Джон Траволта – супер роли, песни, танци и… дълбока лична драма

Той е изиграл толкова свежи роли, такива песни е изпълнил – сам и в дует, изтанцувал е такива красиви и страстни неща, че чак не ти се иска да повярваш каква дълбока лична драма е преживял. След онова, което се случва в личния му живот, през 2023-а той намери сили в себе си след доста дълга пауза в обществените си изяви да се появи отново в социалните мрежи и да пусне снимка с двете си деца като самотен баща, който изживява мигове с най-любимите си същества на света. Това зарадва милионите му почитатели в инстаграм. Защото те много добре знаят какви удари му е нанесла съдбата…
Този човек е американският актьор, певец и танцьор Джон Траволта. Има десетки роли на големия екран, но като всеки голям има и такива, които са емблематични за него. На първо място е мюзикълът от Бродуей „Брилянтин“ и неговата филмова версия, „Треска в събота вечер“ и естествено „Криминале“ на гениалния Куентин Тарантино.

Джон е най-малкото от 6-те деца в семейство Траволта, роден е през 1954 г. Може да се търси корен в таланта му, тъй като в гена на майката има заложена артистична и музикална дарба, макар че в един момент жената обръща гръб на тези възможности и се преквалифицира в учител. Бащата на актьора обаче няма нищо общо с изкуството, той се издържа от приходите на автомобилен сервиз. Всъщност майката е тази, която подтиква малкия Джон към сферите на културата, тя го насочва и към театрално училище в Ню Йорк и това за него е отлична школовка. Факт е, че през 1970 г., когато е още само на 16, Траволта се включва в музикалната продукция Bye Bye Birdie. И той като немалко свои колеги от Щатите се пуска в началото в различни телевизионни продукции, а през 1972 г. дебютира на Бродуей в театралната версия на мюзикъла „Брилянтин“. Любопитен факт е, че тази пиеса се превръща в тотален хит. Статистиката сочи, че в периода 1972 – 1980 г. мюзикълът се е играл 3388 пъти! По-късно ще кажем и за филмовата версия на „Брилянтин“, също с участието на Траволта, която пък превзема големия екран и чупи рекорди по приходи.

През 1975 г. вече гледаме Джон в The Devil's Rain, филмът се снима в Ню Мексико, а следващата година Траволта се появява във филма на ужасите „Кери“, който пък е базиран на романа на майстора в жанра Стивън Кинг. Режисьор на продукцията е Брайън де Палма. Всъщност това е първият роман на Кинг, който в последствие се превръща в майстор номер 1 в този жанр. Тази негова книга е и първата, която се появява във филмова версия. Във филма Джон Траволта се превъплъщава в образа на Били Нолан. Сюжетът отвежда към главната героиня Кери, която е момиче, владеещо телекинеза. Взаимоотношенията между учениците са интересни, заплитат се и стигат до кулминацията – вечерта на ученическия бал. Там Нолан е отрицателен персонаж, но Траволта изпъква с добрата си игра на млад актьор.
Разбира се, когато пред теб се отварят вратите на киното, е по-лесно да се утвърдиш и да станеш търсено име. Идва 1977 г. За Джон тя е една от знаменателните, защото той влиза в ролята на Тони Манеро от „Треска в събота вечер“. Продукцията справедливо е наречена от критиката култова за времето си. Траволта изпъква с целия си блясък и става световноизвестен. Разказът се завърта около новото за времето си направление в музиката – диското, както и новото увлечение на младите хора – дискотеката.

И макар „Треска в събота вечер“ да се превръща в хит, не са малко онези, които твърдят, че същинският връх в кариерата на Траволта е „Брилянтин“ – филмовата версия на прочутата пиеса от Бродуей, в която Джон също е участвал. Именно в „Брилянтин“ се ражда един незаменим тандем не само в киното, но и в музиката – Джон Траволта и Оливия Нютън Джон. Красавицата от мюзикъла почина на 73 г. от тежко заболяване през лятото на 2022 г. Спомените за нея обаче и нейните творчески изяви, колкото и каквито да са на брой, започват и завършват с „Брилянтин“ и с Джон Траволта. Именно той е човекът, който най-много настоява Оливия да се включи във филма. За нея пък това участие е американският й дебют.

След появата на тази продукция Джон е вече всепризната звезда номер едно и успява да се задържи на върха близо 10 години. Обърнете внимание на филма – той е със супер скромния бюджет от едва 6 млн. долара, а приходите му от продажби надхвърлят 370 млн.! Критиката е единодушна: това е произведение, направено по всички класически закони на мюзикъла, събрал в себе си и доброто настроение, и шегата, и комедията, съчетани с една красива любовна история. Неслучайно музиката от „Брилянтин“ е един от най-тиражираните филмови албуми на всички времена. И макар „Брилянтин“ да има продължение през 1982 г. – „Брилянтин 2“, и макар в него да играе Мишел Пфайфър в главната роля, тази втора част остава много далеч от славата на първата. С бюджет от 11 млн. долара приходите от продажба са скромните 16 млн.

Идва ред и на продължението на „Треска в събота вечер“. През 1983 г. на екран излиза „Да оцелееш“, музикален филм отново с Траволта в ролята на Тони Манеро и режисиран от Силвестър Сталоун. Музиката е на легендарния Бари Гиб, един от основателите на култовата група „Би Джийс“. Филмът печели от приходи близо 130 млн. при бюджет от 22 млн. щатски долара.
Успешна е ролята на Джон Траволта в образа на Джеймс Убриако в комедията от 1990 г. „Виж кой говори“ на режисьора Ейми Хекърлинг. Атестат за успеха на филма са и приходите от продажба – те надхвърлят 300 млн. долара при бюджет от близо 8 млн. Още един атестат – през 1990 г. се появява продължението на лентата – „Виж кой говори пак“, отново с Джон Траволта, а 3 години по-късно се появява и „Виж кой говори сега“.

Годината 1994 също е знаменателна за Траволта. Тогава той се превъплъщава в персонажа Винсънт Вега в успешната продукция на Куентин Тарантино „Криминале“. Интересното е, че самият Тарантино също участва в своя филм редом с Траволта, Самюел Джаксън, Ума Търман, Брус Уилис и др. Продукцията за нула време се превръща в хит и това се дължи на няколко факта. Първо, интересна е разказаната гангстерска история. Увлекателна и направена по каноните на жанра. Диалогът е оригинален, макар на места доста дълъг, но пък не отегчава. Има го черното чувство за хумор, има естествено убийства и кръв, както и отпратки към поп културата. Към това прибавяме отличната актьорска игра и продуктът е качествен. Траволта изпълнява образа на гангстера Винсънт Вега. Обърнете внимание, че при скромния бюджет от едва 8 млн. долара приходите от продажби надхвърлят 215 млн.! В любопитната статистика остава преброяването колко пъти във филма е произнесена думата fick. Отговорът е 265 пъти. За лента с продължителност 154 всеки може да сметне за какво иде реч…

Тук е мястото да отбележим факта, че филмът на Тарантино има общо 26 номинации за различни награди и в различни категории, като печели 8 приза. Самият Джон Траволта е номиниран за „Оскар“ и БАФТА за най-добра мъжка роля и за „Златен глобус“ – за най-добър актьор в драматичен филм.
Сред другите по-известни заглавия на филми с Джон Траволта са „Мъката на белия човек“ и „Игра на пари“ с Дани де Вито, двата през 1995 г., „Код: Счупена стрела“ и „Феномен“ през 1996 г., хита „Лице назаем“ от 1997 г. на режисьора Джон Ву и с Никълъс Кейдж от 1997 г. – един от знаменитите екшъни на Холивуд, излъчван многократно и по родните телевизии. Не можем да не споменем този списък една лента, много популярна и у нас – екшъна „Парола: Риба меч“ от 2002 г. с Холи Бери (вж. отделно филмографията на актьора).
Вече стана дума, че Джон е и много добър музикален изпълнител. Негови са популярните парчета Sandy, That's a prety fucking good, Razzamatazz, EasyEvil, Let her in, Barbara Allen, Rockin' and a Rollin, както и в дует с Оливия Нютън Джон You're the one that I want, Summer nights, The Grease Megamix, Tell me more, This Christmas V.I.P, I Think You Might Like It V.I.P.

И тук стигаме до онова, загатнато в заглавието. Дълбоко в сърцето си Джон носи тежка лична драма. Той е щастливо женен за голямата си любов – актрисата Кели Престън. Семейството се радва на двама сина – Джет (роден 1992 г.) и Бенджамини (роден през 2010 г.) и една дъщеря Ела, родена през 2000 г. Най-големият им син обаче, който страда от аутизъм, умира след пристъп и при нелеп инцидент на 16 години, като по това време семейството разпуска на Бахамите. Това е изключително сериозен удар върху Джон и съпругата му. Вторият тежък удар идва през 2020 г., когато след тежко заболяване умира Кели Престън. Година по-късно умира и майка му. Само ще споменем тук, че той като че ли е орисан да губи любими хора. По време на снимките на „Брилянтин“ пък умира тогавашната му приятелка Даяна Хайланд. Толкова много смърт около него го вади извън релси и той се оттегля за дълго от публичния живот. Мъката му е неописуема и той не я крие. Между другото, през 2023 г. негови близки и приятели се опитаха да го измъкнат от „дупката“ и го посъветваха да започне да се среща с жени, тъй като след смъртта на Кели той не бе го правил. Вместо това Траволта пусна снимки в социалните мрежи, в които казва, че отглежда сам сина си Бен и дъщеря си Ела и това му дава топлина и сили в живота. Любопитно е, че Ели е наследила таланта на баща си и още на 9 г. вече се снима в киното, при това в партньорство с Роби Уилямс. Играе с баща си и в „Отровна роза“ през 2019 г.
Светската преса естествено не пропуска акцента, че актьорът изповядва сциентологията, която е измислена в САЩ система от религиозни вярвания, съчетани с философия. Тя смесва науката с духовността и изповядва безсмъртието на духа. Изданията неведнъж са отбелязвали и изключителната страст на Джон към летенето – той има десетина лични самолета, с които е обикалял по различни дестинации. Естествено има кетап за пилот.

През пролетта на 2023 г. на аукциона „Холивуд – класически и съвременен“ бе предложен за продан белият костюм на Траволта с жилетка и панталон, с които актьорът се е снимал в хитовия „Треска в събота вечер“. Обявената максимална цена в търга бе 200 000 долра, но след огромен интерес и наддаване артикулите бяха изтъргувани за 260 000 долара. Към 2023 г. капиталът на актьора надхвърляше 165 млн. долара.

В заключение – тъжно и мъдро изказване на Джон, което не се нуждае от коментар: „Родители, прекарвайте време с децата си. Защото един ден, когато вдигнете глава от телефоните си, те може и да не са наоколо…“

Джон Сина – шампион по сила или кинозвезда? И двете!

Не са чак толкова много случаите, когато една личност успява да се реализира много успешно в две различни амплоа. Разбира се такива хора има и човекът, за когото ще говорим, е един от тях. Той е американец и е направил супер кариера като силов шампион и като кинозвезда. Той е Джон Феликс Антъни Сина.
Няма да е пресилено да кажем, че по света милиони телевизионни зрители са взирали поглед в екраните, когато той е на ринга. Голяма част от тези зрители са в тийнейджърска възраст, чиито идоли са шампиони бойци. Бойци, специализирали определени хватки и от тези хватки понякога тръгват и бойните им прозвища. Такъв е случаят и с Джон Сина. Специалистите в кеча характеризират този боец с това, че на ринга движенията му са някак накъсани, сравнително бавни, според някои наподобяват движения на робот. Оттам иде и едно от прозвищата му – Прототипът.

Добре е още в тези начални редове да кажем, че освен кеча Джон е признат майстор в бодибилдинга. Да не говорим, че е телевизионен водещ, актьор и рапър. Талант. Към това добавяме факта, че в колежа се е занимавал активно с американски футбол, където е бил нападател, а има и диплом по приложна физиология. При това в едно общество, което никога не е издигало в култ максимата за многостранно развита личност…
И понеже започнахме с борбата, трябва да кажем, че в галерията на Джон има богата колекция от шампионски трофеи. Много от битките му са запомнящи, въпреки че на ринга е записвал и загуби. Но в кеча, където се състезават само силни мъже, обикновено е така. Там няма пощада или милост. Битките са до пълна победа. Само ще отбележим, че сред най-големите успехи на Сина са шампионските титли на Съединените щати – 5 пъти, Шампион на Федерацията (13 пъти!), Световен шампион в тежка категория (3 пъти), Световен отборен шампион на WWE (2 пъти) с Батиста (1) и Шон Майкълс (1), Отборен шампион (2 пъти) с Миз (1) и Дейвид Отунга (1), Кралски грохот (2008, 2013), WWE Championship U.S.A. (1 път). Джон е 183 см и тежи 89 кг.

Можем спокойно да вмъкнем, че тези постижения, предизвикали възторга на милиони хора – любители на битките, не са случайни. Дали генът си казва думата, е малко спорно, но все пак дядото на Джон е бил професионален баскетболист. Т.е. спортната закалка си я има в кръвта. Другият фактор е целенасочената самоподготовка на Джон Сина. Той е от хората, които от малки определят своя път, от малки знаят какво ще преследват и в крайна сметка го постигат.

Роденият през 1977 г. Сина има още четирима братя. Спортът го увлича като дете и като тийнейджър, естествено не започва с борбата. Преди да направи кариера на ринга и в киното, Джон трябва да се издържа финансово – работи като шофьор на лимузина и пренася оборудване за зали по фитнес. Работи много, понякога по 10 – 12 часа на ден, а в свободното си време тренира. Занимава се и с бодибилдинг. Когато навършва 22 г., се насочва определено към кеча, във версия Ултимейт Про Кеч. Още по това време започва да използва прозвището Прототипът. В дебютния си сблъсък на ринга е победен от Майк Ричардсън. През 2001 г. обаче тръшка Арън Агулера. После идват и битките в различните версии, които, както се знае, не са малко. Идват нови победи – в Отмъщение срещу Крис Джерико, заедно с Били Кидман извоюват отборна титла. По това време Сина вече е любимец на феновете. Любопитен момент е, че за следващите си битки Джон започва да рапира, когато излиза на ринга. Това пък буквално влудява и публиката, и съперниците му. Нещо повече, явно рапът му се отдава, тъй като през 2005 г. издава и рап албума You Can’t See Me. Той пък влиза в Топ 15 на престижна музикална класация.

В хода на битките кечистът става популярен с една хватка, негова запазена марка – Ем Ти.
Идва и моментът на влизане на Джон Сина в света на Седмото изкуство. Това се случва с дебюта му на актьор в екшъна „Пехотинецът“ от 2006 г. на режисьора Джон Бонито. Бюджетът на продукцията е скромен за мащабите на американското кино – около 15 млн. долара, а приходите са малко – близо 25 млн. Критиката не е благосклонна към лентата и не пести отрицателните оценки. Все пак дебютът на Сина се окачествява като добър. Той е и в ролята на добрия. Сюжетът отвежда към личната драма на бивш военен, който опитва да спаси съпругата си от банда престъпници.

През 2015 г. вече гледаме Джон Сина в комедията „Баща в излишък“ на режисьора Шон Андърс. В него кечистът е Роджър, а след „Ченгета в резерв“ актьорите Уил Феръл и Марк Уолбърг отново са партньори. През 2017 г. се появява и „Баща в излишък 2“ отново със Сина. Актьорът е пак в комедийна роля и следващата година в „Секс на куково лято“, където се превъплъщава в Мичъл Манъс, силния баща на Кейла. Режисьор на продукцията е Кей Канън. При 20 млн. долара бюджет лентата носи приходи от близо 95 млн.
Джон Сина е гласът на Йоши във фентъзито „Доктор Дулитъл“ от 2020 г. на режисьора Стивън Гагхан. Продукцията с участието на Антонио Бандерас и Майкъл Шийн е най-печелившата лента за 2020-а.

През 2021 г. Сина вече е в ролята на Джейкъб Торето в деветата част от печелившата екшън супер поредица „Бързи и яростни“ заедно с Вин Дизел и Мишел Родригес. Снимките на продукцията са на териториите на 4 държави – САЩ, Англия, Грузия и Тайланд. Филмът със сериозен бюджет, надхвърлящ 200 млн. долара, носи приходи от излъчвания над 550 млн. През октомври 2023 г. пък Сина взе главната роля в екшън комедията „Бодигард под наем“ (вж. отделно филмографията на актьора).

И нещо любопитно от света на Джон Сина, което трудно би могло да се обясни. Без да се месим в личния му живот и житейска философия. През април 2023 г. Джон излезе на препълнен стадион от 80 000 зрители в Калифорния за WrestleMania 39, изключително събитие от областта на кеча. Преди да започнат горещите битки обаче на полето се появи група деца на различна възраст. Това зрителите като че ли не очакваха, горейки от нетърпение да видят любимците си от WWE. Превърналият се в легенда Джон Сина излезе след тях и лично поздрави всеки един от малчуганите. В хода на вечерта стана ясно, че тези хлапета са страстни почитатели на бойците от кеча и организаторите им дават уникалния шанс да ги видят отблизо и да пробват мускулите им. Това го има в развлекателната индустрия.
Сега защо споменахме, че е любопитно. Защото Сина, който явно обича децата, през същата 2023 г. обяви, че със съпругата си Шей Шариацаде планират щастлив семеен живот без деца. С Шей те сключиха брак през 2020-а. По личните признания на Джон той влага цялото си сърце и душа в това да бъде добър и любящ съпруг, да намира време за всички хора, на които държи и които уважава и обича. Според него решението да бъдеш родител трябва да идва от сърцето, а при него такъв момент не е настъпил. В крайна сметка бъдещето ще покаже. Но когато с труд и талант си заработил 60 млн. долара, можеш да си позволиш лукса един ден да отгледаш наследници…

Джоди Фостър – агент Клариса Старлинг. Само тя го може!

