Тони (Пепа Николова) е изселена в крайдунавски град заради „леко поведение". Започва работа в корабостроителна бригада, съставена само от мъже. Едни от тях я ухажват, други й се подиграват, трети я презират. Йордан е различен от другите, влюбва се в Тони, предлага й брак, но е сам срещу всички - приятелите си и най-вече на директора на корабостроителницата.

Младата жена не е готова за съдбовен избор.
"Един от добрите български филми, минал в нелегалност за повече от 20 години - създаден през 1966, той е видян от публика едва през 1988".
Специалната награда, наградата за женска роля на Пепа Николова и наградата за операторско майстроство на Димо Коларов от Наградите на Съюза на българските филмови дейци /1988/

Миналото не е наследство, от което не можеш да избягаш цял живот.
Дебют на Пепа Николова във филма, осъден на 22 години без право на показване...
Историята на млада жена, чието свободомислие е наказано от обществото, което отказва да приеме различността и правото на втори шанс...