Началото на 80-те заварва Чарли Уилсън (Там Ханкс) като конгресмен от Тексас, който знае какво иска от живота. Заобиколен от красиви жени той е ценител на добрия алкохол и обмислената държавна политика.

В полезрението му попада разрастващия се конфликт между Съветския съюз и Афганистан, когато руските войски изненадващо нахлуват на територията на муджахидините. С помощта на циничния агент от ЦРУ Гаст Авракатос (Филип Сиймор Хофман) той задейства собствените си канали за влияние и предоставя неофициално на афганците оръжия, с които да се борят с руската армия.

Огромна роля за това изиграва и ослепителната му приятелка Джоан Херинг (Джулия Робъртс), която има сериозна репутация в обществения живот на Америка. Срещата на Уилсън с президента на Пакистан му дава много поводи за размисъл, от които може да се извади полза, за която дори не е предполагал. Въпреки че е разследван за незаконна употреба на кокаин, Чарли не се притеснява, защото усеща, че е в епицентъра на нещо наистина голямо, което ще донесе милиони долара.

Чарли Шийн – скандалът е в кръвта му

Вероятно не са малко мъжете по света, които биха се гордели със сексуалния рекорд на този човек. Самият той признава публично, че е спал с повече от 5000 жени. Едва ли ги е отчитал в списък, но ако го е правил, описът щеше да е доста интересен.

На фона на това признание, което е на американския актьор Чарли Шийн, някак неестествено иде откровението му: “Ако изобщо съм научил нещо, това е, че не знам нищо за жените. Те си остават загадка. Но се научих да спра да се опитвам да разкрия загадката. Това пътуване няма край, и точно това го прави толкова завладяващо…“ Да му вярва ли човек? И ако е така, каква бройка трябва да има отчетена в леглото си, за да може един мъж да научи нещо за жените? 10 000, 30 000, повече?...

Това разбира се е малко в кръга на шегата. Но пък не е шега, че Чарли Шийн е един от най-скандалните личности в Холивуд. Наричали са го лошото момче на американското кино. Може да се каже, че скандалът го преследва навсякъде. Или обратното. Освен безбройните оргии с жени негов постоянен спътник – особено в някои периоди от живота му, са алкохолът и наркотиците.

В едно поредно свое откровение – този път пред съда, Шийн признава, че е пръснал 50 000 долара по проститутки. Явно си е водил сметка в тефтерчето.

И понеже хроникьорите обичат да се вглеждат в семейната среда и в детството на актьорите, веднага ще отбележим, че актьорската професия явно е ген в кръвта на Чарли Шийн. Почти цялата му рода са в този занаят, като се почне от баща му Мартин Шийн, мине се през майка му Джанет Темпълтън и се стигне до двамата му братя и сестра му. А, да не забравяме и чичо му, също актьор – Джо Естевес. Всъщност редно е да споменем, че роденият през 1965 г. Чарли Шийн носи рожденото име Карлос Ирвин Естевес, тъй като дядо му по бащина линия е емигрант от Испания.

Вероятно Чарли наследява нещо от рода си, макар още в училищните години на преден план да избива скандалното в поведението му. Опитва да пробие като бейзболен играч, но е твърде недисциплиниран и е изгонен от училище и съответно от отбора заради хулиганско поведение. При това случката се разиграва малко преди завършването на школото. В гимназията се насочва към киното и за първи път се появява на голям екран, когато е едва на 9 години, заедно с баща си Мартин. Това става през 1974-а, а филмът е „Екзекуцията на редник Словик“.

За Чарли като за голям актьор обаче се заговорва след участието му в продукцията на режисьора Оливър Стоун „Взвод“. Лентата - епична драма, посветена на Виетнамската война, излиза през 1986 г. На Чарли Шийн (в ролята на Крис Тейлър) партнират успешно Том Беринджър (сержант Барнс) и Уилям Дефо (сержант Елиъс). Любопитното за тази продукция, нашумяла много и в България, е фактът, че сам Оливър Стоун написва сценария, тъй като има лични преживявания от войната във Виетнам, в която е участвал като пехотинец.

Другото интересно е, че бюджетът на продукцията е от скромните 6 млн. долара, а приходите от излъчвания минават сумата от 138 млн. долара. В 59-ите награди „Оскар“ филмът на Стоун е номиниран 8 пъти и получава 4 статуетки, между които за най-добър филм и най-добър режисьор. Присъден е и „Златен глобус“.

Поради грандиозния успех на „Взвод“ Чарли Шийн участва и в един следващ проект на същия режисьор – „Уолстрийт“ от 1987 г. 2 години по-късно гледаме Шийн в „Професионална бейзболна лига“ – един филм, в който на актьора немалко му помагат юношеските умения в тази игра (вж. отделно филмографията на актьора).