В световната практика астероиди не се именуват някому току-така. Трябва да си световноизвестна личност, трябва да си име, трябва да си направил нещо значимо, трябва да си обичан от много хора, славата да не ти е чужда. Е, тази жена всичко това го има. Тя е голяма американска актриса, на нейно име има кръстен астероид, тя има две награди „Оскар“ за най-добра женска роля и още няколко приза и номинации, а публиката я познава с много успешни роли, сред които може би на първо място като агент от ФБР Клариса Старлинг. В страховития трилър „Мълчанието на агнетата“ тя е единствената, която се осмелява да разговаря със страшилището Анибал Лектър. За нея критика и публика са единодушни, че тя буквално се слива с образа, който изгражда на екрана…

Тя е Джоди Фостър, родена като Алиша Крисчън Фостър през 1962 г. Ако не бе толкова известна и обичана от появите си на големия екран, вероятно обществото щеше да е десеторно по-скандализирано от факта, че тя е сключила брак с жена през 2014 г. и като семейство заедно с фотографката Александра Хедисън отглеждат двама сина, родени от Фостър през 1998 и 2001 г.
През пролетта на 2023 г. в светската преса се появиха писания за сексуалните наклонности на Джоди. Едно списание напомни, че още когато е на 17 години, младата Фостър умело избягва да отговори на журналистически въпрос какви момчета харесва. И това съвсем не е случайно. Жълтата преса винаги търси сензации, свързани с известните личности. В крайна сметка сензациите продават изданието. Затова е съвсем логично години наред Джоди да пази в дълбока тайна личния си живот. Това е оправдано, особено когато става дума за човек, който иска да насочи цялата си същност и енергия в реализация на професионалните си планове. Истината, ревниво пазена в продължение на 35 години, Джоди признава публично чак през 2013 година. Това се случва по време на церемонията по връчване на приза „Златен глобус“. Тогава най-сетне Фостър разкрива тайната за личния си живот. На сцената тя споделя, че от 1993 до 2008 г. е живяла със Сидни Бернард, продуцент по професия. На практика признава пред обществото обратните си сексуални наклонности. Става така, че още на следващата година, през 2014-а, Джоди среща новата си голяма любов – бившата актриса и по-късно фотограф Александра Хедисън, с която сключва брак. И макар тази връзка вече да не е тайна за никого, двете дами твърде рядко се появяват заедно в светските среди. Медии припомнят, че това се е случило през 2021 г. на фестивала в Кан, където Джоди получава „Златен глобус“ за продукцията "Мавританецът".

Фостър никога не е коментирала кой е бащата на двамата й сина – Чарлз и Кит.
И сега се връщаме към заглавието. Има един наистина култов трилър, въртян многократно и по родните телевизии. Става дума за „Мълчанието на агнетата“ със знаменития Антъни Хопкинс в ролята на зловещия доктор Ханибал Лектър, маниакален убиец и човекоядец. Та в този филм Джоди се превъплъщава в ролята на агента от ФБР Клариса Старлинг, която единствена се осмелява да говори с канибала и нещо повече – да проникне в психиката му и в неговия начин на мислене. Да хване логиката, ако това въобще е възможно. Този хит от 1991 г. неслучайно влиза в Топ 10 на най-добрите американски трилъри. Той е приет с възторг и от критиците, и от любителите на Седмото изкуство. За участието си в тази продукция Антъни Хопкинс получава девет награди, а Джоди Фостър прегръща „Оскар“ за най-добра женска роля.

Вярно е, че ако спазваме хронологията на събитията, първо трябва да отбележим предходния „Оскар“ на Джоди. Той е от 1988 г. и е за съдебната драма „Обвинената“. Режисьор е Джонатан Каплан, а при бюджет 13 млн. долара приходите надхвърлят 95 млн. В този филм Фостър играе ролята на млада сервитьорка в бар, която е жестоко изнасилена от трима мъже пред погледа на клиентите в заведението. Съдебната сага е интригуваща, наситена с психологизъм, касае един много сериозен проблем – влиянието на изнасилването върху психиката на жертвата, а в крайна сметка извършителите получават заслужена присъда.

Ако се върнем към детските години на Джоди, интересен е фактът, че тя започва да се снима още едва тригодишна, като първата й реклама е на плажно масло. На тази възраст тя дори вече може да чете, отбелязват хроникьори. Кариерата й, ако може да се използва това понятие за 8-годишно момиче, всъщност стартира с участието в няколко телевизионни сериали, част от които анимационни. С тях обаче добива известна популярност. Първият сериал се излъчва в годините от 1968 до 1970-е и е със заглавие Mayberry, R.F.D. Интересното е, че в тази тв поредица работи и брат й.

Следват още няколко телевизионни участия, преди Фостър да се появи на големия екран. Сред тях са The Doris Day Show от 1969 г. (в ролята на Джени Бенсън), Julia от същата година (в ролята на Синди Бланчард), Menace on the Mountain от 1970 г. (в ролята на Сю), Daniel Boone от 1970 г. (в ролята на Рейчъл), My Three Sons от 1971 – 1972 г. (в ролята на Присила Хобсън) и др.
Първият й филм в голямото кино е „Наполеон и Саманта“ от 1972 г. Тогава, още ненавършила 10 години, Джоди изпълнява главната роля. Около това участие хрониките са съхранили един колкото любопитен, толкова и страшен момент. Във филма малката Джоди се снима заедно с лъва Замба. При една ситуация след края на снимките дивият звяр се отскубва от треньора си и захапва малката актриса. Звероукротителят успява да усмири животното, но по тялото на Джоди остават сериозни разкъсни рани. Майката на Фостър дори настоява тя да прекрати снимките, но детето не се съгласява и продължава.

Фостър става звезда 4 години по-късно, когато на 14 тя е поканена да изпълни ролята на малолетната проститутка Айрис в хита „Шофьор на такси“. За играта си младата актриса е наградена с номинация за „Оскар“ за поддържаща актриса. Продукцията е със знаменития Робърт де Ниро, а любопитен момент е, че поради крехката възраст на Джоди в най-горещите еротични сцени тя е заместена от по-голямата си сестра Кони. Филмът на големия режисьор Мартин Скорсезе е със свръхскромния бюджет от 1,9 млн. долара, а приходите надхвърлят 30 млн. Критиката твърди, че това е един от най-добрите филми на Скорсезе.

Има и ще един интересен момент, свързан с филма „Шофьор на такси“. В тази продукция, за която вече стана дума, главният герой извършва покушение срещу президента на САЩ. След излъчването на продукцията младата Фостър е преследвана дълго от маниака Джон Хинкли, който пък пробва да убие президента Роналд Рейгън, защото искал да впечатли любимката си от филма.
Любопитен факт е, че Джоди Фостър не е учила актьорско майсторство – можем да кажем, че тя е самороден талант, много подкрепяна от майка си, която я насърчава за всичко в творческите й изяви. Вместо да учи за актриса, талантливата Джоди завършва английска литература в престижния университет Йейл. Въпреки липсата на професионално актьорско образование талантливата актриса е засипана с покани за участия в добри филми. През 1986 г. за участието си в „Шантав петък“ в ролята на Анабел, Джоди е номинирана за „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия. През 1993 г. тя се снима в партньорство с Ричард Гиър в романичната драма „Самърсби“ на режисьора Джон Еймъл.

Следващото голямо признание за Джоди идва през 1994 г. Тогава за участието си в драмата „Нел“ на режисьора Майкъл Аптид тя е номинирана за „Оскар“ за най-добра женска роля и „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм. Джоди е и продуцент на продукцията. Номинация за „Златен глобус“ в същата категория Фостър получава и за участието си в научно-фантастичния филм „Контакт“ от 1997 г. на режисьора Робърт Земекис. Само за година след премиерата си приходите от излъчване надхвърлят 170 млн. долара, а продукцията получава няколко награди „Сатурн“. Фостър тук играе ролята на астроном.

През 2007 г. вече гледаме Джоди в психотрилъра „Другата в мен“ на режисьора Нийл Джордан. Фостър изпълнява ролята на Ерика Бейн и въпреки противоречивите оценки на критиката по отношение на филм за това си изпълнение тя отново е номинирана за „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм. Като Пенелопел Лонгстрийт в „Касапница“ от 2011 г. Фостър отново е номинирана за „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия. Филмът е трагикомедия, а режисьор е големият Роман Полански. В продукцията участва и Кейт Уинслет (вж. отделно филмографията на актрисата). През 2021 г. 60-годишната Фостър взе почетна „Златна палма“ за цялостно творчество на фестивала в Кан.

Джо Пеши – не нападай Кевин, ако е сам вкъщи

... От него можеше да излезе велик световен музикант. Е, не стана, въпреки че успя да издаде три албума. В замяна на това в киното направи незабравими роли, сред които два гениални гангстерски образа и един още по-незабравим комедиен персонаж. При това комедийният е любим герой на малки и големи. Аплодираме този киногерой във филма „Сам вкъщи”, в който пишман разбойникът Хари (в ролята Джо Пеши) заедно с партньора си Марв (в ролята Даниел Стърн) решават да помрачат Коледата на хлапето Кевин (в ролята Маколи Кълкин), когато то по стечение на обстоятелствата е останало само в голямата семейна къща за празниците. Да, вече се досетихте, че става дума за знаменития американски актьор, комик и музикант Джо Пеши.

През 2022 г. той навърши 80 и с право е наречен от критиката икона в американското кино. И понеже започнахме разказа си с негово комедийно превъплъщение, още малко за „Сам вкъщи”. Тъй като този филм има продължения, ще уточним, че Пеши прави страхотен образ в първата и втората част на поредицата, а първата лента от 1990 г. се смята за един от най-добрите коледни филми за всички времена. Защо ли? Ами по две основни причини – занимателният сюжет и отличната актьорска игра в лицето най-вече на крадците Хари и Марв и разбира се на момчето Кевин, на което зрители от всички поколения се възхищават и аплодират за изключителната му находчивост да се справи с разбойниците и да опази фамилния дом до завръщането на семейството му. За успеха на продукцията сами по себе си говорят цифрите – скромен и пестелив бюджет от 18 млн. долара, което е малко за американското кино, и приходи от прожекции на стойност близо 500 млн. Неслучайно филмът е номиниран за „Златен глобус” за най-добър филм в категорията мюзикъл или комедия, както и за две награди „Оскар” – за най-добра музика и най-добра песен.

През 1992 г. излиза „Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк” също с Маколи Кълкин и Джо Пеши. Лентата има почти същия успех като първата част по отношение на приходи и гледаемост. Тук се появяват отново пишман бандитите Хари и Марв и отново са надлъгани и победени от Кевин. Любопитното е, че двамата крадци, които постоянно са по-следите на хлапето, не само не успяват да го уловят, но и са подложени на десетки изпитания. В бедите, които попадат Хари и Марв, Джо Пеши в повечето случаи отказва да използва дубльори и е подложен на много изпитания – пада отвисоко, заливат го с боя, търкаля се по стълбите, понася удари, и в двете части на филма пламва главата му, като в едната серия актьорът е сериозно обгорен. Той обаче не се оплаква, а твърди, че изкуството изисква жертви...
Редно е да вметнем, че през 1997 г. излиза „Сам вкъщи” 3, но тази продукция не се радва нито на толкова приходи, нито на толкова зрители. Все пак в нея ги няма нито Кевин, нито Хари. За „Сам вкъщи” 4 пък никой не говори...

Може би преди подробностите за Джо Пеши е добре да кажем нещо и за второто му гениално превъплъщение в киното – в образите на големи гангстери. Тук той може да бъде наречен учебник. Има два гангстерски персонажа, с които Пеши влиза в историята на голямото кино. Първият е образът на мафиота Томи де Вито от филма на Мартин Скорсезе „Добри момчета” от 1990 г. Както почти всички филми на Скорсезе и този се превръща в хит, като Пеши получава „Оскар” за най-добра поддържаща роля и номинация за „Златен глобус”, а продукцията взема 5 награди на БАФТА и още толкова номинации за „Златен глобус”.

Другият култов гангстерски персонаж на Пеши е също във филм на Скорсезе – „Казино” от 1995 г., като тук Пеши се превъплъщава в ролята на Ники Санторо, мафиотски бос в Лас Вегас. Участват още Робърт де Ниро и Шарън Стоун.
За тези два филма критиката дава изключително висока оценка на Джо Пеши. Пресата се скъсва да го хвали за отличното му превъплъщение в по принцип трудни образи. На екрана сякаш оживяват истински мафиоти, коравосърдечни, жестоки, безскрупулни, груби, за които човешкият живот няма никаква стойност. Джо потъва в персонажите си, твърди критиката, и буквално плаши от екрана дори само с няколко гримаси и импровизации, а това го могат само големите.

Редно е да споменем, че преди да създаде тези славни образи, Пеши получава първата си номинация за „Оскар” във филма „Разяреният бик” на режисьора Скорсезе от 1980 г. Номинацията е в категорията „най-добър актьор в поддържаща роля”. В продукцията пък Робърт де Ниро печели „Оскар” за най-добра мъжка роля.
Любопитното е, че Джо Пеши, роден през 1943 г. в семейство от италиански произход, няма заложено в гена си да стане велик актьор. Майка му работи във фризьорски салон, а баща му е шофьор, заработвал е и като барман. Самият Пеши пък в един момент също работи във фризьорски салон като бръснар, за да свързва двата края. Призванието му обаче е друго и той го реализира. Още като 5-годишно хлапе вече е в различни радиопредавания, появява се и на театралната сцена. Когато навършва 10 години, вече е участник в тв шоуто Finest Hour и играе в телевизионния сериал Startime Kids.

Джо се увлича сериозно от музиката и когато е на 25, през 1968 г., издава дебютния си запис Little Joe Sure Can Sing под псевдонима Джо Ричи. Продължава в музикалния бранш, като за първи път на екран се появява през 1976 г. в драмата „Колекционер на смърт“. Тогава вече е на 32 г. Критиката не приема ласкаво тази продукция, но все пак забелязва играта на Пеши.
След „Разяреният бик“ през 1980-а Джо Пеши записва участие в два филма, които също не остават незабелязани – „Лесни пари“ от 1983 г. и „Имало едно време в Америка“ от 1984 г. Във втория филм Пеши играе заедно с Робърт де Ниро и Дженифър Конъли, а музиката е на големия италиански композитор Енио Мориконе. Продукцията се превръща в шедьовър и получава номинации за „Златен глобус“ за най-добра режисура и в категорията най-добра филмова музика. В този филм обаче Пеши играе малка роля.

Преди комедията „Братовчед ми Вини“ Пеши блясва с талант в екшън комедията „Смъртоносно оръжие 2“ през 1989 г. Филмът на режисьора Ричард Донър носи приходи близо 250 млн. долара, а партньори на Пеши на екран са Мел Гибсън и Дани Глоувър. През 1992 г. се появява и „Смъртоносно оръжие 3“ отново с Джо Пеши. Преди четвъртата част на тази екшън комедия пък Пеши се снима в комедията „Братовчед ми Вини“ на режисьора Джонатан Лин (вж. отделно филмографията на актьора).
През 2010 г. Джо се снима като Чарли Бонтемпо в „Ранчо на любовта“, след което обявява, че се оттегля от киното и ще се занимава само с музика. 9 години по-късно обаче неговият голям приятел Ръбърт де Ниро го убеждава да се върне на големия екран и Пеши участва в криминалния филм „Ирландеца“ отново на режисьора Мартин Скорсезе. В тази продукция Джо се снима заедно с Де Ниро и Ал Пачино. За ролята си на Ръсел Бофалино, Джо Пеши получава номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“. През същата 2019 г. актьорът записва третия си албум - Pesci Still Singing.

Разбира се колоритна и известна личност като Пеши не може да остане извън интереса на нежния пол. Джо има 3 бивши съпруги и 1 бивша годеница. През 1988 г. се жени за Клаудия Аро, но 4 години по-късно двойката се разделя. Двамата обаче имат дъщеря - Тифани.
Извън киното Джо Пши е страстен почитател на голфа и макар да навърши 80, може да го видите със стик и в спортен екип на различни голф игрища. Второто му любимо хоби са кубинските пури. Освен това той притежава и състезателен кон, който носи неговата фамилия.
Жълтата преса не пропуска да отбележи, че Джо е един от актьорите с най-невъздържан език. Особено на снимачната площадка. Знаейки това, от екипа на „Сам вкъщи“ през 1990 г. поставили празен буркан с решението всеки актьор, който ругае, да пуска монета. Твърди се, че бурканът бил напълнен именно от Пеши още първия ден на снимките…

Джим Кери – глупакът или звездният комик на Холивуд

… Най-много му допадат ролите на глупак, които той пресъздава майсторски в различни комедии. Това се дължи на изключителното му умение да прави чудати гримаси. Публиката се залива от смях, но го харесва и обича. Разбира се, има и драматични роли, оценени и от зрители, и от критика. Дори за тези сериозни роли има награди.
Ако човек не се е зачитал в биографията на този човек, няма как да знае, че той има зад гърба си много тежко детство. Живял е в немотия, работил е като чистач във фабрика за гуми, мил е подове и тоалетни, нощувал е във фургон, спал е в килера на свой познат. От тук тръгва пътят му към голямото кино. Днес състоянието му се изчислява на над 200 млн. долара…
Той е Джим Кери с истинско име Джеймс Юджийн Кери. Канадец, актьор, сценарист и продуцент. Кариерата му тръгва рязко нагоре след успешните роли във филмите „Ейс Вентура: Зоодетектив“ , „От глупав по-глупав“ и „Маската“ – трите от 1994 г., „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ и „Батман завинаги“ – двата от 1995 г., „Лъжльото“ от 1997 г.

Кери е роден през 1962 г. в Канада. Комедийният му талант блясва още от ученическите години. Учителите забелязват дарбата му и в края на часовете му дават няколко минутки, за да разсмива съучениците си. Джим обаче има немалко проблеми с поведението си. У дома вместо да учи сериозно уроците си, стои по цели часове пред огледалото и прави различни физиономии. По-късно тези упражнения в гримасничене му помагат в професията.
Иначе детството му въобще не е розово. Баща му е счетоводител, изкарва в един момент добри пари, но идват времена, в които фамилията започва да изпитва трудности. Налага се и четирите деца в семейството да работят във фабрика за гуми, където бащата е охранител, а децата чистят пода и тоалетните. Всъщност младият Джим по това време е принуден да работи 8 часа във фабриката, при това след учебните занятия. Желанието обаче да бъде комик и да весели публиката, не е умряло у него. На 16 години вече търси работа и успява да пробие в няколко комедийни клубове, в които развива таланта си, като имитира различни знаменитости. В същото време баща му загубва работата си и семейството е принудено да спи в един стар микробус, който се мести всяка вечер.

