Скарлет Йохансон - русата черна вдовица

Тя е русата черна вдовица. Една жена да е руса и красива и да хваща мъжките погледи, е закономерно. Ако обаче има чара, магията и сексапила на Скарлет Йохансон, това вече я прави не само супер предизвикателна и секси, а и много желана. И от режисьори, и от екранни партньори.

Американската актриса Скарлет Йохансон тръгва в занаята от малка, като не крие, че това е детската й мечта. Отначало се появява в детски пиеси, после прави стъпки в киното. През април 2023-а тя обяви пред медиите, че повече няма да се снима в един от култовите й филми - „Черната вдовица“. Медиите припомниха, че между нея и компанията „Дисни“ се е завързал съдебен спор, тъй като актрисата не била съгласна с онлайн излъчването на продукцията. Според нея това я е ощетило финансово. Лентата е забавно фентъзи от 2021 г. с бюджет от близо 200 млн. щатски долара и донесло приходи от излъчвания два пъти повече. Във филма Йохансон се превъплъщава в интересния образ на Наташа Романов. В този персонаж обаче Скарлет не се превръща за първи път. През 2010 г. тя е Наташа Романов в „Железният човек 2“.

И ако Скарлет слага категорично точка на Черната вдовица, това съвсем не означава, че спира да играе. Напротив. Следващият й голям проект бе обявен за юни 2023 г. Медиите го окачествиха като същински звезден спектакъл. Продукцията е със заглавие Asteroid City, а партньори на красавицата са Том Ханкс, Марго Роби, Тилда Суинтън и др. Действието се развива в измислен щатски град през миналия век, а завръзката се случва по време на конгрес, който трябва да обедини ученици и родители. Нещата обаче се объркват тотално…

И понеже започнахме с малко любопитки, да кажем още, че светската преса е хванала много изкъсо личния живот на русокосата дива. Хроникьори например твърдят, че която и да е връзка на Скарлет с мъж продължава не повече от две години.

Правили са статистика и изчисления за това. Причините могат само да се гадаят, а самата Скарлет признава: „Влюбвам се лесно и постоянно“. Светските издания твърдят, че личният живот на звездата е не по-малко бурен от професионалния й път в киното. Тя обаче е от личностите, които не обичат светлината на прожекторите. Може би това обяснява факта, че Скарлет няма профили в социалните мрежи. Такива като нея вероятно се броят на пръсти.

Йохансон има два брака зад гърба си и трети съпруг, майка е на две деца. Настоящият й съпруг е комикът, сценарист и писател Колин Джост. Преди това бе омъжена за Раян Рейнолдс и Ромен Дориак, а е имала връзка още с Джош Хартнет, Джак Антонов и Бенисио дел Торо. Пресата отбелязва още, че Скарлет в продължение на десет години е оглавявала класацията на на-скъпо платените холивудски знаменитости. Естествено има звезда в Холивудската Алея на славата.

Призът не е само и единствено за красотата й, а и заради признанието, което Йохансон е получила в света на киното. Тя има 3 номинации за „Златен глобус“ – за „Момичето с перлената обица“, „Мач пойнт“, „Изгубени в превода“, награда на БАФТА за „Изгубени в превода“ и приз „Сатурн“ за „Тя“. Има и номинации за наградата „Сателит“. И понеже киното върви ръка за ръка със светския блясък, добавяме за Скарлет още един № 12 в класацията „100 горещи жени на всички времена“ и приз „Най-секси жива жена“ на списание „Ескуайър“.

Скарлет е родена през 1984 г. в Ню Йорк в семейство, което се радва на общо 5 деца. Йохансон има и брат близнак. Медиите не пропускат да отбележат факта, че Скарлет е единствената от тази фамилия, която се насочва към актьорското изкуство. Казват, че тази професия я завладява още когато е ненавършила 10 г., през 1994-а. Тогава русокосото момиченце се появява във филма „Север“ като Лора Нелсън. През 1995-а се снима в „Справедлива кауза“, а през 1996-а в още два филма – „Мени и Ло“ и „Ако Люси се влюби“.

През 1997-ма я гледаме в третата част от популярната поредица „Сам вкъщи“. Критиката отбелязва факта, че в първите си изяви на големия екран Скарлет обикновено се превъплъщава в образите на по-възрастни персонажи, явно това й се отдава.
Редно е да споменем, че Скарлет Йохансон е сред актьорите, които са учили това изкуство. Тя е завършила детско театрално училище в Манхатън и Институт по актьорско майсторство „Лий Страсбърг“.

Отлична година за Йохансон е 2003-та. Тогава тя получава две номинации за наградата „Златен глобус“ – за най-добра актриса в драмата „Момичето с перлената обица“ и за най-добра актриса в комедия за „Изгубени в превода“. Две години по-късно се появява фантастиката „Островът“ и „Мач пойнт“ на Уди Алън. Тук е мястото да споменем, че актьорът и режисьор Уди Алън се вдъхновява от Скарлет в един период от творческия си път. Тя участва в няколко негови филма.

През 2008 г. на екран излиза култовата романтична трагикомедия “Вики, Кристина Барселона“, в която Скарлет си партнира с Хавиер Бардем, Ребека Хол и Пенелопе Крус. Сюжетът отвежда към съдбата на две американки, които прекарват едно лято в Барселона, където се запознават с чаровен художник Хуан Антонио (в ролята Хавиер Бардем).

Когато се говори за ролите на Скарлет, не бива да се пропуска и филмът „Повелителят на конете“ от 1998 г., с който тя още твърде малка, на 14 г., добива известност. Тази продукция е режисирана от легендарния Робърт Редфорд, който е и актьор във филма. Сред лентите, приети с овации от страна на критиката, са още „Любовна песен за боби Лонг“, „Сензацията“, „Черната далия“ и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).

На какво се дължат успехите й и популярността в киното? Отговорът не е еднозначен. Дя, тя е красива и има излъчване. Казват, че гласът й е точно толкова секси, колкото и тялото. Но това не е всичко, естествено. Тя просто умее да се превъплъщава и да дава живот на персонажите си. Талантлива е, а без талант в Холивуд не може. И разбира се и без професионално отношение към актьорската кариера.
Тук е мястото да отбележим, че освен в киното Скарлет добива популярност и в света на музиката. През 2008 г. тя прави дебют като музикален изпълнител – издава първия си албум Anywhere I Lay My Head. По-късно има албум и с певеца Пит Йорн.

Между другото, през пролетта на 2023 г. се появи информация, че е в ход заснимането на най-скъпата романтчина комедия в историята на Холивуд. Стрийминг платформата Netflix е формирала бюджет от 150 млн. долара за проекта Paris Paramount (това е работното заглавие на филма), в който ще видим освен Скарлет Йохансон още Пенелопе Крус, Оуен Уилсън и Майкъл Фасбендер. Скарлет ще се превъплъти в образа на сценарист-режисьор, която се влюбва в продуцент, докато работят по осъществяването на скъпа продукция. Тази роля със сигурност ща й допадне, като се знае каква влюбчива натура е Йохансон по собствените й признания…
Към това прибавяме едно от нейните звездни откровения, което не се нуждае от коментар: „Сексуалността е нетрайна стока, която не бива да пренебрегвате.“…

Сандра Бълок – обикновена чистачка, фризьорка на кучета или… красавица милионер

Подобен въпрос звучи провокиращо. Вярно е. Но пък той спокойно може да бъде зададен, когато става дума за актрисата Сандра Бълок. Защо ли? Ами защото ако някой си мисли, че актьорската й кариера блясва като Витлеемската звезда, много се лъже. Постигнатото от американката, родена през 1964 г., се дължи на упорит труд и всеотдайност към професията. И тук иде закачката – Сандра не е родена актриса, въпреки че е закърмена с изкуство – майка й Хелга Майер е оперна певица и учител по музика. Да, тя става една от най-богатите актриси на Съединените щати и звезда на големия екран. Но изминава пътя дотам, без никой да я лансира. Просто учи, последователна е, има талант. И естествено женски чар и красота, които явно й помагат. Господ като давал на Сандра, е бил доста щедър…

Вече стана дума, че генът от майка й, която е германка по произход, оказва влияние. Казват, че като малка Бълок редовно придружавала майка си в нейните оперни представления, дори самата тя е пяла на сцена. Завършва гимназия в столицата Вашингтон и като гимназистка естествено се озовава в мажоретния състав, който пък участва в различни театрални представления. И понеже актьорската професия я влече, естественият й път я отвежда в университета на Източна Каролина, където Сандра записва да учи драматично изкуство. Завършва през 1986 г., но това не я праща автоматично нито в театъра, нито в киното. Иде реч на закачката от заглавието на тези споделени мисли – преди да се озове на екрана, Бълок се пробва в различни професии, не особено престижни – била е чистачка, работила е като сервитьорка и барманка, била е гардеробиер, провала се е дори като… фризьор на кучета. Може да звучи смешно сега, от дистанцията на времето, но няма съмнение, че всеки от тези занаяти с нещичко е белязал съдбата и професионалния път на Сандра Бълок.
Иначе като актриса тя започва в няколко телевизионни филма, а онова, което е изстрелва към върха, е участието й в кинохита „Скорост“ от 1994 г., в който Сандра партнира на Киану Рийвс. Продукцията се превръща в знаменитост и поради сюжета си, и поради участието на актьори като Киану, който се превъплъщава в образа на спецполицая Джак Тревън, и Сандра Бълок, която играе Ани, пътничка от автобус, похитен от нагъл терорист. Сюжетът спира дъха и се гледа на нокти, което води и до снемане на още части от филма, които обаче не са чак толкова успешни като първата. Бюджетът на лентата е около 30 милиона, десетократно повече са приходите от излъчванията. За тази си роля Бълок печели награда „Сатурн“.

И понеже стана дума за пари, да кажем само, че през 2007 г. Снадра заема 14-о място в класацията на най-богатите известни жени, като състоянието й се оценява на 85 млн. щатски долара. Те естествено набъбват след тази година…
Дебютът на Бълок в киното е през 1987 г. във филма Hangman. Според критиката тя се превръща в звезда в края на 90-те години на миналия век с ролите си в две продукции – „Докато ти спеше“ от 1995 г. и „Мис таен агент“ от 2000 г. В първия филм – романтична комедия, Сандра си партнира с Питър Галахър. За тези свои превъплъщения Бълок е номинирана за Златен глобус в категорията „най-добра актриса в мюзикъл или комедия“.

Преди да стигне до това обаче, Сандра естествено има други участия – през 1989-а изпълнява роля в Preppie Murder с Уилям Болдуин, а през 1990-а е изпълнител в телевизионния сериал „Работещо момиче”. През 1992-ра Сандра се снима в „Любовен еликсир № 9”.
Сред заглавията, които не бива да пропускаме, когато говорим за Сандра Бълок, е трилърът „Мрежата“ на режисьора Ъруин Уинклър. Тук Бълок влиза в образа на компютърен специалист. През 1996-а пък се появява една хитова екранизация по романа на знаменития Джон Гришам. Става дума за „Време да убиваш“.
За „Скорост“ вече казахме. Три години след първата част се появява и втора, която обаче не е толкова популярна. За нея Сандра взема хонорар от 11 млн. долара. 17,5 млн. щатски долара пък е възнаграждението й за участието в „Мис таен агент 2“, която също не е толкова сполучлива като първата част.

През 2000 г. Бълок участва в „Сблъсъци“, а продукцията печели „Оскар“. 6 години по-късно виждаме Сандра в романтиката „Къщата на езерото“ заедно с Киану Рийвс. През 2009 г. за персонажа си в „Невидима зона“ („Сляпата страна“) Сандра взема „Оскар“ за най-добра женска роля. Любопитното тук е, че само ден по-рано Бълок е отличена с антинаградата „Златна малинка“ за играта си в „Луда по Стийв“. Така тя става първата актриса, която в една и съща година е наградена едновременно за най-добра и най-лоша актриса.
За персонажа си в „Гравитация“ от 2013 г. Сандра Бълок записва много номинации и награди, сред които награда „Сатурн“ за най-добра актриса, номинация за „Оскар“ за най-добра женска роля, номинация за награда БАФТА за най-добра актриса в главна роля, номинация за „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм, номинации за наградите „Сателит“ и „Емпайър“ за най-добра актриса…(вж. отделно филмографията на актрисата).

Има още една интересна лента със Сандра – през 2018-а се появи на голям екран екшън комедията „Бандитките на Оушън“. В тази продукция с бюджет около 70 млн. долара Бълок играе заедно с Кейт Бланшет и Ан Хатауей. Приходите от прожекции наближават 300 млн. долара.
Макар да е красива и привлекателна жена, Сандра не се слави в жълтата преса като голяма прелюбодейка. През 2005 г. тя сключва брак с телевизионния водещ Джеси Джеймс, а 5 години по-късно семейството осиновява момченце. След още 5 години Бълок и Джеймс се разделят, а през 2015 г. актрисата осиновява и момиченце. Оттогава Сандра е двойка с Брайън Рандал и е примерна съпруга и домакиня. Рандал има момиче от предходен брак. През 2021 г. Сандра Бълок споделя, че е щастлива с голямото си семейство и това е най-хубавото нещо в живота й. А че е добър човек с голямо сърце свидетелства и фактът, че на два пъти Бълок дарява на американския Червен кръст по 1 млн. долара. Не всички звезди са щедри като нея…

Пресата разбира се не пропусна да отбележи факта, че през 2015 г. 50-годишната Сандра Бълок е призната за най-красивата жена в света. Медиите я оценяват по достойнство и когато е на 60. Защото, твърдят естети, за красотата няма възраст. Особено за женската…
Сандра, естествено, е в Топ 100 на филмовите звезди на всички времена и има звезда в Холивудската алея на славата.

Ръсел Кроу – гладиатор или екзорсист?

… Той не бе поканен на едно от най-знаменателните събития в Европа през май 2023-а. Въпреки присъствието на куп знаменитости от света на изкуството и шоуто. Става дума за тържествената коронация на новия крал на Великобритания Чарлз III. Церемонията бе излъчвана от телевизиите по цял свят и предизвика огромен интерес. Човекът, за когото говорим, би трябвало да е там, но не бе. Причината – не спазвал кралския протокол при обръщенията си към величията. А на протокола в Кралския двор естествено се държи много.

Човекът е новозеландският актьор Ръсел Кроу, който не присъства на церемонията подобно на Меган Маркъл, съпругата на принц Хари. Самият Кроу пък заяви пред медиите, че неговото отсъствие от коронацията е голяма загуба и дори голямо падение. Е, не се знае за кого, щото церемонията мина и без него…
Между другото актьорът е бил „наказан“ по този начин, тъй като си позволил да се обърне към принц Хари и Уилям не с Ваше височества, а с … приятели. Това обаче не попречи никак на Кроу да получи приза „Кристален глобус“ по време на 57-мото издание на международния филмов фестивал в Карлови Вари (Чехия) през юни. Наградата е за изключителния принос на Ръсел към световното кино. И понеже освен актьор Кроу е и добър музикант, той бе поканен да се изяви в това си амплоа по време на церемонията по откриване на феста. Любопитно за Ръсел Кроу е, че той е сред малцината популярни световни личности от света на киното, който не е учил актьорско майсторство. Хроникьорите отбелязват дори, че той не е завършил обучението си в гимназия. Това обаче не му пречи да се превърне в звезда на големия екран и да печели много пари от кино. Както и да прегърне най-големия приз – наградата „Оскар“.

Филмът, с който Ръсел Кроу добива световна слава, е „Гладиатор“ от 2000 г. на режисьора Ридли Скот. Сюжетът отвежда към историята на древния Рим и по-конкретно към живота на пълководеца на император Марк Аврелий – Максимус Децим Меридий, който става гладиатор при новия владетел на империята. Бюджетът на продукцията е 103 млн. щатски долара, а печалбите от прожекциите възлизат на 460 млн. Между другото, Ръсел обяви публично в средата на април 2023-а, че е много разочарован, защото не е поканен за „Гладиатор 2“. Режисьор на продължението пак е Ридли Скот, а продукцията трябва да се появи през 2024 г. с участието на Дензъл Уошингтън.
Що се отнася до детството на Ръсел, още от малък той проявява своите заложби. Роденият през 1964 г. в Нова Зеландия актьор като дете се включва в немалко телевизионни продукция. Първата си роля получава, когато е на 6 години, следват и други детски роли. Семейството живее известно време в Австралия, после се завръща в Нова Зеландия. Кроу пък има влечение и към музиката, което обяснява факта, че основава заедно със свой приятел рокгрупата Roman Antix, известна по-късно като 30 Odd Foot of Grunts.
Когато се завръща в Австралия, Ръсел Кроу е решен вече да продължи с филмовата си кариера. През 1990 г. се появява в ролята на лейтенант Джак Корбет в продукцията „Затворници на слънцето“. Първата си главна роля пък играе същата година в The Crossing. В „Специалист по ефективността“ пък от 1992-ра участва заедно с Антъни Хопкинс.

Първият му приз идва от Австралийското филмово сдружение и това се случва година по-рано, през 1991 г. За най-добра поддържаща роля Ръсел е отличен за участието си в „Доказателство“. Две години по-късно пък прегръща вече и награда за най-добър актьор за ролята си във филма „Бръснати глави“ и това го превръща в истинска знаменитост на Зеления континент. В Щатите става популярен след първите си две участия - в американския уестърн през 1995 г. „Бърз или мъртъв“ и в „Поверително от Ел Ей“ през 1997 г. За второто си участие Ръсел Кроу получава номинация за наградата „Сателит“, която се връчва за най-добър актьор в драматичен филм. Номинацията е за превъплъщението на Кроу в полицай Уендел Уайт. С легендата Ал Пачино пък Ръсел се снима във „Вътрешен човек“ от 1999 г. За това свое участие той получава 4 номинации – за „Оскар“ (най-добра мъжка роля), за „Златен глобус“ (най-добър актьор в драматичен филм), за „Сателит“ (също най-добър актьор в драматичен филм) и за БАФТА – за най-добър актьор в главна роля. В крайна сметка прегръща приза на БАФТА.

За участието на Кроу в „Гладиатор“ през 2000 г. вече стана дума. За ролята на Максимус той получава „Оскар“ за най-добра мъжка роля, „Емпайър“ за най-добър актьор, наградата на БАФТА за най-добър актьор в главна роля, както и номинации за „Златен глобус“, „Сателит“ и „Сатурн“.
За „Красив ум“ през 2001 г. Ръсел взема приз „Златен глобус“, наградата БАФТА, има и две номинации – за „Оскар“ и „Сателит“.
Участията му следват едно след друго, тъй като той вече е знаменитост. Появява се в „Господар и командир“ от 2003-а, „Късметлията“ през 2005-а, „Добра година“ през 2006-а, „Ескорт до затвора“ през 2007-а, „Робин Худ“ през 2009-а (вж. отделно филмографията на актьора).
През 2023 г. Ръсел Кроу се появи в може би малко неочаквана роля – в продукцията „Екзорсистът на папата“. Превъплъщението му в ролята на отец Габриеле Аморт е интересно, особено ако сте го гледали в „Гладиатор“. В същото време Ватикана официално разкритикува продукцията и я характеризира като „неправдоподобна“, тъй като филмът създавал лоша репутация на екзорсистите…
Що се отнася до личния живот на Ръсел Кроу, за разлика от мнозина световни актьори за него светската преса няма кой знае какво да пише. През 2003 г. той се жени за Даниел Спенсър, от която има двама сина. Официално се развежда с нея през 2018-а. През октомври 2022-ра пък Кроу показа новата си приятелка – Бритни Териот. Това стана на премиерата в Рим на новия си филм Poker Face. Териот е на 31 години и е агент по недвижими имоти.