Междувременно Чарли започва да проявява все по-голям интерес към снимки в телевизията. Освен изявите му в кинопародиите „Смотаняци“ и „Смотаняци 2“ зрителите аплодират Чарли в тв сериалите „Шеметен град“ и „Двама мъже и половина“ (тук Шийн се превъплъщава в ролята на чичо Чарли). Този втори сериал стана световноизвестен в цял свят и спечели луди пари. Говори се, че за всеки епизод Чарли Шийн е прибирал хонорар от 1,8 млн. долара. Пари за закуска, както се казва…

Интересното е, че през май 2023-а актьорът обяви, че е стопил ледовете с с Чък Лори, създателя на „Двама мъже и половина“. Двамата се скараха жестоко през 2011-а и затова новината 12 години по-късно бе доста изненадваща. Ставаше дума не само за стопяване на ледовете, а и за работа в нов съвместен проект. Стана ясно от медиите, че Лори стяга нов комедиен сериал със заглавието How To Be a Bookie.

И понеже започнахме със скандалния живот на Чарли, още малко по темата. През 2015 г. Шийн обяви публично, че е ХИВ-позитивен, което не бе кой знае каква изненада, като се има предвид начинът му на живот. Светската преса не пропуска да отбележи факта, че той има 5 деца от три различни жени, през 2023-а се радваше и на една внучка. Може би затова има на пазара и собствена линия за детски облекла. Жените пък вероятно са го вдъхновили за лирика – той е автор и на книга със стихотворения. Колко ли музи там ще открият себе си?...

И в заключение – едно поредно откровение на Чарли Шийн, което всеки може да тълкува така, както му се харесва: „Не мисля, че е мъдро да отделяме много време на неуспехите си…“
Оптимистично, нали?...

Чарли Чаплин - човекът, който те кара да се смееш през сълзи и да плачеш с усмивка

…“За да направя комедия, са ми нужни само парк, полицай и красиво момиче“. Тези думи може да изрече само един човек в света, по-скоро един гений. Чарли Чаплин или Сър Чарлс Спенсър Чаплин. Веднага можем да допълним, че тази знаменита личност от света на киното би могла да направи комедия и само от полицай. Или само от парк. Или дори само от едно момиче.
Защото който си го може, си го може. Неслучайно за мнозина критици Чарли Чаплин е най-великият кинотворец за всички времена. При това – ненадмината легенда в нямото кино.

Създадените от него образи – и като актьор, и като режисьор, и като сценарист, а и като продуцент и композитор, са неповторими.
За Краля на комедията в този жанр просто няма тайни. Достатъчно е да извикаме в паметта си дребното на ръст човече, с мустаците и бомбето, с широките панталони и огромните обувки, тясното сако и леко поклащащата се походка.
С неизменното бастунче в ръка, разбира се. В състояние е да те накара да се смееш през сълзи и да плачеш през смях. Може ли да се забрави подобен образ?...

Няма да е пресилено да се каже, че Чарли Чаплин е не само най-великият кинотворец, но и една от най-скандалните личности в света на киното. Неговият живот многократно е попадал под ударите и на жълтата, и на сериозната преса, скандали са съпътствали почти цялата му житейска биография – разнообразни и многобройни връзки с жени (казват, че през леглото му са минали повече от 2000), 4 брака, общо 11 деца – поне толкова са известни, шумни разводи, семейни скандали, политически трусове и какво ли не още.

Дали пък това не е заложено донякъде и в гена на Чаплин? Все пак родителите му не са от изисканото лондонско общество.
Макар да е бил актьор, баща му е страдал от алкохолизъм и не се е грижил за семейството си.
Майката на Чаплин пък е психично болна и лежи в лечебно заведение, а малкият Чарли и сестра му обикалят приютите за деца.
Тежко, бедно и нерадостно детство…

Но пък в същото време творчеството на Чарлс Чаплин в много отношения не само е новаторско за времето си, а е и ненадминато. Особено в областта на нямото кино. Заглавия като „Хлапето“, „Треска за злато“, „Светлините на града“, „Великият диктатор“ могат да се приемат буквално като ера в областта на киното.

Чаплин е създателят на един от най-известните и незабравими кинообрази – този на Скитника.
Сър Чарлс живее до 88 г. и звучи невероятно, но е факт – кариерата му обхваща повече от 7 десетилетия. Завидно творческо дълголетие.

Любопитното е, но този път с отрицателен знак, т.нар. българска връзка с Чарли Чаплин.
Кощунство, но е факт.
Близо два месеца и половина след смъртта на актьора през декември 1977-ма, един българин и един поляк разравят гроба на Чаплин и отмъкват ковчега. Целта им е да рекетират семейството на знаменитата личност за пари.
Полицията обаче действа бързо и ги залавя, а замисълът им се проваля…

Макар в творчеството му да има и слаби филми, най-добрите му творби носят белезите на отлична клоунада, която е съчетана майсторски със социални и политически мотиви. Затова и във витрината от призове на Сър Чарлс има два почетни „Оскар“-а за цялостно творчество – през 1929 и 1972 г.

Хроникьорите отбелязват факта, че в лутането между бедните училища и приютите за деца Чарли започва да се появява на сцената – в началото като танцьор. За това определено има талант.
В един момент участва едновременно в 8 различни танцувални формации, с които обикаля музикалните зали в Англия.
Тръпката да стане актьор обаче вече го влече. Записва се в театрална агенция в Лондон, като междувременно се появява в различни сценки и в цирка. Казват, че когато навършва 18 г., вече е завършен комик.