Пътят към славата на Джим Кери тръгва от едно комедийно шоу. Тогава изгрява звездата му и той става известен. Шоуто е In Living Color, а канадецът влиза в него през 1990 г. Всъщност любопитното около това участие е, че Кери е единственият бял актьор в предаването, а това веднага впечатлява зрителите. Логично следва една главна роля на големия екран – в комедията „Ейс Вентура: Зоодетектив”, излязла през 1994 г. и режисирана от Том Шадиак. Бюджетът на лентата е 15 млн. долара, а от излъчвания в Щатите и по света продукцията носи приходи от близо 110 млн. Ролята на Ейс Вентура е поверена на Кери, а лентата има продължения – „Ейс Вентура: Повикът на дивото” от 1995 г. и „Ейс Вентура младши: Зоодетектив” от 2009 г. Във втория Джим Кери повтаря ролята на Вентура.

Интересен факт е, че кинокритиците не са доволни от първата част на филма, засипват продукцията с критики, но още по-изненадващ е фактът, че публиката го харесва и лентата се превръща в хит. Така е понякога в киното.
През 1995 г. вече гледаме комика във фентъзито „Маската” заедно с Камерън Диас, която дебютира в киното. Режисьор е Чък Ръсел. Продукцията носи много приходи – при бюджет от близо 23 млн. долара приходите са повече от 350 млн. Кери се превъплъщава в ролята на Стенли Ипкис и с намирането на една маска се превръща в супергерой Маската. Ролята се оценява като много успешна, а Кери получава номинация за Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия.

Още по-голям фурор прави следващият филм с Джим Кери – „От глупав по-глупав”. Със скромните 17 млн. долара бюджет лентата трупа от билети повече от 250 млн. Само Кери, който играе ролята на добродушен глупак, взема хонорар от 7 млн. долара.
Разбира се редно е преди тези филми, които го правят известен и търсен комик, да споменем и още няколко участия – „Сексът и семейното насилие” от 1983 г., „Веднъж ухапан” от 1985 г., „Земните момичета са лесни” от 1988 г., „Теория на убийството” от 1989 г., „Розовият кадилак” от 1989-а и др.
През 1995 г. Джим се снима в „Батман завинаги”, същата година влиза за втори път в ролята на Ейс Вентура – този път в „Ейс Вентура: Повикът на дивото”. За участието си в „Кабелджията” от 1996 г. комикът прибира солидния хонорар от 20 млн., а след това се появява в „Лъжльото”, за който пък е отличен със „Златен глобус” за най-добър актьор в мюзикъл или комедия.

И макар до този момент Джим Кери вече да е извоювал доброто си име на комик, той не отказва присъствие и в образи на сериозни персонажи. Това обяснява участието му с драматична роля във филма „Шоуто на Труман“ на режисьора Питър Уимън от 1998 г. В тази продукция Кери е Труман Бърбанк, чиновник в застрахователна компания. Интригата в лентата се завърта около това, че Бърбанк е вкаран в телевизионно риалити шоу още от момента на раждането си, но не подозира този факт. Филмът с бюджет 60 млн. долара носи приходи от близо 270 млн. За ролята си на Труман Бърбанк канадският актьор печели „Златен глобус“ за най-добър актьор в драматичен филм и награда на MTV.
Успешна е ролята на глупак на Кери в черната комедия от 2000 г. „Аз, моя милост и Айрин“, режисирана от братята Фарели и с участието на Рене Зелуегър.

Идва годината 2004-а. Джим Кери се появява в образа на Питър Апълтън, човек, който страда от амнезия, във филма „Блясъкът на чистия ум“. Това превъплъщение му носи три номинации – за „Сателит“ и за „Златен глобус“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия, както и за наградата на БАФТА за най-добър актьор в главна роля. Кери играе заедно с Кейт Уинслет, а критиците засипват с похвали продукцията.
Следва призът на Кери People's Choice за най-добра комедия. Той го грабва за ролята на Брус Нолан в комедийната продукция „Всемогъщият Брус“ от 2004 г. В тази лента му партнира Дженифър Анистън. През следващата година зрителите го избират за най-добър „кинозлодей“ – за ролята му във филма с Мерил Стрийп „Лемъни Сникет: Поредица от злополучия“. (вж. отделно филмографията на актьора).

През 2022 г. канадецът обяви пред медиите, че приключва кариерата си и се пенсионира. С важното уточнение, че ако се пови интересен за него проект, може да се включи. Имам нужда от почивка, отдавам се на рисуването, призна Джим.
Между другото, през същата 2022 г. Русия забрани на Кери да влиза в страната. Това се случи по време на войната, която Путин поведе срещу Украйна. В т.нар. забранителен списък попаднаха общо 100 канадски интелектуалци заради отношението на Канада към войната и подкрепата за Киев. Този факт не убягна от обективите на светската преса, която пък в други свои издания неведнъж е отбелязвала любовните връзки на актьора. Кери има два брака зад гърба си. Първо се жени за актрисата Мелиса Уомър, от която имат дъщеря. Бракът се разпада след 7 години. Следва нова женитба на Кери – с актрисата Лорън Холи, но тази женитба изтрайва едва девет месеца и следва нова раздяла. Освен тези дами през леглото на актьора са преминали още Рене Зелуегър, Джени Маккарти, Дженюари Джонс, Линда Ронстат, Анин Бинг, Катриона Уайт, Джинджър Гонзага. Гримьорката Катриона Уайт се самоубива и става така, че майка й обвинява Кери за смъртта й. Това обаче остава недоказано.

Извън киното е редно да отбележим, че Джим е автор на две книги. Едната е за деца със заглавие „Как се върти Роланд“, а втората е автобиографичният роман „Мемоари и дезинформация“. Негови авторски картини пък красят дома му.

Джет Ли: От манастира Шао Лин до Холивуд

... Да, той е изминал пътя от легендарния и митичен манастир Шао Лин до Холивуд. Само той си знае как го е изминал. Факт е обаче, че този китайски актьор става знаменитост и в бойните изкуства, и в киното. И има хиляди фенове. През 2023 г. отпразнува 60-ия си юбилей и призна, че е щастлив човек. Истински щастлив. Нима са толкова много хората, които могат да го признаят чистосърдечно?...
И още. Според признанията на този човек акцентът в бойните изкуства не трябва да е нараняване на съперника, а по-скоро търсене на баланса между бялото и черното. Търсенето и откриването на хармонията е смисълът, който може да направи човека истински щастлив, твърди той.

Актьорът Джет Ли с истинско рождено име Ли Лиендзие. Роден е в китайската столица Пекин през 1963 г. Детството му не е радостно – губи баща си, когато е едва на 2 години, а е най-малкото от петте деца в семейството. Има две сестри и двама братя. От малък е увлечен от бойните изкуства. Забелязват го учители по време на летни ученически спортни школи. Едва на 11 г. печели първия си медал на състезание по ушу. За награда е включен в делегация до Вашингтон, която е приета от президента Ричард Никсън. Следващата година вече има в актива си 15 златни отличия! След някоя друга година е майстор в различни стилове на ушу, но практикува и други източни бойни изкуства. Именно от тях тръгва пътят на Ли към киното – първо на Китай, а по-късно и на Хонконг. Там пък пробива благодарение на изученото и на качествата си, които го водят към върха – съобразителност, грациозност и бързина. Затова именно и във Филипините през 1982 г. му лепват прозвището Джет (прави се някаква далечна аналогия с излитането на самолет, от анг. Jet).

Идва и първото му филмово участие – в продукцията „Манастирът Шао Лин“, много популярен и у нас. Този типичен азиатски екшън от 1982 г. всъщност прави известен по света митичния манастир Шао Лин. Режисьор е Чанг Хсин Йен, а сюжетът се завърта около историята на един младеж роб (Джет Ли), който търси убежище в манастира. Идеята му е да се обучи достатъчно добре в бойните изкуства, за да може да отмъсти за смъртта на баща си. Както в подобни други екшъни и тук героите са разделени на добри и лоши. Отрицателни са воините от армията на генерал изменник, а положителните персонажи са Джет Ли и бойците от манастира, които му помагат в мисията. Тук е мястото да споменем, че Ли практикува тибетски будизъм.

Иначе, както вече споменахме, благодарение на филма този манастир добива много широка популярност по всички точки на планетата. Построен е през V век от индийски монах будист в свещената планина Суншан. През годините това свято място за будистите е било опожарявано неколкократно, като за последно това се е случило през 1928 г. под обстрела на артилерийски огън. Всяка от управляващите китайски династии обаче се заема и с реконструкцията и възстановяването на Шао Лин и така с времето той се превръща в изключителна ценност не само за духовното, но и за архитектурното наследство на Китай.

Също през годините послушниците в манастира имат две основни занимания – медитация и бойно майсторство. И двете са насочени към духовното усъвършенстване на човека. Днес има повече от 200 различни бойни стила, развили се в Шао Лин.
Според информациите към 2023 г. в манастира са се обучавали близо 60 монаси. Въпреки че Шао Лин е отворен и за посетители от други държави, там се влиза изключително трудно, като селекцията преминава през тестове за висок морал, издръжливост, бойни умения.
Сред филмите от този начален кино период на Джет Ли попадат заглавия като „Имало едно време в Китай“ – 3 части от 1991, 1992 и 1993 г., Fist of Legend, първа и втора част на „Фонк Сай Юк (китайски фолклорен герой) и др.

Преходът на Ли към холивудското кино е свързан с участието му в продукцията „Смъртоносно оръжие 4“ от 1998 г. и тук той играе отрицателна роля. Това е екшън комедия, последна част от поредицата „Смъртоносно оръжие“, а компания на новата звезда Джет Ли правят такива имена като Мел Гибсън, Дани Глоувър и Джо Пеши. Бюджетът на лентата е около 100 млн. долара, а приходите от продажби на билети надхвърлят 260 млн.

Първата главна роля на Ли е във филма от 2000 г. „Ромео трябва да умре“. Следващата година вече гледаме актьора във френската продукция „Целувката на дракона“ заедно с Бриджит Фонда. Сред другите по-известни заглавия с Ли са „Дани кучето“ от 2005 г., „Господарите на войната“ от 2007 г., „Мумията: Гробницата на императора дракон“ от 2008 г., „Непобедимите 2“ и „Непобедимите 3“ от 2012 и 2014 г. (вж. отделно филмографията на актьора).

Не може да не отбележим факта, че голяма част от снимките във втората част от поредицата „Непобедимите“ бяха направени през 2012 г. в България. Тогава режисьорът на продукцията Саймън Уест не пропусна да похвали страната ни, като заяви, че България предлага уникално живописна природа и китни селца, съхранили духа на времето. Част от екшън кадрите пък бяха заснети на летище Пловдив, а работата по филма у нас отне 14 седмици. В звездния състав на екшъна (във втората и третата му част) личат имената на Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Антонио Бандерас, Джет Ли, Уесли Снайпс, Долф Лундгрен, Мел Гибсън, Харисън Форд, Арнолд Шварценегер, Жан-Клод Ван Дам, Чък Норис, Брус Уилис, дори тенисистът Новак Джокович се появява на екран. През 2013 г. снимки на суперпродукцията за третата й част бяха реализирани на варненското пристанище.

Що се отнася до живота на Ли извън киното, случките за разказване са доста, но ще припомним само няколко от тях. Ли има два брака зад гърба си. Първо се жени за актрисата Хуанг Ки Уан, която също участва в „Манастирът Шао Лин“, и от която има две дъщери. Бракът се разпада през 1990 г. само три години след брачния обет. После Джет се жени за друга актриса – Нина Ли Чи, от която също има две дъщери, но двойката е заедно до 1999 г.

Любопитно е, че актьорът по подобие на други свои колеги също се занимава с благотворителност. Той е посланик на добра воля на Червения кръст на Китай, а е създател и на собствена фондация, която има за цел да подпомага хората, застигнати от природни бедствия. Разработил е и специална фитнес програма. Когато не е зает с кино или бойни спортове, обича да заляга над книгите и да играе тенис на маса и бадминтон. И естествено медитира. Така логично идва и признанието му пред една от медиите: “Филмовата ми кариера е само аспект от моя живот. Отношенията с хората са по-важни…”
Гледайте филмите с него! Ще ви харесат.

Код: Джерард Бътлър

… Той е човекът, който спасява американският президент от лапите на нагли, жестоки и безскрупулни терористи, проникнали в Белия дом. Смел, съобразителен, ловък, с отлични бойни способности, умело боравещ с всякакъв вид оръжие и ръкопашни хватки, способен да оцелява във всяка критична ситуация. В крайна сметка – той е добрият, а враговете му са лошите. Той е агент Майк Банинг, а спиращият дъха напрегнат и добре заснет екшън е „Код: Олимп“. Актьорът в главната роля – шотландецът Джерард Бътлър.
През 2023 г. все още един от най-желаните ергени в Холивуд. И между другото – една от световните кино звезди, които много често снимат в България. Не само това – те хвалят страната ни и най-вече природата. В Рила е страхотно преживяване, казва актьорът с най-сините очи на света. Неслучайно именно у нас Бътлър си осинови кученце, което се превърна в най-добрия му приятел.
И така – Джерард Бътлър. Познат с много и успешни роли на големия екран, роден през 1969 г. в Шотландия, но още като малък живял в Канада. Родителите му се разделят, когато е дете, а той губи всякаква връзка с баща си, когото среща отново, чак когато навършва 16 г. Когато е на 20 пък, баща му умира.

Любопитен момент е, че първоначалните професионални планове на Джерард са да се реализира в адвокатската професия. Затова в университета в Глазгоу записва право. Тръпката обаче е на друго място – той не завършва следването си, за да се насочи към актьорския занаят. И не греши!
Понеже започнахме с филма „Код: Меркурий“, да добавим още няколко щрихи. Тази продукция е от лентите, които обират доста висок зрителски рейтинг по няколко причини. Може би на първо място е сюжетът. Макар той да не стъпва върху реални исторически факти, разказът е доста интригуващ, тъй като ситуацията се наелектризира в мига, в който терористи успяват да проникнат в Белия дом, който както знаем е добре охраняван, и да задържат като заложник американския президент. В този момент се появява и добрият герой – агент Банинг (Джерард Бътлър), който веднага става симпатичен с мисията си да защити президента и да ликвидира терористите. Тук идва вторият положителен момент в продукцията, а именно перфектното превъплъщение на Бътлър. Освен че привлича с излъчването си, той печели симпатиите на зрителя със завидните си качества, за които вече споменахме – смел, дързък, ловък, съобразителен, много добре подготвен да се справя с многоброен съперник. Напрежението се покачва, когато Бътлър започва да ликвидира враговете, за да стигне до освобождаване на президента (в ролята на американския президент е звездата Морган Фрийман).

Но този филм, за който говорим, е заснет през 2013 г. и това съвсем не е началото на творческия път на Джерард. Английският актьор, режисьор и драматург Стивън Беркоф предлага на Бътлър роля в шекспировата пиеса „Кориолан“ и Джерард приема офертата, заради която и се отказва от правните науки. Пътят му вече е избран. Започва в театъра, за да мине през телевизията и да стигне до киното.
Хрониките отбелязват дебюта му в киното – във филма от 1997 г. Mrs Brown, в който Бътлър си партнира с Джуди Денч, Били Конъли, Джефри Палмър, Антъни Шер и др. Режисьор е Джон Мадан.

Следват няколко негови участия в телевизионни филми и сериали, които все още не му носят достатъчно голяма популярност - Little White Lies от 1998 г. (изпълнява ролята на Питър), The Young Person's Guide to Becoming a Rock Star от 1998 г. (тук е Мартин Клеймър), „Още една целувка“ от 1999 г. (тук е Сам), „Луси Съливан се омъжва“ от 1999 г. (в ролята на Гас).
В ролята на легендарния граф вампир Дракула шотландецът се превъплъщава в продукцията „Дракула 2000“ от 2000 г. Лентата стъпва и на изписаните книги за Дракула, и на легендата за кръвопиеца, като графът е Джерард Бътлър, а неговият враг, който иска да го убие, е Абрахам ван Хелсинг (в ролята Кристофър Плъмър). Бътлър играе ролята и на Юда Искариотски.

С именития актьор и драматург Стивън Беркоф във филма „Атила“ от 2001 г. Бътлър се превъплъщава в персонажа на хунския вожд.
Малко нарушаваме хронологията на събитията, но прескачаме до годината 2007-ма, когато мъжественият шотландец се появява на големия екран в ролята на цар Леонид в продукцията „300“. За играта си Бътлър е номиниран за най-добър актьор за наградите „Сатурн“ и „Емпайър“. Филмът на режисьора Зак Снайдър разказва за историческата битка при Термопилите. В нея царят на Спарта Леонид заедно с 300 от най-калените си и смели бойци воюва с персийския цар Ксеркс. Суперпродукцията с бюджет около 60 млн. долара събира от продажби на билети повече от 450 млн. Въпреки това критиката не е изцяло благоразположена към филма – някои го величаят, а други го критикуват.

Между другото, около „300“ и участието на Бътлър в него има интересни истории. Вярно е, че тази роля го прави много популярен. В нея обаче Джерард съвсем не влиза лесно. Когато спечелил кастинга за ролята на цар Леонид, шотландецът много се зарадвал, после обаче ентусиазмът му се изпарил, когато разбрал, че трябва много да работи върху физическата си форма. За целта му се наложило да тренира в залата в продължение на 8 месеца – 4 преди началото на снимките и 4 по време на тях. Заниманията продължавали по няколко часа.
Разбира се талант като този на Джерард Бътлър не може да остане незабелязан и да не предизвика интереса на режисьорите. Сред другите по-известни филми с Бътлър са „Лара Крофт: Люлката на живота“ от 2003 г. (в тази продукция Джерард е в главната роля и партньор на Анджелина Джоли), „Фантомът от Операта“ от 2004 г. (отново в главната роля и с номинация „Сателит“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия), „П.с. Обичам те“ от 2007 г. с Хилъри Суонк и др.

