението не е силната му страна. Той така и не завършва гимназия и остава без диплом. В повечето време е отглеждан от баби и дядовци. Когато пък е на 23 години, губи най-близкия си приятел, който умира от свръхдоза наркотик. С жените също не му върви. Голямата му любов се казва Дженифър Сайм. Тя забременява от Рийвс, но в осмия месец момиченцето се ражда мъртво, а година и половина по-късно Дженифър загива в автомобилна катастрофа. Към това прибавяме факта, че по-малката сестра на Рийвс е болна от левкемия, а Киану дарява 70 на сто от хоронара си от филма „Матрицата“ на болници, които лекуват това тежко заболяване.

Любопитен е фактът, че в тийнейджърските си години Киану мечтаел да стане състезател по хокей на лед. Нормално на фона на факта, че той се смята за канадец, въпреки че е роден в Ливан, а „кленовите листа“ са най-силният отбор по хокей на лед заедно с Щатите. Бил е вратар в хокейния тим, при това много добър на този възлов пост. Мечтаел си дори да играе на олимпиада, но това си остава само една мечта. Когато е на 9 години на практика за първи път излиза на сцена, това става в пиесата „Проклетите янки“. Някои твърдят, че това е дебютът му в актьорската професия въпреки невръстната възраст. Когато е на 15 се появява в друга театрална постановка – класиката „Ромео и Жулиета“. Вече в зряла възраст му се налага да се превъплъти и в ролята на Хамлет, отново в Шекспирова творба, при това според критиците той е бил „един от най-добрите Хамлети…“.

Естествено филмовата му кариера не стартира рязко и отведнъж. В началото като повечето световни актьори тръгва със заснемане в рекламни клипове, в късометражни филмчета. Преди това сменя различни работи, за да се изхранва – продавач е в спортен магазин, готви спагети в италиански ресторант, урежда си малки роли в телевизионни продукции. Първото му по-сериозно участие е във филм за хокей на лед – „Млада кръв“ от 1986 г., в който той играе вратар, което най-много му пасва. След тази продукция Киану се установява в Лос Анджелис, където първото му по-сериозно участие пък е в лентата „Брегът на реката“ от същата 1986 г. Актьорът споделя, че от този ранен период любимата му роля е във филма „Чудесното приключение на Бил и Тед“ от 1989-а, филм комедия, харесан и от критиците. Овации обира и продължанието на тази продукция - „Измисленото пътуване на Бил и Тед“ от 1991 г.

Освен с тези тийнейджърски роли Киану се превъплъщава и в персонажи от „Принцът на Пенсилвания“ (1988 г.) и „Опасни връзки“ (1988 г.). Във втория филм Рийвс е екранен партньор на Джон Малкович и Мишел Пфайфър. През 1992 г. Киану се снима във високобюджетния филм „Критична точка“. За това свое участие взема награда на MTV за най-желан мъж.
Все пак продукцията, която го изстрелва към върха на славата, е екшънът „Скорост“ от 1994 г. В него Рийвс е партньор на друга голяма звезда – Сандра Бълок. Киану влиза в ролята на смелия и съобразителен полицай Джак Тревън, който в изпълнените с напрежение сцени успява да спаси група заложници, взети от озлобен и нагъл терорист. В мисията му помага Сандра Бълок в образа на Ани.
За Киану пресата отбелязва още, че макар вече да е станал много популярен и обичан заради участието си в „Скорост“, той не отказва и второстепенни и поддържащи роли, сякаш за да оправдае философията си, че не се снима в киното за пари.

Разбира се и при него има филми, които критиката не приема категорично или приема, но с много забележки. Това са ленти като „Джони Мнемоник“, „Верижна реакция“, „Да почувстваш Минесота“ от 1995 - 1996 г., които са критикувани въпреки огромните финанси, вложени в тях. За разлика от тези филми талантът на Рийвс блясва отново в появата му в друга емблематична продукция – хоръра „Адвокат на дявола“, в който той си партнира с легендата Ал Пачино и Шарлиз Терон (1997 г.)
Имиджа си на световна кинозвезда Киану Рийвс затвърждава с участието си във фантастиката „Матрицата“ от 1999 г., който има още три продължения – „Матрицата: Презареждане“, „Матрицата: Революции“ и „Матрицата: Възкресение“. В тази поредица, смятана за един от най-добрите научно-фантастични екшъни в света, Киану се превъплъщава в ролята на Нео, млад служител от софтуерна компания, който се опитва да разгадае тайната на Матрицата. Само първата част на продукцията според хроникьори носи печалба от 171 млн. долара в Щатите и още 466 млн. от прожекции по света, въпреки че разходите на филма са „едва“ 63 млн. долара.

Между другото, Киану харесал „Матрицата“ още с прочитането на сценария, може би защото винаги е имал интерес към бойните изкуства. Затова и с удоволствие тренирал 4 месеца преди снимките, за да бъде в добра физическа форма. Лентата е много занимателна и поради изключителните си звукови и снимачни ефекти, които я правят култова във всички салони, в които е излъчвана.
Друг филм с Киану Рийвс, много харесван, е „Денят, в който Земята спря“ от 2008 г. В това фентъзи Киану се превъплъщава в извънземния пратеник Клаату, приел човешки облик. През 2023-а Рийвс представяше четвъртата част от поредицата „Джон Уик“, първата част от която излезе през 2014 г.

Що се отнася до личния живот на Киану, той, както вече споменахме по-горе, е на обикновен човек. Рийвс е сред актьорите, които са известни със своята дарителска щедрост и със скромността си. За него се знае, че много дълги години е живял в жилище под наем и едва по-късно си купува къща в покрайнините на Холивуд. Негово е откровението пред медии: „Кажи здравей на някого и дори прегърни някой, който изглежда наранен. Помогни на някого. Трябва да живееш всеки ден все едно ти е последен. Следващият ден не е гарантиран, затова живей днес!”

Що се отнася до ролите на Киану, в началото на 2023-а той призна, че участието му в „Джон Уик 4“ е най-трудното му превъплъщение в кариерата, тъй като той е вече на 59 г. и му е било доста напрегнато, за да успее да влезе в добра форма. Но пък няма никакво съмнение, че го е постигнал, верен на кредото си … „Живей днес!“.

Кевин Костнър – бодигардът, който танцува с вълци

Кинокритиците може да са единодушни в мнението си, но киноманите със сигурност са разделени по въпроса кой филм на Кевин Костнър е по-добър – „Танцуващият с вълци“ или „Бодигард“. Няма да е пресилено да се каже, че и двете продукции са супер успешни, а ако към тях добавим сериала „Йелоустоун“, се заформя картинката на трите емблематични ленти за този звезден американски актьор. Той е успешен, не само защото е носител на престижните награди „Оскар“, „Златен глобус“, „Еми“ и „Сезар“, разбира се и на БАФТА, а защото филмите с него – и като актьор, и като режисьор, са се превърнали в машини за пари, а самият Кевин – в любимец на кино аудиторията. Звездата в Холивудската алея на славата не учудва никого…

Между другото, любопитен факт в кариерата му излезе наяве през февруари 2023 г. Тогава актьорът получи награда „Златен глобус“ не на официалната церемония, както си му е редът, а … по пощата. Това стана, защото Костнър нямаше възможност да присъства на тържеството поради наводнения около дома му. Стават и в Щатите такива неща. Призът пък бе присъден на Кевин за най-добър актьор в драматичен сериал – за „Йелоустоун“. В социалните мрежи актьорът дори публикува клип, в който се вижда как разопакова пощенската пратка у дома…

И понеже стана дума вече за две големи заглавия, нека доуточним. В „Бодигард“ от 1992 г. (режисьор Мик Джаксън) Костнър си партнира успешно с певицата Уитни Хюстън, за която пък това е филмов дебют. Филмът е интересен и допада много на публиката по три причини. Макар да е донякъде тривиален, сюжетът е занимателен и поддържа интрига от началото до финалните надписи. Хюстън е велика певица, освен това е красива и привлекателна жена и е нормално личният й бодигард – Кевин Костнър в ролята на Франк Фармър, да се влюби в нея. Романтиката е другото, което омагьосва в продукцията. Любопитен факт е, че за ролята на охраняваната певица е имало кастинг, на който се е явила дори Мадона. Кевин обаче, който е продуцент на лентата, категорично отказва да я наеме за ролята заради някаква тяхна стара недоброжелателна закачка. Така или иначе, филмът бележи много сериозен касов успех. Смята се, че саундтракът към „Бодигард“ е най-продаваният в света тогава със 17 млн. копия в САЩ и 45 млн. по цял свят.

Що се отнася до другата гениална продукция – „Танцуващият с вълци“ (1990 г.), тук Кевин Костнър прави режисьорския си дебют, който се оказва повече от успешен, а актьорът влиза и в главната роля. През 1991-ва продукцията е номинирана за „Оскар“ в 12 категории и получава 7 статуетки! Кевин се разминава с приза за най-добра мъжка роля, който отива при Джеръми Айрънс за „Обрат на съдбата“. За сметка на това Костнър взема „Оскар“ за режисура и за филм на годината. Той записва името си като един от шестимата актьори, прегърнали „Оскар“ и за най-добър режисьор.

Лентата започва същинско шествие по екраните в САЩ и по света, като в Америка приходите надхвърлят 180 млн. долара, още 425 млн. влизат като приходи от световните екрани. Продукцията е определяна от критиците като перфектна, а много доволни от филма са и индианците, тъй като преценяват, че в тази лента най-точно и пълнокръвно са представени нравите и отношенията на техните предци. Самият Кевин няма проблеми за главната роля и не се нуждае от дубльор, защото е отличен ездач на кон. Малцина може би знаят факта, че заради филма „Танцуващият с вълци“ индианското племе сиукси подарява на актьора земя, на която той пък построява игрище за голф.
Стигнахме и до спорта. Освен с актьорската си дарба, с която Бог явно го е дарил, роденият през 1955 г. Кевин Костнър е и отличен спортист. Можело е да направи и професионална спортна кариера – играе успешно баскетбол, футбол и бейзбол, участва редовно и в турнири по голф. Как са си представяли бъдещето му родителите му, не се знае точно. Той не е наследил гена нито на баща си, който е служител в електрическа компания, нито на майка си – социален работник. Тръгва по своя път и още като малък осъзнава, че може да се реализира в две области - в киното и в музиката. Както и става. На тийнейджърска възраст пее в църковен хор на баптистите и пише стихове. На 18 г. си построява кану, за да се спусне по речно течение. И го прави.

Когато поглежда към науката, попада в Калифорнийския университет, където учи бизнес отношения, като паралелно с това посещава няколко пъти седмично уроци по актьорско майсторство.
Като много други американски актьори в Холивуд нещата за Кевин не потръгват веднага. Той е принуден да сменя различна работа – става шофьор на камион, напряга мускули на риболовен кораб, кара и автобус. В началото започва да се снима в рекламни клипове. Нещата потръпват, когато режисьорът Лорънс Касдан го взема за участие във филма „Силверадо“ (1985 г.). Именно в тази роля Кевин вече е забелязан от режисьорите, които започват да го търсят, оценявайки таланта му. Две години по-късно Костнър участва в „Недосегаемите“, а през 1989-а се снима в „Поле на мечтите“. Тези две продукции му създават образа на звезда.

Разбира се тези няколко заглавия съвсем не изчерпват творчеството на Кевин Костнър. Добре е от неговата филмография да споменем задължително „Робин Худ: Принцът на разбойниците“, „Воден свят“, „Месия на бъдещето“, „Човек от стомана“. В „Джей Еф Кей“ и „30 дни“ Кевин участва, но не се превъплъщава в ролята на американския президент Джон Кенеди (вж. отделно филмографията на актьора). Любопитното е още, че в кариерата си Костнър категорично отказва да се снима в продължение на филми, но това не му пречи да е сред най-богатите актьори.

Що се отнася до светските издания, те няма кой знае какво да следят, защото Кевин е от хората, които не обичат да вдигат излишен шум около личния си живот. Той има един брак зад гърба си – с първата си съпруга Синди Силва, от която има три деца, а настоящата му половинка Кристин Баумгартнер го е дарила с още три деца. От кратката си връзка с актрисата Бриджит Рууни е седмото му дете. Казват, че той еднакво обича всичките си деца и е добър и грижовен татко. Нарича себе си обикновен семеен човек и вероятно е така.
Пресата не пропуска да отбележи, че втората любов на Кевин след киното е музиката. През 2007 г. той създава групата Kevin Costner & Modern West, която свири кънтри и рок. Бандата издава два албума и дори прави световно турне.
След онова, което е постигнал в живота и кариерата си, Кевин с пълно основание има право да заяви: „Щастлив съм от нещата, които съм направил - невинаги от резултатите, а от решенията, който съм взел сам. И мисля, че това е най-верният път на движение през живота…“

Кевин Клайн, или в дебюта си да партнираш на Мерил Стрийп не е за всеки

Когато кажеш Мерил Стрийп, няма нужда от повече обяснения и думи. Знаменита американска актриса, белязала славен път в Холивуд. Сега само си представете какво е за един актьор да запише холивудския си дебют именно като партньор на Стрийп. Става дума за Кевин Клайн. Вероятно запознати с биографиите на двамата ще подскочат и ще заявят, че няма нищо по-естествено от този факт, като се има предвид, че двамата са почти на една и съща възраст – Кевин е роден през 1947 г., а Мерил през 1979. За дебюта на Клайн говорим през 1982 г. Обаче.