Извън киното и музиката Ръсел е нестандартна личност. Носи му се славата на добър фермер – има голяма ферма в Австралия и е запален по отглеждането на коне. Буен е по нрав, пишат медиите, и припомнят случай, при който актьорът е замерил с телефон служител на рецепцията на хотел. Разгаря се голям скандал, в крайна сметка потушен с извънсъдебно споразумение, за което Ръсел, според запознати, се е бръкнал за шестцифрена сума. Но за него това не е кой знае каква загуба, отбелязва пресата. Медиите пък не го обичат много, защото бил заядлив с журналистите по време на интервюта. Подобен нрав проявявал и по време на снимки, затова немалко негови колеги твърдят, че с него се работи трудно. Това обаче не му пречи да заяви: Животът е кратък, хора! Научете се да го обичате!
Е, какво пък? Щом Ръсел ни го казва…

Роуън Аткинсън, или няма смисъл от думи, мистър Бийн…

Няма смисъл от думи, мистър Бийн. Вие може да кажете всичко само с поглед, с мимика, с очи, с вежди, с цялосно изражение. Не само да кажете, а направо да разкажете история. При това такава, че дори най-сериозните хора на света да се засмеят...
Да, той е Роуън Аткинсън, или по-известен още като мистър Бийн от едноименния сериал. Един от най-великите, а според някои и най-великият комик в историята на британското кино. Любимец на всички поколения зрители – и малки, и големи. И дори такива, които не обичат много - много да гледат филми. Но с негово участие... може.

Естествено е този човек, спечелил си световна слава с комедийните си роли, да е много богат. Някои изчисляват състоянето му на повече от 150 милиона щатски долара. Това обаче едва ли е точната цифра, защото Аткинсън, който е съученик на бившия британски премиер Тони Блеър, притежава една от най-скъпите колекции спортни автомобили в света. Той не само е запален шофьор – има дори кетап за управление на камион, а и самият е опитвал този занаят!, но и разбира от скорости, затова е чест коментатор през годините на различни списания за автомобили, както и на телевизионни предавания. Сред колите, които нощуват в гаражите му, са Aston Martin DB7, Aston Martin V8 Zagato, Ford Falcon, Honda Civic Hybrid, Renault 5 Turbo, Mercedes-Benz W100, Jaguar Mark VII, Mercedes SLS, Honda NSX, Audi A8 и др.

Актьорът влезе в историята и с още един любопитен факт – застрахователна компания е изплатила на Аткинсън рекордно в историята обезщетение по автомобилна застраховка. Сумата с внушителните 910 000 британски лири е изплатена за потрошения от Аткинсън автомобил McLaren F1. Той прави жестока катастрофа на магистрала, по чудо се отървава с леки одрасквания, но пък задната част на автомобила е неузнаваема, а дори двигалетят изхвърчава на 20 метра от мястото на инцидента. Колата пък е закупена от Роуън за „скромните“ 640 000 британски лири...
И докато зрителите се възхищават на уникалното му присъствие на екрана, има колеги, които не крият отрицателното си отношение към комика. Така например актьорът Том Бейкър, който се е снимал с Аткинсън в „Черното влечуго“, заявява, че Роуън в определени моменти е много неприятен и труден за издържане, особено когато е нервен и притеснен. Дори е ад да се работи с него, откровеничи Бейкър.
Роденият през 1955 г. комик едва ли наследява нещо от родителите си. Баща му е фермер, човек достатъчно далеч от света на изкуството. В училище пък малкият Роуън, твърдят хроникьори, бил свито и срамежливо дете, които с нищо не се отличавало от останалите. Как се е случило така, че от професионален електроинженер Аткинсън да се превърне в комедийна звезда, едва ли някой може точно да отговори. Факт е обаче, че Роуън следва електроинженерство в университета в Нюкясъл и става магистър в тази професия в Оксофрд. Именно в университета там започва да играе в кратки комедийни скечове и това явно му допада. Към голямата кариера го изстрелва запознанството му с двама големи творци – писателя Ричард Къртис и композитора Хауърд Гудол.

Любопитен факт е, че когато стартира кариерата си – това става през 1978 г., Роуън прави шоу, в което сам интервюира измислени герои, от името на които отговаря. В телевизионен сериал се появява за първи път през 1983 г., а поредицата носи заглавието „Черното влечуго“. Аткинсън е съсценарист заедно с Ричард Къртис. Следва друг сериал с негово участие – „Тънка синя линия“ (1995 – 1997 г.), в който актьорът се превъплъщава в ролята на полицейски началник.
За старт на същинската му филмова кариера се смята годината1983-та, когато Роуън се снима в поддържаща роля във филма „Никога не казвай никога отново“. Главна роля Роуън получава в продукцията „Мъртъв навреме“, после се появява епизодично във „Вещиците“ и „Четири сватби и едно погребение“.

Има два персонажа, в които блясва огромният талант на Роуън Аткинсън, въпреки че той има повече от 50 роли. Единият персонаж естествено е ролята в „Мистър Бийн“, а вторият – в „Джони Инглиш“. За тези филми е изписано и изговорено много. Те донякъде си приличат, защото и в двете продукции героите, които представя Аткинсън, са чудаци, живеещи в някакъв свой собствен свят, приятно налудничави хора, които трудно се асоциират в обществото. Мистър Бийн се появява първо на 1 януари 1990 г. в телевизионен филм по Темз телевижън, а поради огромния успех следват няколко продължения, както и пълнометражни версии за големия екран. Има и поредица анимации с този герой. А успехът е закономерен на фона на уменията на Роуън да предизвиква искрен смях, при това да го прави не със слово, а само с изражение на лицето си, с мимики и жестове. Това наистина си е Божа дарба. Същата, която блясва и в другия му култов персонаж - Джони Инглиш от комедийната шпионска поредица. Самият Аткинсън признава пред медиите, че мистър Бийн му е бил по-трудният образ, защото трябвало да разказва историята изцяло без думи, а понякога много, ама много му се е приисквало нещо да каже. Всъщност тези две роли именно превръщат Аткинсън в много богат човек. Въпреки това през 2011 г. Роуън признава, че скъсва окончателно с мистър Бийн, защото ролята му омръзнала.

Разбира се, при тази слава на добър комик няма как и наградите да не преследват Аткинсън. През 1981 г. той е удостоен с наградата БАФТА за най-забавно изпълнение, после получава още десетки отличия, между които и титлата Командор на Ордена на Британската империя.
Между другото, през 2022 г. стана известно, че Роуън се снима в нов филм, в който изпълнява ролята на главата на семейство Тревър, преследващ… досадна пчела (вж. отделно филмографията на актьора).
Сред светските хроникьори естествено има и такива, които следят личния живот на Роуън. Пресата не пропуска да отбележи, че той има два брака – първо със Сънетра Састри, от която има две деца, а после и с 30 години по-младата от него Луиза Форд, която го дарява с още едно дете – през 2017 г., когато той е на 62. Луиза е актриса, известна от сериала „Уиндзорите“.

Сред любопитните факти, припомняни от медиите, е случката, при която пилотът на самолета, с който пътуват Роуън и семейството му, припада и актьорът се намесва, за да се избегне катастрофата и самолетът успешно да бъде приземен.
Аткинсън е може би актьорът, за когото най-често медиите съобщават „новината“, че е починал. Репортери отброяват поне 7 - 8 подобни съобщения… Каквито и да са мотивите за подобни „новини“, е глупаво и нелепо и въобще не е смешно.
Аткинсън – човекът, който разсмива, определено не заслужава това!

Робърт Редфорд, или защо е велик Великият Гетсби

Когато през 2018 г. той обявява, че се сбогува с актьорската професия, много почитатели на Седмото изкуство преживяват с тъга новината. Въпреки факта, че той е на 85, една напълно достолепна възраст за киноактьор. Други с носталгия си спомнят за най-знаменателните му роли, а те не са малко. Броят обаче няма значение. Важно е, че неговите персонажи са запомнят…
Той е американският актьор и режисьор Робърт Редфорд. Да, той е героят от гениалния роман на Скот Фицджералд „Великият Гетсби“ , както и персонажът от „Буч Касиди и Сънданс Кид“ и от „Ужилването“. 50 години завидна актьорска кариера!
За него казват, че не се вмества в никакви рамки. Голям талант. Медиите припомнят прелюбопитния факт, че първият хонорар на Робърт от киното наброява скромните 75 долара. По-късно той се превръща в един от най-скъпоплатените актьори в занаята.
Наградите може да не са единственото мерило за успех, но са някакъв показател. Робърт Редфорд освен „Оскар“ за режисура (носител е на почетен „Оскар“ и за цялостно творчество) има награди „Златен глобус“, БАФТА, „Сезар“ и др. Президентът на Щатите Барак Обама му връчи лично Президентски медал на свободата през 2016 г.

А интересното е, че началото не предвещава нищо от онова, което се случва с професията на Робърт. Роденият през 1936 г. Редфорд тръгва в бейзбола, където се утвърждава като голям майстор. Благодарение на спорта става студент в университета в Колорадо, който обаче така и не успява да завърши. Една семейна трагедия – смъртта на майка му, която умира от рак, го събаря психически и той се отдава на алкохола. А алкохолът не прощава. Изпълненията на младежа водят до това, че иначе талантливият бейзболист губи стипендията си. На 20 г. той се озовава във Франция, после в Италия, където опитва да рисува и където го завладява напълно бохемският начин на живот. След година се завръща в Щатите и там се отдава на семейството си. Следва бурна кинокариера, а Робърт не изневерява на себе си – през годините записва да учи живопис, след като вече е усвоявал занаят в Академията за драматични изкуства. Въобще на пръв поглед разпилян начин на живот, което обаче не му пречи да направи голяма кариера в киното. Паралелно с това Робърт Редфорд закупува огромен парцел земя в щата Юта, който превръща в имение и поставя началото на ежегоден кинофестивал. Разностранна личност…

Светската преса естествено следи живота на Робърт. Скандалите около името му не са малко, въпреки актьорския му талант и излъчването от екрана, което се дължи и на мъжкия му чар и привлекателност. Не бяха спестени критиките и по отношение на неговата книга „Автобиография“, която, според критиците, спестила много факти от личния му живот. Като че ли пък е длъжен да ги споделя в мемоарите си! Интрига се завърта дори около откриването на института „Сънданс“, който има за цел да дава път на млади и талантливи кинотворци. Със същото име се провежда и ежегоден кинофестивал за независимо кино. Жълтите издания търсят „под вола теле“ в личния му живот на младини, когато, твърдят те, той имал сексуални връзки с доста по-възрастни от него жени. Дали това е грях, е отделен въпрос…
Всъщност факт е, че Редфорд още от младини има доста буен нрав, често се забърква в различни скандални ситуации, твърди се дори, че е доста агресивен. В гимназията пък няколко пъти бил залавян с кражби. Когато обаче имаш талант, той рано или късно блесва.
В телевизията Робърт Редфорд се появява в епизод от сериала „Маверик“ и това става през 1960, когато той е на 24 г. Първата му роля в киното пък е във филма War Hunt от 1962 г. Три години по-късно идва участието му във „Вътрешният свят на Дейзи Кловър“, в който негови екранни партньори са Натали Ууд и Кристофър Плъмър. През 1966 г. пък се снима в „Преследването“ заедно с Джейн Фонда и Марлон Брандо. По сценарий на легендарния Френсис Форд Копола пък на големия екран се появява продукцията This Property Is Condemned на режисьора Сидни Полак и по пиесата на Тенеси Уилямс. Това е следващото участие на Редфорд.

Кинокритиката отбелязва, че най-големият успех на красивия актьор идва с участието му в „Буч Касиди и Сънданс Кид” заедно с големия Пол Нюман. Годината е 1969-а, а той е на 32. За „Ужилването“ от 1973 г. Редфорд е с първата си номинация за „Оскар“. Във филма са отново партньори с Пол Нюман. За „Великият Гетсби“ от 1974-а вече стана въпрос. В тази екранизация Робърт е на екран заедно с Миа Фароу. Пак Сидни Полак е режисьор и в „Трите дни на кондора“ от 1975 г., в който Редфорд отново се снима.
И по друг повод сме казвали, че големите режисьори търсят големи актьори за филмите си. Редфорд не прави изключение. В „Цялото президентско войнство“ от 1976 г., който забива в проблема на аферата „Уотъргейт“, той си партнира с Дъстин Хофман, а режисьор е Алън Пакула (вж. отделно филмографията на актьора).
Режисьорският дебют на Робърт Редфорд е през 1980-а с „Обикновени хора“. За тази продукция Редфорд получава „Оскар“ за режисура, а лентата е отличена с още три приза. Това признание не му пречи да продължи да се изявява и като актьор. През 1985 г. се появява „Отвъд Африка“. Продукцията според критиката е една от най-красивите любовни истории в киното, а Робърт Редфорд си партнира с Мерил Стрийп. Интересното в случая е, че тази продукция на режисьора Сидни Полак печели цели 11 статуетки „Оскар“, но нито една от тях не е за Редфорд и Стрийп, които играят наистина невероятно!

Няма да сбъркаме, ако кажем, че женската киноаудитория е спечелена категорично от един филм, появил се през 1992 г. Става дума за „Неприлично предложение“ с Редфорд и Деми Мур. Дамите остават очаровани от Робърт и във филмите „Поверително и лично“ от 1996 г. и „Повелителят на конете“ от 1998-ма. В последния филм Робърт дава път на една млада звезда в киното – Скарлет Йохансон, която по онова време е тийнейджърка.
Както за почитателите на киното, така и за критиката Редфорд записва добро име и за филмите „Там тече река“ от 1992 г. с Брад Пит и „Телевизионно състезание“ от 1994 г. Двете продукции са номинирани за „Оскар“. Хроникьорите определят като най-добър режисьорски филм на Робърт Редфорд именно „Телевизионно състезание“. Лентата получава номинация и от Американската академия за режисура.
Специално семейният живот на Редфорд може би учудващо за мнозина не представлява кой знае какъв интерес. Простата причина е, че зад гърба си актьорът има само един брак за разлика от много негови колеги от САЩ. През 1958 г. Робърт се жени за Лола Джин Ван Вагенен, от която има три деца, а четвъртото умира от рядко заболяване.

През 1985 г. Робърт и Лола се развеждат, а през 2009 г. актьорът се жени за дългогодишната си приятелка – немската художничка Сибил Сагарс. Това може би е обяснение на едно от телевизионните откровения на Робърт Редфорд: „Никога не съм разбирал този маниакален стремеж на хората да се доберат до Холивуд и да бъдат знаменитости. Аз на практика съм роден там. Но това място не ми предлагаше нищо интересно…”
В заключение: Робърт Редфорд остава в историята на голямото кино като звезда, макар никога да не се е смятал за такъв. Факт е обаче, че в класацията „100-те филмови звезди на всички времена“ той е класиран на 29-о място…

Добро утро-о-о-о-о, Робин!...

Смъртта му през 2014 г. е черна новина номер 1 в света на американското кино. Той си отива от този свят на 63 години, съвсем ненавреме, защото можеше да създаде още много интересни образи на големия екран. И го правеше до последно. Медиите лансираха версията за самоубийство, но мистерията така или иначе остана.
Робин Уилямс. За него казват, че може да се превъплъти еднакво добре и в комична, и в драматична роля. Пъстър и интересен като характер и темперамент. В немалко филми е любимец и на детската аудитория, озвучавал е филми, излезли от „Дисни“, има и специална награда от тази компания. Известен е и като стендъп комик с изяви най-вече в Сан Франциско и Лос Анджелис. Включен е на 13-о място сред 100-те най-добри комици на всички времена. Популярен е с разнородните си превъплъщения на екрана.

Каквото и да се говори за Робин и неговите награди (за тях малко по-късно) сред творческите му образи може би на първо място е персонажът, изграден в продукцията „Добро утро, Виетнам“ от 1986 г.. Критиците определят тази лента като единствения „ведър“ филм за виетнамската война, каквото и да означава това. Филмът е излъчван и по кината у нас, и по телевизията. Настина заслужава да се гледа. В него Робин е в стихията си. Невероятен характер. Той се превъплъщава в ролята на водещ в сутрeшен блок на военна радиостанция по време на войната. В студиото се развихря с настроение, с нетрадиционни импровизации, с хитри коментари, пуска страхотни музикални парчета и така омайва публиката от войници, че те като че ли забравят най-страшното в живота си – войната. За това свое участие той е номиниран за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Не взема приза, но пък му е присъден „Златен глобус“ и награда „Грамми“.
Има още един култов кино образ и това е превъплъщението на Уилямс в комедията „Мисис Даутфайър“ от 1993 г. В тази продукция, която печели от излъчвания повече от 440 млн. долара (при скромен бюджет от 25 млн.) Робин играе ролята на 60-годишна жена. Във филма той е принуден да го направи, след като съпругата му го напуска и му отнема правото да вижда децата им. За да бъде близо до тях, се преобразява като детегледачка. За този персонаж Робин прегръща „Златен глобус“. Забавен филм, в който често смехът е през сълзи. Лентата има „Оскар“ за най-добър грим.

Кариерата на Робин Уилямс естествено не започва на Големия екран. На практика той става известен с участието си в един телевизионен сериал – „Щастливи дни“ от 1978 г. В поредицата Робин изпълнява ролята на извънземен и се запомня от авторския състав и от публиката с успешните си импровизации на реплики и поведение. Става много популярен сред зрителите и за него е създаден нов сериал „Морк и Минди“. Той върви в продължение на близо 5 години.
Ако се питате дали има ген в таланта му, отговорът е отрицателен. Майката на Уилямс е модел, а баща му е на висока длъжност в автомобилна компания. Така че Робин дължи успеха си както на таланта, така и на желанието за реализация. Хроникьори дори отбелязват, че в училище той е притеснителен и скромен ученик, което обаче не му преди да учи театрално изкуство. Известно време задълбава в политологията, преди да се насочи към актьорството. Стартът му е като стенд ъп комик в нощни клубове. На големия екран дебютира през 1980 г. в „Попай“, където изпълнява ролята на моряка. Всъщност този герой е комиксов и от анимационни филми, преди да се появи версията му в игралното кино.

В „Обществото на мъртвите поети“ от 1989 г. играе ролята на Джон Кийтинг, учител по литература в престижно учебно заведение. Той успява да привлече вниманието на учениците с нетрадиционните си методи на обучение, различни от наложените в школото. Кийтинг учи младежите всъщност не само на английска литература, а им преподава и житейски уроци, които ги изграждат като мислещи личности. В „Пробуждане“ от 1990 г. Робин се появява на екран с Робърт де Ниро, а през 1991 г. излизат „Кралят на рибарите“ и комедията „Хук“. За „Обществото на мъртвите поети“ и „Кралят на рибарите“ Робин има още две номинации за „Оскар“.
Сред другите по-популярни участия на Робин Уилямс са в „Девет месеца“, „Джуманджи“, „Джак“, „Клетка за птици“, „Нощ в музея“. Режисьорът Гюс Ван Сант кани Уилямс за участие в драмата „Добрият Уил Хънтинг“ от 1997 г., в който играят още Мат Деймън и Бен Афлек. Робин е д-р Шон Магуайър и за този свой персонаж той получава „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Това всъщност е единственият му „Оскар“, другите са само номинации (вж. отделно филмографията на актьора). Последната роля на Уилямс е в „Булевардът“ от 2014 г.

Светската преса отбелязва, че актьорът има три брака и три деца – двама сина и дъщеря. Хроникьорите не спестяват и факта, че Робин има влечение към алкохола и наркотиците, но е неясно дали това има връзка със смъртта му. През 1988 г. той издава диск с разкази за деца. Любопитна е и страстта му към колоезденето.