Трябва да споменем още, че в ролята на агент Майк Банинг шотландецът не влиза само в „Код: Олимп“. Бътлър се превъплъщава в този персонаж още два пъти - в „Код: Лондон“ от 2016 г. и в „Код: Ангелът“ от 2019 г.
През 2023 г. пък на екран тръгна екшън трилърът „Твърдо приземяване“ с Джерард Бътлър на режисьора Жан-Франсоа Рише. Още с появата си продукцията се хареса дори на по-претенциозните зрители. Причината: занимателен сюжет с акцент върху личните преживявания и драми на героите, отсъствие на политически внушения и естествено поредната отлична игра на Бътлър в ролята на пилот от гражданската авиация.

Извън киното Бътлър е страстен любител на природата и неведнъж е признавал, че много би искал да може да живее в планината. Казва, че обича Шотландия най-вече заради прекрасната природа. Освен това се слави с усърдието си да се храни здравословно. Според светските издания в хранителния му режим най-важното правило било да хапва доста често, но по малко. Закуската му включва обикновено овесени ядки с ябълки, кисело мляко с ниска масленост, филийка черен хляб, ядки. На обяд си позволява пуешко месо и сурови зеленчуци с един банан, а вечер печено пилешко, зеленчуци и отново ядки. Така че ако някой иска да изглежда поне малко като Джерард Бътлър, да опита менюто му. Може пък и да му хареса. И докато хапва ядки, да си пусне едно филмче с шотландеца. То ще е за десерт!

Джералдин Чаплин, или кръвта вода не става

Макар да няма толкова много роли, колкото легендарния си баща, за нея казват, че е наследила таланта от татко си. Признанието е на критиците, които по принцип са пестеливи по отношение на суперлативите към актьорите.
Тя е Джералдин Чаплин, първото дете на знаменития Чарли Чаплин и съпругата му Уна О’Нийл. През пролетта на 2023 г. тя пристигна в столицата на България като специален гост на филмовия фестивал „София филм фест“, където представи една интересна копродукция между Белгия, Нидерландия, Италия, България и Армения. Става дума за филма „Лука“, в който играе и българският актьор Валентин Ганев. Но за това малко по-късно.

Фактът, че Джералдин носи гена на баща си, до голяма степен предопределя и професионалния й път. Родената през 1944 г. в Калифорния Джералдин мечтае за професионална кариера в балета. И е на път да го постигне, тъй като е приета в Кралската балетна академия в Лондон. Това се случва през 1961 г., когато е на 15. Като професионална балерина се изявява в Париж в продължение на близо година. Тогава идва и поканата към нея да се снима във филма на режисьора Дейвид Лийн „Доктор Живаго“. Това е и стартът й в киното. Лентата по романа на големия руски писател Борис Пастернак прави фурор и печели 5 награди „Оскар“. Джералдин се превъплъщава в ролята на Тоня Громеко и играе в компанията на Омар Шариф и Джули Кристи. Любопитното е още, че романът на Пастернак е отличен с Нобелова награда за литература, но съветското комунистическо правителство не дава разрешение на писателя да си я получи. В Съветския съюз авторът първоначално получава отказ за публикуване и романът му излиза на руски чак през 1988 г.

През 1971 г. Джералдин Чаплин се появява в едно знаменито партньорство с емблемата на френското кино Луи дьо Фюнес. Става дума за филма „Кацнал на едно дърво“, забавна комедия, излъчвана многократно и у нас. Любопитна случка, в която зрителят се наслаждава на гениалния комик Луи дьо Фюнес, без да омаловажава присъствието на Джералдин в ролята на г-жа Мюлер.
В кариерата на Чаплин има и един т.нар. испански период, много ползотворен. В продължение на 12 г. тя е свързана с испанския режисьор Карлос Саура и участва в някои от най-успешните му филми. Става дума най-вече за „Ана и вълците“ от 1973 г. и „Да отгледаш гарвани“ от 1975 г. Твърди се, че именно вторият филм й донася световна слава.

През 2018 г. Джералдин се снима в ролята на Айрис в един филм, станал любим на тийнейджърската публика. Става дума за „Джурасик свят: Рухналото кралство“, своеобразно продължение на „Джурасик парк“. Приходите от тази лента надхвърлят милиард и 300 млн. щатски долара. Преди това обаче Джералдин има няколко участия. Играе в „Невинни години“ на режисьора Мартин Скорсезе (1993 г.), „Говори с нея“ на Педро Алмодовар от 2002-ра, „Човекът вълк“ от 2010-а, „Невъзможното“ от 2011 г. По назад във времето се снима в „Бъфало Бил и индианците“ (1976 г.). През 1975 г. играе репортер на Би Би Си във филма на американския режисьор Робърт Олтман „Нашвил“. Това и носи номинация за „Златен глобус“ за поддържаща женска роля. За участието си в „Чаплин“ от 1992 г. е номинирана за „Златен глобус“. В този филм тя играе баба си.

Във витрината на Джералдин блести кинонаградата „Гоя“, която тя взема за ролята си в испано-аржентинския трилър „В града без граници“. Номинирана е за същия приз за играта си в „Сиропиталището“ на испанския режисьор Антонио Байона (вж. филмографията на актрисата отделно).
И още малко за филма „Лука“, за който стана дума в началото. Лентата е вдъхновена от романа на Дино Будзати „Татарската пустиня“, издаден през 1940 г. Режисьор на лентата е Джесика Удуърт, а Джералдин се превъплъщава в ролята на Генерала. Удуърт е категорична, че никога не е имала колебание кой да изиграе тази роля. Критиците пък не пестят суперлативи и наричат изпълнението й знаменито. Чаплин, коментират те, изиграва ролята със завиден финес.

И още един любопитен момент, свързан с Джералдин и България. Тя е шеф на журито на кинофестивала в Москва, когато нашият актьор Валери Йорданов дебютира като режисьор с филма „Кецове“. Въпреки че е харесана много от цялото жури, лентата противно на очакванията не взема голямата награда. За да изрази мнението си обаче по време на официалната церемония Джералдин излиза на сцената с вечерна рокля и с… кецове. Нося ги, защото харесвам вашия филм, казва Джералдин, обръщайки се към Валери…
В едно свое житейско интервю Чаплин заявява: „Да обичаш е по-важно от това да бъдеш обичан“. Това не се нуждае от коментар, нали?...

Джейсън Момоа – ерген, модел и то какъв!

... Ако се разминете с него в по-усамотена и затънтена улица на края на града, няма съмнение, че ще ви побие страх. Голям мъж, 193 см, същинска канара. Ако е с традиционната си прическа, позната от „Конан Варварина”, ще ви се прииска час по-скоро да свиете зад ъгъла и за всеки случай ще се огледате дали не ви следва. Всъщност мерките ви за безопасност са напълно излишни, защото този човек е американският актьор от хавайски произход Джейсън Момоа. През 2023 г. той навърши 44 г. и медиите Зад Океана не спираха да твърдят, че той е новата звезда на американското кино. И звезда на модния подиум...
Споменахме неслучайно „Конан Варварина”, защото хроникьорите твърдят, че имало вариант Момоа да снима и обновена версия на този филм, при това снимките трябвало да се проведат в България. Проектът обаче пропаднал.
Освен с ролята си в „Конан Варварина“ Момоа става известен с участието си в „Старгейт Атлантис“ (тук Джейсън е в образа на Ронан Декс), „Игра на тронове“, „Аквамен“, „Дюн“ и др.

Между другото, през 2018-а Джейсън оглави една интересна класация на TC Candler. Според организаторите на допитването, което било много разнородно и демократично, зрителите гласували Джейсън Момоа да бъде определен за най-красивия мъж на планетата…
През 2023 г. обаче вниманието на киноманите бе привлечено от поредната десета част на екшъна „Бързи и яростни“, един филм на режисьора Луи Льотерие. Продукцията е с бюджет от 340 млн. щатски долара, а приходите от излъчвания до края на 2023 г. все още не бяха ясни. Няма съмнение обаче, че ще са големи. Защо ли? Обърнете внимание на звездната компания в тази десета част: Вин Дизел, Джейсън Стейтъм, Шарлиз Терон, Джон Сина, Хелън Мирън и естествено Джейсън Момоа. Филмът е продължение на деветата част от 2021 г. Сюжетът се върти около интригата как и по какъв начин Доминик Торето (в ролята Вин Дизел) ще защити семейството си от отмъщението, което преследва Данте Рийс (в ролята Джейсън Момоа).

Пак през 2023 г. по кината тръгна продължението на „Аквамен“ с Джейкън Момоа на режисьора Джеймс Уан. Продукцията е със заглавие „Аквамен и изгубеното кралство“. В тази лента Момоа изпълнява ролята на крал Артър Къри – Аквамен, а негова компания на екран му правят величия от рода на Никол Кидман (кралица Атлана) и Долф Лундгрен (крал Нереус). Тук е мястото да кажем, че първата част на продукцията регистрира повече от 1 млн. долара приходи от продажба на билети в цял свят. В България лентата също предизвика небивал интерес.

Понеже вече стана дума, Момоа всъщност стартира кариерата си не като актьор, а като модел. Първоначално той „хваща окото“ на модния дизайнер Такео и това се случва в Хаваи. Нещо повече, през 1999 г. Джейсън се явява на конкурса „Модел на годината на Хаваи“ и естествено печели първото място. Стартът му на големия екран не е впечатляващ, но пък е в известен сериал. Става дума за „Спасители на плажа“, в който с епизодична роля актьорът се появява през 1999 г. В тази поредица той се превъплъщава в образа на Джейсън Йоан. Първият сезон на сериала, познат много добре и у нас, върви в периода от 1999 до 2001 г. През 2003-а гледаме Джейсън пак в „Спасители на плажа: Хавайска сватба“. През 2011-а Момоа се превъплъщава в ролята на хал Дрого в нашумялата фентъзи поредица на НВО „Игра на тронове“. Тя стартира през 2011 г. и се излъчва чак до 2019-а.

Междувременно актьорът поема изиграването на персонажи в „Куршум в главата“ заедно със Силвестър Сталоун (2012 г.) и в „Път към Палома“ (2014 г.). Във втората продукция той освен че изпълнява главната роля, е режисьор, сценарист и продуцент.
Идва 2021 г. и хаваецът влиза в научно-фантастичния епос „Дюн“ с режисьор Дени Вилньов. Тук Момоа играе ролята на Дънкан Айдахо. Продукцията е с бюджет близо 160 млн. долара, а от продажби до края на същата година събира приходи от близо 400 млн. долара. (вж. отделно филмографията на актьора).

Той е родена звезда, казва за него режисьорът на „Аквамен“ Зак Снайдер. И понеже е звезда, е нормално светската преса да го преследва по петите. Макар че, честно казано, той не попада толкова често в обективите, защото води сравнително нормален живот. Бе женен за американската актриса Лиза Бонет, от която има момче и момиче. В първите месеци на 2022 г. обаче бракът се разпадна след 16 годишно съществуване. Тогава пресата писа, че Момоа бил подхванал връзка с друга негова колежка от киното – Ейса Гонсалес.

Любопитно около него е, че симпатягата има доста добро хоби – в свободното си време обича да заляга над книгите. Чете, и то много. На екран може да го разпознаете не само по външния вид, а и по характерния белег на веждата и по татуировките. Белегът на веждата му е неприятен спомен от едно сбиване в бар, където актьорът е нападнат и удрян със счупена бутилка. Освен това получава аркада на веждата и в болницата му правят 140 шева! На гърдите си пък има татуировка, която представлява автографите на двете му деца…
Аз съм от онези откачени хора, които всъщност четат книги. Това казва Джейсън Момоа в едно от интервютата пред медиите. Дано сред българските му фенове, които се възхищават на ролите му, има повече „откачалки“ като него!

Стартът на Джейн Фонда – между „Осанна!“ и „Разпни я!“

… Може някому да се стори странно, но една голяма американска актриса е наистина между „Осанна!“ и „Разпни я!“ в началото на кариерата си. Да, тя получава добри оценки от критиката и от публиката, но в същото време има някои периодични издания, които направо я определят като слаба и неперспективна актриса. Вероятно тя не е първата с подобна съдба. Но пък е факт, че онези, които не са пестили суперлативи за Джейн при старта й, в крайна сметка са познали. Другите могат само да съжаляват. Защото Фонда, която е дъщеря на знаменития Хенри Фонда, през годините успява да създаде на големия екран немалко сполучливи образи, които оставят трайна диря в историята на киното. Нещо повече, през 2023 г., когато актрисата навърта вече 86 години (тя е родена през декември 1937 г.), тя продължаваше да работи, въпреки че за известно време се бе оттеглила от света на изкуството. Това става през 1991 г. През 2005-а обаче се завръща. И преодолява две тежки заболявания. Успява!

Да не говорим, че тя винаги е поддържала висок дух, заредена е била с енергия и оптимизъм, включвала се е активно и в политическия живот, а е изградила и втора професия освен в киното – като автор на програми за фитнес и аеробика. Има и издадена книга. Въобще – многостранно развита личност!
Макар в началото никой да не очаквал, че и Джейн Фонда ще се превърне в един от секс идолите на Америка, тя стартира пътя си към популярността с поява на модния подиум като модел. През 50-те години на миналия век участва и в някои театрални постановки. Започва да учи в колеж по изкуствата, но издържа 2 години, след което напуска, за да излезе на модния подиум.

През 1958 г. навлиза в тънкостите на актьорското майсторство в школата на Лий Страсбърг. Тъй като тя е надарена с талант, идва логично и дебютът й на Бродуей. Това става през 1960 г. в постановката There Was a Little Girl. Не само успешен, а повече от успешен е този дебют. Критиците веднага я забелязват и тя е номинирана за най-добра актриса с наградата „Тони“, която наричат еквивалент на „Оскар“, но в театъра. Медиите я определят като обещаваща млада звезда, тя дори получава специален приз „Златен глобус“. В същото време други издания я характеризират като … най-лоша актриса. Иди, че ги разбери медиите!

Първата й главна роля в киното е в една комедия със заглавие Tall Story през 1960 г. Следват участия в Walk on the Wild Side от 1962 г. и „Неделя в Ню Йорк“ от 1963 г. По-известна обаче 28-годишната тогава Джейн Фонда става с персонажа, който изгражда в познатата добре и у нас комедия уестърн „Кет Балу“ от 1965 г. Тази продукция става много популярна и справедливо има пет номинации за „Оскар“. Режисьор е Елиът Силвърстейн, а в главните роли са Джейн Фонда и Лий Марвин. Сюжетът се завърта около историята на млада дама от Дивия запад (Фонда е в ролята на Кет Балу), която иска да защити семейното си ранчо и да отмъсти за убийството на баща си.
Следват две нови комедии в творческия път на Джейн - „Всяка сряда“ от 1966 г., и „Боса в парка“ от 1967 г., в която участва с Робърт Редфорд. Следващите й снимки са в научно-фантастичния жанр, в „Барбарела“, една продукция, дело на френски и италиански кинематографи. Режисьор на продукцията е Роже Вадим, а в главните роли са Джейн Фонда и Джон Филип Лоу. По това време режисьорът Вадим актрисата Фонда вече са съпруг и съпруга. Във филма Джейн е жена, която странства из Вселената, посещава различни цивилизации и навсякъде носи любов. Лентата привлича вниманието и с изключителните костюми, и със смелите си за онова време еротични сцени. След тази продукция фотоси на сексапилната Джейн се озовават по кориците на немалко световни издания.
Българската публика познава отлично Фонда и от една друга продукция, също доста нашумяла у нас. Става дума за филма “Уморените коне ги убиват, нали?“ от 1969 г. на големия режисьор Сидни Полак. Сюжетът се завърта около прочут танцов маратон, в който победилата двойка получава премия от 1500 долара. Продукцията, която носи всички задължителни белези на драмата, е номинирана за 9 приза „Оскар“, но в крайна сметка получава само една статуетка – за най-добра мъжка второстепенна роля. В същата категория е и наградата „Златен глобус“. Джейн пък се превъплъщава в ролята на Глория – една тъжна дама, пълна с разочарование от живота и в крайна сметка и от загубата в маратона. Точно с образа на този персонаж Фонда се утвърждава като сериозна драматична актриса. За тази роля една от номинациите за „Оскар“ е нейна.

Идва и първата награда „Оскар“, това се случва през 1971 г.. Статуетката й е връчена за ролята на проститутката Бри Даниелс във филма „Клут“. В тази продукция на режисьора Алън Пакула Фонда си партнира с Доналд Съдърланд.
Втората й престижна награда е от 1978 г. за образа, който гради във филма „Пристигане у дома“. Сюжетът е свързан с Виетнамската война.
Точно тук е мястото да отбележим, че покрай артистичната си кариера Джейн Фонда развива и активна политическа дейност. Тя например гласно и активно се обявява против войната, която САЩ водят във Виетнам, дори посещава демонстративно Сайгон. Води битка по медиите, организира демонстрации, в една от които е арестувана от полицията, а властите Зад Океана я обявяват за предателка. Та тъкмо в „Пристигане у дома“ се разказва за ветеран от войната, който трябва да се адаптира км домашните условия след завръщането си от фронта.

Определено успешни са ролите й в „Китайски синдром“ от 1979 г. и „Електрическият конник“ от същата година. В първата продукция Джейн си партнира с Джак Леман и Майкъл Дъглас. Лентата получава няколко номинации за „Оскар“, а Фонда се превъплъщава в образа на младата репортерка Кимбърли Уелс, която тръгва по следите на спиращо дъха журналистическо разследване.
Във втория филм Фонда си партнира с Робърт Редфорд, а следващата година участва в комедията „От 9 до 5“ с Доли Партън, който жъне немалко финансови успехи.