До въпросната 1982 г. Мерил Стрийп има зад гърба си в Меката на американското кино няколко суперпродукции като „Ловецът на елени“, „Манхатън“, „Крамър срещу Крамър“, „Жената на френския лейтенант“, донесли й „Оскар“, две награди „Златен глобус“, приз БАФТА и още 6 номинации! Тя вече е голямо и познато име! А Клайн прави дебют в голямото кино като партньор на Стрийп. Говорим за драмата „Изборът на Софи“, както вече казахме от 1982 г. Продукцията е дело на големия режисьор Алън Пакула, а сюжетът се завърта около тежката връзка на преживялата Холокоста полякиня Софи (Мерил Стрийп) с американския евреин Нейтън (Кевин Клайн), в която връзка се намесва писателят Стинго (Питър Макникъл). За великолепното си превъплъщение Мерил е отличена с „Оскар“ за най-добра женска роля, „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм и получава номинация за БАФТА за най-добра актриса в главна роля. До този филм Кевин Клайн има участие през 1976 г. в един телевизионен филм - The Time of Your Life. Затова именно говорим, че да партнираш при дебюта си на Стрийп не е за всеки!

Сега насочваме внимание към Кевин Клайн. Любопитен момент е, че ако ползвате търсачки в интернет, голяма е вероятността да попаднете на немалко грешки. Големият американски театрален и филмов актьор често е бъркан с известния американски моден дизайнер Келвин Клайн. Ясно е защо – заради близостта на имената. Тази глупава грешка може да се срещне дори в електронни издания, които държат на името си. Сега обаче оставяме настрана тези неща, за да насочим малко светлината на прожекторите към актьора.
Роденият през 1947 г. Кевин Клайн има еднакво силни роли и на сцената, и на големия екран. Самият факт, че в театъра е играл в немалко пиеси на Шекспир, и то в роли като Ромео и Хамлет, а се е превъплъщавал в комедийни персонажи както в популярния филм „Риба, наречена Уанда“, а го гледаме и в сериозна роля в „Красавицата и Звяра“, вече доказва учението му да бъде разнолик, при това много талантлив. Затова и звездата му в Холивудската Алея на славата не е случайна…

Понеже обръщаме внимание към началото, редно е да споменем, че в гена на Кевин има заложено нещичко от баща му Робърт Клайн. Той е човек, който, макар да е практикувал различни професии, между които търговец на детски играчки, продавач в музикален магазин и наемател на бар, е влюбен в класическата и в оперната музика, нещо повече, любител оперен певец е. Т.е. изкуството е в кръвта и на Кевин Клайн. Той пък не е от самоуките актьори. Отдава се на университетско изучаване на драматично изкуство, пантомима и музика, след което през 1972 г. логично се включва в прочутата нюйоркска театрална трупа Acting Company. С нея обикаля Щатите, а в репертоара са най-много шекспировите пиеси. Още тогава блясва таланта му на театрален актьор и става ясно, че персонажите на Шекспир са в кръвта му. Доказателство са и двете му награди „Тони“, които се връчват за отлични сценични превъплъщения.
За холивудския дебют на Клайн през 1982 г. вече стана дума. Но е нужно едно важно уточнение. Мерил Стрийп взема големи награди за тази си роля, но пък Кевин също не е подминат от филмографите – той има две номинации. Едната е за наградата БАФТА за най-добър дебют и другата е за „Златен глобус“ за изгряващ актьор. Какво начало само…

През 1983 г. критиката засипва със суперлативи Кевин и за ролята му в „Големият студ“, дело на режисьора Лорънс Каздан. Филмът разказва за преживяванията и съдбите на бивши състуденти, които се събират отново след 15 години на погребението на техен приятел. Любопитно е, че саундтракът на филма включва парчета на известни музиканти, сред които Арета Франклин, „Ролинг стоунс“ и др.
Две години след тази роля (на един от групата състуденти в „Големият студ“) вече гледаме Кевин Клайн в уестърна „Силверадо“, в който играе и Кевин Костнър.

Идва наградата „Оскар“ за поддържаща роля в знаменитата комедия „Риба, наречена Уанда“ от 1988 г. – филм, многократно излъчван и по родните телевизии. Любопитен сюжет, красива и изкусителна жена (Джейми Лий Къртис), бандити с планове за бързо забогатяване, любовна интрига и неочаквана развръзка. Разбира се и немалко смях. Какво повече му трябва на един занимателен филм? Тази продукция на режисьора Чарлз Крайтън неслучайно е отличена с награда БАФТА, а Кевин Клайн, който е Ото Уест, единият от престъпниците, взема „Оскар“ за най-добра поддържаща роля и е номиниран за наградата на БАФТА за най-добра главна роля.
Следващата номинация на актьора за „Златен глобус“ – за най-добър актьор в мюзикъл или комедия, е за ролите му на Джефри Андерсън и д-р Род Рандъл в „Сапунена опера“ на режисьора Майкъл Хофман с участието и на Робърт Дауни – мл. от 1991 г. Година по-рано пък гледаме Клайн отново в ролята на Хамлет в телевизионна адаптация на шекспировата пиеса, режисирана лично от него. В комедийни роли Кевин се изявява също във филма „Чаплин“ от 1992 г., през 1993 г. в „Дейв“ (има номинация за „Златен глобус“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия), а през 2001-ва за ролята си на Джордж Монро в „Къщата на моя живот“ Клайн е номиниран за най-добър актьор от Гилдията на актьорите.

Статистиците отчитат в творческата му биография повече от 50 интересни роли – и сериозни, и комедийни. Няма как да пропуснем през 2008 г. и превъплъщението му в легендарния Серано дьо Бержерак в едноименния филм, за което участие е номиниран за награда „Еми“ за водеща мъжка роля. И естествено „Красавицата и Звяра“ от 2017 г. Това е един великолепен филм шедьовър, вълшебна приказка на режисьора Бил Кондън с участието на звезди като Ема Уотсън, Ема Томпсън, Кевин Клайн и др. Продукцията е показвана неведнъж у нас и смело може да се твърди, че човек колкото и пъти да я гледа, все открива по нещо ново и хубаво. Разбира се филмът вплита в едно реалност и фентъзи, има немалко причудливи образи, а играта на актьорите е впечатляваща. Музиката също. Бюджетът на лентата е огромен – близо 550 млн. долара, а приходите от продажби надхвърлят 1 милиард и 265 хиляди!
В ролята на чаровното момиче Бел, което успява да преобрази душевността на Звяра, влиза Ема Уотсън. Кевин Клайн пък е Морис, бащата на Бел, който става заложник на Звяра, преди появата на красивата дъщеря. Сценографията и костюмите са невероятни, музиката също. Филмът е истинско удоволствие за киноманите.

След толкова много думи за Кевин Клайн и творческите му изяви, за да останем верни на традицията, трябва да кажем нещо и за живота му извън сцената и киното. За разлика от мнозина обаче при Кевин няма кой знае какво, което да попада в обективите на светската преса. Той е порядъчен мъж, през 1989-а се жени за актрисата Фоебе Кейтс, двамата имат син и дъщеря. Щастлив брак. Какво повече му е нужно на един мъж, добил слава, известност и пари?...

Катрин Зита-Джоунс – щастлива в киното и в любовта

Тя е еднакво щастлива и в киното, и в любовта. Ако я попитате коя е по-голямата й любов, вероятно ще каже семейството. Това обаче не й пречи да пресъздаде на големия екран запомнящи се образи и да спечели най-престижната кинонаграда „Оскар“. Естествено и да бъде сред любимките на киноманите. Има защо. Тя е надарена с рядко излъчване и красота, талантът й блика от вените, а освен всичко друго дори жълтите издания в Холивуд сочат нея и съпруга й като една от най-примерните и достойни за уважение семейни двойки.
Да, тя е уелската актриса Катрин Зита-Джоунс. През лятото на 2023 г. заедно със съпруга си – великия Майкъл Дъглас, бе забелязана да се припича на яхта недалеч от остров Капри. Явно италианското море освен за релакс й служи и за вдъхновение. В началото на есента на 2023-а пък щастливата семейна двойка отпразнува заедно рожден ден, тъй като двамата са астрални близнаци и са родени на 23 септември. Красавицата стана на 54 г., а мъжагата Дъглас – на 79. В интерес на истината, не им личи – нито на нея, нито на него.
Ясно е защо ги дават за пример. Като се има предвид животът на повечето холивудски актьори и актриси, многобройните им връзки, събирания и раздели, Катрин и Майкъл са щастливи в брака си близо 25 години и не го крият. Пресата подшушва, че в техния предбрачен договор имало уж залегнала клауза, че ако някой от двамата съпрузи изневери, ще бъде санкциониран от половинката си с 5 млн. долара. Дали е вярно това, е отделен въпрос, но днес никой не се съмнява, че любовта на двойката е истинска и не опира до предбрачни клаузи…

И понеже започнахме с по-любопитните моменти, през 2023 г. Майкъл Дъглас отново демонстрира привързаността си към семейството. На фестивала в Кан, където бе поканен, за да получи специална „Златна палма“ за цялостно творчество, актьорът се появи с бляскавата си съпруга и с 20-годишната им дъщеря Карис, като и той, и двете придружаващи го дами бяха в изключително елегантен стил. Ненапразно фотографите се надпреварваха кой ще направи най-добрите кадри от светската церемония.
Родената през 1969 г. Катрин Зита-Джоунс е надарена с талант, който проявява още от малка, въпреки че родителите й нямат нищо общо с изкуствата. Още когато е на 11 г., момиченцето вече има снимки в лондонска продукция. 4 години по-късно вече е записана в хора за мюзикъла 42nd Street. Във Великобритания обаче Катрин става известна през 1991 г. с тв сериала Darling Buds of May, макар че година по-рано дебютира в киното в ролята на Шехерезада във френско-италианската продукция „Хиляда и една нощ“. На екран в партньорство с Жерар Депардийо и Арманд Асанте пък Зита-Джоунс се появява макар и с малка роля в „1492 – Завладяването на Рая“ на режисьора Ридли Скот през 1992 г. Отново в телевизионни изяви обира овациите на зрителите с участието си в „Хрониките на младия Индиана Джоунс“ през 1993 г. и „Екатерина Велика“ (в образа на Екатерина II) през 1994-а.

И макар тези превъплъщения да са успешни и Катрин вече да е позната и обичана от кинопубликата, казват, че нейният звезден час настъпва с филма „Маската на Зоро“ от 1998 г., където тя се снима заедно с Антъни Хопкинс и Антонио Бандерас. Режисьор на продукцията с бюджет 95 млн. долара е Мартин Кемпбъл. Антонио Бандерас е Зоро, а Катрин е Елена. Хопкинс пък е Дон Диего де ла Вега. Филмът е излъчван многократно и по родните телевизии, а Зоро се е превърнал в емблематичен герой, защитник на слабите и онеправданите и раздаващ правосъдие за насилниците и господарите. Тъй като филмът набира голяма популярност, през 2005 г. се появява и неговото логично продължение, също с Катрин – „Легендата за Зоро“.

Още следващата година гледаме Катрин Зита-Джоунс на екран с друго голямо име – Шон Конъри, в криминалния трилър „Клопка“ на режисьора Джон Амиел. Лентата с бюджет 66 млн. долара носи приходи от близо 215 млн. Сюжетът отвежда към историята на опитен крадец на произведения на изкуството и работеща под прикритие агентка на застрахователна компания, които планират сериозен удар (в главните роли са Шон и Катрин).

Престижната награда „Оскар“ Катрин извоюва с участието си във филма-мюзикъл „Чикаго“, излязъл на екран през 2002 г. Режисьор на продукцията е Роб Маршал, а в ролите освен Катрин Зита-Джоунс гледаме още Рене Зелуегър, Ричард Гиър, Джон Райли и др. Филмът печели 6 награди „Оскар“ и 3 награди „Златен глобус“, като единият „Оскар“ е за Катрин. Тя изпълнява ролята на кабаретната актриса и певица Велма Кели, която попада в затвора за двойно убийство. Интересното в тази продукция-мюзикъл е, че както Катрин, така и другите главни герои сами изпълняват песните и танците си.
В донякъде странната комедия „Непоносима жестокост“ Зита-Джоунс играе брачна измамница. Филмът на режисьора Джоел Коен се появява през 2003 г. В него Катрин е Мерилин Хамилтън, а историята се завърта около делата на мастит и суперизвестен адвокат по бракоразводни дела.