Може би необичаен факт за него е, че макар да обича да разсмива с импровизации, по принцип е известен като човек, който обича самотата. Определят го още като сложен характер, но много добър човек с детско излъчване. Така или иначе си остава едно от големите имена на американското и световното кино. И като комик, и като драматичен актьор му подхожда едно от медийните му изявления: „Проблемът е, че Бог е дал на мъжа мозък и пенис, но кръвта му е достатъчна само едно от двете да работи в даден момент.“…

Ричард Чембърлейн, или защо скандалът не отнесе от вихъра отец Ралф
… Един сериал преди години прикова милиони зрители и най-вече зрителки у нас пред телевизионните екрани. Направо ги отнесе от вихъра. В този филм имаше от всичко по малко, но най-вече една голяма, изпепеляваща, огнена любов. Имаше и един мъж, отец Ралф, по когото ронеха сълзи много, много жени. Не само у нас, а и по света. Сериалът бе „Птиците умират сами“, а мъжът, същият актьор, който стана знаменитост и в „Отнесени от вихъра“. Но, както вече споменахме, този актьор бе толкова обичан и популярен, че дори един немалък светски скандал не успя да го отнесе от вихъра…

Става дума за това, че американският актьор Ричард Чембърлейн, сочен за един от големите секс идоли в киното на 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век, призна открито, че е гей. Всъщност той, колкото и да бе популярен, толкова не обичаше да попада под светлините на прожекторите и за неговата ориентация се прокрадваха само догадки. Оказва се, че е имал дългогодишна връзка с Мартин Рабет, сценарист и продуцент. През 2024 г. Чембърлейн навърши 90 г. на хавайския остров Оаху, живееше в изолация. Но пък освен таланта му на актьор Господ го бе дарил и с други умения. Има издадена автобиография (в нея признава нетрадиционната си сексуална ориентаци), има публикувана стихосбирка, умее да пее, рисува хубаво за любител…

Детството на бъдещия талант не е никак розово. Самият той признава в биографичната си книга, че е бил затормозен много от пиянството на баща си Чарлз Чембърлейн, който работел като продавач и похарчвал почти всичко припечелено за алкохол. Пиянските скандали били чест гост в дома на малкия, а веднъж Чарлз дори припаднал от пиене и без малко да се прости с живота си.
Чембърлейн джуниър обаче е ученолюбиво дете. Понеже има нескрито увлечение към изкуствата, завършва колеж, като се обучава в актьорско майсторство и изобразително изкуство. Пак в автобиографията си споменава, че е имал изключително тежък период в живота си, тъй като е принуден да участва във войната в Корея. Във военния конфликт между Северна и Южна Корея обаче, в който се намесват и други държави, младият тогава Чембърлейн така и не става войник по душа. Завръща се в Ел Ей и опитва да намери агент, който да му осигурява роли.

Както обикновено се случва и с немалко негови колеги, в началото Ричард получава малки и незначителни роли – все пак все още никой не познава таланта му. Тогава излиза първото сериозно предизвикателство, което му отваря вратата към известността и към славата. Оказва се, че филмовата компания NBC/MGM търси изпълнител на главната роля в сериала „Доктор Килдер“. Имало изискване все пак това да е млад актьор, но и такъв, на когото се предсказва добро бъдеще. Нещата се случват, а сериалът се превръща в хит в годините на излъчване – от 1961 до 1966 г. Пресата не пропуска да отбележи факта, че Чембърлейн е толкова известен с този персонаж, че е получавал на седмица по 12 000 писма от почитателки! За тази си роля Чембърлейн получава първия си „Златен глобус“ и още куп други награди.

Междувременно талантът му блясва и в театъра. На знаменитата сцена на Бродуей Ричард Чембърлейн се качва с роля в мюзикъла „Закуска в Тифани“, а по-късно през годините го гледаме още в „Моята прекрасна лейди“ и „Звукът на музиката“. В кариерата му се вписва и образът на Хамлет, който той пресъздава в Англия по великия Уилям Шекспир.
И понеже стана дума вече за сериали, следващите епизоди отново въздигат Чембърлейн до върха на славата. Говорим за „Шогун“, който бе излъчен неведнъж и по българската телевизия. Поредицата е по романа на Джеймс Клавел, преведен и на български. В него Ричард се превъплъщава в главната роля, която първо е била предложена на Шон Конъри, но той отказва. Филмът от 1980 г. връща зрителите в Япония от 17 век. В ролята на лоцмана Джон Блакторн гледаме Чембърлейн, пленен от японците. По време на пленничеството си той се влюбва в красавицата Марико (в ролята Йоко Шимада). Двамата актьори имат „Златен глобус“ за изпълненията си. През 2024 г. излезе и римейк на „Шогун“.

Стигаме до третата поредица, донесла световната известност на Ричард Чембърлейн. Отново филм, излъчван и у нас. Става дума за „Птиците умират сами“, за който актьорът взема третия си „Златен глобус“ в категорията най-добър поддържащ актьор в телевизионен минисериал или филм. Годината е 1983-та. Няма да е пресилено да се каже, че дамската аудитория е буквално омагьосана от този филм. В него се разказва за невъзможната, но изпепеляваща любов на отец Ралф де Брикасар (Ричард Чембърейл) и красивата Меган (в ролята Рейчъл Уорд). Да, той е на върха на славата си – красив, обаятелен, нежен по мъжки, чувствен, но… любовта му е забранена. Сериалът, направен по бестселъра на писателката Колийн Маккълоу, има и 6 награди „Еми“ и още 4 приза „Златен глобус“ освен този на Чембърлейн.
Редно е да отбележим, че не само сериалите носят успех на Ричард. Той прави супер успешна роля в „Самоличността на Борн“ от 1988 г. на режисьора Роджър Янг. Филмът е по романа на световноизвестния писател Робърт Лъдлъм. Продукцията е наситена с много психологизъм, гледа се на един дъх, тъй като ситуацията е напрегната, а самоличността на главния герой, който е забравил напълно миналото си, се оказва доста интересна и неочаквана…

С красивата и привлекателна Шарън Стоун Чембърлейн си партнира в „Мините на цар Соломон“ от 1985 г. Отново с Шарън Стоун играе в приключенския „Алан Куотърмейн и изгубеният град на златото“ от 1986 г. на режисьора Грей Неслън.
С Фей Дънауей и Стив Маккуин в „Ад под небето“ от 1974 година Чембърлейн взема участие в продукция, с право неречена филм-катастрофа. Зрелищната лента е по романите на американеца Ричард Мартин Стърн „Кулата“ и фентъзито „Стъкленият ад“ на Франк Робинсън и Томас Скорша. Сюжетът се завърта около ужаса на огромен пожар в един небостъргач, а филмът буквално хваща за гърлото от страховитите събития и ефектните снимки…

Няма да е справедливо да подминем участието на Ричард Чембърлейн и в екранизациите по легендарния Александър Дюма. В „Тримата мускетари“, версия от 1973 г., Ричард е в ролята на Арамис, а Милейди е Фен Дънауей. Две години по-късно гледаме отново Чембърлейн в „Граф Монте Кристо“, където той се превъплъщава в образа на Едмон Дантес, а се снима и в „Желязната маска“, също по Дюма.
И едно самопризнание на актьора, което по никакъв начин не омаловажава стореното от него в света на голямото кино: „Когато растях, да бъдеш гей, да бъдеш нежен, беше забранено. Не се харесвах и се страхувах от тази си част, затова я скрих и се превърнах в „Перфектния Ричард”, зад който се и криех…“

Рей Лиота – доброто момче, което си отиде ненавреме

Има нещо злокобно в това. Когато си в безпътица и търсиш своята посока, да работиш не къде да е, а … на гробища. В една от телевизионните си изяви той признава, че не му е било лесно да се труди на подобно място, където е косил трева и бурени, помагал е в уреждането на погребения. Срещи с мъртъвци. За жалост съдбата го изиграва лошо и той напуска този свят на 67 г., по време на снимки за поредния си филм. В Ню Йорк е пробвал и занаята на барман, също за да се издържа. Не му е било леко…
Година след смъртта му през 2022-ра медиите оповестиха причината американският актьор Рей Лиота да напусне този свят. Смъртта му не е насилствена, сочеха лекарските заключения, Рей е издъхнал от белодробен оток, причинен от сърдечни проблеми. Трагедията се случва в Доминиканската република, където актьорът снима последния си филм – „Опасни води“. Там той е придружен от годеницата си - 47-годишната Джеси Нитоло, с която планират сватба, но за жалост не стигат до нея…

В професионалната си кариера на актьор Рей има повече от 70 филма, много различни роли, почти всички от тях успешни и запомнящи се, но има една, която го превръща в знаменитост. В емблема. Тя е превъплъщението му в образа на мафиота Хенри Хил във филма на световния режисьор Мартин Скорсезе „Добри момчета“ от 1990 г. За този филм на фестивала във Венеция Скорсезе получава „Сребърен лъв“ за режисура. Заедно с Лиота на екран са още Робърт де Ниро и Джо Пеши, който има „Оскар“ за най-добра поддържаща роля. Филмът има още пет номинации за престижната статуетка и пет номинации за „Златен глобус“. Продукцията е отличена и с 5 награди на БАФТА – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добри костюми, най-добър адаптиран сценарий и най-добър филмов монтаж.
Може би тук е мястото да споменем, че в богатото амплоа на Рей Лиота най-много му допадат негативните роли - на мафиоти, убийци, мошеници, корумпирани ченгета, злодеи. Възпроизвежда ги невероятно и запомнящо се. Това обаче съвсем не изчерпва арсенала му от творчески възможности. Гледаме го толкова успешен и добър и в драми, и в комедийни персонажи. На големия екран остава още като актьорът, изиграл перфектно знаменития бейзболист Джо Джаксън („Поле на мечтите“ от 1989 г.), на големия Франк Синатра. С този образ има и един любопитен факт. Рей отказва да изиграе певеца в сериала, подготвен от дъщерите на Синатра, но пък приема ролята във филма „Рат Пак“. Ядосани от този факт, момичетата изпращат по пощата конска глава на Рей Лиота като предупреждение по подобие на „Кръстникът“…

За жалост Лиота напуска този свят на 67 г., а е можел да пресъздаде още много образи.
Роден е през 1954 г. и във вените му тече шотландско-италианска кръв. Изоставен е като бебе и се озовава в сиропиталище, откъдето е осиновен от семейство Мери и Алфред Лиота, при които израства. По-късно те осиновяват и момиченце Линда. Чак когато става на 40 г., Рей успява чрез частен детектив да открие биологичната си майка.
Завършва гимназия Union, а след това записва актьорско майсторство в университета в Маями. По време на студентските си години участва в няколко мюзикъла, между които „Кабаре“ и „Оклахома“. През 1978 г. придобива степен бакалавър по изящни изкуства. За първи път на големия екран се появява във филма „Строителният работник и мадамата“ от 1980 г., но не впечатлява. Казват, че пробивът му в света на киното идва с ролята му в „Самотната дама“ от 1983 г. В този филм играе с Мелани Грифит и е номиниран за „Златен глобус“ за най-добра поддържаща роля. После се появява и в драматичното фентъзи „Поле на мечтите“ от 1989 г., за който вече стана дума. Филмът има три номинации за „Оскар“ и е с участието още на Кевин Костнър и Бърт Ланкастър.

За хитовата продукция „Добри момчета“ от 1990-а вече споменахме. Тук обаче ще добавим една любопитна подробност. По средата на снимките Рей Лиота губи майка си. Болката от загубата е огромна. След години актьорът споделя, че това му е дало вътрешни сили да пресъздаде образа си още по-истински, с още по-голяма доза гняв и вътрешно страдание. Пак за тази мафиотска роля Лиота споделя пред медиите, че за да се превъплъти напълно в персонажа си, той се запознава с истински мафиот, когото кани на обяд, за да разшифрова начина му на мислене и поведение…

Казахме, че Рей Лиота има не само отрицателни роли, но и немалко комедийни. Гледаме го в черната комедия на режисьора Джоди Хил „Винаги на пост“ от 2009 г., а 2 години по-рано и в екшън комедията на режисьора Уолт Бекър „Като рокерите“ заедно с Тим Алън, Джон Траволта, Мартин Лоурънс и Уилям Мейси. В този филм Рей е бос на име Джак в местна рокерска банда. Лиота прави интересен образ и в романтичната комедия „Фатални жени“ от 2001 г. на режисьора Дейвид Мънкин. Тук той е шеф на гараж за крадени автомобили и когато се оказва измамена жертва на две дами – майка и дъщеря изпечени мошенички, зарязва всичко, за да ги залови и да им отмъсти. Зрителите харесват изпълненията на Рей Лиота и в драми като „Копланд“, „Ханибал“, „Наркотици“, „Димящи аса“ и др. В телевизията актьорът се появява като гост изпълнител в една от сериите на „Спешно отделение“, за което получава награда „Еми“. (вж. отделно филмографията на актьора).

Последният му филм, излязъл на екран след неговата смърт, е черната комедия „Кокаиновата мечка“ (2023 г.) на режисьорката Елизабет Банкс, създаден по действителен случай. Ролята на наркобоса Сид е последната заснета и завършена роля на Рей Лиота.
От личния живот на актьора ще се запомни със сигурност голямата му истинска любов с годеницата Джейси Нитоло. Рей има един брак зад гърба си – с Мишел Грейс, с която са заедно 7 години и имат дъщеря Карсън. С Джейси Нитоло са годеници, но не стигат до планираната сватба. Преди срещата си с Рей Джейси е омъжена за продуцента Джоуи Нитоло, от когото има трима сина и дъщеря.

Пол Уокър – трагичната ирония на съдбата

… Той притежаваше в личния си гараж фантастични автомобили, за които всеки би мечтал. Уникални като дизайн, модерни, супер бързи, естествено. Достатъчно е да споменем само някои марки - Porsche 996 и 911 GT3 RS, Nissan GT-R, BMW M1, BMW M3 E30 и E36, Saleen S7, Ford GT, Shelby GT500…

… Той бе отличен пилот, яхаше страхотни коли в американската филмова поредица „Бързи и яростни“, където спечели симпатиите и любовта на милиони зрители по света. На какви ли не марки суперавтомобили въртеше зрелищно волана героят му Браян О’Конър в този филм! То не бе японското свръхзвуково Mitsubishi Eclipse от първата част, не бе Toyota Supra, убийственото лимонено зелено Mitsubishi Lancer Evolution, Nissan Skyline GT-R R34 и още, и още…

Затова точно няма по-кратка, ясна и за жалост трагична формулировка за живота, творческия път и нелепата на смърт на този човек, който загина в… автомобилна катастрофа – Ирония на съдбата!
Той е Пол Уокър. Отиде си от този свят на 30 ноември 2013 г., идва на 40 г. В разцвета на кариерата си и на силите си. За тази жестока катастрофа е изписано много, полицията прави пълно разследване на инцидента, доста неща станаха ясни. Колата, в която загива Уокър, е шофирана от неговия приятел и бизнеспартньор Роджър Родас. Двамата не са и подозирали каква трагедия ще се случи в този иначе изпълнен с приятни емоции есенен ден. Двамата са на благотворително парти, организирано от тях. Целта е да се съберат средства, които да помогнат за ликвидиране на щетите от унищожителен тайфун във Филипините. Знайно е, че Пол Уокър е щедър човек и винаги е готов да помогне. Преди това е създал дори благотворителна организация в помощ на земетресението в Хаити от 2010 г. Двамата приятели си тръгват, като Роджър сяда зад волана на мощно Porsche Carrera GT. Оттук нататък обаче остава нещо неизяснено. Следствието така и не успява да отговори на въпроса защо и как 38-годишният Родас буквално на стотина-двеста метра от потеглянето изпуска управлението на колата, която се движи със скорост 160 км в час. Автомобилът се поднася и се удря в бордюра, после се блъска в дърво и стълб, отново в дърво и избухва в пламъци. Гърмът вади от събитието гости и приятели, които се втурват към мястото на катастрофата. Само за да видят, уви, че автомобилът е в пламъци. Някои се опитват да помогнат, но не успяват – двамата приятели изгарят в адски мъки…
Ако не бе трагедията, със сигурност този актьор щеше да направи още много филми, с които да привлича любителите на киното. И той подобно на свои американски колеги започва снимки първо в рекламни клипове за телевизията, където, както се знае, се трупа известност – ако не друго, поне ставаш познато лице.

Но за да спазим традицията, ще кажем няколко думи и за детството на Уокър. Вероятно момчето се е метнало на майка си поне по хубост, тъй като тя е фотомодел. Баща му работи в системата на водоснабдяването, а дядо му е бил боксьор. Самият Пол се увлича от биологията и ако не бе влюбването му в актьорската професия, вероятно щеше да стане учен в областта на морската биология, за която между впрочем има диплом.
Най-любопитното може би е, че той се появява на екран още на… 2 години. Не къде да е, а в реклама на бебешки памперси. Явно красиво бебе е бил. Това става през 1975 г. Когато е вече юноша, продължава участието си в рекламни клипове по телевизията, за което вече стана дума. Междувременно се пробва като актьор и в някои телевизионни сериали – у нас е известен „Млади и непокорни“, както и „Докоснат от ангел“, „Момчетата се връщат“, „Магистрала към небето“, „Кой е шефът“ и др.

Дебютира с по-сериозна роля в образа на професор Бенет във филма „Чудовище в килера“, ужаси - комедия от 1986 г. Тогава той е на 13 г. Следват едни десетина години със сравнително малки роли за Уокър, които не му носят кой знае каква популярност. Хроникьорите отбелязват, че едно от следващите му успешни участия е в образа на Фил Дийдъл във филма „Запознайте се с Дийдълс“ през 1998 г. Това е комедийна лента на Стив Боюм, който прави режисьорския си дебют. Филмът се харесва на зрителите със занимателния си, донякъде приключенски сюжет, с обратите и любопитни случки на героите в Хаваите, естествено има и любовна искра.
Същата година Пол се появява във филма на режисьора Гари Рос „Плезънтвил“. В него гледаме още Тоби Магуайър и Рийз Уидърспуун. Сюжетът пренася героите – братът Дейвид и сестра му Дженифър, в малкото и спокойно градче Плезънтвил, където рядко нещо нарушава мира. Двамата герои обаче са напълно противоположни по характер. Дейвид е свито момче, което предпочита да прекарва свободното си време в гледане на телевизионни сериали, а сестра му е буйна, темпераментна тийнейджърка. Става така, че телевизорът ги пренася в света на сериала „Плезънтвил“, където всичко се променя…

През 1999 г. Уокър участва във филмите „Тя е върхът“ и „Дворецът на илюзиите“, а през 2000 г. в трилъра „Черепите“.
Логично идваме до годината 2001-ва, когато буквално изригва голямата слава на Пол Уокър. Тогава той блясва на екран с първата част от нашумялата поредица „Бързи и яростни“ на режисьора Роб Коен. Тази продукция за историите на незаконни улични състезания се превръща в безспорен хит и печели баснословни пари. Според финансовата справка до 2019 г. приходите достигат до 6 милиарда долара! Дотогава първата част е последвана от още осем! Тук трябва да отбележим, че режисьор на първия филм е Коен, а на останалите части се сменят Джон Сингълтън, Джъстин Лин, Джеймс Уан, Ф. Гари Грей и Дейвид Лейч.
В първата серия Пол Уокър се превъплъщава в ролята на федералния агент Брайън О'Конър, който е внедрен в екипа на Доминик Торето (в ролята знаменитият Вин Дизел), за да разобличи заниманията му. Чаровният агент обаче се влюбва в сестрата на Торето - Мия (изкусителната Джордана Брустър) и нещата тръгват в различна посока…

Седмата част от поредицата излиза през 2015 г. и това за жалост е последната роля на Пол Уокър. Всъщност лентата излиза след неговата смърт през 2013-а. За да бъдат завършени снимките, се налага в някои от епизодите да се използва компютърна графика, както и в снимки като дубльори на Пол да участват братята му Коди и Кейлъб.
Разбира се сред другите филми на Пол, които не са толкова много на брой за жалост, може да споменем „Опасно синьо“ от 2005 г. с Джесика Алба, „На живот и смърт“ от 2007 г., “Обирджии“ от 2010 г. (вж. отделно филмографията на актьора). Критиците определят като много успешна и ролята му във филма „Осем герои“ от 2006 г. Тази приключенска драма е посветена на изследователите на Антарктика и на осем невероятни кучета. Продукцията е излъчвана неведнъж и по родните телевизии и винаги е гледана с интерес. В един момент симпатичните хъскита са оставени сами сред снеговете и ледовете на континента и когато техният стопанин Джери Шепард (в ролята Пол Уокър) се връща след половин година, за да ги намери и спаси, две от любимите му кучета са умрели, но лентата все пак има щастлив край…

За личния живот на Пол Уокър естествено се знае от писания в медиите. Макар да е красив и привлекателен мъж, той няма официален брак, но, отбелязва пресата, винаги е бил в компанията на млада и красива дама. Самият той е споделял пред журналисти, че харесва естествени и скромни момичета, които не си придават важност. Това не му пречи да има връзки с жени като актрисата Денис Ричард, с певицата Кристина Милиан, с Джесика Алба. От Ребека БакБраян има дъщеря Медоу.