Идва и годината 1981-ва, когато Джейн сбъдва една старо желание – да се снима във филм заедно с баща си Хенри Фонда. В интерес на истината, баща и дъщеря не са в добри отношения през годините и това доста тежи на Джейн. Но през годината, за която вече споменахме, баща и дъщеря се появяват заедно на екрана във филма „На златното езеро“, в който се снима и легендата Катрин Хепбърн. Хенри Фонда за този филм печели „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Става така, че поради негово тежко заболяване статуетката получава дъщеря му Джейн.

Следва и един любопитен момент в кариерата на актрисата. През 1991 г. Фонда обявява публично, че спира с киното и се оттегля. Това се случва след брака й с Тед Търнър, а мотивът й е, че желае да се посвети изцяло на семейството си. 10 години по-късно обаче бракът се разпада и Джейн се връща отново на снимачната площадка, за да продължи в професията. През 2005-а излиза комедията „Свекървище“. В нея Фонда влиза в образа на проклета свекърва, която тормози бъдещата си снаха (в ролята на снахата е Дженифър Лопес).
Тук е мястото да отбележим, че актрисата има зад гърба си три брака. За режисьора Роже Вадим е омъжена от 1965 до 1973 г., от него има две дъщери. За политика Том Хейдън е омъжена от 1973 до 1990 г. и от него има син. Последният й съпруг е основателят на телевизионната компания CNN Тед Търнър, с когото са заедно от 1991 до 2001 г.

Сред другите по-известни заглавия с Фонда са „Шантава седмица“ от 2014 г., „Младост“ от 2015-а, „Нашите души през нощта“ от 2017 г., „Книга за възрастни“ от 2018-а. През 2023 г., вече стигаща 86-ата си годишнина, Фонда се снима във филма „80 за Брейди“ (вж. отделно филмографията на актрисата).
Споменахме вече и за страничните занимания на Джейн. Тя записва доста касети с упражнения по аеробика – нещо ново за времето си, създава школа по аеробика и издава литература по темата. Това става през 1982 г. Първата касета е с фитнес тренировка за жени, а заниманието е час и половина. Тази касета се превръща в най-продаваната на всички времена с реализирани продажби от 17 млн. копия.
Освен фитнеса и перманентната защита на правата на жените погледът на Джейн е насочен и към екологията, и към политиката. Освен гласа й против войната във Виетнам тя заема своята позиция и по отношение на израелско-палестинския конфликт, който тлее от десетилетия. Може да си го позволи, тъй като изповядва философията, че възрастта е само число. Колкото повече хора на планетата изповядват тази максима, толкова в по-добър свят ще живеем…

Джеймс Уудс – сред царете на отрицателните роли

... Той има най-висок коефициент на интелигентност сред много на брой „изследвани” с тестове популярни личности. Особено сред актьорското съсловие на Съединените щати. Неговото IQ, установено по познатия научен и доказан начин, е 180. Логично е като студент в Технологичния институт на Масачузетс да има отличен успех, висока стипендия и всички условия да стане перфектен очен хирург. Съдбата обаче бе решила друго за него...

Джеймс Уудс. Американски актьор от театъра, телевизията и киното.
И понеже започнахме разказа си с класация, продължаваме още малко. В едно изследване на guarantorloans.com, подредило 500 популярни американски актьори, Уудс е в Топ 4 на артистите, изиграли успешно отрицателни роли. Знаменитият Робърт де Ниро логично оглавява това подреждане с 19 негативни персонажи в кариерата си, сред които популярните дон Вито Корлеоне в „Кръстникът”, Джими Конуей в „Добри момчета” на режисьора Мартин Скорсезе и др. Питър Стормаре е втори в класацията със 17 отрицателни образа, а Рон Пърлман е трети с 16. На четвърто място идат двама актьори с по 15 негативни персонажи – Джеймс Уудс (като Максимилиян Беркович в „Имало едно време в Америка”, като Лестър Даймънд в „Казино” на режисьора Мартин Скорсезе и др.) и Тим Къри. Следва ги Вини Джоунс с 14.

От класациите малко към политиката. Уудс е един от актьорската гилдия – и може би единствен, който толкова силно и откровено, без задръжки, заявява политическите си пристрастия. Той открито се обяви против президента Обама и администрацията му. През декември 2022 г. пък не се подвоуми да нарече администрацията на президента Джо Байдън „плъхове”. Всъщност втората му „война” бе предизвикана именно от правителството на Байдън, тъй като се разбра, че някои високопоставени личности от администрацията са оказвали натиск върху социалната мрежа „Туитър” да бъде наложена цензура върху изказванията на актьора. Този факт бе оповестен публично от собственика на „Туитър” Илон Мъск. Гласът на актьора трябвало да бъде заглушаван, както се случвало в тоталитарните режими.

Отделен е въпросът дали тази битка е единствената причина за популярността на Уудс. Няма съмнение, че ролите му на големия екран също го правят известен и неслучайно той има повече от 3 млн. последователи именно в „Туитър”...
Хроникьорите твърдят, че образованието, знанията и отношенията на Джеймс Уудс към професията до голяма степен са повлияни от семейното му възпитание. Вярно е, че родителите му нямат отношение към изкуството – баща му е офицер от разузнаването, а майка му е възпитател в предучилищни групи. Всъщност Джеймс губи баща си, когато е на 13 г. Твърди се обаче, че във фамилията много са се ценили католическите нрави, доброто поведение и висок морал. Така че съвсем логично идва следването на Уудс в Мазачузетския университет. Мечтата на младежа отначало е да развие като своя професия хирургията, но в един момент той зарязва учението и решава да стане актьор. И не греши, както става ясно по-късно.

Тук е мястото да споменем, че още като студент Уудс се включва в младежката театрална формация „Драмашоп”, в която участва не само като актьор, а и като режисьор на няколко постановки.
Дебютът му в киното е във филма „Гости” от 1972 г., а следващата година го гледаме в романтичната драма „Каквито бяхме” на режисьора Сидни Полак. В тази продукция Уудс играе заедно с Робърт Редфорд и Барбара Стрейсънд. Лентата обаче, която прави Джеймс много известен, е „Имало едно време в Америка”. Филмът е от 1984 г. на режисьора Серджо Леоне. В тази италиано-американска продукция играят Робърт де Ниро, Джо Пеши и Дженифър Конъли. Сюжетът се развива около съдбите на младежи от еврейското гето, които се вписват в подземния свят на Ню Йорк. Неслучайно „Имало едно време в Америка” получава номинации за „Златен глобус” за режисурата на Леоне и за музиката на гениалния италиански композитор Енио Мориконе.

Много силен персонаж пресъздава Джеймс Уудс във военната драма „Салвадор” от 1986 г. на режисьора Оливър Стоун. В тази продукция участва и Джеймс Белуши. Филмът разказва за американски журналист (Джеймс Уудс), който се озовава в Ел Салвадор с мисията да отразява гражданската война. Задачата му се оказва доста трудна, тъй като той трябва да лавира между два неприятелски лагера, които искат направените от него снимки. От едната страна са партизаните, от другата стои военната хунта. За убедителното си присъствие на екрана Уудс е номиниран за „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Номинация за „Оскар“ за най-добър сценарий пък получава Оливър Стоун. Важно е да се отбележи, че сценарият се основава на действителни събития, т.е. немалка част от нещата имат не само художествена, но и документална стойност.

Сред по-известните заглавия с Джеймс Уудс са още „Видеодром“ на режисьора Дейвид Кроненбърт от 1983 г. и „Обречени да умрат“ от 1999 г. на режисьорката София Копола. Сюжетът на втората продукция се развива на основата на трагедия - масово самоубийство на пет сестри, които са израснали в семейство с много строги нрави. Уудс влиза в една от главните роли, партнират му Кирстен Дънст, Катлийн Търнър и др. (вж. отделно филмографията на актьора).

Ако се потърси отговор на въпроса откъде идат успехите на Джеймс Уудс, не е толкова трудно да се каже. Всъщност отговора дават неговите колеги – режисьори, сценаристи, актьори. За него например режисьорът Дейвид Кронебърг казва, че Уудс умее да потъва в образа, който пресъздава, като по този начин отвежда зрителя на пътешествие. Режисьорът Оливър Стоун пък коментира така: „… Той е майстор на психологическата драма, преминава безупречно от едно емоционално състояние в друго, умее да изгражда образ, който да влезе трайно в колективното въображение на публиката…“

А когато режисьорите ласкаят един актьор, те обикновено са откровени…
Уудс едва ли е от хората обаче, които се ласкаят и се самовъздигат в небесата. Напротив. В едно свое интервю той твърди, че трябвало да се яви в повече от 120 представления и филми, за да се добере до главна роля. Цифрата изглежда надута, но дори да не е съвсем точна, показва пътя, който изминава този актьор, за да достигне до наградите „Златен глобус“, „Сатурн“, „Еми“ и „Сателит“, както и две номинации за „Оскар“, които красят витрината му. И естествено до звездата в Холивудската Алея на славата.

В същото време Джеймс е от актьорите, които твърде, твърде рядко попадат в обектива на жълтите издания. Не се коментират връзките му с жени – вероятно защото са малко, а и той цял живот е отдаден на професията. Факт е обаче, че заедно с палестинската си съпруга Рула Ал Амад американецът още от 2006 г. разполага със солиден скъп имот в италианското ваканционно селище Пулия, наречено неслучайно рай за богаташите. Сега в имението им, неколкократно разширявано през годините (последната иновация надхвърля бюджет от 1,60 млн. долара), семейството живее с двамата им синове. В комплекса могат да нощуват повече от десет души. „Става за коледно парти“, хвали се Ал Амад. И има защо!

Джаред Лето: Любовта е ураган или дъга, зависи от коя страна ще я погледнеш

… Той спокойно се разхожда посред нощите в гробищата. Не се страхува. Казано на жаргон, не му пука. Не всеки би го направил.
Противно на логиката обаче, се страхува от привидения, които уж населявали имението му в Бевърли Хилс. Виждала ги дори домашната помощница.
Признава, че понякога обича да закусва, да обядва или да вечеря чисто гол. Така опазва дрехите си чисти, вероятно. Можем само да гадаем тази мания.
Не крие факта, че е изгубил някъде най-ценната си награда – „Оскар“. Може и да е открадната, казва.
Държи в имението си гилотина, незнайно защо. Вероятно няма да я използва никога.
В неговия живот пък признанието е в две области на изкуството – музиката и киното.
Той е американският актьор Джаред Лето, мъжът, който никога не остарява, както твърди светската преса.

През 2023 г. той навъртя 52 години, които никак не му личат. Прилича на младо момче. Някои твърдят, че това се дължи на отдадеността му на творчеството – и на големия екран, и на музикалния подиум. Други казват, че е ген – родителите му са от испански произход, с гореща южняшка кръв. Вероятно има и от едното, и от другото. Третото естествено е талантът. Без него прогресът в която и да е област на творчеството е немислим, както е известно.
След като завършва средно образование през 1989 г., Джаред става студент в специалност изобразително изкуство в Университета по изкуствата във Филаделфия. После записва визуални изкуства в Ню Йорк, където, казват хроникьорите, се поражда интересът му към актьорския занаят. Всъщност той развива и единия, и другия талант, който носи у себе си. Затова съвсем закономерно в кариерата му има „Оскар“, „Златен глобус“ и две награди „Сателит“. Това в областта на Седмото изкуство. Що се отнася до музикалната му кариера, той е вокалист, китарист и пише немалко от текстовете на рок бандата 30 Seconds to Mars. Изявява се и като режисьор на много музикални клипове.

В интерес на истината трябва да уточним, че в неговия живот на първо място идва музиката. Когато живее в Лос Анджелис – от 1992 г. нататък, и пробва да развие музикална кариера, приема малки роли в телевизията, за да може да се издържа. През 1994 г. идва и първата му по-значима роля, тя е в американския драматичен сериал „Тъй нареченият мой живот“, в който се превъплъщава в образа на Джордан Каталано. 19-те серии са излъчвани от август 1994 г. до януари 1995-а. Тогава обаче сериалът е бил спрян поради ниския си зрителски рейтинг и отказа на актрисата Клеър Дейнс да участва в снимките на втория сезон.
Когато снимките на сериала спират, Джерард Лето се появява в няколко продукции за големия екран. Става дума за периода 1999 – 2000 г. и за филмите „Градски легенди“, „Луди години“ на режисьора Джеймс Манголд (тук Лето е в ролята на Тоби), „Боен клуб“ на режисьора Дейвид Финчър (Лето се превъплъщава в образа на Ангелско лице), „Тънка червена линия“ на режисьора Терънс Малик (Лето в ролята на Уилям Уайт).

Много успешна се оказва ролята на Лето във филма на режисьора Дарън Аронофски „Реквием за една мечта“, излязъл на екран през 2000 г. В тази продукция Джаред се превъплъщава в ролята на Хари Голдфарб, който е хероинозависим. Харесва го публиката в този образ, оценява го високо и критиката. Любопитен факт е, че за да се превъплъти по-достоверно в този персонаж, Джаред живее известно време по улиците на Ню Йорк. Драматичната продукция е доста тежка за заснемане за актьорите, което налага Лето да се премести за известно време в Португалия, за да релаксира след снимките.
Пак през 2000 г. гледаме Джаред Лето в психологическия трилър „Американски психар“, сюжетът на който се завърта около сериен убиец. Той е с участието на Крисчън Бейл, а режисьор на продукцията, която носи от приходи близо 35 млн. щатски долара, е Мери Харън. Бюджетът на филма е само 7 млн. долара. За разлика от следващите филми с Лето, които са с доста по-голям бюджет, съответно и с по-големи приходи. Става дума за „Паник стая“ от 2002 г. на режисьора Дейвид Финчър, „Александър“ от 2004 г. на режисьора Оливър Стоун и „Цар на войната“ от 2005 г.

В първата лента партньори на Лето на екрана са Джоди Фостър и Форест Уитакър, а бюджетът на продукцията е 48 млн. Макар филмът да не се превръща в хит, той обира овации с добрия си сценарий и отличната режисьорска работа на Дейвид Финчър.
Втората продукция разказва за живота на Александър Македонски и е със завиден бюджет от 150 млн. долара. Във филма Джаред играе ролята на Хефестион и макар на екрана да се появяват такива големи имена като Антъни Хопкинс, Колин Фарел, Ван Килмър и Анджелина Джоли, в САЩ тази продукция не е достатъчно добре оценена и според изчисленията от излъчването й Зад Океана приходите са скромни – само 30 млн. В същото време по света лентата е одобрена и носи печалба от 130 млн. долара.

Третият филм, криминалната драма „Цар на войната“, е на режисьора Андрю Никъл, а в главната роля е Никълъс Кейдж. Сюжетът се върти около нелегалната продажба на оръжие, в която са замесени украински бежанци. Лето играе образа на Виталий Орлов.
За участието си в „Клубът на купувачите от Далас“, излязъл на екран през 2013 г., Джаред Лето получава „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Този филм на режисьора Жан-Марк Вале се харесва много и от критиката, и от зрителите. Неслучайно е номиниран за „Оскар“ в цели 6 категории, има награди „Златен глобус“ и призове от гилдията на актьорите. Сюжетът се завърта около живота на болен от СПИН, който започва търговия с лекарства, забранени Зад Океана (вж. отделно филмографията на Лето).
През лятото на 2023 г. излезе комедията на ужасите „Привидения в къщата“ на режисьора Джъсти Симиен. Дани де Вито играе ролята на професор по история, а Джаред Лето е призракът на Алистър Кръмп (той е само глас).

Що се отнася до музикалната кариера на Лето, вече споменахме, че той е вокалист на рок бандата 30 Seconds to Mars, създадена през 1995 г. от него и брат му Шанън. Джаред свири на китара, а Шанън е на ударните инструменти. Групата е издала 4 студийни албума – през 2002, 2005, 2009 и 2013 г.
В заключение ви предлагаме три откровения на Джаред, споделени пред медиите през годините.
1. „Прави днес онова, което другите не искат. Утре ще живееш така, както другите не могат!“
2. Рокът е музика, посредством която можеш да се вживееш в своя вътрешен мир и да откриеш частица от себе си, при това без да убиваш никого!“
3. „Любовта е ураган или дъга – зависи от коя страна ще я погледнеш. Любовта се появява отникъде. В един прекрасен ден можеш просто да вървиш по улицата и любовта да ти се стовари върху главата. Но ако си затворен в себе си, може да не я видиш. Тогава любовта преминава край теб!“

Дензъл Уошингтън – пътуващ проповедник или журналист? Не, знаменит актьор!

… Мъдрите хора казват, че когато нещо ти е предопределено, то се случва. И няма нужда да си кой знае колко религиозен, за да повярваш в тази максима. Човекът, за когото говорим, е можел да стане пътуващ проповедник. Вероятно щеше да има хиляди последователи. Можел е да стане и журналист, за когото да се бият елитни американски издания, а защо не и да стане носител на „Пулицър“. Можело е, но не се е случило. Защото той, Дензъл Уошингтън, просто е призван да бъде актьор. Успешен, търсен, касов, симпатичен, запомнящ се, който умее да прави впечатляващи кинообрази. И го прави във времето на цялата си творческа кариера на големия екран…

Защо започваме разказа си по този начин ли? Защото тъмнокожият чаровник от Щатите, роден през 1954 г. и любим актьор на милиони зрители по света, е завършил журналистика във Фордамския университет. Придобил е бакалавърска степен. Вместо да се забие като репортер обаче в някое издание, сменя рязко посоката и се насочва към актьорската професия. Едва ли някой от семейството му е предполагал, че ще стане така – баща му е проповедник, а майка му е собственик на салон за красота. Вероятно и от двамата малчуганът е наследил по нещичко. Немалко време е престоявал в храма по време на църковните служби, немалко време е бил и в салона при майка си, където, първо, е слушал интересни истории, а по-късно сам ги е разказвал за разтуха на посетителите. Дори е помагал в разкрасяването на мъжете клиенти. С красотата и религията обаче – дотук.