Най-логично е в случая да отбележим и още една продукция с Катрин, още повече, че тя е свързана макар и непряко с България. Става дума за филма „Терминалът“ от 2004 г. на гениалния режисьор Стивън Спилбърг и с участието на Том Ханкс в главната роля. Лентата е излъчвана многократно у нас и по родните телевизии. Продукцията е много интересна, а сюжетът отвежда към историята на турист от измислената държава Кракозия, който се оказва затворен на летището в Ню Йорк заради проблеми с паспорта си, като междувременно в държавата му е извършен преврат. Във филма асоциациите отвеждат към България, споменава се и името на държавата ни дори, а героят Виктор Наворски казва няколко български реплики и естествено процежда „Мамка му..“
Та на това международно летище, където се развива действието, пламва и любовна искра между Наворски и една красива стюардеса (в ролята на Амелия е именно Катрин Зита-Джоунс)…

С Брад Пит и Мат Деймън пък уелската красавица се снима в „Бандата на Оушън 2“ също през 2004 г.
Когато говорим за творческите изяви на Катрин, все пак можем да споменем и някои нейни номинации за антинаградата „Златна малинка“ – това става през 1999 г. (за най-лоша екранна двойка заедно с Шон Конъри в „Клопка“) и същата година за „Свърталище на духове“ (пак за най-лоша екранна двойка с Лили Тейлър). В замяна на това обаче година по-късно Зита-Джоунс е номинирана за престижната награда „Златен глобус“ за поддържаща роля във филма на режисьора Стивън Содърбърг „Трафик“ (вж. отделно филмографията на актрисата).

Данъчен беглец, французин или руснак, пацифист или просто Казанова… Кой е той? Жерар Депардийо!

Той бяга от Родината си Франция, тъй като е недоволен от данъчната система. Обявява го официално.
Взема руско гражданство, дарено му лично от Владимир Путин през 2013 г., а той засипва руския президент с хвалби.
След време обаче – през 2022-ра, тръгва остро срещу Путин, като на висок глас прокламира, че нападението над Украйна е безумна ексцесия, и напуска Русия.
Обявява се за мир и обещава да дари всички приходи от концертите си в Париж на украинския народ.
Освен това признава, че в Русия е осъзнал, че е… французин.
Срещу него повдигат обвинения в сексуално посегателство едновременно 13 жени, той категорично отрича.
Но пък в едно интервю за българската журналистка Маги Гигова признава публично и без свян, че има 20 деца от 10 жени. Френският Казанова. Да му се възхитиш направо.
Е, няма кой да е друг, освен големият актьор Жерар Депардийо! Истинският наследник на Жан Габен!
Факт е, че той не може да бъде сбъркан с друг. С такава велика и в същото време скандална биография едва ли може да се похвали някой, стигнал до върховете на голямото кино. А той наистина не може да бъде сбъркан. По нищо не прилича на стройните, мускулести и обаятелни красавци от екрана, по които въздишат немалко жени по света. Не е красив, дори напротив. Едър е и не е мускулест. Цапнат в устата. Не му пука от нищо. Умее да пресъздава всякакви типажи, все едно всеки ден е бил такъв като тях. Участвал е в повече от 200 филма, като понякога за година и половина се е снимал в по 12 ленти. Рекорд отвсякъде. Разбира се, има и неуспехи, но те се броят на пръстите на едната ръка.

Жерар е роден през 1948 година във Франция в бедно семейство. Детството му не е от щастливите. Когато е едва на 12, бяга от семейството си и се отдава на скитничество. Не стига това, ами няколко пъти дори влиза зад решетките заради кражби. С две думи – лошо момче. С него междувременно се срещат социални работници, които опитват да му обяснят, че трябва да се вземе в ръце и да се социализира, за да бъде полезен и на себе си, и на обществото. Идва момент, в който Жерар опитва да работи в актьорско студио, където нещо явно проблясва в съзнанието му. Малко по-късно завършва актьорски курсове и вече е стажант в Cafе de la Gare. През 1967 г. дебютира в киното, после през 1971 и 1972 г. се снима в още няколко филма. През 1972 г. играе млад гангстер в „Двама мъже в града“ на режисьора Жозе Джовани, в който главни герои са Ален Делон и Жан Габен. Лентата е много популярна и у нас.
Хроникьорите обаче отбелязват, че звездата на Жерар изгрява след участието му през 1974 г. във „Валсиращите“ на режисьора Бертран Блие. Този филм не е много популярен у нас, но пък във Франция е определен като „провокационен шедьовър“. Сюжетът се завърта около историята на двама дребни престъпници (Депардийо в ролята на Жан-Клод и Патрик Дьовер в ролята на Пиеро), като в историята има замесена и жена. От продажби продукцията печели близо 50 млн. долара.

Тук е моментът да уточним, че творческото партньорство между Блие и Депардийо се разгръща в още няколко филма - Prеparez vos mouchoirs (1978 г.), Buffet Froid (1979), Jenue de soiree (1986), Твърде красива за теб (1989). Пак в този период Жерар се снима във филмите на Марко Ферери „Последната жена“ от 1976 г. и Ciao maschio от 1978-ма, а в драмата „XX век“ играе при Бернардо Бертолучи (1976 г.). Това е една копродукция на Франция, Италия и Германия с музика на легендарния Енио Мориконе. Лентата е забранена за зрители под 18 г. Главните роли се изпълняват от Робърт де Ниро (Алфредо) и Жерар Депардийо (Олмо). През 1989-а гледаме Жерар в „Лулу“ на режисьора Морис Пиала, а за участието си в „Сирано дьо Бержерак“ през 1990 г. Депардийо е отличен с най-високата френска кинонаграда „Сезар“ за най-добър актьор, номиниран е и за „Оскар“, пак за най-добър актьор. Дотогава вече сме го гледали в заглавия като „Инспекторът глупак“, „Обичам ви“, „Избор на оръжие“, „Съседката“, „Неудачникът“, „Дантон“, „Луна в канавката“, „Тартюф“, „Полиция“ и др. (вж. отделно богатата филмография на актьора).

Жерар проговаря за първи път на английски във филм на режисьора Питър Уиър през 1990 г. – в романтичната комедия „Зелена карта“. Това участие му носи „Златен глобус“ за най-добър актьор в комедия или мюзикъл. През 90-те години Депардийо се превъплъщава разнородни в персонажи в „Хамлет“ от 1996 г. на режисьора Кенет Брана, „Жерминал“ през 1993 г., както и от 1998 г. в „Желязната маска“ и „Граф Монте Кристо“. Идва 1999 г., когато същинска истерия не само във Франция, а и в Европа предизвиква появата на „Астерикс и Обеликс срещу Цезар“. Това е първият игрален филм за двамата комиксови герои, а в него Депардийо е в ролята на Обелиск. Тъй като лентата е много харесвана, през 2002 г. тя има и продължение – „Астерикс и Обелиск: Мисия Клеопатра“, отново с Депардийо в ролята на Обелиск.
Когато в началото казахме, че Жерар Депардийо е голям актьор с велика творческа биография, имахме предвид не само значимите му превъплъщения на екрана, а и факта, че почти няма известен режисьор, който да не е поканил този актьор в свой филм. И другото е вярно, че във филмите, в които се е снимал, французинът е имал за екранни партньорки немалко известни и красиви актриси като Катрин Деньов, Изабел Аджани, Марушка Детмерс и др.

Едното няма нищо общо с другото, но покрай сериозната творческа биография на Депардийо през последните години се заформи грандиозен скандал. Става дума за това, че през 2020 г. актрисата Шарлот Арну обвини Жерар в сексуално посегателство и изнасилване, случило се, според нея, през 2018 г. Депардийо отхвърли категорично обвиненията, като за трибуна използва авторитетния вестник Le Figaro. Стана обаче така, че след Арну се появиха още 13 жени актриси, които обвиняват актьора в сексуален тормоз. Те твърдят, че са били обект на сексуални домогвания по време на снимки в периода от 2004 до 2022 г. Прокуратурата пък отговори, че от въпросните 13 дами няма нито едно подадено оплакване или жалба…

И понеже вече минахме към малко по-скандалните неща, актьорът никога не е криел, че обича да си пийва. В някои издания се говореше, че рекордът му е за ден 14 бутилки вино, но в свое интервю той казва, че е пиел по 5 бутилки на вечер, а с възрастта вече се спира само на две.
Освен това Жерар е известен с факта, че няколко пъти сменя религията си. Бил е католик, после се покръсти и прие православната вяра в руската църква в Париж, а преди това бе минал през исляма, будизма и юдаизма. Религиозните възгледи обаче не са го направили никак смирен – има случка, при която се нахвърли да бие автомобилист, който го засякъл на улицата, докато актьорът е на тротинетка. Като за капак – автор е освен на биографията си и на готварска книга. Чудно на колко ли от любовниците си е майсторил кулинарни изкушения…

Жан Рено, или за обичта към Елвис, „Милан” и големите роли в киното

През май 2023 г. нашумя за пореден път името на българската актриса Мария Бакалова. Всеки киноман знае коя е тя. По неин адрес у нас се изписаха стотици статии, които буквално я разпънаха на кръст. Оценките за нея бяха от „Осанна” до „Разпни я”. Докато някои я засипваха със суперлативи, други откровено я наричаха абсолютна бездарница. Но тези оценки на критиката не са изненада, особено в България. Може много хора да не я харесват, но фактите са на нейна страна – тя е първата и до 2023 г. единствена българска актриса, номинирана за най-престижните кинонагради в света – „Оскар”, „Златен глобус” и приза на БАФТА. Получава номинациите за ролята си на Тутар Сагдиев в комедията „Борат 2”.

Защо говорим сега за нея ли? Има си причина. Тъкмо през май 2023 г. Бакалова обяви пред медиите, че се снима в един филм заедно с голям френски актьор. Става дума за Жан Рено. Съвместното им участие е в екшъна Birdseyе. В тази модерна продукция Мария се превъплъщава в ролята на младата рускиня Нина, превърнала се в добър шпионин на Владимир Путин в Щатите. Интригата обаче се заплита, когато нейна бивша любов, вече перфектен убиец, е изпратен, за да я ликвидира. Бакалова пък признава пред медиите, че винаги е мечтала да изиграе ролята на жена от нашия регион и няма търпение снимките да завършат, за да види крайния резултат.
Вероятно вече разбрахте, че малко по-дългото встъпление ще насочи прожекторите към едно много голямо име във френското, а и в американското кино – Жан Рено. Французинът с испански корени и рождено име Дон Хуан Морено-и-Хедерике Хименес се появява на бял свят в Мароко в семейство на емигранти през 1948 г. Ражда се в бедно семейство, избягало в Мароко от диктатурата на Франко. Майката на Жан е скромна жена, върши шивашки услуги, за да припечелва, но може би е заложила в гена на сина си любовта към театъра и киното, защото самата тя мечтаела да бъде актриса. Нещо, което не се е сбъднало. Но пък синът й успява. Бащата на Рено е работник в печатница и няма никакви интереси в областта на изкуството. Родителите обче не правят опит да спрат детето, а и майката почива твърде рано от тежко заболяване. Жан Рено изкарва военната си служба в Германия, но тъй като е решен да стане актьор, заминава в Париж, където се записва да служи в Националната гвардия. Това било по-лесен начин да вземе френско гражданство. Там попада в духовия военен оркестър, където се изявява като нелош музикант. Любопитен факт е, че по признания на самия Рено той се озовава във Франция със скромните 100 франка в джоба. Може само да се предположи как е живял, преди да извърви пътя към звездната слава. Само ще споменем, че преди да захване големите роли в киното, сменя няколко професии, между които митничар, счетоводител и шофьор.

В Париж Рено се включва в пътуваща театрална трупа, която обикаля страната. В киното се появява първо с роля във филма „Женско присъствие“, но става известен благодарение на поканата на големия режисьор Люк Бесон (тогава едва на 26 г.) за участие в научно-фантастичната продукция „Последната битка“ от 1983 г. Това всъщност е първият пълнометражен филм на Бесон, който разкрива един странен постапокалиптичен свят, наситен с много драма и мъчителни преживявания. Филмът не е лек за гледане, в него почти няма реплики, но е голямо изкуство.
Интересен факт е, че всъщност „Последната битка“ е първият знак от продължилото през годините творческо сътрудничество между режисьора и актьора. Още през 1985 г. Бесон прави „Метро“ отново с Рено, този път още с Изабел Аджани и Кристоф Ламбер. Някои наричат „Метро“ най-красивия филм на Люк Бесон. Той разкрива сблъсъка между два свята, като историята се завърта около изпечения касоразбивач Фред (в ролята Кристоф Ламбер), укриващ се в подземията на парижкото метро.