И завършваме с тъжни, но много пророчески думи на Уокър: Ако един ден скоростта ме убие, не плачете, защото съм се усмихвал…

Питър Койот – от анархизма до дзен будизма и киното

… Може ли да си член на анархистично формирование, а след време да станеш последовател на дзен будистката философия?
Някои навярно ще отговорят прибързано не, тъй като двете философии са доста различни. Когато става дума за един американски актьор обаче, това е възможно. Актьорът е Питър Койот, име, добре познато на любителите на киното и чиято житейска, пък и творческа съдба, преминава през немалко перипетии. Достатъчно е да кажем, че Питър се озовава в киното, чак когато е навършил 39 години. Дотогава немалко негови колеги вече носят титлата звезда. Е, той може да не е мегазвезда, но пък има роли, които разкриват таланта му – както в киното, така и на театралната сцена, и на телевизионния екран.

Вярно е още, че той може да бъде разпознат от феновете си и извън киното, театъра и телевизията. Може да го видите през уикенда да мята въдицата си за риболов, да върти волана на джипа си в поредната офроуд надпревара, да прави интересни снимки сред природата, да пее и да подрънква на китара с леко дрезгав глас. Таланти…
Зрителите, които следят по-отблизо американското кино, безспорно ще свържат името на Койот с една знаменита продукция, счупила приходите в бокс офиса. Става дума за легендарния научно-фантастичен филм „Извънземното“ на Стивън Спилбърг от 1982 г. Тогава Питър е вече в зряла възраст, на 41 г. Лентата със скромен бюджет от 10 млн. долара само за няколко сезона носи приходи от близо 800 млн.! Филмът е уж за деца, но привлича и възрастната аудитория. Няма да сгрешим, ако кажем, че това е един от най-вълнуващите и магични филми в историята на световното кино. В основата на сюжета е залегнало приятелството на малкия Елиът с извънземно същество, което момчето, сестра му и брат му крият и на което искат да помогнат да се върне у дома. Любопитни случки, любов, приятелство, семейни отношения – това, прибавено към великия майстор на режисурата Стивън Спилбърг обяснява успеха на продукцията, която и до днес се гледа с интерес.

И понеже споменахме в началото за перипетиите в живота на Койот, ще върнем малко лентата към детството му и към юношеските години. Питър е роден през 1941 г. , а когато е на 25 г., завършва английска литература в колеж, където добива бакалавърска степен. В Сан Франциско записва творческо четене в университета, за да стане магистър. По това време се включва в провокативна театрална трупа, която изнася представления на улицата. Тези постановки обаче често са с политически характер и не се харесват на управниците. Полицията пък гони актьорите, тъй като си позволяват да играят театър в парка, за което нямат разрешение. Често артистите попадат и в ареста. С тази трупа Питър не само играе, но пише сценарии и в същото време е и режисьор.

Любопитен факт е, че когато е на 27 г., Койот основава анархистичната група „Дигърс“. Нейната дейност е насочена към осигуряване на подслон, храна и медицински грижи за пришълците в Калифорния. По-късно тази група създава цяла верига хо тихоокеанското крайбрежие на Щатите. След няколко години обаче Питър „сменя религията“, както се казва, и се увлича по философията на дзен будизма. Дори пише книги в тази насока. В продължение на няколко години пък е шеф на Калифорнийския съвет за изкуство.
В киното Койот дебютира през 1980 г. във филмите Die Laughing и Tell Me A Ridle. Ролите му там обаче остават незабелязани, за разлика от ролята му на Кийс в „Извънземното“, за което вече споменахме. Продукцията е култова не само за зрителите, но и за критиката, за което свидетелстват и 9-те номинации за „Оскар“. От тях филмът печели 4 статуетки – за оригинална музика, за визуални ефекти, за аудио ефекти и звук. В лентата участва Дрю Баримор, която тогава е на 7 г. Гледаме още Хенри Томас и Дий Уолъс.
Лаври актьорът обира за участието си в един друг шедьовър – романтичната драма „Горчива луна“ на режисьора Роман Полански от 1992 година. Любов, страст и музика на знаменития Вангелис. Няма какво да се добави.

Койот има повече от 100 продукции в киното и телевизията. С Глен Клоус гледаме Питър в „По острието на бръснача“ (той е по-ранен, от 1985 г.,), „Сфера“ от 1998 г. с Шарън Стоун и Дъстин Хофман, „Иронии на съдбата“ от 1999 г. с Харисън Форд, „Ерин Брокович“ от 2000 г. с Джулия Робъртс. (вж. отделно филмографията на актьора).

За участието му в сериали можем да споменем още „4400“, The Inside, Commander in Chief и др.
Що се отнася до светската преса, тя отбелязва сравнително скромно факта, че актьорът е баща на две деца – от първата си съпруга Айлийн Иуинг и от втората Мерилин Маккан. Третият му брак също приключва с развод – със Стефани Плийт.

Пенелопе Крус – гореща кръв и още нещо

Едно е сигурно: няма мъжко сърце по света, което да не трепне, ако я види как танцува. Това едва ли е свързано само с посещенията в школа за танци. Има и нещо друго. То е горещата южняшка кръв. Страстният темперамент, гарниран с доза испански чар и сексапил. И див темперамент, по думите на собствения й съпруг. Какво друго му трябва на един мъж?...
Защо започваме така разказа си за нея ли? Ами защото тя се казва Пенелопе Крус. И умее по два различни начина да разказва история. Единият начин е чрез танца. Вторият е с езика на киното. И по двата начина й се получава.

Всъщност тя до голяма степен отговаря на въпроса нима само американските актьори от Холивуд могат да се кичат със световна класа? Не. Категорично. Защото класата на Пенелопе никой не се наема да оспорва. Да, тя може да няма в творческата си витрина десетки награди „Оскар“ и „Златен глобус“ (има обаче немалко номинации!), но пък в продължение на години е търсена от различни режисьори с различно творческо амплоа за роли, които й подхождат. Тя просто умее да живее пред камера. И да гради образи и характери.
И понеже стана дума вече за танци, родената през 1974 г. в Мадрид актриса наистина прави първите си стъпки в изкуството чрез магията на танца. С това се занимава в Мадридската консерватория, където учи класически балет. Професията на актьора обаче не й е чужда и тя се образова в областта на театъра в Ню Йорк в продължение на 4 години. Няма ген във влечението й по танците, театъра и киното – хроникьорите отбелязват, че баща й е търговец, а майка й фризьор. Те дават името на дъщеря си от заглавието на една песен на Хуан Мануел Серат – „Пенелопе“. Прощъпулника си Крус, която още от малка е доста атрактивна и занимателна, прави в клипчета за телевизионни реклами. С някои компании дори стига до договор, което в един момент й помага по пътя към голямото кино. Дебюта си там Пенелопе прави във филма „Шунка, шунка“ от 1992 г. Същата година се снима и в една нашумяла продукция – комедията „Бел Епок“ на режисьора Фернандо Труеба. Лентата печели „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм.

Творческата й биография неизменно се свързва с един голям испански режисьор – Педро Алмодовар, с когото са в приятелски отношения дълги години. През 1997-ма Пенелопе се снима в неговия филм „Жива плът“, което я прави вече много известна.
На следващата година идва и наградата „Гоя“, която е испанският еквивалент на „Оскар“. Пенелопе го заслужава за ролята си на Макарена във филма „Момичето на твоите мечти“. През 1999-а пък се появява успешно в драмата „Всичко за майка ми“ на Педро Алмодовар, където играе ролята на монахинята Мария Роса Санз. Пенелопе е вече търсена и Зад Океана. През 2000 г. се снима в „Тези прекрасни коне“ с Мат Деймън, а на следващата година в криминалната драма „Дрога“ в партньорство с Джони Деп.
През 2001 г. Крус се появява като София Серано във „Ванила скай“. За това си превъплъщение обаче има номинация за „Златна малинка“ за най-лоша актриса. Това не й пречи по време на снимките да се сближи с актьора Том Круз, с когото са заедно до 2004-а.
Следват роли във „Фанфан лалето“, „Готика“, „Сахара“, „Бандитки“. Последният филм излиза през 2006-а, а същата година заваляват и номинациите на Пенелопе за ролята й на Раймунда в „Завръщане“ на Педро Алмодовар. За това свое участие Крус е номинирана за „Оскар“ за най-добра женска роля, приза на БАФТА за най-добра актриса в главна роля, „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм, и награда „Емпайър“ за най-добра актриса.

През 2007 и 2008 г. следват нови успехи и номинации – те са за участието й във „Вики, Кристина и Барселона“ на Уди Алън – тук печели „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля и номинация за „Златен глобус“ в същата категория, за ролята на Карла Албанезе в „Девет“ – тук е с номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра поддържаща женска роля, по-късно я гледаме в „Сексът и градът 2“ и „Карибски пирати: „В непознати води“ и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).
През 2022 г. Пенелопе се появи в ролята на Клара в „Безкрайността“, който бе показан и на „Киномания“ в България.
Що се отнася до личния живот на Пенелопе, светската преса го следи естествено, но няма кой знае какво за писане. Тя не се слави с многобройни връзки с мъже въпреки красотата и чара си, но пък сред кратковременните й избраници са имали щастието да бъдат Том Круз и Матю Маконахи. С испанския актьор Хавиер Бардем сключва брак през 2010 г., семейството се радва на две деца – син и дъщеря.
Жълтата преса наскоро писа, че красавицата имала тайни ритуали за влизане в роля. Едва ли са наистина тайни, щом ги е споделила, но пък така е по-интересно. В едно от своите интервюта тя признава, че за да се вглъби в ролята, медитира на фона на тиха музика, а освен това е открила начин непрекъснато „да влиза“ и „да излиза“ от героините си.

Подобно на други световни актьори и Пенелопе не е чужда на благотворителна дейност. Помагала е финансово на детски приюти, била е доброволка в Уганда, грижи се за бездомни животни… И може би е малко философ. Затова и откровеничи: „Не може да живеете своя живот, гледайки на себе си през очите на някой друг…“
Да се поучим…

Патрик Суейзи – идолът, който светът няма да забрави

Коварната болест отне живота му, когато бе само на 57 г. Тогава, когато се радваше на щастлив семеен живот, бе обичан от съпругата си, бе вече знаменитост в света на киното, харесваха го и почитаха таланта му милиони хора по света. А светът през 2009 г. наистина скърбеше.
Едва ли има друг американски актьор, който да е преминал през такива перипетии в жизнения, а и в творческия си път. Всъщност и жизненият, и творческият му път са битка. Битка за оцеляване в началото, битка за пробив и утвърждаване, битка за живот с болестта.
Патрик Суейзи. Да, вероятно за мнозина любители на киното първата асоциация е с образа му в култовия филм „Мръсни танци“. Донякъде основателно, защото именно този филм, за който ще стане дума малко по-късно, превръща Патрик в знаменитост. Но пък той е известен и обичан не само като актьор, но и като танцьор, а и като певец. Спокойно можем да кажем, че роденият през 1952 г. Суейзи носи в гена си танца и артистичното. Кръвта вода не става, както се казва. Наистина баща му Джеси няма нищо общо със света на изкуствата. Той се е занимавал с бокс, а когато спира със спорта, работи в месарски магазин. Но пък майката на Патрик – Патси, е много прочут хореограф, авторитет, една от създателките на Хюстънския балет. Е, няма как момчето да не наследи нещо. То не нещо, а наследява завиден талант!

Иначе в семейство Суейзи растат пет деца и фамилията не е добре материално. Въпреки хубавата професия на майката многодетното семейство трудно връзва двата края. Когато завършва гимназия, Патрик има желание да учи в колеж, но пък за това трябват средства, а семейство Суейзи не ги притежава. В юношеските си години младокът тренира карате заедно с брат си, ходи при майка си и усвоява стъпките в балета, включва се и в театрални представления. Но кръвта му кипи, както се казва. Спортът го увлича много и той захваща занимания освен с балет, карате и музика, още с гимнастика, скокове във вода, ски, кънки, ветроходство. Балетът му е страст, но пък получава сериозна травма в коляното и ставата, въпреки това продължава да тренира и гимнастика, и успява да заслужи стипендия по този спорт.

А каквото е писано да стане, то се случва. Случва се в личния живот на Патрик. При посещенията си в школата по класически балет при майка си младежът вижда девойка, в която мигновено се влюбва. Тогава той е на 18 г., а красивото и нежно русокосо девойче едва на 14. Това е Лиса Нийми, една от най-добрите възпитанички на майка му. За тази космическа любов е изписано немалко. Преди да зърне бъдещата си съпруга, Патрик, който е много красив и привлекателен младеж, омагьосва с чара си доста балерини от школата, но с нито една от тях няма връзка.

Между другото, връзката между Суейзи и Лиса въобще не потръгва веднага и по вода. Когато разбира закачката между двамата, майката на Патрик се намесва и се опитва да предотврати сближаването им. Е, не успява. Двамата се женят през 1975 г. и любовта им цъфти до смъртта на Патрик през 2009-а. И тази любов обаче в личен план не минава без трусове. Напротив.
Случва се така, че двойката, която много мечтае да има дете, е сполетяна от нещастие. Шок е и за двамата, когато Лиса преживява спонтанен аборт. За нещастие последват и други удари върху семейството. Бащата на Патрик скоро след аборта е покосен от инфаркт, а след това Суейзи губи и сестра си. Болката в душата на мъжа е неукротима и от отчаяние той посяга към алкохола. Това обаче повлиява негативно върху актьорската му кариера, за която ще стане дума след малко. Режисьорите вече не го търсят или ако го сторят, му предлагат само малки и незначителни роли. Разбирайки ситуацията, в която е изпаднал, Патрик се насочва към лечение в клиника за алкохолици. Година по-късно излиза от там и отново е заедно със съпругата си, но пък тогава тя преживява втори аборт. Бедите нямат край! После идва и новината за зловещата болест – рак на панкреаса…

В началото на нашия разказ споменахме за изпитанията на Патрик – житейски и професионални. Те всъщност са неразделни, вплетени едно в друго. Когато започва връзката си с Лиса, двамата са убедени, че ще успеят в балета и целта им е една – да станат прима балетисти, да покоряват световните сцени. Това обаче не е никак лесно. От една страна, контузията на Патрик го принуждава да се подлага на не една и две хирургически интервенции. От друга страна, когато се мести в Ню Йорк, семейството отново има нужда от пари и за да се издържа, двамата се занимават с какво ли не – с преподаване на гимнастика, на балет, на акробатика, на джаз. Дори и с дърводелство, с изработване на мебели! И в момента, в който финансите пак са на привършване, въпреки работата, в Лос Анджелис Патрик дебютира в киното с роля във филма „Скейттаун, САЩ. Продукцията от 1979 г. е музикален филм, а според критиците е повлиян от „Треска в събота вечер“. Любопитното е, че в тази лента Суейзи си партнира с актрисата Катрин Кели Ланг, чиято кариера тогава също стартира. Тя обаче по-късно става световноизвестна с ролята си в многохилядния сериал „Дързост и красота“, където се превъплъщава в жената, желана от всички мъже, Брук Лоугън, по-късно Форестър.

Пак по времето на снимките на „Скейттаун, САЩ“ Патрик се появява и на театралната сцена. Чака своя ред за голяма роля в киното, но това все още не се случва. Безпаричието пак кара семейството да обърне поглед към единия от старите занаяти – дърводелството. В този момент на Суейзи предлагат водеща роля във филма „Ренегатите“, а след това идва и поканата за участие в „Аутсайдерите“ на големия Франсис Форд Копола. Годината е 1983-а. Криминалната драма с продължителност час и 30 разказва за група младежи от престъпния свят, групирани в улични банди за кражби, нападения, побоища. Лентата е основана на едноименния роман на Сюзан Елоис Хинтън. Във филма на екран са още познати имена – Мат Дилън, Том Круз, София Копола и др.
Следващата година – 1984-а, Патрик се снима във филма „Безпримерна храброст“. Тази военна продукция прави премиера в България цели 32 години по-късно – през 2016-а. Любопитното е, че режисьор на филма е канадецът от български произход Тед Кочев. Сюжетът отвежда първоначално към личната драма на полковник Джейсън Роудс, който години наред издирва своя син, изчезнал по време на войната във Виетнам. Приключенията на военния офицер и негови бойни другари се разгорещяват в Лаос…

Стигаме до филма, който, както вече споменахме, изстрелва във висините Патрик Суейзи. Музикално-романтичната лента „Мръсни танци“ се появява през 1987 г. Режисьор е Емил Ардолино и колкото и да е неочаквано за мнозина, този наглед елементарен като сюжет филм чупи завиден касов рекорд. Със свръхскромния бюджет от 6 млн. долара приходите от излъчване надхвърлят 215 млн. долара.
Историята се завърта около любовта на учителя по танци Джони Касъл (в ролята Патрик Суейзи) и младото момиче Франсис „Бейби“ Хаусман (в ролята Дженифър Грей). Тя замества традиционната партньорка на Джон и логично между тях пламва първо искрата, а после идва и невероятната любов.
Този филм е завладяващ и дотолкова реалистично Суейзи изпълнява ролята си, че зрителят остава с впечатлението, че той и Дженифър Грей са двойка и в живота. Нещо, което естествено не е така, тъй като Патрик е щастливо женен за Лиса.

Суейзи блясва и с ролята си в романтичното фентъзи „Призрак“ от 1990 г. на режисьора Джери Зукър. В главните роли са годениците Патрик Суейзи (в образа на банкера Сам Уеят) и Деми Мур (в ролята на Моли Дженсън). Интригата се завърта около нападението над двойката на улица в Ню Йорк, когато в схватка с крадец банкерът е убит. Духът му обаче остава и продължава да пази Моли…

Този филм е справедливо засипан от критиката със суперлативи. За това свидетелстват и две дузини награди и номинации. Само някои от тях: номинации за „Оскар“ в категориите най-добър филм, най-добър монтаж и най-добра филмова музика, номинации за „Златен глобус“ в категориите най-добър филм, най-добър актьор в мюзикъл или комедия, най-добра актриса в мюзикъл или комедия, номинации за БАФТА в категориите най-добър оригинален сценарий, най-добър грим и най-добри специални ефекти, още 6 номинации за награда „Сатурн“. Към това прибавяме статуетка „Оскар“ за най-добър сценарий, „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля (на Упи Голбърг), награди БАФТА, „Златен глобус“ и „Сатурн“ на Упи Голбърг за най-добра поддържаща роля, „Сатурн“ за най-добър фентъзи филм, „Сатурн“ за Деми Мур за най-добра актриса. Патрик Суейзи пък е номиниран за „Златен глобус“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия…
Сред другите по-известни заглавия с участието на Суейзи е екшън трилърът „Точка на пречупване“ от 1991 г., който разказва историята на сърфисти и в който на екран е още Киану Рийвс, приключенският „Баща похитител“ от 1993 г. с Хали Бери, романтичната комедия „Лулу завинаги“ от 2000 г. (Патрик е в ролята на телевизионния сценарист Бен, който след години се среща с ученическата си любов), „Коледа в страната на чудесата“ от 2007 г. и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
Редно е да споменем още, че документалният филм за актьора „Аз съм Патрик Суейзи“, който излезе на екран през лятото на 2019 г. в негова памет, успя да счупи рекорда по посещаемост за годината – 2 млн. зрители.
И приключваме кратките бележки за Патрик с едно негово изказване, което няма нужда от коментар: „Малко ми е жал за сегашното поколение. Никога няма да усетят тръпката от това да прекосиш цялото заведение и да поканиш непознато момиче за блус…“
Като че ли е казано сега…

Парис Хилтън – тъпа блондинка? Не. Просто многоликото момиче на Америка

... Може да я видите да хапва почти на крак в „Макдоналдс”. Без бодигардове и без лимузина с шофьор, който да я чака на паркинга.
… Може да я засече камера на полицията, че кара с превишена скорост и на всичко отгоре да е леко пийнала. Даже и затвор да отнесе за това. Въпреки че е известна и американските катаджии я познават много добре.
… Може да я видите как щастливо показва рожбата си на камерите и фотографите и да твърди, че това е най-голямото щастие в живота й.