Любопитното е, че преди да се появи на екрана, Дензъл като други свои колеги актьори от САЩ е пробвал различни професии. Трудил се е във фабрика, бил е пощенски работник, твърди се дори, че за малко е бил и боклукчия. Следващата стъпка е по пътя на актьорската професия. Как се стига дотам?
Факт е, че още като студент Дензъл проявява интерес към театъра и участва в университетски постановки. Съвсем неслучайно идва следващата стъпка – следване в театралната консерватория в Сан Франциско. Идват и участията в телевизионни продукции – дотук стандартно за повечето от актьорите в Щатите. Разбира се, има и разлики. След година учение в консерваторията Уошингтън напуска и записва своя дебют в киното – в телевизионния филм Carbon Copy. В тази изява Дензъл не впечатлява. Следва обаче един друг телевизионен сериал, който вече му носи популярност. Става дума за St. Elsewhere, който се излъчва Зад Океана от 1982 до 1986 г. и в който Уошингтън играе ролята на д-р Чандлър.

Естествено междувременно Дензъл записва и други телевизионни участия – в License to Kill и A Soldier's Story от 1984 г., в The George McKenna Story и Power от 1986 г. Зрителите го забелязват, забелязват го и кинопроизводителите в Холивуд. Може би изненадващо за мнозина, но едва появил се на големия екран, Дензъл веднага получава номинация за най-престижната награда „Оскар“, макар и за най-добра поддържаща мъжка роля. Това става през 1987 г. за ролята му във филма Cry Freedom. За същата продукция той е номиниран за награда „Златен глобус“ за най-добра роля в драматичен филм. Филмът „Слава“ от 1987 г. носи на Уошингтън вече не само номинации, но и награди – „Оскар“ за най-добра поддържаща роля и „Златен глобус“ за най-добър актьор в поддържаща роля. Той вече е известен, става и добре платен, и търсен от режисьорите. Съвсем резонно следват перфектни превъплъщения в касови продукции като „Версия Пеликан“ от 1993 г. на режисьора Алън Пакула (по едноименния роман на знаменития Джон Гришам и с участието на Джулия Робъртс), „Филаделфия“ от същата година в партньорство с Том Ханкс и Антонио Бандерас (тази лента има 5 номинации за „Оскар“), „Дявол в синя рокля“ от 1995 г., „Аленият прилив“ също от 1995 г. (интригуващ трилър, излъчван нееднократно по родните телевизии), „Колекционерът“ от 1998 г. в партньорство с Анджелина Джоли и др. Хроникьорите го определят като виртуозен изпълнител на сериозни роли и въздействащи образи.

Междувременно през 1992 г. и 1999 г. Дензъл получава още две номинации за „Оскар“, съответно за филмите Malcolm X и „Ураганът“. Роят се и хонорарите в банковата му сметка, които вече са минали границата от 10 млн. долара. „Оскар“ за най-добра мъжка роля актьорът получава за филма „Тренировъчен ден“ през 2001 г. За същата продукция той е номиниран за „Златен глобус“ и „Сателит“ – за най-добър актьор в драматичен филм.
Сред другите успешни продукции на Дензъл са още „Почти невинен“ (2003), „Мъж под прицел“ (2004), Deja vu (2006), „Падналият ангел“ (1998), „Американски гангстер“ от 2007 г. – с номинация за „Златен глобус“ и „Сателит“, и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
През ранната есен на 2023 г. медиите обявиха, че Дензъл Уошингтън спира с ролята си на безмилостен отмъстител, какъвто се изявява в екшъна „Закрилникът“. Първата и втората част на тази поредица излязоха съответно през 2014 и 2018 г., в тях Дензъл се превъплъщава в персонажа Робърт МакКол, нещо като съвременния Робин Худ. Според признания на самия актьор това е третата и последна част на тази продукция.

Също през 2023 г. се разбра, че Дензъл ще играе във филма на Ридли Скот „Гладиатор 2“, който се очаква да излезе на екран през 2024 г. Ролята му естествено ще е една от главните. Първата част на тази продукция се появи през 2000 г. и превърна в звезда Ръсел Кроу. Според пресата обаче той няма да участва във втората част. Партньорството между Дензъл и Ръсел не е нещо ново – те бяха тандем и във филма „Американски гангстер“, за който Уошингтън имаше номинация за „Златен глобус“.

Що се отнася до личния живот на Дензъл, светските хроникьори, ако разчитаха на статии само за него, щяха да умрат от глад. Уошинтън е пример за добър съпруг и грижовен баща, който държи на семейството си повече, отколкото на всичко друго. Със съпругата си Паулета Пиърсън са заедно от 1983 г., имат 40 години щастлив брак и 4 деца. Не са много актьорите, които могат да се похвалят с подобна вярност. Нещо повече. Когато подписвал договорите си за поредно участие във филм, Дензъл включвал клауза, според която на екрана няма да се целува с бяла жена, за да не обиди многобройните си тъмнокожи почитателки. Все пак жълтата преса не пропуска да отбележи, че на първата среща между Дензъл и Паулета той изхарчил парите си в ресторанта и се наложило тя да плати таксито. Не е ясно дали това е причината тя два пъти поред да откаже на предложението му за брак и да каже заветното „да“ чак на третия път… Вероятно не е сбъркала, защото благодарение на суперуспешната си кариера семейството разполага с близо 300 млн. долара и се шири в огромно имение в Бевърли Хилс. Уошингтън пък, пише пресата, и до днес продължава да поддържа спортна форма, за да изглежда добре на екрана – пет дни в седмицата играе 10-рундови боксови мачове.

И още нещо – явно фамилията е с добро сърце, тъй като Дензъл е основател и член на Детския фонд на Нелсън Мандела и редовно прави благотворителни дарения.

Деми Мур – тя може да получи неприлично предложение и на 60

… Да, няма шега. През 2022 г. тя навърши 60 години и си публикува фотоси по бански костюм, които главозамаяха не само нейните верни фенове, но и хиляди мъже по света. Изумително тяло за възрастта й. Сякаш годините не са сложили върху привлекателната й фигура. Никакъв, ама никакъв отпечатък! Неслучайно в жълтата преса се появиха подмятания, че и на 60 тя е напълно достойна за неприлично предложение…

Естествено става дума за американската актриса Деми Мур с рождено име Деми Джийн Гайнс, което име обаче едва ли говори нещо някому. Има прекрасни и запомнящи се роли, но у нас нашумя най-вече с участието си във филма „Неприлично предложение“. Продукцията е от 1993 г. на режисьора Ейдриън Лайн по сценария на Ейми Холдън Джоунс. Филмът е много интересен и разказва за историята на младото семейство Мърфи, което е щастливо в брака си, но има за решаване сериозен финансов проблем. В ролите на съпрузите Даяна и Дейвид се превъплъщават Деми Мур и Уди Харелсън. Интригата се заплита сериозно, когато възниква възможността за мигновено решаване на финансовото затруднение. Милионерът Джон Гейдж (в ролята Робърт Редфорд) е готов да заплати 1 млн. долара за една страстна нощ с Даяна. Ако не сте гледали този филм – направете го. Не само заради перфектната Деми Мур, а и заради интересната история, в която се преплитат вечните човешки теми за любовта, парите, достойнството, честта, избора…

Според една любопитна статистика Деми се превръща в най-скъпоплатената актриса в света на киното, тъй като само за участие в един филм получава умопомрачителния хонорар от 12,5 млн. долара. Става дума за филма „Стриптийз“ от 1996 г. Той има бюджет от 50 млн. долара, а от прожекции печели близо 120 млн., режисьор е Андрю Бергман, а Мур е в компанията на Бърт Рейнълдс и Арман Асанте. Пресата твърди, че с тази си роля Деми буквално е разбила конкуренцията на колежките си. Тя играе ролята на Ерин, дама на средна възраст, която поради отношението на съпруга й към нея иска развод. Става така обаче, че се оказва без работа и не може да осъществи желаното попечителство над дъщеря си. Което пък я принуждава да заработва като стриптийзьорка…

И понеже стана дума за филма, нашумял много и в България – „Неприлично предложение“, редно е да уточним, че кариерата на Деми съвсем не стартира с това участие. През 1981 г. тя дебютира в продукцията „Избори“, през 1989, 1990, 1991 и 1992 г. я гледаме в „Ние не сме ангели“, „Призрак“, Жената на касапина“, „Убийствени мисли“, „Само неприятности“, „Доблестни мъже“ (вж. отделно филмографията на актрисата).

Много интересна е ролята й във филма „Редник Джейн“ от 1997 г., за която Деми си бръсне главата. В тази продукция Мур се превъплъщава в ролята на редник О’Нийл – смела и решителна жена, която влиза в лагер за обучение на морски пехотинци, т.нар. тюлени. Животът там е изключително тежък и напрегнат за мъжете, пълен с изпитания и сурови наказания. О’Нийл обаче е твърдо решена да се справи и да докаже, че една жена също може да бъде морски пехотинец…

Сполучливи са ролите й във филмите „Ангелите на Чарли: Газ до дупка от 2003 г., „Боби“ от 2006-а, „Мистър Брукс“ от 2007 г., „Предел на риска“ от 2011 г., „Тежка нощ“ от 2017 г.
Ако се обърнем към личния живот на Деми, може да се разказва много, при това не чак толкова приятни неща. Няма да е пресилено да се каже, че това момиче е имало тежко детство. Любопитен факт е, че майка й я кръщава с името Деми на марка шампоан, за който вижда случайна реклама. Като малка Мур не знае кой е биологичният й баща – става дума за летеца Чарлз Хармън, който изоставя майка й Вирджиния, докато е бременна. Когато бебето е на 3 месеца, майката сключва брак с Дан Гайнс, когото детето доста дълго време смята за свой истински баща. Научава истината на 15 години и тази истина преобръща личния й свят. Семейството често пътува поради естеството на работата на Гайнс. Това принуждава момичето да заживее в свой собствен свят, в който съзнателно да бяга от създаване на приятелства, които така или иначе скоро ще изгуби. Малката Деми има здравословни проблеми – освен с очно заболяване има и болест на бъбреците. На 16 г. тя напуска родния си дом и напуска училище. През 2019 г. пък Мур признава, че когато е била на 15 години, е била изнасилена. Не стига това, ами тя разкрива, че мъжът, който я е насилил, е платил на майка й за „услугата“ да бъде с дъщеря й. Още един удар върху психиката на девойката…

В живота на бъдещата актриса следват други връзки с по-възрастни мъже. Така идва и първият й брак – с Фреди Мур, който е с 12 години по-голям от нея. Тогава тя е на 16 г. Хроникьорите твърдят, че в нощта преди брачната церемония Деми приспива с друг мъж. Сватбата все пак става. С Фреди Мур са заедно до 1985 г. През 1987-ма Деми се омъжва втори път за Брус Уилис, от когото има три дъщери, а от 2005 до 2011 г. е съпруга на друг актьор – Аштън Кътчър.
В началото на кариерата й като актриса и като модел има проблеми с алкохола, по което прилича на майка си. В един момент кинопродуцентите я принуждават да влезе в клиника за лечение на алкохолици, в противен случай я заплашват да я свалят от екран. Все пак тя се вслушва в съветите и успява да скъса с алкохолната зависимост.

Вторият й брак с Брус Уилис също не е щастлив. В един момент съпругът й се оказва на върха на кариерата си и е изключително ухажван от жените, а той пък е мъж със слаби ангели, както се казва, и започва да изневерява на жена си, въпреки че вече имат деца. Логично се стига до развод, който според стандартите на Холивуд е доста спокоен и цивилизован…
И с третия си съпруг Аштън Кътчър актрисата не среща истинското щастие. Тя е на 41 г., а той на 25, когато сключват брак. За да демонстрира пред новото си увлечение, че е все още твърде млада и разкрепостена, Деми не пропуска вечерни партита, на които отново посяга към алкохола, който е била зарязала. По предложение на Аштън пък разнообразяват сексуалния живот, като привличат в леглото още една жена. Аштън обаче започва да изневерява на съпругата си и бракът им логично се разпада.

Междувременно чаровната актриса се разминава на косъм със смъртта. Това се случва през 2012 г., когато на поредния купон Деми Мур прекалява с алкохола и дрогата и получава гърч. Лекарите едва я спасяват. След този инцидент трите й дъщери от Брус Уилис й поставят условия – или спира да пие, или я напускат завинаги. Деми отново се озовава в клиника за лечение на зависимости, след което се връща към киното…

През 2023 г., вече на 61, Мур поддържа страхотна физическа форма, което й личи отвсякъде. Тя си има личен треньор и прави занимания по 2-3 часа на ден. Старае се да се храни изключително здравословно, като набляга на плодове, зеленчуци, пресни сокове, ядки и семена.
През април 2023 г. Деми и бившият й съпруг Брус Уилис имаха повод за голяма радост. Дъщеря им Румър ги направи щастливи баба и дядо на момиченце. Дъщеря им Румър ги дари с момиченце, а те не закъсняха да публикуват фотосите в социалните мрежи.
И завършваме бележките за Деми с едно нейно откровение: „Грижете се повече за онова, което мислите ви, отколкото за онова, което мислят другите. Това е свободата!“

Даян Лейн или жената, която никога не е искала да е актриса

… Тя се вмества в матрицата на Холивуд. Красива жена, привлекателна, добра актриса, търсена от режисьорите, работохолик, с много успешни роли. Е, може да не е била нарочвана за типичен сексидол (макар във филма Lady Beware от 1987 г. да e играла ролята на изкусителна стрийптизьорка), но женствеността й блика отвсякъде. Става дума за Даян Лейн, естествено. През 2023 г. тя навърши 58, но когато я видиш, в никакъв случай не можеш да й дадеш възрастта. Запазена и все така добре изглеждаща, както на млади години. Е, при нея актьорството може да се каже, че е в гена й, тъй като баща й преподавател по актьорско майсторство, а майка й е певица и фотомодел, т.е. артистичността си е вродена у Даян. Нормално е тя да се увлече по този занаят още от малка предвид средата, в която израства. Факт е, че още на 6 години прави своя дебют на сцената. Отделен е въпросът дали помни в детайли тази изява. Още с появата си в известни театрални пиеси обаче впечатлява - става дума за „Вишнева градина“ и „Медея“.

И тук иде още един важен момент в кариерата й. Когато е едва на 13 г., режисьорът Джордж Рой Хил я привлича за участие във филма A Little Romance (1979 г.). В този филм участва легендарният Лорънс Оливие. Продукцията не само е харесана от публиката и одобрена от критиката, но самият Сър Оливие не пести суперлативи за младото дарование, изиграло ролята на Лорън Кинг. Нормално е след този успех интересът към таланта да се засили – нещо повече, фотографии на Даян се появяват по кориците на немалко списания, включително и на авторитетното Time. И тъкмо когато нещата трябва да литнат до небесата, следва спад в популярността на Даян. Това, обясняват хроникьорите, не е толкова заради нея самата, колкото заради недобрите филми, в които се снима. Иде реч за заглавия като „Докосната от любовта“ от 1980 г., „Кетъл Ани и Литъл Бричис“ от 1981 г., National Lampoon's Movie Madness и Six Pack, двата от 1982 г. Междувременно участва и в някои телевизионни филми, където също не блясва - Great Performances, Child Bride of Short Creek, Miss All-American Beauty от 1981 и 1982 г.

Когато обаче в нещата се намеси добър режисьор, работата става. То не само добър, а и световноизвестен, легендарен. Става дума за Франсис Форд Копола, който привлича Даян Лейн в два негови филма, превърнали се в култови класики – „Рибка боец“ и „Аутсайдерите“ от 1983 г. Тогава Лейн е едва на 18 г., но пък и филмите са с младежка тематика. За първия филм Даян има номинация за приза най-добра актриса в категорията „Млад актьор“. В тази продукция тя е на екран заедно с Мики Рурк, Мат Дилън и Никълъс Кейдж. Лентата разказва интересна история за живота на улични банди. Пак истории за банди се разказват и в другия филм с Даян Лейн – „Аутсайдерите“. И тук заедно с Лейн гледаме на екрана Мат Дилън, Патрик Суейзи, Том Круз.

След тези две продукции интересът на Холувид към нея отново нараства бързо. През 1984 г. тя отхвърля главна роля в един доста скъп филм – Splash, който по-късно се превръща в хит, и се снима в други две високобюджетни продукции – „Улици в огън“ и „Котън клуб“. И двете ленти обаче не се харесват на публиката, макар че втората е режисирана от Копола и на екрана Даян е заедно с Ричард Гиър.
Този провал принуждава Лейн, която е само на 19 г., да обяви, че се оттегля за известно време от своята голяма любов – киното. И както понякога се случва – по някаква странна ирония на съдбата двата филма, определени първоначално като провал и които отказват Даян от занаята, след години намират своята публика и стават гледани и харесвани. Но за сметка на това на младото дарование ще й трябва време, за да се наложи отново.

Нещата започват да се оправят, след като Даян се появява през 1987 г. в трилъра Lady Beware, а същата година се снима заедно с Мат Дилън и Томи Лий Джонс в The Big Town. Две години по-късно Даян се изявява отново в телевизията – този път в минисериала Lonesome Dove, в който ролята й на Лорена Ууд и осигурява номинация за наградата „Еми“, придружена от доста ласкави отзиви. Лейн е приета добре от публиката и в още един телевизионен филм от 1990 г. - Descending Angel. Следват участия в „Чаплин“ (1992 г.), Vital Signs (1990 г.), My New Gun (1992 г.), Knight Moves (1992 г.), Indian Summer (1993 г.) и др.
В компанията на Силвестър Сталоун и Арманд Асанте, които играят ролите на братя близнаци, Даян Лейн се появява като младата съдийка Бърбара Хърши във фантастичния екшън от 1995 г. „Съдията Дред“. Лентата е със сравнително висок бюджет от 90 млн. долара и крайният резултат никак не е лош – филмът се харесва на публиката, тъй като разказва за живота на Земята през 2080 г. и забърква съдебно-криминални истории.

През 1996 г. Даян играе ролята на Карен Пауъл в комедията „Джак“ на режисьора Копола. Екранни партньори на актрисата са Робин Уилямс и Дженифър Лопес. Година по-късно гледаме Даян в компанията на Уесли Снайпс в трилъра „Убийство 1600“.
Суперлативите обаче идват след участието на Лейн в хита „Разходка на луната“ от 1999 г. на режисьора Тони Голдуин. В тази драматична продукция Даян изпълнява главната роля на омъжена жена, която изневерява на съпруга си. Филмът е много харесан от публиката, както и следващия й филм – комедията „Моето куче Скип“ от 2000 г.