През 1988 г. Жан Рено отново се снима в продукт на Люк Бесон – този път „Безкрайна синева“. Това според статистиката е най-скъпият френски филм през 80-те години и е най-посещаваният. Бесон обаче обира суперлативите на зрители и критика с френско-италианския трилър „Никита“, появил се през 1990 г. В него Жан Рено е Чистача (Виктор). В ролята на младата наркоманка Никита е френската актриса Ан Парийо, а през 1994 г. Бесон и Рено правят трилъра „Леон“, също много позитивно посрещнат от публиката, в който французинът си партнира с Гари Олдман и Натали Портман. В тази продукция, характеризирана като култова, Жан се превъплъщава в ролята на наемен убиец в Ню Йорк, където съдбата го среща с малката Матилда (в ролята Натали Портман) и това коренно променя живота му.
В някои от изданията във Франция, а и Зад Океана, бяха лансирани заглавия от рода на „Холивуд нямаше да е същият без Жан Рено“. И с право. Популярността на този актьор естествено и логично надхвърля границите на Франция и изригва в Америка. Може би на първо място сред американските продукции с Рено е шпионският трилър „Мисията невъзможна“ от 1996 г. на режисьора Браян де Палма. В ролите освен Рено гледаме още Том Круз, Джон Войт и др. В този период Жан снима и в „Не умирай, Розана“ (1997 г.) и „Френска целувка“ (1995 г.).

Не можем да пропуснем още два гениални филма с Рено. През 1998 г. на екран излиза шпионският екшън „Ронин“ на режисьора Джон Франкенхаймър. В продукцията блясва и несравнимият талант на Робърт де Ниро. Напрегнатият сюжет се завърта около мисията на група опитни наемници, натоварени с опасна мисия за кражба на свръхсекретен куфар.
Две години по-късно излиза и „Пурпурните реки“ на режисьора Матийо Касовиц. В лентата Жан Рено изиграва ролята на полицейски комисар Пиер Ниеманс, детектив, който умее да разплита всякакви криминални загадки. Поредицата от убийства държат на нокти зрителя...
Няма да е справедливо да пропуснем още един хитов филм с Жан Рено. Става дума за нашумелия и у нас „Шифърът на Леонардо“, появил се на големия екран през 2006 г. Прдукцията е заснета по едноименния роман на Дан Браун, а в ролята на Робърт Лангдън е Том Ханкс. Рено играе образа на френския полицейски служител Безу Фаш. Той подозира, че убиецът в случката е Робърт Лангдън. Филмът е многократно излъчван и по родните телевизии (вж. отделно филмографията на актьора).

Що се отнася да отличията му от света на киното – Жан е удостояван три пъти с най-голямата френска кинонаграда „Сезар“ – и за главна, и за поддържаща роля. Член е на Ордена на Почетния легион, както и офицер на Ордена на литературата и изкуствата във Франция. Носител е на Почетен кристален глобус за цялостен принос към световното кино.
Извън киното светската преса обръща внимание на няколко факта за Жан Рено. Той има три брака. От първата си съпруга Женевиев, за която се жени през 1977 г., има дъщеря и син. Връзката обаче се разпада, тъй като актьорът се увлича в любовен роман с полския модел Натали Дишкевич. От нея той има отново две деца – син и дъщеря. Вторият брак се разпада през 2001 г. През юли 2006 пък Рено взема за жена британския модел от полски произход Зофия Боруцка, 23 г. по-млада от него, а свидетели на сватбата са неговите приятели Никола Саркози, по това време министър на вътрешните работи на Франция, и певецът Джони Холидей. И от третата си съпруга Рено има син и дъщеря.

Знайно е още, че Рено е голям фен на Елвис Пресли и на миланския футболен клуб „Интер“. Има и интересно хоби – произвежда зехтин. Пред медиите е признавал, че го прави, тъй като маслиновите дървета му напомнят за детството. Така е, големите могат да си позволят всичко…

Жан Габен – голям актьор и доблестен боец

Казват, че той може да изиграе всякакви роли. И го е правил. Тръгва от френското кино и естествено стига до Холивуд. В началото на кариерата си твърди, че дори мрази киното. Пробва се в различни професии, но накрая генът си казва думата. Освен с гениалните си превъплъщения на големия екран е известен и със страстната си любов към една емблематична актриса. Става дума за Марлене Дитрих. Той е френският актьор Жан Габен.
За разлика от много известни световни актьори е трудно за него да се каже коя роля се е превърнала в емблема на творчеството му. Или в емблеми. Има и много успешни, и много неуспешни роли. При него пътят към световната слава е труден. Роден е през 1904 г. в Париж и освен велик актьор, носител на престижната награда „Сезар“, е и славен боец от френската армия, кавалер на Ордена на почетния легион. Когато умира на 72 г., тялото му е кремирано и прахът му е разпръснат в морето с подобаващи почести от палубата на военен кораб.

Понеже стана дума за ген, започваме от това. Макар родителите му да са треторазрядни актьори, явно в кръвта и на двамата, а и на техния наследник тече доза любов към изкуството. Майката и таткото на малчугана изнасят сценки в задимени и опушени кафенета, в които едва ли има някой, който да ги оцени. Казват обаче, че баща му често си репетирал ролите пред огледалото у дома, а това няма как да не е впечатлявало малкия Жан.
Габен определено не е сред прилежните ученици, затова и още на 14 г. напуска школото и търси начини да се издържа сам, още повече че е в конфликт с баща си. Пробва се в различни професии, все далеч от киното - опитва да продава автомобили, тренира мускули в стоманолеярството, става и пътен строител. В един момент все пак се сдобрява с баща си, който пък го урежда като статист в едно театрално кафене. От 1925 до 1927 г. Габен пробва гласовите си данни и е певец в пътуваща трупа, която гастролира и извън Франция. Щастието му се усмихва и попада в „Мулен Руж“, където вече е оперетен изпълнител, а това явно му се отдава. Годината е 1929-а.
Постепенно кариерата на Жан се насочва към киното. Има роли в 3 филма от 1930 – 1931 г., в които не блести с нищо. Става дума за „На всеки може да му провърви“, „Глория“ и „Забавленията на ескадрона“. Таланта му на актьор за големия екран всъщност открива френският режисьор Жюлиен Дювивие. Той прави три филма с участието на Габен, който там се превъплъщава в представител на работническата класа. Става дума за филмите „Знаме“ от 1935 г., „Славната компания“, също от 1935-а, и „Пепе Ле Моко“ от 1937 г. За този период казват, че ролите му са напълно еднотипни, донякъде стандартни и описват личности с неувяхваща вяра в доброто.

Следват роли при друг френски режисьор – Жан Реноар, където Габен се появява в продукциите „На дъното“ и „Великата илюзия“ от 1937 г., „Човекът звяр“ от 1938-ма. В последния филм, екранизация по великия Емил Зола, Габен играе ролята на машиниста Жак Лантие.
С режисьора Марсел Карне пък Габен има роли в романтичните класики „Кеят на мъглите“ от 1938 и „Денят се ражда“ от 1939 г. Кинокритиците отбелязват, че в тези роли Жан Габен като че ли не влага никакво усилие. Те обясняват този факт с това, че актьорът всъщност играе сам себе си и не му се налага да се превъплъщава. Това пък се оказва плюс, защото той играел пред камерата съвсем естествено, без да позира. Героите му обикновено са самотници, тъжни, но горди в същото време, здрави, достойни, а такива персонажи често предизвиквали положителни отзиви сред критиката. През 1941 г. пък Жан се снима в продукцията „Буксири“, където се превъплъщава в образа на честния моряк капитан Андре Лоран.

Що се отнася до кариерата на Жан Габен в САЩ, тя не тръгва по вода. Току-що заснел два неуспешни филма, Жан получава призовка за армията и постъпва в дивизията на генерал Ле Клерк от армията на Де Гол. Уволнява се от армията през 1945 г.
Казват, че повратна точка в кариерата му се оказва филмът „Не пипай мангизите“ от 1954 г. на режисьора Жак Бекер. Лентата е екранизация на полицейския роман на Албер Симонен. Всъщност за тази продукция интересен факт е, че Жан Габен нарушава обета си да не играе отрицателни роли и се превъплъщава в образа на гангстер. Справя се перфектно с ролята си, защото наистина е голям талант. Хроникьорите отбелязват, че макар да не е особено красив, той има мъжествено излъчване, горда осанка и изключителен тембър на гласа. Някои твърдят, че именно поради тези му мъжки качества пламва и страстната любов между Габен и легендарната немска актриса Марлене Дитрих. И тази любов преминава през много трусове и перипетии, но Марлене до края на живота си твърди, че остава лудо влюбена в Жан, дори след неговата смърт, когато пък се провъзгласява за негова вдовица…

Между другото, за разлика от Габен, Дитрих е сред най-скандалните звезди на световното кино. Тя се слави освен с екранните си превъплъщения така и с многобройните си любовни връзки и с мъже, и с жени, дори по време на брака си. Интересното е какво точно е провокирало нейния интерес към френския актьор. Но пък е пословично, че именно връзката с Габен я превръща от кръшкачка в… примерна домакиня. Тя помага на французина да се устрои в Лос Анджелис във времето, в което той бяга от немската окупация на Франция. Дали е случайна първата им среща, или не, няма такова значение, а според светската преса двамата се залюбват и поради характерните си гласове – той с мъжкарския тембър, тя с изключително съблазнителния си глас, на който никой истински мъж не би устоял. И чудото става – Марлене се превръща в готвачка с бяла престилка, която мисли само и единствено как да задоволи кулинарните капризи на половинката си. Габен пък е доста ревнив и ужасно се дразни, че Марлене е постоянно заглеждана от мъжете. Твърди се, че в пристъпи на ярост не само я е заплашвал, а я е и удрял. След известни години на раздяла двамата отново се събират и се снимат заедно във филма „Мартин Руманяк“. Лентата обаче е провал, а това кара Жан Габен да постави въпроса ребром – тя или се развежда с официалния си съпруг, или той я изоставя. Късат завинаги, след което Жан се жени за манекенката Доминик Фурие, от която има три деца.
Тук е мястото да отбележим, че преди това той има още два брака зад гърба си. Първата му сватба е с Габи Бисе, с която са заедно 5 години. 6 години пък изтрайва бракът му със Сюзан Мошен, от която има две деца.

И понеже вече стана дума за подвизите му на фронта, да уточним – Габен участва в движението на генерал Де Гол за освобождението на Франция. За проявени на фронта в Северна Африка смелост, чест и доблест е отличен с военен медал и кръст. Участва и в освобождението на Париж, където влиза, качен на танк, а в прегръдките му се хвърля Марлене Дитрих.
Жан Габен е приятел на генерал Де Гол, който е президент на Франция от 1958 до 1969 г., а Габен се превъплъщава сполучливо в неговия екранен образ. Това става във филма „Президентът“ от 1961 г.
Сред другите интересни продукции с Габен са историческият филм „Наполеон“ от 1955 г. и естествено „Клетниците“ от 1957-ма по романа на Виктор Юго. Тук Жан играе ролята на Жан Валжан.

Всъщност във филмите си през годините Габен доказва, че може да играе всичко еднакво добре – и гангстер, и полицай, и каторжник, и работник, и селянин, и художник, и адвокат, и какво ли не още…
Последните му големи филми са „Сицилианският клан“ от 1969 г., „Котката“ от 1971-ва, „Аферата Доминичи“ от 1973 г., „Двама мъже в града“ от 1973 г. (тук си партнира с друга легенда – Ален Делон), „Присъдата“ от 1974-та и „Светата година“ от 1976 г. (вж. филмографията на актьора отделно).
Любопитното е, че преди смъртта си през 1976-а той се връща отново към старо свое амплоа – пеенето, и дори записва популярни шансони през 1975-а. Уплътнява времето си и с рисуване. Може да си го позволи, тъй като вече е некоронован киноимператор на Франция… Което не му пречи да заяви: „Най-голямото утешение в живота е доброто“…

Ема Томпсън, или кръвта вода не става

Повече интелектуалка или повече актриса? И колко смелост и освободеност ти трябва, за да се разсъблечеш за еротични снимки в киното, когато си на 62? Отговорите знае може би само английската актриса Ема Томпсън. В началото на 2022-ра, когато бе на 62 г., тя призна пред медиите, че й е било доста трудно да покаже голота пред камера в новия си филм Good Luck To You, Leo Grande. В лентата Ема се превъплъщава в ролята на застаряваща даскалица, която ползва платена сексуална услуга. Във филма тя се появява в няколко еротични сцени с 29-годишния актьор Дарил Маккормак, като се опитва да постигне първия в живота си оргазъм. Навярно заради сюжета си първоначално това заглавие бе обявено като неподходящо за „Оскар“, после обаче позицията бе преосмислена.
Любопитно за родната кинопублика е, че през 2015 г. популярната актриса, носителка на две награди „Оскар“ и два приза „Златен глобус“, бе в Бачковския манастир заедно със съпруга си Грег Уайз, където запали свещичка за здраве, помоли се и разгледа светата обител. Тя гостува в България инкогнито, но бе веднага разпозната и щракната от фотообективите на папараците. След като Англия напусна Европейския съюз пък, Ема и съпругът й се преместиха да живеят във Венеция. Както е известно, Ема бе сред видните противници на Брекзит.