Да, тя е наследница на милионер, може би и милиардер, но пък с нищо не го показва. Просто така си е решила. А може би и защото супербогаташът, неин роднина, в един момент бе обявил, че дарява за благотворителност 97 на сто от имането си, за да не се карали близките му за парите.
Ако кажете името й на българските телевизионни зрители, които са фенове на риалитито VIP Brother, веднага ще изровят все още пресните си спомени за нея. Да, защото тя бе гост в това шоу по родната телевизия. И в него се включи с образа си, изграден през годините. Няма шега! 17 щастливци имаха уникалния шанс да видят светската икона на живо. Парис Хилтън! През септември 2013 г. тя бе посрещната в къщата на VIP Brother от водещия риалитито Ники Кънчев, който й целуна кавалерски ръка и не изпусна шанса да я поразпита. Русата красавица призна, че това е първата й визита у нас и повтори, че е обикновено момиче, което много обича да пътува, да плува и да се гмурка. Обича да се забавлява и образът й в личния живот е един, а пред камера съвсем различен.
Тук е мястото да споменем, че един от лайфовете на шоуто накара звездата да стане DJ на парти в къщата. Ще припомним, че това стана през 2013 г., когато Парис бе на 32 години.

Тя е родена в Ню Йорк през 1981 г., има по-малка сестра и двама братя. Фамилията е богата. Самата Парис е внучка на основателя на световната хотелска верига „Хилтън” Барън Хилтън. Момичето обаче никога не е искало да парадира нито с рода си, нито с богатството си. Търси си своя собствен път на развитие и успява да се реализира в различни посоки. Днес тя е известна като певица, като актриса, като модел, като писател, като бизнесдама и светска личност, дори като DJ. В какво ли не се е пробвала...
Е, разбира се за това си има дадености. От малка Парис е красиво дете, а като девойка вече грабва погледите. Руса, стройна, привлекателна, добре сложена, перфектно излято тяло, прекрасно лице, убийствен поглед, съблазнителна походка. Какво още? Въобще не е изненада, че като тийнейджърка е поканена за участие в ревюта на престижни модни агенции, в които не се пробива никак лесно. След години Парис Хилтън прави едно изказване, което вероятно ще разгневи българските учителки. Тя заявява, че Бог я е създал много красива и ако не била толкова хубава, вероятно щяла да стане… учителка.

През 2006 г. показва музикалния си талант в дебютния си студиен албум „Париж”. Нейни са още популярните сингли Stars Are Blind от 2006 г., Nothing in This World от 2006 г., Good Time от 2013 г., Come Alive от 2014 г., High Off My Love от 2015 г. Записва и различни видеоклипове.
Автор е през 2004 г. на автобиографията Confessions of an Heiress: A Tongue-in-Chic Peek Behind the Pose“. Освен това дава името си на верига клубове, които носят името „Клуб Парис”.

Разбира се не бяга и от актьорската професия. Участва в едно риалити шоу - The Simple Life, и в него я виждаме в необичайната роля на обикновена краварка, чистачка и келнерка. Живее във ферма по подобие на българското предаване „Фермата”. В същото време участва като актриса във филми и сериали, които се радват на добра гледаемост - „Ориндж Каунти – кварталът на богатите“, „Вероника Марс“, „Лас Вегас“, „Стилни неща“, „Законно блондинка“, „Красавицата и грозната“, „Девет живота“ и др.
Сред филмите, в които можем да я гледаме, са още „Поли Шор е мъртъв“ от 2004 г., „Къщата на восъка“ от 2005 г., Repo! The Genetic Opera и The Hottie and the Nottie от 2008 г., The Dog Who Saved Christmas Vacation от 2010 г., „Папарацо“, също от 2010-а, „Ченгета в резерв“, „Аз в зоопарка“ и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).

През 2023 г. пък Хилтън се появи в нов еротичен трилър на ужасите заедно с Памела Андерсън и Ашли Бенсън. Филмът е „Сама в нощта“ на режисьора Джими Джанопулос. Казват, че това е един от филмите, които непрекъснато те държат за гърлото. Сюжетът на пръв поглед е прост, но пък грабва. Става дума за жена, която след бурна раздяла с половинката си се оттегля да живее в хижа на своя приятелка в гората. Тя обаче дори не подозира какво се крие там. По традиция в сублимния момент токът спира и в мрака се появява зловещ и загадъчен убиец…
Понеже вече стана дума за разнопосочните интереси на Парис, ще вмъкнем още един любопитен момент от творческата й биография. През 2020 г. на екран излезе нейният документален филм This Is Paris, който предизвика небивал интерес не само сред почитателите й, а и сред масовата публика. Самата Хилтън признава, че с тази лента е имала една основна задача – да разсее митовете около себе си, че е изкуствена кукла Барби от таблоидите, че е тъпа блондинка, за каквато се представя в риалитито The Simple Life, за което вече стана дума. Но най-шокиращото в документалния филм е признанието на актрисата, че е преживяла унизително насилие в ученическите си години. Това винаги е убягвало от медиите, дори от онези, които следят под лупа живота на звездите. Когато е на 16 г., родителите й я пращат в Юта в център за психично лечение на тийнейджъри. Тя изкарва там 2 години и за това време е подложена на психически и физически тормоз, какъвто въобще не е очаквала. Разказът е буквално потресаващ.

Във въпросното училище младото момиче е било дрогирано от учителите, които се възползвали от нея сексуално. Не смеела да се оплаче на родителите си, тъй като не била сигурна че ще й повярват. Всъщност тя била изпратена там, тъй като била доста буйна и непокорна и често бягала от училище, за да се озове в някой клуб. В Юта в малките часове на нощта някои момичета били будени и водени в отделна стая под предлог, че ще им правят медицински прегледи. Парис обаче споделя във филма, че това не са били прегледи, а сексуално извращение. Карали я да ляга на маса, гола, да разтваря крака, след което я опипвали вътре уж за преглед на матката. Гадно! Актрисата казва, че споделя тези неща, за да се вземат мерки какво и как се случва в подобни детски заведения, където на практика се отнемало детството от децата. Самата Парис години по-късно споделя, че в живота си винаги е искала да не бъде контролиран човек и да бъде свободна, защото това е успехът. Искам само едно – любов, казва Парис.
Що се отнася до истинските й любови, трудно е да се каже дали са много, но е факт едно: през 2021 г. красавицата се омъжи за бизнесмена Картър Ръм и има две деца, и двете придобити чрез сурогатна майка. Първо семейството се зарадва на момченце с името Феникс, а второто йм дете е момиченце, кръстено Лондон.

Иначе за тийнейджърските си години Парис разказва подборно и откровено и в книгата си. Там споделя за първите си сексуални опити. Не крие, че още на 14 г. се забърква в роман с учител, по когото въздишали всичките й съученички. Тя обаче като привлекателно момиче го омагьосала и веднъж, когато се целували и натискали в колата, където се загатва, че е станало и още нещо, родителите на момичето ги заварили и се заформил страшен скандал. Даскалът обвинил за страстта си ученичката, която го била съблазнила, а самата Хилтън пък била изпратена при баба си за наказание. Заточението при бабата обаче също не дава кой знае какъв резултат. Само година по-късно Парис се напива жестоко на купон с по-зрели мъже в един клуб и когато се събужда, разбира, че е изнасилена.
Тези истории съвсем не изчерпват живота на звездата извън киното и изкуствата. Тя е определяна като най-скъпата в света жена DJ, тъй като хонорарът й за живо участие в концерт се оценява на 1 млн. долара. Но това естествено не изчерпва източниците й на сериозни приходи. Тя има издадена колекция от собствени парфюми, първият от които бе на пазара през 2004 г. и реализира печалба от два и половина милиона долара. Последваха парфюмите Just Me от 2005 г., Heiress от 2006 г., Can Can от 2007 г., и др. Парис е основателка на козметичната компания Hilton Lifestyle, която се е специализирала в производство на биокозметика. На пазара са и други нейни марки – бижута, чанти, бельо, анцузи. Кредото на Хилтън е където и да си, трябва да си облечен добре, защото животът е кратък и не трябва да се сливаш с тълпата.

И завършваме бележките си за Парис с едно нейно изказване. Дали е философско или е просто шеговито намигване, всеки сам да реши.
„Всяка жена трябва да има четири домашни любимци в живота си. Норка в гардероба, ягуар в гаража, тигър в леглото и едно магаре, което да плаща за всичко това…“

Омар Шариф – некоронованият принц, покорил Холивуд

Шестедест години знаменита, епична кариера в киното, повече от 100 харизматични роли, аплаузи от критиката и любовта на публиката, нарекла го Принца на Египет. Това е само в едно изречение богатата характеристика на една от емблемите на Холивуд и на световното кино Омар Шариф. Когато през лятото на 2015 г. актьорът напусна белия свят, кончината му отбелязаха медиите по целия свят. С право бе отдадена почит към човека, писал филмовата история със златни букви.

Да, и днес въпреки завидната си творческа биография Омар Шариф е популярен и обичан най-вече с участията си в два емблематични филма, наречени с право суперпродукции. Става дума за „Лорънс Арабски” от 1962 г. и „Доктор Живаго” – 3 години по-късно.
Защо тези два филма му носят такава популярност? Не е толкова трудно да се обясни. Първата лента е английска с режисьор Дейвид Лийн. Сюжетът грабва веднага. Историята в продукцията отвежда към събитията от първата световна война. Главната роля е поверена на Питър О’Тул, който се превъплъщава в образа на британския офицер Томас Лорънс. Той печели симпатиите на публиката, тъй като в едни размирни времена в Близкия изток успява да обедини арабските племена, които враждуват помежду си, и да ги поведе смело към победи срещу турската армия. Омар Шариф е Шелиф Али (перфектно превъплъщение в образа), а легендарният Антъни Куин е Ауда ибу Таий. Любопитното около тази лента е, че първоначално ролята на Омар Шариф е била предложена на Ален Делон. Французинът обаче отказва, тъй като... не искал да сложи кафяви лещи, за да скрие сините си очи. Освен това във филма на Дейвид Лийн няма нито един женски персонаж. В замяна на това продукцията получава дузина номинации и награди. Накратко само някои от тях: Номинации за „Оскар” за най-добра мъжка роля - Питър О’Тул, най-добра поддържаща мъжка роля - Омар Шариф, най-добър адаптивен сценарий - Робърт Болт. Номинации за „Златен глобус” - най-добра мъжка роля в драма - Питър О’Тул, най-добра мъжка роля в драма - Антъни Куин, най-добър саундтрак.

Спечелени статуетки „Оскар” 7 на брой - най-добър филм, най-добър режисьор, най-добро операторско майсторство в категория цветни филми, най-добър художник в категория цветни филми, най-добър звук, най-добър монтаж, най-добър саундтрак.
Четири награди „Златен глобус” - най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра поддържаща мъжка роля - Омар Шариф, най-добро операторско майсторство в категория цветни филми. Да не забравим и 4 награди на БАФТА. След такива престижни отличия не ни остава нищо друго, освен да си припомним играта на знаменитите Питър О’Тул, Антъни Куин и Омар Шариф...

Споменахме още една култова лента – „Доктор Живаго” от 1965 г. Това е американско-италианска историческа продукция, стъпила на едноименния епохален роман на руския писател Борис Пастернак. Този роман е анатемосан от комунистическата партия и е издаден в Италия през 1958 г., а Пастернак е отречен като автор и преследван от властта до края на живота си. Интересното е, че режисьор на „Доктор Живаго” е отново Дейвид Лийн, а този филм също е отличен с 5 награди „Оскар” и 5 номинации. В главната роля на Юрий Живаго е Омар Шариф, а Тоня Громеко е Джералдин Чаплин.Продукцията с бюджет от 11 млн. долара носи приходи от над 115 милиона.
А защо Омар Шариф е наречен Принца на Египет, не е трудно човек да се досети. Той е роден през 1932 г. в Александрия и рожденото му име е Мишел Шахуб. По-късно решава да вземе името Шариф, което на арабски означава благороден. Майка му е домакиня, грижи се за къщната работа, а баща му е заможен търговец на палисандрово дърво. Маслото от това дърво се отличава с деликатен, екзотичен аромат, ползва се като антисептично и болкоуспокояващо средство. Родителите едва ли са подозирали какъв наследник имат. Любопитното е, че Омар изповядва първоначално християнската религия, а после приема исляма, за да може да вземе за съпруга любимата си Фатен. Но за това по-късно...

Между другото, семейството било на почит в Александрия и хроникьорите казват, че в дома ми е гостувал често дори египетският крал Фарук, който обичал да разпуска с игра на карти. Шариф учи в колеж в родния си град, където проявява интерес към спорта – като повечето млади хора, и към театъра. После учи физика и математика в университета в египетската столица. Тези науки обаче не са по вкуса му и той записва актьорско майсторство в Лондонската Кралска академия за драматично изкуство.
В началото на 50-те години на 20 век започва актьорската му кариера в Египет, където бързо добива популярност след роли в дузина филми, сред които „Небето на ада”, „Гоха”, „Мъжът в нашия дом”, „Безсънник”, „Грешка на моя любовник”, „Плаж на тайните” и др. Както вече стана дума, първата му англо-езична роля е именно в „Лорънс Арабски” и тя моментално го превръща в звезда. Следват роли в „Падането на Римската империя” от 1964 г., „Жълтият ролс-ройс” от 1965 г. и „Чнгис хан”, също от 1965 г., където Омар е в главната роля. Следва знаменитото превъплъщение в „Доктор Живаго”.

Както и при други големи в бранша и при Омар има перипетии. През 1968 г. той приема поканата да участва в комедията „Смешното момиче” с Барбара Стрейзънд. За този свой първи филм Барбара печели „Оскар”. Правителството на Египет обаче, водено от философията си на фанатизъм, не одобрява участието на Омар, тъй като партньорката му Барбара Стрейзънд подкрепяла Израел. Шариф обаче не се вслушва в тия гласове, нещо повече – снима се дори в продължението на тази продукция. Като си голям, можеш да си го позволиш...
Сред другите най-известни негови роли са във филмите „Златото нва Маккена” от 1969 г. – тук е на екран заедно с Грегъри Пек, същата година влиза в образа на Че в „Че Гевара” с Ричард Харис, „Обирниците”, „Тайнственият остров”, „Строго секретно”, „Ключът къвм свободата”, „Войната в земята на Етипет”, „Служителят за условно освобождаване”, култова роля в „Мосю Ибрахим и цветята на Корана” (вж. отделно филмографията на актьора). В ролята на магьосник Шариф се превъплъщава в телевизионния минисериал „Пътешествията на Гъливер” от 1996 г., а записва роли и в други телевизионни сериали – „Последният тамплиер”, „Империум: Свети Петър”, „Петър Велики”, „Мистериозният остров”.

През 2015 г. вече на достолепна възраст Омар Шариф се снима в „1001 изобретения и светът на Ибн Алб-Хайтам”. В тези снимки той играе до края на жизнения си път...
За личния живот на Омар Шариф е изписано почти толкова, колкото и за филмите му. Той е признат разбивач на женски сърца, по него са въздишали хиляди дами по цял свят, особено когато са го гледали на екран в младежките му години, когато покорява с екзотична красота. Той самият признава, че е имал много жени в живота си, но нито веднъж не е бил влюбен. А тази популярност сред всички зрители, не само сред представителките на нежния пол, иде най-вече от неговата екранна магия – той така се превъплъщава във всеки образ, все едно гледаме реалния герой. Толкова правдив е. Талант. Описват го като широко скроена личност, високо интелигентен, приятелски настроен към хората. Полиглот е, говори свободно арабски, френски, английски, испански и италиански. Обича конните състезания и е влюбен в бриджа. Затова е откровен „По-скоро бих изиграл партия бридж, отколкото да направя лош филм.” Е, има една партия бридж, която му коства много. Припомня я жълтата преса. По време на снимките на „Тайнственият остров” актьорът много харесва една къща на Лансароте, един от най-известните Канарски острови. Той може да си позволи да я купи и го прави. Страстта му към игра на карти обаче му изиграва лоша шега. При една от поредните партии бридж Омар има неблагоразумието да заложи уникалната къща и я губи. А къщата е наистина фантастична приказка, с невероятна архитектура и удобства. Днес е превърната в музей на името на актьора.
И понеже стана дума за брака на Омар Шариф, той е само един – с Фатен. Те се женят през 1955 г. и две години по-късно имат син Тарек. Преди връзката си с Омар Фатен е имала друг брак – с режисьора Езел Зулфикар. След раздялата си с Шариф отново се омъжва, но той не минава втори пъд под венчило.

Светската преса не пропуска да отбележи, че когато двамата се запознават – това става по традиция на снимачната площадка, тя е известна актриса, а той все още напълно неизвестен. Трябва да уточним, че до този момент в египетските филми целувките между актьорите били само симулативни. Режисьорът обаче настоявал актрисата да целуне истински партньора си на екрана. Фатен склонила, но поставила условие – трябвало първо да види кого ще целува. Е, видяла Омар, харесала го и целувката станала истинска...
През 1974 г. Фатен и Омар се разделят, а освен сина си имат и двама внуци.