Същата година идва и „черешката на тортата“ в една знаменита продукция, излъчвана многократно и у нас. Става дума за „Перфектната буря“ на режисьора Волфганг Петерсен. В него Даян играе заедно с Джордж Клуни и Марк Уолбърг. Тази изключително интересна драма обира овации не само с перфектните актьорски превъплъщения и трогателния сюжет, но и с изключителните визуални ефекти. Страховити са снимките в бушуващия океан, в който намира гибелта си малък рибарски кораб. От излъчвания тази продукция печели повече от 400 млн. долара.

През 2002 г. се появява еротичният трилър „Изневяра“ с Даян Лейн и Ричърд Гиър. В тази продукция Даян е невярната съпруга Кони Съмнър и за тази си успешна роля получава награда „Сателит“ за най-добра актриса в драматичен филм, както и номинации за „Оскар“ за най-добра женска роля и „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм. Следващата година за ролята си на Франсис в „Под небето на Тоскана“ Даян има награда „Сателит“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия и номинация за „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия.

През 2008 г. я гледаме вече в „Непроследим“ на режисьора Грегори Хобит, където Лейн се превъплъщава в ролята на агент от ФБР Дженифър Марш и преследва сериен убиец. Сред интересните й участия са още образите й в комедията „И да обичаш кучета” от 2005 г. с Джон Кюсак и в Hollywoodland с Бен Афлек (вж. отделно филмографията на актрисата).

И ако кинокритиката в повечето случаи е била ласкава към Даян, почти същото може да се каже и за светската преса. Жълтите хроники няма кой знае какво да пишат за нея. Тя е съпруга на Кристофър Ламбърт от 1988 до 1944 г., двойката има едно дете. 10 години след развода си тя се омъжва за друг актьор – Джош Бролин, но след още 9 години и този брак се разпада.
Иначе красивата дама признава, че обича да ходи без грим и маски за лице. Натурална съм по-красива и естествена, признава Даян. Но пък следващото й откровение донякъде е шокиращо. „Никога не съм искала да съм суперзвезда. По дяволите, никога не съм искала да съм актриса!“
Няма да го коментираме.

Дани Трехо: гореща кръв, бой, наркотици и знаменити роли

… Отличен актьор е, има зад гърба си повече от 200 филма, търсен е от режисьорите, публиката го харесва, но има роля, която не би могъл да изиграе. Или може би роли. Никой не може да си го представи като добър и скромен учител в американски колеж, примерно. Или пък благ и хрисим съпруг, нежен романтичен любовник с жена си или приятелката си. Не го виждат и в ролята на католически свещеник. За сметка на това му дайте да играе затворник. Груб, нахакан, бияч от класа. Или уличен престъпник, който не пропуска да се млати с някого от съседната банда, по джобовете му всеки ден може да се намерят наркотици, които продава – къде явно, къде скрито. Та това е той – американският актьор от мексикански произход Даниел Трехо или просто Дани Трехо.
Защо го описваме така ли? Ами една от причините е външният му вид. Доста суров здравеняк, мускулест, с плашещо лице и страховито като цяло излъчване. Липсва само един нож между зъбите. Е, това за ножа може да е малко пресилено, но пък казаното за ролите му е абсолютен факт.

Дали има нещо общо горещата мексиканска кръв, е отделен въпрос. Факт е обаче, че още от дете Дани се сблъсква с престъпния свят. И не само се сблъсква, а става и част от него. Бие се по улиците, краде, участва в грабежи, пласира наркотици, самият той употребява дрога, не пропуска и чашката с алкохола. Съвсем резонно е често да пребивава още като тийнейджър по разни изправителни институции, които обаче така и не успяват да го превъзпитат. Когато поотраства пък, затворите стават неговия втори дом. Влиза и излиза често, в един момент дори е сериозно заплашен от смъртна присъда, от която едвам се отървава. По негови признания това се случило благодарение на отправените горещи молитви към Бог с обещанието да се поправи и да влезе веднъж завинаги в правия път. И в интерес на истина успява. В един от известните затвори – Сан Куентин, се записва в някаква програма за отказване от дрогата, която продължава 12 месеца. Той излиза чист и когато е на 79 г. (роден е през 1944 г.) заявява, че вече 55 години не употребява дрога и не кусва алкохол. А една любопитна случка разказва, че при едно от влизанията му в затвора опитал да продаде дрога на полицай под прикритие. Такива ми ти работи…

И понеже има една нашенска приказка от стихотворение на Вапцаров – В затвора попаднал на хора и станал човек, нещо подобно се случило и с Дани Трехо. Той освен че отказва дрогата, тъй като е здравеняк и мускулест по природа, в затвора става шампион по бокс в средната и в леката категория. Това пък по-късно се оказва старт към филмовата му кариера, и то по някаква щастлива случайност. Става така, че участията му се зареждат едно след друго, обикновено снима по 4 филма годишно, а според статистиката през 2002-ра е играл в цели 9.

Сега за старта му.
Тъй като в затвора освен че е отказал наркотиците, става и своеобразен експерт по тази част, го наемат да работи като консултант по темата във филма „Влакът беглец“ от 1985 г. на именития режисьор Андрей Кончаловски. В един момент му предлагат да се снима в затворническите сцени във филма, тъй като става въпрос за затворници, които отвличат служебен влак, за да избягат с него. Един от сценаристите на продукцията – Едуард Бънкър, се оказва познайник на Дани от затвора и така в хода на работата Трехо получава оферта да консултира по бокс актьора Ерик Робъртс (той пък е номиниран за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля). Впоследствие Кончаловски харесва Даниел и му предлага малка роля като боксьор, съперник на Робъртс.

Тук е мястото да кажем, че именно филмът „Влакът беглец“ дава тласък на по-нататъшната актьорска кариера на Трехо. Като повечето свои колеги той се снима в началото и в телевизионни продукции, и в по-нискобюджетни ленти, за да достигне до такива хитове като „Жега“, „Десперадо“, „От здрач до зори“,“Мачете“, „Деца шпиони“, „Кървава неделя,“ „Сам в мрака“, „Смъртоносна надпревара“, „Мачете убива“, „Улично престъпление“, „Затворник №1: Взъходът на Дани Трехо“, и още, и още (вж. отделно филмографията на актьора). И пак ще кажем, че най-запомнящите образи, които е пресъздал на екрана, са на затворници, престъпници, биячи, а дамите сред публиката обикновено въздишат по неговото мъжествено излъчване и огромната татуировка на гърдите му, изобразяваща жена със сомбреро…
И понеже стана дума за това, че Дани е търсен от режисьорите, достатъчно е да споменем, че на екран той се появява редом с такива величия като Харисън Форд, Жан-Клод Ван Дам, Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джордж Клуни, Никълъс Кейдж, Антонио Бандерас…
Любопитно е, че по негови собствени признания много добре е, ако някой се чувства вътрешно добър човек. Дори през 2023 г. в личния си акаунт в социална мрежа Дани се хвали, че вече 55 години не е употребявал и това го дължи на Бог. Той се обръща към младите американци, ако са се отдали на някакъв порок, да се откажат от него и да бъдат добри човеци.

Между другото, тази житейска роля никак не се връзва с екранните му превъплъщения, тъй като според една любопитна статистика той е най-често убиваният герой във филмите – някъде се твърди, че е умирал на екран 497 пъти…
Що се отнася до личния му живот – имал е 4 съпруги и 4 деца, като признава, че с нито една от половинките си не се е държал както трябва. Въпреки това пък казва нещо различно: „Да си мъжествен, означава, че ставаш сутрин, отиваш на работа, взимаш заплата, издържаш семейството си и помагаш на по-слабите…“

За да докаже пък, че има и чувство за хумор, в едно свое интервю споделя: Най-смешното нещо, което съм чувал! Бил съм в Соледад, Сан Куентин, Фолсъм, Вакавил, Сюзанвил, Сиера (различни затвори) и един човек ме пита „Можеш ли да изиграеш затворник?” Помня, че му казах „Ще се опитам”…
Няма съмнение, че е успял!

Дани де Вито – 147 сантиметра стигат!

… В училище не само у нас, а и по света в повечето случаи децата са безкомпромисни – не пестят насмешки над съученици, които са различни по външен вид. Смеят ти се и те закачат, ако си пълничък, ако си слаб като върлина, ако си много висок или пък много нисък. Общо взето, ако си различен от „калъпа“ на общоприетото. Логично е да предположим, че на подобни насмешки е бил подложен и един много добър американски актьор. Става дума за Дани де Вито, когото мнозина наричат ниския крал на комедията. Факт е, че поради особен вид заболяване на костите той е висок само 147 см и е един от най-ниските актьори в Холивуд. Това обаче не му пречи да направи завидна кариера като актьор, режисьор и продуцент. Освен това хроникьорите отбелязват, че въпреки ниския си ръст Дани не е бил подложен на традиционните насмешки и подигравки в училище, защото бързо е впечатлил съучениците си с уникално чувство за хумор и приятелска шега, както и разбира се с добрия си нрав…

Роденият през 1944 г. Дани де Вито няма заложена актьорска дарба в гена си. Баща му развива някакъв дребен бизнес, а майка му се грижи за домакинството. Самият Дани вероятно не предполага какво го чака, като се има предвид първата му работа – след завършване на гимназията започва да помага в козметичния салон на сестра си. Едно е да си козметик, друго актьор, все пак…
Него обаче не го влече занаята на сестра му, затова се насочва към Американската академия по драматични изкуства. Казват, че първоначално интересът му там бил в областта на козметиката, но това едва ли е вярно. А и там се случва една среща, която малко или много слага отпечатък върху бъдещия творчески път на Дани. Става дума за среща с актьора Майкъл Дъглас. Двамата се сприятеляват и впоследствие няколко пъти работят заедно. Именно Дъглас е човекът, който подтиква Де Вито да се снима в един култов филм – „Полет над кукувиче гнездо“ на режисьора Милош Форман. Тази продукция нашумява много по световните екрани, излъчвана е многократно и у нас. Бюджетът й е 3 млн. долара, а приходите надхвърлят 100 млн. Освен това филмът е носител на 5 награди „Оскар“ и 6 награди „Златен глобус“. Въпреки това Дани не е сред наградените, а кинокритиците дори твърдят, че тази лента се е отразила негативно върху кариерата на Де Вито. Факт е, че в следващите няколко години той получава само незначителни роли, снима се и в телевизионни продукции.
За сметка на това добива широка популярност в сериала „Такси“, излъчван по ABC и спечелил 18 номинации и 13 награди „Еми“. Самият Дани е отличен със „Златен глобус“ и „Еми“. Лентата разказва за всекидневието на таксиметрови шофьори в Ню Йорк, лека и приятна е за гледане, изобилства със забавни случки и комедиен диалог. Де Вито се превъплъщава в образа на диспечера на такситата – Луи де Палма. И макар сериалът да е комедиен, немалка част от неговата популярност се дължи на факта, че покрай хумора той поставя сериозни житейски проблеми като самотното родителство, наркоманията, расизма, сексуалния тормоз и др.
Сериалът се излъчва първоначално в периода 1978 – 1983 г.

През 80-те години на миналия век Дани де Вито прави успешни роли във филми като „Романс за камъка“ (1984), „Безмилостни хора” (1986), „Близнаци“ (1988) и др. Любопитен факт е, че в „Близнаци“ нисичкият само 147 см Де Вито играе брат близнак на колоса Арнолд Шварценегер (188 см). През 2018 г. на екран излиза и продължение на тази продукция – „Тризнаци“, като към двойката се включва още една звезда - Еди Мърфи.

Дани се справя успешно и с ролите си във „Войната на семейство Роуз“ от 1989 г. и „Хофа“ от 1992-ра. (вж. отделно филмографията на актьора).
Освен знаменитата роля на диспечер в „Такси“ Дани де Вито прави запомнящо се изпълнение и в още един култов сериал – „Слънчева Филаделфия“. Тук е мястото да кажем, че това е поредица, която чупи рекорд в Щатите като най-дълго излъчвания американски комедиен сериал – през 2023 г. имаше зад гърба си навъртени 14 сезона. Излъчването започва през 2005 г. почти на шега. Във филма Дани се превъплъщава в образа на баща на близнаци, който се изявява с доста странно на моменти чувство за хумор. Историята се завърта около четирима приятели, които държат ирландски пъб във Филаделфия. Голяма част от успеха на филма обаче се дължи именно на участието на Дани де Вито, който се включва през 2006-а, когато сериалът има вече един сезон зад гърба си. В тази поредица актьорът изпълнява ролята на богаташа Франк Рейнолдс, който обаче има много гаден и пълен със странности характер. Това амплоа пък пасва отлично на Дани де Вито…

Сред другите роли на Дани заслужава да се отбележи участието му като Пингвина в „Батман се завръща“, както и по-драматичните и неприсъщи за него роли в „Поверително от Ел Ей“ от 1997 г. и „Ударът“ на режисьора Франсис Форд Копола по романа на гения Джон Гришам. През 2007 г. гледаме Дани в „Сладки сънища“ с Пенелопе Крус и Макъл Гамбан, а през 2009-а е в Solitary Man в партньорство с Майкъл Дъглас. Пък 2018-а пък Дани участва в още един много популярен филм – „Джуманджи: Следващото ниво“ заедно с Дуейн Джонсън, Дани Глоувър и др.

За разлика от други негови колеги от Холивуд личният живот на Дани де Вито не предизвиква особен интерес на светската преса. Той не е от актьорите, които могат да се похвалят с безброй връзки, женитби и разводи. През 1982 г. Де Вито се жени за актрисата Риа Пърлман, от която има три деца. Развеждат се през 2012-а, после се събират отново и пак се разделят през 2017-а, но остават приятели. Това потвърждава самата Пърлман. В интервю тя споделя, че понякога съжалява за раздялата си с Дани. Казва, че имат различен вид приятелство…
И ще приключим кратките бележки за Дани де Вито с една негова мисъл: „Аз никога не гледам напред. Аз съм тук и сега. Така и трябва да се живее!“

Дани Глоувър – от шофьор на такси до любим кинообраз

Знайно е, че в Страната на неограничените възможности всичко може да се случи. Така например един обикновен шофьор на такси, син на пощенски служители, да се превърне в любим кинообраз. Нещо повече – да стане добър и търсен актьор Зад Океана. Да има и той като повечето колеги роля – визитна картичка. И въпреки това – да няма в кариерата си номинация за „Оскар“. Не е чудно това последното, като се има предвид, че този приз невинаги се връчва само и единствено поради чисто творчески заслуги в киното. Но това е друга тема.

Става дума за Дани Глоувър, тъмнокожият актьор, познат най-вече с филма – визитна картичка „Смъртоносно оръжие“ и неговите продължения. Да, Дани няма номинация за „Оскар“, но за сметка на това през 2022 г. на нарочна церемония в Лос Анджелис 75-годишният тогава актьор получи почетен „Оскар“ заедно с други личности от киноиндустрията – тъмнокожият актьор Самюъл Джаксън, сценаристката и режисьор Илейна Мей и норвежката актриса Лив Улман. За Дани бе определена хуманитарната награда „Джийн Хершолт“, която му се връчва като последователен застъпник на каузите за справедливост и човешки права. Участва и в кампании за борба със СПИН. Тогава медиите припомниха, че Глоувър е посланик на добра воля на УНИЦЕФ.

Тук е мястото да кажем, че Дани Глоувър не се задоволява само с правенето на кино. Още от малък той се увлича от идеите на своите родители, които са борци за правата на тъмнокожите в Америка. Така с времето той става последователен политически активист. В университета първо става член на Съюза на черните студенти, които се борят за права. През годините редовно участва в различни акции за подпомагане на тъмнокожите хора в Африка и Латинска Америка. Медиите дори припомнят, че заради участие в подобни събития е бил арестуван от полицията. Никога не е крил приятелството си с двама президенти – Фидел Кастро на Куба и Уго Чавес на Венецуела. Признавал си е, че по убеждения е комунист. Може да се спори по въпроса дали тези негови политически възгледи не са стопирали пътя му към „Оскар“. Но това нека коментират по-скоро кинокритиците.

Любопитен факт е, че роденият през 1946 г. актьор като дете страда от сериозно заболяване – епилепсия. Той обаче пробва да се лекува чрез самохинпоза и успява. Припадъците изчезват, когато Дани навършва 35.
В началото като повечето свои колеги се занимава с театър и участва в незначителни телевизионни продукции. През 1982 г. записва своя дебют на Бродуей в пиеса, посветена на проблема апеъртейд. За тази си успешна роля той дори получава международна театрална награда.

Неговият дебют в киното е в продукция със световна звезда – Клинт Истууд. Става дума за един филм, излъчван многократно по телевизиите и у нас – „Бягство от Алкатрас“ от 1979 г. Тук Дани е в ролята на затворник заедно с Клинт Истууд, който пък играе ролята на перфектен банков обирджия. Той именно подготвя план за бягство. А сюжетът е напрегнат и интересен, тъй като Алкатрас е бил най-строго охраняваният затвор в САЩ, построен специално за особено опасни престъпници на остров в океана. Днес е музей. В интерес на правдата, в историята на затвора, която има вече 30 и повече години зад гърба си, само трима затворници са успели да избягат…
Следват няколко заглавия, които затвърждават Дани като талант в киното - Places in the Heart (1984 г.), „Силверадо“ (1985), „Децата начело“ и Witness, също от 1985 г. Две години след това идва и първата награда „Еми“ – за ролята на Глоувър като тъмнокожия лидер Нелсън Мандела. В интерес на истината, не това признато участие обаче го запаметява в съзнанието на кинолюбителите, а първата част на поредицата „Смъртоносно оръжие“, която се появява също през 1987 г. В тази забавна и пълна с любопитни ситуации екшън комедия Глоувър (детектив Роджър Мъртоу) е полицейски партньор на Мел Гибсън (детектив Мартин Ригс). Оказва се обаче, че службата е събрала двама напълно неподхождащи един на друг детективи. Продукцията се превръща моментално в хит и при премиерата си печели 120 млн. долара при скромния първоначален бюджет от 15 млн. Освен това филмът е номиниран за „Оскар“ за най-добър звук. Следват и три продължения на поредицата – „Смъртоносно оръжие 2, 3 и 4“, съответно през 1989, 1992 и 1998 г., както и телевизионен сериал. Имаше публикации за „Смъртоносно оръжие 5“, но до 2023 г. това не се превърна във факт.