За Томпсън естествено може да се говори много. Има един факт от творческата й биография, който веднага грабва интереса. Тя е одобрена на кастинг за главната роля в култовата лента „Първичен инстинкт“ през 1992 г. По-късно обаче се отказва и в ролята на фаталната русокоса дама се превъплъщава Шарън Стоун, което пък изстрелва тази сексапилна лъвица в небесата на голямото кино…
През лятото на 2022 г. Томпсън се появи в ролята на строга и дори демонична директорка на училище в мюзикъла „Матилда“. Премиерата на лентата бе през декември 2022-ра. Сюжетът е занимателен и разказва за интелигентно младо момиче, което в училище се сблъсква с добрата учителка мис Хъни и с директорката мис Трънчбъл (Ема Томпсън), която не крие злобата си и омразата си към децата…

И за да спазим традицията, ще споменем, че при Ема Томпсън в пълна сила важи поговорката „Кръвта вода не става“. Тя явно носи гена на родителите си – баща й Ерик Томпсън е актьор и режисьор, майка й Филида Лоу също е актриса, а професията се представя и от сестрата на Ема – Софи. Който каквото и да говори, семейството е важен фактор. Вероятно от родителите си Ема наследява и изтънчеността, и чувството за хумор, и доза интелект, все качества, които никой не й отрича. Образованието също е от значение. Ема учи английска литература в Кеймбридж, в университета се представя отлично, там се включва в театрална трупа за скеч комедия. Когато получава диплом, а това става през 1980 г., започва кариерата си с радиоучастия и комедийни програми.
Първата й сериозна проява е в телевизионна програма в пародията „Алфреско“ от 1983 г. През 1987 г. следват снимките на Томпсън в тв сериала Fortunes of War. По време на това свое участие тя се запознава с първия си съпруг Кенет Брана, с когото сключва брак през 1989-а, а 6 години по-късно се разделят. Вторият брак на актрисата е с актьора Грег Уайз, от когото има дъщеря, родена през 1999 г. През 2003-та семейството осиновява бежанец от Руанда – Тиндиебуа Агабу.

Световна слава на Томпсън донася участието й в „Имението Хауърдс Енд” от 1992 г. За тази роля Ема получава „Оскар“. Любопитното е да споменем, че тя е единствената актриса, прегърнала наградата „Оскар“ за двете категории – за актьорско изпълнение и за сценарий – в „Имението Хауърдс енд“ за най-добра женска роля и за най-добър адаптиран сценарий – за „Разум и чувства“ през 1995 г.
Томпсън е сред актрисите, които изключително внимателно подбират ролите си. Тя никога не снима „на килограм“, нито пък за хонорар. Работи в Холивуд, снима и арт продукции. Идват участията й в „Приятелите на Питър“, „Много шум за нищо“, „Остатъкът от деня“, „В името на отца“.
Любителите на киното я помнят още в „Наистина любов“ от 2003 г., „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ (2004 г.), а по-късно и в „Хари Потър и Орденът на феникса“, „Бавачката Макфий“, „Бавачката Макфий и големият взрив“, „Мъже в черно“, „Красавицата и звярът“ (вж. отделно филмографията на актрисата).

И колкото и скромно да живее един актьор, той рано или късно попада в жълтите хроники. Светската преса например не пропуска да отбележи, че Ема е изготвила собственоръчно практически наръчник със секссъвети за дъщеря си Гая. Книжката дори била красиво илюстрирана. Други хроникьори пък са се докопали до информацията, че Ема пази статуетката „Оскар“… в банята. Но пък чаровната актриса не крие нещо друго: „Мога да живея без бижута, парфюми и дизайнерски дрехи. Мога да живея дори без чай. Но ако не мога да изпия чаша вино, ще изгубя душата си“.
А може би във вените на Ема тече и малко българска кръв? Само дето никой не знае със сигурност дали е така…

Елизабет Тейлър – вечна и неустоима. Обаяние, скандали и пари

За нея могат да се изпишат тонове литература. И са изписани. Наричат я Кралицата на Холивуд. За скандалите около нея е писано почти толкова, кокото и за ролите й. За финансите й – също. Списание „Форбс“ изчисли след смъртта й през 2011 г., че тя заема първо място по доходи, придобити след кончината й. Медията пресметнала, че наследниците й са получили само за година 210 млн. долара. Тази внушителна сума била от търга за продажба на бижутата й и от хонорари за филмите й, както и от продажбата на нейните марки парфюми. Това естествено е Елизабет Тейлър.
Наистина няма друга актриса в Холивуд, която да се е движила така между „Осанна“ и „Разпни го“. Докато за част от кинокритиците Лиз е великолепна и неповторимо обаятелна актриса с огромни възможности, немалко кинохроникьори я определят за… посредствена. Къде е истината? И на този въпрос трудно може да се отговори. Факт е обаче, че тази жена е изключително обаятелна, че е направила неповторими роли, че животът и кариерата й са съпътствани от десетки шумни скандали, че има осем брака зад гърба си, че е притежавала много пари. Тя например прибира рекордните за времето си 1 млн. долара, за да се снима в историческата драма „Клеопатра“ от 1963 г. Тази лента е най-скъпата за времето си.
Тези факти са неоспорими. Може би не се знае само точната сума на имуществото й, но то се изчислява на не по-малко от 600 млн. долара.

Тейлър е родена през 1932 г. в Лондон, но има и американско гражданство, тъй като родителите й са граждани на САЩ. Нямаше да е Лиз Тейлър такава, каквато по-късно я видя кинопубликата, ако не бяха именно нейните родители. Дарбата й е отделен въпрос, но е много важен в случая родителският подтик. В британската столица семейството на Лиз води живот като фамилия от хайлайфа. Баща й има художествена галерия, изкуството не е нещо чуждо в дома на семейството, майката на бъдещата актриса сама я насърчава да потърси снимки в киното. По-късно, когато Тейлър се преместват в Щатите, бащата отново открива галерия в Лос Анджелис. От 3 годишна пък Лиз започва да тренира балет, което вероятно й дава усещане за красота и финес. По-късно, когато става една от най-известните актриси в Холивуд, естетите не пестят суперлативи за нея – невероятна женственост, сексапил, покоряващ поглед, завидно излъчване. Е, идва момент в който тези суперлативи избледняват, но всяко нещо с времето си…

Именно в Съединените щати майката на Лиз настоява дъщеря й да бъде прослушвана за участие във филми. Още тогава режисьорите са впечатлени от уникалния поглед на бъдещата актриса и най-вече от цвета на очите й – сини, с лавандулов оттенък, с тъмни двойни мигли. Малката чаровница се явява на прослушване в две киностудии едновременно, където е одобрена, но с майка си избират договор с Universal Pictures. Това става през 1941 г., когато Елизабет е на 9 години. Става така обаче, че в тази студия тя получава само една незначителна роля и контрактът е прекъснат след година. После идва нов договор през 1943-та, а Лиз се появява в малки роли в „Джейн Ейър“ (1943 г.) и „Белите скали на Довър“ (1944 г.).

Когато е на 12 г., Тейлър все пак получава и по-голяма роля. В „Национално кадифе“ от 1944 г. Елизабет се превъплъщава в ролята на момиче, което иска да участва в състезания за момчета. За тази роля тя се учи да язди кон и се справя много добре. Не закъсняват и ласкавите отзиви за играта на девойчето. Някои критици дори акцентират не толкова върху играта й, колкото върху красотата. По това време Тейлър вече има договор с компанията MGM.
Когато става на 15, се появява във филма „Синтия“ от 1947 г. и пак същата година в „Живот с баща ми“. Явно е била много добра за възрастта си, защото списание „Лайф“ си позволява да я нарече най-успешната холивудска актриса. А за тази възраст това е повече от впечатляващо. Въпреки това следващите няколко роли са незначителни и не привличат вниманието на критиците.
Тейлър прави прехода към възрастни роли с филма “Конспиратор“ от 1949 г., в който играе съпруга, която подозира, че нейният мъж е съветски шпионин. През 1950 и 1951 г. следват участията й във филмите „Голямото изтрезняване“ и „Място под слънцето“. През 1952-ра компанията MGM отчита един от големите си финансови успехи с 11 млн. долара печалба за историческия филм „Айвънхоу“ с Тейлър. Самата актриса обаче не е доволна от продукцията, тъй като смята ролята си за повърхностна и незначителна.

Към средата на 50-те години Лиз започва да открива по-добри и интересни роли за себе си, които я удовлетворяват от професията. През 1956 г. се появява в драмата „Гигант“. Филмът обира овациите на критиката, но не получава номинация за „Оскар“. Пресата обаче коментира, че играта на Тейлър е впечатляваща и е един от най-силните козове на продукцията. През следващата година Елизабет се появява в драмата „Окръг Рейнтри“ и макар да не одобрява ролята си, за първи път получава номинация за „Оскар“ за най-добра актриса.
Има един филм, който самата Елизабет Тейлър определя като връх в професионалната си кариера. Това е лентата от 1958 г. „Котка върху горещ ламаринен покрив“, направен по знаменитата пиеса на Тенеси Уилямс. Освен че печели 10 млн. долара само от прожекции в американските кина, филмът привлича вниманието и с играта на Лиз, която получава втора номинация за „Оскар“. Третата номинация за престижния приз отново за най-добра актриса идва с участието й във „Внезапно, миналото лято“ от 1959 г., отново адаптация по Тенеси Уилямс. За тази роля е удостоена и с първия си „Златен глобус“.

След тези заслужени номинации логично идва и първата награда „Оскар“ за най-добра актриса. Това става с филма „Бътърфийлд 8“ от 1960 г. На Елизабет е поверена ролята на класна проститутка и макар тя да намразва тази роля, именно за нея печели първия си „Оскар“. Лентата пък прави печалба от 18 млн. долара от прожекции в целия свят.
Следва един филм, около който се въртят скандали. Става дума за историческата сага „Клеопатра“ от 1962 – 1963 г. Като обществена личност по това време Тейлър е активен поддръжник на еврейските и ционистки каузи, поради което Египет й забранява да снима филма в тази страна. По-късно обаче забраната е отменена, той като властите в африканската държава преценяват, че лентата би им донесла добра реклама. Както и става, между другото. За ролята на египетската царица актрисата получава невиждан дотогава хонорар от 1 млн. долара. Всъщност с този филм идва и първият много шумен скандал, свързан с името Тейлър. На снимачната площадка на „Клеопатра“ се разпалва буйната и страстна любов между Елизабет и уелския актьор Ричард Бъртън. Искрата пламва още при първия досег на двамата актьори на снимачната площадка. Когато Тейлър и Бъртън се целуват, казват, че целувката им продължила неимоверно дълго и се наложило режисьорът да извика няколко пъти „Стоп“ на камерата. Пламъкът на любовта така ги изгаря двамата, че Лиз загърбва тогавашния си четвърти поред съпруг, а Ричард се развежда с жената, за която е бил женен 14 години. Съвместният им живот след първия брак (защото има и втори) продължава 10 години. Тези две петилетки обаче не са изпълнени с розови сънища, напротив – светската преса не спира да ги следи 24 часа в денонощието, двойката пък почти не пропуска светско събитие, двамата си приличат и по любовта към алкохола. Често се карат шумно, на всеослушание, след което пък се прегръщат и целуват страстно и пак са си като влюбени гълъбчета.

Тук е мястото да кажем, че Елизабет и Ричард имат заедно снимки в 11 филма и макар да се развеждат през 1974-а, се помиряват скоро и пак сключват брак, който се разпада през 1976 г. В едно свое интервю пък след смъртта на Бъртън екстравагантната актриса признава, че ако той е бил жив, щели да се оженят трети път…

Между другото, понеже стана дума за „Клеопатра“, самите снимки на филма не минават гладко. Медиите следят абсолютно всичко, което се случва на снимачната площадка, и го правят най-вече заради връзката между двамата главни актьори. Костюмите са адски скъпи, атрибутите също, което превръща продукцията в една от най-скъпите за времето си. Медиите изчисляват дори крайна цена 62 млн. долара, което, ако е вярно, прави „Клеопатра“ най-скъпият филм, заснеман дотогава. И въпреки култовата роля на Тейлър като египетската царица, критиците са отново разделени в мненията си. Дори по-голямата част от тях твърдят, че ролята й не е сполучлива най-вече заради това, че Лиз е натрупала наднормено тегло, а гласът й е слаб. Между другото, след време самата Тейлър ще определи продукцията като най-слаба в кариерата й…

Това обаче не й пречи 3 години по-късно да прегърне втори „Оскар“ в кариерата си за най-добра роля – за психологическата драма „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ през 1966 г. В този филм тя отново играе с Ричард Бъртън, а продукцията носи неочаквано добри приходи.
Към края на 60-те години обаче Тейлър неочаквано за мнозина слиза надолу по професионалната стълбица. Може би за това оказва влияние фактът, че проблемите й с алкохола стават обществено достояние. Тя натрупва тегло и започва да излиза от стандартите за холивудска женска красота. Лекува се в клиника за алкохолици. Това пък води до факта, че все по-трудно се намират роли за нея, макар че все още е само на 45 г. Отчаяна, тя насочва усилията си към подкрепа на шестия си поред съпруг Джон Уорнър, който е политик от Републиканската партия. Може би тук е мястото да споменем, че Елизабет не е скромна по отношение на съпрузите си. В един момент актрисата признава публично, че е спала само с мъжете, с които е имала брак. Естествено пресата следи сватбите й и отбелязва, че тя има 8 брака, но 7 съпрузи, тъй като с единия се е омъжвала два пъти. Става дума за Ричард Бъртън. Сега малко за другите й мъже. Първият е, когато тя е едва на 18 г. Това е Конрад „Ники Хилтън“ джуниър, наследник на веригата хотели „Хилтън“.