Никол Кидман, зодия Близнаци – не две лица, а сто и две

Красива. Интелигентна. Секси. Талантлива. Коректна. Внимателна. Обаятелна. Можеща. Знаеща. Вродена дарба. Още? Може да се продължи с изброяването. Защото става дума не за друга, а за една наистина великолепна актриса и привлекателна жена. Никол Кидман. Повече австралийка и по-малко американка, или обратното – това няма никакво значение. Никой няма да се наеме да оспорва, че тя е една от великите актриси на Холивуд. А и да се заеме с тази задача, едва ли ще успее. Не само заради престижните й награди, сред които „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА, „Сатурн“, Сребърна мечка“, Ордена на Австралия…

Родената през 1967 г. чаровна русокоса актриса и без друго цял живот е следена от жълтата преса. За последно влезе в обективите през март 2023-а по време на церемонията за наградите „Оскар“. Тя естествено бе придружавана от съпруга си Кийт Ърбън, с когото позира маниерно за снимки и когото разцелува страстно, въпреки щракащите фотоапарати и жуженето на десетките камери. Хроникьори не пропуснаха да отбележат, че поведението на Никол е било доста съмнително, все едно си е пийнала здраво преди церемонията. Между другото, в същия грях – ако това може да се нарече грях, тя бе заподозряна и на церемонията на „Оскар“ през 2017. Но пък Кидман може да си позволи всичко. Дори това на 56 години да си осинови бебе заедно със съпруга си Кийт, въпреки че има две деца от него и още две осиновени от първия си съпруг Том Круз. Но пък какво ли не правят богатите…

И понеже стана дума за богатство, жълтата преса отбелязва, че Кидман държи рекорда за най-много спечелени пари от актьор за една минута – 12 млн. долара. Това станало, когато тя се е появила като рекламно лице на парфюм № 5 на Chanel. Била е рекламно лице и на известната марка часовници Omega. Да не говорим, че за нея често се казва, че е не само актриса, а и модна дива – знае как да се облича и то така, че да дразни мъжкото въображение…
Всъщност за кариера като на Никол Кидман мнозина актриси биха могли да мечтаят. Макар да няма ген в рода си, посветен на изкуството (баща й е известен учен, клиничен психолог, автор на много трудове, майка й е инструктор на медицински сестри), Никол се насочва към творческите професии още от съвсем малка. Когато е на 3 години, започва да посещава балетна школа, ходи на уроци по музика, а после учи драматично изкуство в младежкия театър на Австралия, където семейството живее. Там започва да получава и малки роли в младежки театрални трупи. Дебютът й в киното е през 1983-а, когато тя е на 16 г., във филмите „Бандата БМХ“ и Bush Christmas. Преди това обаче, когато е още на 14, се появява в телевизионни филми, сред които и популярните по онова време поредици в Австралия „Виетнам” и „Бангкок Хилтън”. Критиката отчита като успех ролята на Кидман в „Мъртво вълнение“ на режисьора Филип Нойс от 1989 г.
Пътят към голямото кино обаче неизменно минава през Холивуд. Там дебютира с „Дни на грохот“ от 1990 г. на режисьора Тони Скот, в който се превъплъщава в ролята на д-р Клеър Люики. Лентата е посветена на състезания с автомобили, а сюжетът се завърта около конкуренцията на пилотите на пистата, както и около привличането между д-р Люики и единия от пилотите – Коул Трикъл (ролята е поверена на Том Круз). На снимачната площадка Никол се запознава с Круз, с когото по-късно стават семейство и имат осиновени две деца. През 1992-ра двамата се появяват в романтичната драма „Далече, далече“ в ролите на ирландски емигранти, които търсят щастие в Америка. Продукцията е на режисьора Рон Хауърд. С бюджет 60 млн. долара филмът носи приходи от близо 138 млн.
След появата на големия екран на „Далече, далече“ Том Круз и Никол Кидман сключват брак, а Никол блести като истинска звезда вече във филма „Да умреш за…“ на режисьора Гюс ван Сант от 1995 г. За това свое участие Кидман получава куп награди и номинации – „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия, „Емпайър“ за най-добра актриса, номинация за „Оскар“ за най-добра женска роля, номинация за награда БАФТА за най-добра женска роля, номинация за „Сатурн“ за най-добра актриса. Същата година Кидман прави още един успешен и популярен филм – „Батман завинаги“, третият филм от поредицата за Батман. Тук Никол играе ролята на д-р Чейз Меридиан и си партнира успешно с Вал Килмър, Томи Лий Джоунс, Джим Кери и др.

С Джордж Клуни австралийката се появява в екшъна „Миротворецът“ от 1997 г. Това е един спиращ дъха трилър с шпионско-терористична фабула, а двамата главни актьори се превъплъщават в ролите на подполковник Томас Дево от разузнаването и ядрения експерт д-р Джулия Кери. Те са хората, които трябва да спрат неизвестния терорист. Дали успяват? Ами изгледайте филма…
През 1998 г. Кидман играе в „Приложна магия“, а на следващата година участва за последно заедно със съпруга си Том Круз в „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик. После следва развод. За този филм заедно с Том обаче Кидман е номинирана за награда „Емпайър“ за най-добра актриса и за „Сателит“ за най-добра актриса, въпреки че критиката не сипе особено ласкави отзиви за продукцията.
Следва един филм, за който пресата буквално гърми. Става дума за „Мулен Руж“ от 2001 г., който се снима в Австралия. В него талантливата Никол блясва с нова дарба – изявява се и като певица, при това много успешна. За този филм Кидман прегръща Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл, „Емпайър“ за най-добра актриса и номинация за „Оскар“ за женска роля.

Певческият й дар не остава незабелязан и неслучайно след време тя си сътрудничи с Роби Уилямс в песента Somethin' Stupid. Това парче е № 1 във Великобритания в продължение на 3 седмици и се превръща в британския коледен сингъл за 2001 г.
Подобно други известни американски актриси, преминали през телевизионните сериали и големия екран, и Никол излиза на театралната сцена. Това става в спектакъла „Синята стая“. В тази постановка Кидман изпълнява няколко роли, като в една от тях се появява пред публиката чисто гола. В едно свое интервю пред медиите по-късно тя заявява: „Не ми пречи да играя гола. Аз съм актриса, това ми е работата…“ Е, когато си и красива, и секси, можеш да го кажеш…

В кариерата й следват още дузина успешни ленти, сред които „Другите“ от 2001 г., „Часовете“ (тук е в ролята на Вирджиния Улф), за който получава „Оскар“ за най-добра женска роля, „Златен глобус“ за най-добра актриса, БАФТА – за най-добра актриса в главна роля, и номинация за „Сателит“, „Догвил“ от 2003 г., „Скрити белези“ от 2003 г. и „Студена планина“, също от 2003 г., „Прераждане“ от 2004 г., „Заешка дупка“ от 2010 г., „Вестникарчето“ от 2012 г., (вж. отделно филмографията на актрисата).

Освен блясъка й в киното, телевизията, театъра, рекламата и модата, Никол Кидман е известна и като дама, която работи много за различни благотворителни каузи. Сред тях е дейността й в защита на децата в неравностойно положение (тя е била и посланик на добра воля за УНИЦЕФ), както и кампанията за борба с рака на гърдата. Дали от цялата вихрушка в живота й, или поради вродения темперамент, но в едно от телевизионните си интервюта тя заявява: „Животът ми е импровизация“.
Успешна, бихме добавили ние!

Натали Портман – кралицата на Набу или на Холивуд…

… Със сигурност не са много представителите на силния пол, които биха си позволили да кръшнат с чужда жена, при положение, че са женени за дамата, за която ще говорим. Да, в случая изневярата, станала публично известна в Щатите, е с доста по-младо гадже – 25-годишна французойка, но пък едва ли си е струвало това. Особено ако последствията са рухналия ти брак, в който имаш и две деца. А жената, която френският хореограф и балетист Бенджамин Милпие си позволява да загърби, е не друга, а известната актриса Натали Портман, носителка на престижните кинонагради „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА, приз на гилдията на киноактьорите. Да му се чуди човек на акъла на Бенджамин! Има до себе си млада, красива, обаятелна и успяла съпруга, за която мечтаят мнозина мъже, а залита по чуждо. После споделя пред медиите, че било грешка и много съжалявал. Съжалявал, само че късно. През януари 2024 г. Натали сподели пред пресата, че дълго просъществувалите слухове за раздялата й са факт и че тя отглежда сама двете си деца…

Но за балетиста – засега толкова. Във фокуса е актрисата Натали Портман. Тя е родена през 1981 г. в Йерусалим в семейството на руски евреи и днес не е изненада, че говори перфектно иврит. Обича и да го показва. По професия баща й е лекар, а майка и е художничка. А че Натали е красавица от дете, е показателен фактът, че когато е едва на 11 години, вече има оферта от престижна модна агенция да стане модел. След години Портман ще признае, че е благодарна на родителите си, които са я посъветвали да не се качва на модния подиум. В замяна на това Натали прави своя филмов дебют на 13 години в американско-френската продукция на известния режисьор Люк Бесон „Леон“. Филмът е от 1994 г., а сюжетът отвежда към сприятеляването на момиченцето Матилда (в ролята Натали Портман) с професионалния убиец Леон (в ролята известния актьор Жан Рено). Детето е малтретирано жестоко от баща си и мащехата си, доверява се на Леон и заживява в дома му, като му помага в чистенето и дори го учи да чете. Случките са напрегнати и следват една след друга, има замесени наркотици, убийства, докато се стигне до смъртта на Леон и моралния катарзис на момичето.

Въпреки крехката си тогава възраст, това участие носи на Натали голяма популярност сред зрители и критика, а режисьорите виждат в нейно лице изявен талант и потенциал. Няма да е пресилено да се каже, че именно след „Леон“ творческият път пред Портман е открит. Само година по-късно тя се появява във филма „Жега“ на режисьора Майкъл Ман, като в тази продукция се снима редом до звезди от ранга на Робърт де Ниро и Ал Пачино. Лентата отново е с бандитски характер и сблъсква съдбите на опитен полицай от отдел „Убийства“ и хитър мошеник. Във филма участва и Ван Килмър.
През 1996 г. гледаме Натали, вече 15-годишна, в „Красиви момичета“ на режисьора Тед Дем и „Марсиански атаки“ на Тим Бъртън, в който Портман партнира на цяло съзвездие – Джак Никълсън, Пиърс Броснан, Дани де Вито, Глен Клоуз и др. Същата година Натали се снима в романтичната комедия на великия Уди Алън „Всеки казва обичам те“, в която участват още Дрю Баримор, Едуард Нортън, Джулия Робъртс и самият Уди Алън.

На 17 г. Натали Портман излиза и на театралната сцена в ролята на Ани в постановката на Бродуей „Дневникът на Ани Франк“, а през 1999 г. получава и първата си сериозна номинация – за „Златен глобус“ в категорията най-добра поддържаща актриса в драмата „Някъде на Запад“, режисьор Уейн Уанг.
Когато говорим за тези години на актрисата, не можем да подминем участието й в снимките на първата част на култовата космическа сага „Междузвездни войни: Невидимата заплаха“. В тази супер касова продукция на режисьора Джордж Лукас, Натали се превъплъщава в ролята на кралицата на планетата Набу - Падме Амидала, която по-късно става майка на Люк Скайуокър и принцеса Леа. В ролята на Куай-Гон Джин гледаме големия Лиъм Нийсън. Обърнете внимание на финансовия бум на тази продукция – при бюджет от 115 млн. долара приходите достигат милиард и половина!

Разбира се, добрата игра на Портман в тази първа серия й отваря широко вратата и тя получава предложение и за следващите два епизода – „Междузвездни войни: Клонираните атакуват“ от 2002 г. (тук получава номинация за наградата „Сатурн“ за най-добра актриса) и „Междузвездни войни: Отмъщението на ситите“ от 2005 г., също с номинация за „Сатурн“. Междувременно изпълнява ролята на Сара в „Студената планина“ от 2003 г., а през 2004-та се снима в „Гардън Стейт“ с водеща роля, за която получава номинация за „Сателит“ в категорията най-добра актриса в мюзикъл или комедия.

Призовете продължават. За ролята си на Алис в „Отблизо“ от 2004 г. Натали прегръща „Златен глобус“ за най-добра поддържаща актриса и в същата категория получава още 3 престижни номинации – за „Оскар“, БАФТА и „Сателит“. В тази продукция участва и Джулия Робъртс.
В богатата филмография на Портман не можем да пропуснем определяния от критиците за най-успешен неин филм „Черният лебед“ от 2010 г. Тук тя е в ролята на Нина Сейърс. Този психологически трилър на режисьора Дарън Аронофски прави бум по кината – със скромния бюджет от 13 млн.долара носи приходи от близо 350 млн. В главна роля освен Портман гледаме още Мила Кунис и Уинона Райдър. Както подсказва и заглавието, сюжетът стъпва на знаменития балет на Чайковски „Лебедово езеро“. Критиката не пести суперлативи и за режисьора, и за Портман. Продукцията получава пет номинации за „Оскар“, а статуетката за най-добра женска роля прегръща Натали Портман. В същата категория тя е отличена с награда БАФТА, „Златен глобус“ и „Сатурн“, както и номинации за „Сателит“ и „Емпайър“.

Сред другите по-известни участия на Портман са в „Светът на мрака“ от 2013 г., „Джаки“ от 2017 г., „Изтребление“ от 2018 г., „Тор: Любов и гръмотевици“ от 2022 г. (вж. отделно филмографията на актрисата).
И сега за малко пак се връщаме към началото на нашия разказ. Колкото и да са дебнали папараците от жълтите издания, едва ли могат да се похвалят с кой знае какви успехи за информация около личния живот на красавицата. В замяна на това почти цялата 2023 г. и сериозните медии дори се занимаваха с разпадащия се брак на актрисата. Причината – въпреки че бяха щастливо семейство 11 години, балетистът Бенджамин Милпие изневери на обаятелната си половинка с 25-годишна французойка. Бе заловен от медиите и въпреки че двамата с Натали на два-три пъти се разделяха след това и пак се събираха, тъй като съпругата имала добро сърце и уж му прощавала, през януари 2024-а тя разкри, че вече е сама и гледа двете им деца – сина Алеф и дъщерята Амалия.

Любопитен факт около живота й извън киното е, че тя е завършила психология в Харвард, има магистърска степен, но не е практикувала тази професия. Още от дете е вегетарианка и застъпничка за правата на животните. По тази причина през 2007 г. е във Африка, посещава Руанда и заснема документален филм за живота на горилите. Същата година на пазара се появява нейна модна линия за вегански обувни изделия.

А на въпроса може ли в 21 век в един дом да няма телевизор, Натали е категорична. Може, естествено. В нейната къща няма телевизор, а тя самата твърди, че ако има, би гледала само кулинарни предавания. Колкото и да гледа, едно е сигурно – няма да качи килограми. Хубавото си е хубаво!

Да си полицай в Сен Тропе? Може, ако си Мишел Галабрю

… Може ли през лятото да хващаш загар на плажа, да се плацикаш от време навреме в приятната морска вода, да се радваш на привлекателните женски тела край теб и изведнъж… да ти хрумне идея, която да ти донесе немалко пари?
Отговорът е да, може. Става дума за известния френски режисьор Жан Жиро и случката на плажа съвсем не е измислица. В един слънчев летен ден Жиро релаксира в Сен Тропе. Влиза да се къпе и когато се връща на хавлията си, е неприятно изненадан – някой му е задигнал видеокамерата. Както си му е редът, режисьорът се жалва в местното полицейско управление. Ченгетата там обаче нехайно вдигат рамене и му заявяват, че нямат намерение да се занимават с подобни дребни неща. И тук идва проблясъкът. Жиро намисля да създаде филм, в който да се надсмее над полицаите от Сен Тропе. Какъв е резултатът? Знаменитият филм „Полицаят от Сен Тропе“, последван и от няколко продължения. Легендарни и те, като се има предвид, че в тях главната роля се изпълнява от неповторимия Луи дьо Фюнес. Но има и още един велик актьор – комикът Мишел Галабрю…

Защо започнахме с този филм ли? Защото комедията от 1964 г. наистина прави фурор по киноекраните в Европа, а и по света. Подобен хумор, при това с участието на звезди, не се среща толкова често. Всъщност както и в последвалите части от поредицата, хуморът е жив и непринуден и се дължи както на ситуациите, в които попадат героите, така и на диалога, и разбира се – на изключителната игра на главните персонажи. А те са провинциалният полицай Людовик Крюшо (в ролята Луи дьо Фюнес), командирован в курорта Сен Тропе, неговият шеф старшина Жербер (в ролята Мишел Галабрю) и дъщерята на Крюшо – младата и красива Никол (в ролята младата Жьоновиеф Гра). Случките не могат да бъдат разказани, те са много, занимателни, непредвидени, а хуморът лъха почти от всяка картина. Създаден преди немалко десетилетия, този филм и днес се гледа с наслада…

Може би тук е мястото да споменем и малко повече за втория централен персонаж в тази продукция и в последвалите продължения – все така занимателни, причудливи и комични. Когато през 2016 г. Мишел Галабрю напуска този свят на 93 г., кинолюбителите във Франция потъват в скръб. Защото той е един от идолите на френското кино. И тук има един интересен факт. Родната публика го познава най-вече от филмите в партньорство с Луи дьо Фюнес и от поредицата за полицаите от Сен Тропе, както и с още няколко по-популярни в България заглавия, които ще споменем. Но малцина знаят, че този много добър актьор има в богатата си филмография 317 филма, от които в 28 играе самия себе си!

Мишел е роден през 1922 г. в Мароко, пълното му име е Луи Мишел Едмон Галабрю. Баща му е преподавател в националния институт на Франция „Пътища и мостове“, а младокът от малък има една единствена мечта – да стане футболист. Е, не я сбъдва, за радост. Вместо да гони топката, Галабрю записва в Париж националната академия за драматично изкуство и като млад актьор през 1950 г. е приет в трупата на най-известния национален театър „Комеди Франсез“, където излиза на сцената в класически пиеси.

Дебютът му на големия екран е през 1951 г. във филма на режисьора Жан Девевр „Жена ми, кравата ми и аз“. Шест години по-късно Галабрю напуска „Комеди Франсез“ и се появява на сцената на различни по-малки театри, като съчетава това с незначителни роли в киното. През 1962 г. гледаме Мишел във филма на Ив Робер „Бутонна война“, за който режисьорът получава наградата „Жан Виго“. След това иде „Приготвено с масло“ от 1963 г. на режисьора Жил Гранжие и през 1964 г. хитът, за който вече стана дума – „Полицаят от Сен Тропе“.

И макар понякога критиката до твърди, че не всички продължения от поредицата са еднакво стойностни, те така или иначе се приемат въодушевено от зрителите, които се радват на любимите си герои. Става дума за филмите „Полицаят в Ню Йорк“ от 1965 г., „Полицаят се жени“ от 1968 г., „Полицаят се пенсионира“ от 1970 г., „Полицаят и извънземните“ от 1979 г. и „Полицаят и полицайките“ от 1982 г.
През 1972 г. на екран се появява комедията „Пожизнена рента“ с участието на Мишел Галабрю, Жерар Депардийо и други известни френски актьори. Режисьор е Пиер Черния, а сюжетът е доста любопитен. Действието се развива през 1930 г., когато 59-годишен ерген от Сен Тропе отдава дома си на пожизнена рента. С него сключват договор хора, които вярват, че са направили отлична сделка, тъй като собственикът няма да живее дълго и имотът ще остане техен. 20 години по-късно обаче ергенът и жив и здрав и пращи от енергия, въпреки непрестанните опити на наемодателите да се отърват от него…

На родната публика Мишел е известен още с ролите си в „Малкият гмурец“ от 1968 г., „Джо“ от 1971 г., „Скъперникът“ от 1980-а отново с Луи дьо Фюнес, „Нашата история“ от 1984 г., „Бел епок“ от 1992 г. и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
През 1998 г. заедно с Жерар Депардийо и Летисия Каста големият Галабрю се снима в „Астерикс и Обеликс срещу „Цезар“ в ролята на Абранакурсикс.

За ролята на Жозеф Бувие във филма на режисьора Бертран Таверние „Съдията и убиецът“ Мишел Галабрю е удостоен с престижната кинонаграда „Сезар“ за най-добър актьор.

Мики Рурк, или защо повехна Дивата орхидея…

… През какво ли не е минал човекът, за когото ще говорим! Немалко време сочен за секс идол сред мъжете на Холивуд… Преди това – буйно детство и необуздан тийнейджърски нрав…Алкохол и наркотици… Чепат характер… Побойник… От върха на кариерата си – до тотален срив и падение… Успешни роли и участия в нискобюджетни продукции… От красив и привлекателен мъж, по който туптят милиони женски сърца, до страховит грозник с дузина пластични операции… Само един човек отговаря на тази характеристика – американският актьор Мики Рурк, който през 2023 г. навърши 71. И, както отбелязва пресата Зад Океана, е абсолютно неузнаваем. Но за това – по-късно.

Започнахме неслучайно с това, че Мики доста дълго е смятан за мъжкия секс идол в американското кино. И това съвсем не е случайно. Тази му слава се носи след снимките му в два жестоки еротични трилъра, може би сред най-добрите от този жанр в американското кино. Става дума за „Девет седмици и половина“ от 1986 г. на режисьора Майкъл Чимино и „Дива орхидея“ от 1990 г. на режисьора Зелман Кинг. Защо тези филми, излъчвани неведнъж и у нас, са харесани от критиката и от зрителите? Най-вече по две причини. Макар сюжетите и на двете продукции да са сравнително рутинни – взаимоотношения между мъж и жена, актьорската игра е забележителна, а еротичните сцени са много добре пресъздадени. Макар че е пред камера, сексуалната игра е истинска, носи усещането не само за убийствена страст, но и за психологическа дълбочина и драма.

