Войникът Алексей Скворцов (Володя Ивашов) е извършил подвиг, унищожавайки два танка. Вместо награда той моли за отпуска, за да види майка си. По пътя към дома помага на войник-инвалид, да девойката Шура (Жана Болотова), в която се влюбва, предава подарък от войник на баща му в тила, спасява деца от горящ влак. И все пак пристига при майка си, макар и само за минута...

Във филма е показана особена страна на войната. Разказват ни за малък отрязък от живота на войника Альоша. Неслучайно в началото дикторът зад кадър съобщава на зрителя, че главния герой не се връща от войната. Колкото повече се запознаваме с Альоша, толкова повече научаваме не само за неговата прекрасна външност, но и за вътрешните му качества, а всичко това става още по-печално, че го узнаваме още в самото начало.

На авторите на филма се е удало да изобразят цялата мъка на войната не посредством картини на страшни боеви, реалистични наранявания и прочее визуализации от този род, а да разкажат просто една история за едно момче, поставено във войната в условия, в които от него не зависи нито бъдещата му любов, защото не може да остане с момичето си, в което е влюбен, не може дори да остане за повече от минута при майка си. Той, почти дете, е принуден да отиде на война, която ще отнеме младостта му, любимите му хора и живота дори.

В това е истинският ужас от войната, в това е човешката мъка на една самотна нещастна майка на войник. Альоша веднага подкупва зрителя с отзивчивостта си. Такива като него са победителите в тази война, такива, които са били способни на саможертва, на всичко скъпо в името на общото дело.

Сега това е трудно да се осмисли от съвременния зрител, от този, който мисли единствено за собственото си благо. Но все пак ти се иска да вярваш, че този прекрасен филм, този светъл образ на войника Альоша, няма да бъде забравен от младото поколение сред морето от нови филми и нови герои.

Награди: МКФ в Кан – Специална награда на журито; МКФ в Сан Франциско – за най-добър филм и режисьор; БАФТА – за най-добър чуждестранен филм; Награда "Бодил" ’61 – за най-добър европейски филм; "Давид на Донатело" – Златен плакет (Г. Чухрай); МКФ "Златна чаша", Италия – за най-добър актьор (В. Ивашов)