Вторият й съпруг е британският актьор Майкъл Уайлдинг, който е с 20 г. по-възрастен от нея. Третата й сватба е с филмовия и театрален продуцент Майк Тод, а четвъртата с Еди Фишър. После се жени за Ричард Бъртън, това става през 1964 г. Разделят се през 1974-та, но се сдобряват и пак се женят, като отново се разделят през 1976-та. Следващият й съпруг е политикът Джон Уорнър, а седмият й и последен съпруг е строителят Лари Форентски. Развеждат се през 1966 г., когато Лиз е на 64.
И колкото и да е магнетична като млада, годините слагат своя отпечатък. През 1980 г. Тейлър се снима в „Огледалото се пропука от край до край“ по романа на Агата Кристи. По същото време тя играе и в театъра на Бродуей в постановката „Малките лисици“. Пиесата чупи рекорд по зрителски интерес и билетите за спектакъла са продадени за 6 месеца напред.

През 80-те години Елизабет участва най-вече в телевизионни продукции, а през 90-те години ролите й вече са съвсем епизодични. За последно се появява на екран през 1994 г. в комедията „Семейство Флинстоун“, а през 1991 се снима в последния си телевизионен филм (вж. филмографията на актрисата отделно). Умира на 79 г. през 2011 г.
Естествено след нейната смърт интересът към живота и професията й не стихват и до днес. Няма как да не е така – дали е икона на холивудското кино, или не, но така или иначе тя оставя трайна следа в историята на Седмото изкуство. Не само с наградите си, между които „Оскар“, „Златен глобус“, призовете на БАФТА, ордена на Британската империя. Някои отброяват общо 36 награди 6 номинации за различни призове и заслужена звезда в Холивудската алея на славата.

Разбира се тя не е единствената, но е една от първите актриси, които пускат на пазара своя серия парфюми, общо 11 вида. Отчита се, че сред най-продаваните са Passion и White Diamonds. Светски хроникьори дори твърдят, че Лиз е спечелила повече пари от парфюмите, отколкото от актьорските си хонорари за цялата кариера в киното. След смъртта й колекцията й бижута пък се продава на търг за рекордната сума от 156 млн. долара. Може би това донякъде й дава правото приживе да признае: „Успехът е страхотен дезодорант. Той отнема всичките миризми от миналото“…

Едуард Нортън – гореща индианска кръв и разминаване с историята

... Във вените му тече гореща индианска кръв. Макар и доста късно, той разбира, че негова прапрабаба е индианката Покахонтас. Тя е легендарна в историята щерка на индианския вожд Поухатан. В интерес на истината, като малък той е слушал тази история, но си е мислел винаги, че това е просто една любопитна родова легенда. В един момент обаче при участието му в риалитито Finding Your Roots лъсва истината. Тогава водещият Хенри Луис Гейтс, историк по професия, вади реални факти за родословното дърво на този американец и осветлява научно тайната. Според данните на историята индианката Покахонтас се омъжва за заселника Джон Ролф през 1614 г., а след 12 поколения се ражда той. Едуард Нортън. Факт! Според артефактите именно индианката Покахонтас посреща и приветства английските заселници в САЩ и това се случва в началото на 17 век. Исторически данни има запазени немалко. Звучи като измислица, но американският актьор Едуард Нортън научава родословното си дърво именно в телевизионно предаване.

И още. Ако не бе станал актьор, при това добър, Едуард Нортън вероятно щеше да е отличен историк, защо не и с титлата професор по история. Еди следва история в престижния и реномиран университет в Йейл. И макар че известно време работи по професията си, в един момент зарязва историческите науки, за да се отдаде на актьорския занаят. И не бърка! Логично идва и едно негово признание пред медиите: „Не знам какво би ми изпълнило живота, ако не беше актьорството. Аз просто обичам филмите…“
Роденият през 1969 г. Едуард Нортън като много други свои колеги актьори тръгва в кариерата си от театъра. Семейството му няма отношение към изкуството, ако пренебрегнем факта, че майка му е учителка по английски език, т.е. представител на интелигенцията. Баща му е адвокат и в един момент служител в администрацията на президента Джими Картър. Хлапето проявява интерес към актьорството още от 5-годишен, твърдят биографи. Тогава момчето гледа една пиеса, в която участвала неговата бавачка. Това разпалило искрата.
Факт е обаче, че в началото Нортън има интерес към историческите науки и неслучайно попада в Йейл. Въпреки това Едуард още като студент започва да посещава курсове по драматично изкуство. Включва се и в няколко театрални постановки в Ню Йорк, като междувременно заработва пари като сервитьор, за да се издържа, преди да дойде очакваният от него пробив в света на киното. Това се случва през 1996 г., когато Нортън се снима във филма „Първичен страх“. В продукцията на режисьора Грегъри Хоблит в главната роля участва Ричард Гиър. Сюжетът е криминално – съдебен, но драмата е най-вече в съдебната зала и извън нея. Лентата разказва историята на заможен адвокат от Чикаго, който се заема да защитава църковен прислужник, обвинен в убийството на свещеник. Интригата се заплита, когато става ясно, че прокурор по делото е бившата любовница на адвоката. Развръзката оставяме в тайна, за да изгледате филма. Все пак ще кажем, че за ролята на Нортън първо е бил предложен Леонардо ди Каприо, но той отказва. Комисията прослушала повече от 2000 кандидати, за да се спре на Едуард.

За отличната си игра Нортън получава престижната награда „Златен глобус“ за най-добър поддържащ актьор и три номинации – за „Оскар“, БАФТА и „Сатурн“ за най-добра поддържаща роля. Превъплъщението на Еди е оценено по достойнство и от критиката – той получава специални награди от кинокритиците в Бостън, Чикаго, Флорида, Лос Анджелис и Тексас.
През същата 1996 г. Нортън участва и в друг нашумял филм „Народът срещу Лари Флинт“ на режисьора Милош Форман. Лентата е своеобразна биография на американския издател Лари Флинт. Продукцията има „Златен глобус“ за най-добра режисура.
Номинация за „Оскар“ в категорията най-добра мъжка роля Едуард Нортън получава през 1998 г., когато се появява в ролята на неонацист във филма „Американска история Х“. В тази лента Еди е скинарят Дерек Винярд, който създава организация от младежи с неонацистки възгледи, които мразят емигранти и негри. Дерек обаче влиза в затвора за убийство, където вижданията му се променят. За това свое превъплъщение Нортън освен номинацията за „Оскар“ получава още награда „Сателит“ за най-добър актьор в драматичен филм и номинация за „Сатурн“ за най-добър актьор.

Наградите не спират да го следват. През 2000 г. за ролята си на отец Брайън Фин в романтичната комедия „Изкушението“ Едуард е номиниран за „Сателит“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия. Самият Нортън е и режисьор на тази продукция.
Редно е до споменем и непризнатия в началото филм на режисьора Дейвид Финчър „Боен клуб“ от 1999 г., в който в главните роли са Нортън и Брад Пит. Едуард изпълнява ролята на разказвача. Лентата получава одобрение и приемане от критиката едва 10 години след премиерата, а в началото приходите от продажби са два пъти по-малко от бюджета, който възлиза на 65 млн. долара. В криминалната драма „Прецакването“ пък Нортън си партнира със звезди като Марлон Брандо и Робърт де Ниро (вж. отделно филмографията на актьора).

Както за първите, така и за последвалите филми, критиката е единодушна, че актьорският талант на Нортън не подлежи на никакво съмнение. Той много умело и майсторски успява да се вживее в ролята на персонажа, който пресъздава, като умее да улавя нюансите в характера на героя и това го прави много забележим и обсебващ на екрана.
В поредицата от успешни участия не можем да подминем „Бърдмен“ от 2014 г. на режисьора Алесандро Гонсалес. В тази продукция Нортън изпълнява ролята на актьора Майк Шайнър, а на екран греят още Майкъл Кийтън и Ема Стоун. Филмът получава куп номинации и награди, сред които по-значимите са „Оскар“ за най-добър филм, най-добър режисьор и най-оригинален сценарий, награда БАФТА за най-добра кинематография, „Златен глобус“ за най-добър сценарий и най-добър актьор в мюзикъл или комедия (за Майкъл Кийтън), награда „Сателит“ за най-добър филм, най-добра филмова музика и най-добър актьор (отново за Майкъл Кийтън). Едуард Нортън пък има номинации за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля и в същата категория номинации още за БАФТА, „Златен глобус“ и „Сателит“.
През пролетта на 2023 г. бе американската премиера на „Астероид Сити“, една научнофантастична трагикомедия с участието освен на Едуард Нортън и на звезди като Скарлет Йохансон, Том Ханкс и др.

Извън света на киното Нортън не е много привлекателен за медиите. От 2012 г. той е женен за канадката Шона Робъртсън, продуцент по професия. Семейството има син, роден през 2013 г. Все пак пресата обръща внимание, че извън екрана Нортън се включва доста активно в различни социални и екологични каузи както и в благотворителни проекти.
И ще приключим бележките за актьора с едно негово изказване, много поучително за съвременния българин. Звучи като че ли за нас казано: „Социалната мрежа не са я създали точно за това да съобщаваме на света какво сме яли на закуска!“
Колко е прав Еди, можем да се убедим, ако влезем във Фейсбук за десетина…

Дъстин Хофман – дебют на 30, но какъв! Малкият голям неудачник

… Да, той дебютира в голямото кино, чак когато е на 30 години. Прави го след куп неудачи и опити да пробие в света на Седмото изкуство, но навсякъде среща спънки. Не го одобряват заради вида му, заради ниския му ръст донякъде, а според други разбирачи и поради факта, че няма никакви актьорски заложби. Е, времето опровергава тези „специалисти“ и точно времето е онова, което го превръща в една от легендите на американското кино. Актьор с изключителни заложби и талант, пресъздал различни типажи, между които и сериозни, и комични – все със същия успех…
Той е Дъстин Хофман, наречен от някои малкият голям неудачник. Защо ли? Ами защото е висок едва 167 см и по нищо не прилича на мускулестите мачовци от Холивуд. И защото като малък наистина никога не му е вървяло. Заради външния му вид деца и съученици му се подиграват, на всичко отгоре момчето страда от дислексия, която още повече го превръща в комплексар. Да не говорим, че когато записва школа по драматично майсторство, се отказва, защото според преподавателите никога няма да стане актьор. Ирония на съдбата…
Роденият през 1937 г. в Лос Анджелис актьор е син на скромен и беден бръснар. За да заработва повече пари за семейството, бащата се преквалифицира в агент за дистрибуция на мебели. Всъщност в рода майката на Дъстин е човекът, който го подтиква към света на изкуството, макар самата тя да не е убедена, че детето й има талант за актьор. Така или иначе, майката е човек на духа, добра пианистка е, освен това обича киното. Може би на фона на тези факти е учудващо, че именно бащата го записва в първата актьорска школа, която Хофман всъщност така и не завършва заради подигравките и негативното отношение. Така че бъдещият голям киноталант трябва да се бори сам и да търси пътя към успеха. На всичко отгоре при тези неудачи в търсене на професия младият Дъстин трябва да пробва различна работа. Хроникьори отбелязват, че е печелил пари като келнер, барман, работник в печатница, продавал е играчки в детски магазин, бил е касиер, бил е известно време обслужващ персонал и в психиатрична клиника. В един по-късен етап от живота си, вече успял в киното, той споделя, че този ранен период му е дал много ценен житейски опит.

И понеже вече стана дума за късния му дебют, стигаме и до него. В трудните за Дъстин години той все пак успява да пробие в няколко театрални постановки на Бродуей с незначителни роли. В една от тях обаче Дъстин е забелязан от режисьора Майк Никълс. Става дума за пиеса, в която бъдещият голям актьор изпълнява ролята на нацист травестит, гърбав и доста грозен. Става така, че Никълс кани Дъстин Хофман за главната роля във филма „Абсолвентът“. Това се случва през 1967 г., когато Хофман е на 30 г. Какво става обаче? Ами става това, че в този добър филм като краен резултат блясва с пълна сила талантът на „неперспективния“ Дъстин Хофман! Макар да играе ролята на 21 годишно невръстно момче, актьорът така блестящо се справя с превъплъщението, че критика и зрители са единодушни – продукцията е добра, актьорската игра е на ниво. Сюжетът в тази психологическа драма отвежда зрителите в един любовен четириъгълник. 21-годишният младеж (героят на Дъстин е Бенджамин Брадок) е съблазнен от опитната и изкусителна съпруга на крупен бизнеспартньор на баща му – г-жа Робинсън (в ролята – Ан Бранкофт). Възелът се заплита много, когато младежът се влюбва в дъщерята на семейство Робинсън – красивата и млада Илейн (в ролята – Катрин Рос). Така или иначе, творението на режисьора Майк Никълс получава 7 номинации за „Оскар“, сред които и най-престижната – за най-добър филм. Хофман е номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор в главна роля, за „Златен глобус“ в същата категория, награда БАФТА за най-добър дебют и награда „Златен глобус“ за изгряваща звезда! Отделно „Оскар“ и „Златен глобус“ за режисура получава Майк Никълс. Признание отвсякъде! 30-годишният актьор доживява своя звезден миг – той вече е познат на мнозина, по улиците го спират и му искат автографи, а вратите се отварят широко пред него за света на голямото кино.