И понеже започнахме с еротичните трилъри, още малко за тях, защото особено около второто заглавие има любопитна, макар и тъжна история. В „Дива орхидея“ партньорка на Мики Рурк е Кари Отис – тогава на 22 г., ослепително примамлива красавица. Същинска магьосница на екрана, превъплътена в образа на героинята си – изкусителната Емили. Тя е млад адвокат в юридическа компания и е командирована в Бразилия за финализиране на сделка. Там съдбата я среща с милионера Уайлър – в ролята Мики Рурк, с когото се увлича по неустоими еротични удоволствия и секс игри…
Още когато я зърва на снимачната площадка, плейбоят, тогава на 38 г., веднага я пожелава. Нещо повече - той се влюбва лудо в нея и започва да я омагьосва с чар и невиждано внимание. Кари също си спомня, че по онова време Мики действително я е обожавал. Не че тя не е свикнала да приковава мъжките погледи. Все пак още на 16 г. е фотомодел, а 2 години по-късно вече е топмодел и краси кориците на тиражни модни списания. Между другото, в този период тя пази страховити диети, за да бъде слаба и винаги във форма, но пък прекалява с кафетата, посяга към алкохола и наркотиците и стига дори до лечение в клиника. Но това отминава. След снимките на „Девет седмици и половина“ двамата с Рурк стават и партньори в живота. И тук започва драмата на красавицата. След ролята й в еротичния трилър за нея навсякъде се сипят суперлативи, режисьори й предсказват бляскаво бъдеще, заваляват предложение след предложение за привлекателни роли в силни продукции. Идват и неминуемите сблъсъци с Рурк. Той в този период набляга здраво на алкохола и наркотиците, често е пиян, тероризира половинката си, прекалено ревнив е, не й позволява да приема каквито и да е предложения за роли и фотосесии, освен това започва да я бие. Стига се до логичната раздяла – Кари го напуска и сключва брак с Матю Сътън, учен по професия. С него заживява щастливо и му ражда две деца.

Вторият еротичен трилър, който носи популярност на Мики, е „Девет седмици и половина“. В него на Рурк партнира Ким Бейсинджър, а заглавието подсказва колко време двамата са били в сексуална връзка. Мики изиграва ролята на Джон Грей, инвеститор от Уолстрийт, а Ким е разведена служителка от художествена галерия. Срещата им в Ню Йорк се превръща във фатална за Елизабет. Фатална страст…
Както вече стана дума, детството на Мики не е безоблачно. Той е едва на 6, когато родителите му се разделят. Като много други свои връстници в гимназията се увлича по бейзбол и често облича спортния екип. Това не му пречи да се включи и в училищна театрална постановка – за първи път в „Змията“.

Когато приключва образованието си в гимназията и е на 19 г., захваща работа, като доставя по домовете поръчки за един от хитовите ресторанти в Маями Бийч – „Фодж“. След това в Ню Йорк се захласва отново по спорта, този път по бокса, с който е започнал като дете. Още когато е на 12 години, излиза дебютно на ринга и побеждава Хавиер Вилянуева. Като боксьор се справя много добре. Играл е дори спаринг с бившия световен шампион при тежките Луис Родригес. Любопитното в боксовата му кариера на аматьор е, че от 1962 до 1972 г. той държи рекорд – 20 победи, от които 6 с нокаут, и само 6 загуби. Логичното се случва – от аматьорския бокс той преминава в професионалния и играе мачове срещу световни шампиони като Тими Морисън, Джеймс Тони, Джон Дейвид Джаксън. Още 16 професионални срещи му трябват, за да стигне до финален бой за титла на планетата. Той изиграва половината, след което се оттегля. Получил е сериозни лицеви наранявания, поради което се подлага на няколко пластични операции.
И пак за кино кариерата на Рурк. Повечето критици отбелязват, че той обича да се превъплъщава в отрицателни персонажи, а явно любимите му жанрове са екшънът и трилърът. Героите му са като него, твърдят хроникьори – агресивни, опасни, непредсказуеми. Не се знае това ли е причината, но самият актьор е описван като доста непостоянен: отказвал е роли в хитови и добре платени продукции, а е приемал оферти за снимки в нискобюджетни и направо слаби ленти.

Филмовият му дебют е от 1979 г. в продукцията на режисьора Стивън Спилбърг „1941“. Тук той влиза във второстепенна роля – на Рийз, а лентата разказва за събитията в Щатите след атаката над Пърл Харбър през 1941 г. Въпреки че има сравнително добър финансов резултат, на този филм на големия Спилбърг се гледа като на провал.
Твърди се, че голяма популярност на Мики носи участието му във филма на Франсис Форд Копола „Рибка боец“ от 1983 г. В тази продукция, която разказва за улични банди, Мики изиграва ролята на рокера, а негови екранни партньори са Мат Дилън и Никълъс Кейдж. Лентата има номинация за „Златен глобус“ за най-добра оригинална музика и номинация за млад актьор за актрисата Даян Лейн.
Във филма на режисьора Алън Паркър „Ангелско сърце“ от 1987 г. Мики прави запомняща роля като Хари Ейнджъл, а на екран е заедно с Робърт де Ниро.

В ролята си на ченге, което бори престъпността в квартала и враг на наркокартелите гледаме Мики Рурк две години по-рано, през 1985-а, във филма на режисьора Майкъл Чимино „Годината на дракона“. От този му период са още заглавия като „Джони хубавеца“ на режисьора Уолтър Хил от 1989 г., „Бели пясъци“ и „Последният извън закона“ – съответно от 1992 и 1993 г.
През 1997 г. Копола кани Рурк за ролята на Джейн Лайн „Побойник“ Стоун. В тази продукция Мики е на екран заедно с Мат Деймън, Дани де Вито и Джон Войт, който пък е номиниран за „Златен глобус“ за най-добър поддържащ актьор.

Казват, че след доста голям спад в занаята Мики Рурк се завръща с много силен образ в „Кечистът“ през 2008 г. Тук го гледаме в ролята на Ранди Робинсън, застаряващ кечист, който много иска да си върне преминалата вече слава. И наистина, актьорът прави впечатляващо изпълнение, много истинско, много вдъхновено, с много любов, което веднага впечатлява зрители и критика и кариерата на Рурк наистина отново тръгва нагоре. За това свое изпълнение той получава номинация за „Оскар“ за най-добра мъжка роля, „Златен глобус“ за най-добра мъжка роля в драма, както и награда БАФТА за мъжка роля. Добавя във витрината си още няколко награди от различни асоциации.
Любопитен факт е, че по признания на самия Рурк той се е готвил за ролята на Ранди в продължение на половин година, като за това време е бил на специален хранителен режим, качил е 14 кг мускули и е тренирал всеки ден с израелски спец по бойните изкуства…
След успеха на „Кечистът“ Рурк се появява на екран в „Железният човек 2“ от 2010 г., „Непобедимите“, режисиран от Силвестър Сталоун същата година, „Град на греха 2: Жена, за която да убиеш“ от 2014 г. и др.(вж. отделно филмографията на актьора).
Интересен е фактът, че в екранното присъствие на Мики Рурк има и българска следа. Скандалният американски актьор влезе в образа на евангелисткия пастор Бо Джаксън в трилъра Тhe Wheels of Heaven, чиито продуцент е Деси Тенекеджиева. През лятото на 2022 г. снимка за тази продукция имаше и у нас, а Мики се присъедини към екипа за снимките в Ел Ей.

За скандалите около Мики в световната мрежа може да се прочете много. За връзките му също. Най-обсъжданата от тях бе с една руска моделка Анастасия Макаренко, но след 10 г. и тя се разпадна. Иначе Рурк има два брака зад гърба си – с Каре Отис, за което вече разказахме, и с Дебора Фойер, продължил 8 години.
Жълтата преса не пропуска да отбележи, че вече погрознелият Мики Рурк има десетина татуировки по тялото си и си е позволил да откаже култови роли в „Шотландски боец“, „Недосегаемите“ и „Рейнман“.
А за това, че е скандален и с циничен език, говори дори и само едно негово изказване по отношение на жените: „Това е същото както, когато купуваш кон. Не искам дебел врат и къси крака…“

Мерил Стрийп – щастлива баба или кинолегенда

Коя е тя? Щастлива баба, която дундурка две внучета, или легенда на американското и световното кино? Този резонен въпрос си задаваха през пролетта на 2023 г. хората, които малко или много обичат Седмото изкуство. Защото тя, Мерил Стрийп, стана щастлива баба на второ внуче, момиченце – този път от щерка си Грейс Гъмър. През 2019-а пък Мерил се радваше на момченце от другата си дъщеря Мами.
Всъщност дали е баба, или не, няма никакво значение за Мерил Стрийп. Защото тя е актриса, за която всички са единодушни – за нея възрастта няма никакво значение. Да, през 2023-а тя стана на 74, но пък първо, те не й личаха, и, второ, дори да й личат, какво от това? Тя вече е записала името си в златната история на американското и на световното кино. При това не само и единствено с традиционната звезда в холивудската Алея на славата. Това е най-малкото. Мерил, за която се твърдеше през 2023 г., че е най-великата жива актриса, държи абсолютните рекорди по кинонагради. Не можем да ги конкретизираме всички, защото са много, но можем да обобщим цифрите. Няма друг актьор мъж или жена с 21 номинации за престижния „Оскар“ и 32 номинации за „Златен глобус“! Три пъти прегръща статуетката „Оскар“ - за филмите „Изборът на Софи“ от 1982 г. на режисьора Алън Пакула, „Крамър срещу Крамър“ от 1979-а на режисьора Робърт Бентън и „Желязната лейди“ от 2011 г. на режисьора Филида Лойд. Към това добавяме 8 приза „Златен глобус“, 2 награди „Еми“ и 2 приза на БАФТА. Главозмайващо, нали?...

Резонен е въпросът в какво се крие тайната на екранното обаяние на Мерил Стрийп. И тук отговорът не е толкова лесен, защото не е еднозначен. Хроникьорите, които следят отблизо продукциите на големия екран, са категорични в едно – Мерил е рядко срещан перфекционист в занаята. Тя винаги и към всяка своя роля подхожда изключително педантично, готви се методично и старателно, не за да отбие номера и прибере хонорара, а за да заживее живота на своите героини и да пресъздаде вътрешния им свят. И го прави. Умее уникално да се преобразява не само като характер – затова и в някои филми изпълнява по две роли, но и като външен вид. А това е дарба, дадена от Бога.

Разбира се важно е да отбележим, че талантът, за който говорим, е донякъде и ген. Бащата на Мерил е шеф на фармацевтична компания, но пък майка й Мери Улф е човек на изкуството – тя е художник и художествен редактор. И понеже кръвта вода не става, Мерил поема по пътя на изкуството. Като малка се увлича най-вече от опера и театър, има в кариерата си и няколко театрални роли, но става знаменита именно в киното. За разлика от други американски актьори Мерил учи актьорско майсторство и става бакалавър по тази специалност през 1971 г., а по-късно е и магистър по изкуствата от Йейлския университет. Точно в Йейл започва и театралната й кариера – появява се с роля в „Сън в лятна нощ“ на Шекспир. Може би изненадващо, но на тази възраст (тя е родена през 1949 г. и е на 22) се превъплъщава в ролята на 80-годишна старица. И й се получава успешно, между другото. На сцената участва още в пиеси на Стриндберг и Тенеси Уилямс.

И макар да се появява в киното отначало с второстепенни роли, ценителите на това изкуство, а и критиците, веднага отбелязват нейното силно екранно присъствие. Още с една от първите си роли – в „Ловецът на елени“ от 1978 г., Мерил получава номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра поддържаща актриса, става лауреат и на приза на Националното общество на кинокритиците. Всъщност за това свое участие Мерил е поканена лично от Робърт де Ниро, който я открива в бродуейската постановка „Вишнева градина“ на Чехов през 1977 г. През 1978-ма Стрийп вече е носителка на престижната телевизионна награда „Еми“ за ролята си във филма „Геноцид“. Но бума на големия екран Мерил прави с участието си в една култова продукция от 80-те години, а именно „Крамър срещу Крамър“ (1979 г.). Този филм бе много популярен и у нас, въртя се доста дълго време по екраните. Сюжетът е донякъде тривиален, но продукцията е сериозна и силно вълнуваща. Мерил изпълнява ролята на Джоан Крамър, която напуска съпруга си Тед и изоставя детето им. След време обаче решава да се върне и да поведе съдебна битка за сина си. Всъщност поставяйки проблема за развода, филмът прониква много дълбоко в същината на проблема и изследва психологическите връзки на подобна раздяла, която рефлектира пряко върху детето. В ролята на съпруга Тед Крамър се превъплъщава легендата Дъстин Хофман. Въпреки че ролята й донякъде е неблагоприятна, Мерил Стрийп се справя перфектно и заслужено печели „Оскар“ за най-добра поддържаща роля.

Още през 1981 г. идва следващото голямо признание за Мерил. Тя се справя перфектно с персонажите си в „Жената на френския лейтенант“ от 1981 г. Тук тя играе две роли – любовница на френски лейтенант и актрисата Ана. Всъщност става дума естествено за два различни женски характера, въпреки че между тях има някои общи черти. За тези участия Стрийп взема награда „Златен глобус“ и приза на БАФТА за най-добра главна роля, като получава и номинация за „Оскар“.
През 1982 г. идва втората награда „Оскар“, този път вече за главна женска роля. Тази статуетка Мерил получава за превъплъщението си в „Изборът на Софи“ на режисьора Алън Пакула. Това й носи още наградите „Златен глобус“ и на БАФТА. В култовата продукция Стрийп също изпълнява две роли, но на една и съща жена – в лагера Освиенцим и в следвоенния Ню Йорк. Основната тема както и на романа е Холокоста, а изборът на героинята е наистина съдбовен и много труден – в нацисткия лагер тя трябва да избере живота на кое от двете си деца да спаси. Мерил изиграва перфектно психологическата драма.

В кариерата й следват участия в различни филми, посветени на вечната тема любов. През 1984 г. заедно с Робърт де Ниро се снима в „Да се влюбиш“, а 2 години по-късно се появява в „Изпепелени сърца“ на режисьора Рейчъл Самстад. И отново за любов – във филма „Извън Африка“ от 1985 г., за което свое участие Мерил е номинирана за „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“.
Мерил има приз и от най-известния кинофестивал в света – в Кан. За най-добра женска роля тя е отличена за участието си във „Вик в мрака“ от 1988 г. В тази продукция Стрийп играе майка, осъдена за убийството на собственото си дете. Може би учудващо за мнозина, но тя опитва и в жанра комедия – в „Тя, дяволът“ от 1989 г. и в „Смъртта й прилича“ от 1992 г. Сред другите най-успешни превъплъщения са в „Поздрави от Холивуд“ от 1990 г. (с номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра женска роля), „Дивата река“ от 1994 г., „Мостовете на Медисън“ от 1995 г. с актьора и режисьор Клинт Истууд (отново с номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“), „Адаптация“, „Часовете“, „Дяволът на Прада“… (вж. филмографията на актрисата отделно).

Мерил е от актрисите, за които жълтата преса пише оскъдно – не за друго, а защото нейният любовен живот се изчерпва с двама мъже. Единият е голямата й, неземна любов – актьорът Джон Казале, а другият е съпругът й Дон Гамър, скулптор, за когото е щастливо омъжена и от когото има 4 деца.
Но пък пресата, която обича любовните истории, е отделила подобаващо място за изпепеляващата страст между Мерил и Казале. Тя пламва на театралната сцена, както често се случва в актьорската гилдия. Двамата играят в постановката на Шекспир „Мяра за мяра“ през 1975 г. Тогава тя е на 26, а той на 38 години. Любовта ги грабва от пръв поглед и двойката е в щастлива, неземна връзка на крилете на радостта. За жалост това продължава само две години, тъй като Казале заболява от тежка болест и през 1978 г. умира, само на 41 г. След смъртта на Казале в живота на Мерил има само един мъж - Дон Гъмър… Съвсем в свой философски стил Мерил обобщава: „Всичко, което ни прави щастливи, е много просто: любовта, сексът, храната. Всичко останало - властта, влиянието, силата - всички тези неща могат да вземат превес над това, което наистина си струва в живота. Но докато имаме какво да ядем и покрив над главата си, докато жизнените ни нужди са задоволени, това, което ни прави най-щастливи, е много просто.“

Мел Гибсън – човекът, който разбуни страстите Христови

Едва ли са толкова много известните американски актьори, които дават ласкави оценки на колеги от България. През пролетта на 2023 г. култовият американски актьор, режисьор и сценарист Мел Гибсън похвали наш актьор. За жалост поводът бе трагичен – смъртта на Христо Живков, който се превъплъти в ролята на Йоан в хитовата лента „Страстите Христови“ от 2004 г. с режисьор именно Мел Гибсън. Нашият актьор си отиде едва на 48 г. от рак в Щатите след тежко боледуване, а Гибсън не пропусна да каже, че той е бил изключителен талант...

Между другото отново през пролетта на 2023 г. Мел Гибсън обяви официално, че ще снима продължение на „Страстите Христови“. В него се очакваше Христо да участва отново. Първият филм от 2004-та донесе на компанията 612 млн. долара печалба от прожекциите по цял свят. В ролята на Исус вероятно отново ще се превъплъти Джим Кавизъл.
Любопитно е, че въпреки огромните финансови приходи от продукцията критиката не спести отрицателни оценки. Режисьорът бе атакуван заради прекалени сцени на насилие, както и в неправдободобно пресъздаване на библейската история. Това обаче не попречи на режисьора да се устреми към продължение...

И преди да кажем някалко думи за творческата кариера на Мел, ще отбележим, че той е не само сред най-популярните и скъпоплатени актьори в Холивуд, но и титуляр в няколко класации за най-харесваните и най-сексапилни мъже в света. Дори се твърди, че и на 67 г., които навърши през 2023-а, той пак е привлекателен за женската половина на човечеството. Вероятно това е и причината да е баща на 9 деца. Или пък това е просто ген, защото самият той е шесто дете от общо 11 в семейството на Хътън Гибсън и Ан Патриша Гибсън. Дали е наследил нещичко от талантите в рода си, не е съвсем ясно, но се знае, че баба му е била оперна певица.
Когато се спомене името на Гибсън, най-първата и най-нормална асоциация отправя към три кинопродукции – „Смъртоносно оръжие“ с неговите продължения, „Смело сърце“ и естествено „Страстите Христови“. Още като тийнейджър семейството му заживява в Австралия, където Мел започва да учи актьорско майсторство в Сидни в Националния институт за драматично изкуство. Жълтата преса не пропуска да отбележи, че той има в началото малко по-различни намерения от това да се превърне в звезда на Големия екран. Мислел да става журналист или готвач. Ако наистина бе избрал някоя от тези две професии, едва ли щеше да натрупа милиони...
Дебютът му на актьор е телевизионен – през 1976 г. в сериала The Sullivans. На големия екран се появява за първи път на следващата година в лентата Summer City.

За разлика от други американски актьори, добили слава в Холивуд, Мел Гибсън печели бързо популярност и не извървява тежък и труден път към славата. Напротив. Мел става известен още с втория си филм на Голям екран – „Лудия Макс“ през 1979 г. Това е една научно-фантастична продукция с твърде оскъден бюджет – около 400 000 австралийски долара. Случва се обаче чудото – филмът на режисьора Джордж Милър се превръща в знаменитост и печели повече от 100 милиона щатски долара! С тези приходи филмът дори държи рекорд в продължение на близо 10 години! Главната роля е поверена именно на Мел Гибсън, който по-късно се включва и в двете продължения на лентата „Лувия Макс 2“ от 1981 г. и „Лудия Макс 3“ от 1985-а.
Следващата лента, с която Мел триумфира и като актьор, и като режисьор, е историческата драма „Смело сърце“. Той излиза на екран през 1995 г. по сценарий на Рандъл Уолъс. Мел Гибсън се превъплъщава в образа на шотландския рицар от 13 век Уилям Уолъс, който се иправя срещу крал Едуард Първи в Първата война за шотландска независимост. Лентата има престижните награди „Оскар“ – за режисура и най-добър филм, както и „Златен глобус“ за режисура.