Сред другите роли на Дани Глоувър заслужава да отбележим участието му във фантастичния екшън „Хищникът 2“ през 1990 г. Тук Дани играе главна роля - лейтенант Майк Хариган. Филмът нашумя с първата си част „Хищникът“ от 1987 г. с Арнолд Шварценегер. През 1991 г. гледаме Глоувър в драмата „Гранд каньон“ заедно с Кевин Клайн. Следва любопитен епизод – след ролите си в „Операция Дъмбо дроп“ от 1995 г. и „Балъци“ от 1997 г. Глоувър признава, че е приел участието само заради парите. Явно филмите не са по вкуса му.
Вероятно по вкуса му обаче е една продукция на легендарния режисьор Франсис Форд Копола от 1997 г. Става дума за „Ударът“ по романа на знаменития писател Джон Гришам. Това е авторът, който притежава уникалната дарба да завързва различни съдебни и адвокатски истории, една от друга по-заплетени. Неговите романи са истинско удоволствие за феновете на литературата. В този филм, в който участват още Мат Деймън, Дани де Вито и Мики Рурк, Дани Глоувър играе ролята на съдия Тайлър Киплер.
Сред другите по-известни филми на Глоувър са „Кланът Таненбаум“ от 2001 г., „Убийствен пълез“ и „Купон на открито“ от 2004 г., „Мандърлей“ от 2005 г., „Мечтателки“ в партньорство с Еди Мърфи от 2006 г. (вж. отделно филмографията на актьора).

През 2019 г. Дани участва в един доста нашумял филм – „Джуманджи: Следващо ниво“. Това е своеобразно продължение на „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ от 2017 г. Лекият, забавен и фантастичен сюжет, в който има немалко и хумористични епизоди, прави филма гледаем и занимателен. Глоувър не участва в първата част, но във втората е заедно с Дуейн Джонсън, Кевин Харт, Джак Блек, Карън Гилън и Алекс Улф. В този измислен и в същото време уж реален свят на практика нищо не е това, което изглежда…

Що се отнася до личния живот на Глоувър, до голяма степен той се предопределя от битките му за справедливост и каузите, които брани. Макар като дете много да се увлича по спорта, не става спортист, а заляга над актьорското си образование. За да може да се издържа, работи като шофьор на такси. Първата му съпруга е Асаке Бомани, с която живеят заедно 35 години. 9 години след развода си той се жени втори път – за Елиан Кавалейро.
Разбира се за актьор като Дани Глоувър може да се говори и пише още много. Вместо това обаче по-добре е онези, които наистина обичат киноизкуството, да изгледат поне няколко филма с него. Със сигурност няма да съжаляват…

Дан Акройд, или как аутизмът може да не ти пречи да си голям

За аутизма и различните му форми на проявление са изписани хиляди научни монографии. Това заболяване е разпознаваемо и има случаи, в които се развива в тежка форма. Факт е обаче, че в света има аутисти, които въпреки заболяването си са се реализирали пълноценно в живота и са жънали успехи на различни фронтове. Такъв е случаят и с канадския комедиен актьор Дан Акройд. Той не само навърта завидна кариера в киното и в телевизията, а е и пример за това как силата на характера може да те изведе до върха. Стига да я притежаваш, разбира се…

Иначе медиите не са спирали да „чоплят“ и други детайли около особеностите на Дан. Не крият и някои от физическите дефекти на актьора – срастване на пръстите на ръцете или краката, различен цвят на двете очи и нещо положително – еднаква работа на лявата и дясната ръка. Към това прибавяме интереса на Акройд към музиката – той свири прекрасно на устна хармоника и дори създава групата Blues Brothers, а в свободното си време дегустира от еликсирите на собствената си винарна. Управлявал е и нощен клуб. Пъстра личност…
Любопитно е, естествено, че роденият през 1952 г. в Отава, Канада, актьор не носи гена на никого от семейството си. Баща му е транспортен експерт, който дълго време работи в канадското министерство на транспорта, а майка му е секретар в канадското правителство. Държавни чиновници. Едва ли те са вдъхновили Дан да поеме пътя към театъра и киното. Акройд обаче, твърдят хроникьорите, още от 12-годишен проявява интерес към актьорската професия, макар първоначално да се записва да следва психология, криминалистика и политически науки в университета Карлтън в канадската столица. Там обаче не завършва, защото го влече театърът. Изявява се в трупата „Вторият град“. В един момент дори прави развлекателна радиостанция, наречена „Къщата на блуса“. За него се твърди, че винаги е имал интерес към паранормалното. Може би затова така успешно изпълнява и ролята си във филма „Ловци на духове“. Тук той се превъплъщава в персонажа на д-р Реймънд Станц. Твърди се, че това е най-успешната му и известна роля в кариерата.
Както немалко актьори от световна величина и Дан Акройд започва с театър и телевизионни участия, преди да се появи на големия екран. Дебютът му в киното е записан през 1977 г., когато той се появява в ролята на Рой във филма „Любов от пръв поглед“. През 1979 г. гледаме Дан в ролята на моторен сержант Франк Три във филма 1941. Режисьор на продукцията е не кой да е, а Стивън Спилбърг. Култовият „Блус брадърс“ на режисьора Джон Ландис се появява само година след това, а Дан тук е Елууд Блис. През 1983-а Акройд се снима в „Зоната на здрача“, „Смяна на местата“ и знаменития „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ (изпълнява ролята на Арт Уебър), а през 1984 г. идва първата част на „Ловци на духове“.

По-нататък в кариерата си Дан се появява в повече от 70 филма, по-известните от които са „Да возиш мис Дейзи“ (за този филм е номиниран за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля), „Пърл Харбър“, „Полицейска мрежа“, „Чаплин“ и др. (вж. отделно филмографията на актьора).

В кариерата си в киното Дан се е снимал с такива знаменитости от екрана като Еди Мърфи, Харисън Форд, Мишел Пфайфър, Том Ханкс, Кристофър Плъмър, Ким Бейсинджър, Морган Фрийман, Робърт Редфорд, Сидни Поатие, Антъни Хопкинс, Киану Рийвс, Камерън Диас, Стив Мартин, Кърк Дъглас...

През 2022 г. пресата тиражира новината, че след 39 години брак с актрисата Дона Диксън двамата се разделят. Семейството има три дъщери. Пресата припомни, че двойката актьори са се срещнали на снимачната площадка, както обикновено се случва в тази гилдия, за снимките на „Доктор Детройт“ през 1983 г. Така и не стана ясно каква част от състоянието на Дан, което се оценява на 200 млн. долара, е отишло при вече бившата му съпруга…

Грегъри Пек – руски партизанин или двоен агент?...

Какъв е всъщност Грегъри Пек? Руски партизанин или двоен агент? Въпросът, естествено, е закачка. Повод за нея обаче има. Прочутият американски актьор, носител на най-престижната награда „Оскар“, на 6 награди „Златен глобус“, на „Сезар“ и номинации за „Еми“ и БАФТА, е толкова перфектен в едно от своите превъплъщения на големия екран, че ролята му предизвиква противоречиви чувства и емоции. Иде реч за филма „Дни на слава“ от 1944 г., в който актьорът играе ролята на руски партизанин. Толкова е убедителен, че в комунистическия Съветски съюз тръгва слух, че Пек има руски произход. В Съединените щати пък се заговорва, че лентата е открита комунистическа пропаганда. Любопитното е, че това всъщност е едва първият филм на Грегъри, а не се случва често актьор да блесне още с първата си роля на големия екран. Талантът си е талант. Да не говорим, че още с втория си персонаж – във филма „Ключовете от царството“, където Пек е свещеник, той получава първата си номинация за „Оскар“. Какво по-бляскаво начало от това?

Всъщност в тези факти няма кой знае каква изненада. По простата причина, че Грегъри Пек носи у себе си дарбата на Бога да бъде актьор. И в театъра, и в киното. Хроникьорите никога не са пропускали да отбележат факта, че роденият през 2016 г. Пек е чаровен мъжага, има привлекателна сила, когато е на екрана, а освмен всичко други почти всичките му роли в близо 60 негови филма са положителни. Твърде рядко се е превъплъщавал в отрицателен персонаж. Самият той признава, че е по-трудно да играеш положителен герой, защото тогава трябва да си по-убедителен. А Грегъри е убедителен не само на екрана, но и в живота. Самият факт, че кариерата си в киното, която наистина е славна, гради сам, без ничия помощ, е доказателство за сила на характера. Да тръгнеш от семейство на фармацевт и майка, която го изоставя, когато е на 3 години, а после да си партнираш в Холивуд със звезди като Одри Хепбърн в „Римска ваканция“, с Робърт де Ниро, Ник Нолти и Джесика Ланг в „Нос Страх“ от 1991 г. (Грегъри участва и в първата екранизация от 1962 г.), с Антъни Куин в „Оръдията на Навароне“ от 1961-ва, с режисьори като Алфред Хичкок и Мартин Скорсезе, това е наистина много. И говори много.

Тук е мястото да отбележим, понеже стана дума за постигнатото от Пек без ничия помощ, че макар да блясва още с първото си участие на големия екран, Пек не стига до киното лесно. Налага се да се грижи сам за себе си, сам да се издържа и може би до известна степен отпечатък върху тази негова житейска философия е сложило католическото му възпитание в семейството – най-вече от страна на баща му и баба му, която го отглежда от 3-годишен. Когато учи във Военната академия, а после и в университета в Калифорния, работи като шофьор на камион, за да припечелва някакви средства. Бил е още билето продавач, бил е гид в телевизионното студио на NBC, появявал се е и като манекен на модния подиум, бил е сервитьор и мияч на чинии. Но пък въпреки тези занимания Пек е силно привлечен от актьорската професия и набляга на уроците по литература и актьорско майсторство, което слага отпечатък върху професионалния му път. Участва в постановки на университетския театър. Признава, че сред всичките му превъплъщения на сцената и в киното любимата му роля е на адвоката Атикус Финч във филма от 1962 г. „Да убиеш присмехулник“ на режисьора Робърт Мълиган. Именно за тази своя роля той получава „Оскар“ за най-добър актьор. Грегъри Пек се снима още в популярни ленти като „Омагьосаният“ на Алфред Хичкок, „Снеговете на Килиманджаро“, „Римска ваканция“, „Джентълменско споразумение“ на Елиа Казан, „Стрелецът“ на Хенри Кинг, „Банкнота от един милион лири“, „Как беше завладян Западът“, Златото на Маккена“, „Нос Страх“ и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
Едновременно с киното играе роли и в театъра в родния си град, а театърът е основан от него през 1947 г. заедно с Мел Ферер. Престава да се снима през 1998 г.

Между другото, за разлика от някои свои холивудски колеги, също популярни звезди, Грегъри Пек не бяга от интереса на журналистите и с удоволствие дава интервюта. Няма да е пресилено да се каже, че това му разбиране и отношение до известна степен му помага да придобие по-голяма слава. И може би именно тук е интересният факт, че светската преса не обръща кой знае какво внимание на личния му живот. Репортерите отбелязват почти бегло факта, че актьорът има зад гърба си два брака и пет деца. Първата му съпруга – финландката Грета Кукконен, е майка на три от децата му, а втората му съпруга – френската журналистка Вероник Пасани, го дарява с още две.

Нормално е при толкова слава и известност Грегъри да бъде включен в челната 15-ица на най-големите звезди мъже на холивудското кино. Естествено е и Пек да има звезда в Холивудската Алея на славата. Тръгнал към Ню Йорк със 195 долара в джоба, знаменитият Пек натрупва състояние от участията си в киното и театъра, които надхвърлят 40 млн.

Жълтата преса не подминава и факта, че в живота си Грегъри е проявявал интерес и към политиката, като в един момент е имал намерение дори да се кандидатира за губернатор на Калифорния. Занимавал се е и с хуманитарна дейност, оглавявал е Асоциация за борба с рака, ръководител е бил на програма, която има за цел да популяризира четенето сред младите хора.
Актьорът умира през 2003 г. на 87-годишна възраст.

Приключваме кратките бележки за Грегъри с две негови любими мисли:
„Правя само неща, които обичам.“
„Ако човек трябва да казва на другите кой е, значи е никой.“
Втората житейска максима не е никак чужда на наистина големите в живота и професията…

Бриджит Фонда ли? ЕГН-то има значение

… Може би само ние, българите, имаме такъв популярен лаф – Няма значение на колко години си, важното е как се чувстваш. Сигурно донякъде е вярна тази философия, но пък каквото и да се говори, ЕГН-то има значение. Ако не сте убедени, поразровете се малко в светските истории от началото на годината и се позаинтересувайте от звездата в американското кино Бриджит Фонда. След 20-годишно отсъствие от светския живот, не само от киното, тя е била заснета от бдителни папараци, които заслужават голяма награда. Защо ли? Ами защото е чудно как са я разпознали в този й вид. От чаровната и секси блондинка, която напусна Холивуд през 2002 г. без дори да го обяви, днес няма и помен. През април 2023 г. тя бе щракната от светски фоторепортери, а във фотосите дори най-верните й фенове едва ли биха я разпознали. На снимките по-скоро ще видят една позастаряла, възпълничка лелка с посивяла коса и с очила, облечена в размъкнати дънки и тениска, а тази женица като че ли от сутрин до вечер прави само едно – дундурка внучета. И това сигурно ще стане скоро, защото единственият й син е вече на 18 г. и може скоро Бриджит ще влезе в ролята на баба. Знае ли човек?...

Всъщност Бриджит още от малка е знаела едно със сигурност – че ще стане актриса. Когато цялото ти семейство е свързано с кино и с изкуство, ти си просто призван за това. Трябва да почнем от факта, че родената в Ел Ей през 1964 г. Бриджит е дъщеря на Питър Фонда и внучка на знаменития Хенри Фонда, а нейна леля е Джейн Фонда. Три емблеми в американското кино. Майка й Сюзън също е човек на изкуството и творчеството, тя е художник. Генът е налице. Остава да я има вродената дарба и нещата потръгват от само себе си. Да, Бриджит няма в кариерата си нито една престижна кинонаграда, остава си само с две номинации – една за „Златен глобус“ и една за „Еми“. Но пък има немалко роли, които я правят много разпознаваемо лице в американското кино, а нейната работоспособност я вади на преден план – в един период от кариерата си, когато стремително се движи към върха и натрупва близо 50 млн. долара от кино, успява на година да заснеме по 3 – 4 филма, нещо, на което биха заведели дори най-звездните и скъпо платени актьори.

Разбира се, за този успех в изкачването на стълбицата си има причини – Бриджит прави първите си пробни снимки едва когато е на 3 г., а на 5 г. вече играе във филма „Волният ездач“ с баща си Питър Фонда. Това става през 1969 г. Участвала е в училищни продукции на „Харви“, после се появява в някои второстепенни роли, но е забелязана през 1985 г. в британската драма „Скандал“, където се превъплъщава в ролята на Манди Райс-Дейвис.

За това да върви нагоре определено помага и фактът, че тя е завършила два театрални института – Нюйоркския университет и „Лий Страсберг“. Всъщност тук е мястото да кажем, че близо 11 години Бриджит е буквално неуморна в киното и добива известност и слава. Говорим за годините от 1987 до 1998. Талантът й блясва и в третата част на сагата „Кръстникът“, където Бриджит играе журналистката Грейс Хамилтън. Това става през 1990 г. После идва период на няколко участия в театъра, но явно киното е нейното призвание. В „Сингълс“ през 1992 г. играе главната роля, а същата година е и успешната продукция „Неомъжена бяла жена“, където Бриджит е в ролята на Алисън Джонс. И понеже вече се е видяло, че Бриджит е талантлива актриса и умее да изиграе почти всичко, през 1993 г. я гледаме и в екшън – „Точка без връщане“ („Терористката“) на режисьора Джон Бедъм. Лентата представлява римейк на популярния френски филм „Никита“, а Бриджит влиза в три роли – на Маги Хейуърд, Клаудия Ан Доран и Нина.
Тази популярност в киното няма как да не се отрази и в медиите. Списание „Империя“ я определя през 1995 г. за една от 100-те най-секси актриси на Големия екран., а през 2001 г. блондинката дори участва в ревю на коледно бельо като лице на известна марка. Последната й изява на екран е в телевизионния филм „Снежната кралица“ от 2002 г. Следва нейното изчезване от Холивуд, за което вече стана дума (вж. отделно филмографията на актрисата).

Тълкуванията за оттеглянето на Бриджит от киното са различни. Някои изтъкват като повод за това оттегляне една жестока катастрофа през 2002-ра, в която Бриджит счупва прешлени и получава тежки наранявания. Принудена е дори да носи корсет, докато се възстанови. Други нейни фенове упрекват музиканта Дани Елфман, за когото Бриджит се омъжва през 2003 г. Тогава пресата коментира, че композиторът въздействал върху съпругата си с довода, че не й е необходима звездната слава на актрисата, а по-добре да се отдаде на спокоен семеен живот. Както междувпрочем и става! Фонда и Елфман сключват брак през 2003 г., а през 2005-а се ражда единственото им дете Оливие.

Както вече споменахме в началото, тя е била заснета от бдителни светски репортери през 2022 г. и 2023-а в Ел Ей. Един от тях дори успял да я попита няма ли да се връща в киното, на което тя отговорила, че в свободния живот се чувства много по-добре като обикновен човек. Тя живеела в луксозно предградие на Лос Анджелис в компанията на други звезди.

В заключение на тези кратки биографични бележки ще си позволим един цитат на Бриджит от 1993 г., който може би най-точно отговаря на въпроса защо днес тя не е в Холивуд:
„… Дали нямаше да съм повече в мир със себе си, ако можех да съм сигурна, че съм постигнала всичко сама, вместо винаги да се чудя колко пъти името ми е дало предимство“…