Логично следват три нови успешни заглавия – „Среднощен каубой“ от 1969 г. на режисьора Джон Шлезинджър (тук Дъстин и другият главен герой Джон Войт са номинирани за „Оскар“ за главна мъжка роля, а продукцията взема „Оскар“ за най-добър филм и най-добра режисура), „Сламени кучета“ на режисьора Сам Пекинпа от 1971 г. и „Цялото президентско войнство“ на Алън Пакула от 1976 г. (изпълнители на главните роли са Дъстин Хофман и Робърт Редфорд).
Поредния си голям удар актьорът прави във филма на режисьора Робърт Бентън „Крамър срещу Крамър“ от 1979 г., излъчван и у нас. В тази семейна драма Хофман изпълнява ролята на Тед Крамър и това превъплъщение му носи „Оскар“ за най-добра мъжка роля и „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма. „Оскар“ взема и другата главна героиня в продукцията Мерил Стрийп. Тя изпълнява ролята на съпругата на Тед Крамър. Двамата се разделят и майката започва битка за правата над малкото си дете.

И понеже вече стана дума за уникалните способности и талант на Дъстин, обръщаме внимание на филма „Тутси“, също добре познат и обичан у нас. Комедията от 1982 г. е на режисьора Сидни Полак и с участието на Джесика Ланг. За тази продукция може да се пише много, защото, обърнете внимание, тя получава 25 награди от различни институции и още 22 номинации! Във филма Великият Дъстин Хофман изпълнява и ролята на жена, при това му се получава повече от добре. Той е номиниран за „Оскар“ за най-добра мъжка роля, получава награда за най-добър актьор от Бостънското общество на филмовите критици, награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля, награда „Златен глобус“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия, награда за най-добър актьор на Националното дружество на филмовите критици и награда за най-добър актьор на Нюйоркския кръг критици. Какво повече?...
Втори „Оскар“ и отново „Златен глобус“ актьорът прегръща за филма на режисьора Бари Левинсън „Рейнман“ от 1988 г. с участието и на Том Круз.

Разбира се в този порядък на мисли могат да се изброят още много заглавя с Дъстин Хофман, сред които задължително е да се отбележат ролите му в „Запознай ме с вашите“ от 2004 г., „Запознай се с малките“ от 2010 г., „Зараза“ от 1995 г., „Сферата на Левинсън“ от 1998 г., „Хук“ на режисьора Стивън Спилбърг от 1991 г., „Жана д’Арк“ и др.(вж. отделно филмографията на актьора).
Сега малко извън професията. Според светски хроникьори Дъстин Хофман е сред малкото знаменити актьори, които обичат често да се показват със семейството си. А Дъстин го прави редовно, без да се притеснява от нищо. Той има шест деца от две съпруги. Първо е женен за танцьорката Ан Бърн, с която са заедно 11 години. Актьорът осиновява дъщеричката на Ан, а после имат още една дъщеря. Вторият му брак е с Лиса Готсеген, адвокат по професия, като семейството има две момичета и две момчета.

И въпреки че това е пример за едно задружно семейство, жълтата преса не го пожалва. Първо Харви Уайнстийн обвини Хофман в сексуален тормоз, а по-късно от същото се оплака и Мерил Стрийп. Не стига това, ами когато Хофман навъртя 80 г., от него се оплака и Греъм Хънтър, която твърдеше, че когато била на 17, актьорът й правел сексуални намеци. Дали всичко това е истина, или начин да се изкарат малко пари и слава на гърба на Дъстин, е отделен въпрос. Всички тези истории обаче не му пречат да признае: „Мисля за секс на всеки 7 секунди…“
Коментарът, както се казва, е излишен!

Дуейн Джонсън – Скала на ринга, грижовен татко у дома

„Събудете се решителни. Лягайте си доволни”. Феновете на киното познават автора на тази фраза от много и различни роли. Има един филм, излъчван многократно по родните тв канали. Става дума за „Сан Андреас“. Ако някой все още не го е гледал, струва си да го намери и да го изгледа. Няма съмнение, че главният герой ще привлече веднага симпатиите му. Отделен е въпросът, че тази лента принадлежи към т.нар. филми катастрофи, изключително майсторски направена откъм снимки, с вълнуваща съдба на героите. Сюжетът се завързва с едно катастрофално земетресение в Калифорния, което буквално преобръща представите на героите за природно бедствие. И докато група тийнейджъри търсят пътя към спасението, на сцената се появява той в ролята на Рей, пилот от пожарната на Лос Анджелис. Заедно с бившата си съпруга Ема смелчагата тръгва да дири дъщеря си Блейк в ада на Сан Франциско и в крайна сметка успява да я спаси, преминавайки през невероятни изпитания. Той, разбира се, е Дуейн Джонсън – Скалата…

Неслучайно започнахме точно с този филм на актьора кечист. Той е една от емблематичните ленти с участието на американския любимец на публиката, може би защото го виждаме в цялата му привлекателност на силен, много можещ, безстрашен мъж, готов на всичко в името на семейството си. Той е напомпан с мускули, има чаровна усмивка, добър е и естествено довежда нещата до хепиенд.
Започнахме с кино за Скалата, но със същия успех той може да бъде вписан и е вписан в спортните хроники на 90-те години на миналия век. Защо ли? Ами защото популярността му в киното никак не засенчва световната му
слава на кечист, при това голям шампион на Световната федерация по кеч, версиите WWE, WWF/WWE, WCW. И ако за големия екран определено не носи никакъв ген у себе си, то Дуейн Джонсън е наследил гена в борбата още от своя дядо по майчина линия, също славен борец. И бащата на Скалата е кечист, постигнал сериозни успехи, затова логично насочва сина си по своите стъпки. Още в началото обаче го предупреждава, че ако започне да го тренира, ще го третира наравно с останалите. Всъщност така и би трябвало да бъде. Като прибавим към това факта, че чичовците и братовчедите на Дуейн също са кечисти, става ясно защо Скалата трупа такъв имидж на борец. Почитателите на кеча, а те със сигурност не са по-малко от любителите на филми, още разказват за славните му битки на ринга и за извоюваните успехи срещу имена като Хънтър Харст Хелмсли, Ледения Стив Остин, Гробаря, Кърт Eнгъл, Кейн, Трите Хикса. През 1999 и 2000 г. той е обявен за най-популярния кечист на годината. Въпреки тези гръмки успехи Джонсън решава да напусне световната федерация, за да се отдаде на киното и това става след 2004 година. Въпреки това отново се връща във WWE през 2011-а, защото битките все още го привличат – все пак това е в кръвта му. И нямам как да не е така – физиката му е внушителна: ръст 196 см, тегло 115 кг. Неслучайно в Instagram се радва на 343 милиона последователи, а 17 млн. са в Twitter. Завидна слава!

Между другото, кечът можеше да изгуби много, ако Дуейн бе сбъднал детско-юношеската си мечта да стане професионален футболист. Любопитното е, че като ученик в гимназията той се отдава на американския футбол, а по-късно като студент в Маями става много известен в този спорт. За зла участ обаче – или пък може би за щастие, получава тежка контузия, която го разделя окончателно с футбола и го праща в борбата.
Що се отнася до киното – първата му главна роля е във филма „Кралят на скорпионите“ от 2002 година. Тук той се превъплъщава в Майтеъс, в същата роля е и в излезлия година по-рано “Мумията се завръща“. През 2003-а пък на екран излиза нов страхотен филм - „Добре дошли в джунглата“, в който Скалата е ловец на глави. Екшънът с комедийни елементи явно пасва на актьорските заложби на Джонсън. Но пък той обича често да сменя жанровете. Затова се появява с роля и в семейната комедия „Феята на зъбките“ през 2010 г., след което се хвърля отново в екшъна – този път в „Безпощадно“.

Разбира се както при всеки актьор и при Скалата има филми, които е задължително да се гледат. За някои от тях вече стана дума. Джонсън е част от актьорския състав на един друг обичан и популярен екшън – „Бързи и яростни“. Той не участва във всички филми от поредицата, но пък там, където играе, ролята му се запомня. И не само защото на екрана е и друг голям – Вин Дизел. Всъщност Скалата излиза на екран чак в петия филм от поредицата, където се изявява като агент Люк Хобс. В „Бързи и яростни: Хобс и Шоу“ пък двамата съперници Дизел и Джонсън борят рамо до рамо генетично модифициран терорист.
Любителите на приключения със сигурност ще харесат или вече са харесали филма от 1995 г. „Джуманджи: Завръщане в джунглата“. Занимателен е сюжетът, който проследява приключенията на група тийнейджъри. Те намират в една изоставена таванска стая интересна игра, която обаче магически ги пренася в един друг свят, където получават нови самоличности и оттук нататък следват спиращи дъха изненади и изпитания. С нова самоличност е и Скалата – играта го превръща в археолога д-р Ксандър Брейвстоун, който партнира на децата.

И ако един популярен телевизионен сериал дължи славата си най-вече на сексапила на Памела Андерсън, пълнометражният филм „Спасители на плажа“ става много гледаем и заради участието на Дуейн Джонсън – Скалата. Той се превъплъщава в ролята на лейтенант Мич Бюкенън и естествено преследва лошите.
Сред другите по-известни филми с участието на Скалата са „Дуум“, „Умирай трудно“, „Кръв и пот“, „Херкулес“, „Черният Адам“ (вж. отделно филмографията на актьора).
Разбира се при тази слава в кеча и киното няма как Скалата да не любимец и на обективите в светските хроники. Интересното обаче е, че той се слави като много добър баща и съпруг и няма зад гърба си дузина връзки и бракове, каквато е обичайната практика в Холивуд. Първият брак на Дуейн е с Дани Гарсия, от която има една дъщеря - Симон. Двамата обаче се разделят след 4 години брачен живот. И тук като че ли спира интересът на жълтата преса. Разводът им не само не е шумен и скандален, а напротив – двамата бивши съпрузи остават добри приятели. Те са съдружници в продуцентска компания и създават свой собствен бранд за производство на текила, неречен Teremana. Това явно им се отдава, защото съвместно изработват дизайна и етикета на бутилката, дори марковите чаши. И още – Дани Гарсия продължава да е мениджър на Скалата.

Вторият брак на Джонсън е с Лорън Хашиян, от която има още две дъщери – Жасмин и Тиана. Това обяснява защо през януари 2023-а Скалата обяви пред медиите, че любимата му роля от всички останали е на… баща.
А че Скалата е домошар и цени семейството, доказва и още един факт. През лятото на 2022 г. той направи подарък на 73-годишната си майка Ата Джонсън, за която всеки възрастен родител би мечтал. Дуейн подари на Ата чисто нов дом.
Иначе любопитка в забежките на Скалата е фактът, че той имаше намерение да се кандидатира и за президент на Съединените щати и бе решил да го стори за вота през 2020-а. После обаче публично се отказа с мотив за сериозни ангажименти в киното. Не пропусна да отбележи обаче, че може да го видим на изборите през 2024-а.
Иначе за парите на Скалата няма смисъл да се говори – заработил ги е с труд и на ринга, и зад камерата. Достатъчно е да споменем, че той притежава ценна колекция мъжки часовници, която се оценява на обща стойност 481 млн. долара. Другите пари са банкова тайна…

Дони Йен ли? Журналистите много внимават с него

По характер бил кротък човек, казват. Поне сега, когато е вече на улегнала възраст над 60. Едва ли може да се каже същото за тийнейджърските и младежките му години обаче. Медиите се шегуват предпазливо, като твърдят, че когато изпращат репортери за интервюта с него, внимателно подбират въпросите си. Да не би случайно да го ядосат, защото като се ядоса, става опасен. Е, поне така е във филмите, в които играе главни или второстепенни роли.
Да, той е хонконгският боец и актьор Дони Йен! И още. Не само боец и актьор, но и добър хип хоп танцьор, брейкаджия, хореограф и режисьор. Както му казваха по времето на соца у нас – всестранно развита личност. Само дето не обществото го е направило такъв, а пътят му на самоопределение.