Пресата заговорва за него след участието му в „Безстрашният Джим“ през 1910 г. Четири години по-късно се появява и дебютният му филм – „Да заработваш прехраната си“. Самият Чаплин обаче му дава слаба оценка. Знаменитият персонаж на малкия човек, на скитника, се появява за първи път във втория му филм „Детски автомобилни състезания“.

Тогава актьорът вече е в САЩ. Като режисьор Зад Океана също прави дебют – през 1914 г. с лентата „Застигнат от дъжда“.
Критиците го определят като успешен. Година по-късно излиза един от филмите, за които твърдят, че е повратна точка в развитието на познатия вече персонаж – „Скитникът“. След тази лента критиката започва да го приема все по-сериозно.
И тук следва нещо много интересно. Някак изведнъж Чарлс Чаплин се превръща в световен феномен.

В магазините вече могат да се купят стоки „Чаплин“, включват го като персонаж в карикатури, за него пишат песни.
Започват да го имитират, това дори се превръща в професия и през 1917 г. актьорът дори предприема правни действия срещу незаконните имитации.
Но какво да се чудим?
И днес в някои от нашите големи курортни градове на главната улица може да видим актьор, пременен с облеклото на Чаплин, върти бастунчето, правят си снимки с него малки и големи, а в калъф от цигулка на земята се трупат монети и банкноти…

Редно е да отбележим, че първите филми на Чаплин са по-кратки като времетраене. Първата лента, която надхвърля 60, е „Хлапето“ от 1921 г. Всъщност този филм съчетава успешно комедия и драма и според статистиката е видян в повече от 50 държави по света.

Легендарен филм на Чаплин е „Треска за злато“ от 1925 г. Тук има сцени, които зрителят не може да забрави. Това е една страхотна комедия, отново с участието на Скитника, който търси любов. За времето си продукцията е твърде сложна за заснемане, защото кадрите са от планината, използвани са и много специални ефекти. Незабравими остават моментите, в които героят похапва сварената си обувка и прави атрактивния танц с хлебчетата…

И макар звукът в киното да се появява през 1927 г., Чарли Чаплин остава верен на нямото кино още десет години. Така например той пуска една от най-добрите си ленти – „Светлините на града“, през 1931 г., като преди него се е появил „Циркът“, също отбелязан от критиката като успешен. Нещо повече - на първите награди „Оскар“ Чаплин е удостоен със специален приз „За гъвкавост и гениалност в актьорството, писането, режисирането и продуцирането на Циркът“.

В „Светлините на града“, който е също без говор, героят – Скитника, се влюбва лудо в бедна продавачка на цветя. Той е толкова увлечен, че цел в живота му се превръща да събере пари за операция на момичето, която ще й върне зрението. Историята е и занимателна, и трогателна (в ролята на цветарката е Вирджиния Черил).

За първи път говор се появява във филм на Чаплин във „Великият диктатор“ през 1940 г. Това е сатира на Хитлер и фашизма, с която Чарлс Чаплин става още по-популярен. Той изпълнява и ролята на диктатора Хинкел, който всъщност е пародия на Хитлер.
Филмът е много печеливш, но предизвиква и много спорове, а това носи и немалко негативи на актьора, въпреки че лентата има пет номинации за „Оскар“.

В САЩ обаче Чаплин е недолюбван именно поради политическите си пристрастия, обявен е за комунист и е изгонен, въпреки че през 1972 г. пак там му връчват „Оскар“ за цялостен принос.
Просто след „Великият диктатор“ се инспирират множество скандали около името му, включително и с намесата на жена (актрисата Джоан Бери), той е обвинен дори в пренос на сексуални робини и в обществото се нагнетяват настроения срещу името му, не без участието на всесилните служби на ФБР.

Интересен автобиографичен филм е „Светлините на рампата“ от 1952 г. (вж. отделно филмографията на актьора).
В тази лента се снимат и петте деца на Чаплин и неговият полубрат. Във филма се появява и друг голям актьор – Бъстър Кийтън, и това е единственият път, в който двамата велики комици са заедно на екран.

Когато се говори за Чарли Чаплин, обикновено се пропуска фактът, че той е и много добър композитор.
Има музикален талант, въпреки че не познава нотите и свири по слух. Създал е обаче много красива филмова музика и тя звучи в неговите филми, сред които „Модерни времена“, „Светлините на рампата“, „Графинята от Хонконг“.
След 1931 г. той фактически пише партитурите за всичките си филми, като за целта ползва услугите на музикални асистенти, които да записват нотите.

Посветен е в рицарско звание от кралица Елизабет II две години преди смъртта си, когато вече е болен и е в инвалидна количка.
Умира на 25 декември 1977 г. и е погребан в Швейцария. И днес обаче няма почитател на киното по света, който да не е чувал неговото име и да не е гледал поне един негов филм.
От това по-голямо признание няма!