За „Страстите Христови“ вече стана дума. В продукцията участва и още един български актьор – Христо Шопов, в ролята на Пилат Понтийски.
И естествено идва прочутата полицейка екшън комедия с продължение – „Смъртоносно оръжие“, първата част от която излиза на екран през 1987 г. с режисьор Ричард Донър. Екшънът бързо се превръща в кинохит и заслугата за това е до голяма степен на актьорите в главните роли – Мел Гибсън (полицейски детектив Мартин Гигс) и Дани Глоувър (бившата зелена барета Роджър Мъртоу). Следват три продължения – през 1989, 1992 и 1998 г. Те естествено са все така печеливши. Очакваше се през 2023-а и „Смъртоносно оръжие 5“. Защо не, след като продукциите са печеливши, а Мел е още във форма?...
Сред любимите ленти с Мел разбираемо е и „Текила сънрайз“ от 1988 г., където актьорът в ролята Дейл МакКюсък си партнира с Кърт Ръсел и Мишел Пфайфър. Сред другите известни превъплъщения на Гибсън са в „Птица върху жица“ от 1990 г., в „Хамлет“ от 1990-а, „Вечно млад“ от 1992 г., както и „Смело сърце“, като тази патриотична драма му носи „Оскар“ за режисура и за най-добър филм (вж. отделно филмографията на актьора).

Като всеки голям американски актьор и Мел Гибсън е в полезрението на жълтата преса. Светските хроникьори отчитат, че той е многодетен татко – има 9 деца от три различни съпруги – Робин Днис Мур, Оксана Григориева и Розалина Рос.
Не е тайна и фактът, че той е сред личностите, неведнъж замесван в различни скандали, свързани с непремерени изказвания пред медиите и с поредица арести, дори с домашно насилие. За тези свои слабости Мел се оправдава с увлечението си по алкохола, от което обаче успява да се отърве. В едно свое интервю дори признава, че пие алкохол от 13-годишен, а когато е на 30, вече е заклет пияч. Въпреки това обаче никой не оспорва актьорския му гений и завидното чувство за хумор...

Светската преса естествено не пропуска да отброи и парите на Гибсън. Твърди се, че преди развода с Мур той е притежавал 850 милиона долара, като половината от тях отиват при вече бившата му половинка. Любопитен факт е още, че първият му хонорар от кино е едва 400 долара, а за продукцията „Патриотът“ Мел прибира ни повече, ни по-малко от 25 млн. долара. Дай Боже всекиму, както се казва...
И още нещо любопитно. Мел Гибсън се включва редовно в различни благотворителни акции – за лечението на дечица по цял свят, за реставрация на ценни проидведения на изкуството, дори за археологически разкопки. Което пък го прави човек с богато сърце... И не му пречи да заяви: „Да играеш роля, значи да лъжеш. Изкуството на актьора е изкуство на лъжата, но на изкусната лъжа. И за тази лъжа аз получавах добри пари...“

Меган Фокс – красива и секси, но... мъжете внимават с нея

... Едва ли ще се намери някъде по света мъж на Христова възраст, че и по-голям, който да не се зарадва на думите, изречени от една красива и секси жена. А думите са следните: „Момчета на 20 години? С тях е напразна загуба на време. С тях нямам какво да си говоря. Те са незрели. Предпочитам по-старите мъже...”
Е, права си е тази красива и сексапилна дама. Въпреки това не са малко представителите на силния пол, които, ако знаят че въпросната привлекателна жена е американската актриса Меган Фокс, биха били малко по-предпазливи в мерака си. Не заради друго, а най-вече заради консервативното си мислене и традиционните ценности. Защото Меган никога не е крила, че е бисексуална и признава, че дори предпочита любов с лесбийките, отколкото с бисексуални партньорки. Това обаче не й пречи да има любовни отношения с мъже, да бъде майка и да казва, че майчинството е нещо, което я е променило в положителен смисъл. В друго свое интервю пък отсича, че живеем във време, в което загубата на мобилния телефон е нещо много по-страшно от загубата на девствеността. Какво да ги правиш тия американки? Такива са си...
Да, Меган, която през 2023 г. навърши 37 години, е една от обичаните Зад Океана актриси и като някои други звезди е демонстрирала чара и перфектното си тяло и на модния подиум. Не е сред актрисите, които имат пълна витрина с награди, а любопитен факт е, че в творческата й биография се кипрят две антинагради „Златна малинка”, колкото са и отличията й за добри роли. Но за това малко по-късно.

Хроникьорите не пропускат да отбележат трудното детство на момичето. Въпреки че известно време посещава католическо училище, Меган не се радва на здраво семейство. Още когато е на 3 г., родителите й се развеждат и майка й се омъжва повторно. Вторият й баща е прекалено строг, поради което малката понякога изпада в панически пристъпи и агресия. Това обаче е период, който преминава. Едва петгодишна тя започва изучаване на театрално изкуство, като паралелно с това пее в църковния хор. В свободното си време плува, но любителски, което не й пречи да попадне и в отбора по плуване на училището. Занимава се и с танци.
Когато е едва на 13, красивото и надарено момиче се появява на модния подиум като модел. Нещо повече, въпреки крехката си възраст печели няколко престижни конкурса за красота и една танцова надпревара. Нейното амплоа обаче е по-скоро на друго място – в киното. Дотам не стига лесно. Като тийнейджърка заработва някой друг долар като викачка в ресторант, после в Лос Анджелис пробва късмета си в различни кастинги, за да получи роля в някой филм. 15-годишна прави своя кинодебют в „Слънчеви празници”, а през 2002 г., когато е на 16, вече се снима в серийния телевизионен филм „Океанско авеню”. При това не в няколко, а в цели 122 епизода, които се излъчват в периода 2002 – 2003 г. Кариерата й продължава в телевизионни сериали – „Кралица на екрана” от 2003 до 2006 г., „Двама мъже и половина”. През 2004 г. се появява на големия екран с второстепенна роля в „Звезда на сцената”.

Трябва да отбележим факта, че звездата на Меган Фокс изгрява през 2007 г. след участието й в хитовата научно-фантастична продукция „Трансформърс” на режисьора Майкъл Бей. Филмът с бюджет от 150 млн. долара печели повече от 700 млн. и разказва за променящи формата си роботи. В тази първа част от поредицата Меган се превъплъщава в ролята на Микаела Бейнс. Филмът има награда „Сатурн” за най-добри специални ефекти, както още и номинации за „Оскар” в три категории, за наградите „Сателит” и „Емпайър”. Неслучайно филмът има през 2009 г. продължение – „Трансформърс: Отмъщението”, където Меган отново блести.
Любопитно е да споменем, че Меган е имала шанса да участва и в третата чест на „Трансформърс” през 2011 година, но пък тогава влиза в разпра с режисьора Бей. В едно от поредните си откровения пред медиите тя сравнява режисьора с диктатора Хитлер, защото я карал да... трупа излишни килограми. Ами права си е жената, с нейните 52 килограма къде повече да качва...

Вече като изявен сексидол в киното Фокс е засипана с покани за участие във фотосесии на най-тиражните мъжки списания и често се появява като звезда на кориците. През 2008 г. гледаме Меган в романтичната комедия „Как да загубиш приятели и да накараш всички да те мразят”. В този филм, който определено допада на публиката, Фокс изиграва ролята на Софи Мейс, красива млада обещаваща актриса, а в сюжета се забърква британски журналист, който пише за живота на звездите и уж ги разобличава, но в същото време иска да влезе в техния свят...
Сред другите известни участия на Меган са в двете части на „Костенурките Нинджа” – през 2014 и 2016 г., „Ново момиче” от 2016 г. и „Лъвица” от 2020 г.(вж. отделно филмографията на актрисата).

И Меган подобно свои известни колеги е снимала в България. През зимата на 2023 г. тя бе в София за снимките на фантастичния трилър „Подчинение”. В тази лента тя играе заедно с италианската звезда Микеле Мороне, а сюжетът се завърта около навлизането в живота на изкуствения интелект. Меган е робот в човешки вид – домашна прислужница, която завърта любов с човека, който я наема.
Извън света на киното за Меган вече стана дума в началото. Тя има трима сина от актьора Брайън Остин Грейн, за когото е сгодена от 2006 до 2009 г. После се разделят и през 2010 г. отново са заедно. От 2020 г. Фокс е с рапъра Машийн Гън Кели.

Естествено жълтата преса не пропуска почти нищо около нейния свят – и в киното, и извън него. Звездата не крие, че е пробвала различни наркотици, но най-много й допадала марихуаната. Прави секс за първи път, когато е на 15, има 8 татуировки по тялото си, между които и цитат от Шекспир. Красотата и сексапилът й никога не са оставали незабелязани, поради което през 2007 г. тя е избрана за най-сексапилната жена на планетата, предпочетена дори пред изкусителки като Анджелина Джоли и Скарлет Йохансон. Когато е на 14 г., в досието й е записана и присъда за кражба на козметика. Но пък е лице на марката Armani. Страхува се от тъмното и от летене. Не е тайна още, че винаги е имала у дома домашен любимец, като освен традиционните котка, куче и птици, е отглеждала катеричка и дори... прасенце.

Ще завършим разказа за Меган с това, което казахме и в началото. Може да е добра актриса, но не е отрупана с награди. Печелила е две награди на MTV Channel от 2010 и 2008 г. – съответно за „Тялото на Дженифър” и „Трансформърс”, както и две антинагради „Златна малинка” за най-лоша актриса от 2011 и 2010 г. – съответно за Johan Hex и „Тялото на Дженифър”.

Мат Деймън все пак не е Бил Гейтс. Защо ли?

Едно е сигурно – вероятно на пръстите на едната ръка се броят хората по света, които биха отказали хонорар от 250 милиона долара за свършена работа. Пък каквато и да е тя! Сигурно е още, че дори милиардерът Бил Гейтс не би се отказал от подобна лека заработка. Той ако се отказваше лесно от пари, нямаше да е в челото на класациите на световните богаташи. Има обаче един човек, американец, който може би за първи и единствен път в историята на киното отказва баснословен хонорар от 250 милиона долара. Ще видите и защо! Просто защото имал... други поети ангажименти в киното. Човекът е вече много известният актьор Мат Деймън, един от доказаните идоли на Холивуд. Фактът за отказа на рекордния хонорар изнесе самият Деймън през лятото на 2023 г. Тогава тоя призна, че е е отказал много примамлива роля в Меката на киното, която щяла да обогати банковата му сметка минимум с 250 млн. Любопитното е още, че този факт е останал скрит от медиите и от обществото от 2009 г. до 2023-а. Именно през 2009 г. големият режисьор Джеймс Камерън предлага на Мат главния пресонаж в култовата продукция „Аватар”, но... Демън не приема офертата с ясното съзнание, че подобна сума пари никой актьор не е отказвал. Мотивът за отказът е рутинен – по това време Мат се снима в нашумялата поредица за Борн (от 2002 чак до 2016 г. с няколко епизода), която не иска да напусне. Дали е съжалявал за решението си, може само да се гадае на фона на факта, че „Аватар” чупи всякакви рекорди по приходи и се превръща в най-касовия филм на всички времена, печелейки повече от 3 милиарда долара!
И понеже почнахме с любопитките за този актьор, да продълживм още малко. Не знаем за Холивуд и за мъжете там, но в България със сигурност няма да се намери мъж, който да откаже целувка със сексапилната блондинка Скарлет Йохансон. На такава привлекателна жена едва ли има мъж, който да устои. Питайте обаче Мат Деймън! Е, не в реалния живот, но в киното, на него му било много трудно да... целуне Скарлет, пък било то и в кадър от филма. Самият Деймън признава това в едно свое интервю през лятото на 2023 г. Случката е от 2011 г., когато на снимачната площадка върви работата по филма „Купихме зоопарк”. Тогава Мат трябвяло да целуне Йохансон, но малко преди да заработи камерата, тя му признала, че току-що е изяла цял сандвич с ... лук. Ужасно, беше същински ад, признава актьорът пред медиите. По-късно обаче разкрива, че не е било чак толкова лошо, защото дъхът й ухаел на рози. Иди ги разбери тия актьори...
И така във фокуса е Мат Деймън. Обичан, известен и уважаван актьор. Много роли, немалко от тях емблематични, добра визия, харизма, многолик талант. Какво още е нужно, за да си голям в Холивуд? Естествено режисьори, които да те харесват, и продукции, в които да си звезда. Е, при Деймън има всичко необходимо.

Роденият през 1970 г. Мат Деймън на 18 г. започва да учи в Харвард. Това обаче явно не е по вкуса му, напуска елитното учебно заведение и захваща актьорския занаят, за който е призван. Семейната среда едва ли в случая оказва някакво влияние. Бащата на бъдещия актьор е брокер по професия, майка му преподава в университета. Брат му обаче има отношение към изкуството, занимава се със скулптура. Родителите на Мат се развеждат и той остава с майка си. Учи в школо с преподаване на латински и тук започва да играе в театрални постановки. Хроникьори припомянт първата му роля – през 1988 г. в Mystic Pizza.

Обикновено при всеки голям актьор идва миг, в който блясва звездата му. Този миг при Мат Деймън идва през 1997 г. Тогава той е на 27, младок още, така да се каже, но то нещо като има да става, се случва. Та през тази 1997 г. Мат Деймън заедно със своя приятел Бен Афлек създават заедно сценария на един култов филм – „Добрият Уил Хънтинг”, в който участват и двамата. Продукцията прави същински фурор – получава номинации за „Оскар” в 9 категории и взема статуетката за най-оригинален сценарий! Но не е само това! Филмът с участието и на Робин Уилямс печели „Златен глобус” за най-добър сценарий (Мат Деймън и Бен Афлек), има номинация за „Оскар” за най-добра мъжка роля, номинация за „Златен глобус” за най-добър актьор в драматичен филм, както и приз „Сателит” за най-добър актьор в драматичен филм. Лентата разказва историята на млад мъж, Уил Хънтинг, надарен с изключителни заложби в областта на математиката. Имал е тежко детство, проявява агресивен характер и това му създава немалко проблеми. А че филмът е добър и харесван, говорят цифрите – при бюджет от 10 млн. долара лентата носи приходи от близо 300 млн.!

Година по-късно големият Стивън Спилбърг привлича Деймън в друга хитова военна продукция – „Спасяването на редник Райън”, в който на екран се появяват още Том Ханкс и Вин Дизел. Филмът печели повече от 480 млн. долара и се превръща в най-касовата лента за годината. „Спасяването на редник Райън” взема „Оскар” за драма и режисура, има 3 номинации за „Златен глобус” и още 13 различни номинации. Отличен е с награди на критката на Ню Йорк и Лос Анджелис, както и на режисьорската гилдия на Америка.
Но да се върнем малко към тандема Мат Деймън/Бен Афлек. През януари 2024 г. медиите обявиха, че двамата работят по общ проект с работно заглавие „Животни”. Трилърът вече се снима, уточни пресата. Деймън влиза в роля, а Афлек е режисьор на продукцията, двамата са и сред сценаристите. Да припомним само, че през 2023 г. те направиха съвместно „Въздушния”, който бе приет радушно от зрителите и спечели немалко пари.

Може би някои и от оня, които се интересуват от живота на звездите, не знаят, че приятелството между Мат и Бен – разликата във възраста мужду двамата е само година, води началото си от тяхното детство. Виждат се на игрището за баскетбол, влизат заедно и в детската лига на този атрактивен спорт. Двамата не само играят заедно, но и на улицата са неразделни, пазят се взаимно от хулиганстващи банди. Това, че животът им поднася различни изненади, не ги разделя. Бен Афлек – това не бе тайна от медиите, бе зависим към алкохола, стигна и до лечение в клиника. Напусна съпругата си Дженифър Гарнър, която го дари с три деца, после имаше връзка с Ана де Армас, която обаче не продължи дълго. Става така, че в един момент приятелите сядат един срещу друг не за снимки във филм, а за... интервю. Ролята на интервюиращия поема Мат Деймън, а Бен отговаря на въпросите за Entertainment Weekly. Какво ли не ни поднася животът като изненада...

Но да продължим с кинокариерата на Мат. През 1999 г. Мат Деймън се снима в „Талантливият мистър Рипли”, където е на екран заедно с Гуинет Полтроу и Джуд Лоу. За това участие Мат е номиниран за „Златен глобус” в категорията най-добър актьор в драматичен филм. Същата година играе с Бен Афлек и в комедията „Догма”. Идва 2000 г., в която гледаме Мат Деймън в „Тези красиви коне”, „Да откриеш Форестър” и „Легенда за Багър Ванс”.

В ролята на Лайънс Колдуел актьорът се превъплъщава в първата част на поредицата „Бандата на Оушън” от 2001 г. В този хит на екран са още звезди като Джулия Робъртс, Брад Пит, Джордж Клуни, Анди Гарсия и др. Любопитно е, че в снимките участват и световноизвестните боксьори Владимир Кличко и Ленъкс Луис, както и режисьорът Стивън Содърбърг. Сюжетът е много любопитна история, която се завърта около невероятно хитър обир на голямо казино в Лас Вегас. Продукцията със сравнително скромен бюджет от 85 млн. долара печели повече от 450 млн. Редно е да споменем, че този успех няма как да не носи продължения – „Бандата на Оушън 2” през 2004-а, „Бандата на Оушън 3” през 2007 и „Бандитките на Оушън” през 2018 г.
Задължително в богатата филмография на Мат Деъмън трябва да отбележим поредицата за Борн. Тази поредица включва „Самоличността на Борн” от 2002 г., „Превъзходството на Борн” от 2004 г., „Ултиматумът на Борн” от 2007 г,. „Джейсън Борн” от 2016 г. За първата част Мат (в ролята на Джейсън Борн) взема награда „Сателит” за най-добър актьор и е номиниран за „Емпайър” в същата категория. За втората част призовете се разменят – Деймън прегръща награда „Емпайър” за най-добър актьор и е номиниран за „Сателит” в тази категория. За третата част също има номинация за „Емпайър”.

Тази поредица по признание на самия Деймън е сред любимите му екранни превъплъщения. Образът не е никак лесен за пресъздаване – той е филмова адаптация на едноименния роман на Робърт Лъдлъм. Още първата част от поредицата спира дъха. Героят на Мат е спасен от риболовен катер, но страда от амнезия и не помни кой е. Персонажът е интересен, тъй като този мъж е надарен със завидни умения, има оръжие и сейф, пълен с пари и паспорти. Завръзката кара зрителя да тръпне в очакване какво ще се случи...
Редно е да отбележим още ролите на Мат Деймън в „От другата страна” на Мартин Скорсезе и „Добрият пастир” на Робърт Редфорд.
През 2009 г. за превъплъщението си в Информаторът” Мат е номиниран за „Златен глобус” и „Сателит” в категорията най-добър актьор в мюзикъл или комедия. Същата година за ролята на Франоа Пиноар в „Несломим” Мат е номиниран едновременно за „Оскар” и „Златен глобус” в категорията най-добра подържаща мъжка роля.

През 2015 г. Мат отново блести – този път като Марк Уотни в „Марсианецът”, за което прегръща „Златен глобус” и „Емпайър” за най-добър актьор, номиниран е за „Оскар”, БАФТА и „Сателит” (вж. отделно филмографията на Мат Деймън).
Светската преса естествено следи актьора – от папараците отърване няма, особено ако си звезда в Холивуд. Мат имаше дълга връзка с Униона Райдър, но се разделиха през 2000 г. От 2005-а е женен за Лусиана Баросо, имат три дъщери. Лусиана има още една дъщеря от предишна връзка, но Мат я приема като свое дете. Неслучайно през лятото на 2023 г. на примерата в Париж на новия си филм „Опенхаймер” актьорът позира на червения килим с 4 красиви млади дами – Алексия, Изабела, Джия и Стела. Привързан съм много към семейството си, то е преди киното, признава Мат Деймън.