Интересното е, че и при него, както между другото при немалко големи актьори, генът играе някаква роля. Баща му е редактор на вестник и музикант аматьор. Майка му обаче - Боу-сим Марк, е майстор на кунг фу. И както се казва, кръвта вода не става. Синът на тази бойна дама израства не само като отличен кунг-фу боец, но и като майстор на немалко бойни изкуства, сред които карате, бокс, винг чун, свободни боеве ММА, ушу, кикбокс, таекуон до, муай тай, борба, джудо, джиу джицу и др.
Разбира се на първо място хроникьорите днес представят факта, че роденият през 1963 г. в Китай Дони Йен е допринесъл най-много в Азия за бойното изкуство винг чун. Не е случаен фактът, че Дони е многократен шампион от първенствата на планетата по китайски бойни изкуства. За него славни и знаменити бойци като Джет Ли и Джеки Чан твърдят, че той е наистина сред най-добрите в света. Като актьор Дони изпълнява ролята на Ип Ман в популярната филмова трилогия. Но затова по-късно.

За да станеш добър в толкова различни бойни стилове, няма как да си прекалено примерно и послушно хлапе. Като тийнейджър Йен е с доста буен нрав и не се подчинява много-много на правилата. Съвсем в реда на нещата е да стане член на бостънска улична банда, в която слабаци не приемат. Жълтата преса припомня по този повод случай, в който шепа грубияни подвикват нещо цинично по улицата по адрес на приятелката на Дони. Той естествено се сбива с хулиганите и въпреки че са много, ги опухва здравата, като дори праща осем от тях в болница. За урок…
Казват, че оттогава насам никой не смеел дори да се шегува с Дони. Освен на снимачната площадка, разбира се. Макар че и там било доста рисковано. Хроникьорите припомнят любопитна случка по време на снимките на „Ип Ман 3“. Тогава Дони се бие с легендарния тежък боксьор Майк Тайсън - Динозавъра. Екипът на продукцията бил сериозно притеснен, че Динозавъра ще се вбеси и ще започне наистина да налага съперника си. Това обаче не се случило, тъй като при опит да нанесе удар на Йен, маестрото от Хонконг блокира с лакът удара и Динозавъра чупи пръст. След това Майк откровено признава, че ако се бият истински, той щял да претърпи голям провал…
Нямаше да е толкова интересно, ако в биографията на Дони не присъстваше още един „жълт“ факт. Тъй като майка му и баща му са хора, които обичат музиката, вдъхновението на това изкуство не подминава и младежа. Той не само записва курсове по пиано, ами достига до едно много добро за любителите ниво. Към това прибавяме и танцовите му умения в хип-хоп и брейк…
И както понякога се случва, Йен влиза в киното след една случайна среща. Пътувайки за Бостън, той се запознава с Юен Упинг, режисьор на филми, които разкриват уменията в азиатските бойни изкуства. Звездата на Дони всъщност блясва, когато той получава главната роля във филма на Упинг Drunken Tai Chi. Макар че тогава той вече е утвърден боец, зрителите го виждат и на екран и тръгва световната му слава.

В същото време следващата му главна роля е в продукцията Mismatched Couples, една романтична комедия, в която Дони се разкрива като отличен танцьор в брейка. Качвайки се по професионалната стълба нагоре, Йен трупа сериозен имидж на големия екран с бойните си умения първо в полицейския екшън „Тигрова клетка“, а после и в „В изпълнение на служебните задължения 4“ и „Тигрова клетка 2“. Публиката аплодира неговите способности да смесва в бойните сцени различни стилове – европейски и азиатски.
Съвсем закономерно идва и филм, в който Дони се снима заедно с друг голям майстор – Джет Ли. Това става във филмите на режисьора Цуй Харк „Имало едно време в Китай“. В тези екшъни Дони трябва да се справя с Ли, който пък изпълнява ролята на известния китайски майстор Уонг Фей-хунг. Журито на хонконгските филмови награди оценява таланта на Йен и му дава приз за най-добър актьор в поддържаща роля.

Забележителният му професионален път в киното продължава отново в съвместна работа с режисьора Юен У-пинг. Това става във филма „Желязната маймуна“. В него Дони се превъплъщава в ролята на бащата на Уонг Фей-хунг. След успешна премиера в Азия продукцията закупува американска кинокомпания, преработва филма и след премиери Зад Океана критиката засипва със суперлативи и лентата, и играта на Йен.
Редно е все пак да вметнем, че освен на големия екран Дони става популярен и обичан и в телевизията, където се появява в хита на Брус Лий „Юмрук на яростта“.

Понеже споменахме, че освен актьор той е и много добър режисьор и хореограф на екшън продукции, трябва да отбележим режисьорския му дебют с екшъна „Легенда за вълка“, който за отрицателно време се превръща в хит. Освен уникалните бойни сцени лентата вплита тези азиатски изкуства с една вълнуваща любовна история.
Следващият добър режисьорски филм на Йен е „Балистична целувка“, в който сюжетът се завърта около историята на наемен убиец. Тази продукция печели няколко престижни награди на различни фестивали. Идват филми успешни филми и роли в „Шанхайски рицари“, „Герой“ (заедно с Джет Ли), SPL, „Специален идентификатор“, „Седем меча“, „Императрица и нейните воини“, „Боядисана кожа“ и др. (вж. отделно филмографията на актьора).

Разбира се в тази успешна поредица трябва да се открои участието на Дони Йен в „Ип Ман“ на режисьора Уилсън Ип, в който звездата се превъплъщава в ролята на учителя на легендата Брус Лий. Великият майстор на винг чун Ип Ман (1893 – 1972 г.) популяризира този стил по цял свят, след като обучава много ученици, които се разселват в Европа и по другите континенти. Един от неговите ученици е легендата Брус Лий. Именно филмът „Ип Ман“ от 2008 г. вече окончателно затвърждава славата на Дони Йен като най-звездният екшън герой. После съвсем закономерно се появяват „Ип Ман“ 2, 3 и 4 – последният през 2019 г.

Няма да е справедливо ако не отбележим и още едно успешно участие на Дони – в „Rogue One: История от Междузвездни войни“, според признанието на критиката най-мащабният филмов франчайз в света“. В тази част Йен изпълнява ролята на един от бунтовническите воини – Чирът Имуе. Продукцията от 2016 г. на режисьора Гарет Едуардс има бюджет от 200 млн. долара, а приходите от продажби надхвърлят 1 милиард и 56 млн. долара!
Що се отнася до живота на Дони извън киното, няма много за писане. Боецът е женен за китайката Сиси Уанг, по признание на пресата най-красивата китайка в Канада и бивша мис. Семейството се радва на син Джеймс и дъщеря Жасмин.

Джулиан Мур – от сервитьорка до звездната Алея на славата

… За разлика от някои други тя е учила сериозно за актриса. И това проличава в почти всички роли, които е сътворила на големия екран. А и в театъра, и в телевизията, естествено. Днес кинокритиците са единодушни, че славата й се дължи най-вече на едно качество: сериозното предварително проучване на персонажите, изграждане на психологическия им портрет и такава работа пред камерата, че актрисата не просто да влезе в някаква роля, а да пресъздаде максимално точно героинята си – като физика, като характер, като поглед, като глас, като излъчване. По нейни собствени признания тя се интересува от филми, които хвърлят светлина върху особеностите на човешкия характер. Това е американската актриса Джулиан Мур!

Да, тя тръгва на работа като сервитьорка, продавала е и сладолед от познатите симпатични улични колички, за да се превърне в звезда и да има своя звезда в Алеята на славата в Холивуд.
И понеже започнахме с факта, че тя е от училите актриси, трябва да уточним, че Джулиан завършва школа по сценични изкуства в Бостънския университет, там става и бакалавър по актьорско майсторство. Родена е през 1960 година в семейство на хора, които нямат никакво отношение към изкуството. Майка й е работник в психиатрия, а баща й е военен съдия. Поради най-вече неговата професия фамилията често пътува и живее на различни места, а по-късно през годините Мур споделя, че това й е помогнало в професията, тъй като е имала възможност да опознае много и различни човешки характери. Но пък в това време на често сменящо се жителство по признание на самата Мур единственият й постоянен приятел са били книгите.

Подобно на много свои колеги от Холивуд бъдещата звезда започва с роли в театъра и в телевизионни продукции. Първият й филм на голям екран е „Разкази от тъмната страна“ от 1990 г., в който тя изпълнява ролята на Сюзан.
Две години по-късно идва и първата й номинация – за награда „Сатурн“ за поддържаща женска роля в психологическия трилър „Ръката, която люлее люлката“. Ролята й е на Марлийн Крейвър, а режисьор на продукцията е Къртис Хенсън. Филмът е много добър, заслужава да се види, по родните телевизионни канали е излъчван неведнъж.

Добри отзиви за ролята си на д-р Ан Истман талантливата Джулиан получава в криминалния екшън „Беглецът“ от 1993 г. с Харисън Форд и Томи Лий Джонс. Бюджетът на лентата е 44 млн. долара, а от прожекции той печели повече от 370 млн. Следващата година гледаме Джулиан Мур във „Ваня на 42-ра улица“ в ролята на Елина. Режисьор е Луи Мал. Успешно е участието на Мур и в „Безопасност“ от 1995 г. в ролята на Карол Уайт. Хроникьорите твърдят, че звездната й слава започва да блести след продукциите „Девет месеца“ от 1995 г. и „Изгубеният свят: Джурасик парк“ от 1997-ма.

Първият филм е романтична комедия, в която Джулиан в ролята на Ребека Тайлър си партнира на екран с Хю Грант, Джоан Кюсак и Робин Уилямс. Приходите от лентата са над 140 млн. долара.
Вторият филм е нашумелият по цял свят фантастичен приключенски екшън, режисиран от легендарния Стивън Спилбърг. Това е продължение на „Джурасик парк“ и е също така изключително успешно – бюджетът ме у около 70 млн. долара, а приходите надхвърлят 620 млн.

Също през 1997 г. Мур е високо оценена от критика и зрители за участието си в „Буги нощи“, за който получава награда „Сателит“ за най-добра актриса в поддържаща роля в драматичен филм, както и номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“, също за най-добра поддържаща актриса. В тази продукция Мур се превъплъщава в образа на порнозвездата и наркоманка Амбър Уейвс, жена, която се е разминала с майчинските си мечти.

За ролята на Сара Майлс в „Краят на аферата“ от 1999 г. Джулиан получава отново номинация за „Оскар“ – този път за главна женска роля, номинация за „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм и номинация за награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля. За „Далеч от рая“ през 2002 г. получава номинация за „Златен глобус“, а за „Часовете“ от същата година е номинирана за „Оскар“ за поддържаща женска роля, както и за приза на БАФТА…
Разбира се, можем със същия успех да продължаваме изброяването на номинации и призове, но има риск да стане скучно. Само ще кажем, че изключително успешни са ролите на Мур и в „Големият Лебовски“ от 1998 г., „Магнолия“ от 1999г., „Ханибал“ от 2001 г. (вж. отделно филмографията на актрисата)

Между другото, около трилъра „Ханибал“ има интересна история. Ролята на агент Кларис Старлинг от ФБР първоначално е предложена на Джоди Фостър. Тя обаче отказва. В полезрението на режисьора Ридли Скот са няколко актриси, между които Джулиан Мур, Джулиън Андерсън, Кейт Бланшет. В крайна сметка печели Мур, а както е добре известно в ролята на доктор Лектър е мегазвездата Антъни Хопкинс. Продукцията е продължение на „Мълчанието на агнетата“.
Идва и годината на най-голямото признание за актрисата – 2014-а. Тя блести във филм от поредицата „Игрите на глада“, но най-сериозните овации идват за ролята й във „Все още Алис“. За перфектното си превъплъщение в образа на болната от Алцхаймер героиня Алис, Джулиан печели всички награди, за които е номинирана, включително „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра женска роля, както и приза на БАФТА.

Извън киното Джулиан Мур има два брака зад гърба си. Първо е омъжена за Сундар Чакраварти, а после и за Джон Гулд Рубин, с когото също се разделя. През 2023-а бе все още съпруга на режисьора Барт Фройндлих, от когото има син и дъщеря. През годините въпреки многото си успешни роли Джулиан е била критикувана от режисьори заради външния си вид. Тя признава, че подобни критики доста са я наранявали. Не била достатъчно красива за Холивуд, според някои. Това обаче не й пречи да попадне в списъка на списание „Пийпъл“ от 2001 г., в чиято класация тя е посочена сред 50-те най-красиви актриси. Три години по-рано пък Джулиан попада в ноемврийското издание на „Ентътеймънт уийкли“ в списъка на 25-те най-велики актриси на 90-те години…

И завършваме по традиция с две изказвания на актрисата, които разкриват и част от богатата й душевност: “Тайното ми оръжие е, че съм невероятно упорита. В тази индустрия трябва да си изключително твърдоглав, за да оцелееш. Трябва да захапеш като ротвайлер хубавите роли.“
И още: „Най-простият път към щастието е глупостта. И най-страшното е това, че мнозина са привличени от нея.“